ДЯЛ ПЕТИ. ЛЕВСКИ ПРЕПОГРЕБАН В ЦЪРКВАТА «СВЕТА ПЕТКА САМАРДЖИЙСКА»
1. За гроба на Левски според едно съобщение от 1886 г. (Захари Стоянов)
2. «Гроба (на Левски ) разровен и празен» (Павел Алексиев, 1937)
3. «Тялото на дякона Левски » — в олтара на църквата «Св. Парашкева» (Никола Станчев, 1937)
4. Становище на турколога Васил Шанов за препогребването на Левски в «Св. Петка Самарджийска» (1937)
5. Гробът на Левски — «в левия край пред самия олтар на черквата Света Парашкева — на улица Мария Луиза» (Св. Каролев и Г. Черкезов, 1937)
6. Костите на Левски — в олтара на «Св. Петка Самарджийска» (в. «Труд», 1956)
- 7а. Ръкописни документи за гроба на Васил Левски
- 7б. Сведения за Васил Левски , дадени от Панайот Христов Коцев
- 7в. Сведения за Васил Левски , дадени от Никола Христов Бакърджиев
- 7г. Сведения за Васил Левски , дадени от Анна Иванова Мишкова
- 7д. Сведения за Васил Левски , дадени от Петър Стефанов Красев
- 7е. Сведения, за Васил Левски , дадени от Александра Николова Харитова
- 7ж. Сведения за Васил Левски , дадени от Мито Яначков Антов
- 7з. Сведения за гроба на Васил Левски, дадени от свещеник Благой Г. Златарев
8. Писмо на проф. Христо Гяуров за възникналия спор около гроба на Левски (1956)
14. «Тялото е взето от бесилката и е пренесено в църквата...» (проватски епископ Антоний, 1985)
15. Гробът на Левски — в «Св. Петка Самарджийска» (Ал. Тризлинцев)
1. ЗА ГРОБА НА ЛЕВСКИ СПОРЕД ЕДНО СЪОБЩЕНИЕ ОТ 1886 Г.
«На 18 май заедно с княжеския празник се празнуваше в София и паметта на приснопаметния български патриот Хр. Ботев. . .
... Инициативата за отпразнуването паметта на Ботева в София се е взела от неколцина негови почитатели и ученици. Заранта часа на 9 имаше панахида в църквата «Св. Крал». Оттам всички събравши се се отправиха с музиката начело при гроба на Левски. Тук се държаха ряколко прочувствени речи за славните подвиги на наводните труженици. Оттам множеството, което се бе събрало, се отправи в двореца и поздрави господаря с тезоименния му ден. Князът поблагодари и пожела на множеството да бъдат тъй също патриоти като покойния Ботев, паметта на когото празнуват. Оттук множеството начело с музиката се отправи вън по княжевското шосе, гдето бе приготвена закуска. Италианското дружество в София бе поканено да вземе участие в празнуването и то с всяка благодарност прие и през целия ден неговият председател и други членове бяха на увеселението. Въобще отпразнуванието бе доста весело.
Ние поблагодарихме на инициаторите, че поне и толкова можаха да направят, щото да се почете паметта на
79
Ботева. Надяваме се, че други години тоя ден ще се отпразнува по-тържествено.
«Празнувание паметта на Хр. Ботева» — Захари Стоянов, том III, София, 1983 г., с. 466—477 Дописката е била обнародвана за прът път във в. «Свобода» от 19 май 1886 година.
Това известие представлява за изследователите загадка, защото в дописката липсват каквито и да било по-определени данни за местонахождението па «ГРОБА НА ЛЕВСКИ». Паметникът на Апостола в София по това време (1886 г.) не е бил все още въздигнат, за да се предположи, че това е имал предвид З. Стоянов под «Гроба на Левски». Къде другаде би могло да е местопоклонението пред «гроба на Левски» засега би могло само да се гадае.
2. «ГРОБА (НА ЛЕВСКИ) РАЗРОВЕН И ПРАЗЕН»
«Ако за ония, които през печата са изказали съмнение върху точността на мястото, дето биде обесен Левски, не са достатъчни изложенията на двамата видни наши общественици г. г. П. М. Матеев и Венедиков, обнародвани през последната неделя в «Мир», аз мога да им пратя моите спомени за Левски, събрани в издадената през 1934 г. книга «Спомени за лица и събития». В отдел IX, Иго, бунтове, возстания на тая книга, па нещо и в някои от другите отдели има какво да намерят по тоя въпрос. В тая минута аз не мога да изпиша друго, защото слабото ми здраве налага да се въздържам от работа.
Тома Васильов
* * *
Прочетох писаното в вестника ви от 24 февруари броц 10479, за обесването на Апостола, от г-н П. М. Матеев. Мисля, че и много пъти по-рано сте писали по същия въпрос. Аз знам следното за обесването и погребението на великия Апостол, разказвал ми е г-н Александър Младенов, бръснар от Лозенец, бръснарницата се намираше на ул. «Граф Игнатиев», срещу черната джамия. През 1919 или 1920 г. по обикновено му бях там и след бръсненето останах на разговор. От дума на дума дойде и въпроса за Левски. Той ми разказа следното, разказано му е устно от негов роднина, не помня какъв го каза,
80
който е видял с очите си обесването, но не и погребението. Един ден са пръсна слух в нашата махала Лозенец, че утре ще обесят Левски, ние бяхме деца по на 10—12 години, заинтересувахме се да видим обесването. На другия ден отидохме при черната джамия и чакахме доста време. Най-сетне излезнаха. Правеше впечатление, че не се виждаше българин, само тук-там по някой турчин. Срещнахме Левски, беше заобиколен от турски войници и тръгнаха направо по едно вървище, което ни изведе на бул. «Цар Освободител». След това се присъединиха и други хора. Левски ходеше прегърбен и с наведена глава, тогава беше поле, бостани и ниви. Група от български къщички имаше само в днескашния квартал, включващ улиците «Цар Шишман», «Славянска», «Цар Освободител», бул. «Фердинанд» и част от ъгъла на ботаническата градина. От тези къщички надничаха хора, но не смееха да излязат навън.
