Ив. Дуйчевъ, Изъ старата българска книжнина, I

Изъ старата българска книжнина

I. Книжовни и исторически паметници отъ Първото българско царство

Иванъ Дуйчевъ

3. ИЗЪ ЖИТИЕТО НА СВ. КИРИЛА

- Бележки

Гл. II. Въ града Солунъ живѣеше единъ благороденъ и богатъ мѫжъ, на име Лъвъ, който заемаше друнгарския санъ подстратегъ. Той бѣ правовѣренъ и спазваше напълно всички божии заповѣди, както нѣкога Иовъ. Като живѣеше съ своята

8

съпруга, родиха му се седемь деца, най-младиятъ отъ които бѣше седмиятъ — Константинъ философъ, нашиятъ наставникъ и учитель. Когато майка му го роди, дадоха го на дойка, за да го отдои. Детето не пожела никакъ да вземе чужда гръдь, освенъ майчината, догдето бѣ отдоено. Това стана по божие усмотрение, та добрата издънка отъ добрия коренъ да бѫде изкърмена съ чисто млѣко. Следъ това добритѣ родители решиха да не се събиратъ, да се въздържатъ, и така въ Господа живѣха като братъ и сестра 14 години, докато смъртьта ги разлѫчи, безъ никакъ да престѫпятъ това (свое) решение. Когато (бащата) трѣбваше да се представи предъ (божия) сѫдъ, майката плака за това дете, като казваше: „Не се грижа за нищо, но само за едното това дете, какъ ще се уреди". А той каза: „Вѣрвай ми, жено, надѣвамъ се въ Бога, че ще му даде такъвъ баща и настойникъ, който урежда и всички християни". Това се и сбѫдна.

__ __ __ __ __ __ __ __ __ __ __ __

IV. Когато пристигна въ Цариградъ, дадоха го на учитель да се учи, и като изучи въ три месеца граматиката, зае се съ другитѣ науки. И изучи Хомера и геометрията, и при Лъва и при Фотия диалектика и всички философски науки, а заедно съ тѣхъ и риторика и аритметика, астрономия и музика и всички останали елински изкуства. Така (добре) изучи всички, каточели би училъ едно отъ тѣхъ. Бързината се съчетаваше съ прилежание, които се надпреварваха взаимно, а чрезъ тѣхъ се завършватъ наукитѣ и изкуствата. Но повече отъ учението той проявяваше своя кротъкъ образъ и съ онѣзи беседваше, съ които бѣше по полезно; отбѣгваше онѣзи, които се отдаваха на буйность. Той гледаше и вършеше само това, (чрезъ което) би могълъ, като замѣни земнитѣ нѣща съ небесни, да излети отъ това тѣло и да живѣе съ Бога. Логотетътъ, като го видѣ такъвъ, даде му власть

9

надъ своя домъ и (му позволи) да влиза свободно въ царския палатъ. И веднажъ го запита съ думитѣ : „Философе, бихъ искалъ да зная, що е философия?" Той веднага бързо отговори: „(Това е) разбирането на божиитѣ и човѣшки нѣща, доколкото е възможно на човѣка да се приближи до Бога, и на дѣло учи човѣка да бѫде по образъ и подобие като Онзи, Който го е създалъ". Отъ това още повече го обикна и винаги го разпитваше за всичко този толкова великъ и почетенъ човѣкъ. Той му разкри философското учение, като му каза велика мѫдрость въ малко слова. Като живѣеше чисто, колкото угаждаше на Бога, толкова по-любимъ биваше на всички. И логотетътъ отдаваше нему, въздържания, всѣкаква честь и му предлагаше много злато, но той не приемаше. Веднажъ му реча: „Твоята красота и мѫдрость отколе силно ме принуждаватъ да те обичамъ. Имамъ духовна дъщеря, която съмъ взелъ отъ кръстило, красива и богата и отъ добъръ и голѣмъ родъ. Ако желаешъ, за съпруга ще ти я дамъ. Сега отъ царя като приемешъ голѣма почесть и княжество, очаквай нѣщо повече: наскоро и стратегъ ще бѫдешъ". Философътъ му отвърна: „Дарътъ е голѣмъ за ония, които го желаятъ, но за мене нѣма нищо по велико отъ учението, чрезъ което, като добия разумъ, ще потърся прадѣдовската честь и богатство". Логотетътъ, като чу неговиятъ отговоръ, отиде при царицата и каза: „Този младъ философъ не обича този животъ, то да не го изпуснемъ за обществото, но да го подстрижемъ и да му дадечъ служба въ свещеническо звание, да бѫде библиотекарь при патриарха въ Света София, та поне така да го задържимъ". Така и сториха съ него. Като прекара съвсемъ малко (време) съ тѣхъ, отиде при Тѣсното море и тамъ се скри въ монастиръ. Търсиха го 6 месеца и едва го намѣриха. Като не можаха да го принудатъ (да заеме) тази служба, умолиха го да

10

приеме преподавателско мѣсто и да преподава философия на туземци и чужденци, съ всѣка служба и помощь. И той прие това.

V. Патриархъ Аннисъ [Иоанъ VII Граматикъ] бѣше предизвикалъ ересь, като говорѣше да не се почитатъ светитѣ икони. И като събраха съборъ, изобличиха го, че не говори истина и го изгониха отъ (патриаршеския) престолъ. Но той рече: „Изгониха ме чрезъ насилие, но не ме обориха, защото никой не може да противостои на моитѣ думи". Царьтъ се споразумѣ съ патрициитѣ и изпрати при него философа, като му каза така: „Ако можешъ да оборишъ този младежъ, то пакъ ще заемешъ своя престолъ". А той като видѣ философа тѣломъ младъ, но не знаеше зрѣлостьта на неговия умъ, и (видѣ и онѣзи,) които бѣха изпратени съ него каза имъ: „Вие за моето подножие не сте достойни, та какъ азъ ще се препирамъ съ васъ ?" А философътъ му каза: „Не се придържай о човѣшкия обичай, но гледай божиитѣ заповѣди. Както, прочее, и ти отъ земя и душа отъ Бога си съставенъ, така (сме) и всички ние. Затова гледай къмъ земята, човѣче, не се гордѣй". Аннисъ отново отговори: „Не подобава наесень да се търсатъ цвѣтя, нито старецъ да се призовава въ войска, както срещу юноша нѣкои Несторъ". Философътъ му отговори: „Ти говоришъ самъ противъ себе си. Кажи, въ коя възрасть душата е по-силна отъ тѣлото ?" А той рече: „На старость". Философътъ каза: „То на каква брань те викаме, на тѣлесна или на духовна?" Той рече: „На духовна". Философътъ отговори: „То ти сега ще бѫдешъ по-силенъ. Затова не ни разправяй такива приказки; нито цвѣтя ненавреме търсимъ, нито въ войска те викаме". Като се посрами така старецътъ, обърна другаде разговора и рече: „Кажи, младежо, защо не се покланяме и не цѣлуваме единъ счупенъ кръстъ, а вие не се срамите да почитате икона, на която е изписанъ (образъ) само и

11

до гърдитѣ?" Философътъ отговори: „Кръстътъ е съставенъ отъ четири части и ако една негова часть липсва, той вече губи своя образъ. А иконата само отъ лицето показва образа и подобието на оногова, за когото е нарисувана. Който я гледа, не вижда нито лице на лъвъ, нито лице на рисъ, но първообраза". Старецътъ пъкъ рече: „Защо, прочее, се покланяте на кръста безъ надписъ, тогава, когато сѫществуватъ и други кръстове, а иконата, ако на нея не е написано името, чийто е образътъ, та не я почитате?" Философътъ отговори: „Защото всѣки кръстъ по образъ е подобенъ на Христовия кръстъ, а всичкитѣ икони не носятъ единъ и сѫщи образъ". Старецътъ каза: „Понеже Богъ е казалъ на Мойсея: Не си прави всѣкакво подобие [1], защо вие си правите (подобия и имъ) се кланяте?" На това философътъ отговори: „Ако бѣ рекълъ: не си създавай никакво подобие, то право говоришъ, но той е казалъ: не всѣкакво, сиречь недостойно". Старецътъ, като не можа да се противопостави на това, замълча посраменъ.

