Юрдан Анастасов
1. Четнически действия в Солунския вилает
а. Акции в Серския санджак
б. Акции в Солунския санджак
2. Четнически акции в Скопския вилает
3. Зверства и опустошения в Солунския и Скопския вилаети
След решението, взето на конгреса на Тайната македоно-одринска революционна
оргаизация, свикан на 2 януари 1903 година в Солун, и след срещата между
Гоце Делчев и Даме Груев, състояла се също в Солун в началото на м. април
с. г., възприето е било становището: въстанието да бъде масово в районите
на Битолския вилает, като сравнително по-добре подготвени, а в другите
три вилаета — Одринския, Солунския и Скопския, слабо подготвени и неснабдени
с достатъчно, а някъде и с никакво оръжие — въстанието да се изрази в засилени
четнически действия, без да се заангажира населението в села и градове
във въоръжената борба.
Тук ще изложим засилените четнически действия в Солунския и Скопския
вилаети.
1. ЧЕТНИЧЕСКИ ДЕЙСТВИЯ В СОЛУНСКИЯ ВИЛАЕТ
Солунският вилает се състоеше от 24 околии (каази), от които пет в Солунския санджак — Воденска, Кукушка, Енидже-Вардарска, Гевгелийска и Тиквешка, и седем в Серския санджак — Серска, Драмска, Неврокопска (сега Гоце Делчевска), Демирхисарска, Мелнишка (сега Санданска), Разложка и Горно-Джумайска (сега Благоевградска). Планините Пирин, Али Ботуш, Шарлия, Беласица, Огражден, Кожух, Паяк и множеството вериги, които пълнят почти цялата му северна половина, представляват важни стратегически места и дават възможност за широка четническа дейност. При това граниченето на голяма част от вилаета с България улесняваше твърде много движението и действията на четите.
Освен недостатъчното втюръжение, изтъквано и от Гоце Делчев, и от Яне Сандански, и от всички други ръководни
124
Яне Сандански
125
дейци, в тези райони имаше и друга сериозна причина, която пречеше на
своевременната подготовка за масово въоръжено въстание. Тази причина беше,
че тук най-ожесточено се проявиха борбите между реакционните ръководители
на Върховния македоно-одрински комитет (върховисти) и тези на Тайната македоно-одринска
революционна организация, (централисти), които борби стигаха до кървава
разправа и пречеха на една нормална организационно-подготвителна дейност
за масово въстание. Атентатите в Солун, избухнали на 15—17 април, с последвалите
преследвания и арести, разстроиха много райони от вилаета. Със смъртта
на Гоце Делчев в навечерието на въстанието Серският революционен окръг
бе лишен от най-авторитетния ръководител и с това се нанесе още един удар
на организацията. Като се прибави и определеното становище на дейците отсам
Вардара, че въстанието е преждевременно, лесно може да се разбере защо
районите на Солунския вилает не взеха масово участие. Все пак въпреки тези
неблагоприятни обстоятелства, приносът на тези райони във въстанието не
бе малък.
Както вече се каза, основната слабост в районите на Солунския вилает, за да не може да се развие масово въстание, бе липсата на нужното оръжие. По думите на Сандански, в началото на 1903 г. в Серския революционен окръг е имало по околиите следното количество пушки: Неврокопско — до 200—300, в Демир-Хисар — до 150; в Серско — 150; в Драмско — 100. През първата половина на април Сандански дошъл в София заедно с Петър Милев и Мирчо Кипров, за да набави оръжие. На връщане за Мелнишко Сандански заминал с 30 души четници, въоръжени с манлихери и бердани, и понесъл със себе си още 18 пушки.
След завръщането си от срещата с Даме Груев в Солун Гоце Делчев дал указание по Гергьовден всички чети и представители на комитетите от Серския окръг да се съберат на Али Ботуш. Тук е трябвало да се състои окръжен конгрес, за да се обсъди въпросът за участието на окръга в предстоя щото въстание. Смъртта на Гоце попречи да се свика конгресът в определеното време — началото на май 1903 г. Конгресът се състоял едва през първите дни на м. септември в Пирина, местността „Белемето”, при „Ливадката”.
126
Четата на Яне Сандански
127
Делегати на конгреса били: Мирчо Кипрев от Драмско, Георги Въждаров и Дядо Илия Кърчовалията от Демир-Хисарско, Николиев от Серско, Димитър Пенков и Филип, секретар на четата на Неврокопска околия; Димо Лазаров и Симеон Молеров от Разложко, придружени от Милуш и Александър Колчагов, Борис Голев и др.; от Мелнишка околия Яне Сандански. Като делегати на четата участвували Димитър Стефанов, бивш задграничен представител, и Александър Радославов. Конгресът заседавал в продължение на три дена под председателството на Димитър Стефанов. Решено било населението да не се увлича в борба, а да се действува с чети, като акциите се изразят в прекъсване на телеграфните съобщения, нападения върху аскера, взривяване на Демирхисарския мост, нападане на Демир-Хисар и пр. Решено било да се действува най-напред в южните райони — Демир-Хисарско и Серско, като четите постепенно се оттеглят в Разложко, където, имайки зад гърба си границата на България, да се укрепят и се задържат по-дълго време.
По отношение участието на върховистките чети, които били очаквани да пристигнат от България, след дълги разисквания конгресът решил да се действува съвместно с тях, като се подчиняват на ръководството на Серския революционен окръг. За начало на четническите акции било определено 14 септември — Кръстовден.
За ръководно тяло конгресът избрал Димитър Стефанов, Александър Радославов и Симеон Витанов. След приключване на конгреса делегатите заминали по околиите си, за да свикат околийски конференции по провеждане решенията на окръжния конгрес.
По околии четническите действия в Серския революционен окрьг са се развили
както следва:
Мелнишка околия. Първото голямо сражение в Мелнишко станало още преди определената дата за начало на действията: четите на Яне Сандански и на върховиста капитан Йордан Стоянов, двама довчерашни върли противници, сега си подали ръка и рамо до рамо се били храбро срещу аскера.
Сражението станало при оброчището „Св. Троица” на 31 август и траяло през целия ден. Една част от аскера, който идвал на помощ от Мелник, била нападната от засада. Дошъл и друг аскер. Турците отстъпили към Мелник, а четите се изтеглили към с. Бельово, Мелнишко. От страна на четите
128
участвували 150 души, а от аскера — 800 души. Загинали четници 3 и аскер 70 души.
