Исторически документи и свидетелства за гроба на Левски

Николай Хайтов, Георги Тахов (съставители)

 

Дял шести. ДОКУМЕНТИ И СВИДЕТЕЛСТВА СВЪРЗАНИ С АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ РАЗКОПКИ В «СВ. ПЕТКА САМАРДЖИЙСКА» ПРЕЗ МАЙ-ЮНИ 1956 ГОДИНА

 

 

1. Разкриването на скелет в олтара на «Св. Петка Самарджийска» в ляво от светия престол (Дневник на разкопките на «Св. Петка Самарджийска», 1956)

2. Продължава разкриването на скелета... (Дневник на разкопките на «Св. Петка Самарджийска», 1956)

4. Предложение за съставяне на комисия, която да се произнесе по «самоличността» на скелета, намерен в олтара на «Св. Петка Самарджийска» (Стамен Михайлов, 1956)

6. «Какво зная за гроба на Левски...» (Д. Бучински, 1991)

  - Как беше открит скелет № 95 - за теленото копче (копчета) - някои сведения за препогребението на Васил Левски

7. Очевидец на копчетата, намерени в гробната яма на скелет № 95 (Донка Русева Витанова, 1986)

8. Доклад от Вълко Червенков и Тодор Павлов за запазване «Св. Петка Самарджийска» (1957)

9. «Сведение за костите на Васил Левски» (арх. Сава бобчев, 1979)

10. До акад. Ангел Балевски... (акад. Н. Тодоров)

12. Решение за одобряване доклада на акад. Н. Тодоров (1986)

 

 

1. РАЗКРИВАНЕТО НА СКЕЛЕТ В ОЛТАРА НА «СВ. ПЕТКА САМАРДЖИЙСКА» В ЛЯВО ОТ СВЕТИЯ ПРЕСТОЛ

 

«30 май 56 г. — сряда

 

Хубаво време. Работят 15 души. . .

 

Продължиха изкопите в апсидата върху цялата ѝ площ. На 100 см. дълбочина под кам. настилка в сев. част на апсидата се откри редовно погребение. Крайниците на скелета, от тазовите кости надолу лежи под основите на зида. В чернозема се йамериха фрагменти от глинени съдове, на дълбочина до 100 см. ( № 39). Под стъпалото на дълбочина до 55 см. от тухл. под (на апсидата) се вижда череп (разбит).

 

Дневник на разкопките на «Св. Петка Самарджийска» (оригинал). Архив на АИМ, кол. № 90, а. е. 5, с. 28—30.

 

105

 

 

Факсимиле № 2. Страница от записката в преписания Дневник на разкопките в Св. Петка Самарджийска от 31 май 1956 год. засягаща разкриването на скелет № 95.

 

106

 

 

 

2. ПРОДЪЛЖАВА РАЗКРИВАНЕТО НА СКЕЛЕТА...

 

«31 май 1956 г. — четвъртък

 

Хубаво време. Работят 16 души.

 

Продължават изкопите в апсидата. Разчисти се скелета, открит в сев. част на апсидата в съседство до престола (А). Дълбочина 75 см от тухл. под в апсидата. Скелета е излязъл на 100 см. от зида. Разчисти се хубаво и се снима. Направи се и рисунка. Никакви вещи или предмети не се намериха.

 

Под стъклото на 55 см. от тухл. под в аспидата се вижда череп (Б)».

 

Дневник на разкопките в «Св. Петка Самарджийска» (оригинал). Архив на АИМ, кол. № 90, а.е. 5.

 

Повече подробности за Дневника на разкопките и датиране на скелет № 95 виж «Гробът на Васил Левски» от Н. Хайтов, изд. «Хр. Г. Данов» 1987 г., а също Сборник «Археологически данни по спора за гроба на Васил Левски», БАН 1988 г.

 

 

4. ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА СЪСТАВЯНЕ НА КОМИСИЯ, КОЯТО ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ПО «САМОЛИЧНОСТТА» НА СКЕЛЕТА, НАМЕРЕН В ОЛТАРА НА «СВ. ПЕТКА САМАРДЖИЙСКА»

 

«Археологически институт

Вх. № 427

1 юни 1956 г.

 

До др. Директор на Археологическия институт и Музей — Тук

 

ДОКЛАД

 

от Стамен Михайлов, ръководител на разкопките при църквата Св. Петка Самарджийска в София

 

Другарю Директор,

 

Разкопките в и около църквата Св. Петка Самарджийска доведоха до твърде важни резултати. Оказа се, че църквата е построена над развалините на по-стара сграда, чиито форми, размери и предназначение за сега

 

107

 

 

още не могат да се определят, понеже разкопаната площ е все още незначителна.

 

Върху стените са запазени ценни стенописи от два различни пласта. Има и трети пласт, но той е съвременен и при това напълно унищожен, поради което не представлява интерес за археологическите проучвания.

 

В апсидата се откриха няколко погребения, едно от които е отчасти под основите на църквата. Някои упорито разпространяват слуха, че това са костите на В. Левски. В действителност тук имаме работа с погребения, които са по-стари от църквата.

 

Във връзка с изложеното до тук моля Ви незабавно да наредите да се вземат мерки за следното:

 

1. Да се определят техническите лица (художници, реставратори и др.), които веднага да започнат системното откриване, а след това и почистване на стенописите. В случай, че църквата се разруши, тези стенописи трябва да се свалят и донесат в музея.

 

2. Да се назначи комисия, която да установи на място положението на погребаните в олтаря лица и вероятността едно от тях да е В. Левски.