Продължихме пътя направо през ниви и бостани и стигнахме на мястото дето беше издигната бесилката, това място е днешният квартал включващ улиците бул. «Цар Освободител», ул. «Кракра», ул. «Шипка», «Сан Стефано», ул. «Тулово», тук на една височка поляна беше бесилката. Реката отстоеше на 400—500 м. от тази поляна, при бесилката имаше 10—15 турци и един наш. Свещеникът, когато почнаха да го бесят изпъди нас децата, да не гледаме и ние слязохме при реката. Като чухме, че е вече обесен, ние се върнахме. Те режеха въжето и го хвърляха всеки да си вземе, аз не успях да взема, а един от другарите взе едно парче. След това те тръгнаха за гробищата и ние за в къщи. Гробищата се намираха в днешния квартал, включващ улиците «Оборище», ул. «Дунав», бул. «Дондуков»., ул. «Кракра», ул. «Регентска». Значи «Оборище» царския гараж, Свободния театър, паметника на Левски, университета срещу театъра, държ. печатница и полицейската школа. Тук е погребан апостола на българската свобода. Тези гробища бяха смесени, български и турски. Погребаха го привечер, а сутринта като отишли наши християни на гроба да занесат нещо за ядене и пиене, намерили гроба разроровен и празен. Левски го извадили от гроба, изчезнал; кой го беше откраднал не можахме да узнаем, нашите или турците? Всички се чудехме, критикувахме 3—4 дена и всичко заглъхна. На другия ден ние децата
81
любопитни отидохме на гробищата и видяхме един гроб разровен, празен, прясна пръст. Прегледахме делите гробища, но нов гроб не видяхме, тялото на апостола не можа да се намери, понеже не знаехме къде е заровен.
При паметника на Левски е имало рекичка, която е текла покрай гробищата, с повече върби рядко засадени, но не само една.
Това всичко съм го чул аз лично от г-н Александър Младенов, възрастен, с напреднала възраст тогава 1920 г., а сега покойник. Сега оставам на вас да проверите дали са съществували тогава тук тези къщи, поляни, бостани, гробища и други такива, чрез други с напреднала възраст хора.
Павел Алексиев»
В. «Мир» от 2 март 1937 г. — «Лобното място на Левски», писмо до редакцията от Павел Алексиев.
Това е първото съобщение в печата, което открива проблема с препогребването на Апостола. Интересна подробност в статията на Павел Алексиев е рязането на въжето, с което Левски е бил обесен и съвпадението на същата подробност в Дневника на Минчо Хаджимииев...
3. «ТЯЛОТО НА ДЯКОНА ЛЕВСКИ» — В ОЛТАРА НА ЦЪРКВАТА «СВ. ПАРАШКЕВА»
«Моите сведения съвпадат и се допълнят с тия на г. Павел Алексиев, който ги излага в бр. 10984 от 2 март т. г. на в. «Мир».
Като зет на стария софийски род — Поптошеви, в семейството ни дохождаше старата софиянка и близка приятелка — баба Мария поп Павлова, известна в рода ни баба Цеци, дъщеря на покойния софийски свещеник поп Павел, съвременници с дядото на покойната ми жена, поп Тоше, и двамата погребани в църквата «Св. Спас».
Баба Мария почина миналата година на 86 год. възраст. Тя е жена на Илия Лазаров от с. Локорско, софийско, починал на 29 януарий 1902 год. Последният е бил четник от Ботевата чета, и жена му, баба Мария, получаваше поборническа пенсия и живееше до своята смърт на ул. «Хилендар», гдето имаше къщичка, направена на поборническо място.
82
Много пъти съм беседвал с баба Мария по делото на мъжа ѝ, като четник от Ботевата чета.
—При съвършено спокойни разговори, при чаша кафе, не еднъж съм разговарял, освен за миналото на мъжа ѝ, във връзка с бунтовническата му дейност, но и за неща, свързани с денойстта на Левски. В мене е останало убеждението, че покойният ѝ мъж не е бил чужд на Софийския революционен комитет и от там тя е знаяла доста комитетски работи, по които ми е говорила.
От нея и от покойния си бабалък знам, че бесилката на Левски е била негде на пресечката на улица «Регентска» и «Кракра», срещу гвардейските казарми, като в двора на сегашните казарми е имало едно ханче, дето са разпрягали колите си дошлите селени на пазар в София. Шосето за Подуене-Орхане е минавало през дворовете на казармите и тия места са се смятали за граница на мерата между София и с. Подуене. През : държавната печатница е минавал канал-изкоп, там е имало единствен дървен мост, по който са минавали коли от София за към Подуене. Обесването и погребението на дякон Левски ми го е предала баба Мария с следните подробности:
Денят на обесването на Левски е бил студен и ветровит. При обесването му не е смеял никой българин да присъствува, освен по двама или трима представители па тогавашния еснаф, които по заповед са били заставени да отидат. Левски е висял на бесилката 1—2 денонощия, и през това време само младежи десетина годишни са имали смелостта да минават покрай бесилката. Тялото на Апостола е било погребано от поп Тодор много близо до бесилката. Дотук баба Мария говореше спокойно, обаче на зададения от мен въпрос: где е днес тялото му, тя като че се пренесе в оная тъмна епоха, когато на такива въпроси се отговаря само при клетва, че няма да бъде предадена на турските власти. И със своята искреност и добродушие, ми добави, че тялото на дякона Левски е откопано от тогавашния клисар при днешната църква «Св. Парашкева» на ул. «М. Луиза» и погребано в олтаря на същата църква. Този подвиг е извършен от покойния
83
Христо Хамбарков-Гъската, който е бил във връзка с членовете на софийския революционен комитет.
НИКОЛА СТАНЧЕВ
ул. «Доростол» 33»
В. «Мир» от 6 март 1937 г. — «Де са костите на Левски
Писмо до редакцията от Никола Станчев, ул. «Доростол» № 33.
Особената стойност на това документирано в печата свидетелство е, че то първо посочва гроба на Левски в олтара на една всеизвестна в София църква. Необяснимо е защо това известие е пропуснато в посочената от Ив. Унджиев за гроба на Левски библиография в книгата му «Васал Левски», където са упоменати на с. 1081 публикациите в «Мир» от 2; 4 и 9 март, а публикацията на Станчев от 6-и не фигурира. За пръв път тази публикация влиза в библиографско обръщение в студията на Радка Стоянова «За лобното място и гроба на Васил Левски», сп. Музеи и паметници на културата, кн. 3/1965 г.
