ОБЩЕСТВОТО НА НАРОДИТЕ И МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС

... Обществото на народите, както е известно, е изцяло инструмент на англо-френската дипломация, която се стреми на всяка цена чрез него да запази настоящето международно положение на неправда и потисничество. Затова и в продължение на 14 години ОН светотатствува, без да даде каквото и да е разрешение на най-съществените световни въпроси, като въпроса за малцинствата, равноправието между победителите и победените, обезоръжаването и пр. Това положение, безспорно, възмущаваше отдавна просветения свят и не би имало нито начало, нито край, ако не бяха се явили движенията в Германия и Италия, която да открият публично тенденцията на англо-френската дипломация, която под маската на мира и общо сътрудничество, цели да поддържа сегашния политико-социален хаос в Европа...

Тези движения израснаха морално пред очите на културния свят със смелите изявления, че грешките на миналото трябва да бъдат поправени и да няма унижени и онеправдани народи, като народната чест и достойнство да бъдат зачитани еднакво между победителите и победените народи...

Епичната борба, която се води днес из нашата родина с такъв пламък и себеотрицание на борците, който е рядък в историята на света, е плод именно на това възпитание. Революционната борба от една страна и акциите на македонската емиграция и нейната младеж от друга, спомогнаха щото да се популяризира правото на нашата кауза пред културния свят, както и да й се даде международен характер.

Македонският въпрос е вече в реда на международните въпроси. Неговото разрешение ще се наложи по силата на нещата...

Македонският народ не си прави никакви илюзии, че Балканското Локарно и срещите на балканските владетели, биха могли да допринесат нещо, докато сегашните владетели на Македония не бъдат проникнати от чувството и съзнанието на правда. Факти за такива промени в разбиранията им, за жалост, липсват сега. Денационализацията на чуждите народи продължава със същото темпо. Затова македонският народ ще стои на поста си и ще брани сега, както и в миналото, родната си земя със същия ентусиазъм, енергия, самопожертвуване, додето идеалът му се реализира.

Торино, 2 декември 1933 г. [77]

В. Македонска трибуна, 28 декември 1933 г.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

77. Тази статия препечатваме от Иван Михайлов. Спомени. Т. IV. Освободителна борба 1924-1934 г. Индианаполис, 1973, с. 882, тъй като при работата ни по този сборник в. „Македонска трибуна" ни беше недостъпен. Заглавието на същата е на съставителите.