На другия ден Сандански получил писмо от генерал Цончев и полковник Янков, в което му съобщавали, че техните чети били обсадени от войска в с. Пирин. Четите на Сандански и капитан Стоянов се явили на помощ, разкъсали кордона и заставили аскера да отстъпи. Генерал Цончев признал, че без тази помощ избиването на всичките му хора било неминуемо. Докато били в селото, войниците, на брой 300 души, ограбвали и опожарявали къщите. Убити били 13 селяни и свещеникът на селото. В сражението загинали 7 души четници и 50 души от аскера.
По нареждане на Сандански войводите Спиро Петров, Кочо Настев и подвойводата Христо Сираков с около 24 четници и 32 селяни заминали за Разложко да пренесат от тамошните организационни складове оръжие и взривни материали, необходими за акциите в Мелнишко. На връщане, когато били па дневна почивка в местността „Куклите”, съгледал ги около хиляда души аскер, който по това време гъмжал по тия места поради сраженията, станали при оброчището „Св. Троица4 и в с. Пирин. Спиро заел една чука, а Настев — друга. Завръзва се сражение, което траяло целия ден. Спиро, надарен певец, пеел и се сражавал. В това кръвопролитно сражение загинали Спиро и четиримата му четници. Загинали и 6 души от четата на Настев. От страна на аскера паднали около 100 души. Когато намерили трупа на Спиро, турците помислили, че са убили Сандански и това съобщили в Горна Джумая, където по улиците залепили и обявления.
На 5 септември сборните чети — вътрешни и върховисти — на брой около 750 души се озовават при езерата над Брезница (Неврокопско) и там се разпределили: Сандански заминава за Мелнишко като с него тръгват Йордан Стоянов, Дончо Златков, Петър Дървингов и др. Генерал Цончев и полковник Янков заедно с Димитър Стефанов и Симеон Витанов тръгват за Разлог. Петричкият войвода Михаил Ча-ков със Стоян Мълчанков, Димитър Атанасов и др. заминават за Неврокопско.
В Мелнишко четите на Сандански и Йордан Стоянов били открити от аскера и заградени. Гледали се пет часа, без турците да нападнат. Вечерта четите се изтеглили от заетите от тях позиции, минали над Лилянската река и слезли в района на Кресна.
129
Неврокопска околия. На 14 септември четите на Михаил Чаков и Стоян Мълчанков обсадили казармата на с. Обидим и на полунощ открили огън срещу самата казарма. Груйчинов, от четата на Мълчанков, от вечерта заедно с 15 души четници бил се настанил в една къща до училището, където също квартирувала войска. След откриване на огън срещу казармата, Груйчинов се прехвърлил от покрива на училището и след като полял върху училището две тенекии гас (петрол), запалил го и се изтеглил обратно в къщата, откъдето открил огън. Училището изгоряло, без да успее да излезе оттам нито един войник, защото вратата била точно срещу кордона откъм казармата пред самите пушки на четата. Загинали 30 души войници. От страна на четниците нямало жертви.
Сутринта двете чети се изтеглили над селото и се спрели на шосето при „Арами-бунар”, където една част се окопали, а друга навлязла в гората. Следобед по шосето се задала войска, която спокойно вървяла към засадата, устроена от четата на Михаил Чаков. Когато наближила на 60—70 крачки, войската била посрещната със залпове. Мнозина от аскера паднали убити, а други слизали от конете и бягали по деретата и в гората. Но от гората открила огън другата група. След като аскерът избягал, четниците заловили седем коня с разни провизии.
Друго едно войсково отделение, което се е движело по долното шосе, влязло в с. Обидим и го запалило. Обидинци избягали и дошли при четата. При четата избягали и селяните от с. Кремен, което също било опожарено. Цялото население от двете села заедно с четите на Чаков и Мълчанков се запътили към Банско и с. Баня и от там над с. Горна Драглища минали границата и се прибрали в Рилския манастир.
Атанас Тешовалията и Стоян Филипов прекъснали телеграфните съобщения
в Неврокопското поле и между селата Куманич и Долно Броди. На 26 октомври
четата на Атанас Тешовалията, наброяваща 20 души четници, била нападната
от 200 души войска. В сражението паднали 4 въстаници и 20 души от аскера.
Серска околия. На 3 октомври в с. Горно Фращани войската открила четите на Николиев и Динката. Завързало се сражение, което траяло осем часа. Четите успели да се изтеглят без жертви. От аскера загинали 70 души. Непосредствено след това същите чети през ден се сражавали в гората при с.
130
Мертаново. Сражението траяло десет часа Загинали двама четници и 50
души от аскера,
Драмска околия. Драмският район бил под воеводството на Мирчо
Кипрев. Мирчо Кипрев дал сражение на 3 септември при ,,Празалъка” между
селата Калапот и Горенци, при което загинали двама четници и двама аскери.
На 16 септември след гибелта на Кипрев, убит от засада на 14 септември,
четата, водена от Иван Анастасов Гърчето, влязла в сражение при с. Калапот,
в което загинали пет четници и шест души от турска страна.
Демирхисарска околия. На 26 август войводата Иван Савов с 30
четници се сражавал в местността „Спановци”, Голешевско, срещу 100 души
аскер. Убити били двама четници и 5 души от аскера. На 9 септември четите
на Любомир Стоенчев и Илия Кърчовалията, на брой 120 души, извършили разузнаване
над моста на р. Струма, но в местността „Ливадата” били принудени да открият
огън срещу една турска дружина от 300 души, която се натъкнала на позициите
им. Четите повалили шестима войници и се прехвърлили в Кърчовско без жертви.
В Кърчовско, при „Малки Просек”, същите чети на 12 септември завързали
ново сражение срещу 900 души аскер. Сражението траяло целия ден. Паднали
7 души четници и 40 души от аскера.
