ВМОРО КАТО РЕАЛНА СЪЩНОСТ И ЛЕГЕНДАРНА МОЩ

Идеята за свободата на Македония се появи у македоно-българския народ по силата на оня неотменим в живота на народите универсален закон за развитие и конкретизация на мисълта и волята като народностно самопознание и историческа реалност. Македоно-българският народ, след като се освободи от духовно-културния гнет, за което той е дал най-светли фигури, като бр[атя] Миладинови, Жинзифов и пр. не можеше да остане вече индеферентен спрямо господствуващите на родната му земя политико-социални условия. Затова идеята за свобода за него бе една насъщна необходимост за проява на неговия дух и воля безпрепятствено в живота. Тая необходимост, именно, го застави да напусне вековната си пасивност и да прибегне до ония методи и действия, които бяха санкционирани от световната история за свобода и от самия живот. Тоя негов блян се обективизира най-сетне в началото на 1893 год. във форма на конспиративна организация - ВМОРО. Солун стана пак не само родно нейно място, а още и център на революционната й дейност.

Основателите й бяха, въобще, отражение и носители на аспирациите и желанията на своя народ, както и на всеобщата тенденция в оная епоха на народите - за свобода и национална самостоятелност. Те излязоха из самата среда на българския народ в Македония и то от всички нейни кътища, като напр. Даме Груев от Смилево, Петър П[оп] Арсов от Богомила, Велешко, Хр. Батанджиев от Гумендже, Андон Димитров от Айватово, Солунско, Иван Д. Николов от Кукуш и д-р Хр. Татарчев от Ресен. Целта на ВМОРО, се състоеше в извоюване свободата на Македония в духа на автономията - принцип задоволяващ еднакво всички нейни етнически единици, както и интересите на съседните й държави, а за постижение на тая цел беше възприета р еволюцията, като едничко изпитано историческо средство в борбата за свобода. При все че революционната борба беше подета и водена главно от българския елемент, тя съдържаше обаче повече универсална подкладка отколкото егоистична-националистическа. Универсалността й бе най-категорично подчертана с девиза: „Автономна Македония", после с допускането на инородните народи в редовете на борците, стига да са се инспирирали от принципите й и най-сетне със забраната на гъркоманските села да минават под ведомството на Екзархията, обстоятелство, което създаде не малък конфликт между ВМОРО и Екзархията.

Революционната идея се разпространи неочаквано бърже из цялата страна и в кратко време се създадоха мощни комитети. Тоя бърз успех на революционната идея се дължеше на факта, че тя беше синтеза и израз на същите реални нужди на македонския народ и се яви същевременно пред очите му не само като мистериозна, но още като конкретна мощна сила, която омайваше неговото въображение. Той видя реална сила в четата на Гоце Делчев, която бродеше неустрашимо по планини и села, за да организира населението и можеше вече, под закрилата на организацията, да отива на нивата си без риск на живота и да бъде господар на труда си и семейната чест. Тъй също в социално-културния и стопански живот ВМРО внесе нова насока на разбирания и действия с цел, за да се създаде интимност, сговор и сътрудничество между обществото и отделния индивид. Заради това се откриха вечерни училища, държаха се еженеделни сказки, уредиха се арбитри за разглеждане граждански спорове и разправии, забраниха се прекалените свадбени пиршества, заробващи материално новите семейства, нареди се да стане откупване-то на чифлиците солидарно от всички чифлигари на селото;

