Изъ старата българска книжнина

I. Книжовни и исторически паметници отъ Първото българско царство

Иванъ Дуйчевъ

 

IV. ИЗЪ ЖИТИЕТО НА СВ. МЕТОДИЯ

 

- Бележки

 

 

II.... По бащина и майчина страна той бѣ отъ не простъ родъ, но твърде добъръ и почтенъ — известенъ първомъ Богу и на царя и на цѣлата Солунска область, — както се виждаше и отъ тѣлесния

 

 

23

 

неговъ образъ. Поради това и риторитѣ (го) обичаха отъ детство и говорѣха съ почить (за него), докато царьтъ, като узна неговата бистрота [на ума], даде му да управлява славянско княжество, — бихъ казалъ, каточели прозираше, че ще го изпрати учитель на славянитѣ и пръвъ архиепископъ, та да свикне съ всички славянски обичаи и постепенно да ги обикне.

 

III. Като прекара въ това княжество много години и видѣ много безчислени смутове въ този животъ, той отвърна желанието на земнитѣ тъмнини къмъ небесни мисли; понеже той не желаеше да смути своята честна душа съ преходни дѣла. И, като намѣри случай, напусна княжеството и отиде въ Олимпъ, гдето живѣятъ свети отци, и, като се подстрига, облѣче черни одежди. И той се подчиняваше покорно, изпълняваше напълно цѣлото монашеско правило и усърдствуваше (въ заниманията си) съ книгитѣ.

 

IV. Като настана тогазъ такова време и изпрати царьтъ философа, неговия братъ, при хазаритѣ, и този го взе съ себе си да му помага, защото тамъ имаше евреи, които хулѣха много християнската вѣра. А той каза: „Готовъ съмъ да умра за християнската вѣра", и не прояви непослушание, но отиде да служи като рабъ на по-малкия си братъ, като му се покоряваше. Той съ молитва, а философътъ съ слова надвиха (юдеитѣ) и ги посрамиха. Царьтъ и патриархътъ, като видѣха неговия добъръ подвигъ въ божия пѫть, убеждаваха го да го посветятъ въ архиепископъ на почетно мѣсто, гдето има нужда отъ такъвъ мѫжъ. Но тъй като той не пожела, принудиха го и го поставиха игуменъ въ монастира, който се нарича Полихронъ, чийто [приходъ] бѣ 24 спуди злато, а въ него имаше 70 монаси на брой.

 

V. Случи се въ тѣзи дни, че славянскиятъ князъ Ростиславъ и Светополкъ изпратиха изъ Моравия

 

 

24

 

при цари Михаила, като му казаха тѣзи слова: „По божия милость ние сме здрави; при насъ дойдоха мнозина учители, християни изъ Италия, и изъ Гръцко, и изъ Нѣмско, и различно ни учатъ. А ние, славянитѣ, сме прости люде и нѣмаме (човѣкъ), които би ни наставилъ въ истината и би ни казалъ смисъла [на Писанието]. Та (затова), добри господарю, изпрати такъвъ мѫжъ, които да ни обясни цѣлата правда". Тогава царь Михаилъ рече на философа Константина: „Чувашъ ли, философе, това слово? Никой другъ, освенъ тебе, не може да свърши това. Ето ти на много дарове и, като вземешъ своя братъ игумена Методия, иди! Защото вие сте солунци, а всички солунци говорятъ чисто славянски". Тогава тѣ не посмѣха да откажатъ ни Богу, ни кесарю, по думитѣ на светия апостолъ Петра, както каза: „Бойте се отъ Бога, почитайте кесаря" ­[1]. Но, като изслушаха великото (царско) слово, отдадоха се на молитва заедно и съ други, които бѣха съ сѫщия духъ като тѣхъ. Тогава Богъ откри славянското писмо на философа. И той веднага, като устрои буквитѣ и състави беседа, пое пѫти къмъ Моравия, заедно съ Методия. Отново този начена покорно да се подчинява и да служи на философа и да се учи съ него. И като преминаха три години, тѣ се завърнаха изъ Моравия, следъ като бѣха подготвили ученици.

