8. Из писмата на патриарх Николай Мистик
Статията „Из писмата на патриарх Николай Мистик“ бе печатана в Сборник в памет на проф. П. Ников, София 1940, с. 212—218, 569.
Писмата на цариградския патриарх Николай Мистик представят един от най-важните и най-богати извори за българската история през първите три десетилетия на десетия век. Преди повече от четиридесет години покойният проф. В. Н. Златарски преведе и проучи из преписката на този цариградски патриарх онези писма, които са отправени до българския цар Симеон [1]. По-нови учени са добавили още няколко проучвания върху тези писма. [2] Въпреки всичко обаче из богатата преписка на Николай Мистик могат да се извлекат още няколко важни подробности в свръзка с отношенията между българи и ромеи по онова време, подробности, които, кой знае как, са останали незабелязани досега.
1. В. Н. Златарски. Писмата на цариградския патриарх Николая Мистика до българския цар Симеона, СбНУК. X (1894), с. 372—128 ; XI (1894), с. 3—54; XII (1895), с. 121—211. Писмата са обнародвани y Mignе, P. Gr., CXI, col. 39 sqq.
2. Статията на G. Gay, Le patriarche Nicolas le Mystique et son rôle politique (H: Mélangés Ch. Diehl, I, Paris 1930, pp. 91—100) не съдържа нищо съществено; авторът вярва, че открива за пръв път писмата като източник за българо-византийските отношения по това време, без да познава писаното върху тях и опитите за датирането на писмата.
Статията на G. Czеbе, Turko-byzantinische Miszellen. 11. Der 23. Brief des Pair. Nikolaos Mystikos an den bulgar. Zaren Simeon Korôsi Csoma Archivum , I (1921/24), pp. 306—310, не ми е достъпна ; срв. Byz.-Neugriechische Jahrb., III, p. 242.
Във връзка с някои писма на патриарха Николай Мистик са статиите на :
В. v. Arnim, Принасяне кучета в жертва при цар Симеон, Бълг. преглед, II, кн. 1, с. 91—98;
В. Бешевлиев в ИИД, XIII (1933), с. 176—179;
същият, Няколко бележки към българската история, ГСУиф, XXXII, 9, 1935/6, с. 19—27;
V. Grumel, Sur les coutumes des anciens Bulgares dans la conclusion des traités, ИИД, XIV—XV (1937), c. 82—92;
Ю. Трифонов, Към въпроса за визант.-български договори с езически обреди. ИБАИ, XI (1937), с 263—282.
Три нови писма на Николай Мистик във връзка с българските работи са преведени от Ив Дуйчев: Прометей, 111, 1939, кн. 4, с. 26—28 ; кн. 5, с. 23—27.
146
Писмо XCII на патриарх Николай, отправено до неизвестно лице (Ἀδήλῳ) [3], съдържа някои сведения относно войните между българи и ромеи. Патриархът начева своето писмо с твърдението, че общите затруднения (αἱ κοιναὶ περιστάσεις) изискват и задружна помощ (κοινὴν ἀπαιτοῦσι καὶ τὴν βοήθειαν). Общите злочестини (τὰς κοινὰς συμπτώσεις) могат да бъдат поправени (λαβεῖν ἐπανόρθωσιν) само ако всички според възможността си подпомогнат изправлението. Патриархът вярвал, че неговият съпреписчик и без това знаел, дори без съобщението на Николай Мистик (καὶ πρὸ τῶν ἡμετέρων λόγων), че постигналото ги поради греховете им (διὰ τὰς ἁμαρτίας ἡμῶν) разорение (ἡ ... τῶν πραγμάτων κατάπτωσις), причинено от „варварското и българско въздвижване” (ἐκ τῆς βαρβάρου καὶ βουλγαρικῆς ἐπαναστάσεως), се нуждаело от голяма грижа и старание (πολλῆς ἐπιμελείας δεῖται καὶ σπουδῆς), та с божия помощ да се поправи надлежно. Това според патриарха могло да се постигне при общо съдействие. Необходимо било поради това, щото съпреписчикът на патриарха, първом, да даде драговолно (προθύμῳ παρασχεῖν γνώμῃ) от своята църква (ἀπὸ τῆς ἰδίας ἐκκλησίας) известно количество злато (ποσότητα χρυσίου) — толкова, колкото да не внесе промени в самата църква и да не ѝ бъде в тежест (ὅση μηδὲ τὴν ὑμῶν καινοτομῇ καὶ καταβαρύνῃ), а същевременно да принесе полза на държавата (καὶ τῷ κοινῷ προξενῇ τὴν ὠφέλειαν). Нужно било, на второ място, подчинените нему манастири и епископии (τῶν ὑπὸ σὲ μοναστηρίων καὶ ἐπισκοπείων) да изплатят и те по същия начин един такъв налог (τὴν συνεισφοράν). Във втората част на писмото си патриархът добавя някои разсъждения, за да оправдае това свое искане спрямо своя съпреписчик, който, както личи от писмото, е заемал митрополитска длъжност. [4] Ако и частно (ἰδίᾳ), когато някои се намират в затруднение, сме длъжни да помагаме според силите си за премахване на тяхното затруднение, то колко повече в това всеобщо затруднение (ἐν τῇ παγκοίνῳ ταύτῃ στενοχώρια) трябва да сторим това ? Патриархът припомня, че когато се спаси държавата (τῆς κοινότητος),
3. Писмото е издадено у Migne, Р. Gr., CXI, coll. 297—300.
4. Няколко израза в писмото също потвърждават извода, че то е било отправено до църковно лице. Патриархът назовава това лице ἡ σὴ θεοσέβεια ; τὴν σὴν τελειότητα : τῇ σῇ τελειότητι ; τὴν ὑμῶν τελειότητα, и др.
147
непременно се спасява и частното, но когато погине общото, никакво спасение не остава за частното. Накрая патриархът настоява събраната от казаната църква, от манастирите и епископите (τῆς ὑπὸ σέ ... διεπομένης Ἐκκλησίας καὶ τῶν μοναστηρίων, καὶ τῶν ἐπισκόπων) парична сума (ποσότητα χρυσίου) — която, казва той, не бива да бъде такава, че да постави в голямо стеснение онези, които я дават, но все пак да може да принесе полза на това общо затруднение (τῇ κοινῇ ... ἀπορίᾳ)— да бъде донесена или лично от съпреписчика (εἴτε διὰ σεαυτοῦ ἧκε φέρων), или пък да бъде изпратена чрез негов верен човек (εἴτε δι᾿ἀνθρώπου τοῦ σοι πιστοῦ τυγχάνοντος). Това трябвало да стане до месец март (μεχρὶ τοῦ Μαρτίου μηνός). Патриархът заклева своя съпреписчик да стори така, щото тази повинност или налог (τὴν εἴτε λειτουργίαν, εἴτε συνεισφορὰν χρὴ λέγειν ταύτην) да бъде дадена в такъв размер, та да не бъде по-малка от онова, което е потребно на държавата, нито пък да бъде една прекомерна тежест за църквите. Николай Мистик обаче не забравя да добави, че ако закъснеят с изпращането (ἐάν τε ὑστέρησις γίνεται) или пък поради тънки сметки (σμικρολογούμενοι) изпратят по-малко от необходимото за тази обща нужда (εἰς τὴν κοινὴν ταύτην χρείαν), тогава щели да бъдат изпратени царски люде (τότε βασιλικοὶ ἐξαποσταλήσονται ἄνθρωποι). Те щели да определят точно тяхното поведение (τὴν ὑμετέραν προαίρεσιν) и тогава даже и против тяхната воля (καὶ ἀκόντων ὑμῶν) щели да съберат налога (τὴν συλλογὴν ταύτην ἐπιτελέσοντες). Патриархът знаел, че това ще причини много по-голяма тежест (βαρύτης); затова той подканя своя съпреписчик да внесе доброволно налога, вместо да бъде събиран насилствено.