даваха се упътвания по строежа на хигиенични училища, жилища и пр. Тая всестранна рационална дейност на ВМОРО не можеше да не бъде оценена и схваната от народа относно прямите цели и причини, които я обуславяха. Тая всестранна дейност я издигна пред неговите очи-в истински култ, комуто той принасяше най-охотно всички морални и материални жертви за тържеството на идеала за свобода. И при такъв нефантастично спонтанен, но съзнателно оформен и определен апотеоз само бяха възможни ония възвишени легендарни подвизи на себеотрицание и саможертва на македонския борец импулсиран от воля на свръхчовешко същество, когато той в борбата с врага си е запазвал последния патрон, за да го забие в черепа си или пък се изкачвал на бесилката с песен на уста, „да живее свободна Македония", като с това борците увенчаха родната си земя с ореола на вечна слава и величие. Само при това съзнание на дълг и схващане задачата на освободителното дело бяха въобще възможни движенията на четите из цялата страна, както и пренасянето на оръжие от единия й край до другия без предателства. Така също голяма част от народа мина през какви не морални и физически изтезания и лежа яз затворите, без да се издаде фактически революционната тайна. Четите държаха проповедите си в черквите пред мало и голямо. Жената извършваше стражата и службата на куриер и пр. Това рядко в историята явление бе плод на възвишен идеализъм, проявен от самото начало и до край с несъкрушима твърдост и постоянство в историческата борба и върху тоя идеализъм собствено се изгради величието и мощта на ВМОРО. И по силата на нещата организацията трябваше вече да мине от тая подготвителна фаза към боева - и за това се залови с въоръжение на населението и създаването на боеви кадри - чети. Въпросът за въоръжението бе предмет още в първия революционен конгрес, който стана на 15-й август 1894 год. в Ресен, обаче неговото реализиране почна да става в голям размер едвам към края на 1896 год. То се извършваше главно със средствата на населението и тук жената прояви един рядък патриотизъм като късаше и даваше своите нанизи за тая цел. При това, скоро цялата страна се покри с добре организирани чети, начело на които застанаха смели интелигентни сили и последователно се създаде института на селската милиция в лицето на която намериха четите силна материална подкрепа, както бе случаят с Давидов [83], с Пиперката [84] в Кичево. Когато те бяха заобиколени от войскови части, - цели села им се притекоха на помощ. Това обстоятелство отне на ВМОРО тайния й конспиративен характер и тя стана държава а държава, с подходящи държавни функции и от 1897 г. нататък зачестиха вече арести в селата и градовете и срещи на четите с редовни войскови отряди. Тая революционна борба, която хвърли ред години Високата порта и европейската дипломация в едно крайно критично напрежение, изнесе 46 сражения в Солунско, 55 сражения в Битолско, 21 сраж[ения] в Скопско и 18 сраж[ения] в Джумайско.

Тя носи заслужено името „предилинденска епопея", - акт на възвишен индивидуален и колективен подем, устрем на енергия, насочени с цената на смъртта за постижение идеала на свободата; и това е рядкост в историята на континента, както и по нейната обширност. Предилинденската епопея това бе прелюдията и ореола на една логична историческа развязка - Илинденското въстание. Обявяването му стана на 20 юли 1903 г. съгласно взе-1 тото решение на тайния революционен конгрес в Солун от 2-и ден на януари 1903 г. Илинденското въстание бе и остава завинаги едно крупно събитие от живота на македонските българи. Неговото историческо значение не се измерва само с грандиозната масова форма и екзалтираната стихийност, а също така и с оня легендарен борчески дух и велика воля, - в която замира всичко земно и суетно у един народ, който се е решил да мре за свободата си. Илинденското въстание бе още и един енергичен въоръжен протест срещу великите сили за толерираното от тях безправно положение в Македония. То изнесе удивителни и възвишени качества на характер, на несъкрушима енергия и воля, когато робът въстана, въпреки примитивното си въоръжение, гърди срещу гърди против вековния си враг, за да изтръгне от ноктите му свободата на родната си земя. Неговото знаме с девиз „свобода или смърт" се развяваше гордо в продължение на 10 дена в красивото Крушово.

Борбата, изобщо, се води с рядък ентусиазъм и самоотверженост ту масово, както в Битолския вилает, ту частично-партизански с атентати, четнически действия и пр. В тая борба македонският народ хвърли около 20 000 борци срещу една армия от 350 000 души и даде около 172 сражения. Безспорно турската мощ надделя и борбата трябваше да се прекрати поради зимата. Но тая борба за него бе от грамадно историческо значение в тая смисъл, че той оформи с цената на кръвта си най-пластично архитипичната българска народностна индивидуалност и понесе стоически консеквенциите от разрушителната акция от страна натурските орди като пострадаха около 200 села и селища и бяха избити и изклани около 4 866, затворници от които политически 1500 и пр., без да бъде съкрушена в него вярата и надеждата му за продължението на борбата до крайния успех на делото. Илинденското въстание бе, въобще, апогеята на един мощен народен подвиг, устрем и акция, проявени в името на свободата. Неговият очарователен блясък не ще угасне от никакво потисничество. То ще бъде светулката на хвърчащия македонски борец по стръмните тайни пътеки в татковината му, за да срази смъртоносно похитителя й и ще го стимулира винаги за велики и безсмъртни подвизи до изгрев на свободата. Илинден ще остане легенда за бъдните поколения и идол за техните въжделения.

Д-р Хр. Татарчев

Илинденски лист. Издание на Ръководното тяло на Илинденската организация, С., 2 август 1940 г., с. 3-4.

[Previous] [Next]
[Back to Index]