LIII
НЯКОЛКО ДНИ В КОСТУР
 

Няколко дни подир падането на Корча заминахме с Христо Цветкова за Костур.

С това ние се отзовавахме не само на любезната покана на отец Панарета и други българи около митрополията. Чекаларов и други костурчани ни натякваха в писмата си

587

от Солун, че Костурско е закъсняло със своето изложение на зулумите, извършени от гръцките окупационни власти и от войската, и със своята просба до цар Фердинанда. Другите околии, окупирани от сърби и гърци, отдавна били направили това. Наистина, и живущите в Солун костурчани дали просба, с която помолили българското правителство да включи непременно и Костурско в границите на нова велика България, но при все това необходимо е да се приготви изложение на гръцките зулуми и предизвикателства и нова просба, скрепена с общинските печати и с по няколко подписа от всички села.

Приятелите от Солун се нервираха, мислейки, че закъснението ни може да стане причина, за да се пожертвува Костурско — това Костурско, което, по убеждението на своите български жители, е изплатило по-скъпо от всяка друга македонска покрайнина кървавата си дан пред олтара на свободата.

— Що правите там?... — запитваше ме трагически един костурчанин, учител в Солун.

Тия приятели, види се, не знаеха или забравиха, че гръцкото недомислие ни докара наново турците от Корча и ни създаде толкова грижи и мъки през последната седмица.

Да се събират данните за изложението, особено пък подписи и печати от всички села — под носа на гръцката власт, — бе работа главоболна, твърде деликатна и малко рискована. Но усърдието на отца Панарета, голямата почит и преданост, които българското население хранеше към него, помогнаха да свършим благополучно вътре в една седмица, без гърците да открият нашето „коварство”.
 

Отецът, като гостоприемен домакин, правеше всичко, за да задоволи гостите си.

Със своето малко, но кокетно езеро Костур е един от най-живописните градове на Македония и пребиванието в него би могло да бъде приятно. При това господ като че ли е чакал да се свършат военните действия, за да възнагради и победители, и победени с хубаво време. Всеки ден слънцето огрява каменистите върхове около града и площта на езерото лъщи, сякаш изляна от разтопено сребро.

Но вътрешността на Костур далеч не е привлекателна. Това, което видях в града, надминаваше всичко, което бях

588

чул от отца Панарета през последното ни свиждане в Дъмбени и от селяните, които са идвали в града. Никога в турско време Костур не е виждал такава мръсотия. За чистотата на гърка аз имах по-друго мнение и ако не бях посетил Костур през това време, нямаше да вярвам, че гъркът може да бъде толкова нечистоплътен, а гръцкият администратор — толкова нехаен в санитарно отношение.

Рядко се среща улица, от двете страни на която да не са издигнати барикади. Гръцкият войник, даже когато има възможност да си послужи с отходно място, твърде често предпочита — от леност, от страх или по други причини — коридорите и дворищата. А през деня той без всяко стеснение от погледите на хората върши естествените си нужди на улицата.

И всичката мръсотия стои, увеличава се и изпълва въздуха с воня ето вече цял месец, а новите власти понасят спокойно това, без да взимат никакви мерки, без да използуват за изчистването на града поне покореното турско население. Имаха право ония, които ми разправяха, че Костур под гръцка власт е заприличал на един голям... нужник.

Отец Панарет е отбелязал маса дребни факти, на които не може да се начуди и които са ценни като принос към характеристиката на гръцкия войник.

Гръцкият войник например, когато квартирува по турски къщи, твърде често си кладе огън всред стаята, на самите дъски. И крив ли е той, че избухва пожар? По тоя начин изгорили някои от напуснатите турски конаци.

Без да говоря за дребните кражби — джепчилъка, който представя един вид расов дефект на гърка, — аз и отец Панарет сме поразени от гръцката просия. И сега дори, когато гърците са пълни господари на положението, когато в града не квартируват повече от една-две дружини поради липса на интендантство, или пък поради липса на свян, гръцки войници просят от къща на къща:

— Едно парче хляб! Едно парче сирене! Малко захар!...

Гъркът не се церемони много с туркинята, но към християнката е прекалено кулантен. По-видните гръцки семейства са отворили къщите си за офицерите, а по-бедните — за подофицерите и войниците. Свободните обноски на освободителите-гости не се нравят много на домакините и жарът на патриотическото гостоприемство вече намалява. А българите уверяват, че последствията от гостуването на

589

освободителите щели да бъдат многобройни и осезателни в близко бъдеще...

Трябва да се отбележи, че гръцките войници по селата са по-сдържани, когато квартируват в български къщи, отколкото в гъркомански. Ние бяхме свидетели на немалко оплаквания на гъркомани от селата, чийто патриархален морал въстава против свободните обноски и прекалени претенции на „освободителите”.

Всичко това е донесло голямо разочарование на гъркоманите в Костур. Гръцкото войнство и организаторските похвати на благородна и цивилизована Гърция са се рисували малко по-инак във въображението на тукашните гъркомани. А всичко, което видяха, ги прави да се червят. Някои не могат да скрият люто уязвеното си самолюбие и даже пред българи заявяват:

— Ако всички християнски войници са такива...
 

Турците в Костур са съвсем клюмнали. Изпълнени със злорадство и големи надежди през последните турски успехи около Билища, те са съвършено сломени подир падането на Корча. И сега пак се мъчат с всякакви средства да смилят и подкупят новите владетели.

Един ден посетихме бакалницата на Насо, българин от Габреш. Мина един турчин и низкопоклонно го поздрави:

— Виждате ли го тоя? — каза ни бакалинът. — По-напред всяка сутрин ме поздравляваше така: „Какво правиш бе, псе?” А сега, колкото пъти мине, отбива се в дюкяна, прави ми теманета и надълго ме разпитва за здравето ми: „Добро утро, Нашко? Како ми си, Нашко? Арно ли ми си, Нашко?...”
 

Най-достойният чиновник на новата власт е околийският началник г. Грекос, родом от Битоля. Атински юрист, просветен и любезен човек, той говори битолския български диалект, който му е матерен език. Назначен е в Костур може би само за това си качество. Той ни снабди с пасавани и помогна да ни се разреши да пътуваме до Солун с оръжието си.

На лицето на г. Грекос забелязвах понякога известно смущение: навярно защото бе заставен да минава и пред нас за грък от най-чиста проба...
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]