__ __ __ __ __ __ __ __ __ __ __ __

__ __ __ __ __ __ __ __ __ __ __ __

XIV. Докато философътъ се веселѣше въ Бога, пакъ пристигна друго слово и дѣло не по-малко отъ първитѣ. Моравскиятъ князъ Ростиславъ, подбуденъ отъ Бога, се посъветва съ своитѣ князе и съ моравцитѣ и изпрати при царь Михаила съ думитѣ: „Нашитѣ люде се отметнаха отъ езичеството и живѣятъ по християнския законъ, но нѣмаме такъвъ учитель, който би ни обяснилъ на нашъ езикъ истинската християнска вѣра, та и други страни, като виждатъ това, да ни последватъ. Затова, господарю, изпрати ни такъвъ епископъ и учитель, защото отъ васъ къмъ всички страни всѣкога изхожда добъръ законъ". Царьтъ свика съборъ, призова Константина философа и като го накара да

1. Ср. Изходъ, XX, 4.

12

изслуша тѣзи слова, каза му: „Знаи, философе, че ти си изморенъ, но потрѣбно е да отидешъ тамъ. Защото никой другъ не може да извърши това дѣло, освенъ тебе". А философътъ отговори: „Въпрѣки, че съмъ уморенъ и боленъ тѣлесно, съ радость ще отида тамъ, ако иматъ букви за своя езикъ". Царьтъ му каза: „Моятъ дѣдо и моятъ баща и мнозина други търсиха (да узнаятъ) това, но не го узнаха, то какъ азъ мога да го узная". Философътъ рече: „Кой може да напише беседа на вода и да си придобие име на еретикъ?" Царьтъ пакъ му отговори, заедно съ своя вуйчо Варда: „Ако ти желаешъ, то Богъ може да ти даде това, както дава и на всички, които молятъ съ твърда вѣра, и отваря на онѣзи, когато чукатъ" [1]. Философътъ, като си отиде, отдаде се на молитва, по своя обичах, заедно съ други сътрудници. Наскоро Богъ, като послуша молитвитѣ на своитѣ раби, му се яви. И веднага състави азбуката и начена да пише евангелскитѣ слова: „Въ началото бѣ Словото, и словото бѣ въ Бога, и Богъ бѣ словото и прочее" [2]. Зарадва се царьтъ и, заедно съ своитѣ съветници, прослави Бога и го изпрати съ много дарове, като написа това послание до Ростислава: „Богъ, който иска всѣки да постигне истинско познание [3] и да придобие по-голѣма степень (на съвършенство), като видѣ твоята вѣра и подвигъ, извърши (чудо) и сега, въ наши години, като откри букви за вашия езикъ, — нѣщо, което по-рано не е било, но само въ най-първи времена, — та и вие да се причислите къмъ великитѣ народи, които славятъ Бога на свой езикъ. И затова ти изпратихме тогова, комуто Богъ ги откри — мѫжъ почтенъ и благовѣренъ, многоначетенъ и философъ. Така, приеми даръ по-голѣмъ и по-почтенъ отъ всѣкакво злато, и сребро, и скѫпоцененъ камъкъ, и преходно богатство. Постарай се

1. Лука, XI, 9.

2. Иоанъ, I, I.

3. I Тимотей, II, 4.

13

съ него бързо да затвърдишъ дѣлото и съ цѣло сърдце до потърсишъ Бого. Не отблъсквай общото спасение, а подбуждай всички да не се ленятъ, но да се насочатъ по истинския пѫть, та и ти, като ги доведешъ съ своя подвигъ да познаятъ Бога, да приемешъ своята награда за това дѣло и въ този и въ бѫдещия животъ, за всички души, които ще повѣрватъ въ нашии Богъ Христа, като оставишъ на бѫднитѣ поколѣния, подобно на великия царь Константина, отъ сега и до края споменъ за себе си".

XV. Когато той пристигна въ Моравия, Ростисловъ го прие съ голѣма почить и, като събра ученици, даде (му) ги да ги учи. Въ кратко време той преведе цѣлия църковенъ чинъ и ги научи утринната, часоветѣ и вечернята, повечерницата и службата на таинствата. И, по думитѣ на пророка [1], отвориха се ушитѣ на глухитѣ да чуятъ словата на Писанието, и гѫгнивитѣ наченаха да говорятъ ясно. Богъ се възвесели отъ това, а дяволътъ се посрами. Докато божието учение се разпространяваше, злиятъ изначаленъ завистникъ, проклетиятъ дяволъ, не изтърпѣ това добро, но като влѣзе въ своитѣ орѫдия, начена да подстрекава мнозина, като имъ говорѣше: „Не се прославя Богъ чрезъ това. Ако това би било по Негова угода, то не би ли могълъ Той да стори, шото и тѣзи да славятъ Бога още изначало, като пишатъ своята речь съ (собствени) букви. Но (Той) е избралъ само три езика: еврейски, гръцки и латински; чрезъ тѣхъ подобава да се въздава слава Богу". Така говорѣха латински съпричастници: архиереи, иереи и ученици. Като се бори съ тѣхъ, какго Давидъ съ иноплеменницитѣ, победи ги чрезъ словата на Писанието и ги назова триезичници и пилатовци, понеже Пилатъ бѣ написалъ така Господния надписъ. Не само това тѣ говорѣха, но проповѣдваха и друго безчестие, като казваха, че подъ земята живѣятъ голѣмоглави човѣци и че всѣка

1. Ср. Исая, XXXV, 5; XXXII, 4.

14

гадь е дяволско творение и още, че които убие змия, деветь грѣха му се опрощаватъ заради това; ако нѣкой убие човѣкъ, три месеца да пие въ дървена чаша, а до стъклена да не се докосва; тѣ не забраняваха да се принасятъ жертви по първоначалния обичай, нито да се сключватъ безчестни женитби. Всички тѣзи нѣща той изсѣче като тръни и (ги) изгори съ словесния огънь, казвайки, както пророкътъ говори за това: „Отдай Богу жертва за възхвала и въздай твоитѣ молитви на Всевишния. Не оставяй жената на твоята младость. Ако си я възневидѣлъ и и оставишъ, нечестие ще покрие твоята похоть, казва Господь вседържитель [1]. И запазете се чрезъ вашия духъ и да не остави никой отъ васъ жената на своята младость. Но вие вършехте онова, което азъ ненавиждахъ, защото Богъ свидетелствува между тебе и женьта на твоята младость, която си оставилъ. И това е твоята съобщница и жена на твоя заветъ" [2]. И въ Евангелието Господь (казва) [3]: „Чухте, че е казано на древнитѣ: не прелюбодействувай. Азъ пъкъ ви казвамъ, че всѣки, който поглежда жена съ похоть, вече е извършилъ прелюбоденние съ нея въ сърдцето си". И пакъ [4]: „Казвамъ ви, който напусне жена си, освенъ заради прелюбодеяние, прави я да прелюбодействува, а който вземе напусната отъ мѫжа, върши прелюбодеяние". И апостолътъ рече [5]: „Което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да не разлѫчва". — Като прекара 40 месеца въ Моравия, отиде да посвети своитѣ ученици. По пѫтя го прие Коцелъ, панонскиятъ книзъ, и, като имаше силно желание да изучи славянскитѣ книги, даде му до 50 ученика да ги изучатъ. И като му отдаде голѣма почить, отпрати го.

