Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968

Въстанието в спомените на участници в борбата
(Подбрали и редактирали: Тодор Браянов и Илия Славков)
 

МАЛКОТЪРНОВСКИ РАЙОН:

6. СПОМЕНИ НА ЕВТИМ ПОПКОНСТАНТИНОВ
 

В с. Паспалево
Нападението в с. Граматиково

Роден съм на 4 декември 1876 г. в М. Търново. Свърших трети клас в родния си град и отпосле се научих на зидарство. Без паспорт отивах да работя в Ясна поляна. Тук Стамо Грудов ме посвети в делото. Той ми даваше вестници и писма, които предавах на Евтим Казаков, когато се връщах в М. Търново.

В Ясна поляна се срещнах и с Дико Джелебов. Той подробно ме посвети в делото, но не ме закле.

След убийството на Анегности Дяков, учителят Димо Петров напусна с. Паспалево. На 8 ноември 1902 г. аз се услових учител там. Кондолов ми възложи да събирам членските вноски на Карадере и Паспалево и да ги предавам на самия него. Вноските служеха за купуване оръжие.

В Паспалево живеех със семейството си у свещеника Георги Саров. Срещу Спасовден (1903 г.) колибарите от Темния лък дойдоха и съобщиха на двама ни, че им се предал разбойникът Апостол Димитров от Одрин. Уведомихме за това четата на Дико, която бе край селото и се състоеше от Михал Даев и Иван Тамахкяров от Паспалево като малолетен не го искаха, но той настояваше и ходеше, и Г. Д. Мутафов. Надвечер с попа и трима въоръжени колибари водехме разбойника. Като се изкачвахме по чуката, където бе четата, срещна ни старият куруджия Али и ни извика да се върнем. Двамата със свещеника веднага отидохме в село. Научихме, че съобщил какво видял и че с двамата участъкови джандарми и Арап Юсуф веднага заминал за М. Търново. Очаквахме обиск. На другия ден следобед дойдоха двама куруджии с 15—16 джандарми, питали мухтарина: „Где са попът и учителят?” „Из селото” — отговорил им той. Ние, наистина бяхме край селото и наблюдавахме какво става. Четата беше извикала смъртните дружини от Камила, Цикнихор, Маглаик, Карадере и Паспалево, всичко около 120 въоръжени селяни. Събраха се в петък вечер и в събота сутринта обградиха селото с цел да нападнат жандармите. С попа убедихме Дико Джелебов да не предприема нищо, за да не се излага селото, още повече, че имаше

436
 

нареждане, четите да отбягват стълкновения с турците, за да не се разкрива организацията преждевременно. Четата и смъртните дружини се оттеглиха в местността Кашлачището. С попа станахме нелегални.

Начело на организацията в Паспалево стоеше поп Саров. Селяните го слушаха за всичко. Той ходеше и в Кара-дере, Моклушево, Маглайк и Колибите, Темния лък, Сарпачовица и Дриньовци, в които всичко нареждаше самовластно с авторитета си. Наоколо друг такъв свещеник нямаше. Той бе човек с твърда воля и неустрашим характер. Около 35-годишен, поп Саров скиташе като хала из селата, оставаше при смъртните дружини на Паспалево, Карадере, Мокрушево, и колибите им на обучение. До конгреса на Петрова нива ходех с четата на Дико Джелебов.

След конгреса на Петрова нива при разпределението попаднах в четата на Дим. Халачев, постъпваха и легални, които ставаха подозрителни за властта.

Центърът на четата ни бе с. Кладара и колибите около него: Белковци, Папракьоница, Симоновци, Грозданчовци, Чукарът и Лазаровци. От участъка на Кондолов получихме съобщение за въстанието и нареждане да заминем за Граматиково. В местността Стойков чукар намерихме П. Шиваров с четата му и смъртни дружини, каквито водехме и ние, около 80 души всичко от участъка ни, с четниците заедно. Там се разпределихме на групи за нападението на Граматиково, Потурник и Визица, и две групи за сечене телеграфните стълбове и разрушаване държавния мост на р. Велика, наречен Качул. Визица бе нападната от граматиковски смъртници. На същите се възложи разсичането на стълбовете и разрушението на моста. А Граматиково се остави за 120 души на чело с П. Шиваров. Аз бях между тях.

Шиваров раздели целия отред на пет отделения. Той сам взе своите 15—16 четници и се настани в корията Боже име, където граматиковци празнуват Спасовден, за да командува оттам и останалите четири отделения от по 25—30 човека, предназначени да нападнат гарнизона в Граматиково. Няколко дни преди въстанието проучихме мястото и се определи где кое отделение ще залегне. На 5 август вечерта свещеникът Георги Костов направи молебен на Стойков чукар и настъпихме веднага. Първо замина групата на Визица. След нея тръгна Шиваров и после другите.

Казармата, която се намираше вън от Граматиково, бе нападната така: едно отделение залегна западно от нея в

437
 

Пеньо Шиваров
Пеньо Шиваров
 

гробищата и Мавродиновата нива; на източната й страна, по пътя за селото и р. Велика залегна друго отделение начело със Стоян Томов, а в южната й страна, където местността бе на закрито и се намираше вратата на казармата, залегнаха останалите две отделения от по 20 души начело с мене

438
 

Димитър Халачев, Калчо Костадинов и Петко Зидаров
Димитър Т. Халачев, Калчо Костадинов и Петко Д. Зидаров
 

и Л. Мечев; те бяха на пътя за местността Припор или Вургари и бърчината Бучово. На мене бе възложено, щом стигна до входната врата на казармата, да дам изстрел, знак да почнат да гърмят двете отделения от запад и изток. Залпо-

439
 

вете на тези отделения накараха войниците да излязат от казармата. Пресрещнаха ги с огън другите две отделения — мойто и на Л. Мечев. Турците обаче заеха окопите си. Те бяха далеко от нас 40—50 крачки. Като изгърмяхме около 20 патрони в сражението, почна да се съмва. Шиваров даде сигнал за отстъпление. Съгласно разпоредбата, първо отстъпи моето отделение, а после отделението на Л. Мечев. Отделението на Стоян Томов не разбра сигнала, та се изправи и настъпи, с което се изложи на стрелбата на западното отделение. Поради тази грешка, то даде трима убити (Керяза, Костов, Панайот Янакиев и Коста . . .) и един ранен (Стамат Георгиев Цинин) в крака, излекува се в Бургаската болница.

Като се изтеглихме на бивак, турците сами напуснаха казармата и заминаха за М. Търново. Складът им от брашно, ориз, масло и други припаси разграбиха граматиковци. Шиваров наби някои от тях и те се изказаха кой какво бе задигнал. По негова заповед група въоръжени селяни запалиха поста.

Щом почна нападението, по нареждане на Шиваров, Граматиково бе изпразнено. Хората отидоха в гората и в колибите си.

В Бургари получихме нареждане всеки да замине в участъка си. С. Д. Халачев и Г. Костадинов се събрахме в Кладара. Около 15—16 дни свободно се движехме. При отстъплението получихме нареждане да се оттеглим в България, като съпровождаме населението с добитъка му.

През 1904 г., като се даде амнистия, върнах се в М. Търново. На 29 декември (н. ст.) 1921 г. бях ръкоположен свещеник за с. Звездец.
 

с. Звездец, 11 август 1926 г.


[Previous] [Next]
[Back to Index]