Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968
Отг. редактори: Дино Кьосев и Ламби Данаилов
 
5. СТРАНДЖАНСКАТА КОМУНА
     Петко Караделков
 

Илинденско-преображенското въстание на българите от Македония и Одринско през 1903 г. е израз на волята на това население да се освободи национално и социално от турско-султанската феодална система. По своите социално-икономически предпоставки, по движещите го национални и класови сили и по своите цели то е продължение на националноосвободителната борба на българския народ от деветнадесетия век, чиято връхна точка беше Априлското въстание и крайният й резултат — Руско-турската война и освобождението на България.

Наред с тази обща характеристика обаче националноосвободителната борба на македонските и тракийските българи, имаше своите отличителни особености, които произтичаха от новите условия, настъпили от развитието на Балканите в края на миналия и началото на двадесетия век. На първо място, това беше още по-изострящото се противоречие между капиталистическите форми на стопанство, които бързо проникваха в пределите на турската империя, и неотстъпващия и заемащ още господствуващо положение феодален порядък в нея. Наред с това развитието на капитализма в свободните балкански държави постепенно водеше до възникването на нова класа — работническата, чийто растеж се съпътствуваше с проникването в тези страни и все по-голямото популяризиране на социалистическите идеи. Преобладаващият дребнособственически характер обаче на стопанството благоприятствуваше да се развиват наред с научния социализъм и закъсняло народничество и анархо-синдикализъм, но всичко с претенцията за социализъм.

Макар и решително преобладаващо, българското население в Македония и Одринско живееше съвместно с друго национално население — турско, гръцко, албанско, арменско и т. н. Това налагаше революционната организация да се съобразява с този факт, защото народните маси независимо от

117
 

тяхната национална принадлежност, еднакво страдаха от турско-султанската феодално-бейска и военнодеспотична система и имаха еднакви освободителни стремежи. Само със съвместните усилия и на другонационалното население, или най-малкото със съчувствието и помощта му към българското население можеше да се разчита на успешно извеждане на подетата освободителна борба.

Тази обстановка в Македония и Одринско може да обясни подчертано социалния характер на борбата, силно демократичния и интернационалистически дух, от който е била пронизана революционната организация. Тя обяснява и такива явления, като Крушевската република в Македония и „Странджанската комуна” в Одринско — които носят отпечатъка на новите социални стремежи на широките угнетени народни маси.

„Странджанската комуна” е свързана с Преображенското въстание като част от общото въстание на българското население в Македония и Одринско през 1903 година.

В изпълнение решението на конгреса на Петрова нива и това на Главното ръководно боево тяло, които са в духа на солунското решение за въстание, през нощта срещу 6/19 август в Тракия започват въстанически действия срещу султанската турска власт. С успешното провеждане на тия действия турските войски са прогонени по черноморското крайбрежие от българската граница до Ениада и във вътрешността на Странджа от тази граница до Лозенград. С изключение на Малко Търново от всички селища в този район властта на султана е премахната.

Завзетата от въстаниците широка планинска област остана извън обсега на турските закони. В нея органите на турското управление не са в състояние да упражняват своята дейност. В тази област единствена власт е тази на въстаналия народ, на неговата Тайна македоно-одринска революционна организация.

Новата демократична власт влиза в своите функции Като орган на революционната организация и се подчинява на нейните освободителни цели. Тя е пазител на реда и спокойствието на населението, оповестява свой ред и поема защитата правата на населението, съгласно установения порядък, разглежда спорове между селяните, преследва и наказва разбойниците и предателите на народа, събира от населението парични средства и хранителни и други материали във форма на налози и реквизиции, определя и налага различни

118
 

тегоби, за да се осигури материална издръжка на революционната организация и на разгърналото се въстание.

Новото обществено устройство, на което съществен белег е липсата на върховен султански или царски институт, участниците във въстанието окачествяват и назовават различно: Стоян Сталев Московът го нарича „Свободна република”, Лефтер Русинов Мечев и Димитър Христов Дичев — „Кратковременна република”, а Христо Силянов — „Малкотърновска комуна”.

„На 10 август по цялото продължение на Лозенградския санджак турско-българската граница вече не съществуваше — пише Силянов. — По цялата тази дължина княжеството граничеше не с Турция, а със завладяната от въстаниците турска територия, с новооснованата държавица, която ние кръстихме „Малкотърновска комуна.”

Докато названието „Свободна република” или „Кратковременна република” на управлението по време на въстанието изхожда от формата на управление, то названието „Малкотърновска комуна” изхожда от социалното съдържание на създаденото обществено устройство и поради това представлява по-особен интерес.

