Изъ старата българска книжнина

I. Книжовни и исторически паметници отъ Първото българско царство

Иванъ Дуйчевъ

XXVI. СОЛУНСКА ЛЕГЕНДА

 

- Бележки

 

 

 

Слово на Кирила-Философа, какъ обърна къмъ вѣрата българитѣ

 

Отче, благослови !

 

Роденъ съмъ въ Кападокия и се учихъ въ Дамаскъ. И единъ день бѣхъ въ църквата на великата патриаршия на Александрия, и отъ олтара се чу гласъ къмъ мене, който ми каза: Кириле, иди въ земята и всрѣдъ славянскитѣ народи, назовавани българи, защото, рече, тебе Богъ е опредѣлилъ да ги обърнешъ въ вѣрата и да имъ дадешъ законъ.

 

Азъ много се нажалихъ, защото не знаехъ, где е българската земя. И дойдохъ въ Кипъръ и не получихъ сведение за българската земя, та искахъ да се завърна. Но се убояхъ да не стана като пророкъ Иона, отидохъ още и въ Критъ и тамъ ми казаха: Слѣзъ въ града Солунъ.

 

Отидохъ и се явихъ предъ митрополита Иоана и когато му разказахъ, той много ми се присмѣ и рече: „О, безумни старче, българитѣ сѫ

 

 

142

 

човѣкоядци и ще те изядатъ". Азъ излѣзохъ на тържището, чухъ българи да говорятъ, сърдцето ми се уплаши въ мене и бѣхъ като въ ада и въ тъма.

 

И единъ день, една света недѣля, излѣзохъ изъ църквата и седнахъ на мрамора, замисленъ и наскърбенъ. И видѣхъ тогава гълѫбъ, които говорѣше, и въ устата си носѣше връзка смокинови (?) прѫчици, превързани двойно. И той ми ги хвърли на скута, и азъ ги преброихъ и ги намѣрихъ всичкитѣ (на брой) 31. И, като ги поставихъ въ пазвата, отнесохъ ги на митрополита. Тогава тѣ се скриха въ моето тѣло и азъ забравихъ гръцкия езикъ. Когато митрополитътъ изпрати да ме позове на трапеза, азъ не разбрахъ що ми говорѣше по гръцки. Всички солунци се събраха тамъ, като се чудѣха за мене. Така и ме скриха.

 

Чуха българитѣ за мене. Великиятъ князъ Десимиръ Моравски, Радивой князъ Преславски и всички български князе се събраха около Солунъ и воюваха противъ Солунъ три години, като проливаха много кръвь и казваха: „Дайте ни човѣка, когото Богъ ни е изпратилъ". Така и ме дадоха.

 

Българитѣ ме взеха съ голѣма радость и ме заведоха въ града Равенъ на рѣка Брѣгалница. Азъ имъ написахъ 32 слова [букви ?]. Азъ малко ги учехъ, а тѣ сами много придобиваха. Тѣ, прочее, рече Господь, православната вѣра на християнството Богу ще предадатъ [запазятъ?].

БЕЛЕЖКИ

XXVI. Солунска легенда

Ако и свързана съ името на св. Кирила, така назованата Солунска легенда трѣбва да бѫда отнесена къмъ по-късно време, не къмъ съвременната или близка на славянскитѣ апостоли епоха, и дори да бѫде включена, както правятъ нѣкои учени, между апокрифната книжнина. Тази легенда нѣма почти никаква стойность

233

отъ чисто историческо гледище — като изворъ за живота на св. Кирила, защото сѫщинскитѣ исторически податки въ нея сѫ съвършено оскѫдни и неясни. Това произведение, обаче, е занимливо, преди всичко, по своята форма — това е, може да се рече, първата автобиография въ старата ни книжнина — и поради своитѣ основни мисли и тежнения. Изглежда, че легендата е била съставена отъ българинъ отъ южна Македония, можеби отъ околноститѣ на Солунъ. Съставителътъ е проявилъ нескрита обичь къмъ своя народъ. Създаването на славянското писмо отъ родения въ Кападокия гръкъ Кирилъ е обяснено като чудо божие. Самъ Кирилъ се отправя къмъ българитѣ, защото Богъ му повелява да отиде всрѣдъ тѣхъ, за да имъ даде християнски законъ чрезъ славянското писмо. Той не знае, где се намиратъ българитѣ, но следъ дълги скитания пристига въ Критъ. Тамъ го насочватъ къмъ Солунъ, гдето щѣлъ да намѣри българи. И наистина, той стига въ този градъ, отива на тържището и чува, че се говори български. Солунъ, прочее, е представенъ като срѣдище, въ което живѣятъ гърци, но и многобройни българи. Откриването на азбуката се извършва чрезъ едно чудо. Въ продължение на три години българскитѣ князе воюватъ противъ града Солунъ, за да получатъ Кирила — човѣка, който е „изпратенъ отъ Бога", за да ги просвѣти. Най-после гърцитѣ, които сѫ представени въ легендата като врагове на българитѣ, даватъ Кирила на българскитѣ князе. Българитѣ приематъ Кирила съ„голѣма радость", и той имъ съставя 32 писмена. Самъ Кирилъ признава, че неговата заслуга въ това е била малка: той, по собственитѣ му думи, малко ги учелъ, а тѣ сами много придобивали. Тѣзи думи сѫ казани, явно, не само поради иноческа скромность, но и съ желание да се възвиси собствения народъ. Българитѣ, най-сетне, сѫ представени като богоизбранъ народъ, който е отреденъ да запази и предаде Богу правата Христова вѣра. Всички тѣзи елементи: отсѫтствието на точни и многобройни исторически податки, наличностьта на народностно съзнание

234

и на силно родолюбиво чувство, желанието да се прослави собствения народъ и да се изтъкне зложеланието на гръцкото духовенство — позволяватъ да се заключи, че легендата е възникнала въ по-късно време, изглежда презъ времето на византийското владичество въ България, вѣроятно презъ XII в. Мѫчно може да се допусне, че тя е възникнала въ време на турското робство — въ нея нѣма никакъвъ намекъ за турцитѣ, а като единствени врагове на народа сѫ представени гърцитѣ.

— Любопитно изследване върху легендата, съ проучване върху основнитѣ ѝ идеи, съ славянски текстъ и френски преводъ, даде напоследъкъ St. Gečev. La légende dite de Thessalonique (= Studia historico-philologica Serdicansia, I (1938), рр. 135 164). Авторътъ се е постаралъ особено да изтъкне „месианическата тенденция" на тази легенда — и то като „съзнателна проява на народностно чувство" на съставителя.

— Въ текста е казано, че гълѫбьтъ хвърлилъ на Кирила . Тълкуванията на това мѣсто (вж. Gečev, ор. с., р. 137 п. 2) сѫ незадоволителни. Дали не може да се чете „смокине", отъ (смокы, ficus) ?

[Previous] [Next]

[Back to Index]