От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г.
Хр. Силянов
 

XXVIII
ГАБРЕШ - КОНОМЛАДИ
 

Шосето Брезница — Габреш минава през прочутото Гърло, един дълъг и страховит проход, предназначен сякаш от естеството само за засади. В мрачината, която ни притискаше, Гърлото добиваше още по-зловещ вид.

Всички габрешки къщи, в които се настанихме, преди пет дена са били натъпкани с аскер — с табурите, на които искахме да поставим засада. Затова и всички габрешани са богати с впечатления и разкази.

Едни от аскерлиите се сражавали при Кочани, други при Куманово и другаде, така че табурите били набързо стъкмени, по всяка вероятност в Битоля, от хора, откъснати от разни войскови части.

Габрешани в живота си не са виждали хора толкова из-

477

гладнели. Аскерлиите се нахвърляли като бесни на всичко, варили и пекли кукуруз, молили се за парче хляб, готови да го заплатят с всичките си пари.

Един офицер казал, че боевете при Щип траяли дванадесет дена и при отстъплението си турците изгорили града. Където минали, сърбите „ни пиле не оставили”, когато българите се държали по-човешки. От всички тия фантастични работи ние, разбира се, не опровергавахме всичко...

Минавайки към съседното село Дреновени, тоя аскер заловил един човек с писмо до някаква андартска чета, убил един говедар и навързал и отвел със себе си в Костур дванадесет селяни. Тази афера смутила много селата.
 

Ако биха видели сега отнейде тия аскерлии, които са се тъпкали в нашата квартира с варен и печен кукуруз, каква разкошна трапеза е сложена пред нас! Вино, печива, грозде, мед — нищо не липсва. Става ни просто съвестно, като си помислим, че и българската войска, която от толкова дни се сражава всред наводненото от проливните дъждове битолско поле, може би тоже страда от глад и лишения.

Пороен дъжд, и никакви гърмежи не се чуват днес от връхпланината. Разкаляните поля около Битоля навярно са още по-непроходими и от тукашните „пътища”. А ако ние сме заставени да забавяме маршрута си за хатъра на времето, какво остава за войската? Бог иска да продължи с няколко дена турското владичество над Битоля...
 

От духа на габрешани и от събранието, което се свика, останахме с по-добри впечатления, макар че и тяхното село е разположено, както и Смърдеш и Брезница, на шосето. Габреш е едно от малкото костурски села, които през въстанието се отърваха само с едно ограбване. Тук няма нови хубави постройки, но няма и развалини. И габрешани като практични хора са прибрали дрехите и покъщината си по скривалища, но не треперят от страх толкова, колкото ония, които са оставали веднаж без покрив.

И тук ни навестиха майки и жени на убити работници и четници. Най-много ни разтъжи вдовицата на незабравимия габрешки ръководител Дине. Тя дойде с шише вино и кърпа орехи в ръка, но печалната й усмивка изчезна, щом

478

се заръкува с нас и рукнаха сълзи по изпитото й лице. Нашите утешения и нашите похвали за доблестния й мъж изтръгваха нови сълзи.

Героите и мъчениците са вече почти забравени всред тре-вълненията и суетите на живота, но има същества, които още плачат за тях. А в Костурско не са само майките, които ще занесат в гроба тъгата си по тях...

*

Преди дванадесет години Кономлади се ползуваше с гръмка слава. По героизъм и преданост то не падаше по-долу от другите села. Родило е немалко войводи, четници и примерни работници, повечето от които не са вече между живите: Митре Влаха, Цильо Котев, Новачко, Демир...

Кономлади тогава се славеше още и като село на прелюбодеянията. Водата на Кономлади била такава, че любовта покорявала с еднаква сила сърцата и на гуреливи старци, и на голобради момчета. Съпружеска измяна, любовни романи и всякакъв род пикантни похождения бяха обикновено явление. Не Липсваха, и леки жени, известни на цялата околия и опасни за организацията поради връзките им с турци. Леринският Марко и костурските войводи неведнаж спрямо такива жени са туряли в действие пръчката. А през време на Делчевата обиколка в 1902 година организацията беше прибягнала и до няколко екзекуции, за да миряса най-после селото.

Сега нравите били по-други; женолюбието пообуздано. Напразно исках да доловя по лицата отражение на бурни инстинкти и разгулна жизнерадост. Тревожната неизвестност е оставила по физиономиите своя бледен отпечатък.