 

3. Би се извършила непростима грешка, ако се допусне паметникът да се разруши. За да не стане това, необходимо е незабавно да се направи възражение срещу последното решение на Министерския съвет по този въпрос. Наложително е това изложение да се придружи от една идейна скица или макет, който да показва как ще изглежда паметникът отвън, когато се очисти от допълнителните пристройки и включи в новия консервационен ансамбъл.

 

София, 1 юни 1956 год.

 

РЪКОВОДИТЕЛ НА РАЗКОПКИТЕ: Ст. Михайлов

 

Архив на Археологическия институт при БАН. Документа е приведен в известност при ретроспективната проверка на КДК през 1988 год. на разкопките в Св. П. Самарджийска през 1956 год. Върху него няма резолюция. Не е известно да е назначена поисканата от Ст. Михайлов комисия, но се преустановява до разкриването на скелет № 95, а гробната яма се засипва на 13. VI. 1956 г. (Дневник на разкопките с. 76)

 

108

 

 

 

6. «КАКВО ЗНАЯ ЗА ГРОБА НА ЛЕВСКИ. . .»

 

«. . . Като скулптор художник на щатна работа в Археологическия институт и музей — АИМ, аз бях натоварен по време на разкопките в църквата «Св. Петка Самарджийска» през май-юни 1956 г. да почиствам стенописите в същата църква. Така наблюдавах и извършваните във вътрешността на църквата и особено в олтара археологически разкопки, и не само това, но от време на време, взимах участие в някои работи, когато трябваха повече хора. С други думи, аз станах неволен свидетел на тези толкова спорни разкопки. Отначало нямах становище кой е крив и кой — прав, но по-късно, главно под влияние на видените от мене факти, у мене се оформи убеждението, че Левски е бил наистина препогребан в църквата «Св. Петка Самарджийска» след обесването му и заравянето му в позорните гробища на София. Моята позиция в това отношение съвпада с тази на арх. Сава Бобчев, който повдигна въпроса пред АИМ в един свой доклад още през 1975 г. Аз също направих доклад до АИМ от мое име през 1977 г., адресиран до директора на АИМ, в който излагах своето отношение към спора за гроба на Левски, но на този доклад не обърна внимание никой.

 

Втори доклад написах през 1978 г. (на 20 декември) — цели 40 страници, но и той остана за дълго време «замразен», без да се прави по него нищо. . .

 

... От преките свидетели на разкопките в «Св. Петка Самарджийска», които са всичко четирима души, засега освен мене е жив само ръководителят Стамен Михайлов. Почина помощникът на Михайлов, арх. С. Бобчев, почина наскоро и надничарят, когото Михайлов бе наел да му води дневника — Георги Джингов. Сега съм на 80 години и съм последният очевидец на това, как бе разкрит гробът, за когото се почна спор тогава, и още — дали е, или не е на Левски. Моите дни, както и на всеки човек на тази възраст, са преброени, но аз не искам да си отида, без да съм разказал какво съм видял с очите си и съм чул с ушите си за гроба на Левски. За едно гарантирам: всичко ще бъде точно както съм го видял или пък чул и съм сигурен, че това ще помогне за крайното изясняване на спора за гроба на Левски.

 

Още едно основание да взема перото е, че в стенографския

 

109

 

 

запис на моите изказвания за гроба на Левски та кръглата маса в «Работническо дело» от 10. II. 1981 г., а също и във филма «Легенда за Левски» от 16 юли 1980 г. много от казаното е съкратено, а на други места — изопачено. Сега искам и това да се оправи. Веднъж, през 1977 г. написах една работа за «САМАРДЖИЙСКАТА ЦЪРКВА И ГРОБЪТ НА ЛЕВСКИ», но на опитите ми ца я публикувам беше попречено от моите опоненти. Гогава те имаха голяма сила. Сега не зная каква им е :илата, но мисля, че по-трудно ще могат да ми попречат и моята уста този път няма да бъде запушена. . .

 

КАК БЕШЕ ОТКРИТ СКЕЛЕТ № 95

 

Че аз съм присъствал при откриването на скелет № 95 в църквата «Св. Параскева (Петка) Самарджийска» личи и от дневника на разкопките, воден от Георги Джингов, в който пише на с. 33 (29. V. 1956 г.) следното: «Скулпторът Бучински почиства горния най-нов пласт мазилка със стенописи след Освобождението, за да се разкрият по-старите пластове мазилки със стенописи. Преобладават три пласта, а на някои места и четири.»

 

На с. 41 (31 май 1956 г., четвъртък) Т. Джингов отбелязва: «Бучински и К. Йорданов чистят фреските.»

 

Също и арх. Сава Бобчев отбелязва в своя дневник на 29 май 1956 г.: «Скулпторът Бучински почиства горния нов пласт мазилки със стенописи (след Освобождението), за да разкрие по-старите пластове мазилка с фрески.»

 

Документирано е моето присъствие в същия дневник и на 1 юни 1956 г.

 

С това ясно се доказва, че аз наистина съм бил в църквата «Св. Петка Самарджийска» при откриването на скелет № 95, което стана на 30 и 31 май 1956 г., макар да не участвах пряко в «екипа» на разкопвачите. Бях служебно назначен от директора на АИМ като скулптор да се занимавам само с почистването на стенописите в нея.

 

Из църквата работих, облечен в стари, закърпени сини работнически дрехи, с каскет на главата и приличах напълно на обикновен работник. Работех бос, защото беше кално. Това го правех поради следните съображения: първо, от икономия, за да не късам дрехите и обувките си, тъй като заплатата ми беше доста ниска —

 

110

 

 

водех се на заплата като просто техническо лице. Второто е и най-важното — аз много по-незабелязано наблюдавах, като работя сред разкопвачите, кой какво прави и кой какво взема. Като забележех например, че някой работи със свит в ръката си пръст, веднага се досещах, че той стиска нещо малко, но ценно, докато го сложи в джоба или в пазвата си. Тогава веднага го хващах за ръката и взимах предмета. По този начин съм спасил десетки ценни старинни предмети от изчезване по време на много разкопки, в които съм участвал години наред.