 

VI. Като узна за тѣзи мѫже, апостоликътъ Николай, съ желание да ги види, като ангели божии, прати за тѣхъ... Той благослови тѣхното учение, като положи славянското Евангелие на олтара на свети апостола Петра, а пъкъ блажения Методий посвети въ свещенически санъ. А имаше мнозина други, които негодуваха противъ славянскитѣ книги, като казваха: „Не подобава на никой другъ народъ да има свои букви, освенъ на евреитѣ, гърцитѣ и

 

 

1. Петр., II, 17.

 

 

25

 

латинитѣ, споредъ Пилатовия надписъ, които този написа на кръста Господенъ [1]". Апостоликътъ, като ги назова пилатяни и триезичници, ги прокле и заповѣда на единъ епископъ, който бѣ уязвенъ отъ сѫщата болесть, да посвети отъ славянскитѣ ученици трима свещеника и двама четци.

 

VII. Следъ много дни философътъ, като трѣбваше да се представи предъ (божия) сѫдъ, рече на Методия своя братъ: „Ето, брате, ние бѣхме свързани въ общъ яремъ, една бразда орѣхме, и азъ падамъ на нивата, като завършихъ моя день, а ти обичашъ много планината, но недей, заради планината, оставя твоето учение, защото по-добре чрезъ него можешъ да бѫдешъ спасенъ".

 

VIII. Коцелъ изпрати при апостолика съ молба да му изпроводи Методия, блажения нашъ учитель. И рече апостоликътъ: „Не само на тебе, но и на всичкитѣ онѣзи славянски страни го изпращамъ учитель отъ Бога и отъ светия апостолъ Петра, първия приемникъ и ключедържецъ на царството небесно". И го изпрати, като написа това послание: „Адрианъ епископъ и рабъ божи до Ростислава и Светополка и Коцеля. Слава въ висинитѣ Богу и миръ на земята, между човѣцитѣ благоволение! [2] За васъ чухме духовни нѣща, а сега силно жадуваме и се молимъ на вашето спасение. (Чухме) какъ Господь е въздигналъ вашитѣ сърдца, за да Го търсите, и ви е показалъ, че не само съ вѣра, но и съ добри дѣла трѣбва да се служи Богу: защото вѣра безъ дѣла е мъртва, и грѣшатъ онѣзи, които се мислятъ, че знаятъ Бога, а съ дѣлата си се отричатъ отъ Него. Но не само отъ този светителски престолъ поискахте учитель, но и отъ благовѣрния царь Михаила. Той ви изпрати блажения философъ Константина и неговия братъ, докато ние не успѣхме.

 

 

1. Лука, XXXIII, 38; Иоанъ, XIX, 20.

 

2. Лука, II, 14.

 

 

26

 

А тѣ, като узнаха, че вашитѣ страни принадлежатъ на апостолския престолъ, не извършиха нищо противъ църковния законъ, но дойдоха при насъ и донесоха мощитѣ на свети Климента. Ние ги приехме съ тройна радость и намислихме, следъ като изпитаме, да изпратимъ Методия, нашия синъ, като го посветиме заедно съ ученицитѣ му, въ вашитѣ страни, бидейки мѫжъ съвършенъ по разумъ и правовѣренъ, да ви поучи, както молихте, като обяснява на вашъ езикъ точно книгитѣ на цѣлия църковенъ редъ, заедно съ светата меса, сиречь служба, и кръщението. Както начена философътъ Константинъ съ божията благодать и съ молитвитѣ на свети Климента, така сѫщо ако нѣкой другъ може достойно и правовѣрно да обяснява, това да бѫде свето и благословено отъ Бога и отъ насъ и отъ цѣлата католическа и апостолска църква, та лесно да свикнете съ заповѣдитѣ божии. Спазвайте този единственъ обичай: при службата да се чете Апостолътъ и Евангелието първомъ на латински, после на славянски, та да се изпълни словото на Писанието: Да възхвалитъ Господа всички народи [1] и другаде: Всички говорятъ на различни езици за величието божие, както Светиятъ Духъ имъ е далъ да отговарятъ [2]. Ако нѣкой отъ събранитѣ при васъ учители, които угаждатъ на слуха ви и ви отклоняватъ отъ истината къмъ заблуди, начене съ това, че дръзне иначе да ви развращава, като порицава книгитѣ на вашия езикъ, да бѫде не само отлѫченъ отъ църквата, но даденъ въ сѫдъ, докато не се поправи. Защото тѣзи сѫ вълци, а не овци, които подобава да се познаятъ по тѣхнитѣ плодове и да се пазимъ отъ тѣхъ [3]. А вие, възлюбени чада, слушайте учението божие и не отхвърляйте църковнитѣ поуки, за да станете истински божии