1. Ср. Малахия, II, 15—16.

2. Ср. Малахия, II, 14.

3. Матей, V, 27—28.

4. Матей, V, 32.

5. Матей, XIX, 6.

15

(Философътъ) на взе нито отъ Ростислава, нито отъ Коцеля ни злато, ни сребро, ни други вещи; предаде (имъ) евангелското слово безъ отплата и само изпроси отъ двамата пленници, 900 (на брой), (и) ги отпусна.

XVI. Когато той бѣше въ Венеция, събраха се противъ него епископи и попове и черноризци, като врани на соколъ, и проповѣдваха триезичната ересь, като говорѣха: „Човѣче, кажи ни, защо ти сега си създалъ книги за славянитѣ и ги обучавашъ, докато никой другъ по-рано не ги е изнамѣрилъ, нито апостолитѣ, нито римскиятъ папа, нито Григорий Богословъ, нито Иеронимъ, нито Августинъ ? А ние знаемъ само три езика, на които подобава да се слави въ книгитѣ Богъ: еврейски, елински и латински". А философътъ имъ отговори: „Не пада ли дъждъ отъ Бога на всички еднакво ? Или слънцето сѫщо не грѣе ли надъ всички? [1]. Не дишаме ли въздухъ всички еднакво? И защо не се срамите, като признавате само три езика, а останалитѣ всички езици и племена повелявате да бѫдатъ слѣпи и глухи ? Кажете ми, дали смѣтате Бога немощенъ, та не може да даде това, или пъкъ завистливъ, та не го иска ? Ние знаемъ много народи, които иматъ книги и въздаватъ възхвала Богу, всѣки на своя езикъ. Знаятъ се следнитѣ: арменци, перси, абазги, ивери, сугди, готи, обри, турси, хазари, араби, египтяни и сирийци и много други. Ако не желаете отъ това да разберете, то поне отъ Писанието познайте волята на Бога. Давидъ се провиква и казва: Възпѣйте Господу, цѣла земйо, възпѣите Господу пѣсень нова [2]. И пакъ: Възкликнете Господу, цѣла земйо, пѣйте и възвеселете се и възпѣйте [3]. И другаде: Цѣлата зема да ти се поклони и да ти пѣе,

1. Ср. Матей, V, 45.

2. Ср. Псалми, ХCV, 1.

3. Псалми, ХСVII, 4.

16

и да ти пѣе на Твоето име, Вишний [1]. И пакъ: Хвалете Бога, всички народи, и похвалете го, всички люде, и всѣко дихание да хвали Господа [2]. А въ Евангелието се казва: На всички онѣзи, крито го приеха, даде имъ власть до станатъ чада божи [3]. И пакъ тамъ: Не само за тѣхъ се моля, но и за онѣзи, които, по тѣхното слово, повѣрватъ въ мене, та всички едно да бѫдатъ, както и Ти, отче, си въ мене, и азъ въ Тебе [4]. А Матей казва: Дадено ми бѣ всѣка власть на небето и на земата; и тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате въ името на Отца и Сино и Светаго Духа, и ги учите да пазятъ всичко, що съмъ ви заповѣдалъ. И ето, азъ съмъ съ васъ презъ всички дни до свършека на свѣта, аминъ [5]. И още Марко: Идете по цѣлъ свѣтъ, проповѣдваите Евангелието на всички твари. Който повѣрва и се кръсти, ще бѫде спасенъ, а който не повѣрва, ще бѫде осѫденъ. Тѣзи поличби ще придружаватъ онѣзи, които повѣрватъ: съ името ми ще изгонватъ бѣсове и ще говорятъ нови езици [6]. И къмъ васъ, законоучители, говори отново: Горко вамъ, книжници и фарисеи, лицемѣри, загдето затваряте царството небесно предъ човѣцитѣ, защото вие не влизате и не оставите и онѣзи, които искатъ да влѣзатъ въ него [7]. И пакъ: Горко вамъ, книжници, загдето взехте ключа на познанието и сами не влѣзохте, и забранихте на онѣзи, които желаеха да влѣзатъ [8]. А Павелъ рече на Коринтянитѣ: Желая всички вие да говорите езици, а още повече да пророчествувате: защото

1. Псалми, LXV, 4.

2. Псалми, CXVI, 1 ; ср. CL, 6.

3. Иоанъ, I, 12.

4. Иоанъ, XVII, 20—21.

5. Матей, XXVIII, 18—20.

6. Марко, XVI, 15—17.

7. Матей, XXIII, 13.

8. Лука, XI, 52.

17

който пророчествува е по-голѣмъ отъ оногова, които говори езици, — освенъ ако не (ги) тълкува, та и църквата да получи поука. Сега пъкъ, братя, ако дойда при васъ (и) заговоря на (непознати) езици, каква полза ще ви принеса, щомъ не ви говоря било съ откровение, било съ познание, било съ пророчество, било съ поука ? Обаче, бездушнитѣ предмети, които издаватъ гласъ като пищялки или гусли, ако не дадатъ раздѣлни звукове, какъ ще се разбере това пищение или гудение? Защото, ако трѫбата издаваше неопредѣленъ звукъ, кой ще се готви за битка ?

Тъй и вие, ако не изговаряте съ езика си разбрани думи, какъ ще се разбере това, що говорите? Защото ще говорите на въздуха. Защото, колкото и различни гласове да има въ свѣта, все пакъ нито единъ отъ тѣхъ не е безъ значение. Ако, прочее, не разбирамъ значението на гласа, то за говорящия ще бѫда варваринъ, и говорящиятъ за мене — варваринъ. Тъй и вие, понеже сте духовни ревнители, залѣгайте да получите въ изобилие за поука на църквата. Затова, който говори на (непознатъ) езикъ, нека се моли [за дарба] да тълкува. Защото, ако се моля на (непознатъ) езикъ, духътъ ми се моли, а моятъ умъ остава безплоденъ. И тъй, какво? Ще се моля съ духъ, ще се моля и съ умъ; ще пѣя съ духь, ще пѣя и съ умъ. Ако благословишъ съ духъ единъ човѣкъ безъ познание, какъ ще каже на твоята молитва аминъ, като не знае, що говоришъ ? Защото ти добре благодаришъ, но другиятъ не се поучава. Благодаря на моя Богъ, защото повече отъ всинца ви говоря езици; но въ църква желая да кажа петь слова разбрани, та и другитѣ да поуча, отколкото хиляди слова на (непознатъ) езикъ. Братя, не бивайте деца по умъ, но въ злото бѫдете младенци, а по умъ бѫдете съвършени. Въ закона е писано: На чужди езици и съ чужда уста ще говоря на този народъ, но дори и така не ще

