1. СПОМЕНИ НА РАЙКО ПЕТРОВ
Легален ръководител през 1902—1903 г.
Роден съм в М. Търново на 4 юли 1876 г. Свърших IV клас на одринската българска гимназия „Д-р П. Берон” през учебната 1892/93 г. През месец септември 1893 г. постъпих учител в родния си град и учителствувах непрекъснато до учебната 1898/99 г.
Моите съграждани Андон Драгулев, Иван Попов и Стамо Сталев от 1880 г. положиха основите на II класно училище, което постепенно направи М. Търново истински културно-притегателен център за пробудата на българите в този край.
По Великден през 1896 г. лозенградският учител Павел Генадиев, с една група ученици, дойде в М. Търново и седя два дни. Като ми заяви там, че зад тая привидна екскурзия се криело желанието да се опознае по-отблизо с живота, нравите и обичаите на населението, в това число българския край, и да провери непосредствено има ли благоприятни условия да се основе в бъдеще таен революционен комитет, който да проагитира между населението идеята за въоръжен бунт при робството.
От 1897 до 1899 г. не се предприе сериозно за организиране населението, освен навлизането през 1897 г. на една чета, екипирана и изпратена по инициатива на новосъздаденото самостойно емигрантско дружество „Странджа”. Главен идеен вдъхновител и секретар на четата беше Стоян Петров, може да се каже, че той бе първият предвестник на величавата Странджанска епопея, първата ластовичка на политическа пролет.
През учебната 1899/1900 г. работи доста учителят Ст. Добрев. Учителството се впрегна на работа изцяло.
408
През 1900 г. прочутата Керемидчиоглува афера разстрои организацията в Лозенградско и Бунархисарско. Смелостта на кротките и безопасни дотогава българи да организират тайни революционни комитети пред самия Цариград вбесяваше турците и ги правеше нервни, предизвикателни и отмъстителни.
Идеята за основаване таен революционен комитет в М. Търново проникна по разни пътища незабелязано чрез организатори като Лазар Маджаров, Тодор Шишманов, Петко Напетов и др., които още през 1899 г. бяха проникнали в някои наши села и хвърлиха между населението семето на бунта, в М. Търново образуваха тайна революционна група в състав: председател Димо Янков, секретар — аз и членове Евтим Казаков и още други двама. Куриер до Бургас или до Ясна поляна, решителен и предан до фанатизъм на делото, бе Войно Димов Роянов от М. Търново. Дотогава пощата от вестници, писма и бунтовническа литература получавахме чрез с. Велика, където ръководител бе Васил Попов.
На свои средства тайната революционна група въоръжи куриера, определи му 20 лева месечна заплата, която получаваше редовно срещу разписка, и го снабди с необходимото пълномощно до добре познатия ни приятел в с. Ясна поляна Стамо Грудев, който получаваше от Бургас пощата за Велика и я разпращаше по принадлежност.
Понеже разстоянието М. Търново—Ясна поляна е повече от 60 км и зимно време бе почти невъзможно да се пътува, Войно намери по-къс канал — до поста „Босна”, при с. Конак, Малкотърновска околия. Под предлог, че отивам в Бургас на баните да се лекувам, получих редовен паспорт, отбих се на поста, гдето намерих Терзиев и току-що пристигналия от М. Търново Войно. С него уговорихме: Войно да пренася пощата само до поста, а войниците, които всеки 5 дни отиваха в Бургас за храна и други продукти, да я отнесат до Георги Минков или Георги Кондолов и ако има вестници или други пратки (с изключение на оръжие), да ги донасят до поста. На прощаване Терзиев даде на Войно една безгласна пушка със 100 патрона. Войно му се отплати за тоя подарък главно, ка то през един мъглив ноемврийски ден открадна ловджийското куче на един ефенди и го откара на поста също подарък.
След осигуряване външната кореспонденция, цялото си внимание съсредоточихме да спечелим съмишленици в селата: Граматиково, Кладара, Пикнихор, Мегалово, Маглавит,
409
Паспалево, Мокрушево, Стоилово, Бръшлян, Заберново, Калово, Звездец, Конак и др., които от своя страна да организират също както в М. Търново тайни групички. Това ни се отдаде лесно, тези села вече бяха обходени от Т. Шишманов, Маджаров и други нелегални дейци.
