МАЛЦИНСТВАТА И АНГЛО-ФРЕНСКАТА ПОЛИТИКА

Същността и аспирациите, които вълнуват и поставят в движение македонците, хърватите, албанците и черногорците в Югославия. - Поведението на френската и великобританската дипломация към малцинствата. — Заключението не може да бъде друго освен: борба с всички средства до победа.

Един критичен поглед върху изминатото от великата война насам време не може да не предизвика разочарование у всекиго, като вижда, че създаденото от англо-френската дипломация по-литико-икономично положение става все по-обезпокоително за реда и спокойствието в повечето страни на света, па застрашава и световния мир.

Опитите на тази дипломация да запази мира с установения от тях институт ОН, Локарно, Пакта Бриян [39] и Лондон не дадоха до сега никакви реални резултати.

Европа никога не е представлявала такъв хаос, както днес - хаос на разбирания и противоречиви стремежи между държава и народ, както и такъв упадък на държавния авторитет и престижа на цивилизацията и хуманността.

Ония съществени принципи, върху които погиваше политико-социалния живот и които бяха запазени през всички междуособици и войни от миналите векове днес се пренасят в жертва на грубия егоизъм и ненаситен материализъм на двете най-цивили-зовани държави - Франция и Великобритания. Днес Европа не е нищо друго освен зрелище на най-ретроградни и безправни принципи за потъпкване свободите и културни ценности на всички ония народи, които са хвърлени от тая дипломация под чуждо иго и то, когато техният интегритет и култура се намират под международна опека.

Егоистичната политика, която бе осветена от Парижкия кон-вент като ръководен принцип в живота на народите, не можа да не бъде схваната и от народите в другите материци и да не пробуди в тях национално съзнание за самоуправление, когато те по-преди гледаха с респект на разцвета на цивилизацията и културата на техните митрополии. Консеквенциите от това бяха недавнашните движения в Египет и Сирия, а понастоящем тия в Индия, Палестина и Малта. И на това ненормално положение изобщо се дължи в голяма степен и икономическата криза, под която изнемогват народите.

Английската политика, ръководена днес от лейбъристите, е посветена изключително на икономическата проблема, а относно берящите се народи за свобода и право остава неизменната традиционна политика, която е близо разположена към тях дотолкова, доколкото те допринасят реална полза на английските интереси.

Французката дипломация, от друга страна, виждайки, че нейните съюзи, сключени след войната с военните им сили, организирани по инструкциите на французкия генерален щаб, не са в състояние да й гарантират напълно военните придобивки и хегемонията в европейския континент, прибягна до идеята за федериране на европейските държави, подобно оная за тройственността на мистика Сен Мартен от френската революция - „свобода, равенство" - идея, която спечели на Франция Елзас и Лотарингия, част от Савойската област и хегемонията й в Европа.

Г-н Бриян поднася тая възвишена идея на народите в Европа тъкмо тогава, когато Франция харчи днес милиарди за въоръжения и, когато г. Лушьор стиска ръката на сръбския крал Александър и кичи гърдите си с най-голямото сръбско отличие за оказаната от френската дипломация защита на чудовищния диктаторски режим в Югославия, насочен към асимилацията и изтреблението на чуждите нации. Г. Бриян не намери за нужно дори да разтвори в последната 59-та сесия на ОН лежащите на неговата маса петиции от македонския, хърватския и албанския народи, когато рационалното решение на въпроса за малцинствата в миноритетните държави е едно от най-съществените условия за реализиране на неговата апостолска мисия за международна солидарност и федерация.

При това поведение в ОН не е ни най-малко странна безочливостта на Маринкович [40] пред представителите на печата в Женева, че Югославия не среща никакви мъчнотии от съседите си с изключение на България, която търпи една частна организация, намираща се в открита война с Югославия. Тоя негов цинизъм, тъй свойствен на сръбските политически мъже, не можа да убеди никой просветен човек, че сръбският диктаторски режим не е атентат срещу правото и хуманността, като се знае, че Вътрешната македонска революционна организация е една фактически държава със своите институти, функционираща от 30 години насам в Македония и която ще функционира и за напред с неськрушима енергия, дорде не бъде извоювана свободата на Македония. А колкото за тая организация в България, тя е не само в България, но и в целия свят - Америка, Франция, Румъния, Турция...