18

ме послушатъ, казва Господь. Затова езицитѣ сѫ белегъ не за вѣрнитѣ, но за невѣрнитѣ; а пророчеството не е за невѣрнитѣ, но за вѣрнитѣ. Ако, прочее, се събере цѣлата църква наедно, и всички заговорятъ на (непознати) езици, и влѣзе нѣкой невежа или невѣренъ, не ще ли кажатъ, че сте обезумѣли ? Ако всички пророчествуватъ, и влѣзе нѣкой невежа или невѣренъ, той се изобличава отъ всички и се осѫжда отъ всички, и тайнитѣ на неговото сърдце ставатъ явни; и така, като падне ничкомъ, ще се поклони Богу, изповѣдвайки: Наистина, Богъ е въ васъ. И тъй, братя, що ? Когато се събирате, всѣки има псаломъ, има учение, има езикъ, има тълкувание; всичко да бѫде за назидание. Ако ли нѣкой говори на (непознатъ) езикъ, (да говорятъ) по двама или най-много по трима, и подредъ, а единъ да превежда. Ако ли нѣма преводачъ, да мълчи въ църква, да говори на себе си и на Бога. Пророци пъкъ да говорятъ, двама или трима, а други да тълкуватъ. Ако дойде откровение другиму, които седи, първиятъ да замлъкне. Можете поотдѣлно всички да пророчествувате, та всички да се учатъ и всички да се утешаватъ. И пророчески духове се покоряватъ на пророци; защото Богъ не е (Богъ) на безредието, но на мира, както е въ всички църкви на светиитѣ. Вашитѣ жени да мълчатъ въ църквитѣ: не имъ се позволява да говорятъ, но да се повинуватъ, както и законътъ казва. Ако пъкъ искатъ да се научатъ нѣщо, да запитатъ мѫжетѣ си въ кѫщи; защото е срамно жена да говори въ църква. Или словото божие отъ васъ излѣзе ? Или само въ васъ се намѣри ? Ако нѣкой се мисли, че е пророкъ или изпълненъ съ духъ, да знае това, което ви пиша, защото сѫ заповѣди на Господа. А който не разбира, нека не разбира! Затова, брати, показвайте ревность за пророчествуване и не забранявайте да се говорятъ езици. Всичко да става благообразно и съ редъ [1].

1. I Корин., XIV, 5—40.

19

И пакъ казва: Всѣки езикъ да изповѣдва, че Исусъ Христосъ е Господь, за слава на Бога Отца, аминъ [1]". Съ тѣзи думи и съ други по-силни ги посрами и, като ги остави, отиде си.

XVII. И, като узна за него, римскиятъ папа го позова. И когато той пристигна въ Римъ, излѣзе самъ апостоликътъ Адрианъ да го посрещне съ всички граждани, съ свѣщи въ рѫце, понеже носѣше и мощитѣ на свети Климента мѫченикъ и папа римски. И веднага Богъ сътвори тамъ преславни чудеса. Разслабенъ човѣкъ тамъ изцѣлѣ, и мнозина други отъ различни недѫзи се изцѣлиха, както даже и пленници, като позоваха Христа и свети Климента, избавиха се отъ своитѣ заробители. Папата, като прие славянскитѣ книги, освети (ги) и ги положи въ църквата света Мария, която се назовава „Фатни" (Ясли), и пѣха надъ тѣхъ светата литургии. Следъ това папата заповѣда на двама епископи, Формоза и Гаудерихъ, да посветятъ славянски ученици. И като ги посветиха, веднага пѣха литургия въ църквата на светия апостолъ Петра на славянски езикъ. И на другия день пѣха въ църквата на света Петронила, и на третия день пѣха въ църквата на свети Андрея, а отъ тамъ пакъ въ църквата на великия вселенски учитель - апостолъ Павла. И пѣха цѣлата нощь, като славословѣха на славянски, а на сутриньта (извършиха) пакъ литургии надъ светия неговъ гробъ, подпомогнати отъ епископа Арсения, единъ отъ седемтѣ епископи, и Анастасия библиотекара. Философътъ не преставаше да отдава, заедно съ своитѣ ученици, достойна възхвала Богу за това. А римлянитѣ не преставаха до отиватъ при него и го запитваха за всичко, и той имъ даваше за всичко двояко и трояко обяснение. Дойде сѫщо нѣкакъвъ евреинъ, който се препираше съ него и му каза веднажъ:

1. Филип., II, 11.

20

„Още не е дошелъ, ако се гледо числото на годинитѣ, Христосъ, за Когото говорятъ пророцитѣ, че ще се роди отъ девица". Като му преброи философътъ всички години отъ Адама, споредъ родове, доказа му подробно, че е дошелъ, и колко години има отъ тогава до сега. И като го поучи, отпрати го.

XVIII. Сполетѣха го много трудове и той се разболѣ. И като се продължи болката му много дни, единъ день видѣ божие видение (и) начена да пѣе това: „3а онѣзи, които ми казаха: да влѣземъ въ дома Господенъ, се възвесели моятъ духъ и сърдцето ми се възрадва". И като се облѣче въ тържествени одежди, така прекара цѣлия день радостенъ и казваше: „Отъ сега не съмъ служитель нито на царя, нито другиму нѣкому на земята, но само на Бога вседържителя. Не бѣхъ, и бидохъ, и съмъ въ вѣковетѣ — аминъ". На другия день се облѣче въ светъ монашески образъ и, като прие свѣтлина при свѣтлината, нарече се съ име Кирилъ. И въ това (монашеско) звание прекара 50 дни. И когато се приближи часътъ да се упокои и да се представи въ вѣчнитѣ обиталища, въздигна своитѣ рѫце къмъ Бога, помоли се съ сълзи, като казваше: „Господи Боже мой, Който си създалъ всички ангелски чинове и безплътни сили, разгърналъ си небето и си утвърдилъ земята, и всичко сѫществуваще отъ небитие въ битие си привелъ, Който всѣкога изслушвашъ онѣзи, които изпълняватъ Твоята воля и се боятъ отъ Тебе и спазватъ Твоитѣ заповѣди, изслушай моята молитва и запази вѣрното Си стадо, при което бѣ поставилъ мене, неспособния и недостоенъ Твой рабъ. Избави го отъ безбожната и поганска злоба на онѣзи, които Те хулятъ, и погуби триезичната ересь и увеличи множеството на Твоята църква, и ги съедини всички въ единодушие и създай лични хора, които мислятъ еднакво за истинската Твоя вѣра и правото изповѣдание, и вдъхни въ сърдцата имъ словото на твоето усиновение.

21

Защото Твой е дарътъ, ако си ни приелъ насъ, недостойнитѣ, да проповѣдваме благовестието на Твоя Христосъ, (насъ,) които се привикваме на добри дѣла и вършимъ онова, което Ти е угодно. Онѣзи, които ми бѣше далъ, предавамъ Ти ги като Твои. Устрои ги съ силната Твоя дѣсница и ги покрий съ покривката на Твоето крило, та всички да хвалятъ и славятъ Твоето име, Отца и Сина и Светия Духъ. Аминъ". Цѣлуна всички съ света цѣлувка и рече: „Благословенъ Богъ, които не ни остави да (станемъ) плячка въ зѫбитѣ на нашитѣ невидими врагове, но съкруши тѣхнитѣ мрежи и ни избави отъ пагуба". И така, почина въ Господа, на 42 години, месецъ февруарий 14 день, втори индиктъ, а отъ сътворението на този свѣтъ 6377 година. И заповѣда апостоликътъ на всички гърци, които бѣха въ Римъ, както и на римлянитѣ, да се събератъ съ свѣщи (въ рѫце и) да пѣятъ надъ него и да го съпроводятъ, както биха съпроводили самия папа. И това биде извършено. А Методий, неговиятъ братъ, помоли апостолика, като му каза: „Нашата майка ни е заклела, който отъ насъ понапредъ почине, (другиятъ) да го пренесе въ братовия монастиръ и тамъ да го погребе". Папата заповѣда да го положатъ въ ковчегъ и да заковатъ (ковчега) съ желѣзни гвоздеи, и така го държа седемь дни, като го приготваше за пѫть. А римскитѣ епископи казаха на апостолика: „Понеже, следъ като е обходилъ много земи, Богъ го е довелъ тукъ и тукъ е приелъ неговата душа, тукъ трѣбва и да бѫде погребанъ като почтенъ мѫжъ". И рече апостоликътъ: „Заради неговата светость и любовь, като престѫпа римския обичай, ще го погреба въ моя гробъ въ църквата на светия апостолъ Петра". А неговиятъ братъ каза: „Понеже не ме послушахте и не ми го дадохте, нека почива, ако обичате, въ църквата на свети Климента, защото съ него е дошелъ тукъ". Апостоликътъ заповѣда да направятъ

22

така. И пакъ, като се събраха епископитѣ и всички люде, които съ почить щѣха да го изпроводятъ, казаха: „Нека отковемъ ковчега, за да видимъ дали нѣщо не е взето отъ него". И, като се мѫчиха много, не успѣха, по божия повеля, да отковатъ ковчега. И така съ ковчега го положиха въ гроба, отъ дѣсната страна на олтара въ църквата на свети Климента, гдето наченаха да ставатъ много чудеса. Римлянитѣ, като видѣха това, още повече се покланяха на неговата светость и го почитаха. И като му изписаха икона надъ гроба му, наченаха да палятъ деня и нощя и възхваляха Бога, Който така прославя онѣзи, които Го славятъ. Нему слава и честь и поклонение на вѣки вѣковъ. Аминъ.

