1. ЛЕВСКИ ЗА СОБСТВЕНОТО СИ ОПЕЛО И ПОГРЕБЕНИЕ — СПОРЕД НЕГОВАТА МАЙКА ГИНА КУНЧЕВА
«Беше на Великата събота (19 април 1864 г. — б. р,)т когато синът ми дякон [Игнатий реши да се откаже от духовното си звание. Той ме повика в собата (стаята) и ми каза: «Мамо, мене ме призовава народният глас, за да се притека на помощ на заробеното ни отечество; затуй аз не мога вече да изпълнявам духовната си длъжност и сега се отказвам от нея. . . » Тогава си свали расото и калимавката, па взе ножицата и отряза косата си и ми рече: «Мамо, вземи косата ми, та я скрий в сандъка си, защото аз се отделям от тебе, и кога чуеш, че съм загинал, да я извадиш, за да се опее и погребе вместо мене, защото може би ще остана неопян и непогребан.»
Минко Ив. Марковски — «Спомени и очерки из българските революционни движения 1868—1877 г. — нови данни и документи» — Враца, 1902 г., с. 159 —160.
2. КЪДЕ Е ИСКАЛ ЛЕВСКИ ДА БЪДЕ ГРОБЪТ МУ
«Левски казал на Николчо, че в Какрина заптиетата му ограбили кимера (кесия, която се крие в пазвата) и че в него имало 4500 гроша пари, от които 3000 били комитетски. . . Казал му още: «Ако ме обесят, поне ще ми остане гроба в България и всякой ще го знае, а ако ме пратят на заточение, ще ми изгният костите надалеко. Ще се потурча даже (казал Левски), само да остана жив, и пак да работя!»
15
Известия на Държавните архиви, кн. 57, София. 1989 — Анкетните записки на д-р Параскев Стоянов «Материали за историята на гр. Ловеч».
В книгата си «Градът Ловеч», издадена 1901 г., с. 42, самият д-р Параскев Стоянов предава думите на Левски по следния начин: «Казал също на Никола: «ЩЕ СЕ ПОТУРЧА ДАЖЕ, САМО ДА ОСТАНА ЖИВ И ПАК ДА РАБОТЯ». «АКО МЕ ОБЕСЯТ. ЩЕ МИ ОСТАНЕ ПОНЕ ГРОБА И ВСЯКОЙ ЩЕ ГО ЗНАЕ, НО АКО МЕ ИЗПРАТЯТ В ЗАТОЧЕНИЕ, ЩЕ МИ ИЗГНИЯТ КОСТИТЕ НАДАЛЕКО.» Разликата е в думата «България», изпусната в книгата на П. Стоянов «Градът Ловеч». Анкетните записи на П. Стоянов, обнародвани през 1989 г. са от май-юни 1901 г., когато същият, като млад лекар в Ловеч, е разпитал живите по туй време комитетски дейци, съратници на В. Левски, сред които е и Николчо Цвятков-Бакърджията. Цвятков е съпроводил Апостола до Къкрина и бил заедно с него арестуван и закаран под конвой за разпит в София, но по-късно освободен.
«Показанията» на Н. Цвятков са единственото, всъщност, автентично свидетелство за последните дни на Левски от залавянето му в Къкрина на 27 декември 1872 г. до задържането му в Софийския затвор.