 

Трябва да се знае, че по време на разкопките в църквата «Св. Петка Самарджийска» през 1956 г. се бързаше много, понеже се спъваха строежите в центъра на София, и затова археолозите едновременно работеха на няколко застрашени обекта — работехме дори и в събота следобед.

 

В църквата се работеше едновременно както из вътрешността ѝ, така и отвън, и то с много работници —  около 15—20 души.

 

Често работниците копаеха сами в олтара на църквата, докато Г. Джингов правеше записки в дневника на разкопките, седейки навън от нея, на по-светло и удобно място.

 

Отговорникът на разкопките Стамен Михайлов идваше рядко, но Джингов беше постоянно и точен на времето си. Той беше назначен — като студент археолог последна година, за надничар, технически помощник на научния сътрудник Ст. Михайлов, за да събира изкопаните предмети и да води дневника.

 

Арх. Сава Бобчев беше щатен архитект на АИМ и назначен със заповед №65 от директора на АИМ — академик Кръстю Миятев, за да измерва и заснема архитектурните планове на църквата и на откритите в нея гробове, скелети и по-важни находки, като каменни кръстове, плочи и пр.

 

Археоложката Магдалина Станчева беше тогава уредничка на Музея за история на София и идваше на разкопките, но по-рядко.

 

Археолозите бяха започнали разкопките на 8 май 1956 г., а пък аз започнах чистенето на стенописите на 25 май с. г. Обстановката в църквата беше следната: мраморната квадратна голяма плоча, която е била положена върху тухлената зидана колона на «олтарната трапеза», беше прибрана от църковното настоятелство,

 

111

 

 

също и дървеният иконостас, и иконите, а дюшемето, както в олтара, така и в наоса на църквата беше изкъртено и «евакуирано» от църквата.

 

Аз чистех стенописите, като местех една висока дървена стълба и постоянно слизах от нея, за да я премествам на ново, неразчистено петно. Както си работех отвисоко, все поглеждах надолу, за да следя кой какво прави.

 

В края на май една сутрин рано в олтара на църквата копаеха двама работници, а арх. Сава Бобчев чертаеше плановете. Отгоре, от стълбата, аз видях, че единият работник удари силно с кирката по един човешки череп, който се откри, и без да иска, го счупи. Веднага слязох при него в трапа и го посъветвах да копае по-внимателно. Това беше скелет № 95.

 

Когато по-късно се почна спорът за тоя скелет (че е на Левски), чувал съм някои археолози да казват, че той бил от византийско време и затова не бил черепът цял. Те не знаят или нарочно забравят, че почти половината от лицевата му част е разрушена от кирката на невнимателния работник. Много по-виновни за нанесената повреда бяха археолозите, които, макар и предупредени, че в олтара се очаква откриването на гроба на Левски, не надзираваха и не ръководеха копаненето да става с угрипка и четка, както се полага по наредбата.

 

Когато скелет № 95 се разкри по дължина от главата чак до коленете, арх. Сава Бобчев ме накара да видя дали долните крайници опират до зида на апсидата (олтара), илп продължават и в зида. Затова аз изчистих малко от пръстта над костите (пищялките) в дупката на дълбочина (в зида) около 30 см. и видях, че пищялките са здрави чак до стъпалата на краката. Това го съобщих на арх. Сава Бобчев, който рисуваше на скица скелет № 95.

 

Дупката в апсидния зид, в която влизаха пищялките на скелета, беше висока около 20—25 см., широка около 30—35 см. и дълбока около 30—45 см. От двете страни на тази дупка зидът беше непокътнат, а така също продължаваше и надолу под пищялките. Костите на краката, както бедрените, ТАКА СЪЩО И ПИЩЯЛКИТЕ, БЯХА НАПЪЛНО ЗДРАВИ.

 

ОКОЛО КОСТИТЕ ИМАШЕ ЧИСТА ЗЕМЯ И ТЕ НЕ БЯХА ЗАМАЗАНИ С ХОРОСАН, КОЕТО ПОКАЗВАШЕ,

 

112

 

 

ЧЕ ТОВА Е СКЕЛЕТ НА ЧОВЕК, ПОГРЕБАН СЛЕД КАТО ЦЪРКВАТА Е БИЛА ПОСТРОЕНА.

 

Дупката, в която влизаха краката на скелет № 95, беше в зида на апсидата, там, където завишаващият зид на апсидата се отделя от правия римски ронлив зид, на който е положена апсидната основа.

 

Арх. С. Бобчев в своята скица е нарисувал тази дупка в зида закръглена отгоре като дъговиден свод поради това, че двата края на дупката бяха запълнени със земя. Камъните около дупката отляво и отдясно бяха със слаба спойка и се ронеха много лесно. Над тези камъни имаше хоризонтален ред от плочи (близо над костите), налепени с хоросан, които служеха като «изравнителен пояс». Този пояс от плочи и тухли продължаваше и вляво, и вдясно — в двете страни. С това отговарям на Петър Вълев, който в една статия, отпечатана в сп. «Археология», кн. 1 /1989 г., казва, че това било «козирка от вар-мазилка». Нищо подобно, това са здрави плочи, споени с хоросан по време на градежа на църквата.

 

Дясното рамо на скелет № 95 беше на малко по-голяма височина от лявото рамо и беше сложено върху каменния зид на основата, върху която е издигната олтарната трапеза.