 

 

1. Псалми, CXVI, 1.

 

2. Деяния на Апост., II, 4, 11.

 

3. Матей, VII, 15—16.

 

 

27

 

поклонници на нашия небесенъ Отецъ съ всички светии, аминъ". Коцелъ го прие съ голѣма почить. И отново го изпрати при апостолика съ 20 почтени мѫже, за да бѫде посветенъ въ епископство въ Панония, на престола на свети Андроника, апостолъ отъ 70-тѣ [ученици], което и стана.

 

IX. Следъ това стариятъ врагъ, завистливъ на доброто и противникъ на истината, повдигна сърдцето на врага на моравския краль и на всички епископи срещу него, [които му казаха]: „Въ нашата область учишъ". А той отговори : „Ако бихъ знаялъ, че е ваша, азъ бихъ се махналъ, но тя е на свети Петра. И наистина, ако вие, поради ревность и алчность, престѫпвате старитѣ граници, въпрѣки законитѣ, като забравяте божието учение, пазете се, да не би, като искате да пробиете желѣзна планина съ костено теме, да излѣете вашия мозъкъ". Тѣ му казаха : „Яростно като говоришъ, зло ще те постигне". Той отвърна: „Казвамъ истината предъ царя и не се срамувамъ, а вие направете съ мене онова, което желаете. Не съмъ по-добъръ отъ онѣзи, които, като сѫ говорили правда, следъ много мѫчения сѫ напуснали този животъ". Като изприказваха много думи и не можаха да му отговорятъ, кральтъ, приведенъ, рече: „Не измѫчвайте моя Методий, защото вече се е изпотилъ като при пещь". Той рече: „Е, господарю, веднажъ хора срещнали единъ философъ изпотенъ и му казали: „Защо се потишъ?" Той отвърналъ: „Съ прости хора се препирахъ". Следъ това слово спорящитѣ се разотидоха, а него изпратиха въ Швабия, гдето го държаха две и половина години.

 

X. Дойде весть до апостолика и тои, като узна, изпрати клетва до тѣхъ, щото всички кралски епископи да не извършватъ меса, сиречь служба, докато го държатъ [затворенъ]. И така, тѣ го пуснаха, като казаха на Коцеля: „Ако ти го държишъ, не ще дочакашъ добро отъ насъ". Но тѣ не избѣгнаха

 

 

28

 

сѫда на свети Петра, защото четирма отъ тѣзи епископи умрѣха. Случи се тогава, че моравцитѣ, като узнаха, че нѣмскитѣ свещеници, които живѣеха всрѣдъ тѣхъ, не имъ бѣха доброжелатели, но злоумишляваха противъ тѣхъ, ги изгониха всички и изпратиха при апостолика [, за да му кажатъ]: „Понеже и по рано нашитѣ бащи сѫ приели кръщение отъ свети Петра, то дай ни Методия за архиепископъ и учитель". Апостоликътъ веднага го изпрати, а князъ Светополкъ съ всички моравци го прие и му повѣри всички църкви и духовницитѣ въ всички градове. Отъ този день божието учение начена много да се разраства и свещеницитѣ да се умножаватъ по всички градове, а езичницитѣ да вѣрватъ въ истинския Богъ, като се отказваха отъ своитѣ заблуждения. Толкова повече и моравската държава начена да се разширява по всички страни и да побеждава своитѣ врагове съ безпечность, както и сами (моравцитѣ) винаги разправятъ.

