Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968

Въстанието в спомените на участници в борбата
(Подбрали и редактирали: Тодор Браянов и Илия Славков)
 

ОДРИНСКИ ОКРЪЖЕН РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ:

6. СПОМЕНИ НА ПАВЕЛ ТЕНЕВ КОВАЧЕВ
Касиер на ООРК
 

Роден съм в Свиленград на 30 юни 1872 г. Свърших педагогическия курс в Солун.

В революционното дело съм посветен още през 1896 г. в Свиленград, заедно с Тодор Петков, преди идването на Павел Генадиев в родния ми град. Щом дойде П. Генадиев учител, настанихме го на квартира у Стефчо Янев. Аз заминах да следвам педагогия и философия в Йена, а Генадиев и другите продължиха да работят в Свиленград.

Завърнах се от Йена поради липса на средства. Учителствувах в Скопие и Сер, а учебната 1901/1902 година — в Одринската гимназия.

Председател на ООРК бе Спас Мартинов, мой бивш съученик. Членове на революционната организация, бяха дошли в Одрин още през септември 1901 г. Познати ми бяха Райко Петров, Димо Янков, Иван Димов, Дяков, Тодор Петков, Георги Василев и др. Учебната 1901/02 г. стоях настрани, безучастен в ръководството на движението.

На следната учебна 1902/03 г. председател на ООРК стана Велко Думев, когото познавах още от Македония. Той ме покани да стана член на ООРК. Предложих му условия: 1. учениците да не се ангажират никога в организацията; 2 в гимназията и пансиона да не се пазят компрометиращи материали; 3. да не се излагат нашите духовни власти до степен да се компрометират пред турската власт; 4. разходите да се оправдаят с оформени документи. Велко Думев донесъл предложенията ми на Централния комитет в Солун. Оттам получил отговор, че му се разрешава да ме приеме на негова отговорност. Бях касиер на ООРК.

След като получихме окръжно от Централния комитет за конгрес, ООРК реши, че не сме готови за въстание и такава директива дадохме на делегата Велко Думев. Когато последният бе вече в Солун, в изпълнение решението на ООРК, отидох с жена си Мария в Лозенград да проуча, доколко сме готови за въстание. Слязох в квартирата на главния учител Тодор Петков. През нощта в края на града в една къща се срещнах с Лазар Маджаров.

314
 

Маджаров ми даде сведение какво оръжие имаме вътре и какви чети имаме. Положението беше мизерно. Войводата намираше, че в района му няма материална подготовка за въстание.

Л. Маджаров бе безукорно честен и обективен. Видял бях и други войводи, но той ми направи най-добро впечатление.

Като се върнах в Одрин, докладвах на Окръжния комитет. Върна се от Солун и Велко Думев. Каза ни, че изложил директивите ни, но, като македонец-воденчанин, гласувал за въстанието. Другите членове на ООРК не реагираха срещу това държание на делегата ни в конгреса, затова нищо не се разисква.

Почнаха да пристигат наредби за бързо въоръжаване на населението, за да се подготви за въстание. Давахме ход на тия наредби. Навсякъде и особено в източната част на Одринско се започна трескава дейност. Много пари постъпиха за оръжие. Велко Думев отнесе сам една сума в България за набавянето му.

Щом стана Керемидчиоглувата афера в с. Раклица, Лозенградско, Околийският революционен комитет ни съобщи, че делото е разкрито, да се спасява кой как може. Тодор Петков дойде в Одрин и замина за Свиленград. Щом се приключи учебната година, замина и Велко Думев. От Окръжния комитет в Одрин останахме само двама души: аз и Васил Шанов. Под предлог, че ще идем на бани, извадихме си паспорти за България. Чрез жена ми и жената на Шанов пренесохме печата и пари. Обиск не ни правиха. С пунктовия началник Янаки Гочев отидохме в града и се настаних на квартира у . . . . . . . След някой ден дойдоха Велко Думев и Васил Пасков, получиха от мен 400 лири.

На конгреса на „Петрова нива” не можах да ида поради бременност на жена ми.

Тоз конгрес избрал Велко Думев за представител на Одринско в Задграничното представителство на ЦК, а Васил Пасков станал главен касиер на Одринско със седалище Пловдив. Мене назначили за пунктов началник в Бургас.

След като роди жена ми, отидох в Бургас. В хотел „Москва” намерих щаба на въстанието в Одринско: Герджиков, Маджаров и Икономов. Чрез София постъпиха у мене на два пъти около 46 000 лв. С тях закупих кримки по 8—10 лв. едната, други взривни материали, навуща и др. Въоръжихме доброволци и ги изпратихме във въстаналата област.

315
 

Лазар Маджаров
Лазар Маджаров

316
 

В Бургас воените ни дадоха 4 каруци бердени с патроните. Замълви се, че уж сме ги откраднали. Отнесоха ги на границата.

Отидох в София и се явих в Задграничното представителство на ЦК при Хр. Матов и д-р Хр. Татарчев. На тях предадох архивата и отчета [1] за въстанието в Одринския революционен окръг. Те признаха, че само Одринско единствено се е отчело редовно по въстанието.
 

1. Част от тоя паричен отчет е напечатан в сб. Преображенско въстание, 1955, София, стр. 234—237.


[Previous] [Next]
[Back to Index]