Горноджумайска околия. На 28 септември четите на подпоручик Настев
и Ст. Костов, наброяващи 65 души, се сражавали при Бистришката долина срещу
250 души аскер. След четиричасов бой четите се оттеглили без жертви. От
аскера загинали 4 души. Същия ден друго сражение се развило в местността
„Предела” от четите на капитан Йордан Стоянов, поручик Дарвингов и подпоручик
Зографов. Броят на четниците бил 65 души, а на аскера 300 души. Четите
се оттеглили без жертви, а от аскера паднали 4 души. На 8 октомври четите
на подполковник Николов и поручиците Саракинов и Балтов — 90 души — се
сражавали в местността „Добро поле”. Сражението траяло пет часа. От четниците
загинал един, а от аскера — 12 души.
Разложка околия. От всички райони в Серския революционен окръг Разложка околия е била най-добре подготвена и снабдена сравнително добре с оръжие и взривни материали.
131
Тук били съсредоточени и по-големи въстанически сили, водени от Димитър Стефанов, Симеон Витанов, генерал Цончев, полковник Янков и др. Пристигнала и една чета от 300 души, предвождана от майор Шишков, изпратена от Задграничното представителство на ТМОРО и съставена главно от емигранти от Разложкия край, а също така и друга чета от 50 души, водела от Владимир Каназирев. Наличната въоръжена сила в този район наброявала около 1000—1100 души.
Въпреки решението на Серския революционен окръг да се вършат само четнически акции и то далече от местата, населени с българи, дошлите в Разложкия край ръководители взели решение да се нападне гр. Мехомия (сега гр. Разлог). Според изработения план генерал Цончев трябвало да се задържи в Пирина с главните сили и от там да направлява нападението на Мехомия. Вместо това, генерал Цончев се преместил в полите на Рила. С това изработеният план бил объркан, поради което при такъв голям брой сили не могло да се разгърне и осъществи по-широка въоръжена акция.
Акциите в Разложкия край се развили, както следва:
В града Мехомия били се промъкнали Владимир Каназирев, Владислав Каназирев, Петър Лачинов, Иван Юруков, Георги Кондев с отбрани четници. Планът бил: поручик Димитър Зографов и Димитър Ботков да влязат в града и нападнат с динамит казармата. Този взрив трябвало да послужи за сигнал на въстанието и да се започне нападение от вътре и от вън в града, да се нападне турската рота в с. Бачево, да се скъсат телеграфните жици, да се проведат и други акции. Зографов и Ботков обаче не могли да влязат в града и бомбите, вместо в казармата, хвърлили извън града, при турските гробища. Това било на 14 септември. Веднага след взрива турците започнали страшна сеч. Войската и башибозукът горели и убивали безпощадно. В махалата „Капрата” четниците се сражавали ожесточено. Едновременно започнал боят и в „Дългата махала”.
Турците опожарили 95 къщи и толкова плевни. Избити и изклани в Мехомия имало около 45 души мъже, жени и деца. Геройски загинали Иван Юруков, братя Кулини и Исидорови, баща и син, Георги Кондов бил ранен.
Същия ден, когато бил нападнат гр. Мехомия, атакувано било и с. Бачево, населено главно с помаци. Коста Атанасов поставил в джамията динамит. От взрива той бил тежко ранен и изгубил двете си ръце. Войската изгорила 4 къщи и убила 10 души селяни. Сражението траяло и на другия ден.
132
Лазар Томов и Симеон Попкостадинов скъсали телеграфните жици между с. Баня и гр. Мехомия.
В отговор на турските жестокости, ръководното тяло решило да нападне и превземе с. Белица. На 18 септември четите, командувани от полковник Янков, Димитър Стефанов, Ботушанов, Симеон Молеров и др., настъпили срещу Белица. Те били открити преждевременно от намиращата се близо войска. Четите атакували турските постове около Белица. Аскерът отстъпил в селото и се укрепил за отбрана, като подпалил българската махала. На свой ред четите, навлезли в селото, подпалили помашката махала и превзели кулата. Новопристигналите отвън турски войски с нападение влезли в селото. В боя паднали двама от четниците и няколко души били ранени.
В сражението при Белица взели участие като доброволци русинът Орловец, кореспондент на „Сан-Петербургские ведомости”, и белоруският поляк Прживалски, кореспондент на „Славянски юг”. Участие взели руският студент от Петербургския университет Сергей Владимирович Тур.
Селяните от Белица напуснали селото. Останалите в селото старци, болни и сакати на брой 45 души били избити от войската и башибозука. През нощта четите прибрали избягалото население и заедно с добитъка го повели към границата. При Семковия пост същата нощ бежанците и по-голямата част от четите се прехвърлили в България. В боя при Белица загинали 42 души от аскера.
На 22 септември четата на Радон Тодев, наброяваща 70 души, която се намирала над местността „Св. Богородица” в Годлевския балкан, била нападната от 600 души аскер и обградена от всички страни. След петчасово ожесточено сражение геройски загинал Радон Тодев с 25 души четници. От аскера паднали 90 души.
На 24 с. м. Димитър Лазаров Мингю със 120 момчета наново се завърнал от България в Разлога, за да продължи, борбата. След като минал Разложката котловина, бил нападнат от многобройна войска при местността „Суходол”. Сражението продължило целия ден. Убити четници нямало, а от аскера загинали 30 души.
Общо, в Серския санджак през време на въстанието са. станали 22 сражения, в които са взели участие от страна на четите 2609 души, а от аскера и башибозука — 8880 души. Загинали четници 83, а от аскера и башибозука — 644 души.
133
Участието на районите от Солунския санджак във въстанието бе още по-слабо от това на Серския окръг. И тук въоръжението бе крайно недостатъчно, а последиците от солунските атентати се отразиха много по-силно, поради близостта със Солун.
Участие с четнически акции взеха околиите Гевгелийска, Тиквешка, Воденска,
Кукушка и Енидже-Вардарска. Струмишка околия не бе в състояние да даде
своя принос, ако и през време на организационния период там да бе проявена
голяма революционна дейност.
Гевгелийска околия. В Гевгелийско действуваха войводите Сава Михайлов и Аргир Манасиев — и двамата бивши учители. С тях бе и върховисткият войвода Иванчо Карасулията.