Писмото свидетелствува за извънредно тежкото положение на ромейската държава, поради което тя е била принудена да наложи особен налог на църкви и манастири. Патриархът не е скрил в писмото си, че това се прави поради голямото затруднение (ἀπορία), в което се намирала държавата. Цялото писмо повтаря мисълта да се изпрати налогът в достатъчно количество, навреме и драговолно, та да не става нужда да се събира насилствено.
Във връзка с това писмо на патриарха трябва да се постави и едно друго, отправено до ефеския митрополит Григорий,
148
до когото са отправени още няколко писма. [5] В това писмо става дума очевидно за същия налог над църкви и манастири. Патриархът заявява, че управляващите държавните дела решили (ἔδοξε τοῖς ἐπὶ τῶν κοινῶν πραγμάτων καθημένοις) да съберат налог от всяка църква (συνεισφορὰν ποιήσασθαι ἀπὸ πάσης ἐκκλησίας), доколкото това е възможно. По всички епархии били изпратени вече царски люде (βασιλικοί). Патриархът обаче се постарал да запази интересите на църквата и наредил, щото тези царски чиновници да не се разпореждат без съгласието на епископите (μὴ χωρὶς τῆς τῶν ἐπισκόπων γνώμης διοικεῖν τοὺς βασιλικοὺς κατεπραξάμεθα). Николай Мистик моли митрополита да направи преглед в собствената си епархия — на епископии и манастири — и да събере онова, което може да даде всяка църква. Събраната парична сума трябвало да бъде донесена или лично от митрополита (εἴτε διὰ σεαυτοῦ), или да бъде изпратена чрез верен човек (εἴτε δι᾿ἀνθρώπου τοῦ πιστοῦ) в столицата до месец март (ἄχρι Μαρτίου μηνός).
Тези две писма не носят никакво указание за своята дата, но е явно, че те се отнасят към едно и също време. Редът на писмата в сбирката, издадена y Migne, би могъл да подскаже едно разрешение на въпроса за датата. Непосредствено след писмото, отправено до ефеския митрополит Григорий, следва писмото, насловено Ῥωμάνῳ Καίσαρι (ep. XCV), [6] което е писано между 24 септември и 17 декември 919 г., сиреч през времето, когато Роман Лакапин е носил кесарска титла. [7] Следователно и нашето писмо би могло да се отнесе към 919 г. В полза на това заключение може да се изтъкне и изразът от
5. Вж. y Migne, Р. Gr., CXI, coll. 300—301, ер. XCIV. До същия са отправени писмата: XXXIX, XLI, XLII, XLVIII, LXXXIX, CXXIV, СХХХII, CLI, CLX, CLIV ; срв. LXIX.
6. Вж. у Migne, ib., coll. 301 sqq.
7. Вж. Theoph. Cont., ed. Bonn., p. 397, 21 — 398, 3: Εἰκάδι δὲ τετάρτῃ Σεπτεμβρίου μηνὸς τιμᾶται Ῥωμανὸς τῇ τοῦ Καίσαρος ἀξίᾳ · καὶ Δεκεμβρίῳ μηνί, ιζ᾿ τοῦ μηνός, τῇ τῶν προπατόρων κυριακῇ, τῷ τῆς βασιλείας στέφεται διαδήματι. . . ;
срв. (Ps.) Sym. Mag., ed. B., p. 731,10-13; G. Monach., ed. B., p. 890,12-15; G. Cedr., ed. B., 11, p. 296,18-20; G. Hamart,, ed. Muralt., p. 816,12-16. — За годината 919 срв. също St. Runciman, The Emperor Romanus Lecapenus and his Reign (Cambridge 1929), p. 65 ; idem, A History of the First Bulgarian Empire (London 1930), p. 163.