Повече данни за първоизточника на съобщението, направено от Никола Станчев — баба Мария поп Павлова — виж биографичния очерк за нея от Г. Тахов във в. «Народна младеж» от 19. II. 1981 г. «Родолюбива българка», а също и статията от същия автор «Тя каза истината», в. «Пулс» от 10. III. 1981 г.
За разказа на Мария поп Павлова виж статията на проф. Хр. Гяуров в сп. «Духовна култура», кн. 2 от 1959 г. «Гробът на Васил Левски» — сведенията на дъщеря ѝ Анастасия Бокова. Също и разказа на внучката на Мария поп Павлова — Ана Апостолова Илиева на кръглата маса във в. «Работническо дело» на 10 февруари 1981 г. обнародван в сборника «Археологически данни по спора за гроба на Васил Левски», БАН, 1988 г., с. 121 — 133. За самия Илия Джагаров виж в. «Юнак» от 13 декември 1899 г. статията «Илия Лазаров-поборник», а също и книгата «По огнената диря на безсмъртието» — сборник статии, София 1984 г.
За полемиките, свързани с публикацията на Н. Станчев, подробно в «Гробът на Левски» от Н. Хайтов, изд. «Хр. Г. Данов», 1985 г., а също и сборника «Археологически данни по спора за гроба на Левски», БАН, 1988 г.
Публикуваните през 1937 г. сведения за гроба на Левски са били подложени на обсъждане от специално назначена при Отделението за военни музеи комисия, в която са Близали между другите и протойерей проф. Иван Гошев, заместван при отсъствието му от художника Димитър Ризов (Возир), служител в Църковния музей при Светия Синод. Участвувал е и д-р Кръстю Миятев, уредникът на Археологическия музей в София по същото време (бъдещият акад. Кр. Миятев, директор на АИМ през 1956 г.). Виж протокола на комисията от 9 август 1937 г.
Обсъждана е била между другото и публикацията на Н. Станчев в «Мир» от 6. III. 1937 г., но до проверка не се е стигнало.
84
4. СТАНОВИЩЕ НА ТУРКОЛОГА ВАСИЛ ШАНОВ [17] ЗА ПРЕПОГРЕБВАНЕТО НА ЛЕВСКИ В «СВ. ПЕТКА САМАРДЖИЙСКА»
Щаб на войската
Отдел музеи, паметници и гробове,
вх. № 2622 от 16. VIII. 1937 г.
До Господин Началника на Отделение на военните музеи, паметници и гробове при Министерството на Войната
ТУК
«В отговор на писмото ви № 3264 от 11. VIII. 1937 година донасям Ви следното:
В прегледаните от мен до сега турски документи за Васил Левски, както и в преведените от мен съдебни протоколи по осъждането на смърт великия апостол на свободата Левски, съдържащи както неговите показания, така и тия на Димитър Общи и всички други осъдени комитетски хора, арестувани след обира на хазната, нигде не се намират данни, характеризиращи Левски като тяло. В тия протоколи, които се пазят заключени в една от касите на Народната ни библиотека, изобилствуват данни, които характеризират Левски като силно морална личност. Само на едно място в неговите показания личи фразата, че той бил заловен след като е бил ранен.
Ползувам се от случая да Ви съобща, че, имайки пред вид близките връзки между Левски, егумена на Драгалевския манастир (Токмихлъ манастир) Генадий и софийския учител Христо Ножаров, подържам съобщението (не си спомвам от кого), поместено във в. «Мир», в което се казва, че на втория или третия ден от погребението на Левски, намерили са гроба му отровен и тялото му задигнато, като допущам, че това отваряне и задигане на тялото да е станало по нареждане на поменатите двама верни хора на Левски, с цел да не останат тленните останки на Дякона в едни изоставени и запустели гробища, а да бъдат погребани или в новите български гробища, или пък в манастира, за да може Генадий да извършва свободно върху гроба християнските треби. Това пренасяне на тялото ще да е станало твърде тайно, за да не се знае чие тяло се пренася, та да не се разбере от турските власти. По тая именно причина и
85
след освобождението на България никой не е знаел да каже с положителност, где се намира истинския, гроб на Левски.
София, 13. 8. 1937 г.
С почит: В. Шанов
Архив на Военния музей — София, Дело «Гробът на Левски».
5. ГРОБЪТ НА ЛЕВСКИ — «В ЛЕВИЯ КРАЙ ПРЕД САМИЯ ОЛТАР НА ЧЕРКВАТА СВЕТА ПАРАШКЕВА — НА УЛИЦА МАРИЯ ЛУИЗА»
«До Гражданския Комитет по издирване гроба и костите на Апостола Васил Левски
8. IX. 1937 г.
ДОКЛАД
от членовете при горния комитет: Св. Каролев и Г. Черкезов
П. Г.,
Поради това, че преди години някои са говорили и посочвали, че в левия край, пред самия олтар на черквата «Св. Парашкева» — на ул. «М. Луиза», в която е служил и е погребан в двора поп Такия, под една мраморна плоча били прибрани, след освобождението костите на Апостола от живия още тогава поп Такия, а и от това, че при една среща на г. Черкезов с г. К. Христов, бивш началник на професионалното образование, последният, след като чел във вестниците Изнесеното около гроба на Левски е запитал Черкезова: «Започнахте ли разкопки в черквата «Св. Парашкева-Самарджийската» — Ние посетихме черквата, която сега представлява малък параклис. Плочата за която става дума я няма — няма цялото това отделение, понеже е вече развалено при постройката на доходно черковно здание. Заварихме
86
в параклиса старата пазачка ВАРВАРА ГРОЗДАНОВА, която служи в тая черква от година.
Когато запалихме по една свещ и започнахме да оглеждаме, тя ни запита: «Да не търсите Левски? Мнозина ме питат и мислят, че Левски е тука заровен и разни измишльотини — приказки се носят по това. — Едни казват, че в чувал тялото му било донесено тука, че отпосле кокалите му били прибрани тука; че бил заровен гробището при «Вайсовата» воденица и разно, разно се говори, ама всичко това не е вярно. Левски е бил набързо и скрито заровен от турците там наблизо около бесилото му. . .
Наистина, кога разваляха черквата се намериха много кости, понеже едно време хората са ровени в черковите — тука, отдолу мазето беше пълно и всичките кости що се намериха, ги дадохме на «Орландовци», а само в една торба оставихме в олтаря костите на поп Такия.