В своите спомени и Сава Михайлов, и Аргир Манасиев разказват, че в района им нямало оръжие. Савата, който пристигнал от България в началото на м. февруари 1903 г. с девет души четници, докарал със себе си динамит и тридесетина пушки — сръбски маузери и берданки. Месец по-късно били получени 75 пушки, изпратени по канал на организацията от Гърция през Солун. Очаквани били още 300 пушки, но те не пристигнали. Поради солунските атентати бил пресечен пътят за доставка на оръжие от Гърция. Целият Гевгелийския район останал със стотина пушки. Десетки младежи от града и селата всеки ден идвали при четата да молят да постъпят в редовете й, но бивали връщани, защото нямало пушки да ги въоръжат.
В Гевгелийска околия по това време съществувала вражда между Аргир Манасиев и върховиста Иванчо Карасулията, но Сава Михайлов успял да ги помири и по този начин броят на трите чети достигнал до сто души. В навечерието на въстанието трите чети се събрали над с. Лубница, за да обсъдят какви акции да предприемат. Решили да се ограничат в разрушаване на ж. п. линии и мостове и в нападения на войнишки постове. Изпратили окръжно до селата, в което се съобщавала датата на въстанието — 20 юли. В окръжното се обяснявали причините, поради което въстанието нямало да бъде масово, а ще се действува само с четите, като населението ще помага с каквото може и каквото му се нареди.
134
Четата на Аргир Манасиев — гевгелийски воевода
135
През нощта на 20 юли Савата и Аргир с десетина души четници сложили под ж. п. линия и на моста при Гевгели динамитни взривове на двадесетина места по едно протежение от 900 метра. Разрушаването на моста било от голямо значение — с това щяло да се прекъсне за няколко дни съобщението по линията. Експлозиите станали с интервали от секунди и минути и по този начин се получил ефект на страховита бомбардировка. Целият мост бил разрушен. Разрушена била и линията на около 300 метра. Същата нощ военните в Гевгели били устроили увеселение в чест на Хилми паша. След взривовете военната музика веднага спряла, а Хилми паша побързал да се прибере в Солун.
Пак двамата войводи (Иванчо Карасулията бил заминал към Енидже-Вардарско
за среща с тамошния войвода Апостол Петков) на срещата решили да хвърлят
във въздуха ж. п. линия при Демир-Капия, Тиквешко. Целило се да се вдигне
във въздуха някой военен влак. Поради предателство, извършено от един влах
(кръчмар), този план бил осуетен. Вместо поръчания в с. Клисура хляб, от
там била изпратена войска, с която четите влезли в сражение. Това сражение
станало на 24 август и траяло целия ден, като се стигнало и до ръкопашен
бой. Броят на сражаващите четници бил 70 души, а на аскера — 800 души.
Загинали 7 четници, между които фелдшерът от Враца Тошо Гачев. Имало и
двама ранени. От турска страна загинали 30 души. Дошла а кукушка чета,
та се събрали около 180 души. Месец по-късно четите отново се срещнали
с аскер при с. Ошип, местността Баш-Бунар. В това сражение четите дали
един убит, а аскерът — 15 души. На 10 октомври при с. Смоковица бил устроен
динамитен атентат на товарен влак. Разрушен бил един вагон, натоварен с
жито. С този атентат завършила въстаническа акция в Гевгелийско.
Тиквешко. В Тиквешко (Кавадарска и Неготинска околии) по време на въстанието действува войводата Петър Юруков и неговият помощник Лазар Мишев, дотогава ръководител на революционната организация в този район. В навечерието на въстанието в Тиквешко е имало около триста пушки „Гра” и мартинки в около 70 села от всичко над 90 села в целия район. До пролетта на 1903 г. в Тиквешко били събрани до 1500 лири турски, от които 750 изпратили по Милан Попмихайлов и Добри Даскалов, които заминали за България да организират чети и закупят оръжие. Заку-
136
пеното от тях оръжие и взривни материали не пристигнали, поради разбиването и пръскането в Радовишко на четата ня Пешо Самарджиев, с когото бил и Добри Даскалов, и поради нещастието с взривяването в Пловдив на динамита, носен от Милан Попмихайлов и Тимо Ангелов (Княза) — л двамата загинали при този взрив. Около 650 лири турски били изпратени в Солун пак за оръжие, но се получили 70 пушки „Гра” (закупени по три лири едната). Сто лири били изпратени във Воден, но от там не се получили никакви пушки. Солунските атентати и арестуването на членовете на Централния комитет попречили да се получи исканото оръжие.
В навечерието на въстанието четата, водена от Юруков и Лазар Мишев, запалила кулата на един бей до селото Положко, убила трима заптии, ранила бея и заловила жив един турчин. Властта, която и без това по повод солунските атентати била извършила масови арести, сега започнала преследвания и инквизиции по селата, вършени от аскера и потераджии. Докарана била войска около три хиляди души, която била разквартирувана в градовете Кавадарци и Неготино и по селата Праведник, Гърбавец, Дреново, Галища, Клиново, Рожден, Рагия, Чемерско, Демир-Капия и по ж. п. линия.
Липсата на достатъчно оръжие, арестите и побоищата и гъстата мрежа от войска и потери попречили да се развие четническо движение. Все пак, за да респектират развилнелия се потераджия Шевкели бег, Юруков и Мишев решили да му устроят засада и го нападнат, когато щял да мине с потерята си Праведник за Галища. Извикани били въоръжените организационни хора от близките села Бегнище, Ресово, Брушани и Праведник. По този начин към постоянната чета от 30 души се присъединили още около 50—60 милиционери. Дружината прехвърлила р. Черна и в местността „Чатино” заела пътя, където се очаквало да мине Шевкели бег. Но селяни от Праведник, за да спасят селото си от неизбежно опожаряване, с хитрост отклонили потерята да мине по друг път, по който уж минала четата. След осуетяване на акцията, селските милиционери били разпуснати, като от тях останали с четата десетина души, които не желаели да се върнат по домовете си. За по-лесно движение и прехранване четата се разделила на две групи — едната от 15 души, водена от Лазар Мишев, с пътеводител Гело Галишки, тръгнала за района оттатък р. Черна, а другата, състояща
137
се от 25 души, с войвода Петър Юруков и пътеводител Христо Гуве, заминала за района отсам р. Черна. След два-три дена и двете групи попаднали на засада и то около селата, където възнамерявали да се снабдят с провизии. Групата на Лазар Мишев се натъкнала на нощна засада, преди да влезе в с Галище. Завързала се престрелка и по една случайност четата не дала жертви. Засадата на Юруковата група била устроена при с. Гърбавец. В сражението загинали 5 души четници. По-късно били избити други трима, които се били откъснали от четата. След това Юруков влязъл още два пъти в сражение. При тия сражения четата загубила четири души.
