ПУБЛИЦИСТИКА НА ХРИСТО ТАТАРЧЕВ

НЕОБХОДИМОСТ ОТ ОБЩА РЕВОЛЮ[ЦИОННА] БОРБА НА ПОТИСНАТИТЕ НАРОДИ

Политиката на крайности, която македонският народ избра за устояване на своите най-елементарни национални и културни права срещу варварския режим, упражняван с безскрупулна бруталност от страна на сръбската власт, не е плод на ефимерно увлечение, нито пък на екзалтиран романтизъм, на чувствена наслада от кръвта на скъпи юнаци, оросяваща македонските гори и поляни и от силуета на блуждающите безброй негови синове в тъмните и влажни зандани на Югославия.

Тая политика е синтеза на ред събития в македонския живот от безогледното прилагане на пансрьбската идея и е следователно, една насъщна необходимост за запазване съществуването на народността с нейните културни потребности. Тя би била не само безпредметна, но още и осъдителна, ако биха съществували в Югославия предвидените в договорите за малцинствата условния за национално и културно развитие на чуждите етнически единици.

За жалост обаче сръбските политически кръгове не желаят да схванат тая нужда, която се налага от самото етнично географическо положение на Македония. Твърде естествено е сега, че македонският народ, който организирано се бори повече от четири десетилетия за свободата си, за което даде грамада от човешки жертви и последната си скътана през векове лепта, прибягва до революционни крайности.

Тези крайности се сметнаха даже в някои български среди, като акт на безумие, авантюра и погром на българското племе, поради което тия български среди не закъсняха да излеят огън ижупел срещу освободителната акция на македонския народ. А колко по-странни и непонятни бяха те в очите на просветените и културни хървати и на пречанските сърби от бившите земи на Унгария, които, непознаващи психологията и манталитета на сръбските политически мъже и интимната им тенденция, бяха си създали под тяхно влияние неясна представа за лоялните копнежи и тежнения на македонския народ и за това бяха индеферентни спрямо мъките, страданията и борбата му на живот и смърт, с което тоя народ реагираше срещу изнасилването от сръбската власт на неговата национална съвест, мисъл и културни съкровища.

Обаче стекоха се ред събития в политическия живот на триединното кралство, които откриха голямата пропаст в разбиранията на благородните и културни хървати и пречански сърби, от една страна, и от друга - на ортодоксалните сърби отсам Сава по политико-социалните и политически проблеми. Два противоположни мирогледа се сблъскаха скоро.

Сръбското становище се опита да се наложи със същите безправни и нехуманни похвати и брутални средства и върху хървати и пречанските сърби, както това се практикува от десетки години върху македонското население, като техния глас, желание и воля по всички жизнени въпроси на триединното кралство са задушени от пансръбската тенденция и материалните ресурси на родните им земи се използуват изключително за величието на Белград и чисто сръбски нужди.

Поставени вън от законите, те се обърнаха към ОН и великите сили за интервенция, ала апелът им не доведе до никакъв резултат и не оставяше на тях друг изход да прибягнат до методите на македонската организация.

Водителите на хърватския народ се разбраха първи с водителите на македонския народ и недавна и с тия на пречанските сърби за общност в действията срещу диктаторския режим в Югославия. А това е не само едно потвърждение за правотата и целесъобразността на македонската борба, но още и залог за успеха и тържеството на общата кауза.

Това обстоятелство открива същевременно една важна перспектива в бъдеще за македонския народ като фактор за разбирателство и сътрудничество на народите в Югославия, с което гце се улесни разрешението на балканската проблема.

Политиката на македонския народ, която се прегръща от хървати и пречански сърби е политика, посочена от историята, реалността и живота. Тя е била и ще бъде винаги същата, дорде има притеснители и притиснати били те отделни индивиди или народи.

Македонската кауза става сега единна с оная на най-културните народи в Югославия, които макар и да си били под хабсбургско иго, радвали са се винаги на пълна свобода на национално и културно развитие и на икономическо преуспяване, което се игнорира днес от ръководните сръбски кръгове.

Македонският народ в лицето на своите освободителни организации, както в миналото, така също и в днешния съдбоносен момент, ще застане начело в задружната с хървати и пречански сърби борба за сменяване на диктаторския режим в Югославия.

Колкото по-голям пай от активността внесе той в тая обща борба, толкова по-светли бъднини се откриват за него.

Събитията показаха, че няма защо да се живее с илюзията, че апелите до ОН и до човеколюбивите дружества ще отклонят сръбските власти от потисническата си и асимилационна политика към другите народности в кралството.

Литературната дейност е полезна и необходима. Но тя е факултативна.

Желязото и смъртоносният огън се явяват като двигатели, които превиват волята на угнетителите и ефектът им ще достигне до творците на днешното хаотично положение в Европа.

Днешното време, което преживяват онеправданите и угнетени народи е едно от най-грозните в историята, макар от великата война насам да се говори тъй много в ОН и в международните конференции за мир и солидарност.

На 11 юли се състоя в Алберт хол в Лондон многохиляден митинг, на който и Лойд Джорд" [55] и Балдуин [56], едни от виновниците за днешното положение, говориха против войната.

Израз на искрено възмущение беше апострофът, който им отправи една англичанка:

- Бруталната сила, ето на какво сте вие спосо6ни!

И им хвърли в скутове гумени балончета със смърдливи газове.

В туй време Франция, с натрупаното злато в Банк де Франс от репарациите на победените народи, след като въоръжи себе си и васалите си от Малкото съглашение до небивали размери и след като компрометира с борсови спекулации икономическото състояние на Австрия и Германия, опитва се с финансовата си мощ да спъне на всяка цена техния политически, стопански и културен подем.

Така Европа е стигнала пред опасността от един страшен катаклизъм

Ще преминат по-безвредно опасностите ония народи, които имат силен дух, организация, дисциплина, които умеят да се борят самоотвержено.

Водителите и интелигенцията на онеправданите народи трябва да положат всички ефикасни материални средства, за да измъкнат тия народи от тираническия режим.

Народите никога не са скъпили материални и човешки жертви, когато се е касаело за извоюване свободата.

Народът, който се бори за възвишения идеал на свободата, не умира никога, колкото и да са мъчителни фазите на борбата, колкото и страшни крушения на своите мечти да преживява.

Самата борба, израз на национално съзнание и култура, съдържа елементите за съхранение на народността и възраждането й.

Нека при туй не се забравя, че македонският народ изпълнява и един дълг към каузата на самото човечество като помага да се тури край на един вандалски режим, който порази днес света.

Революционната борба е свята и велика, защото в нея се жертвуват най-висшите блага и човешкия живот.

Торино, юли 1931 год.

В. Заря, г. IX, бр. 2969, С., 31 юли 1931 г., с. 1.

[Previous] [Next]
[Back to Main Page]


55. Дейвид Лойд Джорд - английски политически и държавен деец, лидер на Либералната партия, министър-председател (1916-1922). Един от авторите на Версайлския мирен договор.

56. Станли Болдуин - английски политически и държавен деец, лидер на Консервативната партия, министър-председател (1923-1924, 1924-1929, 1935-1937).