ИНДИЯ И МАКЕДОНИЯ

Драмата, която се разиграва понастоящем в Индия, вковала е върху себе си вниманието на културния свят. Два колоси стоят един срещу друг. Всемирната мощ на Великобритания днес е поставена на тежко изпитание. Създаденият от нея през вековете и крепен с нейните фактори и сили политико-социален строй в тая страна се разнищва сега от трусовете на многомилионните, до отдавна инертни маси.

Индийският народ, благодарение на цивилизаторската и културна английска дейност, се оформи вече в политическа цялост, като тежненията на отделните провинции, resp. князете, както и ония на мохамеданското племе, отстъпиха мястото пред идеята за независимостта на страната. Индийският народ счита актуалната форма на английското владичество за несъвместима с неговото национално чувство и достойнство, като народ с най-стара култура и история.

Действително, английската власт е създала великолепни градове, прошарила е страната с железници и е открила училища, университети и пр.; ала всичко това тя е сторила с потта и труда на индийския народ и на тоя негов труд се дължат не малко величието и мощта на Великобритания. Идеята обаче за свобода и независимост на една нация стои над всяка признателност за сторено добро. Признателността, следователно, не може да се издигне в право на каквото и да би била претенция от страна на добродетеля.

И като резултат на такива схващания индийският народ счита съвсем законна и справедлива борбата, която той води с една строга системност и непоколебимост против английското владичество в страната му. И тук, както и всякъде, проблемата за свобода и независимост е дала повод за разединение всред борещите се среди по разбиранията относно методите за постигане на кардиналната цел. Буйните, крайни елементи са изнасяли винаги борбата и те, като са се придържали строго за чистотата на идеала и неговото безусловно реализиране, са спомогнали косвено на умерените елементи за извоюване на по-големи изгоди за каузата. Така ултранационалистите, начело с Махатма Ганди стоят твърдо за независима държава, когато умереното течение, начело с Тиж Сапро е наклонно да се направят за сега малки концесии на английското изискване за временно местно самоуправление на известни провинции и по-нататъшното тяхно обединение в една единна държава, но не трябва да се забравя, че и двете течения в случая са съгласни в крайната цел - независимостта на Индия. И двете течения обаче разполагат със свои журнали, клубове, каси и пр. - така щото освободителната акция се води безпрепятствено от английската власт, докато тя не прибегне до брутални ексцесии. Средствата на борбата са пасивно неподчинение, бойкотаж на английските произведения, неплащане данъци и пр. Движението, въобще, се направлява с такъв такт, умение и дисциплина, щото заслужено е добило симпатиите на просветения свят. Инспираторът на това движение е Махатма Ганди, когото индийския народ боготвори. При това положение индийската проблема съставлява, безспорно, една от най-тежките жизнени задачи за английската дипломация, която манипулира по един удивителен методичен начин за нейното разрешение в не толкова вредна форма за престижа и съществените интереси на Великобритания. Опити в този смисъл се направиха миналата година с разни князе и делегати от страна на индийския народ в Лондон на кръглата маса, както и тая година с присъствието на самия Ганди, без обаче да се дойде до никакъв позитивен резултат.

Като наблюдава човек развоя на индийската борба за независимост, не може да не се пренесе неволно на оная грандиозна и велика борба, която македонския народ води от десетилетия за свободата и независимостта си и то при най-тежки и изключителни условия в оня кът на родната му земя, останала под гръцка и сръбска власт. Най-легитимната му проява в смисъл на националност, във връзка с неговата собствена култура, се подвежда под закона за защита на държавата. Македонецът не може нийде, освен в своите девствени планини да даде израз на радостта и болките си. Той може само там да диша свободно. И затова негово оръжие не може да бъде само перото и словото, а и пушката.

Ето защо, македонската борба се явява тъй възвишена и тъй сюблимна, щото трябва да се адмирира и респектира от целия свят, като единствена в световната история по издръжливост, енергия и идейност. Неговата родина, следователно, не може да не постигне рано или късно свободата си, докато македонецът върви със същия дух и енергия в борбата против угнетителите на татковината му. Тоя ден не е далеч, защото робството и загиването на един народ са несъвместими със съвременните концепции за народността и нейната култура. Гърция и Югославия ще бъдат, по силата на нещата, принудени да последват примера на Великобритания - да задоволят напълно легитимните искания на македонския народ, за да могат да се развиват свободно в своята национална писменост и култура. Ако това те не сторят доброволно, легендарните герои със своето велико себеотрицание и със своята кръв ще извършат чудото. И тогава тоя прокуден и измъчен народ ще заработи с още по-голяма енергия, за да компенсира създадената от борбата празнина в живота му, както и за процъфтяването на татковината му.

Не е далечен тоя ден.

Торино, януари 1932 г.

Д-р Хр. Татарчев

В. Македония, г. VI, бр. 1591, София, 9 февруари 1932 г., с. 1,

[Previous] [Next]
[Back to Index]