ФРАНЦИЯ И ЮГОСЛАВИЯ В ОН И МАКЕДОНСКАТА БОРБА

Легендарната непрекъсната упоритост, която македонският народ проявява за извоюване националната си свобода и независимост, намира най-горещ отзвук в културния свят. Македонският народ за него е синоним на мъченик, хвърлен в тирания и неправда, извършена с него от безразсъдната дипломация във Версайл и Македония днес е страната, където върлуват най-бясно отговорни и неотговорни фактори, които клеймат днешната цивилизация. Франция на Поанкаре и Тардьо, която отдавна се е отказала от свещените принципи, за които скъпи французки синове са се пожертвували, тя е която се опитва с всичкото си ма-киавелистично изкуство на една софистична дипломация да задуши, било в ОН, било в разните хуманни конференции и тоя отзвук на македонската борба за свободата на родната земя. Тя е тоже, която толерира и защищава потисничеството и денацио-нализацията на чуждите народи от страна на своите сателити, без обаче, това да й бърка да парадира с фразите; мир, международна солидарност и пр. Тия нейни васали са над всякакви международни трактати и специално задължаващите ги договори за малцинствата, така че те могат безнаказано да подлагат чуждите у тях етнически единици на насилническа асимилация и да отправят често безогледни провокации към съседните им държави, за да ги държат по тоя начин под страх и трепет и, за да не смеят да издигнат гласа си против денационализацията и потисничеството на собствените си народи, живущи в техните предели. При това, от великата война насам френската дипломация е едничката, която най-много се е противила в ОН, за да се вземе едно рационално решение по най-актуалните жизнени въпроси, засягащи интересите на целия свят. Нейната интимна ръководна мисъл през това време се е състояла изключително в печелене време за въоръжението си, както и за онова на нейните съюзници: Чехословакия, Югославия, Полша и Румъния, а същевременно е гледала да наложи все по-тежки реперационни контрибуции на победените народи и ако заеми им е отпущал, те са били под формата на краткосрочно или дългосрочно изплащане и то срещу много тежки политико-икономични условия. Действително тя постигна тая цел с помощта на английското правителство, представлявано от консервативната партия, ала с туй тя уби платежоспособността и консумативната им възможност и ги постави, следователно, в положение на съвършен фалит. Тая лекомислена политика, която изкара повече от стомилионен народ, вън от активно икономично участие в живота, не можеше да не повлече и останалия свят в международен стопански погром. Милиони човешки същества днес изнемогват от обща финансова криза и чакат от сутрин до вечер пред вратите за подаяния. Целия свят изобщо гледа с ужас и трепет на растящата безработица и мизерия, проникващи във всички обществени съсловия и вика вече за бързо и радикално премахване съществените причини, на които се дължи настоящето общо икономично положение на народите. Французката дипломация обаче, се държи не само индиферентно, но още негативно спрямо това тежко положение на света, понеже тя счита, каквото решение да се вземе по това международно положение, то не може да не засегне нейната материална и военна хегемония в света. Тя смята ОН не вече инструмент на нейните цели, както по-преди, а една опасност, от като гласът на Италия почва да взима там надмощие. Мълви се, даже, за едно финансиране в тоя момент на Япония от Франция, както и литуанската акция в Мемел се поставя във връзка с нейната благосклонност към балтийските държави, като с това се цели да се намали престижа и авторитета на ОН, за да би могло тя да наложи своето становище при разрешаването на международните проблеми. И тоя път, въобще, в тази февруарска сесия на ОН французкият делегат г. Тардьо, един от авторите на версайлските договори, успя със своя контрапроект да отложи вземането на каквото и да било решение по въпроса за обезоръжаването. Французката теза остава и сега пак неизменна: „сигурността трябва да предшествува обезоръжаването". Новото в горепоменатия проект е това, че Франция поставя своята войска на разположение на ОН и че е наклонна да направи малка редукция на военния си контингент. Мотивировката на тоя проект е една от най-абсурдните: първо, повечето от войните, които тя приписва на другите, са били провокирани от самата нея, което може да се потвърди най-вече от нейната история и второ - французката армия, предоставена на ОН не би била никога в положение да предотврати агресивните действие, понеже войните, ако такива би се породили, ще бъдат не индивидуални, а групови, както това бе във великата война. Французката тенденция тук се очертава най-релефно, какво Франция не вярва на ОН, Локарно и пакта Бриан - Келлог, а само на собствените си военни сили и, че французката идеология е, въобще непримирима с изравняване на военните й сили с ония на другите народи.