— Хич може ли да се мисли, че турците ще позволят погребение по онова време, когато всичко живо в София трепереше от страх. Само улавите могат да мислят това.»
24. VIII. 1937 г.
гр. София
(п) Св. Каролев
(п) г. Черкезов
(п) не се чете»
Архив на Военния музей — София, Преписка «Издирване гробът на В. Левски».
Приносната стойност на този доклад е в документиране на съществуващото от «преди години» предание, че гробът на Левски е в олтара на «Св. Петка Самарджийска». От проверката се установява, че клисарката на същата черква също знае за това предание:
За причините, поради които не са били предприети разкопки — виж статията на Димитър Бучински в кн. 7/1991 г. на сп. «Летописи» — «Какво зная за гроба на Левски», с. 181.
6. КОСТИТЕ НА ЛЕВСКИ — В ОЛТАРА НА «СВ. ПЕТКА САМАРДЖИЙСКА»
«Дълбока скръб покрусила сърцата на нашия народ, когато бил обесен Васил Левски. И за да не се гаврят поробителите с костите му, честни българи разкопали
87
гроба и тайно ги пренесли другаде. Но къде — неизвестно. Клетва си дали те да не откриват тайната на никого, да я пазят като най-свето нещо. Преди да умре един от тях, може би на когото е било поръчано, или пък е останал последен, поверил под клетва тайната на своя най-близък човек. От своя страна той пак под клетва я поверил на други така тя достигнала до наши дни. И сега се разправя, че костите на великия апостол, тъй като той бил дякон, са пренесени в малката църквнца «Св. Параскева» (Св. Петка Самарджийска), намираща се в центъра на София.
Това е легенда. Но дали не е възможно да бъде истина?
Във връзка с оформянето на столицата от няколко дни са започнати разкопки около тази църквица от Археологическия музей под ръководството на научния сътрудник Стамен Михайлов. Разкопките имат за цел да установят от кога датира този паметник, да се види каква е била първоначалната му големина и форма, да се открият евентуално и други исторически забележителности и пр. Външният изкоп ще бъде дълбок до самото начало на основите, които, предполага се, са на дълбочина поне 5—6 метра.
Сегашният под на църквицата е направен върху насип. Като се има пред вид, че по-голямата надземна част е новопостроена, става ясно, че истинските стени са затрупани в земята. Тия дни ще започне разкопаването и на самия под до основите. И там именно, в западната част, където е било преддверието, или пък в източната — където и сега е олтарът, се предполага, че са закопани костите на Васил Левски.
В. «Труд» от 17 май 1956 г. — «Проучвания около църквицата «Св. Параскева» в «Центъра». Ще се открият ли костите на В. Левски?» — редакционна.
Статията се появява 13 дни преди откриването на скелет в лявата половина на олтара на църквата «Св. Петка Самарджийска».
За избухналия спор относно «самоличността» на въпросния скелет, инв. № 95 — дали е на Левски или не е — за повече подробности виж в книгата на Николай Хайтов «Гробът на Левски», изд. «Хр. Г. Данов»,1987 г., а също Сборник Археологически данни по спора за гроба на Левски, БАН, 1988 г.
88
7. АНКЕТА НА ПРОФ. ХРИСТО ГЯУРОВ В ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА ВЕРСИЯТА ЗА ПРЕПОГРЕБВАНЕТО НА ЛЕВСКИ В ЦЪРКВАТА «СВ. ПЕТКА САМАРДЖИЙСКА»
«На библиотеката при Духовната Академия «Св. Климент Охридски» в гр. София от проф. Хр. Гяуров
гр. София
3. IX. 1956 г.
РЪКОПИСНИ ДОКУМЕНТИ ЗА ГРОБА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
Събрани от професор Христо Николов Гяуров и предадени в института «Христо Ботев и Васил Левски» при Българската Академия на науките инв. Д-20/1956
Сведения за Васил Левски, дадени от Анастасия Илиева Бокова — дъщеря на Илия Лазаров Джагаров (от с. Локарско, Софийско — опълченец от четата на Христо Ботев) — относно погребението на Васил Левски
Родена съм в гр. София. Майка ми беше софиянка. Баща ми беше родом от с. Локарско, от родители земеделци; почина в 1902 г. на около 50 г. възраст. Наскоро преди смъртта си той повери на майка ми и на нас, неговите деца (на мене и на двамата ми братя Трайко и Владимир — сега покойници) следното: «Помнете, да знаете, може да потрябва някога за историята, къде и как е погребан Васил Левски». Ето някои подробности, така, както съм ги чула от баща си. След обесването на Васил Левски, късно вечерта, моят баща заедно с Христо Хамбарков (епитроп на църквата стара «Св. Параскева»; имаше къща в гр. София, на улица «Средна гора», при кръчмата «Сив кон»), с фесове на глава като турци, взели една бъклица с вино и отишли на мястото, дето бил обесен Васил Левски. Времето било много студено, мразовито. Не е имало там други хора, освен стражата, оставена да
89
пази трупа. Наоколо било пусто поле. Те започнали да черпят стражата. Но обичая, трябвало те първи да отпият от бъклицата; те отпили, но без да гълтат. Пила от бъклицата и стражата. Така повторили няколко пъти, докато се изпразнила бъклицата. Виното подействувало скоро, тъй като имало в него и нещо приспивателно; какво е било приспивателното, не знам. Стражата се опила и заспала. Моментът бил удобен. Баща ми и дядо Христо свалили трупа от бесилото и го сложили в чувал, предварително приготвен. Баща ми взел човала на гърба си, а дядо Христо светел с фенер. Дължа да отбележа, че баща ми беше здрав и як селянин и до края на живота си остана той истински хъш. Със мъка и не съвсем без страх те стигнали до църквата стара «Св. Параскева-Самарджийска». Там ги очаквал свещеникът от църквата поп Кръстев, презимето на когото не си спомням. Свещеникът опял мъртвецът и след това го погребали в олтара на църквата — от лявата страна. Съобщавам това, което съм чула от баща си; била съм тогава на 17 години. Същото знаят и моите дъщери — Павлина и Николица. Те са го слушали от баба си Мария Илиева Лазарова. . .
. . . Горните сведения за погребението на Васил Левски давам с пълното съзнание, че съм длъжна да ги дам, като дъщеря на Ботевия четник, моя баша Илия Лазаров Джагаров, който е взел дейно участие при погребението на Васил Левски.
