ПРИЛОЖЕНИЯ
1) ПРОТОКОЛ № 4 (13.XII.1971). Манол Златев, експерт-физик при НИКК — ГУНМ-МВР
2) ПРОТОКОЛ (12.XII.1971) за анализ на техниката на изпълнение на надписа на оловна плоча. Проф. Николай Йорданов — Институт по обща и неорганична химия при БАН и др.
3) ПРОТОКОЛ за допълнение на протокола от 12.XII.1971 год. за анализ на техниката на изпълнение на надписа върху оловната плоча
4) МНЕНИЕ (25.IV.1972) на протойерей Благой Чифлянов, доцент по литургика в Софийската духовна академия „Св. Климент Охридски“, за останките от богослужебни одежди, произходящи от предполагаемия гроб на патриарх Евтимий
Днес на 13.XII.1971 год. подписаният МАНОЛ БОЖИЛОВ ЗЛАТЕВ, експерт-физик при НИКК — ГУНМ-МВР, извърших настоящата техническа експертиза на основание постановление, заведено под вх. № 5089 на Централен църковен историко-археологически музей при Св. Синод.
ОБЕКТ НА ЕКСПЕРТИЗАТА: Оловна плоча с надпис, свързана с гроба на патр. Евтимий Търновски, инв. № 7913.
*. Оригиналните екземпляри на приложените четири протокола за извършените експертизи се съхраняват у мене. По един заверен препис от тях се пази в архивата на Църковния историко-археологически музей при Св. Синод на Българската православна църква, дето се съхраняват намерените вещи и останки в предполагаемия гроб на патриарх Евтимий Търновски в Бачковския манастир.
107
ЗАДАЧА НА ЕКСПЕРТИЗАТА: Анализ на оловната плоча относно състава на употребените материали в надписа и на другите вещества, които се намират по повърхността на плочата.
ОГЛЕД, ИЗСЛЕДВАНЕ И РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО: Представената оловна плоча е с неравна повърхност с изписан текст. Върху цялата плоча визуално се забелязват следи от багрило с жълто-оранжев цвят.
За търсене на неорганична съставка в багрилото, с което е изписан текстът, се направи изследване и фотографиране в инфрачервени лъчи с дължина на вълната 850 ммк на инфрафотоматериал I—850. Свойството на инфрачервените лъчи да имат по-голям коефициент на отражение от неорганичните вещества спрямо органичните даде възможност да се проявят следи от неорганично вещество в местата, където визуално се забелязваха следи от багрило с жълто-оранжев цвят (вж. ф. к. № 1).
Проведено бе изследване и фотографиране в отразени ултравиолетови лъчи с дължина на вълната 275 ммк. върху ортохроматичен фотоматериал МО—1. Вследствие на по-големия коефициент на поглъщане на ултравиолетовите лъчи от органичните вещества спрямо неорганичните се прояви текстът върху оловната плоча,което от своя страна говори за съдържание на органична компонента в багрилото, с което е изписан текстът (вж. ф. к. № 2).
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: В резултат на горното изследване
108
може да се твърди, че багрилото, с което е изписан текстът върху представената оловна плоча, съдържа в себе си неорганични и органични вещества, като преобладаваща в сегашното състояние на плочата е органичната компонента.
Експерт: (п) М. ЗЛАТЕВ
2) ПРОТОКОЛ за анализ на техниката на изпълнение на надписа на оловна плоча, собственост на Централния църковен исторически и археологически музей, инв. № 7913
Анализът бе извършен по предложение на литературния историк ИВАН БОГДАНОВ от проф. НИКОЛАЙ ЙОРДАНОВ — Институт по обща и неорганична химия при БАН, гл. ас. АСПАРУХ ПЕТРАКИЕВ — Физически факултет при СУ и н.с. АЛЕКСАНДЪР САВОВ — Национален институт за паметници на културата при КИК.
Резултати:
Микрохимически и спектрално бяха идентифицирани растителна черна и охра, нанесена върху нея. Като свързващо вещество хроматографски
109
бе идентифициран казеин. В ултрависьлетова светлина черната боя флуоресцира вследствие съдържащите се в нея органични вещества. Охрата също флуоресцира, което се дължи било на миграция на черната боя в нея при „темперно“ полагане, било на прибавяне на малко черна към охрата и за известно потъмняване на тона и.
