Исторически документи и свидетелства за гроба на Левски

Николай Хайтов, Георги Тахов (съставители)

 

ВСЪПИТЕЛНИ ДУМИ

 

Животът, съдбата и делото на Васил Левски, въпреки многобройните изследвания, документални и публицистични издания, продължава да интригува читателите. Интересът се поражда не само от обаянието и голямото му присъствие в съзнанието на българина, но и от наличието на все още неизяснени, противоречиви и спорни моменти в неговата биография. Това се отнася особено за последните дни, гроба и костите на великия българин.

 

Усилията да се открие гробът и костите ка Васил Левски започват още в първите мигове след Освобождедението — 1878 г. и продължават до ден днешен. Причината за многобройните хипотези, за широките дискусии, които избухват периодично в течение на десетилетия, се коренят в липсата ка достатъчно категорични исторически свидетелства.

 

Настоящият сборник не си поставя за задача да представи на читателя окончателната истина по дискутираните въпроси. Точно обратното: в него са поместени изборно основните документи по всяка от версиите за мястото на гроба и костите на Васил Левски. Поместена е също и част от документацията, която показва продължителните усилия на българската общественост, на народни комитети и отделни лица да се доберат до истината и да открият едно от най-светлите за признателния българин исторически места.

 

И още нещо: съставителите са убедени, че така, както всеки българин, въпреки многобройните книги за Апостола, носи в себе си своя Левски, така чрез документите и спомените, поместени в настоящия сборник, той ще достигне до собствени мисли и заключения и ще открие своята истина!

 

7

 

 

Надяваме се, че сборникът ще осветли пътищата, по които бъдещите почитатели на Апостола ще вървят, за да осъществят предсмъртното му завещание: «Ако ме обесят, поне ще ми остане гроба в България и всякой ще го знае. . .»

 

 

БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛИТЕ

 

 

Въпросът за гроба и костите на Левски (както е отбелязано това и в предговора към настоящето издание), възниква непосредствено след освобождението на България във връзка с инициативата за въздигане на паметник, където е бил обесен той през 1873 година. Подготовката за този паметник започва още през 1879, правят се изкопи, полагат се дори основите му, но през 1884 година се налага същият да бъде изместен и се взема решение в основата му да бъдат положени костите на Апостола. Предвидени са и средства за издирването им, но ако се съди по цялостно запазената за строителството на паметника документация, по този «параграф» не е бил изразходван нито един лев.

 

При откриването на паметника на Левски през 1895 г. също не се казва нищо нито за костите му, нито за гроба. По-късно, при отбелязването на различни свързани с рождението или обесването на Левски годишнини, интересът към тленните му останки постепенно се засилва, а заедно с това зазрява и спорът за местопогребването му. През 1922 г. е създадена в София обществена комисия за издирване гроба на Левски, но освен набързо извършената по този повод анкета от Д. Коцев-Бурски, до определени изводи не се достига. Необходимо е да се отбележи, че до 1923 година (50 години от обесването на Апостола) всички архивни и обнародвани в печата материали съдържат една единствена версия по този въпрос, а именно, че след обесването му той е бил «заровен» «близо до бесилото» в позорните гробища на София, наричани още «болничните», «изоставените» «гробищата за престъпниците» и т. н.

 

По време на следващия юбилей (100-годишнината от рождението на Апостола) през 1937 год. възникват нови две твърдения за местопогребването му. Според първото,

 

9

 

 

публикувано във в. «Мир» от 6 март 1937 г. Левски е бил изровен от Позорните гробища и погребан в олтара на църквата «Св. Петка Самарджийска» на ул. «Мария Луиза» № 2 е София. Второто стано вище гласи, че Левски е бил погребан с опело и два попа в гроб с кръст и т. н. в тъй нареченото «Западно гробище» на София, което се е намирало в района на сегашния площад «Македония». За разлика от 1923 година, спорът за гроба на Апостола през 1937 година е много по-оживен и дори ожесточен. В едно отношение има определен напредък: с издирването му се заема и Отделението за Военни музеи при Щаба на войската. Заедно с това се създават със същата задача и граждански комитети, свързани в една или друга степен с отделението за Военни музеи. На този етап, все още нито една научна институция — било то в БАН или в Софийския университет — не се включват в тази инициатива.