Потвърждавам клетвено с моя саморъчен подпис, че тези сведения са достоверни.
гр. София
11 юний 1956 г.
Анастасия Илия Бокова
(саморъчен подпис)
Тъй като Анастасия Илиева Бокова поради напредналата си възраст — 71 години, не можеше да напише сама горните сведения, те бяха записани от професор Христо Н. Гяуров в присъствието на дъщеря ѝ Николина и зетя ѝ Кирил Лефтеров Анастасов.
Подписи на присьствуващите: Проф. Хр. Гяуров, Н. Лефтерова, К. Лефтеров
90
Допълнителни сведения
Брат ми Трайко беше учител по математика и физика. От него имаше учебник по математика. Беше и директор на гимназията в гр. Ямбол.
Баща ми Илия Лазаров Джагаров, преди да постъпи в четата на Христо Ботев, е бил по занаят мутафчия: правил е дисаги, торби, чулове за коне и пр.
Майка ми е била дъщеря на свещеник Павел Димитров. Той е имал къща в гр. София, в съседство с къщите на Христо Хамбарков и Даскал Манол. Служил е в църквата «Св. Спас» и е бил погребан в тази част на църквата, която сега е разрушена от бомбите.
гр. София
22 юлий, 1956 г.
Анастасия Илиева Бокова
(саморъчен подпис)
7b. Сведения за Васил Левски, дадени от Панайот Христов Коцев (живущ в гр. София, ул. «Средна Гора» № 44), син на Христо Коцев Хамбаров.
Роден съм в гр. София. Сега съм на 82 години. Баща ми Христо Коцев Хамбаров беше папукчия. И той е бил роден в гр. София от родители софиянци — кореняци. Имаше първоначално къща на ул. «Борис I» и ъгъл ул. «Алекс. Стамболийски». След регулацията на гр. София си направи къща на ул. «Средна гора» № 57, при кръчмата «Сив кон». През време на бомбардировките над гр. София падна бомба над къщата и я разруши. . .
Като е работил своя занаят, баща ми е ходил нощно време в църквата «Св. Архангел» (намираща се близо що църквата «Св. Неделя»), за да прави свещи за църквата. В църквата «Св. Архангел» е ходел и Васил Левски, дяконът, както го наричаше баща ми. С Васил Левски баща ми се е познавал добре. След като Васил Левски бил хванат и осъден на обесване, баща ми присъствувал със свещеника при изповядването му. Не си спомням името на свещеника, който го е изповядал. Знам това, че този свещеник, както казваше баща ми, не е присъствувал при обесването на Васил Левски; при обесването присъствувал друг свещеник, чието име не помня.
91
При обесването на Васил Левски присъствувал и баща ми. Не си спомням какво е станало с тялото на Васил Левски.
Знам това, че Илия Лазаров, четник от четата на Христо Ботев, е живеял близо до нашата къща и се е познавал с баща ми.
Горните сведения съм слушал от баща си. Записани са тук под моя диктовка от проф. Христо Н. Гяуров; не можах сам да ги напиша, защото съм болен и в напреднала възраст.
Удостоверявам истинността на тези сведения с моя саморъчен подпис.
гр. София
12 юни 1956 г.
Панайот Христов
(саморъчен подпис)
7v. Сведения за Васил Левски, дадени от Никола Христов Бакърджиев, живущ в гр. София, ул. «Христо Ботев», 104
Роден съм в гр. Крушево, Македония. Сега съм на 109 години. Дойдох в България около 1856 година. Живях в Ромъния 12 години. Там бях куриер на комитета; пренасях нелегалната поща всяка седмица от Букурещ в Свищов. Познавах се лично с Васил Левски. Пет пъти съм го прекарвал с лодка през Дунава от Свищов в Букурещ; пълних му няколко пъти човал с цървули и му давах патрони и други неща. Той беше много умен човек и добър. Христо Ботев е живял една година и половина в моята квартира в Букурещ.
Когато съдеха Васил Левски в гр. Ловеч, аз бях свидетел. Три пъти ме викаха в съда и ме питаха, познавам ли този човек — Васил Левски. Аз и трите пъти отричах. Най-после ме попитаха на колко съм години. Казах им, че съм на двадесет и една година; като чуха това те ме изпъдиха.
Дойдох в София през 1913 г. Интересувах се за гроба на Васил Левски; узнах, че бил погребан в църквата «Св. Параскева Самарджийска».
92
Горните сведения продиктувах на проф. Христо Николов Гяуров.
София,
5. юли 1956 г.
Н. X. Бакърджиев
(саморъчен подпис)
Допълнителни сведения
След като дойдох в България, отидох в гр. Карлово. Там стоях една година. От Карлово отидох във Велико Търново; там стоях две години. От Търново отидох в гр. Свищов; там стоях пет години. От Свищов отидох в Ромъния — Букурещ.
Когато беше заловен Васил Левски, понеже полицията узнала, че аз съм във връзки с него, изпрати ме в Ловеч. Там, когато изследваха личността на Васил Левски, три пъти ме викаха и ме питаха, познавам ли заловения. Аз отричах.
След като дойдох в София, веднага питах стари хора де е гробът на Васил Левски. Казаха ми, че бил погребан в църквата «Св. Параскева Самарджийска».
София
10 юли 1956 г.
Н. X. Бакърджиев
(саморъчен подпис)
7g. Сведения за Васил Левски, дадени от Анна Иванова Мишкова, дъщеря на Спас Иванчев Башков (дългогодишен окръжен съветник в гр. София), живуща на ул. «Григор Пърличев» № 5
Родена съм в гр. София. Моята прабаба, по майчина линия, се била родила в гр. Севлиево и е била близка сродница на Бачо Киро. Майка ми често ми напомняше: «помни, че си внучка на Бачо Киро».
Моят дядо (по мачина линия) Петър Величков е бил един от видните кожухари в гр. София; бил е и помощник-кмет на София. Почина през 1928 година, на около 70-годишна възраст. Той често ми говореше за времето (през турското робство и за Васил Левски. Казваше ми, че Васил Левски много пъти е дохождал в София и се е движел главно в центъра на града. Дядо ми е имал портрета на Васил Левски. От него съм слушала за обесването
93
на Васил Левски, а също така, че той бил погребан в подземието на старата църква «Св. Петка Самарджийска».
