Българско средновековие. Проучвания върху политическата и културната история на средновековна България

Иван Дуйчев

 

11. Едно кратко описание на Вардара от XII век

Статията „Едно кратко описание на Вардара“ бе обнародвана в сп. Македонски преглед, XIII, 3 (1942), с. 1—7.

 

Жлъчният и хаплив, но забавен Лукиан е бил един от най-любимите писатели, които късната древност завещала на средновековието. Творбите на този езичник, изпълнени с остроти против човешките слабости, против самите божества, па дори и срещу вярванията на християните, са били въпреки всичко преписвани, четени и разпространявани даже и от такива образовани люде на средновековието, в чиято дълбока и искрена привързаност към вярата на Христа не може да има никакво съмнение. Такъв страстен негов почитател е бил например кесарийският архиепископ Арета [1], комуто са принадлежали някои от запазените и досега преписи от съчиненията на Лукиан. [2] Достатъчно би било да се прегледат бележките, прибавени от самия Арета в полето на тези ръкописи, [3] за да се види с какво внимание, наслада и одобрение този представител на ранния византийски хуманизъм и висш сановник на византийската църква е чел и препрочитал с перо в ръка творбите на отречения езичник. Но влиянието на Лукиан върху византийските книжовници не се спира тук а оставя много по-дълбоки следи. Неколцина византийски писатели се опитали да подражават на Лукиановата Nekromantia и са създали творби, които отразяват

 

 

1. Роден към 850 г., ръкоположен през 901 г. за епископ на Кесария, Арета починал към 932 г. За него вж. подробно Σ. Β, Κουγέας, Ὁ Καισαρείας Ἀρέθας καὶ τὸ ἔργον αὐτοῦ (Ἐν Ἀθήναις 1913).

 

2. Вж. Η. Rabe, Die Lukianstudien des Arethas, Nachr. d. k. Gesell. Wiss. Göttingen, phil.-hist. Klasse, 1905, Hf. 6, pp. 643—56; Κουγέας, op. c., pp. 42, n. 5, 100, 79; срв. също за книжовната дейност на Арета Fr. Lenz, Der Vaticanus gr. 1, eine Handschrift des Arethas, Nachr. d. k. Gesell. Wiss. Göttingen, phil.-hist. Klasse, 1933, pp. 193—218 ; срв. и P. M(aa)s: Byzant. Zeitschrift., XXXIV (1934), pp. 177—78.

 

3. Вж. H. Rabe, Scholia in Lucianum (Lipsiae 1905), pp. 58,27, 71,25 sqq. ; 76,4 sqq. ; 159,25 sqq. и др.

 

203

 

 

повече духа и настроението на късната древност, отколкото тяхното собствено време. Между тези произведения трябва да се посочат особено две : Τιμαρίων ἢ περὶ τῶν κατ᾿ αὐτὸν παθημάτων [4] и Επιδημία Μαζαρι ἐν Ἅιδου [5]. Безименното произведение Τιμαρίων заслужава особено внимание, защото в него има някои указания за югозападните български покрайнини, както и за града Солун. Диалогът „Тимарион” представя описание на пътуване в задгробния свят и се врежда в редицата антични, средновековни и по-нови произведения от тоя род, чиито представители в нашата книжнина са например апокрифното видение на пророк Исая, [6] безименната българска летопис от XI—XII век, [7] па дори и така много четеното и разпространено и до днес всред нашия народ „Ходене на света Богородица всред мъките”. [8] За личността на автора на това творение не може

 

 

4. Вж. изданието на А. Ellissеn, Analekten der mittelund neugriechischen Literatur. IV. Teil. Timarion's und Mazaris' Fahrten in den Hades. Nach Hase's und Boissonade's Recension und erster Ausgabe des Textes griechisch und deutsch mit Einleitung und Anmerkungen . . . (Leipzig 1860), pp. 41—92 гръцки текст; pp. 93—148 немски превод; pp. 149—186, 363—364 бележки към текста ; добавено е (pp. 1—39) общо въведение. Други библиографски указания за това произведение вж. y K. Krumbacher, Geschichte der byzantinischen Litteratur (München 1897), p. 457 sqq. Библиографски посочвания, съпоставки със съчиненията на Лукиан и други автори, както и общи сведения са дадени в дисертацията на H. Todе, De Timarione dialogo byzantino (Gryphiae 1912), гдето това творение е разгледано повече от филологическо гледище. В статията на A. H. Кирпичников, Тимарион или об его страданиях ЖМНПр, 326, 1903 № 3, отд. 2, c. 1—15, е предадено съдържанието на диалога с някои кратки бележки. За този литературен вид изобщо вж. библиографските указания на G. Moravcsik: Studi bizantini е neoellenici, III (1931), p. 48, n. 1.