__  __  __  __  __  __  __  __  __  __

__  __  __  __  __  __  __  __  __  __

 

XIII. Тѣхната злоба не се задоволи само съ това, но тѣ казаха съ думитѣ: „Царьтъ е разгнѣвенъ срещу него и ако го хване, не ще го остави живъ". Но милостивиятъ Богъ, като не желаеше да бѫде похуленъ и за това неговиятъ рабъ, вложи въ сърдцето на царя, — защото царевото сърдце е винаги въ рѫцетѣ божии [1] — и този изпрати писмо до него: „Почтени отче, силно желая да те видя, затова направи това добро и дойди при насъ, за да те видимъ, докато си живъ, и да приемемъ твоята молитва". Той веднага замина за тамъ и царьтъ го прие съ голѣма честь и радость, и, като похвали неговото учение, задържа отъ неговитѣ ученици единъ свещеникъ и единъ дяконъ, заедно съ книгитѣ. Той изпълни всички негови желания и

 

 

1. Притчи, XXI, 1.

 

 

29

 

нищо не му отказа. Като го възлюби и обдари богато, изпрати го отново славно къмъ неговия престолъ, както (стори това) сѫщо и патриархътъ.

__  __  __  __  __  __  __  __  __  __

__  __  __  __  __  __  __  __  __  __

 

XV. Следъ това, като се отдалечи отъ всѣкакъвъ шумъ и възложи Богу грижата за себе си, постави, по-напредъ, отъ своитѣ ученици два свещеника добри скорописци, преведе бързо всички книги, — точно всички, съ изключение на книгата на Макавеитѣ, — отъ гръцки езикъ на славянски. Това стори за шесть месеца, като начена отъ месеца мартъ до двадесеть и шестия день на месеца октомврий. Като свърши, въздаде достойна възхвала и слава Богу, Който дава такава благодать и успѣхъ. И като издигна светитѣ тайни дарове, заедно съ своитѣ свещеници той почете паметьта на свети Димитрия. По-рано бѣ превелъ заедно съ (брата си) философа само псалтира и Евангелието съ Апостола и избрани църковни служби, а тогава преведе и номоканона, сиречь законното правило, и отеческитѣ книги.

 

XVI. Когато унгарскиятъ краль пристигна въ дунавскитѣ страни, пожела да го види. Въпрѣки че нѣкои говорѣха и мислѣха, че не ще го пусне безъ мѫчение, той [Методий] отиде при него. А той [кральтъ], както подобава на владѣтель, така и го прие почетно и славно съ радость. И, като говори съ него, както подобава да се разговарятъ такива мѫже, отпрати го съ обичь, цѣлуна го и го обдари съ голѣми дарове, като му каза: „Поменувай ме винаги, почтени отче, въ светитѣ твои молитви".

 

XVII. Така, като отблъсна всички обвинения отъ всички страни и затвори многоречивитѣ уста, завърши (земния си) пѫтъ, като запази вѣрата си и очакваше вѣнецъ на праведникъ [1]. И следъ като

 

 

1. Ср. II Тимот., IV, 7.

 

 

30

 