БЕЛЕЖКИ

III. Житие Кирилово

Гл. II. За бащата на двамата славянски просвѣтители е казано: Львь, прѣдрьже сань дроугарьскыи подь стратигомь (вж. А. Теодоровъ-Баланъ, Кирилъ и Методи, I, с. 30, 12—13). За военната длъжность дроȣггарь или дроунгарь, δρουγγάριος вж. посочванията y Du Cange, Glossarium ad scriptores mediae et infimae graecitatis, s. v. : δρουγγάριος, drungarius qui drungo seu turmae militari praeest; въ нѣкои извори той е опредѣлянъ като „хилядникъ". Въ тактиката на имп. Лъва е казано, че пръвъ началникъ е стратегътъ (ὁ στρατηγός), следъ него идватъ, на трето мѣсто, друнгариитѣ. За

178

титлата вж. y Ю. A. Кулаковскій, Друнгъ и друнгарій (= Виз. Врем., XI (1902), сс. 1—30).

За званието „стратегъ" (στρατηγός) вж. Du Cange, op. c., s. v. ; то означава управитель на провинция или на градъ ; известна е сѫщо титла ὑποστράτηγος. За друагарския санъ вж. и указанията y Fr. Dvorník, Les légendes de Constantin et de Méthode vues de Byzance, pp. 18—19. — Нѣкои учени превеждатъ славянския текстъ: „друнгарски санъ подъ властьта на стратегъ"; cp. Dvorník, op. c., pp. 2, 19, 350. Ако и да e точенъ този преводъ, азъ смѣтамъ, че трѣбва да се преведе „друнгарскиятъ санъ подстратегъ". Въ Византия и България презъ IX. в. сѫ знаели добре, че друнгариятъ или онзи, който е носѣлъ „друнгарски санъ", се е намиралъ подъ властьта на съответния стратегъ, та затова житиеписецътъ излишно би добавилъ, че Лъвъ като друнгарий се е намиралъ подь стратигомь. По-вѣроятно е, че той е искалъ да укаже, че Львъ е ималъ друнгарски санъ и е изпълнявалъ длъжность „подстратегъ", значи е представалъ нѣщо повече отъ обикновенъ друнгарий, който е заемалъ трето мѣсто следъ стратега.

За отбелезване е, че числото седемь, смѣтано за свещено, се повтаря нѣколко пѫти въ житието — самостойно и въ съчетание — нѣщо, на което вече е обърнато внимание (вж. указанията y Dvоrnik, op. c., pp. 14—15). Указанията въ свръзка съ това число, между другитѣ, сѫ; че родителитѣ на Константина сѫ имали седемь деца и самъ той е билъ седмиятъ (тукъ, ,с. 7); разказва се една случка, когато той е билъ на 7 години (ЖК, гл. III); че бащата е умрѣлъ 14 (7 X 2 ?) години следъ раждането на Константина (тукъ, с. 8) ; апостолитѣ сѫ извършили въ Римъ служба, „подпомогнати отъ епископа Арсения, единъ отъ седемьтѣ епископи..." (тукъ, с. 19); К. починалъ на 42 (7 X 6 ?) години, на 14 (7 X 2 ?) февруарий, и е билъ държанъ въ ковчега „седемь дни" (тукъ с. 21), и др. Тази условность и символичность на числото „седемь", която му се придава въ много стари наши паметници, изглежда, че е прокарана и тукъ, a това прави

179

съмнителна стойностьта на нѣкои числови указания на житието. Самъ проф. Ал. Тодоровъ-Баланъ (п. с., с. 69), признава, че „числото на децата бива да се смѣта приказно", но не е обърналъ внимание на другитѣ подобни случаи въ житието.

— Въ житието се казва, че малкиятъ Константинъ билъ даденъ на дойка:

(вж. Баланъ, п. с., с. 30, 17—19) и това станало по божие усмотрение, та „добрата издънка отъ добрия коренъ да бѫде изкърмена съ чисто млѣко" (вж. тукъ, сс. 7—8). Сѫщата обща мисъль, засилена още повече, намираме въ възхвалата на св. Филотея, писана отъ видинския митрополитъ Иоасафъ:

вж. изданието на Е. Kalužniacki, Aus der panegyrischen Litteratur der Südslaven (Wien 1901), p. 102, 12-15.

Гл. IV. Относно сведенията за образованието на Константина въ Цариградъ вж. бележкитѣ на Dvorník, op. с., p. 25 sqq. Споменатиятъ Лъвъ е известниятъ съ своята начетеность и иконоборската си дейность Лъвъ Математикъ или Философъ ; за него вж. y Dvorník, op. c., p. 39 sqq., a другиятъ Константиновъ учитель е знаменитиятъ цариградски патриархъ Фотий (858—867, 878—886). Споменатиятъ „логотетъ" е Теоктистъ, главенъ деятель по времето на императрица Теодора (842 —856) и презъ малолѣтството на сина ѝ Михаила III (842—867); за него вж. Dvorník, op. c., p. 34 sqq. Той е изпълнявалъ длъжность „логотетъ на дрома" (λογοθέτης τοῦ δρόμου) — нѣщо като министъръ на външнитѣ дѣла на византийската империя. За тази длъжность вж. Du Cangе, Glossarium, s. v. λογοθέτης. Думата „княжение" (, Баланъ, п. с., с. 34, 17, Очевидно , п. т., с. 86, 18; с. 87, 3) отговаря на гр. ἀρχοντία, и животописецътъ изтъква, че управлението

180

на такова „княжество" е по-долна длъжность отъ длъжностьта „стратегъ" (ср. Dvorník, op. c., p. 15; p. 15 n. 1). За „прадѣдовска честь и богатство" вж. тълкуванието на F. Grivec, Žitja Konstantina in Metodija, pp. 124/5, 137. Въ житието се съобщава, че логотетътъ (Теоктистъ) отишелъ при царицата — сиречь при императрица Теодора. Споредъ Dvorník, op. c., p. 49 sqq., Константинъ е билъ назначенъ за хартофилаксъ на патриаршията. Наименованието „Тѣсно море" (Оузькоѥ Море, Баланъ, п. с., с. 34, 26) е преводъ на гр. τὸ Στένον, τὰ Στένα, съ което име билъ означенъ Босфорътъ (Баланъ, п. с., с. 70; Dvorník, op. c., p. 68).

