L
НАСТЪПЛЕНИЕ ПРОТИВ КОРЧА
 

Пети декември.

През нощта ярки пламъци осветиха небето към планината Грамос. Горяха гъркоманските села Яновени и Калевища. Сафедин, Молла Демир, Салибудка и другите избягали от Костурско катили върлуват там със своите башибозушки банди.

Днес от ранно утро околностите на Лобаница гъмжат от войска. Това са предните части на отряда, който се движи по Деволското поле.

И най-маловерните се убедиха, че днес вече има заповед.

579

Друга гръцка сила от около две дивизии настъпвала от Леринското шосе към Билища.

Две дружини евзони припаднаха в Лобаница.

И по физически ръст, и по бодрия си вид евзоните рязко се отличават от другата гръцка пехота. Ненапразно гърците се гордеят с евзонските си отряди и ги именуват галено та евзонакя — евзончета. Достатъчно е човек да се взре във физиономията на тия напети войници, за да разбере, че между гръцкото войнство евзоните са най-малко гърци. Те са живо въплощение на оная сплав от разнородни раси, които представя днешната гръцка нация. В евзонските отряди, съставени предимно от сурови планинци из Средня Гърция и Тесалия, се кръстосват типовете на арнаутина, на каракачанина и на погърчения славянин.

Гърците са набожен народ — във всеки случай по-набожен от нашия. Минавайки край селската църква, войници, евзони и офицери се спират и се кръстят най-благочестиво. Някои целуват отвън стената на черковната сграда. Други поискаха и им се отвори черквата. Влизат вътре, кръстят се, палят свещи и оставят по някоя пара.

Но гръцката набожност най-силно се проявява преди сражение и при опасност. През нощта, подир бягството от Билища, войниците керкиреи също били поискали да им се отвори в Косинец църквата, за да палнат свещи — от благодарност за спасението си.

У нас много рядко ще се сети да се прекръсти някой от по-старите ни другари. Не е разпространен много тоя обичай и у селяните.

Евзоните заеха Връхкамене и сега пъргаво припкат към Гренда, Кезола, Гълъмбица. Тия две дружини имат за обект чукарите, по които пет дена наред се подвизавахме ние. Турската стража, изплашена от вида на неприятелските вериги, даде няколко залпа и напусна позициите си.

И по Деволското поле боботят топовете всред общия хор на куршумите. Разгърнатите гръцки колони настъпват и стрелят автоматично. Все тъй Напосоки стреля и гръцката артилерия.

Аскерът и башибозукът ще бъдат безспорно пометени от тая движеща се маса, която на вълни залива полето. В това са убедени вече даже и нашите селяни.

На обед десният фланг на деволската войска стигна Къпешица и се ангажира в сражение с башибозука. Към два

580

часа пък другата войска, идеща откъм леринското шосе, влезе в Билища подир кратка престрелка с турския ариергард. Турците, както и се очакваше, отстъпиха своевременно и сега се прибират спокойно към Корча, задоволявайки се само с ариергардни престрелки.

Ако и да познаваха отлично разположението на неприятеля, ако и да се готвеха цели пет дена за тоя поход и въпреки своето подавляваще надмощие — тридесет до четиридесетхилядна войска с отлична артилерия против 5—6 хиляди изнурени и много пъти побеждавани турски войници и башибозуци, — гърците пак не взеха мерки да пресекат пътя на отстъплението на врага към Корча, да го пленят или разбият съвсем.

Но това вече не ни дразни, нито ни безпокои: с падането на Корча изчезва окончателно всяка турска опасност за Костурско.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]