 

5. Вж. Ellissen, op. c., pp. 187—250 гръцки текст; pp. 251—314 немски превод ; pp. 315—362 обяснителни бележки към текста. Възнамерявам наскоро да обнародвам кратко изследване върху този книжовен паметник, и то до толкова, доколко о може да се свърже с нашето минало. Библиографски указания за него вж. y Krumbacher, op. c., p. 492 sqq.

 

6. Вж. изданието на Й. Иванов, Богомилски книги и легенди (София 1925), с. 131—164; срв. Ив. Дуйчев, Из старата българска книжнина, I (София 1940), с. 144—153, 226—228.

 

7. Вж. изданието на Иванов, п. с., с. 273—287; срв. Дуйчев, п. c., с. 154—161, 228—232.

 

8. За гръцкия текст на това произведение, който несъмнено е свързан с разпространените у нас версии, вж. H. Реrnot. Descente de la Vierge aux Enfers d'après les manuscrits grecs de Paris, Revue des études grecques LIII (1900), pp. 233—257. Този паметник, запазен в нашата и в гръцката книжнина, заслужава нарочно проучване. За славянските текстове вж. Цв. Романска, Апокрифите за Богородица и българската народна песен, СбБАН, XXXIV (1940), с. 58 сл., 172 сл.

 

204

 

 

да се каже почти нищо. Въз основа на вътрешен анализ на този диалогичен разказ — главно с оглед на указанията с имената на познати исторически личности — може да се заключи с почти пълна положителност, че той ще да е бил съставен през първата половина или към средата на XII в. [9] Изглежда, че този диалог е бил четен в края на XIII и началото на XIV в., та един от бележитите византийски книжовници от това време — Константин Акрополит, [10] син на историка Георги Акрополит, написал в писмо до свой приятел остра и отрицателна критика, в която изказвал недоволството си от езика на произведението и неговите нападки спрямо християнската вяра. [11]

 

Измисленият герой на диалога (Тимарион) разказва своите страдания на приятеля си Кидион (Κυδίων). Той му съобщава, че от византийската столица пристигнал в град Солун преди празника на свети Димитър и от града отишъл към река Аксиос (дн. Вардар) на лов :

 

 

 

9. За датата и за личността на автора вж. Ellissen, op. c., p. 15 sqq.; p. 157. Срв. също Tode, op. c., p. 5: Ignoti nobis scriptoris dialogus qui Τιμαρίων ἢ περὶ τῶν κατ᾿ αὐτὸν παθημάτων inscribitur medio fere XII p. Chr. saeculo vel in prima parte huius saeculi . . . ortus est Вж. и Krumbacher, op. c., p. 467.

 

10. За Константин Акрополит вж. y Krumbacher, op. c., pp. 204, 205, 388; срв. също H. Delehaye, Const. Acropolitae, hagiographi byzantini, epistolarum manipulus, Anal. Bollandiana, LI (1933), pp. 263—284 ; I. Dujčеv: Studi biz. е neoellenici, IV (1935), p. 136.

 

11. Вж. M. Treu, Ein Kritik des Timarion, Byzant. Zeitschrift, 1 (1892) pp. 361—365; срв. H Krumbacher, op. c., p. 468.

 

205

 

 

[12] сиреч:

 

„Слязохме прочее в прочутия Солун, преди да настъпи праздникът на мъченика Димитрий... Тъй като времето позволяваше, отидохме на лов към реката Аксиос. Това е най-голямата от реките в Македония. Начева от българските планини във вид на малки и отдалечени потоци, после при спущането си [към юг] се слива в едно леговище — Омир би казал „мощна и велика”, — слиза към древна Македония и Пела и направо се влива при близкото крайбрежие (в морето). Мястото е наистина достойно за упоменание: щедро и плодородно с различни посеви за земеделците, приятно за войниците, за да препускат с коне, а още по-приятно е за военачалниците да строяват и подреждат бойните редици, сгодно за упражняване на тежковъоръжени пехотинци, без да става никаква нужда да се разкъсва бойната редица: така чиста от всякакви камъни и храсти и съвършено равна е тази област...”

 

Това място от „Тимарион” би могло да се съпостави с описанията на реката Вардар, които дават близките по време византийски писатели — Никифор Вриений [13] и неговата съпруга

 

 

12. Ellissen, op. c., p. 44. Срв. превода ib., pp. 96—97 :

 

Das Ziel meiner Reise also war das gepriesene Thessalonick und zwar zur Zeit da das Fest des Märtyrers Demetrius bevorstand ... So vergnügte ich mich, weil die Zeit es gestattete, am Axius mit der Jagd. Das ist der grösste Strom Macedoniens ; von den bulgarischen Bergen kommt er in kleinen getrennten Bächen herab, vereinigt sich niederströmend in breitem Flussbett, nimmt „gross und gewaltig“, wie’s bei Homer heisst, seinen Lauf nach dem alten Macedonien und Pella und ergiesst sich dann alsbald über die nahe Küste ins Meer. Wohl ist die Gegend werth, davon zu reden ; mancherlei Saaten trägt der Boden dem Landmann und bringt sie zur Reife ; für die Krieger ist er wie geschaffen, um die Rosse darauf zu stellen, äusserst geeignet für kriegerische Bewegungen, da die Schaaren nicht aus einander gerissen werden, denn in der völlig ebenen Gegend sieht man weit und breit weder Stein noch Strauch noch Haus...

