1. СПОМЕНИ НА ГЛАВНИЯ УЧИТЕЛ ДИМИТЪР ДИМИТРОВ БОЖИКОВ
Начало на революционна организация в района
Осем години учителствувах из Източна Македония. През лятото на 1896 г. получих назначение за Бунархисар. Бях в Солун и оттам трябваше да тръгна. Предстоеше ми да се снабдя (пътен лист) от полицейското управление. След дълго бавене началникът заповяда на помощника си да види „анги девлят топраанда булунур” (в коя държава се намира Бунархисар). Помощникът взе справочника и след дълго търсене, спря на едно място и отговори: „Ефендим, Бунархисар девлет-и-алие топраанда булунур” (Господине, Бунархисар се намира в царската ни земя). Като се увериха, че не пътувам за България, най-после ми издадоха тескере, което беше по форма и големина като паспорт, тъй като пътувах за друг вилает — Одринския.
По новопостроената железопътна линия Солун—Дедеагач, Люлебургас се насочих към Бунархисар. От Люлебургас за Бунархисар пътувах с файтон около 5—6 часа.
В Бунархисар спрях в хотела на Агапито (грък), който, като разбра, че съм български учител, ме посрещна много любезно. Но бунархисарци не ме оставиха — щом научиха, че им е пристигнал учителят, веднага ме взеха и бях гост у свещеник Димитър Бодуров. Семейството му бе многолюдно — 9 деца, от които 5—6 все на училищна възраст.
Свещеник Димитър Бодуров ме запозна с всички интересуващи ме въпроси. Аз вече знаех, че в градеца има трима свещеници, отношенията между които не бяха добри. Също така схванах, че между двамата първенци-братовчеди Киряк Калудов и Стоян (Наньо) Каика има омраза. Поради това
372
цьрковно-училищните дела са били в застой и аз знаех, че моята задача, при тези отношения, е да действувам към смекчаване на личните отношения и амбиции.
Всред градчето извира голям извор (оттук и името Бунар). Както после се убедих, населението бе много трудолюбиво, добродушно, доверчиво и трезво. Такъв добър народ не се намира вече. Населението се много зарадва, че има учител. Направи силно впечатление, че идвам от толкова далече (Солун) с жена и дете. Аз бях първият екзархийски учител в Бунархисар. Дотогава учителите — повечето местни — били плащани от общината.
Началото на революционното дело в Бунархисар поставихме двамата с Павел Генадиев, учител в Лозенград. Това бе през есента на 1896 г. Двамата братовчеди-първенци Киряк Калудов и Стоян (Наньо) Каика бяха първите посветени. В. дома на последния дадохме клетва и целунахме камата и револвера, поставени на кръст. Посветих пръв в делото К. Боруджиев, твърд и решителен човек. Той от своя страна посвети двамата братя Никола и Атанас Велкови, негови роднини. Те посветиха други и броят на всички достигна до 30 души. Във ВМОРО посветяването в делото бе единично и верижно, като отделните членове не се познаваха помежду си. През 1898—1899 г. получих нареждане да събирам месечни членски вноски и като се съберат повече пари, да се достави оръжие. В своята работа се ръководех от напътствията, които ми се даваха от Лозенград. Във връзка с работата имах среща с Лазар Маджаров, тогава главен учител в Лозенград. През 1899 г. напуснах Бунархисар. Предадох всичко на Костадин Боруджиев като мой временен заместник. Предадох 600 гроша общи пари и някои книжа, като дойде моят наместник главен учител в селото, който сигурно ще е посветен в делото, за да му предаде всичко. Конст. Боруджиев бе прост човек, но с отлични качества, крайно честен, вярвам да е изпълнил нареждането ми. Обаче моят заместник Хр. Настев не загатва нищо по това в своите спомени. Нещо повече дори той пише, че бил посветил в революционното дело и К. Боруджиев, посветен вече от мен. Вярно е, че революционното дело в мое време бе в своето начало, но за възстановяване на историческата правда, трябва да се изтъкне, че началото на револ. дело в Бунархисар датира от 1897 г., преди отиването на Хр. Настев. Това се потвърждава и от спомените на
373
Тодор Н. Карагьозов [1], който казва: „В 1898 г. главен учител в Бунархисар бе Димитър Божиков от Македония. Той посвети няколко души, между които бяха Андрей Стоянов и Костадин Боруджиев, който бе мой близък”, и пр. От спомените на Хр. Настев личи известна пристрастност — искайки да изтъкне себе си като първи основател на революционното дело в Бунархисар.
През 1899 г. бях преместен за гл. учител в гр. Фере [2].
Две години по-късно аз бях вече учител в Одрин. През 1904 г. в Одрин
пристигнаха заточениците бунархисарлии, освободени от Акия калеси (Мала
Азия), жертви на Керемидчиоглувата афера. Дойдоха Кост. Боруджиев, Никола
й Атанас Велко Кехайови и други, които сега не си спомням. Радостта от
ненадейната ни среща бе голяма. Но тези хора бяха съсипани физически и
душевно. Прочутият веселяк и хороводец Н. Велков беше унил, с изгубено
здраве. Всичките осъждаха лекомислието на ръководителя Хр. Настев. Особено
силно го критикуваха за ненавременното му напускане на Бунархисар.
1. Вж. борбата в Бунархисарския район, библиотека „Тракия”, № 2, стр. 49 — от Ив. П. Орманджиев (1929) г.
2. Нямало е никакви местни причини Д. Божиков да бъде преместен. А не е изяснен въпросът по назначението на Хр. Настев в Бунархисар, което ще да е станало вероятно чрез съдействието на Вър. к-т (Б. Сарафов чрез свой човек в Цариград), т. с. едно предварително споразумение в София със Сарафов — П. Генадиев за обира в Родосто. В спомените си Настев премълчава и друг един факт: той взел всички сведения за села и лица във Варна от колегата си Д. Спиров, заточеник при аферата, без да му каже това и без да отбележи в спомените си, та Спиров прочел спомените на Настев с изненада и това пише с огорчение в своите спомени, написани по-късно.