така угаждаше Богу и бѣ възлюбенъ [отъ Него], начена да се приближава времето да получи покой отъ страданията и награда за многото трудове. Запитаха го, като казаха: „Кого смѣташъ отъ своитѣ ученици, отче и почтени учителю, да ти бѫде приемникъ въ твоето учение?" Той имъ показа едного отъ по-известнитѣ свои ученици, назоваванъ Гораздъ, като каза: „Този е единъ свободенъ мѫжъ отъ вашата земи, добре начетенъ въ латинскитѣ книги (и) правовѣренъ: нека бѫде [съ него] божията воля и вашата любовь, както и моята". Като се събраха на Цвѣтница всички люде, той влѣзе въ църквата, ако и немощенъ, помоли се за здравето на царя, княза, духовницитѣ и всички люде, и рече: „Пазете ме, чада, до третия день". Така и стана. На разсъмване на третия день, прочее, рече: „Въ Твоитѣ рѫце, Господи, отдавамъ моята душа" [1]. Въ свещенически рѫце той почина на 6-ия день отъ месеца априлъ, трети индиктъ, презъ 6393 година отъ сътворението на цѣлия свѣтъ. Неговитѣ ученици го вложиха въ ковчегъ и му отдадоха подобаваща почить и извършиха църковна служба на латински, гръцки и славянски и го положиха въ съборната църква. И той се присъедини къмъ своитѣ отци, патриарси, пророци, апостоли, учители и мѫченици. Людетѣ, като се събраха въ безчислено множество, го съпровождаха съ свѣщи, — оплаквайки добрия учитель и пастиръ — мѫже и жени, малки и голѣми, богати и бедни, свободни и роби, вдовици и сираци, странници и туземци, недѫгави и здрави, — защото „той бѣ всѣчески всичко за всички, за да спаси всички" [2].

 

Ти, света и честна главо, прозри свише съ своитѣ молитви къмъ насъ, които те възжелаваме. Избави ни отъ всѣкаква напасть (насъ), твоитѣ ученици,

 

 

1. Лука, XXIII, 46.

 

2. I Корин., IX, 22.

 

 

31

 

като разпространявашъ твоето учение и прогонвашъ ереситѣ, та, следъ като живѣемъ тукъ достойно споредъ нашето призвание, да застанемъ съ тебе ние, твоето стадо, отъ дѣсната страна на Христа, нашия Богъ, като приемемъ вѣченъ животъ отъ Него. Нему слава и честь на вѣки вѣковъ, аминъ.

 


 

БЕЛЕЖКИ

 

IV. Житието на св. Методия

 

Гл. II. Въ текста е казано:

(Баланъ, п. с., с. 86, 17; тукъ с. 23). Подъ думата пьрьци се разбиратъ, очевидно, риторитѣ (ῥήτορες).

 

Въ житието се споменува, че императорътъ (Баланъ, п. с., с. 86, 18—19; тукъ с. 23). Споредъ Dvorník, op. c., p. 15 sqq., Методий ще да е билъ назначенъ за управитель на „славянското княжество" (ἄρχοντία) по областьта на Струма, следъ 843 год. Споредъ свидетелството на Jo. Camen., ed. В., р. 514, 15, презъ X в. славянското население отъ околноститѣ на Солунъ се намирало подъ властьта на стримонския стратегъ.

 

Житиеписецътъ смѣта, че тази длъжность на управитель на славянско княжество е дала на Методия възможность постепенно да свикне съ всички славянски обичаи и да обикне славянитѣ:


(Баланъ, п. с., c. 87, 1—2; тукъ c. 23). Светитѣ братя произлизали отъ българославянски родъ, който поради приемането на християнството и византийската образованость изпадналъ подъ силно ромейско влияние. Когато Методий билъ назначенъ за управитель на едно славянско княжество, откѫснатиятъ отъ своитѣ съплеменници българославянинъ отново се връщалъ всрѣдъ тѣхъ, но вече като представитель на византийската власть. Очевидно, изпращането на Методия всрѣдъ славянитѣ имало съвсемъ други сетнини въ сравнение съ онова, което очаквали

 

 

191

 

самитѣ ромеи. Вмѣсто да стане проводникъ на византийското влияние между подчиненитѣ нему българославяни, той самъ се приобщилъ къмъ тѣхъ. Пребиванието между славянитѣ му дало възможность да се запознае по-добре съ всички славянски обичаи и „постепенно да ги обикне". Думитѣ на житиеписеца не могатъ да се тълкуватъ като указание за гръцки произходъ на светитѣ братя, a като признание, че тъкмо пребиванието на Методия между сроднитѣ славяни е било повратна точка въ неговия животъ, за да го отклони отъ византинизма и духовно да го подготви за бѫдната дейность като славянски просвѣтитель. Ср. въ свръзка съ това моитѣ бележки въ. МакПр, XIII 2 (1942), сс. 149/50.