Времето също навява замисленост и дрямка. От стаята ни, изпълнена с шума на придошлата кономладска река, се вижда едно парче сиво, плачуще небе. Разговорът едвам се поддържа.

— И госпо се стори гега. — И бог е станал арнаутин... — каза един, загледан в прозореца, където пронизително тракаха едри дъждовни капки.

— Госпо плаче отщо много инсан гине. — Господ плаче, защото много свят гине... — въздъхна старата ни домакиня и излезе от стаята.

Неизразима мъка притисна като планина душата ми. Стана ми душно и болно...
 
 

Стр. 479.  К о н о м л а д и  т о г а в а  с е  с л а в е ш е.  ~  А  п р е з  в р е м е  н а  Д е л ч е в а т а  о б и к о л к а  в  1902  г о д и н а ...  — вж. на с. 43—45 от настоящия том разказа за тази обиколка и за революционния съд, в книгата „Писма и изповеди на един четник”.

479

Няколко минути никой не посмя да наруши страшното мълчание; и на другите не беше весело...

Няма ли най-после да блесне слънцето, да изсуши убийствената влага и да разпръсне мрачината? И докога ще продължи тая мъчителна неизвестност?
 

Кономлади се краси от немалко комодни и солидни градски къщи. Домашната обстановка също се приближава до градската. Известна култура и известна охолност са донесли и тук американските долари.

И тук се различават две категории хора: малцинство от ветерани, незагубили още главата си, и мнозинство от омърлушени физиономии. Събранието ни в новата голяма църква излезе вяло: Попов нема дори охота да завърши речта си с ура...

Спрямо двете северни части на Костурско — Пополето и Корещата — Кономлади заема почти централно място. Затова, ако по някаква съдба Костур остане под Гърция, ние тъкмим Кономлади за околийски център; бъдещия български град, който ще замести гъркоманския Костур.

Сега Кономлади е — било е по-точно допреди няколко дни — нахийски център. В деня, когато обезоръжавахме Жервени, тукашният мюдюрин, влах, заедно с малкото си стражари, напуснал селото. Местният ашлак Наки Голио (Голият) отишъл веднага у дома му и заставил с две плесници мюдюрицата да му предаде оръжието, чантата и други вещи на мюдюра. Разтревожени от тази дързост, кономладци свикали събрание, съставили протокол за станалото посегателство върху имота на турския управител и осъдили Накито на остракизъм, като съобщили и на другите села да го не прибират, докато не повърне задигнатите вещи. Голият избяга веднага при нас. Ние, разбира се, се показахме по-малко чувствителни към мюдюрина, защото инак бихме усилили у селяните съмнението в окончателната гибел на Турция.
 

Отвред ни донасят, че турските села, насърчени от успеха на аскера в сраженията му с андартите, почнали да дигат глава. Двата табура изтикали андартите от Костурач и Богатско, а нередовни турски отряди продължили далеко на юг своите набеги, като изравнявали със земята всички сре-
 
 

Стр. 480.  к о м о д е н  — удобен.

480

щани гръцки села: отмъщавали за андартските насилия в Маврово и другаде. От българските села пострадало само Мокрени. Куцовлашката Невеска успяла да се запази срещу двесте лири откуп. Прекопанци предали десет свои пушки — прекопанци, които отпразнуваха с нас освобождението си с Христос възкресе!...

Двама андарти отишли да обезоръжат едно турско село от Деволското поле. Турците арестували един андарт, а чрез другия съобщили на андартската чета. „Елате да вземете и оръжието ни, и вашия човек!”

Кротките жервенци също направили постъпки в съседното село Черновища да им се повърне прибраното оръжие — поне частните им пушки. Колкото за маузерките, които принадлежали на дезертьори, те не настоявали да се върнат. Жервенци били нахокани от турските власти в Костур, че като овци се дали да бъдат обезоръжени, когато властта анджак за мухафаза — именно за отбрана — им е дала пушки. Така че жервенци сега се намирали между чука и наковалнята.

Присъствието на три табура аскер и няколко успешни схватки с андартите бяха достатъчни, за да се самозабрави турското население. Башибозукът пренасял насам цели кервани плячка от опожарените на юг гръцки села. Турчинът си е турчин: даже наближилият час на вековната равносметка не го стрясва.

А тоя час е вече почти настъпил: българите според днешните сведения стигнали до село Бач в Леринско, а при село Чеган те се съединили с гръцките войски.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]