 

С една много странна загадка е свързано издирването на гроба през 1937—38 година, а тя е, че при наличието на съвсем определено посочване на гроба — в олтара на «Св. Петка Самарджийска» (става дума за публикацията в «Мир» от 6 март 1937 г.) — там не се предприемат никакви разкопки, въпреки че същата публикация се е обсъждала в комисията, на която е бил член и директорът на Археологическия музей Кръстю Миятев.

 

Една само работа свършва тази публикация, а тя е, че пратеници на Гражданския комитет за издирване гроба на Левски посещават «Св. Петка Самарджийска», установяват съществуващо предание за препогребването на Левски в същата църква и го документират в писмена форма (датата на доклада е 24 август 1937 г.). Междувпрочем, документираното предание не само че напълно се покрива с публикацията в «Мир» от 6 март, с. г., но я и съществено обогатява и допълва с една подробност: че гробът на Левски е в лявата половина на олтара.

 

Това е всъщност мястото, където на 30 май 1956 година, по време на археологически разкопки в църквата «Св. Петка Самарджийска» е разкрит скелет на мъж с размери 172 см., инвентаризиран под № 95. Откриването на тази сензационна на времето находка (така я назоваваме, защото тя е буквално «предсказана» за втори път след в. «Мир» в една публикация на в. «Труд» от

 

10

 

 

17 май 1956 г. — 13 дена преди нейното разкриване), вместо да приключи спора за гроба на Левски, отново го само разпалва.

 

От едната му страна застава)преподавателят в Духовната академия проф. Христо Гяуров, който въз основа на лично проведена от него анкета твърди, че скелет № 95, разкрит на 30 май в олтара на «Св. Петка Самарджийска», е скелетът на В. Левски. Другата (противната) версия е на археолога-ръководител на разкопките Стамен Михайлов, който отхвърля версията на Гяуров под предлог, че скелет № 95 е остатък от гробище, сварено от строежа на храма и, следователно, не може да е на В. Левски. В зашита на своята позиция Гяуров публикува статия в сп. «Духовнр, култура», кн. 3/1959 г., а Михайлов обнародва резултата от разкопките през 1961 г. в Известията на АИМ.

 

В строго цензурирания печат не успяват да проникват други становища и спорът заглъхва, за да се подеме през 1979 г. в кн. 11 на сп. «София» от арх. Балтаджиян и пом,-ръководителя на разкопките в «Св. Петка Самарджийска» н. с. доцент арх. Сава Бобчев (в статията «Къде е гробът на В. Левски»),

 

С това започва четвъртият етап в дискусията за гроба на Апостола, в който вземат участие освен архитектите Бобчев и Балтаджиян, срещу археолога Стамен Михайлов, но и около дузина видни български общественици, публицисти и др. Тя бързо нашумява, обхващайки авторитетни издания като «Литературен фронт», «Пулс» и други, но партийната цензура своевременно се намесва и по нареждане на специализираните идеологически звена в ЦК спорът за гроба на Левски се преустановява. Малко след това (през 1983 година), ръководството на БАН и Комитетът за култура възлагат на акад. Д. Косев да състави комисия за окончателно решаване на този въпрос. Решениетът на Комисията, обявено през 1984 г., никого не изненадва: то категорично отхвърля версията на препогребванетона Апостола в олтара на църквата«Св. Петка Самарджийска».

 

Междувременно става ясно, че спорният скелет № 95 е «изчезнал» заедно със свързаните с него находки, включително цялата полева и фотодокументация. Това създава повод за подновяване на стихналия за гроба на Левски спор. Начален момент в тази пета по ред фаза на дискусията,

 

11

 

 

свързана с издирване костите на Левски, е книгата «Последните мигове и гробът на Левски», появила се като издание на Хр. Г. Данов през 1985 година.

 

Почти веднага след появяването на книгата, Археологическият институт при БАН организира на 14. IX. 1985 г. научното ѝ обсъждане в Секцията по средновековна археология, което завършва с безусловното ѝ отхвърляне като «ненаучна», «вредна», «клеветническа» и пр. Институтската първична партийна организация, обаче, не се задоволява с това и праща изложение до Секретариата на ЦК на БКП, с искане въпросът за гроба на Левски да бъде преобсъден в Българската академия на науките. (Изложение № 1429 от 18. XII. 1985 г., приподписано от актива на ППО).

