Изъ старата българска книжнина
I. Книжовни и исторически паметници отъ Първото българско царство
Иванъ Дуйчевъ
XXV. НАДПИСЪ НА ЦАРЬ САМУИЛА ОТЪ 993 ГОДИНА
Въ името на Отца и Сина и Светия Духъ. Азъ Самуилъ, рабъ божий, полагамъ поменъ на баща [си] и майка [си] и брата [си] на този кръстъ. Това сѫ имената на покойнитѣ: рабь божий Никола, [Рипсимия и] Давидъ. Написа се въ годината отъ сътворението на свѣта 6501 [= 992/93], индиктъ [VI].
141
XXV. Надписъ на царь Самуила
Самуиловиятъ надписъ отъ 993 год. е откритъ въ с. Германъ, на Прѣспанското езеро, презъ 1888 година. Този надписъ е най-стариятъ кирилски паметникъ, познатъ досега. Надписътъ е не по-малко цененъ и като исторически изворъ за родословието на царь Самуила.
232
Плочата, на която е издълбанъ надписътъ, не е запазена изцѣло и затова текстътъ е непъленъ. Допълването може да се направи, като се взематъ предвидъ указанията на прибавкитѣ къмъ виенския рѫкописъ на хрониката на Иоана Скилица, които бѣха обнародвани отъ сръбския ученъ С. Prokić, Die Zusätze in der Handschrift des J. Skylitzes cod. Vindob. hist. gr. LXXIV (München 1906). Отъ тѣзи прибавки узнаваме, че майката на Самуила се е назовавала Рипсимия. Благодарение на това сведение може да се допълни нейното име въ надписа, тъй като тамъ то не е запазено. Допуска се, че това име ѝ е било дадено въ честь на най-видната арменска мѫченица, св. Рипсимия, загинала презъ IV вѣкъ. Проф. Йорд. Ивановъ изтъква, че наличностьта на име Рипсимия въ рода на царь Самуила е още единъ доказъ за арменското потекло на този български владѣтель. Надписътъ, отъ друга страна, показва, че въ края на X вѣкъ кирилското писмо е било употрѣбявано и „въ най-западнитѣ наши краища", по думитѣ на покойния Б. Цоневъ. Споредъ сѫщия ученъ, това писмо ще да е било още ново за онѣзи краища, защото въ надписа има нѣколко „явни следи отъ глаголица".
Името на св. Рипсимия е указано и y G. Hamart., p. 372, 16 sqq. — Къмъ библиографскитѣ указания за този надписъ да се прибави още : P. Diels въ: Archiv für slavische Philologie, XLI (1927), p. 317; проф. Ст. Романски, въ МакПр, III. 4 (1927), сс. 144-145; M. Kos, O natpisu cara Samuila (въ: Гласник Ск. H. Д-ва, V (1929), cc. 209—213).
