Исторически документи и свидетелства за гроба на Левски

Николай Хайтов, Георги Тахов (съставители)

 

ДЯЛ ВТОРИ. ДОКУМЕНТИ СВЪРЗАНИ С ИЗГРАЖДАНЕ ПАМЕТНИКА НА ЛЕВСКИ В СОФИЯ И С ТЪРСЕНЕ КОСТИТЕ МУ В НЕГО

 

 

1. Обръщение на Софийски градски съвет за събиране волни пожертвувания за паметника на Левски (1879)

2. Постановление № 2 на комисията за направа памятника на българский поборник Левский от 10-й марта 1884 г.

3. Сметка от братя Горанови

4. Постановление № 5 на комисията за направата паметника на българский поборник «Левски» (1885)

5. Протокол-равносметка на строителните работи по въздигане паметника на Васил Левски

6. Резултати от изследването на паметника на Васил Левски (1939)

7. Резултати от сондажите в основата на паметника на Левски (1939)

 

 

1. ОБРЪЩЕНИЕ НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪВЕТ ЗА СЪБИРАНЕ ВОЛНИ ПОЖЕРТВУВАНИЯ ЗА ПАМЕТНИКА НА ЛЕВСКИ

 

«До Градский съвет

 

в гр. . . . . . . . . .

 

«Най-деятелний и самоутвержений патриот, неуморим поборник за политическото възрождение на Българите Священнодиакон И г н а т и я Л ь в с к и й Ви е известен, както он сам, така и неговите славни подвизи. Надлежното оценение на подобни редки до сега у нас хора е, вярваме, дело неоспоримо.

 

Един път за всякога Л ь в с к и й е вече успял да съгради великолепен памятник в нашите сърдца и души; но, за памят на потомството, тук у нас се предприе въз-, дигането, за слава негова, памятник край г. София до орханийското шосе, тъкмо на това място, гдето он на въже биде повесен и гдето ще се пренесат от гробищата, както костите негови, така и главата на известний юнак и войвода Г е о р г и й  Б е н к о в с к и й. Обаче доискарването на почнатий вече памятник в по-благообразен и великолепен вид, понеже ще зависи от сумата, с която ще се разполага по постройката му, то Софийски градский

 

25

 

 

съвет, при решението си да сбира волна помощ по това народно дело, за длъжност брои да почете и Вас с поканванието си да вземете учястие във въздиганието на тоя памятник, като отворите в градът си листът, когото приключен Ви ислрагцаме, за записвание волна помощ, събраното количество от която, молим, час по-скоро да ни внесете.

 

№ 93. София, 15-ий Февруария 1879 г.

 

ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тодор Пешов»

 

СГОДА Ф 1 к — оп 3.

 

 

2. ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2

НА КОМИСИЯТА ЗА НАПРАВА ПАМЯТНИКА НА БЪЛГАРСКИЙ ПОБОРНИК ЛЕВСКИЙ ОТ 10-Й МАРТА 1884 Г.

 

Присъствуваха: Георгий Вълчянов, Архитект Колар, Димитрий Съсалов, Бойко Нешов и Хр. П. Ковачев.

 

Съгласно постановлението на Комисията от 27-ѝ Девруарий, настоящата година, под № 1, на дневний ред ся постави докладването от страна на бюрото положението на възбудений въобще въпрос по въздиганнето памятникът на Левский.

 

От доклада, по добитите сведения, стана явно, че направата на памятника, по инициятивата на Губернатора Алабин, била започната още в 1878 година от доброволни помощи; че от делото на памятника на Соф. Гр. Съвет от 1878 г. ся види, че събраната тогава сума за въздиганието на тоя памятник, без да ся определяна количеството ѝ, била съвършено иждивена; че тогавашний Гр. Съвет като видял, че от пожертвувания само в гр. София работата не ще и не може да ся свърши, молил за разрешение да влезе в споразумение с другите Градски Съвети из Българско за сбирание помощ, което откак му ся разрешило, с циркуляр от Февруария 1879 г. писал до 44 разни Гр. Съвети; че от делото по памятника

 

26

 

 

на същий Съвет от 1879 г. ся види, че от 44-те Гр. Съвети, до които било писано само 12 внесли събраната си помощ, сумата на която според отношенията на Съветите възлиза на 1511 л. 80 ст., а според както е записано в приходо-расходната книга на Соф. Общ. Ковчежничество от 1880 г. — на 1637 л. 12 ст.; и че най-после Соф. Общ. Съвет при гласуването бюджета си за 1884 година асигнувал бил за памятника 7500 лева, така щото ся набират всичко и това пари 9137 л. 12 ст.