Горните сведения записа Професор Христо Николов Гяуров под моя диктовка.
София,
12 юлий 1956 г.
А. Миткова
(саморъчен подпис)
7d. Сведения за Васил Левски, дадени от Петър Стефанов Красев, живущ в гр. София, ул. «Парчевич» № 34, сина на Елена Андреева Начева, която е най-малката дъщеря на сестрата на Васил Левски — Баба Яна
Самият аз, както и мои роднини, се интересувахме да узнаеме де е гробът на Васил Левски. Най-добри сведения за гробът на Апостола на свободата можеше да ни даде моята баба Яна — сестра на Апостола. Тя много пъти е дохождала в гр. София и е била между нас. Когато я запитахме за гроба на Васил Левски, тя ни каза само това: «Чула съм, че тялото му било захвърлено на полето, около бесилката».
Горните сведения записа професор Христо Н. Гяуров. под моя диктовка.
София,
9 юлий 1956 г.
П. Красев
(саморъчен подпис)
Допълнителни сведения
Слушал съм, че когато Васил Левски е бивал в гр. София, се е укривал и спал в камбанарията на църквата1 «Св. Неделя».
17. VII. 1956 г.
София
П. Красев
(саморъчен подпис)
94
7e. Сведения, за Васил Левски, дадени от Александра Николова Харитова, живуща в гр. София, ул. «Любен Каравелов» № 73
Родена съм в гр. София. Сега съм на 78 години.
През турско време сме имали къща в гр. София, при Народното събрание. Когато обесвали Васил Левски, баща ми гледал от високо място на къщата ни, как станало обесването.
В един разговор с г-жа Чешмеджиева за Васил Левски, тя ми каза, като нещо доказано, че след като Васил Левски бил обесен, като се мръкнало, през нощта, тялото му било занесено в къщата на една баба; къщата на бабата се намирала при църквата «Св. София». От тази къща било отнесено за погребение.
Горното сведение записа под моя диктовка професор Христо Н. Гяуров.
гр. София
21 юлий 1956 г.
А. Н. Харитова
(саморъчен подпис)
Допълнителни сведения
Когато в моя разговор с г-жа Чешемджиева аз ѝ казах, че според някои Васил Левски бил погребан на едно място в гр. София, дето се намирала бесилката, тя ми заяви твърдо и отсечено: това е съвършено невярно. Истината е тази: след обесването, като се мръкнало, през нощта Васил Левски бил отнесен в къщата на една баба, чиято къща се намирала при църквата «Св. София». Това е напълно доказано. До като бабата била още жива, ходили при нея и я питали, вярно ли е, че Васил Левски през нощта след обесването бил занесен в нейната къща. Тя отговаряла: това е вярно. От къщата на бабата после тялото на Васил Левски било занесено за погребение на едно място в тази част на гр. София, дето не се намирала бесилката, а на друго място.
гр. София
29 юли 1956 г.
А. Н. Харитова
(саморъчен подпис)
95
7zh. Сведения за Васил Левски, дадени от Мито Яначков Антов, живущ в село Градоман, Софийско
Роден съм в с. Градоман [18], Софийско. Сега съм на повече от деветдесет години. Като бях малък, майка ми ме заведе в София да се уча. Учих се в училището, което тогава се намираше при църквата «Св. Неделя», както тя се нарича сега. При църквата «Св. Неделя» имаше църква «Св. Архангел». Когато аз се учех, в една стая на църквата имаше котли, в които се топеше восък и се правеха свещи за църквата.
Моят брат Вучко, който беше много по-стар от мене, се познаваше с Васил Левски; двамата бяха другари. Васил Левски е дохождал два пъти в нашата къща в с. Градоман и майка ми му е правела баници и погачи. Аз съм виждал Васил Левски и помня какъв беше.
Когато са обесвали Васил Левски, присъствувал поп Христо, от църквата «Св. Крал». Присъствувал и клисаря от тази църква Никола Луканов. Поп Христо причастил там Васил Левски. Когато циганите поставили въжето на шията на Васил Левски и махнали бъчвата, тялото на Васил Левски се обърнало към планина Витоша. Турците извикали: «Бак, бак, комитата се обърна към балкана.» Това ми разказваше сам поп Христо.
Познавах лично Илия Лазаров Джагаров, четника от Ботевата чета. Не съм слушал от него за погребението на Васил Левски, защото малко съм разговарял с него.
Слушал съм, това помня много добре, че след обесването на Васил Левски, той бил отнесен в един човал, в къщата на една баба. Къщата на бабата се намирала при сегашната ул. «Дунав». Понеже го носили нощно време, светили с фенер.
Горните сведения записа проф. Христо Н. Гяуров, както аз му ги казах. Потвърждавам, че Васил Левски е бил отенесен нощно време в човал и с фенер в къщата на бабата, намираща се при ул. «Дунав». Слушал съм от мои другари, че бабата го занесла в нейната къща; носили са го мъже.
Васил Левски не бил светец, но е по-голям от светец.
с. Градоман
28. VII. 1956 г.
Мито Яначков
(саморъчен подпис)
96
7z. Сведения за гроба на Васил Левски, дадени от свещеник Благой Г. Златарев, служащ при храма «Св. Параскева», гр. София, ул. «Раковски» № 58
Преди пет или шест години дойде в църквата «Св. Параскева» ул. «Раковски» 58 един софийски гражданин, който носеше писмо до свещениците при храма. Тъй като само аз бях в храма, той предаде писмото на мене. В писмото се съобщаваше, че Васил Левски е бил йогребан в олтара на старата църква «Св. Параскева Самарджийска», намираща се в гр. София, ул. «Георги Димитров» № 2. Писмото остана в мене. Тъй като Авакум Браничев (н-ка отдел при Н.С. на ОФ) при една среща е мене се заинтересува от съдържанието на писмото, аз му го предадох. Какво стана с това писмо, не знам.
Гореспоменатият гражданин ми съобщи, че бил родственик на четника от Ботевата чета Илия Лазаров.
Преди няколко седмици отидох с проф. Христо Н. Гяуров в дома на тоя четник (на ул. «Хилендар» № 7) и там заварихме дъщерята на четника Анастасия Илиева Бокова. Тя ни каза, че гражданинът, който дохождал преди 5—6 години в храма «Св. Параскева» (ул. «Раковски» № 58) се нарича Георги Миланов Димитров; живеел на ул. «Александър Михов» № 53; неговия дядо Димитър Величков и бабата на Анастасия Ил. Лазарова били брат и сестра. Същата, във мое присъствие, потвърди , че това, което тя била слушала от баща си относно погребението на Васил Левски и което било записано под нейна диктовка от проф. Христо Н. Гяуров, е напълно достоверно.
