№3

Статия за арестуването на д-р Хр. Татарчев от гръцката полиция в Атина при завръщането му от заточение по измислено обвинение за съучастие в убийството на д-р Сакиларидис.

София, 6 септември 1902 г.

Гръцка подлост.

Гръцката злоба спрямо нас е пословична, за да има нужда от доказване. Проявена още при духовното отцепване на българския народ от патриаршията, тая злоба, с течение навремето, още повече се усили и днес е станала безпределна!... И има защо: революционната борба, която нашето поробено отечество води против турската тирания за свободен политически живот, е същевременно и смъртоносен удар за панелинските миражи, с които през векове е хранен цял един народ.

Последният остър фазис, в който е стъпило нашето освободително дело от няколко време насам, фазис, може би, съдбоносен за целия Балкански полуостров, накарал е и гръцките държавници дълбоко да се замислят върху новото положение, което се създава и за опасността, която то представлява за тяхната „мегали идея". Позорно поразена в последната война с Турция (1897 год.), без перспектива да се окопити от тоя пораз за десетки години и при невъзможността да представлява от себе сериозен фактор на балканите, Гърция юнашки се залови да достигне своите заветни задачи с подлости и шпионства.

На всички са паметни инструкциите, които преди една година гръцкото правителство даде на своите консули в Македония и Одринско относително поведението им спрямо революционното дело. В тия инструкции открито се говореше, че консулите са длъжни да спомагат турските власти за уничтожението на македонските революционери. В същата смисъл и „светейшия" патриарх е дал заповеди на своите владици. И трябва да се признае, че тия пионери на „великата" идея отлично играят своята шпионска роля.

Консулствата в Солун, Серес, Одрин и Битоля (особено последното) са станали шпионски огнища, гадни резервоари за най-гнусни клевети против всичко по-будно в страната, което работи против тиранията. Тия консулства в лицето на гръцките владици и гръцки общини са устроили в страната цяла шпионска мрежа с подлата, безчестната и гадна цел да клеветят и донасят на турската власт за всичко, което раята мисли или немисли да върши. Гръцките владици явно предателствуват и шпионската си служба изпълняват по най-демонстративен начин. Аферата в Костурско се дължи единствено на гръцкия владика в Костур. Леринската - също.

Независимо от това, което консулите и владиците на Гърция вършат в Македония, и самото гръцко правителство не стои със скръстени ръце. Паметни са на всички масовите арести на македонци в Атина, Лариса, Пирея и другаде в Гърция. Тия македонски синове, някои от които с десетки години живеят в Гърция, не са извършили нищо противно на държавата, в която живеят; но те се преследват като най-долнокачествени уличници, държат се с месеци в затворите и то единствено за туй, че съдбата ги е родила в робска страна, защото не мислят с ума на гръцките панелинисти, или же, най-многото, защото понякога се сещат да подпомагат борците в родната им земя. Не може да не се признае, че македонските революционери са много по-свободни в тиранска Турция, отколкото в „свободната" Гърция.

След казаното до тука, никого не трябва да очудва, гадната подлост, която извърши гръцкото правителство над нашия съотечественик д-р Христо Татарчева, един нещастен заточеник, който по „милостта" на червения султан се връща в своето родно огнище. Не намираме думи, с които да окачествим тая подлост на гръцките управници. Да заловиш един чужд поданик, когато той минава през твоята земя, за да го съдиш по престъпление, в което той ни най-малко не е замесен - това е вече върха на най-голямата узурпация върху човешката личност... Обвинението, което гръцките управници ще се мъчат да хвърлят върху Татарчева, се състои в това, че той бил устроителя на покушението над гръцкия лекар в Гевгелия, някой си д-р Секиларидис. Но това гръцко обвинение е съшито с бели конци, защото ако това би било истина, то гръцките шпиони в Солун и Гевгелия нямаше да не посочат Татарчева на турските власти още о време, па и самите тия власти нямаше защо да не го подведат под углавна отговорност. Ясно е, прочее, че г. Татарчев е арестуван от гръцките власти не за някаква виновност в това покушение, а с тенденциозната цел да излеят злобата си върху тоя син на робската страна, който им стои като гледка в очите.

На добър час!

Обаче, нека гръцките управници не забравят, че македонския роб държи точна сметка за всички подлости и безчестия, за всички шпионства, които ежечасно те и техните агенти вършат в робската земя. Нека те не забравят, че, може би, е настъпил часът, когато тоя роб ще трябва да разчисти сметките си предварително с шпионите и подлеците, та сетне с врага...

В. Право, Орган на Македоно-Одринските интереси, г. II, бр. 29 (37). С., 6 септември 1902, с. 1.

[Previous] [Next]
[Back to Index]