 

Това ясно личи на снимката на скелет № 95, обнародвана още през 1961 г. от Стамен Михайлов в Сборника в памет на Карел Шкорпил.

 

Скелет № 95 е на покойник, погребан с главата на запад и краката на изток, по източноправославен християнски начин. Със скръстени ръце на гърдите, като дясната ръка беше посвита, а лявата — свлечена надолу, без дървен ковчег, което показва, че това е покойник, погребан набързо (нелегално) в олтара на църквата, като погребваните са извадили няколко камъка от ронливия зид на апсидата, за да го сместят, а така също и рамото е легнало върху основите на олтарната трапеза.

 

По всичко личи ясно, че погребението е станало след направата на църквата, инак, както дясното рамо опираше в зида на престолната основа, то щеше да бъде разпиляно и разрушено.

 

.  .  .  .  .  .  .  .

 

113

 

 

ЗА ТЕЛЕНОТО КОПЧЕ (КОПЧЕТА)

 

Откриването на телените копчета е от голямо значение за датирането на скелет № 95, при когото те бяха намерени. Това беше едно телено копче, състоящо се от две части— «мъжко» и «женско», — кукичка с два края завити и служещи за зашиване за дреха, и халкичка, за която кукичката се закачва, снабдена също със завити краища за зашиване на другия край на дрехата.

 

За това копче (копчета) се говори на много места в статиите, обнародвани по време на дискусията, затова тук за тях аз ще кажа нещо повече от това, което досега се знаеше.

 

За телените копчета арх. Сава Бобчев пише в своя дневник на 31 май 1956 г. следното:

 

«Хубаво време. Работи се с 16 души. Бучински разкрива по-големи полета от стари фрески.

 

Художничката Недкова екипира скелета в олтара ДО СКЕЛЕТА ТЕЛЕНО КОПЧЕ: ГРОБ НА АПОСТОЛА?. . .

 

Художника (Цанко) Лавренов посети разкопките.

 

Понеже проф. Ст. Михайлов и Г. Джингов отричат да имало телени копчета и изопачават моите кратки съобщения за мястото на намирането на тези копчета (дали са били при краката, или при черепа), то се налага да с опише случаят на намирането им.

 

Телените копчета бяха открити на 31 май 1956 по следния начин: един от двамата работници, които бяха в трапа до скелет № 95, изчистваше пръстта около него, като бръскаше с четка и с дълга шпакла изгребваше пръстта откъм таза. После тази купчина от пръст я слагаше на къса лопата (фараш) и пълнеше кофа. А втория работник взимаше кофата с пръстта и я изспиваше навън от църквата.

 

В тази купчина от пръст, събрана на средата, при таза на скелет № 95, аз забелязах нещо зеленикаво и се досетих, че това е силно корозиран меден или бронзов предмет. Слязох при работниците в трапа и извадих от купчината пръст копчето от две телени части, захванати едно о друго. Едното като халкичка (т. нар. женско, а другото като кукичка (т. нар. мъжко). Тези копчета може да са били изгребани от работника с пръстта покрай «петите» (края на пищялките) на скелета, също може да

 

114

 

 

се предположи, че са от пръстта, свлечена от гърдите на скелета и събрана на «средната купчина», при таза. Но факт е, че тези копчета са от скелет № 95, а не са от друго място.

 

Копчетата ги видяха както арх. Сава Бобчев, така и многото хора, които бяха наоколо. Такива свидетели ,може да посочим няколко. Някои от тях са още живи и могат да се разпитат. Например гражданката Донка Русева Витанова, живуща сега в жк. «Свобода», бл. 33, София.

 

Г. Джингов в изказването си по първа програма на Българската телевизия (на 16 юли 1980 г. от 21.35 до 22.30 ч. във филма «Легенда за Левски») заяви, че такова телено копче не е видял. Но аз ще разкажа за това телено копче (копчета) някои неща, от които ще се види, че действително съм му дал теленото копче заедно с други металически предмети.

 

Случаят беше следният. От няколко години проверявах теорията, че през пукнатините по основите на сградите може да се открият по-стари зидове, затова посочих на Г. Джингов една голяма пункатина по средата на южната стена на църквата «Св. Петка Самарджийска» и му казах, че отдолу на това място сигурно има напречен по-стар, навярно римски зид. Тогава този зид още не беше открит и за него никой нищо не знаеше. Казах на Джингов също, че в пукнатината между тухления под и стената сигурно са попаднали някои предмети от богомолците, като монети, халкички, пръстени и пр. затова го накарах да изкърти с работниците една от множеството подови тухли, за да се увери в моето твърдение. Той се съгласи и изкъртихме една тухла покрай южната стена на църквата, за да проверим, и действително намерихме нападали един до друг, няколко металически предмета: монети, иглички, пирончета, мъниста, метални апликации и сребърни европейски монети. Между тези предмети най-силно впечатление ми направи една малка и тънка сребърна монета, на която имаше гравирано равнораменно кръстче (византийско), без да има други знаци. Затова, когато дадох всичките тези предмети на Джингов, добре и ясно му напомних да ги остави настрана, за да не ги размеси с някои други предмети, защото ще извикам нумизматика Николай Цанков да ни обясни каква е тази монета с кръст, която за пръв

 

115

 

 

път през живота си виждах. Т. Герасимов — нумизматикът на АИМ — тогава го нямаше, беше в командировка из провинцията. Именно тогава, когато предадох всичките тези неща на Джингов, му предадох и теленото копче, което бяхме намерили с арх. Сава Бобчев. Джингов ги остави (заедно с теленото копче), увити в хартийка, настрана от другите предмети в чантата си.