Гл. V. Тази глава съдържа занимливи сведения въ свръзка съ второто иконоборско движение въ Византия. Споменатиятъ Анисъ е византийскиятъ патриархъ Иоанъ VII Граматикъ (834-843), известенъ съ своята иконоборска дейность и съ своитѣ занимания съ магия (за него вж. сведенията y Iv. Dujčev, Appunti di storia bizantinobulgara, въ: Studi bizantini e neoellenici, IV (1935), p. 129 sqq.). Поради тѣзи му занимания той билъ назованъ отъ съвременницитѣ си съ името 'λαννῆς — по подобие на споменатия въ II Тимот., III, 8, магьосникъ Анисъ. Ср. указанията на Dvorník, op. c., p. 71 sqq. Спорътъ е станалъ, изглежда, наскоро следъ възстановяването на иконопочитанието — значи, следъ 843 год. Въ този споръ сѫ изложени само нѣколко точки отъ голѣмата борба между иконоборци и иконопочитатели:

1) защо не се почита счупенъ кръстъ, а се почита нецѣлъ образъ върху икона;

2) защо се почита кръстътъ безъ всѣкакъвъ надписъ, а иконата трѣбва да носи надписъ;

3) защо не се спазва запрещението за създаване на изображения, дадено въ Изходъ, XX, 4.

Вж. въ свръзка съ това бележкитѣ на Dvоrnik, op. c., p. 78. Множество нови указания за иконоборството сѫ дадени y G. Oštrogоrsky, Studien zur Geschichte des byzantinischen Bilderstreites, Breslau 1929. Употрѣбенитѣ въ житието думи: отговарятъ на гр. εἰκών, ὁμοίωμα, πρωτότυπον — думи толкова употрѣбявани въ тѣзи

181

спорове. Този споръ може да послужи за отлична характеристика на Константина. Така, напр., той изтъква, че Богъ повелилъ на Мойсеи (Изх., XX, 4 ; cp. Второзaк., V, 8)

На това мѣсто напоследъкъ обърна внимание проф. В. Погореловъ, На какомъ языкѣ были написаны, такъ называемыя, Паннонскія Житія? (= Byzantinoslavica, IV. 1 (1932), pp. 13—21), p. 20. Въ гръцкия текстъ Изходъ XX, 4, се чете : οὐ ποιήσεις σεαυτῷ εἴδωλον, οὐδὲ παντὸς ὁμοίωμα, ὅσα ἐν τῷ οὐρανῷ ἄνω..., което въ славянския преводъ е предадено : . Погореловъ заключава, че

„славянскій переводчикъ передалъ правильно: „не сотвориши себѣ кумира", но поставивъ слово „кумира" въ gen. sg. въ зависимости отъ отрицания при глаголѣ, онъ принялъ за подобную же форму и греч. сочетаніе παντὸς ὁμοίωμα, не обративъ вниманія на различіе падежныхъ формъ греческихъ словъ и перевелъ и , тогда какъ долженъ былъ бы перевести: „ни подобія всего того, что и т. д." Эта неправильность перевода лишній разъ свидѣтельствуетъ намъ о томъ, что славянскій переводчикъ не очень хорошо разбирался въ греческомъ текстѣ ..."

Рускиятъ ученъ изтъква, че на този неправиленъ преводъ е построенъ цѣлиятъ разказъ за спора и поради това той смѣта, че този разказъ не е могълъ да сѫществува на гръцки езикъ, гдето текстътъ е напълно ясенъ. Обяснението, обаче, на този текстъ може да бѫде и по-друго. Думитѣ οὐδὲ παντὸς ὁμοίωμα могатъ на гръцки езикъ да се тълкуватъ двуяко : когато се взематъ отдѣлно отъ текста, който следва следъ тѣхъ (παντὸς ..., ὅσα ἐν τῷ οὐρανῷ...), тогава тѣ наистина могатъ да означаватъ: „не си прави подобие (ὁμοίωμα) на всичко (παντός)", значи на каквото и да е, безразлично дали е достойно или недостойно. Когато παντός се тълкува така откѫснато, то може да значи παντοίου и да бѫде използувано като запрещение да се правятъ безразборно всѣкакви подобия, след., като позволение да се създаватъ „достойни". Така откѫснато го тълкува

182

и Константинъ на гръцки езикъ въ спора си и затова той казва, че то не означава да се не прави „никакво" подобие, или „на нищо" (οὐδενός), a „на всичко (παντός) безразборно; значи изобразяването на достойното е позволено. Само по себе си това тълкувание на гръцки езикъ е възможно, но е неправилно, защото въ текста παντός се отнася къмъ ὅσα ἐν τῷ οὐρανῷ.... и забраната е абсолютна : не си прави „подобие на всичко [значи : на нищо !] онова, което е на небето горе, и което е долу на земята, и което е подъ водата...". Спорътъ на тази основа е напълно възможенъ и на гръцки езикъ и не е необходимо да се допуска погрѣшенъ славянски преводъ. Цѣлиятъ този споръ, съ използването на въпроснитѣ библейски думи, показва още веднъжъ тънкитѣ казуистични способности на Константина, доказани и другаде. — Занимливо е да се припомни, че по времето, когато въ Византия е сѫществувало иконоборството, на Западъ сѫщо е билъ повдиганъ въпросъ за почитането на кръста. За това свидетелствува, напр., писмото на Einhard отъ мартъ—априлъ 836 г., съдържащо Questio de adoranda cruce (вж. MGH, Epistolarum t. V, Kaiolini aevi III, pp. 146—149), въ което той, като разграничава orare и adorare и съобщава, че Greci inter orationem et adorationem talem differentiam faciunt, ut orationem proséuchin [προσευχήν] adorationem proschínusin [προσκύνησιν] appellent, та едното се отнася до духа, другото до тѣлото, заключава : adoratio sancte cruci non sit deneganda. Защото, казва Einhart, чрезъ това поклонение eum, qui in ea pependit interioribus oculis intuentes adoremus.

Гл. XIV. За връзкитѣ на моравския князъ Ростиславъ съ Византия вж. указанията на Dvorník, op. c., p. 226 sqq. Думитѣ на Константина :

(Баланъ, п. с., с. 58, 1—2; за тѣхъ ср. Лавровъ, п. с., с. 41) предаватъ една византийска пословица, за която вж., напр., Kantak. Hist., ed. B., I, p. 287, 13-14; εἰ καὶ καθ'ὑδάτνω, τὸ τῆς παροιμίας, ἑδόκουν γράφειν; cnoредъ Suidas, Lex., ed. Adler, II, p. 431, 9, „пиша на вода"

183

ce казва за „онѣзи, които се трудятъ напраздно";. ср. р. 643, 11—13, съ указанията; III, p. 11, 24; ср. сѫщо G. Phrantzes, Chronicon, I, ed. Papadopoulos, p. 58, 3. По значение тази пословица, споредъ Свидасъ, отговаря на подумката „да се пише на пепель" (вж. Suidas, s. v. εἰς τέφραν γράφειν).

Варда е вуйчото на Михаила III — кесарь Варда, който е управлявалъ заедно съ младия императоръ. Въ житието е даденъ, както изглежда, изцѣло текстътъ на писмото (епистолиа) на византийския императоръ Михаила III до Ростислава (вж. Баланъ, п. с., сс. 58, 13 — 59, 3). Писмото (подъ дата „около 863" год.) е указано отъ Fr. Dölger, Regesten der Kaiserurkunden des oströmischen Reiches von 565—1453. I (München u. Berlin. 1924) p. 56 № 463. Въ писмото си императорътъ пише на Ростислава да приеме

(Баланъ, п. с., с. 58, 21—22; тукъ с. 12); ср. Псалми, XIX, 10. Тѣзи думи напомнятъ онова, коета презъ 1202 г. царь Калоянъ писалъ на папа Инокентия III,, следъ получаването на неговото писмо : recepimus vestras sacrosanctas litteras... et nos reputavimus ess caras. super omne aurum et quemlibet lapidem pretiosum ; вж. Ив. Дуйчевъ, Преписката на папа Инокентия III и българитѣ. ГодСУиф, XXXVIII, 3(1942), с. 22, п. II, 6-9. Споредъ митр. Иоасафа (вж. Kalužniacki, Aus der panegyr. Litt., pp. 111, 35—112, 3) Иванъ Срацимиръ писалъ на турския управитель на Търново за мощитѣ на св. Филотея :

— Споменатиятъ „царь Константинъ" е византийскиятъ императоръ Константинъ Велики (306—337).

