ПУБЛИЦИСТИКА ОТ ХРИСТО ТАТАРЧЕВ

ХЪРВАТИ И МАКЕДОНЦИ

Процесът в Белград. - Солидарността на македонци и хървати. - Страшните разкрития. -Ипокризията на Лондон и Париж. - Борбата за свобода ще продължи до край. - Историята ни дава вярата и сигурността в победата.

Македонският народ след с особено внимание и трепет почнатия на 24 април процес срещу хърватските политически мъже [37], тъй като и сам той от ред години изпитва върху Плещите си процеси от подобен род, и някои от неговите синове не рядко се изпращат на бесилката, а други биват избивани или пък хвърлени в килиите на гръцките и сръбски затвори.

Македонският народ пожелава на тия мъченици кураж, търпение и желязна воля, за да понесат по-леко посегателствата на сръбската власт, върху свободата на мисълта им и в борбата им за независимост, а на благородната хърватска нация изпраща своето братско съчувствие за великата скръб и траурът, който покрива понастоящем Хърватско. Той скърби еднакво с нея за това нещастие, покъртва неговата душа.

Македонският народ е виждал винаги в хърватския един истински носител на свободата на здравата мисъл и висока култура и той е стоял винаги най-близко до македонската душа.

Хърватският народ, както и македонският не ще се изплашат от жертвите, които са дали и ще дадат занапред на сръбската тирания, докато не извоюват свободата си; защото те знаят твърде добре, че в Белград, Скопие и Битоля със създаваните изкуствено процеси се кове независимостта и свободата на родината им.

Процесът, който понастоящем не води срещу елита на хърватската нация, не засяга ни най-малко нейната чест или славно минало; защото никой не може да я обвини в некоректност и некултурност спрямо югославянската държава, нито пък може да се държи отговорна за това, че тя иска да прояви своята мисъл, своя гений и волята си в уредбата на родината си, а клейми изключително англо-френската дипломация, която като привилегирована блюстителка на световния мир, толерира безправното положение в Югославия, която бравира най-цинично националното чувство и правото за самоопределение, - това, което не срещаме даже и в средните векове.

Изнесените пред съдебната трибуна насилия и побоища от сръбските органи върху благородните хърватски политически борци, за да се изтръгне от тях някакво признание за мними атентати и показания в полза на пансръбската кауза на крал Александър и неговите крепители „Бялата ръка" [38] потръсват със своя ужас човешката душа и съвест.

И както в миналите процеси на македонските борци, така и в днешния хърватски процес, сръбският съд ще подхвърли на нови наказания хърватските герои. Човечеството, което неотдавна излезна от кървавия катаклизъм и което аспирира с жажда за мир и солидарност между народите, днес изпада в изумление от ипокризията на правителствата в Англия и Франция, които от една страна градят в Женева, Локарно, Париж и Лондон структурата на днешния свят върху базата на международната сигурност, солидарност и взаимно културно преуспяване, а от друга, - позволяват на Югославия (това изкуствено творение на Франция) да афронтира всякакви трактати, закони и етика в безразсъдното си желание и стремеж за пансръбска хегемония на Балканския полуостров.

Пасивността на тия правителства, особено на английското и на английския народ, които са били винаги чувствителни спрямо договорите, наистина е непонятна. Това подсказва, че закон, морал и право за тях има дотолкова значение, доколкото съвпадат с техните интереси. И за това не виждаме и намесата на ОН, когато се касае въпрос за права на малцинствата.

Не е вярно твърдението, че едно вмешателство и застъпничество от страна на Англия и Франция в това отношение би накърнило суверенитета на Югославия и би окуражило потиснатите народи в борбата им срещу потисниците. Това вмешателство им се налага още и от чувството на правда и хуманност и то може и да бъде оценено еднакво от двете борещи се страни, стига то да бъде резултат на искрена намеса.

Няма ли една такава интервенция от тия блюстители на световния мир, конфликтите между победители и победени ще бъдат една вечна язва за човечеството и цивилизацията.

Историята на човечеството не е била нищо друго освен история на свободата, за чието реализиране са принесени в жертва не малко благородни борци на тия две държави.

Свободата е една реалност, една необходимост, както за социалната солидарност, така също за прогреса и културното развитие на народите.

Игнорирането на тази потребност на народите е била всякога източник на беззакония и кръвопролития.

Никаква земна сила не е била в състояние да отклони историческия процес на свободата, който вечно върви по своя каузален път. Хърватският и македонският народи ще вървят неспирно с това съзнание и вяра в борбата срещу потисничеството и беззаконията на сръбската власт, докато не видят в родината си свобода, ред и мир.

В. „Заря", г. VIII, бр. 2601, С., 12 май 1930 г., с. 1.

[Previous] [Next]
[Back to Main Page]


37. След подписаната декларация на 20 април 1929 г. в София между Националния комитет на македонските емигрантски организации и хърватските народни представители д-р Анте Павелич и Густав Перчец са съдени в Белград от специален съд по закона за защита на държавата. На тях е издадена смъртна присъда за това, че в речите си в София са настоявали Хърватско и Македония да се отделят от Югославия, а Св. Прибичевич е интерниран, а Вл. Мачек е осъден на затвор, докато други хърватски „сепаратисти" са осъдени на дългогодишна каторга.

38. Бялата ръка - сръбска националистична организация, изградена на военен принцип.