Първата ми среща с Лазар Маджаров бе на „Дражовата колиба”, в Устрака, три километра югозападно от М. Търново. Придружаваха го 3—4 четника, от които познавах веселия и симпатичен, Костаджим [1] от Лозенград. По това време Маджаров страдаше от ревматизъм в краката. При размяната на мисли върху организационната дейност, той ми каза, че през лятото на 1901 г. ще ме споходи опитният и енергичен Г. Кондолов, който щял да бъде и войвода на М. Търновско.
През май 1901 г. получих бележка от председателя на групата в с. Мокрушево — Стоян Добрев, с която ни съобщаваше, че Кондолов пристигнал с четата си и ме вика по важна работа в местността „Устрака”. Нощно време отидох в Мокрушево и към нолунощ, придружен от Ст. Добрев, Стоян Кандилски, тръгнахме към Устрака, покрита с такава гъста вековна гора, че грамадния огън на четата забелязахме едва когато пристигнахме на самия бивак. Предни часови ни спряха на две места. Пропуснаха ни само след като Ст. Добрев казваше парола. На бивака пръв ни посрещна войводата от четниците, познавах само Дико Джелбов, Киро Димитров, Георги Чернев и Васил Попов, който наскоро бе избягал от Велика и се присъедини към четата. Хайдушката обстановка всред величествената природа и красивата форма на пъргавите самоотвержени герои: бозава куртка и панталони, бели рошави калпаци с емблемата на смъртта с черни подбрадници, направиха такова силно впечатление на младенческата ни душа, че и сега, като си припомня, струва ми се, че се къпя в кристалните струи на извора, край който бяха разположени уморените четници.
Кондолов, висок и плещест, с красиво открито чело, с пламенен проницателен поглед, който хипнотизираше, подчиняваше и увличаше човека с цялата си внушителна фигура, изразяваше непреклонна воля и несъкрушима енергия. След разговора ни върнах се направо в М. Търново, незабелязан от никого.
Назначението на Кондолов беше да повдигне бунтовническия дух на населението,
да го привлече масово в организа-
410
Неизвестен четник от Преображенското въстание
411
цията, да внесе необходимия респект в тайните революционни групи. В това отношение той беше незаменим организатор.
В скоро време разполагахме вече с много самоотвержени хора. От с. Мокрушево напр. Петко Томов беше много бърз и храбър. Околийският комитет често го използваше като водач на чета, за пренос на оръжие и пр. През една снежна нощ той отиде до с. Ясна поляна и се върна с две пушки и кримкови патрони. Целият му товар беше около 30 кг. Чудех се на бързината му и не вярвах как може да се иде толкова далеко и да се върне в една нощ. Почнах да претеглям на кантара дисагите му с патроните. Ето че влиза в дюкяна един турски полицай. Запазих присъствие на дух и накарах куриера да тури в дисагите волски подкови. С тях патроните се закриха и полицаят нищо не откри, въпреки че надникна да види какво мерим.
Имаше и предани жени на организацията в с. Стоилово, напр. такава бе жената на Стоян Карайбаша — Гина. Тя служеше като местна куриерка. За да не я подозира властта, винаги водеше и детето си. Тя отиваше дори до Мокрушево да дари четата с хляб, тютюн и писма в цедилката.
През 1902 г. секретар на втората Кондолова чета беше Христо Караманджуков. Той тласна революционното дело в околията ни напред и внесе респект и дисциплина в четите и в селските комитети. Познавахме се като съученици от Одринската гимназия. В него време се заведе практика, за по-голяма сигурност, да работим с два шифъра — единия за четите, а другия за Одринския окръжен революционен комитет. С втория шифър работеше секретарят на околийския ни комитет.
Някои от чорбаджиите, със съдействието и съгласието на официалната власт, ограбваха беззащитното население в нашия край и създаваха сериозни пречки на революционната организация. Въпроса за чорбаджийството — неговото привличане в редовете на организацията — се нагърби да го разреши Михаил Герджиков, който пристигна в града ни към средата на октомври 1902 г. с 5—6 души четници. Четата бе настанена в къщата на Дражо Киров, чиито Колиби в Устрака служеха за централна станция на четнипцсите движения между М. Търновския и Бунархисарския райони. За да не се привлече вниманието на турските патрули, които денонощно обикаляха улиците на града, изтровихме всички кучета около Дражовата къща, за да не издават с лая си постоянното влизане и излизане на членовете. Хляб, цигари и
412
др. неща се носеха в къщата дене, и изключително от майката на Войно — баба Ерина Рояна. След двудневна почивка четата си замина от града, а Герджиков, за по-голяма безопасност, преведохме в къщата на баба Стана Комитката, майка на неразделния другар на Л. Маджаров — Янко Стоянов. В тая къща околийският комитет в целия си състав, под председателството на Герджиков, в ред заседания обмисли мерките, които трябваше да се употребят за привличането на чорбаджиите и еснафа в организацията. Реши се всеки член от комитета да говори на трима свои близки роднини или приятели да станат по-скоро членове. На Димо Янков се възложи да говори на Анегности и още на другия ден — 25 октомври — да съобщи на Герджиков за резултата. На 27 октомври вечерта той ме извика, запита ме какво оръжие има в мене и ми каза да му намеря две решителни момчета. Още същата вечер му изпратих Георги Кустадиев и Петко Пухата.
