ДА БЪДЕМ ПРЕДПАЗЛИВИ

Французката дипломация не е била съвсем безучастна по подготовката и провокацията на великата война, при все че се приписва от англо-френска страна вината изключително на Германия. Тя главно се отнесе спрямо победените народи с рядка жестокост, мъст и игнориране на всякакви хуманни принципи. Тия. народи не бяха даже допуснати да вземат участие в конференцията във фамозния конвент, а само им се прочетоха решенията, без да им се даде последна дума по тях, - нещо, което не е ставало никъде в последните векове. Създадената по тоя начин Версайлска сграда не илюзираше ловката и практична френска дипломация със солидността и трайността си и за това тя, веднага след войната, за да запази съществуването й, колкото е възможно по-дълго, залови се за сключване на билатерни съюзи с Полша, Чехословашко, Югославия и Румъния, от които се роди прословутото Малко съглашение. Тия съюзи, както и следващите по-късно пактове: Локарно, Бриан-Келог и последният Мусолинов пакт на четирите велики сили, подрониха окончателно същността на ОН, чието значение и смисъл остана като канцелария, за регистриране на съюзи.

Критиката на г. Мусолини върху безсмислеността на ОН в настоящата му форма и напускането на ОН и на конференцията по обезоръжаването от страна на Германия, докараха тоя трибунал до прага на гроба. Апелът в Англия и Франция за нуждата от неговото съществуване не изкупва греха на тези страни, чиито правителства го дискредитираха пред народите с пристрастното си и егоистично манипулиране. Тоя психологичен момент използува умело Хитлер, като си послужи с практикувания от френската дипломация метод на билатерни съюзи, а именно - като протегна със смел жест на национално достойнство и чест към франция за билатерен десетгодишен съюз за ненападение при следните условия: 1) Германия да има 300 000 въоръжена сила с предвидените в Макдоналдовия проект дефанзивни средства; 2) да бъде повърната на Германия Саарската област без плебисцит и 3) да се махне клаузата, за милитаризирането на Рейнския бряг, - в противен случай не може да има разбирателство между Франция и Германия. Това ще рече, че Германия предпочита настоящата си изолираност от неприятелски за нея и до зъби въоръжени от Франция съседи, както и актуалната финансова и стопанска криза, отколкото да жертвува националните си расови интереси. Французката дипломация и преса побесняха от това смело и прецизно-конкретно изискване на Хитлера, противно на Версайлските договори и вижда в прякото споразумение с Германия една опасност за сигурността на Франция, както и посегателство върху същността на Версайлските договори и на следвоенните международни пактове. Тя държи крепко, щото това споразумение да бъде гарантирано не само от гарантите на Локарно-Англия и Италия, а още и чрез един специфичен англо-френски съюз, сир. споразумението изобщо да стане в ОН - Женева.

Франция, която има една мощна армия, крепости по цялата си граница и васалите от Малкото съглашение, не смее да се осланя на билатералния френско-германски съюз и търси гаранция от великите сили за сигурността си, а нейната дипломация пък изисква България да влезе в орбитата на крал Александър, без всякаква гаранция за сигурност на Българското племе и неговата народностна култура. На тоя род внушения няма да се поддадат българската власт и обществениците, нито пък да се увличат от подбуди от някакви сантиментални славянски миражи, каквито някои лековерни българи проповядват на българския народ. Те, както и целия ни народ, познават твърде добре от миналото коварството и вероломството на сръбската власт и политически мъже и изпитват още и понастоящем това същото коварство и затова разбирателството между сърби и българи би било възможно за реализиране само при реални факти и гаранции от великите сили.

Съседите на България въобще се самообълщават, ако мислят, че изолираното й положение и тежкото й стопанско състояние би могли да я заставят да се хвърли на всяка цена в обятията им. Тя няма да пожертвува никога идеалите си за някакви временни стопански изгоди, нито пък ще се повлияе от политическото акробатство на чехословашкия м[инистъ]р г. Бенеш, както и от войнствеността на г. Титулеску [78]. България, макар и малка спрямо съседите, е мощна по правотата на каузата си и ще действува смело с мирни средства за постижение идеалите си.

Българският народ е достатъчно съзнателен и не ще жертвува историята и бъднините си като народ за каквито и да би били временни блага. Род и родна земя са въплъщение на вечното и божественото в света. Те са били и ще бъдат винаги символ и трибунал в дейността на индивида и държавата, защото в тях се конкретизира универсалното - преуспяването и благоденствието на човека.

Торино, декември 1933 г.

В. Македония, г. VIII, бр. 2165, С., 10 януари 1934 г., с. 3.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

78. Николае Титулеску - министър на външните работи на Румъния (1927-1928,1932-1936).