Преди да напуснат Тиквешията, двете чети на два-три пъти били открити
и се завързвали престрелки, но жертви не били дадени.
Воденска околия. На 28 юли Атанас Кръстев с 60 четници влезли в сражение с 4000 души аскер, без да дадат нито една жертва. От турска страна загинали 30 души. На 30 юли Георги Тоцев с 40 четници се сражавал при с. Теово срещу 90 души аскер, без да даде жертви, а от турска страна загинали 7 души. Същата чета на 4 август влиза в сражение при с. Нисия („Скалата”) срещу 200 души аскер. От четата загинали двама, а от аскера — 13 души. Лазо Родивец с 6 четници се сражавал с аскера: на 8 август при с, Месимир, местността „Кьеларче”, на 12 с. м. пак при с. Месимер, местността „Филчеви кестени” и на 14 с. м. при Владово—Месимир, местността „Фурка”. При тези три сражения загинал един четник, а от турска страна — 11 души.
В края на въстанието Гьорче Петров при пребиваването му във Воденско
възнамерявал заедно с костурските и лерински чети да даде голямо сражение
и разруши линията до самия гр. Воден, но настъпили обстоятелства, които
попречили за реализирането на този план.
Кукушка околия. Войвода на Кукушка околия бе Кръстю Асенов. Тук се направили много усилия за въоръжаването на района, който в сравнение с другите съседни райони бил по-добре въоръжен. Въпреки това Кукушко слабо се прояви, поради подлото убийство на Кръстю Асенов, за което ще говорим по-долу.
Въстаническата чета, водена от Кръстю Асенов, още през пролетта се екипирала в самия Кукуш. Ентусиазмът бил
138
Воденската чета на Лука Иванов
139
голям. Но още на излизане от града четата била открита при с. Грамада и се сблъскала с аскера. С четата бил Милан Делчев, вторият по-млад брат на Гоце Делчев, който при сблъскването се заблудил към с. Неманци и там паднал убит. Движейки се към Арджанското езеро, което било главната база и убежище на Кръстю Асенов, през м. юни четата влиза в сражение с аскера. Сражението траяло през целия ден. От четниците загинали 12 души. Пристигнала в Арджан, четата била с намерение да дочака избухването на въстанието, след което да започне четническите акции. В Арджан били и други две чети — местната селска чета на Трайко Йотов и местната кукушка чета на Гоце Нисторов. Трите чети наброявали над 200 души. Не минало много време, Арджанското езеро, където били се укрили четите, било обградено от около 15 хиляди души аскер. Обсадата продължила повече от три седмици. Понеже хранителните припаси били на привършване, четите решили да напуснат езерото и това успели да сторят, промъквайки се през аскерския кордон. На 16 юли четата на Кръстю Асенов дала голямо сражение при с. Постулар срещу три хиляден аскер. В сражението загинали четирима четници, а от турска страна — 40 души. На мръкване четата успяла да се промъкне през кордона При оттеглянето й към нея се присъединили част от селяните на Постулар.
Кръстю Асенов, към когото населението хранело особено уважение за неговата приказна храброст, имал и свои врагове, подхранвани от стара върховистка вражда. Неколцина подлеци замислили неговото премахване и на 25 юли го убиват, когато спял. Като причини посочвали сражението при Постулар, което те смятали за злополучно, че същото не било избягнато по вина на Кръстю Асенов и загдето се венчал с Ана Малашевска. В същност това сражение е било неизбежно, а с венчаването си с Ана Малашевска Кръстю Асенов искаше да узакони връзките си със своята годеница, за да не се приказва, че води любовница със себе си. С венчавката, която станала тържествено в черквата в с. Корнишор в присъствието на войводи и много четници, Кръстю Асенов, ентусиазист и рицар по природа, искаше да увековечи сърдечната си връзка със започнатото въстание. Единият от убийците, осъден от четата на Сава Михайлов, двадесетина дена по-късно бе екзекутиран.
След убийството на Кръстю Асенов четата му се разпокъсва, с разколебан дух и дисциплина. Три седмици след
140
Апостол Петков — ениджевардарски войвода с четата си
141
неговото убийство кукушката чета на Гоце Нистеров, наброяваща 70 души,
е била нападната при с. Аматово от многолюдна войска. През целия ден по
железницата от Солун аскерът получавал подкрепления. Сражението било кръвопролитно.
Особено ожесточена била борбата около развятото въстаническо знаме. Първият
знаменосец Иван Пехливана загинал. След него загиват последователно поделите
знамето трима четници-знаменосци. През нощта четниците успели да се оттеглят;
те оставили своите гуни и други горни дрехи, по които на другия ден аскерът
стрелял. Това е последното сражение в Кукушко по време на въстанието. В
тези сражения загинали 9 души четници, а от аскера — 140 души.
Ениджевардарска околия. Войвода на Ениджевардарска околия бил Апостол Петков. Въоръжението и тук било твърде слабо. В началото на 1903 г. Апостол изпратил секретаря си с двама членове от околийския комитет в Солун да иска оръжие. Отпуснати му били само няколко десетки пушки „Гра” и револвери. Едновременно с тези постъпки Апостол наредил на ръководното тяло в Гумендже да му се приготвят няколко десетки тенекии и бирени шишета, за да бъдат напълнени с експлозив и се приготвят за бомби. Поръчката била изпълнена.
В навечерието на въстанието Апостол с писма определил на районните ръководители в околията какви задачи да изпълнят: Тумбенското ръководство заедно с милиционери от Боймица и от съседните села трябвало да подпомага Сава Михайлов и Аргир Манасиев, когато последните предприемат атентата при моста на Гевгели; Горубевското ръководство трябвало да организира скъсването на телеграфните жици между Енидже-Вардар и Вардарския мост до с. Куфалово; Гумендженското ръководство трябвало да му изпрати четири момчета от града за нападатели на гарнизона в Гумендже.