 

 

Думитѣ по малоу азъ превеждамъ „постепенно", сиречь „малко по малко" (cp. y Dvorník, op. c., p. 384 : petit à petit). Сѫщиятъ изразъ се чете въ ЖМ, гл. I (Бaлaнъ, п. с., с. 81, 7-8): помышлѧи по малоу, което проф. Баланъ, п. с., с. 81 бел. 8, тълкува „по малко (сир. постѫпенно)". За сѫщия изразъ cp. Fr. Grivec, Prvo poglavje žitja Metodija (въ: Зборник y част A. Белича, Београд 1937), с. 139: „Tam je pomen popoinoma jasen: po malo, polagoma, natančno (podrobno), temeljito".

 

Гл. III. Методий, следъ като напусналъ княжеството, се оттеглилъ въ монастиръ въ планината Олимпъ въ Витиния, гдето е имало множество прочути монастири. Ценни сведения за планината Олимпъ и монашеството тамъ сѫ събрани y Dvorník, op. c., pp. 112—147. Тази планина, поради множеството монаси тамъ е била назована по-късно отъ турцитѣ Kešiš-dag; cp. J. de Hammer, Histoire de l'Empire Ottoman, I (Paris 1835), p. 70.

 

            Гл. IV. За мисията на двамата братя при хазаритѣ разказва по-подробно ЖК, глл. VIII—XI (Баланъ, п. с., сс. 41—55); вж. указанията на Dvorník, op. c., p. 148 sqq ; Ю. Трифоновъ, Константинъ Философъ (Св. Кирилъ) като царски пратеникъ при сарацини и хазари (въ: Сборникъ Милетичъ, сс. 307—320). За монастира Полихронъ, за чийто игуменъ билъ назначенъ Meтодий,

 

 

192

 

Dvorník, op. c., pp. 210—211, смѣта, че това e монастирътъ Сигрианѝ въ пл. Олимпъ.

 

Гл. V. Едно късно указание за това, че солунци сѫ говорѣли славянски езикъ — или, по думитѣ на имп. Михаила III къмъ Константина, че „всички солунци говорятъ чисто славянски" (тукъ с. 24) — е дадено въ „Солунската легенда" (вж. тукъ с. 143), но вече като се споменува български езикъ. За българи въ Солунъ презъ XII в. ср. ИРАИК, XIV (1909), с. 23. Общо вж. указанията на Ив. Снѣгаровъ, Солунската духовна култура (София 1935), с. 5 сл.

 

За различнитѣ тълкувания на сетнитѣ думи на ЖМ, гл. V, че апостолитѣ възвратиста сѧ изъ Моравы — които думи, споредъ едни учени, означаватъ, че славянскитѣ просвѣтители се отправили за Цариградъ, a споредъ други, за Римъ, — вж. Fr. Grivec, Reversi sunt ex Moravia (= Jugoslovenski Istor. Časopis, III (1937), pp. 62—91).

 

Гл. VI. Апостоликътъ Николай е римскиятъ папа Николай I (858—867). За думата „апостоликъ" вж. Dvorník, op. c., p. 295 sqq. Докато, споредъ ЖК, гл. XV (тукъ с. 13), самъ Константинъ е назовалъ противницитѣ на славянското писмо „триезичници и пилатовци", споредъ ЖМ, гл. VI (тукъ с. 25), това билъ сторилъ папа Николай I.

 

Гл. VII. За тълкуванието на тази глава вж. Fr. Grivec въ Jugoslovenski Istor.Časopis, II (1936), p. 101 sqq ; хърватскиятъ ученъ подчертава особено поетичностьта на тѣзи мѣста отъ житието.

