СРЪБСКИЯТ ВАНДАЛИЗЪМ В МАКЕДОНИЯ И ДАЛМАЦИЯ

Македонският народ разбира напълно възмущението на италианците от сръбския варваризъм и вандализъм върху дългостолетните антични паметници на Венецианската и Романска цивилизация и култура в Далмация. Той видя и престъпната сръбска ръка в родината си, как тя е изгаряла българската книга, как й разрушавала и разрушава неговите най-съкровени старини и националните културни ценности и как тероризира весден чедата му за неправилно произношение на името крал Александър, Сръбската власт, след като привърши своето вандалско дело в Македония и съсипа окончателно стопански нейното население, почна да вилнее тоже със същата вулгарност и бяс и в Далмация! спрямо паметниците на Венецианско-Романското изкуство. Природните стихии в продължение на векове не са били в състояние да ги разрушат, обаче сръбският динамит и чук успяха да ги изравнят със земята. Този вандалски сръбски акт не можещи да не предизвика общо негодувание във всички слоеве на италианския народ, израз на което бяха повсеместните протести и интерполацията на Коррадо Ричи на 14 того в сената. Сенатор Раси обрисува със съкрушителна обективност вандалската сръбска акция, която се върши понастоящем в Далмация: Сръбски експедиции действуват там. За профанация и трансформиране на Венецианско-романските паметници във фигури на сръбско изкуство; след това почна чупене на мраморни лъвове, като напр[имер] в Шибеник, Велия и Арбе и най-сетне ореолът на тая акция са динамитирането на лъвовете в Трау. Кметът пък на Лезина ипотекирал няколко архитектурни артистични здания от Венецианското изкуство, като декорациите им били продадени на търг и всичко това било направено за изплащане на общинските дългове." На тая интерполация отговори г. Бенито Мусолини с въздържан език: Извършеното в Трау, Велия и всички други места е едно душевно състояние на враждебност спрямо Италия. Вандализмът в Трау предизвика негодувание във всички цивилизовани страни. Това става не по безличен индивидуален или групов импулс, но по един организиран план. Хърватите, даже и след войната, не посегнаха на Веницианско-романските паметници, находящи се в Далмация.

Отговорността за туй пада на ония елементи, които се назовават европейци, алюзия се прави тук върху недавнашната интрига Wickham Steed и французката преса начело с в."Le Temps" за създаване на някаква хърватско-унгарска, средно-дунавска държава, които под формата на пацифизъм организират безчестна кампания, за да смутят хладнокръвието на италианския народ и да го поставят на изпитания. Лъвовете в Трау са унищожени, обаче техният символ е жив у италианския народ. Некултурните хора се лъжат, като унищожават камъните, че ще могат да заличат историята. Това са думите на Бенито Мусолини. Хайката и вандализмът на сръбската власт и на интелектуалните шовинистически сръбски среди е обичайно свидетелство, че от тях е вече изчезнало всяко чувство на цивилизованост и култура. Тяхната съвест и разсъдък са тъй много помрачени от идеята за денационализация на чуждите народи в Югославия, щото не съглеждат консеквенциите от вандалската си акция. Голямо е самообълщението им да предполагат, че историческото минало на тия чужди народи ще бъде някога затрито чрез репресарии, убийства и разрушение на народностните културни съкровища. Историческото минало на народите е дълбоко заседнало в душата и кръвта им и е въобще незаличимо от човешката ръка. История е самият живот и народностния гений ще се самотвори и ще твори дори пепелищата, както и под меча и огъня на топовете и бомбите.

Торино, 17 декември 1932 г.

В. Македония, г. VII, бр. 1856, София, 27 декември 1932 г., с. 3. 211

[Previous] [Next]
[Back to Index]