На 19 юли пунктовият началник на Грубевския район Захари Гьорев с 20 души милиционери разкъсали телеграфните жици и съборили телеграфните стълбове на указаните места. На 30 юли Апостол тръгва с четата си за с. Крива, за да нападне намиращия се там турски гарнизон, състоящ се от 30 души войници. От местни гъркомани обаче войниците узнават за пристигането на четата в селото и се прибират в Гумендже. Два дена преди това изпратените от с. Боймица
142
милиционери подпомогнали вдигането във въздуха на моста при Гевгели от Сава Михайлов и Аргир Манасиев.
От с. Крива четата на Апостол слиза към полите на Паяк планина с намерение да подготви нападение над Гумендженския гарнизон. Срещу 2 август четата заема височините при местността „Бялата пръст”, под която е разположен града, а в града се изпращат трима души с по две бомби със задача: Иван Гюргин да хвърли бомбите в кавалерийската казарма при метоха; Гоно Кривенчев да хвърли бомбите в мудурлука и Ичко Катранков — в големия хан сред града. От тях само Гюргин успява да хвърли бомба в градината край метоха и да нарани няколко коня. От избухването на бомбата войската дълго време не могла да се опомни, докато най-после заела главните входни улици и места в града. Четата от своя страна обстрелвала града и още в тъмно се оттеглила в планината, без да бъде преследвана от аскера.
След оттеглянето на четата в планината, Апостол разделил четниците на няколко отряда, водени от негови помощници, а сам той с 63 другари се спуснал към полето. На 9 септември той влиза в сражение с едно отделение от 110 войници край с. Рамна. Загинали един четник и един войник. Четири дена по-късно четите на Апостол и Иванчо Карасулията на брой 103 души се сражават на връх Гъндак (Паяк планина) срещу 1200 души аскер. На 14 септември Апостол с шест четници води сражение при „Гола чука”, над с. Крива, срещу 80 души аскер, където загиват двама четника и 4 души аскер. На 13 октомври четите на Апостол, Иванчо Карасулията и Трайко Гьотов водили голямо сражение срещу войска — пехота и кавалерия, специално изпратена от Гевгели, Енидже-Вардар и Гумендже. Поражението на войската е било такова, че в продължение на няколко дни властите не позволявали на местното население да се приближи до местосражението, за да не види следите на многото жертви.
Във всички сражения в Енидже-Вардарска околия от четите загиват 4 души, а от аскера — 287 души.
Общо в Солунския санджак по време на въстанието са станали 16 сражения, в които взели участие: въстаници 935 души и аскер — 11437 души. Убити и ранени въстаници — 26 души и от аскера — 538 души.
Четническите сражения в Солунския вилает траели през цялото време на въстанието в Битолския вилает. Повечето от тях били краткотрайни, но имало и такива, които траели
143
по цели дни и дори по няколко денонощия. Броят на жертвите — убити и ранени — в тия сражения бил 109 души четници и 1182 турски войници. Героизмът по време на битките е учудвал противника и всявал страх и трепет в неговата среда. Четническото движение в районите на Солунския вилает ангажирало големи турски военни сили и с това движението даде значителна подкрепа на въстаниците в Битолско.
2. ЧЕТНИЧЕСКИ АКЦИИ В СКОПСКИЯ ВИЛАЕТ
Скопският вилает се е състоял от санджаците: Скопски, Призренски, Прищенски, Новопазарски и Ипекски. Македонската част от тях обхваща Скопския санджак с околиите Скопска, Прешовска, Малашевска, Велешка, Щипска, Кратовска и Кочанска и част от Прищинския санджак, а именно Тетовска и Гостиварска околии. Тези околии влизаха в Скопския революционен окръг. И тук, както и в районите от Солунския санджак, въоръжението било недостатъчно. Известно количество пушки „тетовки” имали околиите Тетовска и Гостиварска, но поради съседството им с многото македонски села организационни чети трудно могли да се движат. В други околии съществуваха други причини, които пречеха да се развият четнически акции. Така, в Кумановско силите на организацията се изтощаваха поради борбата й срещу сръбската пропаганда; Щипска околия бе разстроена от честите афери, избухвали преди въстанието, винаги придружавани с жестоки репресии; Велешка околия страдаше от вътрешни раздори между ръководни хора.
Колко неподготвен е бил Скопският революционен окръг се вижда от спомените на Никола Пушкаров, тогава председател на окр. револ. комитет на организацията. След като се получило решението за въстание, Пушкаров и другарите му от ръководството са отговорили на Централния комитет в Солун, че са „възмутени от това решение”, защото не били готови „и че дори е немислимо да се дига тук въстание”. На съобщението на скопяни, че в районите им липсвало всякакво оръжие, членът на Централния комитет Иван Гарванов отговорил, че съзнавали какво в Скопския революционен окръг масово въстание не може да стане, но смятали, че ще може да се извършат някои терористични акции, например
144
Четата на Кръстю Българията
145
ще могат да изпратят до 500 души от Черногорията да нападнат Скопие, а от вътре с бомби и динамит да се разруши една част от града. Никакви пушки обаче, нито динамит не били изпратени. Скопското ръководство решило да организира във всеки район по една-две четици, които да бранят населението от башибозуци. Пушки мартинки и „Гра” си доставили от Тетовско. Една чета, организирана в Кратовско, водена от Диме Стоянов Берберчето, дошла в Скопско и захванала да организира селата.
За набавяне на оръжие Пушкаров отишел в София, откъдето се завърнал в началото на м. юли с добре екипирана чета от 18 души и седем товара динамит и бомби. Интересен е съставът на четата: Милан Ангелов от Прилеп, основен учител; Александър Андонов от Пирдоп, учител в Кочани; Христо Шалдев от Гумендже, студент в Петербург, дошел да вземе участие във въстанието; Димитър Боянов, младши унтерофицер; Тодор Николов, свършил унтерофицерския курс, непроизведен в унтерофицер, защото бил социалист, и Диме Баев, войник — и тримата от Търновско, избягали от Ломския полк, за да идат в Македония; Роман Стефанович, русин, родом от Тифлис, ученик от V гимназиален клас, нарочно избягал, за да участвува във въстанието; Лазо Куледжия от Велес, кантонер от турските железници. Останалите били от Кумановско и Щипско.