Сфия,
18 Елий 1956 г.
Свещ. Б. Г. Златаров
саморъчен текст и саморъчен подпис
Библиотека при Духовната академия, София, инв. № №-20 от 1956 г. — «Ръкописни документи за гроба на В. Левски, събрани от проф. Христо Гяуров».
Авторът на анкетата проф. Христо Гяуров е бил през петдесетте години преподавател в Богословския факултет , известен като един от най-големите специалисти по херменевтика. Обобщени езултати от анкетата за гроба на Левски той публикува в кн. 1959 г. на сп. «Духовна култура».
Размножена на циклостил въпросната анкета (по съвета на акад. Кр. Миятев) е била разпратена до редица библиотеки и
97
институти — на първо място в Института «Ботев-Левски», тъй като тези документи са му били «поискани» от този институт. (Виж писмото на Хр. Гяуров от 6 август 1956 г. до проф. протоирей Христо Димитров — семеен архив.) Екземпляр от анкетата е бил депозиран и в библиотеката на Духовната академия при Светия Синод, а също и в Софийския исторически музей. Раздаден е и на отделни лица, като арх. Сава Бобчев, арх. Данко Митов и др.
Анкетата носи дата 11 юни 1956 г., но явно това е датата на завършването и размножението ѝ на циклостил, защото със сигурност е установено, че поне част от нея (сведенията на Анастасия Бокова, по баща Илиева Джагарова) са били предоставени за четене на водещия Дневника на археологическите разкопки в «Св. Петка Самарджийска» — Георги Джингов, още на 31 май, на другия ден след откриването на скелета «приписван» на Левски в олтара на същата църква. (Виж Сборник «Археологически данни по спора за гроба на Васил Левски», БАН, 1988 г., с. 144.)
Становището на д-р Боев по същия въпрос е доста по-различно от това на Джингов. Според него проф. Гяуров го запознал с анкетата си за гроба на Левски още при «започването на разкопките» в «Св. Петка Самарджийска» (8 май 1956 г.). (Сборник «Археологически данни по спора за гроба на Васил Левски», БАН, 1988 г., с. 147.)
Според Магдалина Станчева анкетата на Гяуров е съставена «много преди започването на разкопките», още през «годините 1952—1953 г.» — «Този свитък на циклостил, за който говори д-р Боев.» (Виж Сборник Археологически данни по спора за гроба на Васил Левски, БАН, 1988 г., а също и Стенограма от обсъждането на «Последните мигове и гроба на Левски» от Н. Хайтов в Секцията по Средновековна археология при АИМ на 14 септември 1985 г., с. 50.)
Повече подробности по датирането на анкетата на Хр. Гяуров — в «Гробът на Васил Левски» от Н. Хайтов, 1987 г., с. 210— 22.
8. ПИСМО НА ПРОФ. ХРИСТО ГЯУРОВ ЗА ВЪЗНИКНАЛИЯ СПОР ОКОЛО ГРОБА НА ЛЕВСКИ
«гр. ЛЕВСКИГРАД
Негово Всеблагоговейнство
проф. протоирей ХРИСТО ДИМИТРОВ [19]
Драги о-ц Христо,
Когато беше в София, ти знаеше, че аз се занимавам с изследването относно гробр на Васил Левски. Изпращам ти по пощата, препоръчано, резултата от моите старателни изследвания —събрани от мене ръкописни
98
документи за гроба на Васил Левски и една статия за този гроб, написана от мене въз основа на тези документи « (написани на циклостил).
Дядо Партений и професор академик Кръстю Миятев ме помолиха да напечатам събраните от мене документи и написаното от мене за гроба на Васил Левски, за да се има това пред вид при разрешаването на въпроса за запазването на църквата «Св. Параскева Самарджийска».
На 3 т. м. имаше заседание една комисия в Министерството на културата, която се занимава с въпроса за запазването на църквата. Тази комисия, като взе пред вид разкритата древна и ценна иконография в църквата — подобна на иконографията в Боянската църква (иконографията бе разкрита след махването на пластовете над нея), а също така и преданието, че в олтаря е погребан Васил Левски, което предание е старателно изследвано от мене (на комисията бе известно това мое изследване), взе решение да се ходатайствува пред Министерския Съвет да бъде запазена църквата «Св. Параскева ( Самарджийска» като ценен старинен паметник.
На 8 т. м. аз отивам на летуване в с. Банкя. Ще бъда там 20 дни — до 29 т. м. Адресът ми там е: с. Банкя, Софийско
Поцивна станция на църковните служители улица «Калоян», № 3.
Сърдечен поздрав от мене и от моето семейство на тебе и на твоето семейство!
гр. София
6. VIII. 1956 г.
Хр. Гяуров»
П. П. На 3 т. м. можах да узная точно от синодалния шивач (той работи сега в синодалната книговезница) кой свещеник е изповядал Васил Левски в конака.
Синодалният шивач Трайко ми каза, че го бил изповядал неговият дядо хаджи поп Ангелко, който бил свещеник в църквата «Св. Архангел» (намираща се при църката «Св. Неделя» — в нейния двор) и имал къща на мястото, дето сега е Съдебната палата.
В деня преди обесването на Васил Левски, като се мръкнало, през нощта, едно турско заптие почукало силно на вратата на поп Ангелковата къща. Като му отворили,
99
то казало да дойде с него хаджи поп Ангелко, като си вземе епитрахила и кръста. Поп Ангелко отишъл с заптието и като се върнал в къщи, казал смутен и разтреперан, че бил изповядал Васил Левски и че той — Васил Левски щял да бъде обесен.
Хаджи поп Ангелко, като е отивал да изповяда Васил Левски в конака, навярно, е отишъл в църквата «Св. Архангел», за да си вземе епитрахила и кръста. Там е заварил Христо Хамбарков, който правил свещи нощно време в църквата (вж. показанията на сина му), и го е взел със себе си, като се е страхувал да отиде сам в турския конак, за да изповяда там Васил Левски.