 

След изслушванието на доклада Комисията като взе пред вид: че с готовата сумменица подходяща на памятник като за Българский Героя «Левский» не може да ся направи; че тъй като някои Градски Съвети, до които ся писали, внесли събраната от них помощ, а други не внесли, то вероятно, може би, има и по другите Съвети събрани и невнесени помощи

 

РЕШИ:

 

I. Откак ся съобщи назначението на Комисията, да ся направи въззвъние до всичките Общ. Управления както за внасянето час по-скоро събраните вече от напред още помощи, тъй също и за постараването им за сбиране още.

 

II. Да ся направи и обнародва отчет на внесените вече помощи, като ся обнародват и списъците на подарителите.

 

След това ся възбуди въпросът: на кое място , и где именно е най-уместно да ся въздигне памятникът.

 

Станаха доста разисквания, обсъждания за няколко места и много съображения, но най-после Комисията като взе пред вид, че на колко метра разстояние (10—15) до мястото, гдето Левский е бил обесен, и гдето в 1878 год. памятникът е вече започнат, по най-новий план на града ся е образувал един кръстопът от два широки булеварда, гдето памятникът, ако ся постави, ще се намира на един най-много посещаван Градский пункт, ще бъде виден издалече от 4 различни улици, ще бъде въсправен пред самата Класическа Гимназия, пред казармите на собствений на Негово Височество Конвой и другите казарми, заведения едно през друго знаменателни; като взе пред вид, че положената вече основа ся е почти разрушила и на нищо не може да послужи, и че преместюването памятникът

 

27

 

 

само на няколко метра растояние никак значението си не губи, едногласно

 

РЕШИ:

 

I. Мястото за въздиганиего памятникът на поборника «Левски» да бъде: пунктът, гдето ся реже Орханийската улица от Окружний Булвар.

 

II. Да ся помоли Об. Управление да представи на Комисията снемка (ескиз) от това място по най-новий план на градът.

 

III. Колегата ни Г-н Архитект Колар ся задължава да представи в идущето заседание проект и план на намятника.

 

Г. Вълчанов

Хр. П. Ковачев

Д. П. Съселов

Арх. Колар Б. Нешов»

 

СГОДА, Ф М I к ОП. М 3, а.е. 166

 

 

3. СМЕТКА ОТ БРАТЯ ГОРАНОВИ

 

улица Булевар-магазин «Свободна България»

 

Паметника на Левский

 

2 чив. панти лева 3

1 брава и резе 2

1 чив. сурмета 90

_________________

                        5.90

 

пет лева и деветдесет ст. получих от Иван Михайлов

 

25 юлий 1884 г. Братя Горанови

 

СГОДА Ф 1 К оп. 3 а.е. 170

 

28

 

 

 

4. ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 5 НА КОМИСИЯТА ЗА НАПРАВАТА ПАМЕТНИКА НА БЪЛГАРСКИЙ ПОБОРНИК «ЛЕВСКИ»

 

Заседание на 23 юлий 1885 година.

 

Присъствуваха; Подпредседателя С. Д. Ничов и членовете: Ар. Коллар, Д. П. Съсалов и Хр. П. Ковачев.

 

Разглеждаха следующето предложение на Г-на Хр. П. Ковачева: Тъй като народния Български поборник, покойния Левский, на когото, настоящата комисия е натоварена да въздигне памятник, е бил тука в София мъченически обесен и неговите драгоценни кости са погребани там наблизо до мястото на обесването му, то за това Г-н Ковачев мисли, че е много хубаво и своевременно да се извадят по подобающий начин священните останки на знаменития покойник от гроба, гдето сега се намират и да се поставят тържествено в основите на строящия се за него памятник.