 

Когато дойде при нас нумизматикът Николай Цанков и му показахме с Джингов монетата с кръстчето, гравирано на нея, той каза, че това е особен вид църковна монета, и ни обясни, че този вид монети са били сечени през турското робство в Цариград от християнската патриаршия с разрешението на турското правителство. С тези монети са разполагали само църковниците за вътрешна търговия по църквите — като купуване на свещи, фитили, кибрит и пр., а номиналната им стойност се е отчитала в килограми на среброто.

 

Николай Цанков и Г. Джингов ме поканиха да им покажа къде съм намерил тази монета и аз ги заведох при южната стена в средата на църквата (наоса) и там, като откъртихме още една тухла, открихме още монети, мъниста и пр.

 

По всичко личи, че при записването на всичките открити монети заедно с теленото копче Джингов ги е записал вкупом и затова в дневника четем на с. 79—80 следното: «В НАСИПА ВЪРХУ ТУХ(ЛЕНИЯ) ПОД СЕ НАМЕРИХА МОНЕТИ, ТУРСКИ, НЕМСКИ,СРЕБЪРНА ХАЛКА И ТЕЛЕНО КОПЧЕ № 125.»

 

Тази записка той е направил на 14 юни, четвъртък, 1956 г.

 

Най-важното е да се каже за тези копчета, които открихме при скелет № 95, че те не бяха от мед—яснозелени, а от месинг — мед и цинк (пиринч), зелено-пепеливи по цвят, каквито са произвеждани през XX век.

 

Такива телени месингови копчета се намират из «Кишевите гробища» във Враца и датират от XIX в. Те са по 7 мм дълги и са по-устойчиви, «биковити», от медните по-стари копчета, които лесно се изправят, понеже медта е мека.

 

.  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .

 

116

 

 

НЯКОИ СВЕДЕНИЯ ЗА ПРЕПОГРЕБЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

 

През 1964 г. ние с арх. Сава Бобчев ходихме при акад. Ив. Гошев и го запитахме за много неща но погребението на Левски. По въпроса, казвали ли са приживе Илия Джагаров и Хр. Хамбарков някому, че те са били препогребали Левски в олтара на църквата «Св. Петка Самарджийска», Гошев ни отговори, че той е чул от няколко стари селяни и софиянци да твърдят, че Хамбарков и Джагаров са казвали многократно за това погребение, но никой не им е вярвал и са ги считали за малко «откачили», и дори ги съветвали да не говорят никъде по този въпрос, понеже погребенията в олтарите на църквите са били забранени и било «грехота«, и църква с такова погребение била считана за «осквернена». Друго щеше да бъде, ако Левски е бил признат от църквата за светия. Но той не е признат. Нарушителите погребвани даже е трябвало да ги «анатемосат». Затова те са казали за препогребението в олтара само на някои селяни, техни близки, които после са идвали в деня на обесването на Левски и са палили свещи отляво на север в олтара, долу ниско, вътре, а даже и отвън.

 

По същата причина е криело и духовенството, че Левски е погребан в «Св. Петка Самарджийска». Смущавало го е каноническото нарушение.

 

През 1936—1938 г. била съставена комисия във Военния музей в София по случай 100 години от рождението на Левски за издирването на костите му. В тази комисия са влизали директорът на Военния музей Асен Дончев (1887—1963) и домакинът на музея Ангелов, родом от с. Биримирци (до София). През 1962 г. аз говорих с тези два?у!а членове на комисията, които ми казаха, че са били чели из вестниците от 1937 г. съобщението, в което се е посочвало, че Левски е бил погребан в олтара на църквата «Св. Параскева (Петка) Самарджийска» на ул. «Мария Луиза», затова поискали разрешение от началника на военни паметници и гробове — Куюмджиев, и от Митрополията, за да разкопаят олтара и да проверят. Обаче началникът Куюмджиев и Митрополията откаказали и забранили да се правят разкопки в олтара на църквата «Св. Параскева (Петка) Самарджийска».

 

Понеже има три църкви в София на името на светицата

 

117

 

 

Параскева и Петка и това се използва от някои спорещи по гроба на Левски да се внесе объркване, ще дам пояснение и по този въпрос. Преди известно време аз самият не бях много наясно и затова отидох при Васил Пандурски — бивш уредник на Църковно-историческия музей в София, и го запитах какво знае той. От него научих, че светиците са две — едната се е казвала св. Параскева Епиветска, която е живяла в първите години на създаващото се християнство. Тя е от Мала Азия. Втората се казва св. Петка Българска. Тя е живяла през XI век в някакво село край Бяло море.

 

Но за да се изясни как баба Мария и дъщеря ѝ Анастасия Бокова са разбирали понятието «Стара Света Параскева», то ние двамата с Васил Пандурски отидохме през 1978 г. в дома на Анастасия Бокова на ул. «Хилендар» № 7 в София и разпитахме дъщерята на Анастасия — Павлина, която е внучка на баба Мария Джагарова и е родена в 1909 Т. Казва се Павлина Кралева по мъж. Тя нш каза следното: «През 1935 г. баба Мария ни отведе с майка ми Анастасия при църквата «Св. Параскева», намираща се на ул. «Раковски» и ул. «Цар Симеон», и ни каза: «Това е новата църква «Св. Параскева». След това ни отведе на ул. «Мария Луиза» и ни каза: «Това е църквата «Стара Света Параскева Самарджийска» (за разлика от новата църква «Св. Параскева», намираща се на ул. «Раковски»).