На 28 октомври сутринта те се явиха при мене с една бележка от Герджиков да им дам два револвера „нагант” и две ками, за да ги изострят. Казаха, че тая сутрин рано Герджиков заминал за с. Манастир (псевдоним на Мокрушево). . На 28 октомври 1902 г., към 6,30 часа следобед, когато бях още в дюкяна си, дойде един човек и съобщи, че пред къщата на чорбаджията Анегности имало голяма навалица и се слушали отчаяни женски писъци. Тази вест порази всички присъствуващи и дюкянът ми за няколко минути се изпразни. Проверих наново джебовете си да не би да е останало някакво писмо и си отидох у дома. След 15 минути чух удари на външната ни врата, излязох да проверя, в двора ни повече от 10 души войници, с натъкнати ножове на пушката, и полицейският пристав. Последният строго рече: „Заповядайте в участъка, викат ви за една малка справка!” Придружен бях от войниците с голи ножове, поставиха ме в кауша.
Тревогата в участъка беше голяма. Стражарите коментираха убийството. След два дни затвориха и баща ми. Обвиняваха ме, че съм снабдил убийците с оръжие и че убийството е извършено по моя заповед. По недоказаност и липса на улики, освободиха ме след 20 дни.
След като ме освободиха от затвора, свикахме първото заседание в къщата на главния учител Атанас Калфов и при създалата се благоприятна атмосфера поради страшното и неочаквано от никого убийство, обмисляхме начините за масовото привличане на всички граждани в организацията. Решихме през предстоящата Коледа и Нова година в опреде-
413
лени къщи из най-затънтените части на града да се канят по 40—50 души и там да положат установената клетва пред Евангелието, камата и револвера. На такова масово посветяване присъствувах само в къщата на Жеко Вълчев Джелебов.
Срещу новата 1903 г. в М. Търново пристигна Г. Кондолов и неразделният му другар Стоян В. Камилски. Настанихме ги в къщата на Петко Карарусинов. С Д. Янков заминахме за Лозенград (по псевдоним Черковна) на среща с делегата на Одринския революционен комитет Павел Ковачев. Дадохме съгласието си за обща акция през лятото, ако въстанието е повсеместно. Даде ни 10 екземпляра от Устава. Един познат турчин, продавач на качак-тютюн, ме извика в едно кафене, забеляза, че елекът ми е надут и ме запита какво нося, казах му тютюн. „Защо не взе от мене?” — рече той. Дай ми и ти половин ока, отвърнах му и така се измъкнах. Като се върнахме в М. Търново, Кондолов се беше срещнал с голяма част от хората и беше успял да укрепи в тях надеждата и вярата в успеха на готвения бунт.
В началото на февруари 1903 г. Георги Варянов от М. Търново ми донесе бележка от Михаил Герджиков да ида веднага при него в чифлика на Острата чука, щял да замине за с. Велика. Той ми честити бързото освобождение и ме за пита дали дадохме съгласието си за общо въстание. Като му казах, че напълно се съгласяваме, остана много доволен. След това ме запозна с четата си, която броеше около 25 души.
Вън от нарежданията за предстоящото въстание, Герджиков ми поръча да приготвя 5 чифта турски войнишки дрехи и 5 феса, необходими за преобличане на тези, които ще поставят взрива на моста, и да му ги изпратя след 24 часа в с. Велика, през което щеше да мине четата. Върнах се в града. От дюкяна на братя Праматарови взех 15 метра синьо сукно, няколко макари, 5 феса и ги дадох на пет души шивачи с поръчка да приготвят дрехите в 24 часа.
На другия ден дрехите бяха приготвени и изпратени в с. Велика. Същия
ден вечерта ме арестуваха, разкарваха по участъците и съда и през май 1903
г. ме осъдиха на 15 години затвор.
гр. Малко Търново, март 1903 год.