Гл. XV. Въ житието се казва за Константина:

(Баланъ, п. с., с. 59, 6—8; тукъ с. 13). Въ тѣзи редове сѫ дадени сведения за преводаческата дейность на

184

славянскитѣ просвѣтители. Въ свръзка съ тѣзи указания, напоследъкъ проф. Ив. Гошевъ, Светитѣ брата Кирилъ и Методий. Материали изъ рѫкописитѣ на Сннодалния църковенъ музей въ София (=ГодСУбф, XV, 3, 1937/8), с. 56 сл., изтъкна, че двамата брати сѫ превели всички онѣзи църковни текстове, които сѫ били необходими за извършване на църковнитѣ служби изобщо. — За триезичната ересь се отнася цѣлото писание на Черноризеца Храбра (вж. тукъ с. 65 сл.). Въ Византия, обаче, употрѣбата на други езици въ богослужението е било допущано. Както може да се види отъ самитѣ думи на житиеписеца, славянската азбука е била създадена по подбудата на византийския императоръ. Любoпитно е да се отбележи, че византийцитѣ отъ това време обвинявали привърженицитѣ на западната църква въ „триезична ересь". Въ това отношение е показателно едно неизползувано досега указание на патриархъ Фотия, въ писанието му „Относно франкитѣ и останалитѣ латини". Тамъ съвременникътъ на славянскитѣ просвѣтители изброява най-осѫдителнитѣ латински „противозакония" и „варварски обичаи" и, между другото, обвинява „латинитѣ" въ това, че „твърдятъ, че Богъ не трѣбва да се почита на други езици, освенъ на тѣзи три: еврейски, елински и римски (латински)

вж. изданието на J. Hergenroeter, Monumenta graeca ad Photium eiusque historiam pertinentia (Ratisbonae 1869), p. 68; cp. p. 6). Буквално сѫщото обвинение се чете въ единъ гръцки рѫкописъ въ Бркѫселъ, Отъ 1281 година ; вж. J. Davreuх, Le codex Bruxellensis (graecus) II 4836 (De haeresibus) (= Byzantion, X (1935), pp. 91—106), p. 105, nr. 33. Житиеписецътъ, освенъ това, е предалъ нѣкои обвинения на Константина противъ известни вѣрвания на латинскитѣ свещеници. Най-много мѣсто е отдѣлено на нападкитѣ противъ тѣхната догма за безбрачието на свещеницитѣ, като се опира на различни мѣста отъ Св. Писание. — Когато Константинъ се раздѣлилъ съ Ростислава

185

и моравския книзъ Коцеля, той, споредъ житиеписеца, не приелъ нищо друго, освенъ да бѫдатъ отпуснати пленницитѣ — на брой 900 души (тукъ с. 15). Отъ хазаритѣ той по сѫщия начинъ освободилъ до 200 пленници гърци (Бaлaнъ, п. с., с. 55, 4—7).

Гл. XVI. Григорий Богословъ (389/90—325/40) е билъ любимиятъ църковенъ писатель на Константина. За него житиеписецътъ съобщава ЖК, гл. III:

(Баланъ, п. с., с. 32, 6—7). Противницитѣ на славянското писмо сѫ указали въ пренията двамата най-известни богослови на Западната църква, св. Иеронима (347—420) и св. Августина (354—430). Константинъ, въ спора съ привърженицитѣ на „триезичието", имъ изтъква, че има — на Изтокъ, подъ Източнитѣ църкви — многобройни народи, които извършватъ богослужението на свой езикъ — което сведение изглежда напълно вѣрно (ср. Dvorník, op. c., p. 207 sqq.).

Цѣлата гл. XVI е една блѣскава защита на славянската писменость. Тази защита почива на нѣколко вида доводи : първо, общи — за равноправието на всички народи предъ Бога, за това, че вече сѫществуватъ на Изтокъ многобройни народи, които „иматъ книги и въздаватъ възхвала Богу всѣки на своя езикъ"; второ, на многобройнитѣ доводи отъ Писанието — отъ Псалмитѣ, четирмата евангелисти, и, главно, отъ първото послание на апостолъ Павла Къмъ коринтянитѣ (гл. XIV, 5—40), въ което Константинъ наистина е могълъ да намѣри здрави опори за своята защита. Накрая е добавенъ и единъ доводъ отъ посланието на ап. Павла къмъ филипянитѣ (II, 11). Трѣбва да се признае, че тази защита е изнесена напълно сполучливо. Може би самъ Константинъ да не си е послужилъ точно съ всички тѣзи докази, но житиеписецътъ да е използувалъ случая съ препирнята му съ „триезичницитѣ", за да защити славянското писмо. За дълбоко вѣрващитѣ люде отъ онова време защитата и богословското оправдание на новосъздадената писменость — съ която се е извършвалъ цѣлъ превратъ въ сѫществуванието

186

на славянското племе — е било нѣщо прекомѣрно важно и необходимо, и затова никакъ не е чудно, че на това дѣло е отдѣлено толкова мѣсто въ ЖК.

Гл. XVII. Апостоликътъ Адрианъ е римскиятъ папа Адрианъ II (867—872). Въ житието се съобщава, че Константинъ носѣлъ съ себе си мощитѣ на свети Климента папа и мѫченикъ римски, които той взелъ отъ Херсонъ (вж. ЖК, гл. IX = Бaлaнъ, п. с., с. 42, 11 сл.), За спорния въпросъ относно тѣзи мощи вж. y Баланъ, п. с., сс. 73—74. Приема се, че Константинъ наистина е открилъ въ Херсонъ светителски мощи, но не на римския папа Климента, a на мѣстенъ светецъ съ сѫщото име (вж. Dvorník, op. c., p. 190 sqq.). Любопитно e да се отбележи, че въ Цариградъ презъ IX в. билъ издигнатъ храмъ на св. мѫченикъ Климента (εὐκτήριον τοῦ ἁγίου Κλήμεντος; ср. Тheорh. cоnt., ed. B., p. 330, 5), съ мощи за светеца.

Папата положилъ славянскитѣ книги въ църквата св. Мария — съ което име е означена църквата S. Maria ad Praesepe. Любопитно e, че въ житието е употрѣбено не латинско название на църквата, но изопачено гръцко : Φάτνη (ясли). He е ли това указание на неотразимо силното влияние на византийската начетеность върху житиеписеца ? — Споменатиятъ Формоза — епископъ Портуенски, по-късно (891—896) папа, е сѫщиятъ, който презъ 866 г. е билъ изпратенъ отъ папа Николая I при Борисъ-Михаила, за да донесе прочутитѣ Responsa Nicolai рарае I ad consulta Bulgarorum ; по-късно князъ Борисъ е поискалъ той да бѫде назначенъ за глава на българската църква. Вж. подробно за това B. Н. Златарски, История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове, I, 2 (София 1927), сс. 107 сл.; 110 сл.; Iv. Dujčev, Uno studio inedito di mons. G. Ciampini sul papa Formoso (Roma 1937: отпечатано въ Archivio della R. Deputazione Romana di Storia patria, vol. LIX, NS. II). Споменатиятъ Гондрихь e Gaudericus, епископъ на града Велетри (Velletri). До сѫщия е отправено писмото на Анастасия библиотекара (преводача на

187

Теофановата хроника отъ гръцки на латински) за мощитѣ на св. Климента ; вж. J. Friedrich, Ein Brief des Anastasius Bibliothecarius an den Bischof Gaudericus von. Velletri, über die Abfassung der „Vita cum translatione S. Clementis Papae", München 1892); Ю. Трифоновъ, Две съчинения на Константина Философа (Св. Кирила) за мощитѣ на св. Климента Римски (= СпБАкН, XLVIII. (1934), сс. 159-240); E. Geоrgiev, Die Italienische Legende (Sofia 1939).