 

После влязохме вътре, в олтара, наляво, тя ни посочи и каза: «Тук е погребан Левски». След това тя (баба Мария) ни отведе на ул. «Клементина» (днес бул. «Ал. Стамболийски) и ни каза: Това е църквата «Св. Петка».

 

През 1978 г., за да узнаем нещо повече за гроба на Левски, с юриста писател Никола Гайдаров отидохме в дома на Илия Джагаров, намираща се на ул.. «Хилендар» № 7 в София, към Централната гара. Там намерихме неговите внучки Павлина Димитрова Болярска и Николина Лефтерова и ги разпитахме какво знаят за тяхната баба Мария и за дядо им Илия Джагаров. Николина не можеше да говори, но от Павлина Болярска (по мъж) научихме много неща.

 

След една седмица аз ходих у тях, за да ми даде снимка на дядо си: сниман с четнически дрехи, седнал.

 

Тогава аз повторно запитах Павлина за гроба на Левски и тя ми каза следното, което записах тогава:

 

118

 

 

— Както дядо ми Илия, така също и Христо Хамбарков, са били хора прости, неграмотни, не са чели списанията, вестниците и биографиите, за да знаят, че тогава се е търсил гробът на Левски, че да го кажат.

 

Поп Кръстю Стоилов бил малко по-образован човек, понеже бил поп. Но баба ми Мария казваше, ЧЕ ХРИСТО ХАМБАРКОВ-ГЪСКАТА, КОЙТО БИЛ МНОГО СТРОГ И РЕШИТЕЛЕН, го бил заплашил, че ако наруши клетвата и каже някъде за погребението на Левски, много зле ще изпати.

 

Хамбарков бил много строг и решителен и затова поп Кръстю се много страхувал, та нигде нищо не е смеел да каже за това погребение. Все пак дядо ми е бил казвал за това погребение пред някои свои добри приятели в с. Локорско, та затова са идвали селяни в София и са палили свещи пред гроба на Левски в олтара.

 

Накрая, когато той вече бил много болен, се решил и казал за тази тайна, за да бъде използвана за историята. Затова е казал пред семейството ни за гроба на Васил Левски.»

 

Това ни разказа Павлина Димитрова Болярска.

 

Илия Павлов Джагаров е починал през 1902 г., а Павлина е била родена през 1909 г. Значи тя не е говорила с дядо си, но е била много любопитна и разпитвала баба си Мария подробно и многократно, от която е научила тези данни за дядо си Илия, които тук записахме.

 

Прочетох на Павлина Болярска обнародваните спомени от Никола Станев, записани от разказа на баба Мария, отпечатани във в. «Мир» през 1937 г., и тя каза, че има нещо малко променено. Баба ѝ за пръв път е казала пред нея и пред още две ученички, когато те са учили за Васил Левски. Тогава била на 17 години (Павлина е родена в 1909 г.). Значи през 1926 г. баба ѝ Мария е съобщила, че Васил Левски бил погребан вечерта в същия ден, когато е обесен, а през нощта Христо Хамбарков го откопал и отнесъл с чувал в една малка къщичка, намираща се на север от църквата «Св. Ссфия», някъде из малките улички, под днешния бул. «Дондуков». В къщичката живеела една самотна баба. Там тялото на Левски е било прикрито и стояло още една нощ, дето ритуално е бил подготвен за погребение, и чак през третата нощ Христо Хамбарков е повикал дядо ѝ Илия Джагаров, като с него са взели Левски в чувал и го пренесли

 

119

 

 

тайно в църквата «Св. Петка Самарджийска». А там ги чакал поп Кръстю и тримата с тайна клетва «никой да не казва на никого за това погребение» го погребали ка север в олтара.

 

Павлина е чула и друг път баба ѝ да разказва, че Левски е бил погребан в църквата «Св. Петка Самарджийска», в олтара, чак през третата нощ след обесването му. Според нея твърде е възможно баба ѝ да е казала пред журналиста, че Левски е бил погребан чак през третата нощ след обесването, като не се е впуснала да разказва повече подробности, а самият журналист, без да вникне, е прибавил от себе си, че тялото е висяло на бесилката два-три дни.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

Дотука написаното е сбито извлечение от книгата, която съм написал за моите наблюдения и мнения по гроба на Левски. Тази книга е дадена в издателство «Народна младеж», но при сегашната хартиена криза, поне докато съм жив, не вярвам да излезе. Затова съкратих книгата, като оставих най-главното с надежда, че то ще намери място в някое списание. Потикна ме към това решение наскоро прочетената от мене статия на инж. Петър Вълев в сп. «Археология», където разсъждава върху някои снимки на скелет № 95 и прави заключение, че не е имало «гробна ниша», в която да са били пъхнати пищялките ка скелет № 95. Но аз съм разчиствал тази «ниша» до петите на пищялките, за да може да я нарисува художничката на АИМ Вера Недкова, за да може да я скицира и Бобчев. Пипал съм и нишата чак до нейното дъно, също и костите в нея. Фотографирана е тази ниша, всеки може да я види на снимката в Сборника на БАН от 1988 г. Признаха си и археолозите, защитници , на Михайлов — Овчаров и Бояджиев, че тя съществува, и дори изчислиха какви са нейните размери — също в списание «Археология». В скицата на арх. Бобчев тя е описана до последното камъче заедно с костите на стъпалата. Ето това ме накара — макар нито желание да имам, нито време — да направя резюме от книгата си и да кажа истината за гроба на Левски, каквато съм я видял, чул и разбрал.

 

120

 

 

При такива учени не е чудно, ако някой утре каже, че не е имало църква «Света Петка Самарджийска», че не е имало и Левски.»

 

21. XI. 1990 г.

София

 

Д. Бучински — «Какво зная за гроба на Левски» (разказ на очевидец), сп. «Летописи», кн. 7/1991 г.