На 22 юли четата на Пушкаров се настанила в манастира „Св. Иван” над с. Ветърско, близо до мястото, където р. Пчиня се влива във Вардара. От там могло да се следи движението по ж. п. линия. От манастира четата се преместила при с. Новачене и на 1 август вдигнала във въздуха един военен влак с 32 вагона. С бомби били нападнати два поста над моста. При това нападение се отличил особено много със своето мъжество Димитър Боянов, който влязъл във войнишките палатки, убил трима войници и излязъл. Четата се оттеглила към с Кожля. Потеря от около 200 души почнала да изтезава селяните от Кожля, подкарала пред себе си 50-ти-на селяни и се запътила към четата, като смятала, че четниците няма да стрелят срещу селяните. Но когато дошли до едно място, където войниците били по-високо от селяните, четниците дали няколко залпа и убили 10—15 войници. Престрелката траяла целия ден, без загуба от четниците. От Кожля четата на Пушкаров, след като обиколила няколко села, спряла се в Гюришкия манастир. На сутринта там се натъкнали на група от кумановската потеря. При завърза-
146
лото се сражение, което траяло до вечерта, убит бил един четник и трима били ранени. Към 20 август Пушкаров с четата си минал сръбската граница и от там се прехвърлил в Кюстендил. През септември той участвувал в един несполучлив опит да се нападне Крива Паланка. На връщане нападнал войнишките палатки при Пролесия.
В Скопския революционен окръг станали и следните сражения по околии:
Прешовска околия. На 21 септември в планината Виляч четата на поручик Тодор Христов с 18 души води сражение срещу 2000 души войници. Загинали 12 души четници и 5 души от аскера.
Малешевска околия. При с. Митрошинци, местността „Обозна”, на 1 септември двама въстаници се бият срещу 40 души аскер. Убит единият от въстаниците.
Велешка околия. На 17 октомври Андон Кьосето, когато се прибира за България с 30 души четници, се сражава на „Клепата” срещу 500 души аскер. Загиват 4 четници и 65 войници. На 23 октомври Борис Сарафов, също на път за България, с 65 души четници се сражава срещу 150 души аскер между селата Сълп и Хвърлец. На 6 ноември Андон Кьосето след сражението при „Клепата” влиза в бой с 50 души аскер. Загива един от четниците.
Щипска околия. На 15 август четата на Георги Данев на брой 9 души се сражава в с. Долно Трогерци срещу 200 души аскер. Цялата чета била избита.
Кратовска околия. Първото сражение е дадено на 25 август над с. Луково от четите на Н. Дечев и Мурджев със 152 четници срещу 7 хиляден аскер. Сражението е траяло 15 часа. Загубите на четите били 31 човека, а от аскера — 8 души. На 29 с. м. четите на Атанас Бабата и Славчо Ковачев, наброяващи 90 души, в продължение на 14 часа се сражават в планината Плавица, до Кратово, срещу 1500 души аскер. Загубата на четите била 3 души, а на аскера — 12 души.
Кочанска околия. От 5 до 20 септември се водят четири сражения, които са най-кръвопролитните. Четите били формирани в София и от там тръгнали към края на м. август.
147
Една чета, начело с Христо Чернопеев, трябвало да мине за Струмишко; друга — с Пешо Самарджиев за Тиквешко; трета — с Никола Жеков за Радовишко; четвърта — с капитан Тренев и студента Кирил Пърличев за Воденско и пета с Делчо Коцев за Кочанско. Петте чети наброявали 250 души. На 5 септември четите се натъкнали на 8 души заптии и убиват шестима от тях. Следващия ден се завързва сражение над с. Ново село срещу 6000 души аскер. Сражението е траяло 12 часа. Четите не са дали никакви жертви, а от аскера паднали 120 души. На 7 септември 26 души четници, заблудени при оттеглянето на четите, се сражават при връх „Султан тепе” срещу 5000 души аскер. Загиват всички четници. От аскера падат 15 души. И тук сражението е траяло 12 часа. Последно сражение е станало на 20 септември с групата на Константинов на връх „Китка” срещу 4000 души аскер. От четниците загинали около 40 души, а от аскера — 65 души. Сражението траяло десет часа.
Четническото движение в Скопския санджак, макар недостатъчно подготвено,
изиграло своята роля в помощ на въстанието в Битолско. Успешният атентат
край с. Новачене по железопътната линия Скопие—Солун срещу трена, с който
били пренасяни войски за Битоля, разстроило плановете на турското командуване
по изпращане войски срещу въстаниците в Битолски вилает. Освен това, поради
опасността, която четнишкото движение в Скопския санджак представлявало
за съобщенията и спокойствието на санджака, турското правителство било
принудено да задържи тук голяма част от наличните си военни сили, които
първоначално смятало да изпрати във въстаналите области.
3. ЗВЕРСТВА И ОПУСТОШЕНИЯ В СОЛУНСКИЯ И СКОПСКИЯ ВИЛАЕТИ
При избухването на въстанието битолският валия казал: „Комитетът с тия си действия ще стане причина да се унищожат всички български села.” И преди въстанието султанската власт използуваше разните афери, раздухвани във Връзка с някои разкрития или само по съмнение, за да се нахвърли над българското население, да започне арести, побоища, убийства, затвори, изпращане на заточение. Въстаническите действия, с които поробеното население в Македония и Одринско искаше свобода и сносен човешки живот, за турската
148
власт бе достатъчен повод, за да се започне изтребление на българския елемент, който й бе най-опасният враг, рушител на и без това прогнилата империя. Битолският валия ясно го казал: „... да се унищожат всички български села.” С такава директива тръгват аскер и башибозук „да потушават” въстаналите области в Македония и Одринско. И докато въстаниците се въздържат да посягат на мирното турско население, освен там, където то излиза с оръжие да подкрепи войската, аскер и башибозук се нахвърлят върху беззащитни села, избиват старци, деца и жени, ограбват и палят къщите.
Населението от районите в Солунския и Скопския вилаети не въстана. Действуваха
само четите, с изключение на някои места в Серския санджак, където част
от местното население по силата на обстоятелствата бе принудено да се брани
с оръжие в ръка. Въпреки това и тук турските власги извършиха много палежи,
грабежи, изтезания, издевателства, убийства. Тук ще се спрем накратко на
тези терористични действия на турските власти.
