От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г.
Хр. Силянов
 

LII
ДО БИЛИЩА И НАЗАД
 

В Къпешица е ад. Пукот, пламъци, женски викове.

Капитан Бужотас, един интелигентен андарт, който се препоръчва за публицист, увещава селяните от името на гръцкото военно началство да не горят къщята, докато не се изнесат отвътре храните. Той крещи:

— Тия хора довчера не искаха да приберат по домовете си войската, не й даваха хляб, а сега не слушат разпоредбите на властта, задигат ечемика, сеното, житата, които са потребни за армията, горят къщите... Обуздайте ги или ще ги обуздае властта! — обръща се той към нас.

585

Ние свиваме рамене.

Селската джамия е обхваната от пламъци, само минарето още се крепи.

Познатият път до Билища е посеян с тенекии и с гилзи от всякакви патрони, с перушина, с дрехи, с глави от домашни птици. Броят на конските трупове сега е по-голям.

В един трап намираме труп на евзон с обезобразено лице: ухото и челюстта откъснати от граната.

Въздухът е задимен и на места се смесва с воня на разлагащи се трупове.

Ето и Мемедбеговите конаци. От великолепното здание сега личат само почернели голи стени. Преди да бъде подпалено, в него снощи са се разиграли ужасни сцени: андарти, евзони и четници са си устроили оргии със заварените жени от няколко бегски семейства... Спомних си молбите на Мемед бега, който се беше толкова много загрижил за... сеното, задигнато от чифлика му.

До самия градец двама полусъблечени турски трупа лежат с лица, обърнати към земята.

Самото градче сега прави още по-жалко впечатление. Мръсотия, кал. Няколко крайни къщи още димят.

Три пъти вече това градче менява господарите си: видяло е бягството на Джавидпашовата орда; после е посрещнало гърците и е доживяло паниката на гръцката кавалерия и пехота; посрещнало е пак турците и е треперило от пукота на сраженията през последните дни, за да падне наново в гръцки ръце.

При всяко меняване на господари турските и християнските магазини били подред разграбвани. Но най-големите безчиния станали вчера и снощи от гръцката войска. Някои български дюкяни, пострадали немалко през бягството и новото нахлуване на турците, снощи били доограбени от гръцките войници. Йото Кляшев и други българи са в отчаяние.

— Сто пъти по-добре да бяха останали турците!... — викат те.

В Билища не заварихме дивизионния командир, генерала Дамианос. Настъплението на близо четири дивизии против Корча било поставено под върховната команда на генерал... Треперко. Съжалихме много за това, понеже разчитахме, че с него най-лесно ще уредим всички въпроси, преди да си заминем от Костурско,

586

На връщане видяхме нови пушеци по полето. Къпешица също димеше още. От къщата на Курт Али бяха останали само стени. По улиците се вардаляха няколко нови турски трупа. Една жена караулеше до куп прибрана стока, очаквайки да й пристигне товарен добитък, и проклинаше жестоко оня, който й откраднал един турски нож.

В Лобаница почти не заварихме хора: екскурзиантите още не бяха се прибрали от турските села. Не бяха ли това същите хора, които преди една седмица бягаха боси, за да спасят само главите си?

Само нашият домакин дядо Ламбро не е тръгнал днес наникъде. Той е против екскурзиите и изобщо против всякакви отмъщавания. Когато другите селяни бягаха от страх, той заедно с брата си дядо Васил оставаше в Лобаница, готов да посрещне смирено всичко, каквото е писано... Той държи толкова много за своите принципи, че не би съжалил ни най-малко съселяните си, ако съдбата би рекла да подложи Лобаница на някоя нова напаст.

Един от тримата ранени евзони, прибрани в селското училище, днес е починал в ръцете на дядо Ламбро. И дядо Ламбро е доволен, че вместо по екскурзии е прекарал целия ден в грижи около погребението на умрелия: повикал свещеник, изкопал гроб, замествал псалта при опелото. И понеже бил сам, дядо Ламбро дал вместо залп няколко почетни изстрела със своята гръцка пушка.

— Нямаше ли да бъде срам за нас пред гръцкия лекар и пред всички други гърци, нямаше ли да бъде грях пред другите двама ранени евзони, които охкат в училището, да оставим непрегледан един войник, загинал далеко от своите близки за свободата на един чужд край?

Така говореха човещината и милостта чрез устата на дядо Ламбро в тия минути на общо помрачение.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]