149
писмото, с който патриархът говори за „управителите на държавните дела” (τοῖς ἐπὶ τῶν κοινῶν πραγμάτων καθημένοις) : в този израз може да се види един намек за съуправничеството между Константин VII и Роман Лакапин, преди този последният да вземе императорската титла. В такъв случай писмото ще трябва да се отнесе към края на 919 г.; значи събирането и представянето на самия налог е било определено за месец март 920 г. Събирането на този налог от страна на византийското правителство свидетелствува за някакви особени и усилени приготовления за борба против българите. Това впрочем съответствувало на новото положение в държавата именно след 919 г. Възкачването на дейния Роман Лакапин на византийския престол оказало несъмнено много голямо влияние върху вътрешния и външния живот на държавата и в частност в отношенията спрямо българите. Правителството си поставило за цел да даде отпор на българските нападения. Налогът, за който става дума в писмата на Николай Мистик, е бил наложен във връзка с войната против българите. През есента на 919 г. българите нападнали византийските владения и слезли чак до града Лампсак. [8] Мълвата за това накарала патриарха да настоява пред кесаря Роман да се вземат мерки за защита. За засилването на византийската отбрана против българите патриархът говори и в едно друго свое писмо, което обаче проф. Златарски отнасяше към пролетта 921 г. [9]
За войните с българите става дума, изглежда, и в едно друго писмо на патриарх Николай, отправено до неизвестно лице (Ἀδήλῳ). [10] Патриархът получил писмо от своя съпреписчик, в
8. За това узнаваме от писмото на Николай Мистик до кесаря Роман. Самият наслов на писмото Ῥωμάνῳ Καίσαρι показва, че то трябва да бъде датирано между 24 септември и 17 декември 919 г., когато Роман е носел кесарска титла.
Проф. В. Н. Златарски по недоглеждате е отнесъл това писмо към 920 г.; вж. idem, Писмата . . ., СбНУК, XI, с. 40 сл. = История на българската държава през средните векове, I, 2 (София 1927), с. 412 сл. Това погрешно датиране (срв правилното y Runciman, A History . . ., p. 164 ; idem, Romanus Lec., p. 87) е разбъркало реда на събитията и се е отразило изобщо на датирането на писмата на Николай Мистик до цар Симеон. Писмата от тези години трябва да бъдат проучени отново и да се провери датирането на отделните събития.
9. Златарски, Писмата . . ., СбНУК, XI, с. 47 сл., с. 52.
10. Mignе, P. Gr„ CXI, ep. LXXX, col. 284 ВС.
150
което този му съобщавал „за опустошението на крепостите“ (περὶ τῆς ἐρημώσεως τῶν κάστρων). Той обаче знаел за това, преди да получи писмото. Николай Мистик изказвал надежда, че неговият съпреписчик ще се заеме да поправи това зло, като му съобщи: τὴν διόρθωσιν ἐποιήσω τῶν ἐρήμωθέντων. Съпреписчикът на патриарха е бил, изглежда, важно военно лице. Патриархът бил уверен, че онова, което е загубено поради небрежието на предишните военачалници (οἱ πρὸ σοῦ στρατηγήσαντες), сега чрез неговото благоразумие и грижи ще бъде поправено. По такъв начин той ще служи на „великия ... цар“. Думите τὸν μέγαν ἡμῶν ... βασιλέα биха могли да се вземат като едно указание за Константин VII Багренородни, през времето на неговото единоцарствие, сиреч преди края на 919 г. В такъв случай писмото трябва да се датира между 913 и 919 г.