Гл. XVIII. Сведението за видението и молитвата на светеца преди смъртьта е общо мѣсто въ агиографската книжнина; вж. напр., въ житието на св. Филотея (Каlužniacki, op. c., p. 105, cap. VI). Когато Константинъ почувствувалъ наближаването на смъртьта си, той, споредъ житиеписеца, казалъ : „Отъ сега не съмъ служитель нито на царя (ни царю слоуга), нито нѣкому другиму на земята..." (тукъ с. 20). Въ тѣзи думи Grivec (Jugosi. Istor. Časopis, III, p. 89) вижда едно признание, че той е билъ служитель („sluga, poslanec") на византийския императоръ. Сѫщото тълкувание бѣ далъ преди това Ю. Трифоновъ (Сб. Милетичъ, София 1933, с. 320). Това възклицание на славянския апостолъ може да се тълкува не въ букваленъ смисълъ, a повече като изразъ на предобитото предъ смъртьта чувство на независимость спрямо земнитѣ власти и преминаване къмъ небесенъ животъ. Непосрѣдствено следъ тѣзи думи за освобождение отъ земния животъ, Константинъ добавя : не бѣхь, и быхь, и ѥсмь вь вѣкы (Баланъ, п. с., с. 65, 27; тукъ с. 20). На тѣзи думи не е обърнато досега почти никакво внимание, въпрѣки несъмнено голѣмия интересъ, който тѣ представятъ. Тѣ напомнятъ твърде много известенъ родъ надгробни надписи отъ античната епоха, въ които е изразена мисъльта за краткостьта на земния животъ. Сѫщата мисъль, напр., е изразена въ единъ гръцки надписъ отъ Фригия :

(вж. примѣритѣ y S. Reinach, Traité d'épigraphie grecque, Paris 1885, p. 431 съ указанията; p. 169 и p. 169 n. 1);

188

особено ярко е изразена тази мисъль въ единъ другъ надписъ, който гласи :

сиречь: „He бѣхъ, бѣхъ, не ще бѫда. He ми важи. Това е животъть" (вж. Bull. Corr. Héll., VI (1882), p. 516). Сѫщата идея се срѣща и въ нѣкои надгробни латински надписи: non fuer m, non sum, nescio, non ad me pertinet; или въ другъ: non fui, non sum, non euro ; вж. R. Cagnat, Cours d'épigraphie latine (II éd., Paris 1890), p. 254, notes 4, 5. Единъ новъ примѣръ e даденъ въ Inscriptiones griecae ad Res Romanas pertinentes, I (Paris 1911), p. 107 nr. 313, въ надписъ отъ Римъ: ... Νικοδήμος, ὅστις αὐκ ἤμην καὶ ἐγενόμην, οὐκ εἰμὶ καὶ οὐ λυποῦμαι (или на латински: non fui, fui, non sum, non euro); другъ примѣръ cp. ib., p. 120, nr. 361. Разбира се, когато се изтъква, че тѣзи думи отъ ЖК иматъ толкова силна класическа окраска и дори че представляватъ само единъ точенъ преводъ на надгробенъ езически надписъ, може да се постави въпросъ, отгде тѣ сѫ могли да бѫдатъ познати на житиеписеца. Мисъльта за прѣко познаване на антични творби изглежда малко вѣроятна. Напротивъ, изтъкваното напоследъкъ мнение, че въ ЖК и ЖМ се забелязва силно влияние на византийската църковна книжнина отъ IV в. (cp. Grivec въ Jug. Ist. Čas., II, pp. 104—105) може да ни наведе на мисъльта, че този класически изразъ ще да е миналъ y житиеписеца на ЖК подъ влияние на нѣкой църковенъ писатель отъ тази епоха, въ която класицизмътъ и класическото образование е още нѣщо твърде живо и за носителитѣ на християнството. Класическиятъ изразъ, обаче, въ ума на християнския писатель е трѣбвало да бѫде промѣненъ въ съгласие съ новата вѣра: сиречь, да се премахне песимистичното заключение, че следъ земния животъ не сѫществува нищо, и да се изтъкне, че праведникътъ ще живѣе въ вѣчностьта. Съ огледъ на това житиеписецътъ на ЖК — или пъкъ неговиятъ изворъ отъ по-ранната епоха — е замѣнилъ песимистичното οὐκ ἔσομαι съ християнското ѥсмь вь вѣкы (εἰμὶ εἰς τοὺς αἰῶνας).

189

Когато Константинъ видѣлъ, че наближава смъртьта му, той приелъ, споредъ единъ разпространенъ въ Византия обичай, монашеско звание, като промѣнилъ и името си съ име, което започва сѫ сѫщата буква: Константинъ — Кирилъ. Още когато билъ назначенъ хартофилаксъ (ЖК, гл. IV), той получилъ поддяконски или дяконски чинъ (вж. Dvorník, op. c., p. 66); думитѣ пѡстригьше и на поповьство (ЖК, гл. IV; Баланъ, п. с., с. 34, 23) означаватъ, че той получилъ ἱερωςύνη (Dvorník, op. c., p. 64; p. 66 n. 1). Противно на това мнение застѫпва прот. Ив. Гошевъ, Светитѣ брати, с. 70 сл., а именно, че минаването на поповьство означавало преминаване къмъ монашество. Но и при това негово обяснение оставатъ неизяснени нѣкои въпроси, напр., за промѣната на името при приемане на монашеско звание: защо Константинъ получилъ име Кирилъ едва преди смъртьта си ? — Константинъ въ молитвата си, между другото, казва :

(Баланъ, п. с., с. 66, 13; въ другъ преписъ е дадено: , ib., с. 80; другаде — ȣченїѧ, вж. Гошевъ, Светитѣ братя, с. 53 и бел. 13), Dvorník, op. c., p. 379, превежда: inspirez leurs cœurs de la parole de votre enseignement. Думата e точенъ преводъ на гр. υἱοθεςία, а цѣлиятъ изразъ е намекъ за нѣколко евангелски мѣста, гдето се говори за божественото осиновение на повѣрвалитѣ въ Христа, вж., напр., Къмъ римл., VIII, 15; VIII, 23: υἱοθεςίαν ἀπεκδεχόμενοι, IX, 4; Къмъ галат., IV, 5-6: „За да изкупи онѣзи, които бѣха подъ закона, та да получимъ осиновение (υἱοθεςίαν), а понеже вие сте синове, Богъ изпрати въ сърдцата ви духа на Своя синъ..."; Къмъ ефес., I, 5: „като предопредѣли да ни осинови (εἰς υἱοθεςίαν) за Себе си чрезъ Исуса Христа...".

Споредъ ЖК гл. XVIII (тукъ с. 21) Константинъ починалъ на 14 февруарий 6377 година отъ Сътворението на свѣта, която отговаря (6377—5508) на 869 година, индиктъ втори. Въ Римъ по онова време е имало доста гърци (ср. сведенията y Dvorník op. c., p. 285 sqq.),

190

и тѣ били поканени отъ папата да участвуватъ въ погребението на Константина. За участието на славяни житиеписецътъ не споменува, защото тѣ, вѣроятно, сѫ били малобройни. — За гроба на славянския просвѣтитель вж. проф. Б. Филовъ, Църквата на св. Климента и гробътъ на св. Кирила въ Римъ (= Родина I, 1, 1938, сс. 5—23), съ библиографски указания.

[Previous] [Next]

[Back to Index]