Исканията на македонския народ, на хърватския, албанския и на всички онеправдани от войната народи са културно-социални и, насочени да дадат присъщите на всяка раса филогенетични и онтологични предпоставки за нейното участие в световния напредък и култура. Те не са и най-малко в противоречие с принципа на държавния авторитет и цялост ако една миноритетна нация си служи със своя език, училища и черква. Това са не само културни ценности но и могъщ фактор за повдигането на народите в правно и морално отношение и за създаване в тях чувства, мисъл и желание за сродяване на едно морално единство на човечеството.

Културата, като реалност, в която се манифестира човешкия гений е същевременно емпирична действителност и една ценна същност, въз основа на която се е появил неговия проблем, мисъл в индивида, както и в колективитета за право и социалност и са се изграждали по-нататък позитивното право, социалността и етиката.

Реализирането на културата в живота въобще и мислимо само при свобода, тъй като културата, както и социалността черпят винаги своята мощ от свободата, като най-висги принцип на моралност, за да установят по-нататьк условие на взаимност, солидарност и благосъстояние между хората. Заради това проблемата на малцинствата, като принцип на култура и социалност, би трябвало да намери най-горещо поощрение в миноритетните държави, защото тя съвпада напълно с целите на държавата.

Малцинствата, удовлетворени от своите легетимни и културни искания, ще бъдат тогава не само най-постоянен елемент наред и труд за икономическото процъфтяване на новото им отечество, но и ще послужат още и за моралната връзка между него и родното им отечество.

Но, за жалост, тази истина не се схваща от управляващите мъже на миноритетните държави, а най-вече от сръбските, които мислят, че с унищожението националната култура на чуждите нации и окончателното им икономическо разорение, ще могат да създадат една хомогенна държава. Те, както тълкуват легитимните им културни искания като посегателства и държавна измяна и ги съдят по изключителния закон за защита на държавата, поставят с това самата тая държава над всяко право и международни закони и дават й вече анархистичен характер, където всеки може да действува по свои подбуди за самосъхранението си.

Безспорно, при това положение на работите, на македонския, хърватския, албанския и черногорския народи не остава нищо друго освен с цената на скъпи жертви да бранят своите права и култура, щом като англо-френската дипломация, която ги подхвърля под чуждо иго, оправдава безправните и екзекутивни акции на диктаторския режим спрямо тия нации, по повод предявените от тях, в духа на договорите, искания за културна свобода - неотемливо право на всеки поробен народ.

Не ще бъде ни най-малко изненада, ако чуем един ден, че правителствата на Англия и Франция, които ампутираха България до неузнаваемост и неотдавна я заставиха, за да угодят на Сърбия, да отстъпи хиляди километри от земята си - ще поискат пак от българската власт да посегне върху същността на основния си закон, за да запуши гърлата на шестстотин хиляди македонски синове, за да не апелират те пред обществената съвест за съдбата на своята родина.

Петициите на онеправданите народи до ОН оставят без последствия, защото този институт засега не е нищо друго освен инструмент на англо-френската политика.

Македонският народ, както и всички потиснати народи трябва вече да са се убедили, че изхода от това положение е един единствен: Борба с всички средства до пълна победа.

В. Заря, г. VIII, бр. 2629, С., 18 юни 1930, с. 1-2.

[Previous] [Next]
[Back to Main Page]

39. Става дума за пакта „Келог-Бриан" за забрана на войната като оръдие на националната политика, подписан в Париж на 27 август 1928 г. По същото време Аристид Бриан е външен министър на Франция, а Ф. Келог, държавен секретар на САЩ.

40. Воя Маринкович - министър на външните работи на Югославия.