 

Гл. VIII. Въ тази глава е дадено изцѣло едно писмо на папа Адриана II до Ростислава, Светополка и Коцеля. За това писмо (епистолиа) вж. повече указания y Fr. Dvorník, Les Slaves, Byzance et Rome au IX-e siècle (Paris 1926), p. 201 sqq.; idem, Les légendes..., p. 268 n. 1; вж. сѫщо изследването на Г. A. Илинский, О грамоти папы Адриана II в Похвальном Слове Кириллу и Мефодию (Саратов 1921), което е останало неизвестно на Fr. Dvorník. Въ началото на писмото, интитулацията: Андрианъ епископь и рабъ божии е неточенъ

 

 

193

 

преводъ на обичайната интитулация на папскитѣ писма : X. episcopus servus servorum Dei ; cp. въ похвалата на свв. Кирила и Методий:

(Баланъ, п. с., с. 126, 20).

 

Методий е билъ поставенъ за епископъ „на престола на св. Андроника" — сиречь на Срѣмъ (Сирмиумъ). Св. Андроникъ като „апостолъ отъ 70" е споменатъ отъ св. апостолъ Павла, Къмъ римлянитѣ, XVI, 7. Ср. сѫщо сведенията y Dvorník, op. c., pp. 252 sqq., 270, 273 sqq.

 

Гл. IX. Относно указанията за дявола, „стариятъ врагъ, завистливъ на доброто и противникъ на истината" въ житието вж. бележкитѣ на Fr. Grivec, Jugosl. Ist. Ćas., II, p. 102.

 

Гл. XV. Твърде любопитно е свидетелството за почитьта на Методия къмъ паметьта на св. Димитрия Солунски. Даже много години следъ като напусналъ родния си градъ, Методий не ослабва въ почитанието къмъ светеца покровитель на Солунъ. Проф. Йорд. Ивановъ (в. Зора Отъ 3. VII. 1937 г.) съобщи, че открилъ канонъ на св. Димитрия Солунски, съставенъ отъ двамата славянски апостоли.

 

Гл. XVII. Хърватскиятъ ученъ Fr. Grivec, Prvo poglavje..., pp. 135-6, изтъква, че двата цитата въ началото на тази глава — II Тим. IV, 7-8 и Лука, XXIII, 46, сѫ използувани въ словото на св. Григория Богословъ за смъртьта на св. Василия (Migne, P. Gr., XXXVI, coll. 600-601). Трѣбва да се добави, обаче, че на сѫщото мѣсто св. Григорий е използувалъ още и други цитати — изъ Къмъ филип., I, 23; Второзакон., XXXII, 49; отъ друга страна, и самиятъ редъ и връзка, въ които сѫ употрѣбени тия цитати, е различенъ. У Григория, на първо мѣсто, е цитатътъ изъ II Тим., IV, 7, и после отъ Лyкa, XXIII, 46, докато въ ЖМ е обратно. Всичко това показва, че зависимостьта между ЖМ и словото на св. Григория не трѣбва да се преувеличава, както, изглежда, е склоненъ да стори Fr. Grivec. Житиеписецътъ на ЖМ е привелъ тѣзи широко използувани мѣста отъ св. Писание

 

 

194

 

напълно свободно. За извадката изъ II Тимот., IV, 7 ср. и Лука, XXIII, 46, вж. сѫщо възхвалата на св. Филотея отъ Иоасафа Бдински:

(Kalužniacki, Aus der paneg. Litt., pp. 106, 8 sqq., 107, 17). За израза, по-нататъкъ : „И следъ като така угаждаше Богу и бѣ възлюбенъ [отъ Него], начена да се приближава времето да получи покой отъ страданията и награда за многото трудове" вж. тълкуванията на Grivec, въ Jug. Ist. Čas., II, p. 102; той изтъква, че въ първата си часть това е цитатъ отъ Премѫдp., IV, 10,

 