 

Очевидно, тук има известна игра на думи, по-точно между името на ръката Ἄξειος и думата ἄξιος в израза : ἔστι δὲ ὁ τὁπος λόγου ... ἄξιος.

 

13. Nic. Bryennius, Comment., ed. Bonn, p. 148,12-19 :

— Срв. Ellissen, ib., pp. 151/2, n. 18.

 

206

 

 

Ана Комнина [14]. Но думите на неизвестния византийски писател от първата половина на XII в. са особено ценни в друго отношение : те представят едно от ранните византийски признания за състава на населението в покрайнините, от които извира и през които тече р. Вардар със своите притоци, сиреч Северна и Средна Македония. Тези думи от безименния диалог прочее трябва да бъдат прибавени към редицата вече известни свидетелства за българщината в македонските земи и да получат там своето достойно място [15].

 

Тимарион разказва също някои подробности за панаира (πανήγηρις) на св. Димитър в Солун. Това е, пише той, най-големият от всички панаири в областта:

 

„Защото на него се стича не само множество народ от тамошното и домородно население, но отвсъде и всякакви люде : гърци отвсякъде, различни племена от обитаващите наблизо и чак до реката Дунав и Скитската земя мизи (българи), кампанци (неаполитанци), италианци, иберийци (испанци), лузитанци (португалци) и келти из отвъд алпийските области…” [16]

 

Заслужава внимание указанието на автора, че панаирът се посещавал от тамошните жители (αὐτοχθόνων ὄχλος καὶ ἰθαγενὴς), [17] на първо място от всякакви племена

 

 

14. Anna Comnena, Alexias, ed. Reiff., I, p. 28,19-25 :

За другите описания на реки в съчинението на Ана Комнина вж. Ив. Дуйчев, Същинското значение на името Μόκρος у Ана Комнина, Мак. пр., VIII, 4 (1933), с. 6 и бел. 2.

 

15. Най-важните указания са събрани в бележитата книга на Й. Иванов, Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност (София 1915 и 1917).

 

16. Вж. Ellissen, ib., p. 46 :

Срв. превода ib., p. 98, също pp. 152—153, notae 22—24.

 

207

 

 

(γένη παντοδαπὰ) на обитаващите наблизо мизи — сиреч българи (Μυσῶν τῶν παραικούντων), които населявали земята чак до реката Дунав и до южноруските области (Ἴστρου μέχρι καὶ Σκυθικῆς).

 

По-нататък Тимарион описва с извънредно занимливи подробности богатството и разнообразието на самия панаир. На връщане обаче героят се разболял и едва можал да стигне до река Марица (πρὸς τὸν Ἓβρον). Когато той се унесъл в сън, двама служители на задгробния свят (ψυχαγωγοί) — Ὀξύβαντος и Νυκτίων — отнесли душата му в царството на сенките. Преждевременният мъртвец начева заедно с водачите си своите странствувания в света на мъртвите и там среща различни личности, които ни са познати от други извори: злощастния император Роман IV Диоген (1068—1071), философа и ритор Теодор от Смирна, мислителя Йоан Итал и други. ...

 

Изглежда, че основната мисъл на този диалог е била да се осмее проповядваното от някои съвременни лекари учение, че животът се поддържа от съществуването на четирите основни елемента в човешкото тяло: кръв (αἷμα), слиз (φλέγμα), черна и жълта жлъчка (χολὴ μελανὴ καὶ ξανθὴ). Тимарион и неговият учител и защитник Теодор от Смирна поддържали, че това учение е невярно, и затова направили оплакване до съдиите на задгробния свят — Минос, Аяк и византийския император Теофил, поставен тук поради своята справедливост, ако и иконоборец. Развива се един същински съдебен процес — с участието на съдии, секретар, прокурори, обвиняеми, тъжител, защитник и вещи лица. След като бива изслушана защитата, съдиите се допитват до вещи лица — именно Ипократ и Асклепий. Въз основа на тяхното мнение съдът постановява преждевременно починалият Тимарион да бъде върнат в света на живите. Така учението за четирите елемента бива признато за погрешно, и то от името на най-видния лекар, на класическата древност и на едно класическо езическо божество. Описанието на този задгробен съдебен процес е безсъмнено само подражание на истински съдебен процес на византийското съдопроизводство, за което въобще няма твърде обилни сведения. [17]

 

 

17. В ръкописа стои ἠθαγενὴς и е изказано предположение, че първоначално може би е стояло αὐθιγενής — da αὐταχθόνων und ἰθαγενὴς sonst nie so verbunden Vorkommen (Ellissen, ib., p 153)

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]