Надписът е изпълнен по маниера на старите техники, т. е. върху слоя свързвател от млечен казеин е нанесена черната боя, а върху нея охрата, евентуално в смес с малко черна.
София, 12.XII.1971 год.
(п) проф. Н. ЙОРДАНОВ
(п) гл. ас. А. ПЕТРАКИЕВ
(п) н. с. А. САВОВ
3) ПРОТОКОЛ за допълнение на протокола от 12.XII.1971 год. за анализ на техниката на изпълнение на надписа върху оловната плоча, собственост на Централния църковно-исторически и археологически музей, инв. № 7913
На допълнително поставените въпроси от страна на литературния историк ИВАН БОГДАНОВ,
110
София, ул. „Цар Борис I“, 84 — професор НИКОЛАЙ ЙОРДАНОВ, Институт по обща и неорганична химия при Българската академия на науките, главен асистент АСПАРУХ ПЕТРАКИЕВ, Физически факултет при Софийския университет и научният сътрудник инж. АЛЕКСАНДЪР САВОВ, Национален институт за паметниците на културата при Комитета по изкуствата и културата — даваме следните отговори:
При микрохимическия и лазерния микроспектрален анализ на оловната плоча се установи, че тя се състои от нерафинирано олово от местни полиметалически находища. Освен цинк и сребро в оловото се срещат малки количества калай, магнезий, манган, волфрам, желязо, алуминий, силиций, кобалт, стронций, ванадий и злато.
Повърхността на оловната плоча е силно корозирала, което освен на примесите вероятно се дължи на по-тежките условия, при които тя се е намирала в контакт с околната среда. Корозията е засегнала повърхността след полагането на надписа, което е видно от снимката, направена в отразени ултравиолетови лъчи. Плочата е била навита на руло, което под действието на натиск е сплескнато, и корозията е засегнала предимно ония участъци от кривините, които са били в контакт със средата.
С течение на времето надписът върху плочата е претърпял промени. Част от него е полуизтрита.
111
Двата пласта боя не навсякъде са запазени. Изтриването вероятно се дължи и на опити повърхността на плочата да бъде почистена по механичен начин. Свидетелство за това е потънкият пласт от оловен окис върху някои участъци на плочата. Като разтворител вероятно е употребена разредена оцетна киселина.
София. 25.IV. 1972 год.
(п) проф. Н. ЙОРДАНОВ
(п) гл. ас. А. ПЕТРАКИЕВ
(п) н. с. инж. А. САВОВ
4) МНЕНИЕ на протойерей БЛАГОЙ ЧИФЛЯНОВ, доцент по литургика в Софийската духовна академия „Св. Климент Охридски“, за останките от богослужебни одежди, произходящи от предполагаемия гроб на патриарх Евтимий в Бачковския манастир
По предложение на литературния историк ИВАН БОГДАНОВ във връзка с предприетите от него изследвания за гроба на патриарх Евтимий прегледах внимателно останките от богослужебни одежди, намерени през 1905 година в предполагаемия гроб на патриарх Евтимий в
112
Бачковския манастир, съхранявани понастоящем в Централния църковен историко-археологически музей при Св. Синод в София. При този преглед установих следното:
1. Запазени са изгнили и разкапани от времето останки от два архиерейски омофора — голям и малък. И двата омофора са направени от съвсем еднакъв плат, обточени са с еднакви галони и апликирани с еднакви кръстове. Няма съмнение, че те образуват един комплект, принадлежащ на духовник в архиерейски сан (епископ, митрополит, архиепископ, патриарх).
2. Запазени са изгнили и разкапани останки от два епитрахила, различни по вид. Единият от тях във вид на дълга стола — орар без копчета и петлици с характерни пискюлчета по три от всяка страна, е явно старинен. От другия е запазена само долната част на двата плата, без горната част, която лежи на врата. Двата плата са скачени в долния си край, което свидетелствува за по-късен произход.
3. Не съществуват останки от архиерейска богослужебна мантия, за каквато се говори в протокола на първоначалната комисия. И това е обяснимо, понеже през Средновековието мантията като богослужебна одежда още не е в употреба, а архиереите са употребявали мантия от обикновен плат като връхна дреха.
София, 25 април 1972 година
(п) прот. Б. ЧИФЛЯНОВ