Занимливи сѫ думитѣ: „На разсъмване на третия день, прочее, рече: „Въ твоитѣ рѫце, Господи, отдавамъ моята душа". Въ свещенически рѫце той почина на 6-тия день..." (тукъ с. 30). Обръщението къмъ Бога може да бѫде цитатъ сѫщо и отъ Псалми, XXX, 6. Цѣлото това мѣсто по сложение твърде много напомня казаното отъ св. Григория за св. Василия, следъ като той изрича обръщението къмъ Бога : „... И като каза най-сетне словата: „Въ Твоитѣ рѫце полагамъ духа си", всрѣдъ ангелитѣ, които го отвеждаха, не безрадостно издъхна... Въздигаше се светецътъ, възвисяванъ отъ рѫце на светии..." (вж. ib., col. 601 A).

 

Споредъ житието, Методий починалъ на 3 априлъ 6393 година отъ Сътворението на свѣта, която се равнява (6393—5508) на 885 година отъ Р. Хр. и отговаря наистина на трети индиктъ. — Житиеписецътъ разказва, че Методий като починалъ,

което, както приема Grivec, op. c., p. 136 (cp. idem, Jug. Ist. Čas, II, p. 103 sqq.) e дословно повторение на писаното отъ св. Григорий за св. Атанасий (Migne, P. Gr., XXXV, col. 1128 B). Grivec, обаче, не e забелязалъ, че y св. Григория липсва съответствие за оучителемъ, и освенъ това за „мѫченицитѣ" е добавено обяснение, че сѫ се борили за истината. Къмъ тази успоредица може да се добави и онова, което св. Григорий

 

 

195

 

пише за св. Василия, Р. Gr., XXXVI, col. 601 C, гдето е изразена сѫщата мисъль.

 

Цитата изъ I Къмъ коринт., IX, 22, който е използуванъ и въ ЖМ, гл. II (Баланъ, п. с., с. 86, 12-13) Grivec открива y св. Григория (Р. Gr., XXXVI, col. 604 ВС). Въ сѫщность y св. Григория цѣлата гл. LXXXI развива тази мисъль, която е изразена въ ЖМ : ; тамъ св. Василий, между другото, е назованъ учитель (τὸν παιδευτήν), спомената е неговата дейность на духовенъ пастиръ, жени и мѫже, връстни и невръстни, които го оплакватъ, богатитѣ (ἡ εὐποριά), беднитѣ (πτωχοί), вдовицитѣ (χῆραι), сирацитѣ (ὀρφανοί), странницитѣ (οἰ ξένοι), болнитѣ (οἱ νοσοῦντες), здравитѣ (οἱ ὑγιαίνοντες) и всичко завършва съ цитата отъ Къмъ коринт., IX, 22. Може да се приеме, наистина, че авторътъ на ЖМ ще да е използувалъ този текстъ, като изобщо го е съкратилъ и, сѫщевременно, доразвилъ въ известни подробности и добавилъ нѣкои противопоставяния.

 

Заклгачителната молитва къмъ св. Методия, споредъ Grivec, сѫщо е взета отъ словата на св. Григория за св. Василия и св. Атанасия (Р. Gr., XXXV, col. 1128; XXXVI, col. 604). Различието, обаче, съ P. Gr., XXXVI, coll. 604 D—605 A, e много по-голѣмо, отколкото сходството. Общо е, въ сѫщность, само обръщението : σὺ δὲ ἡμᾶς ἐποπτεύοις ἄωνθεν, ὦ θεία καὶ ἱερὰ κεφαλή)... He e пълно сходството и съ Р. Gr., XXXV, col. 1128 ВС ; общи сѫ само нѣкои дребни изрази. Напротивъ, въ ЖМ тази мисъль, даже и да е подъ влияние на св. Григория, е развита самостойно.

 

Думитѣ „като живѣемъ тукъ достойно споредъ нашето призвание", Grivec, Jug. Ist. Čas., II, p. 102, смѣта като свободенъ цитатъ отъ Къмъ ефес., IV, 1. Тѣзи думи, обаче, могатъ да се съпоставятъ и съ Филип., I, 27; Къмъ колос., I, 10; I Къмъ солун., II, 12.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]