СОЛУНСКИ ВИЛАЕТ
В Серския санджак най-много пострадаха селата:
В Серска околия: Горно Фрашани, българско село наброяващо 90 къщи. След сражението, станало на 3 октомври, войската навлязла в селото, ограбила го и опожарила 13 къщи. От изтезания умрели трима селяни и изгорели в пламъците две деца. Обезчестени повече от 15 моми и жени.
В Неврокопска околия: с. Обидим, българско село от 250 къщи. След сражението, станало на 16 септември, селото е било запалено и цялото опожарено. Изклани били 26 души мъже, жени и деца. Много от изкланите жени предварително били обезчестени. Останалите жители на селото избягали в България.
Кремен, българско село от 198 къщи. След сражението на 18 септември войската навлязла в селото, ограбила го „до игла” и цялото опожарила. Изклани били 17 души. Жителите му избягали в България.
В Мелнишка околия: с. Пирин, българско село от 140 къщи. След сражението на 1 септември войската нахълтала
149
в селото, ограбила го и опожарила 17 къщи и 40 плевни. Убити и изклани повече от 35 души. Селският свещеник бил заклан по пътя при завръщането му в селото.
В Разложка околия: Мехомия (сега гр. Разлог), наброяващ тогава 650 български къщи и 200 мохамедански. При сражението, станало на 14 септември в града, войската нападнала българската махала, ограбила я и опожарила 95 къщи и толкова плевни. Убити и изклани 18 души и много други живи изгорени. Голям брой жени обезчестени и отвлечени в харемите.
Село Бачево, състоящо се от 130 български къщи и 120 мохамедански, след сражението на 14 септември войската навлязла в селото, ограбила го и опожарила 4 къщи. Убити и изклани над 50 души, между които и едно двегодишно дете. Повечето от селяните избягали в България.
Село Белица, съставено от 540 български къщи и 110 мохамедански, на 18 септември при завързалите се в селото сражения войската опожарила цялата българска махала, след което четниците запалили и изгорили мохамеданската махала, чиито жители участвували с оръжие срещу четите и убивали местните българи. По тоя начин цялото село било обърнато в пепелище. Аскерът изклал 120 души старци, жени и деца. Всички българи избягали в България.
Освен горните села, ограбени били и селата Годлево, Недобърско, Горно
Драглище и Долно Драглище.
В Солунския санджак най-много пострадали селата:
В Кукушка околия: с. Постулар, 56 български къщи, след сражението на 16 юли войската нахълтала в селото, ограбила го, като опожарила 6 къщи. Трима селяни убити и 20 жени и моми обезчестени.
В Дойранска околия: с. Балинци, 35 български къщи, на 15 август след сражение аскерът навлязъл в селото, ограбил го и опожарил две къщи. Убит един селянин. Много жени и моми обезчестени.
Във Воденска околия: с. Пот — на 11 август били бити до смърт всички селяни, двама от които след жесток бой били обесени с главите надолу.
150
В Гевгелийска околия: с. Смоквица — на 11 септември потеря влиза в селото и подлага на жесток бой всички селяни под ред, за да предадат скрито оръжие.
В с. Конско в първите дни на октомври многобройна потеря влязла в селото и след като измъчвала всички селяни, трима от тях хвърлила в накладения в черковния двор огън. Друг селянин, за да избегне адските мъчения, хвърлил се от горния етаж на училищното здание, за да тури край на живота си, но и той бил уловен и хвърлен в огъня.
В Тиквешка околия на жестоки мъчения били подложени селяните
в селата Бегнища, Глишик, Барово, Клисура, Копривщица, Рагня, Чемерско,
Батоша. Незасегнати не оставаха и другите села. Освен войската, тук са
върлували и каймакамът, приставите, потераджията помак Шевкели бей и някои
помаци, стари и зли разбойници.
СКОПСКИ ВИЛАЕТ
Тук най-тежко пострадали следните села:
В Щипска околия: с. Долно Трогерци (20 български къщи) на 15 август, след сражение, било нападнато от войска, ограбено и половината му къщи опожарени. Убити и изклани четирима души, между които едно седемгодишно дете и селският кмет.
В Кочанска околия: с. Ново село (30 български къщи) — след сражението на 5 септември войската навлязла в селото, ограбила го и цялото го опожарила. Избити и изклани мъже и жени 15 души.
Село Витоша, смесено от 15 български и 30 мохамедански къщи, на другия ден след изгарянето на Ново село е било нападнато от същия аскер, ограбени били къщите на българската махала и опожарени. Осем души селяни били избити и изклани.
Село Пресек (160 български къщи) — на 3 октомври войската, излязла да преследва чета, навлязла в селото, ограбила го и опожарила 6 къщи.
151
В Кратовска околия: с. Луково (13 български къщи) — на 25 август, след сражение между четници и войска, последната навлязла в селото и ограбила и опожарила цялото село. Убити един мъж и две жени.
Сведенията, които се дават до тук за извършените зверства и опустошения, се отнасят, както вече казахме, само за пострадали цели села. Извън тях, няма градове и села, където са минали войски и башибозук, в които да не са подлагани на изтезания и да не са разкарвани по затворите беззащитни граждани и селяни.
Спасилите се от турските зверства българи от Македония и Одринско намираха
прибежище в България, където биваха посрещани, подпомагани и настанявани,
както се посрещат кръвни братя. Техният брой надминаваше 30 хиляди души.
Революционният пламък, който заля през време на Илинденско-преображенското въстание и слабо подготвените и невъоръжени райони от Солунския и Скопския вилаети, не угасна и след потушаването на въстанието. Тайната македоно-одринска революционна организация и тук претърпя силни трусове, редиците й бяха разредени, на много места организационната мрежа бе разкъсана поради извършените от войската и башибозука убийства, кланета, безчинства, пожарища и грабежи, но като цяло и ръководен фактор тя напълно се запази и в тези райони, както и в цялата нейна територия — Македония и Одринско. Мнозина от нейните първи ръководители останаха по районите си, сред населението, което продължаваше да им дава прием. В скоро време организацията се изправи отново на краката си и отново високо издигна революционното знаме. Борбата срещу вековните поробители отново започна да се разгаря.
Илинденско-преображенското въстание с проявения в него героизъм и саможертва на борците даде пример на следващите поколения как да се служи на своя народ.