От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г.
Хр. Силянов
 

XLVIII
БЯГСТВО ОТ БИЛИЩА
 

В Дъмбени на 29 ноември вечерта получих от Косинец едно писъмце, в което десетникът ни Ване Канчев ми съобщаваше:

„Днес подир обед турците са нападнали и превзели Билища. Гръцката кавалерия е отстъпила към Брезница, а пехотата е вече в селото ни. Турците са стигнали в Къпешица. Разпоредете се да се дигнат дъмбенци и елате на помощ.”

Това, което предвиждахме, стана. Спомних си презрителните гримаси, с които Вардас в Лерин отвръщаше на нашите настоявания, че неприятелят трябва да се преследва докрай. Представих си също бягството на подполковник Захаракопулос, който предпочиташе да ни шиканира и излага на неприятности, вместо да се вслуша в нашите съвети. Припомних си и презрителния език на оня надут поручик в Билища, който красноречиво доказваше, че турците не са вече способни за нищо, и парадираше с готовността си да отиде в Чаталджа. Как ли са се трепали тия велики стратези с конете си по пътя за Брезница?

Ние имахме всичкото право да злорадствуваме и бихме злорадствували, но... участта ни беше свързана: опасността грозеше и нашите села.

Дъмбенци вече питаха: има ли опасност за Дъмбени?...

Разпоредих всички въоръжени дъмбенци да бъдат готови за поход. На нашите четници от най-близките села също писах да потеглят незабавно.

Току-що написах писмото, от Косинец пристигнаха двама косинчени с подробни сведения за гръцкото бягство. Раз-

566

ярени против беглеците, те коряха и ругаеха „освободителната армия”, описвайки перипетиите на нейното бягство. Най-напред избягалата дружина се спряла в Лобаница. Изплашеният вид на войниците, стенанията на няколкото ранени, объркаността на офицерите разтревожили селяните. Но между лобаничени настанала истинска паника, когато узнали, че войската няма да се укрепи над селото им, а се готви да продължи отстъплението си до Косинец. И всички напуснали домовете си и се отправили подир войската към Косинец.

В последното село гръцките офицери се опитали да успокоят хората, като ги уверили, че утре ще получат там силни подкрепления. Но подир едно кратко съвещание успокоителите решили да се оттеглят същата нощ към Дъмбени. Напразно косинчени им сочили великолепните чукари над селото и ги молили да останат. Тогава мъжете, начело със свещеника поп Петър, голям знаток на гръцкия език, заобиколили офицерите и ги обсипали с всякакви ругатни:

— Идете си! Не щем ви! Идете си в Лариса!... Ако се върнете пак, ще ви посрещнем с куршуми!... Не ви е срам! Имате до вас такива силни позиции и искате да бягате!... Що ви е страх? Турците не могат да стигнат дотук по-рано от утре!

Намесили се в хайката и жените, но офицерите останали непреклонни. Мълчаливо, с наведени глави, те изслушали всичко и повели дружината към Дъмбени, изпроводени от най-силните оскърбления, с които разполага костурският лексикон.

От своя страна косинчени решили да изпратят домочадията си към Дъмбени, а сами, сгрупирани около нашия десетник Ване Канчев, да вардят селото си и да чакат помощта ни.

— Малко остана да ги изплющим... — каза единият от косинчените и украси фразата си с една дебела псувня.

— Адерфята [*] идат! — обадиха ни дъмбенци. Подир малко ми доложиха, че моят приятел Янакопулос — уви, и той бил между унижените и оскърбените! — желае да ме види.

Симпатичният офицер, печално усмихнат, пристъпи мълчаливо и ми подаде ръка.
 

*. Братята, на гръцки.

567

— Да видим сега как ще те лъже... — обадиха се съвсем непредпазливо селяните.

Аз пръв наруших мълчанието:

— Лошо впечатление направи отстъплението ви. Да бяхте поне се задържали в Косинец: там местата са тъй благоприятни...

— Вярно е, че впечатлението е лошо... Но може ли да се обясни на селяните всичко, което се отнася до движението и действията на войската? Лично аз не бях за отстъпление. После — това ви казвам съвсем доверително — патроните ни бяха твърде малко... Може ли войска да се ангажира в сражение без достатъчно патрони?

Тоя предлог не се съвпадаше с твърденията на селяните, според които гърците носили със себе си два товара патрони, а трети товар оставили на турците в Къпешица.

— Но това не ви пречеше да останете в Косинец и да се оттеглите оттам само при крайна необходимост.

Не исках да измъчвам повече моя събеседник, който чувствуваше насочените върху му иронични погледи на селяните и не смееше да си дигне главата.

В тоя момент ни известиха, че ни викал господин майорът: мене и подпоручика. Излязохме.

Селските улици представяха печално зрелище. Войници бледни, изпотрепани от умора, размесени с жени, деца и натоварен добитък, се точеха със запалени свещи в ръце и търсеха да намерят подслон. Лампадно великденско шествие, но с вид съвсем непразничен...

Майорът, малко прошарен, но порядъчно угоен човек, най-напред изруга адютанта, моя приятел, задето се забавил много при мене и не излязъл да го посрещне и да му доложи каквото трябва. Бедният подпоручик! Той забрави или не посмя да ми каже, че е дошъл да се разпореди за квартири! После се обърна сериозно, полузаповеднически към мене:

— Кажете на селяните да отворят на войската училището и църквата!

Дъмбенци твърде неохотно изпълниха разпоредбата ми.

Закъснели домочадия и войници продължаваха да се точат. Войниците, някои от които бяха увити в одеяла, стъпваха с клюмнали глави; след тях баби със запалени газеничета в ръка подкарваха натоварени добичета, вървяха и проклинаха непрестанно:

— Госпо да `и убие!...

568

Добре направи господин майорът, че не поиска квартири нито за войската, нито за себе си. По къщите се настаниха семействата от Косинец и Лобаница; при това дъмбенци съвсем не бяха наклонни да дадат подслон на беглеците. Наредени в шпалир от двете страни на пътя, те посрещаха с всякакви подигравки закъснелите войници.

— Де се е прибрала войската? — питаха войниците.

— Войската отиде в Лариса! — отговаряха селяните.

— Къде е училището?

— Училището е в Тесалия!

Представих си какво е било в Косинец, където гръцките офицери са понесли оскръбления и ругатни много по-тежки. Обясних си и гнева на майора, гняв, който така незаслужено се изля върху подпоручика.

В стаята всички захъркаха. Помъчих се да заспя и аз, но унесен в мисли за утрешния ден, ядосан от всички тия тревоги, които ни създаваха лекомислието и ленността на гръцкото офицерство, не можах да склопя очи.

Подпоручик Янакопулос дойде пак при мене с един плик в ръка:

— Ето какво пишат от дивизията. Ще ти го прочета, преди да съм го занесъл на майора.

В писмото се съобщаваше на дружината, че утре почва концентрацията на войските от Костурско и Леринско.

— А щом се свърши концентрацията, ще се предприеме общо настъпление към Корча и турците ще бъдат пометени — увери ме подпоручикът.

— Но вашата дружина ще остане ли утре в Дъмбени, или ще продължи отстъплението си? Впечатлението на селяните е, че и тук няма да се задържите...

— Изглежда, че ще останем. Но даже и да се оттеглим към Жупанища, това ще бъде само с концентрационна цел.

Направих малко място на подпоручика и легнали един до друг, пушехме и си приказвахме шепнешком до зори.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]