Не са трактатите, които би могли да спрат войните, както това е доказано от недавнашното минало и от историята. Войните би били избягнати само тогава, когато бъде гарантирано свободното политическо и културно развитие на народите и когато би съществували еднакви права и задължение, без да се прави разлика на големи и малки народи. Сигурността на една държава или един народ ще почива тогава не върху грубата военна сила, а върху справедливостта и морала, които трябва да легнат в международните отношения, - истина, която се отрича от французката концепция. В тоя дух още през 1922 г. се застъпи Бенито Мусолини, като представител на Италия във върховния съвет на силите от Антантата в Лондон, апелиращ за умереност, справедливост и модификация на версайлските постановления. Той и до днес не престава с рядка откровеност, смелост и прозорливост да пледира каузата на мира и международната солидарност. Тая негова мисъл бе илюстрирана в тая февруарска сесия на ОН от г. Гранди с ясна обективност и съкрушителна аргументация. И когато дебатите по обезоръжаването бяха вковали вниманието на цялата аудитория и китайският делегат, г. Йен напомнювал задълженията на ОН по китайско-японския конфликт, г[осподи]н Маринкович, с един арогантен смях се е хилил на всички страни, с което искал да подчертае своето интервю с кореспондента на в. „Times" в Белград, че сръбската власт ще поддържа най-сетне примера на Япония в Манджурия спрямо македонските комити. Това е най-добрия израз на нищета в политикодържавническия манталитет и психология у сръбските ръководни кръгове. Самоупомрачението им не ги остава да съзрат, как Версайлската сграда се руши от ден на ден все повече и повече и как Югославия и останалите миноритетни държави се намират под непристанни вулканически изригвания от страна на потиснатите и онеправданите у тях чужди нации. Тираническите режими са били винаги един епизод в историята на народите. Бесилките, издигнати в Белград за Янакиевци и съдилищата на г. Венизелос, на които са подхвърлени българогласните за всяка тяхна национална манифестация, не ще задържат за дълго тираническия режим в Македония, понеже на мястото на всеки паднал борец се явяват стотици нови борци с още по-енергичен и самоотвержен устрем против угнетителите. Народите крият в недрата си невидими и незасегаеми от никоя власт сили за запазване на националния живот и неговото съдържане в свойствената им конфигурация. Външните фактори могат да изменят начина на реакцията, обаче не са в състояние да засегнат националната същност. Животът на народите тече по общите природни закони на непрестанна трансформация, като той събаря старото, гнилото и потискаще-то полета на човешкия дух и строи нови форми и нови норми с друго съдържание, съобразно нуждите на времето и на световния прогрес. Животът, въобще, не търпи никакви ограничения, когато те не са израз на ред, законност и морал; и за това всякога узурпаторите на свободата са плащали най-скъпо. Свободата, за която македонският народ дава от няколко десетки години непрестанно скъпи жертви, е за него една насъщна необходимост за национално и културно развитие. Правотата на неговата кауза и вярата му в крайната победа ще поддържат винаги неговия дух, неговите аспирации и воля в борбата, дорде не изгрее светлика на свободата и правдата в родината му.

Д-р Хр. Татарчев В. Македония, г. VI, бр. 1615, София, 9 март 1932 г., с. 1-2.

[Previous] [Next]
[Back to Index]