ИВАН МИХАЙЛОВ, „МАКЕДОНСКА ТРИБУНА":
Македонското Освободително Дело и Преврата от 19 Май 1934 Година
 

Македонското легално борчество

Македонските легални организации са също борчески. Те непрестанно се борят, с перо и слово, харчат енергия, време и нари за тържеството на поставената, освободител на цел. Тяхната дейност изцяло е пак една борба, макар и легална. Разликата с ВМРО е тази, че те не си служат с оръжие, не са легални. Но, ще повторим, за едно борчество, за една революция даже не винаги е нужна употреба на оръжие. Ганди проявява едно борчество легално, което обаче в действителност е същинско революционерство.

Всичко това още повече доказва, че е лесно обяснима и оправдана духовната близост между легалните и нелегалната македонска организации, между двете части на едно и също народно освободително движение.

* * *

Легалните акции на ВМРО

Самата ВМРО върши легални акции, измежду които много остават скрити, неизвестни за широкото общество, а някои публично се съобщават - напр. подаваните до Обществото на народите мемоари, даваните до всевъзможни дружества и видни личности осветления, отпечатваните за общественото мнение декларации и комюникета и пр. Измежду неразгласените легални акции има чисто политически постъпки, но особено широко място заемат усилията, които ВМРО е полагала за запазване куража, надеждата и националния дух на поробения народ. В това отношение апостолството на ВМРО, нейното слово и перо е вършило всред поробените не по-малка работа от онази, която легалните организации са извършили всред емиграцията. Всепризнатите грижи за повдигане на духовния уровен на поробените, за икономическото им съвземане, за построяване на училища, за подобрение на хигиеническите условия на живота и пр. са пак една редица доказателства за легалните усилия на ВМРО. Впрочем, грамадната част от средствата на ВМРО отиваха за дела от чисто легален характер. В последните 8 години тя изразходваше 40 на сто от приходите си за такива легални работи.

Тоя отдел на легалната Дейност заставя дейците от ВМРО често да имат връзки с отделни легални лица от македонски и немакедонски, от български и небългарски произход (специалисти, учени, лекари, инженери, агрономи, учители, свещеници, журналисти, адвокати, политици, общественици, държавни мъже и т.н.). Също така с легални сдружения и организации в самата Македония, в България и в целия свят. Голям е броят на европейците и американците с видно обществено положение, които са се срещали с хора от ВМРО. Мнозина са и тези помежду им, които взеха през живота си като своя каузата на ВМРО. А също така не са малко политическите и обществени организации, небългарски и македонски, напълно легални и при това, които открито са бранили идеите и делото на ВМРО, като са поддържали в течение на дълги години връзки с нея. За пример ще посоча еврейските организации в България и Балканският комитет в Лондон. Разните български културни и обществени организации са имали, без изключение, всякога връзки с ВМРО.

Подир всичко това може ли някой да смята неестествени и осъдителни връзките с ВМРО на хора от македонските легални организации?

* * *

Изпитанията на легалните ратници

Много пъти са страдали, умирали заради Македония, легалните работници, точно така както и членовете на ВМРО.

Преди 9 юни 1923 год. в България бяха тормозени легалните македонски сдружения, а ръководителите им пратени без никаква вина в Сливенския затвор. Причината за всички тия изпитания е била във факта, че легалните ратници гонят същата цел, която има ВМРО - освобождението на Македония; затова, че техните чувства и идеи са чувства и идеи на хора на борещата се и страдаща Македония, а не са чувства на някакви епитропи.

И тия неща потвърждават колко близки би следвало да бъдат помежду си македонските общественици, македонските организации.

Своята сърдечна близост, своята почит и братско съчувствие легалните организации публично са манифестирали спрямо революционерите - при панихиди, при възпоменателни утра за паднали герои, при митинги за зверствата на поробителя, при прослава на големи дати от революционното минало на Македония. Така е с всеки народ. Ентусиазмът или мъката, които обхващат един народ в такива дни, не веднъж са подтиквали най-скромни легални хора да станат борци и герои.

Но никому в България не бе дошло на ума, освен Стамболийски и Кимон Георгиев да гони и арестува македонците заради тая им солидарност по дух и сърце. Остава да бъдат арестувани свещениците заради устроените панихиди.

Впрочем нелегалните борци винаги излизат из легалната среда: те не са се родили с пушка в ръка. Пък и всички емигранти - македонци в България са отишли там поради дейността им в революционната организация срещу робството. Възможно ли е да останат и бива ли да останат без връзка при такова положение македонците от двете среди - нелегална и легална?

[Previous] [Next]
[Back to Index]