 

При това Г-н Ковачев съобщи още, че Софийските граждане Г-н Димитрий Н. Конов и Георги Анастасов [3] знаяли мястото, гдето се намира гроба, който съдържа в себе си священния прах на храбрий наш борец Левский, защото те са присъствували при погребението му, като прибави, че тъй като там гдето е тоя гроб, има и други гробища, а пък положително не ся знае кой именно е той, а се знае от споменатите Г. Г. само местността, гдето се намира, то за това ще трябва да се откопаят няколко гробове, за да може да се намерят костите на починалия герой, които се познават по следующите знакове: 1) костта от главата на Левский, зад дясното ухо е разрушена от куршум, който го е пробил във време на нещастното негово осващение от турските власти и 2) на горната челюст от страна има един преден зъб на половин счупен. По тия знакове, свърши като каза Г. Ковачев, много лесно може да се намерят костите на Левский.

 

Комисията като изслуша гореизложеното и като уважи мотивите по които г. Ковачев прави предложението си, което ся удобри напълно едногласно.

 

29

 

 

ПОСТАНОВИ:

 

1) Да се подири гроба на покойния поборник Левский и скъпите негови кости тържествено да се извадят от там и да се поставят в основите на строящия ся за него памятник.

 

2) Да ся помолят Софийските граждане г. г. Димитрий Н. Кодов, Георги Анастасов и др. сведущи лица да покажат где именно се намира гроба на Левский и

 

3) Разрешава да се похарчи нужната сума по изпълнението на настоящето постановление.

 

ПОДПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Д. Ничов

ЧЛЕНОВЕ: Хр. П. Ковачев, Д. Б. Съселов, Ар. П. Коллар

 

СГОДА 1 К оп. 3

 

 

5. ПРОТОКОЛ-РАВНОСМЕТКА НА СТРОИТЕЛНИТЕ РАБОТИ ПО ВЪЗДИГАНЕ ПАМЕТНИКА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

 

«. . . Г. Кмета съобщи на Съвета, че от книжата, които има в общ. управление се вижда, че град. съвет през 1884 год. е дал инициативата за въздигание памятник в столицата на Българский поборник В. Левский и че за тази цел била назначена комисия, която да се грижи за по-скорошното въздигание на този памятник. Той прочете на съвета докладът и сметката, която тази комисия е представила по въпросния памятник. От сметката се вижда, че комисията е изхарчила до сега за памятника около 34 000 лева и че на лице има още около 1000 лева.

 

Предприемача по направата на памятника, Пирокети, е заявил писмено в общ. управление, че има да взема от комисията за памятника още около 15 000, а комисията няма на разположение повече от 1000 лева.

 

Съвета като взе пред вид, че въпросната комисия по въздигане памятника на Левски не е показала изискуемата деятелност, като взе пред вид, че за работите на комисията косвено е отговорен и градский съвет, то реши: да се

 

30

 

 

суспендира въпросната комисия, като предварително ѝ се поиска подробна сметка за похарчените суми по памятника и оправдателните документи по тях.

 

Доизкарването на памятника се възлага на Соф. общ. управление, което ще ходатайствува чрез Народното събрание за отпускание помощ от 20 000 л. за памятника на Левский.

 

Заседанието се закри в 8 часът след пладне.

 

Кмет: Д. Петков

Помощници: не се чете

Членове: не се чете

 

СГОДА 1 К оп. 1 а.е. 65

 

 

6. РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО НА ПАМЕТНИКА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

 

Арх.

Градоуст. д-ция

№ 13511-Х

23.Х.939 г.

 

До Министерството на войната — отдел за военни паметници и пр.

Тук

 

На № 10570/22 IX 939 год.

 

В отговор на писмото Ви под насрещния нумер съобщаваме Ви, че във връзка издирване костите на Дякона-Апостола Васил Левски, Архитектурно-градоустройствената дирекция съвместно с представителя на военните музеи г-н подполковник о.з. Асен Дончев предприе изследвания на основите на паметника «Васил Левски», като резултат от които се установи следното:

 

Основата на паметника е с размери 6.20/6.20 м. и с дълбочина не по-голяма от 3.00 м. (нашите изкопи стигнаха до 3 метра). Основата е зидана от големи 30—40 на 50—60 см. каменни блокове на специален много здрав разтвор, който не се троши с обикновено длето.

 

Вследствие на гореизложеното и като се вземе предвид, че нямаме никакви положителни сведения, кога и къде са взидани костите на Апостола, то ще бъде много

 

31

 

 

мъчна и рискувана задача да се къртят тия големи и извънредно здрави основи. Това предполага да се демонтира целият паметник и цялата основа, което изисква много парични средства.