По-нататък патриархът добавя: „Относно нечестивите и безбожни врагове като знаеш това, че силата не е в множеството на войската, но в справедливостта и единодушието...“ (Περὶ δὲ τῶν ἀσεβῶν καὶ ἀθέων ἐχθρῶν τοῦτο γινώσκων, ὅτι οὐκ ἐν πλήθει λαοῦ ἡ δύναμις, ἀλλ᾿ ἐν δικαιοσύνῃ καὶ ὁμοψυχίᾳ). Ако и с малко войници (κἂν ὀλίγους ἔχῃς τοὺς ὑπὸ σὲ), той трябвало да им внуши това и да се бори усърдно. Патриархът се надявал, че той ще може да се прослави над онези, които се гордеели със своята военна сила (ὑπὲρ τοὺς ἐν πλήθει λαοῦ καυχωμένους εὐδοκιμήσεις). Думите в писмото за „нечистиви и безбожни врагове“ : περὶ δὲ τῶν ἀσεβῶν καὶ ἀθεων ἐχθρῶν, трябва да се тълкуват очевидно не в чисто верски смисъл, а повече като общи изрази на омраза против враговете на страната. [11]
От едно друго писмо — предпоследното в сбирката y Migne,
11. Тези думи могат да бъдат сравнени с изразите от писмо 66-о на Николай Мистик (ib., coll. 263—267): οἱ θεομίσητοι Βούλγαροι, и κατὰ τὴν ἐκείνων ἀθεότητα, κατὰ τὴν ἰδιότητα τῆς ἀσεβείας τοῖς ὑπ᾿αὐτῶν λατρευομένοις δαίμοσι ; за тълкуването им сравни казаното у Бешевлиев, Няколко бележки . . с. 21, 29; същия в ИИД, XIII, с. 176; Gruntеl, ib., pp. 87—88; Трифонов, п. с., с. 266—268.
Тези думи не са доказ, че писмо 66-о не принадлежи на Николай Мистик и че то е писано преди покръстването на българите. Константин Багренородни пише за българския цар Симеон : πρὸς Συμεῶνα τὸν ἀθείοτατον Βούλγαρον (De thera., ed. В., p. 33,7), a за българите : τὸ θεομίσητον τῶν Βουλγάρων ἔθνος (ib., p. 45,20-21). Ясно е, че това са само общи изрази, чрез които Константин VII е искал да подчертае омразата си към Симеон и българите.
151
— отправено до Γρηγορίῳ ἐξουσιαστῇ Ἀβασγίας [12], може да се види какви широки планове са тъкмели византийците във войната си против българите. След няколко общи думи патриархът припомня, че неговият съпреписчик му писал за българите (ἃ δὲ περὶ τῶν Βουλγάρων ἔγραψας). На това патриархът отговаря, че кой знае по какви божи присъди злото на враждата още съществувало и доброто на мира не било постигнато в отношенията (μένει τὸ κακὸν ἔτι τῆς ἔχθρας, καὶ τὸ καλὸν οὐκ ἐμεσίτευσε τῆς εἰρήνης). Изглежда, че сам императорът се обърнал с писмо до Григорий, защото патриархът го моли, като се съобразява с „царското изискване и повеля“ (κατὰ τὴν βασιλικὴν ἀξίωσίν τε καὶ δήλωσιν), да спазва добре приятелството (τὸ καθαρὸν τῆς φιλίας σώζων) и да бъде готов да окаже помощ (φύλασσε παρὰ σεαυτῷ καὶ τὸ πρόθυμον τῆς συμμαχίας): ако стане нужда (εἴ γε χρεία καλέσοι), настоява патриархът, нека непременно като благоразположен приятел да изпълни исканото (τὸ ζητούμενον ἐπιτελέσεις). По този начин той можел да покаже своята добродетел и добро приятелство.
От тези няколко неизползувани досега данни из писмата на патриарх Николай Мистик може да се заключи, че в онова време византийците проявявали усилена вътрешна и външна дейност за отбрана на страната от българските нападения. Всички тези опити обаче, поне докато бил жив цар Симеон, не променили никак съотношението на силите между двете воюващи държави.
12. Migne, P Gr., СХI, ep. CLXII, coll. 389 D — 392 А. Срв. Τῷ περιδόξῳ ἐξουσιασιῇ Ἀβασγίας, ib., col. 241 C ; cf. също 236 A : ᾿ἄρχων τῆς Ἀλανίας. Началото на писмото напомня донякъде писмо XIII, ib., col. 96 sqq. За абазгите и тяхното царство вж. W. Tomaschek в: PWRE, 1, col. 20; W. Barthold в: Encyclopaedie des Islams, 1, pp. 74—76. Срв. Runciman, The Emperor Romanus Lec., pp. 170—171, passim, за владетелите Константин I (906—921)и Георгий II (921—955). Царството на абазгите преживявало своя разцвет през първите десетилетия на десетия век.