 

Поради големият ѝ обем, статията се помества със съкращения. В «Летописи» тя излиза посмъртно (Бучински умира в началото на 1991 г.) Неговите усилия да публикува наблюденията си от разкопките в Св. Петка Самарджийска от 1956 год. и в частност — разкриването на скелет № 95, датират от 4 април 1977 год. когато същия депозира за разглеждане в АИМ свой доклад «САМАРДЖИЙСКАТА ЦЪРКВА И ГРОБА НА В. ЛЕВСКИ». Секцията по средновековна археология при АИМ отхвърля на свое заседание през март 1979 г. предложението на Бучински за публикуването въпросния доклад и от тогава той прави непрекъснати, но неуспешни опити да го обнародва.

 

През 1987 год. Д. Бучински стъкмява въз основа на доклада си от 1977 година ръкопис от 110 машинописни страници озаглавен «ЗА ГРОБЪТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ» и го предлага за издаване в «Народна младеж». След две годишно растакане ръкописа се «изгубва» което предизвиква неговия автор да направи от черновката му извлечение предназначено за спис. «Летописи» и всъщност тази публикация е първият успешен опит на Д. Бучински да обнародва своите мнения и наблюдения по разкопките през 1956 година в Св. Петка Сам-ска. Специфичната стойност на този разказ е че е написан от очевидец, всъщност, един от четиримата преки участници в разкопките от 1956 г. и единствения от тях, който не успява да проникне в печата приживе. Това е и главното основание на съставителите да бъде включен макар и частично в настоящия сборник.

 

121

 

 

 

7. ОЧЕВИДЕЦ НА КОПЧЕТАТА, НАМЕРЕНИ В ГРОБНАТА ЯМА НА СКЕЛЕТ № 95

 

«Другарю д-р Спасов,

 

Приятно изненадана, отдавна съм получила Вашето писмо-запитване, за което съм особено поласкана и благодарна. Доколко обаче бих могла да бъда полезна било на Вас, като експерт-антоповетрист, или пък на каузата въобще, не зная. Защото това, за което съм писала и се е оказало в архива на Сава Бобчев, е свързано със събитие, станало преди 30 години — през един от последните дни на месец май 1956 г. (30 или 31 май, не мога точно да кажа). Освен аз с група мои състуденти, него ден там бяха надошли много хора от къде ли не. А архитект Сава Бобчев (вече покойник, за съжаление!), който беше долу, сред разкопки и навалица, обясняваше твърде възбуден и с голяма словоохотливост на дълго и на широка за уникалното откритие — скелетът на Апостола. Спомням си обаче добре, че в ръцете си той държеше някакви мокри, позеленели от влагата вероятно копчета, за които твърдеше, че са били от навоите на този, който е създал по цяла България тайна мрежа от революционни комитети, за освобождението на България от 5-вековното турско иго. . . »

 

Писмо на Донка Русева Витанова до д-р Спасов, участник в организираното от БАН обсъждане (през февяуари 1986 г.) на проблемите свързани с гроба на Левски. Личен архив на д-р Спасов.

 

 

8. ДОКЛАД ОТ ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ И ТОДОР ПАВЛОВ ЗА ЗАПАЗВАНЕ «СВ. ПЕТКА САМАРДЖИЙСКА»

 

«ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ»

ТУК

 

№ М-96 от 12. XII. 1957 г.

 

122

 

 

ДОКЛАД

от ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ — Министър на просветата и културата

и акад. ТОДОР ПАВЛОВ — Председател на Българската академия на науките

 

ОТНОСНО: Запазване на църквата «Св. Петка Самарджийска» в София като исторически паметник на културата от национално значение

 

Другарю Председател,

 

С разпореждане на Министерския съвет от 8 май 1956 г. във връзка със завършване работите по изграждане първата част от центъра на София, е решено да се събори надземната част на църквата «св. Петка Самарджийска» до нивото на уличното платно, а останалата част да се покрие с железобетонна плоча, като се остави подходящ отвор за слизане и достъп в църквата под уличното платно.

 

Археологическите и исторически проучвания, които се направиха през последните няколко месеца, както и почистването и реставрирането на част от стенописите на църквата, ни дават основания да поставим отново пред Министерския съвет въпроса за запазване в нейната цялост църквата «св. Петка Самарджийска», като исторически и художествен паметник на културата с извънредно голямо национално значение. . .

 

. . . Запазването на църквата «св. Петка Самарджийска», редом с постройките от римско време в двора на Министерството на електрификацията, с джамията пред централната баня и оградата на Народния музей, заедно с редица други старинни паметници ка културата, както и изтъкването им в градостроителните ансамбли, говорят за голямото културно наследство, създадено през вековете в София и дават по-богато идейно съдържание на нашия столичен град.

 

Понастоящем се. правят проучвания и във връзка с твърдението, че тялото на апостола на свободата Васил Левски е било пренесено и погребано в църквата «св.

 

123

 

 

Петка Самарджийска». Тези проучвания не са приключени, но има данни, които подкрепят това твърдение.

 

Решението да се събори църквата до нивото на уличното платно и да се покрие с железобетонова конструкция е равозначно с унищожаването ѝ, тъй като частта, която ще остане под уличното платно с височина от 1.60 до 1.80 м., няма да даде никаква представа за архитектурно-обемното изграждане на църквата, а всички Ценни стенописи, които са в горната част на църквата и я правят забележителен паметник на културата от национално значение, ще бъдат унищожени. . .

 

Предлагаме Министерския съвет да приеме следното

 

РАЗПОРЕЖДАНЕ:

 

1. Обявява църквата «св. Петка Самарджийска» в гр. София за исторически паметник на културата с национално значение.

