Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968

Въстанието в спомените на участници в борбата
(Подбрали и редактирали: Тодор Браянов и Илия Славков)
 

ОДРИНСКИ ОКРЪЖЕН РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ:

5. ИЗ СПОМЕНИТЕ НА ЛАЗАР ДИМИТРОВ
Втори председател на ООРК
 

През 1896 г. бях преместен от Цариград за учител при българската мъжка гимназия „Д-р П. Берон” в Одрин. Там едвам можах да заваря учителя Христо п. Коцев от Щип. Беше готов на път за Солун, дето се местеше за учител при българската гимназия. Нямаше възможност да ме тури в пълно ведение по извършеното дотогава относно революционното дело в Одринско. Движейки се по улиците, ми предаде само шифъра, с който кореспондирал с Централния комитет, и ми съобщи, че от учителите в града е посветен първоначалният учител Антон Арнаудов, от махала Каик. Каза ми още, че у Арнаудов е оставил печата на Одринския революционен комитет, печатни разписки за събиране помощи и симпатическо мастило за водене кореспонденцията с Централния комитет. Тези вещи да прибера от Арнаудов. Направих това веднага след отпътуването на Коцев. Коцев ми съобщи също, че учителят от гимназията Георги Петров от Кавадарци има 2—3 килограма динамит и ми даде упътване как да го пазя. Георги Петров не бил посветен в делото, но при все това имал доверие в него. Прибрах и динамита. Архива не ми остави никаква. Накрая ми съобщи, че в Мустафа паша (Свиленград) има основан комитет с ръководител (председател) Павел Генадиев, с когото веднага да вляза във връзка. Това и сторих.

Налагаше се да се предприеме преди всичко по-усилена деятелност в самия град Одрин и околията. А. Арнаудов бе сам. Други учители или граждани, посветени в делото, нямаше. Заслуга на Арнаудов бе, че ме запозна с учителя в с. Тешлъмюселим Димитър Даков [1], който възприе идеята да служи на патриотическото дело и бе веднага посветен в него. Той разви в скоро време похвална дейност, като основа комитети в селата източно от Одрин, в района така наречен Чокето. Най-напред бяха основани комитети в селата Ташлъмюселим и Татарлар, а по-късно и в селата Селиолу и Гечкенли. В началото работата се състоеше в агитация и разпространение на
 

1. От. с. Брестовица, Пловдивско.

312
 

литература — вестници и книги, доколкото разполагахме с такива.

Като най-деятелен работник в селата Гечкенли и Селиолу беше свещеник Георги, живущ в последното село. Той имаше син Калоян, ученик в гимназията „Д-р П. Берон” в Одрин. Последното обстоятелство ми даваше възможност да се срещам със свещеника често пъти, което беше от голяма полза.

По-късно в Чокето бе назначен по препоръка на Георги Василев Петко Напетов [1] от Малкотърновско за нелегален апостол и организатор. Той бе интелигентен, смел и енергичен младеж. Неговото стоене в Чокето оказа голямо влияние — засили революционния дух в населението...
 

1. П. Напетов е действувал през 1901/1902 г. като нелегален в Чокенско, Лозенградско и Малкотърновско, а през есента на 1902 г. пак е станал учител в Чокенско и след това тук секретар в четата на Кръстю Българията в началото на 1903 г.


[Previous] [Next]
[Back to Index]