Даденото един път от участниците определение на новата „държавица” — „Малкотърновска комуна” или „Странжданска комуна”, ни кара да се занимаем по-обстойно с въстаническото управление, да разберем и изясним неговата същност. Това може да стане обаче само когато изхождаме от обстановката, от състоянието на обществените сили по време на въстанието, от същността на борбата, от идеите, които са насочвали революционното движение, най-после от социалния, от класовия състав на Тайната македоно-одринска революционна организация и в частност от настроенията и идеологията на вдъхновителите и ръководителите на въстанието.

Революционното движение на българите в Македония и Одринско в основата си беше едно голямо селско социално движение. След Берлинския договор, който възстанови турския феодален порядък в Македония и Тракия, селското население на тези две области наново беше поставено в положение на тежка феодална зависимост. То продължи да плаща натурална и парична рента на турските феодали, а същевременно беше натоварено с тежки натурални и парични данъци към турската държава. Системата на прекупване данъците от посредници (мюлтезими), която се запази и след освободител -

119
 

ната Руско-турска война в тези области и която се прилагаше със съдействието и постоянния натиск на турската администрация, водеха до увеличаване на и без това тежкия размер на данъците и съсипваха селяните. Продължаваше да се разширява и лихварството, което се разпространи до крайни размери. В Одринско, Малкотърновско, Гюмюрджинско, Ксантийско, Ахъчелебийско и др. селяните и занаятчиите, принудени да прибягват до помощта на чорбаджии лихвари, плащаха неимоверни лихви, стигащи до 20—30%. При събиране на тези грабителски лихви кредиторите посягаха не само върху производството на длъжниците, но и до заграбване на целия им инвентар, на добитъка им и дори на недвижимите им имоти.

Поради запазването в поробена Тракия — както и в Македония — и след Берлинския договор на едрата поземлена собственост, там продължава да се прилага нашироко системата на отдаване под наем работни земи и пасища кесим — срещу определен наем (аренда) в натура или пари, или на изполица срещу половината от реколтата.

При това развитието на буржоазно-капиталистическата система и засилването на едрия капитал в Одрин, Гюмюрджина, Ксанти, Лозенград и други големи тракийски средища доведоха до засилването там на работническата класа.

Особено тежко е било положението на населението в Странджа планина и Родопа, където феодалният строй остава непокътнат и където поради изостаналостта на населението съществувала широка възможност за ограбване на населението от бейове, аги и българи, и гърци чорбаджии.

Един случай за ограбване описва Лефтер Русинов Мачев:

„През февруари 1903 година Пано Ангелов с няколко души четници беше в чифлика „Карието” (Кладарско землище). Отидох там от Камила и аз. Четата беше в колибата на баба Злата Пардалката. Тя шеташе сама, понеже се беше разделила с дядото си Манол Георгиев. Бабата ни разказа тази трагедийка. В ред години наплодили около 30 глави едър добитък и го откарали в Малко Търново. Тя останала с добитъка извън града, а дядото отишъл при чорбаджията да види сметката си. Анагности (местният чорбаджия Анагности Дяков) им взел дори и магарето, което имали с тях за път. Оттогава те се скарала с дядото, понеже не бил скопосник и въртокъщник. Пано и аз казахме, че не е виновен дядото, а тефтерът на чорбаджията.”

120

В спомените си, припомняйки си за състоянието на селяните в Странджа, Михаил Герджиков пише:

„Наистина положението им беше несносно, понеже лихварите и чорбаджиите в града ги държаха в пълно подчинение. В Малко Търново не става пазар, зашото това не е в интереса на чорбаджиите, от които селяните са вземали стоката срещу лихвата и дълга, които имат да вземат от тях. Самата власт е била в близки отношения с чорбаджиите и ги е покровителствувала.

Направи ми впечатление, че селяните повече са отчаяни поради своето икономическо положение от чорбаджиите, нежели от турците.”

Феодалните отношения и порядки в Странджанския край и в частност отношенията между чорбаджиите и попадналото в положение на експлоатация селячество дават отпечатък върху борбата на Тайната македоно-одринска революционна организация в тоя край. За да преодолее съпротивата на чорбаджиите от Малко Търново, които с личната си дейност и чрез своите представители в местния комитет задържат и ограничават развитието на революционното движение в Странджа, ръководството на Тайната македоно-одринска революционна организация в лицето на Михаил Герджиков, по предложение на местни дейци, пристъпя към крайни мерки — убийството на Анагности Дяков, най-големия чорбаджия в Малко Търново. Това убийство не бива да се смята като израз на терористична тактика в революционното движение. То е средство за разчистване пътя за развитие на революционната организация. И действително, местното население посрещна с радост и одобрение убийството на чорбаджията Анагности Дяков, освобождава се от страха от него и по-уверено се присъединява към революцията.