 

Поисканото от институтското ППО обсъждане действително се провежда на 10,12 и 27 февруари 1986 година и завършва (неочаквано за Археологическия институт) с Решение на бюрото на Президиума на БАН и Научния секретариат за слагане паметна плоча пред църквата «Св. Петка Самарджийска» с надпис, че там «според редица данни» героични българи са препогребали през 1873 година Апостола на свободата В. Левски.(Протокол № 10 от 24. IV. 1986 г.)

 

Това е окончателният резултат от първото състояло се в БАН научно обсъждане на въпроса за гроба на Левски, документирано в специален академичен сборник, обнародван през 1988 година под заглавие «Археологически данни по спора за гроба на Васил Левски в църквата «Св. Петка Самарджийска» — документи и становища».

 

Въз основа на Решението на Научния секретариат на БАН бившия Комитет за културата включва в програмата си за чествуване 150-годишнината от рождението на Левски поставянето на свързаната с гроба на Левски паметна плоча. В навечерието на годишнината, обаче, програмата в тази ѝ част е отменена от ЦК и остава неосъществена и досега. Причините за това са най-добре мотивирани в публикуваната на 1. III. 1988 г. във в. «Отечествен фронт» статия на акад. Владимир Топенчаров «Идея, а не гроб и кости», в която издирването им е обявено за политически неправилно, противообществено и неморално.

 

Позволихме си да набележим основните етапи в развитието на спора за гроба на В. Левски, за да улесним

 

12

 

 

тълкуванието и въобще използуването на събраните в настоящия сборник исторически документи, свързани с установяването на този гроб. Най-голяма част в Сборника заемат трите основни становища за гроба на Левски: заравянето му в Позорните гробища, твърденията за погребването му в «Западните гробища» и версията за препогребването му в олтара на църквата «Св. Петка Самарджийска». Последният, шести раздел, е всъщност функционално свързан с тази най-широко застъпена версия — това са документите свързани с археологическите разкопки в църквата «Св. Петка Самарджийска», а и с нейното име.

 

Във връзка с тези документи ще си позволим да обърнем вниманието на изследователя само върху един от тях —снимката на скелет № 95, направена на 31 май 1956 година, сместена от вътрешната страна на заглавната корица. Тази снимка дава най-кратката и сигурна възможност за датиране на скелет № 95. Същественото в случая е съотношението между дясната бедрена кост на скелета и дупката, която се вижда при долната, надколенната и част. Дупката е остатък от изгнилите дървени колове с диаметър около 12 см, които са били набивани за укрепване на основите на църквата по времето на нейното изграждане. Приеме ли се, че дясната бедрена кост в долната си част лежи, макар и отчасти, върху дупката от изгнилия дървен кол, това ще бъде категоричен извод в полза на версията, че скелет № 95 е остатък от погребение, извършено много време СЛЕД строежа на църквата, когато дървените колове са били вече изгнили и, следователно, същият скелет може да е на Левски. Със същата валидност може да се направи обратният извод, ако се приеме, че дупката е встрани от дясната бедрена кост на скелет № 95.

 

Всеки читател, естествено, ще решава този въпрос сам за себе си, както и останалите спорни въпроси като например, дали е възможно костите на Левски да се намират под неговия паметник, след като във ведомостта на разходите по въздигането на паметника няма нито едно «перо» за тяхното издирване и полагане. И след като при извършените сондажи не е намерена следа от никакви кости.

 

Ще преценява, също така, доказателствената стойност на твърденията за погребването на Левски в

 

13

 

 

Западните гробища» в светлината на посочените в сборника изобличаващи ги в несъстоятелност контрадоводи.

 

При подбора на документите строго сме се придържали към изискването всяка версия да бъде защитена с най-характерните ѝ документи или свидетелства и от схващането, че е по-добре да бъдат те в «повече», защото документ, който сега може да изглежда излишен, утре би могъл да промени своята стойност при някои нови сравнения и съпоставки.

 

Що се отнася до необходимостта от издаването на настоящия сборник, тя е очевидна: след обнародването през 1988 год. на Сборника с археологически документи и становища за гроба на Васил Левски, пренебрегването на историческите документи и свидетелства, по съшия проблем би било непростим научен пропуск, като се има предвид че вреден документ няма, стига да не е подправен.

 

Надяваме се настоящият сборник да помогне на изследователя и читателя сами да се убедят в тази стара, но позабравена истина.

 

20 май 1992 г.

 

[Next]

[Back to Index]