 

2. Отменя разпореждането от 8 май 1956 г. относно преустройството на църквата «св. Петка Самарджийска».

 

3. Задължава Градския народен съвет в София, съгласувано с Министерството на просветата и културата и Българската академия на науките, да изработи в срок до 1. VI. 1957 г. градостроително решение на площад «Ленин» със запазване на църквата «св. Петка Самарджийска».

 

Изпълнението на настоящето разпореждане се възлага на Министъра на просветата и културата, Председателя на Градския народен съвет в София и Председателя на Българската академия на науките.

 

МИНИСТЪР НА ПРОСВЕТАТА И КУЛТУРАТА: В. Червенков

и за ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ: (п) С. Гановски

 

Архив на Министерския съвет № М-96 от 12. XII. 1957 г.

 

124

 

 

 

9. «СВЕДЕНИЕ ЗА КОСТИТЕ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ»

 

«СВЕДЕНИЕ за костите на Васил Левски от арх. Сава Бобчев, жив. бул. П. Евтимий 23 — София

 

В 1956 г. когато се откри скелета на В. Левски, Димитър Бучински, който беше скулптор на Народния археологически музей, почистваше стенописите в църквата св. Парскева Самарджийска в София.

 

В края на 1978 г. заедно със скулпторът Димитър Бучински ходихме в домът на художника Димитър Ризов (Возир) и той ни каза, че е прибрал костите на В. Левски през 1956 г., като ги е сложил в чувал и заедно ги занесъл на проф. Хр. Гяуров. Каза също, че костите ги е взел Хр. Гяуров.

 

София, 23. III. 1979 г.

 

ДАЛ СВЕДЕНИЕТО: (п) арх. Сава Бобчев»

 

Личен архив на доц. арх. Сава Бобчев.

 

Относно костите н а скелет № 95 (за който възниква спорът че е на Левски) Димитър Ризов, с псевдоним «Возир», дългогодишен уредник на Църковния музей и участник в Комисията за издирване костите на Левски през 1937 г., е направил следното изявление във филма «Легенда за Левски», излъчен на 15 юли 1980 г. по Българската телевизия:

 

«... Аз ги прибрах костите. . . Бяха поставени в гроба, прибрах ги в чувал. И питам моя шеф акад. Гошев какво трябва да се направи с тях. Трябва да е, казвам му, духовно лице, тъй като е намерен при апсидата, според правилата на християнската църква. В тоя момент се заинтересува и проф. Гяуров. Проф. Гяуров ги изнесе. Събрах ги в един чувал, дадох ги на него и нататък. . . (Виж Сборник «Археологически данни по спора за гроба на Левски», БАН 1988, с. 119.)

 

125

 

 

 

10. ДО АКАД. АНГЕЛ БАЛЕВСКИ. . .

 

Другарю Председател,

 

В изпълнение на възложената ми от Вас задача да изясня научните факти, свързани с проведените през 1956 г. разкопки в църквата «Св. Петка Самарджийска», направих необходимото да бъде събрана цялата, в поголямата си част неизвестна досега документация от разкопките — дневници, скици, снимки и др.

 

Под мое председателство в БАН бе проведено обсъждане в три целодневни заседания, предшествувано от запознаване на всички участници с наличната документация и материали от предишни дискусии по въпроса. По време на заседанията бе дадена възможност на участниците в разкопките, на ръководството на Археологическия институт, на писателя Николай Хайтов и на експерти — застъпници на двете противоположни тези да изложат и аргументират обстойно своите становища. В Института по криминология и криминалистика при Министерството на вътрешните работи бе извършена сериозна експертиза на наличия снимков материал, въз основа на която бе представено и определено заключение, с Смятам, че на основата на новонамерените материали, извършената експертиза и проведеното обсъждане се направиха определени изводи за късни погребения (т. е. погребения след строежа на църквата), които дават сериозни основания да се обсъди, в светлината и на историческите свидетелства, въпроса за поставяне на паметна плоча в църквата с надпис, удостоверяващ, че въз основа на исторически сведения в олтара на църквата е бил препогребан от родолюбиви българи Апостола на свободата Васил Левски.

 

126

 

 

Същевременно Издателството на БАН ще публикува всички документи от разкопките, становищата на участниците в обсъжданията и извадки от стенограмите направени по време на заседанията, възлизащи на 810 страници, които се намират на разположение в моя кабинет.

 

Предоставям на Вашето внимание изготвения от мен доклад.

 

АКАД. (п) Н. Тодоров

 

Архив на БАН:

 

 

12. РЕШЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ ДОКЛАДА НА АКАД. Н. ТОДОРОВ

 

«За служебно ползуване Екз. № 3

 

ПРОТОКОЛ № 10

 

за заседанието на Бюрото на Президиума и Научния секретариат на Българската академия на науките състояло се на 24. IV. 1986 година

 

. . . Бюрото на Президиума и Научният секретариат разгледаха въпросите по дневния ред и взеха следните

 

РЕШЕНИЯ

 

1. По доклад на зам. председателя акад. Н. Тодоров, във връзка с изпълнението на задача, възложена му от председателя акад. Ангел Балевски, БП и НС решиха:

 

Одобряват доклада с направените изводи за извършената работа по изясняване на наличните факти, свързани с проведените през 1956 година разкопки в църквата «Св. Петка Самарджийска».

 

127

 

 

Одобряват да се публикува в пресата приложеното кратко съобщение за резултатите от обсъжданията и анализите по този въпрос.»

 

.  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .

 

24. IV. 1986 г.

 

Архив на БАН

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]