Върху насоките на революционното движение в Македония и Одринско безспорно оказваше въздействие социалното, икономическото положение в свободното българско княжество. Тук освободителната Руско-турска война наистина беше довела до разрушаването на стария феодален режим, но като бяха създадени условия за буржоазно-капиталистическо развитие на страната, същевременно беше поставено начало на усилена буржоазно-капиталистическа експлоатация, беше довело до пролетаризиране на част от населението, до засилване работническото движение.

При това работниците и прогресивната част от българската интелигенция са вече проникнати от социалистическите

121

идеи, а партията на Димитър Благоев разширява все повече своето влияние. Започнала беше поляризацията на обществените сили — от една страна привържениците на социалисти ческите и другите прогресивни идеи, борещи се за коренно преустройство на съществуващия обществен строй, негоден да разреши дълбоките социални противоречия, и от друга — буржоазно-капиталистическата класа.

А влиянието на българската социалдемократическа партия не се ограничава само в пределите на княжество България. Под нейно влияние изпада все повече и революционното движение в Македония и Одринско. Някои нейни дейци в Одринско като Лазар Маджаров, Петко Напетов, Петър Васков и др. са на позициите на социалдемократическата партия на Димитър Благоев. На по-близки или по-далечни позиции до тези на поменатите дейци стоят и други, като Михаил Герджиков, ръководител на революционното движение в Източна Тракия, и Вълчо Антонов, определен за инспектор на революционните комитети в Западна Тракия. Опознали добре режима в България и недоволни от него, тези дейци виждат освобождение на тракийските българи в установяване на социалически обществен порядък — „комуна”, на мястото на турския феодализъм.

В навечерието и по време на въстанието организацията и селяните от Странджа, за да си осигурят възможност за отбрана и прехрана на семействата, предприемат предохранителни мерки, описани ни така от Хр. Станев:

„Обезоръжените селяни наглеждаха нивите и добитъка, които нямаха вече частни стопани, а принадлежаха на цялото село и на организацията. Всеки ден се жънеха узрели нивя, без да се гледа кому принадлежат. Приготвената храна се носеше в складовете, като се отделяше от нея известна част за нуждаещите се селяни и за четниците. Сиромасите, а такива бяха повечето, не губеха нищо от това. Напротив, те се чувствуваха много по-добре, отколкото преди, когато и късчето им земя, и малкото им добитък можеха да бъдат отнети от лихварите в Ахтопол и Енияда. Сега те заедно със скромния си имот принадлежаха на организацията и докато има храна за всички, ще има и за тях. Тоя нов строй не можеше, разбира се, да се хареса на чорбаджиите, но те било от страх, било от честолюбие, увлечение или срам не изказваха никакво незадоволство. Само чорбаджийските жени сегиз-тогиз натяквали на своите по-бедни комшийки: не ги било яд, че се складираше храната им за въстанието, а загдето се раздава на по-бед-

122

ни селяни. Виждал съм в Македония райони по-добре подготвени от Малкотърновския, за пръв път обаче сега виждах комуна.”

Като „Комуна” вижда Странджа по време на въстанието и Михаил Герджиков:

„Нямаше мое-твое: — пише той: в горите преди и след конгреса имахме приготвени складове; цялата реколта беше сложена в брашно и жита, в общи хамбари, в общи складове. И добитъкът беше станал общ имот.”

Борбата на организацията срещу непокорните чорбаджии преди въстанието, общото притежание, стопанисване и ползване на нивите и добитъка, общата жътва, прибирането на храните в общи складове, отделяне от запасите за осигуряване продоволствието на нуждаещите се селяни и четниците, свидетелствува за стремежа на организационните дейци да отстранят съществуващия дотогава порядък, да създадат нов по-съвършен, който да дава възможност за по-добро задоволяване обществените нужди и тези на нуждаещите се селяни

Разбира се, не може да се каже, че установеният в Странджа порядък по време на въстанието има характер на трайно и истинско социалистическо устройство, на „комуна” в съвременния смисъл на тая дума. Не е било и в мисълта на ръководните дейци в Одринско от онова време да създадат такова устройство. „Странджанската комуна” по форма е по-скоро сходна с общността при началния комунален строй и до военния комунизъм.

Все пак установените порядки и названието „Малкотърновска комуна” или „Странджанска комуна”, дадено от дейците на въстанието на създадената от тях обществена организация, свидетелствуват за това, че наред със задачите за политическо освобождение на поробените българи дейците в това въстание имат близко до сърцето си и задачата за дълбоко преустройство в социалистически дух на съществуващата по онова време социал-икономическа система. Така разгледана идеологията на илинденци и преображенци, сравнена с тази на априлци, представлява етап в развитието на българската националноосвободителна идея.


[Previous] [Next]
[Back to Index]