 

Независимо от горните изследвания, по нареждане на Началника на отделението — г-н Куюмджиев, се демонтираха две гранитни плочи непосредствено до основата на паметника под ръководството на инж. Квартирников, който докладва, че след премахването на плочите не съществуват никакви следи, от които да може да се съди, че на това място се намира някакво помещение — гробница или друго подобно, в което да се съхраняват костите на Апостола.

 

При това положение трябва да Се смята въпросът, предмет на писмото Ви с насрещния нумер за изчерпан и да се насочат издирванията в друга насока.

 

 

АРХИТЕКТ:

ДИРЕКТОР: Т. Горанов

Деловодител: Ал. Стоилов»

 

СГОДА ф М 1 К

 

 

7. РЕЗУЛТАТИ ОТ СОНДАЖИТЕ В ОСНОВАТА НА ПАМЕТНИКА НА ЛЕВСКИ

 

Арх. градоуст. дирекция № 15363-1

 

ВХ. № 5527 28.XI. 1939 г.

 

27.XI.1939 год.

София

 

ДОКЛАД ОТ ДИРЕКТОРА НА АРХ. ГРАДОУСТ. ДИРЕКЦИЯ ПРИ СТОЛ. ГОЛЯМА ОБЩИНА—АРХ. Т. ГОРАНОВ

 

Господин Кмете,

. . . . . . . . .

След изследванията, които дирекцията предприе съвместно с представителя на военните музеи подполковник

 

32

 

 

о.з. Асен Дончев, отговорихме на М-вото на войната с писмо № 13511/39 г., в което им изложихме резултата от направените изследвания. При тези изследвания се установи, че основата на паметника е с размери 6.20/6.20 м. и дълбочина по-голяма от 3.00 м., (направените изкопи стигнаха до 3.000 м.). Основата е зидана от големи 30—40 на 50—60 см. каменни блокове на специален много здрав разтвор, който не се троши с обикновено длето. По нареждане на началника на отделение за военни музеи, паметници и пр. — г. Куюмджиев, се демонтираха две гранитни плочи непосредствено до основата на паметника под ръководството на инж. Квартирников. Последният донася, че след премахването на плочите се е установило, че не съществуват никакви следи, ог които да може да се съди, че на това място се намира някакво помещение — гробница или др. п., в което да се съхраняват костите на Апостола. Поради това и като се взе предвид обстоятелството, че нямаме никакви положителни сведения кога и къде са взидани костите на Васил Левски, дирекцията с горното писмо съобщи, че смята въпросът, предмет на горните писма на М-вото на войната, за изчерпан.

 

В отговор на това писмо на дирекцията, получихме писмо № 12328 от 6. XI. 939 г. от Отделение за военни музеи, паметници и пр., към което е приложен препис от постановление № 5 на комисията за направата памятник на Българский поборник «Левски», състояло се на 23. VII. 1885 год. От този протокол се вижда, че комисията, между другото, е постановила: «да се подири гроба на покойния поборник Левски и скъпите негови кости, тържествено да се извадят от там и да се поставят в основите на строящия ся за него памятник» (касае се за сегашния паметник). Предполагайки, на основание това постановление на комисията, че костите на апостола Левски още навремето са издирени и поставени в основата на паметника, казаното отделение при Министерството на войната с писмото си от 6. XI. 939 г. като указва начина, по който иска да стане направата на сондажа, моли да се отпусне исканата за целта сума.

 

Излагайки горното и като Ви донасям, че за направа

 

33

 

 

на сондажа ще е необходима сумата 25 000 лева, моля по-нататъшното Ви разпореждане.

 

АРХИТЕКТ: Т. Горанов

ДИРЕКТОР

 

СГОДА ф 1 К оп. 3

 

За повече подробности по дискусията — положени ли са костите на В. Левски под паметника му — виж статията на акад. Д. Досев в кн. 10/1988 г. на сп. «Исторически преглед», както и отговора на Н. Хайтов също в «Исторически преглед», кн. 7/1989 г.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]


 

3. Д. Коцев още далеч преди ареста на Левски се отдръпва от рев. комитет в града, още повече че се премества да работи в Пловдив. Той е брат на добре информираната Йорданка Филаретова. Георги Анастасов е един от нейните куриери, добре прикрит, тъй като е на работа в конака и са му имали доверие. Съмнително е, дали са присъствували на самото погребение на Левски. По-приемливо е да са знаели гроба от други лица.