Шивачът Трайко ми даде писмени сведения, подписани от него. За тези сведения аз не говоря в моето циклостилно издание, защото ги получих по-късно. Присъединих ги обаче при ръкописните документи, които предадох на института «Христо Ботев;—Васил Левски», тъй като тези документи ми бяха поискани от този институт.
Писмените сведения на шивача Трайко много ясно и убедително потвърждават писмените сведения на сина на Христо Хамбарков.»
Писмото е до проф. Христо Димитров, Семеен архив — Ботьо Хр. Димитров в София.
14. «ТЯЛОТО Е ВЗЕТО ОТ БЕСИЛКАТА И Е ПРЕНЕСЕНО В ЦЪРКВАТА. . .»
«Епископ Антоний: . . . През 1936 г. на 9 март, като ученик в Семинарията, бях между един от най-добрите по пеене и в един октет пеехме в Светия Синод на владиците в празник и в неделни дни. След една такава служба, на 9 март беше 1936 година, получавах малкия там хонорар за приятелите и слушам един разговор — между наместник-председателя на св. Синод видинския митрополит, тогава Неофит, и една жена, която му казва: «Татко ни закле преди смъртта си да помним и да предадем на идните поколения, че той е носил Левски на гърба си до църквата «Св. Петка Самарджийска» и там са го погребали — набърже, по спешност, в светия олтар от лявата страна на светия престол.»
100
Като се върнах в семинарията, записах в моя дневник това дума по дума, както го чух.
На следващата година, 1937-а, бях вече студент в Духовната академия и ме назначиха за певец в църквата «Св. Параскева» на ул «Раковски». В петъчните дни пеех във филиала — в тази църква, малката, «Св. Петка Самарджийска», която сега е в подлеза на ЦУМ. Когато веднъж подавах кадилницата на свещеника, той ми каза: «Сине, да внимаваш, като влизаш тука в олтара, че тука е погребан Левски, ама на никого няма да казаваш.» И ми посочи точно мястото, къде е погребан. Аз си записах и това.
В 1952 г. ме назначиха инспектор в Духовната академия. Тогава разказах на моя колега проф. Христо Гяуров тия два факта, които го заинтригуваха и даже един ден отидохме в «Св. Петка Самарджийска» и му посочих мястото, къде е Левски бил погребан.
През 1956 г. вече се заговори за построяването на ЦУМ и трябваше да бъдат разрушени много сгради, между които и църквата «Св. Петка». Аз веднага казах на проф. Гяуров, щото той имаше големи възможности, много връзки имаше, да направи нещо да се спаси църквата. Той се разтича, срещна се с големци и за щастие попадна и на един голям археолог от Полша, който беше дошел в България, и му разказа, че нашите искат да разрушат тая църква, тя е старинна църква и вътре е погребан Апостола на българска свобода Левски. . . И така, може с негова помощ и намеса, църквата остана. Той им дал съвет да направят подлез — свое мнение и други може би са дали, разбира се, но той и своето мнение, че един подлез може да се направи и църквата да си остане. И така стана.
Почнаха разкопките. Копаха и намериха скелета точно там. Но за голямо съжаление, много работи у нас остават и сега така. Последствията са известни — явиха се опоненти и спорове. Каза се дори, че това може би е тяло на жена. А в светия олтар не може владика да бъде погребан, а нели жена. Не може да се мисли за жена въобще в църква да се погребе. Владика не може. Следователно, за да има там погребение, и то в олтара, до престола, което е най-голямата светиня, това значи, че е някакво изключително погребение. По-изключително от това, което е на Левски, разбира се, не може да има.
101
Турците навсякъде са можели да правят обиски, само в олтара никога не са влизали, не са си позволявали, което нашите за съжаление правят, влизат сега в олтара и крадат каквото има.
Та така именно беше спасен тоя малък храм и останките бяха предадени на музея в Духовната академия. Там стояха около една седмица, в чувала бяха. И след една седмица взеха ги оттам в Археологическия музеи, този, който е до Народната банка и оттам изчезнаха вече. Това е, което мога да ви кажа. Аз твърдя, че това е неговото тяло, защото чух, както ви казах, тоя разговор, че там е погребан. Има една версия сега, която изнасят постоянно, че той е бил най-напред погребан в гробищата за престъпници и оттам е пренесено тялото. Аз не го приемам това. Жената, която каза, не поддържа това. Тя каза, че е взето тялото още от бесилката и е пренесено в църквата. . . »
Запис от разговор на Йордан Семов с Проватски епископ Антоний, състоял се на 17 май 1985 г. в Русе.
15. ГРОБЪТ НА ЛЕВСКИ — В «СВ. ПЕТКА САМАРДЖИЙСКА»
«През месец февруари 1956 г. с моя баща Иван М. Тризлинцев минавахме покрай църквата «Св. Петка Самарджийска» [20]. Баща ми настоя да влезем вътре. Там все още имаше един стар свещеник и се продаваха свещи. Моят баща ми каза, че знае от своя дядо свещеник йерей Янаки Ив. Тризлинцев, че в църквата е погребан Васил Левски. Попитах — къде може да е гробът на Левски, тъй като нямаше никакви външни белези. Той посочи с ръка в посока на олтара. . . По времето, когато баща ми сподели с мене сведението за гроба на Левски, още не се поставяше този въпрос открито и настоятелно пред обществеността, както стана по-късно след месеците май-юни 1956 година. . .
Дядо Янаки е съвременник на В. Левски. Преди Освобождението е живял в с. Бояна и е свещеник в Воинската църква. Когато В. Левски идвал в с. Бояна, гостувал
102
е на него. След Освобождението свещ. Янаки Ив. Тризлинцев е служил в църквите в София «Св. Спас», «Св. Св. Седмочисленици» и «Св. Петка» (на ул. «Цар Калоян»). Бил е председател на свещеническия съюз в София — почетна организация по това време — и като съвременник е знаел редица обстоятелства за гибелта и погребението на В. Левски.
Починал е през 1917 г., а баща ми през 1974 г. Изобщо не са предполагали, че въпросът за гроба на В. Левски може да придобие такъв актуален характер както е днес. . . »
АЛЕКСАНДЪР ИВ. ТРИЗЛИНЦЕВ
103
Факсимиле 1. Страница от записката в оригиналния дневник на архелогическите разкопки в църквата Св. Петка Самарджийска, от 31 май 1956 год. за разкриване на скелет № 95.