ИВАН МИХАЙЛОВ, „МАКЕДОНСКА ТРИБУНА":
Македонското Освободително Дело и Преврата от 19 Май 1934 Година
 

Поуката от чуждите революционни движения

Поучителна е историята на чуждите революционни движения. В течение на голямата война чехите се проявиха- легално и нелегално в полза на освобождението си. Начело с Масарика, Бенеша, Стефанека и др., вън от Чехия се развиваше политическата и конспиративна работа, но тоя външен център се опираше на голяма мрежа от съзаклятия в самата Чехия. Опираше се и върху целият обществен дух и живот на Чехия макар тоя живот Да бе легален.

Борците на Полша никога не са били без връзки с легалните слоеве на народа и с легализираните обществени полски организации в страната и в чужбина (емиграцията). Не само това. Знае се от всички, че полската емиграция, живееща в чужди страни, е снабдявала щедро полските революционери с материални средства.

Примерът с Ирландия е още по-очебиещ. В течение на десетки години ирландците от Америка са поддържали материално страшната революционна борба, която се е развивала в отечеството. Не веднъж сме чували да се говори за ирландските банки в Америка, чиито печалби отивали за поддържане ирландската революция.

Никой в света не се учудва, задето е било така. Срамно щеше да бъде и за чехи, и за поляци и за ирландци ако историята би писала обратното.

* * *

Как е било с българите във времето на Раковски, Каравелова, Ботева? Всички знаят, че те непрекъснато са поддържали връзки с българската емиграция в Румъния, Сърбия, Русия, Цариград. Всичките, може да се каже, са развивали еднакво легална просветно - подбудителна работа сред емиграцията, както и революционна. Никой български историк не е дръзнал да ги обвинява заради връзките им с легалните български сдружения и отделни легални българи, нито пък да ругае последните, поради връзките им с тия нелегални хора.

Сърбите наричат легалните ни организации „комитаджийски" още от деня на създаването им - 1919. Покойният Ив. Каранджулов постоянно бе титулуван от сръбската преса „злогласни преседник македонских комитета". Същото е казано за всеки председател на Националния комитет. Уместно бе че г. Ал. Божинов изрисува известната карикатура на покойния проф. Никола Милев с надпис: „най-страшния македонски комита". Прозрачна е сръбската цел. За тях гласът на легалните организации и личности е еднакво опасен, както и гласът на ВМРО, защото е глас на Македония, глас против тяхната тирания.

И щом като Дамян Велчевци дойдоха на власт, не можеше да се очаква друго, освен разтурянето на легалните организации Според схващанията на тези българи с ударен от филоксерата български дух, нашите легални организации - както вече казахме - биха имали смисъл, само ако правят сръбска политика. Иначе ре са опасни даже с малката помощ от няколко лева, която биха дали на нещастния бежанец от Македония. Опасни са даже с грижата да намерят черна работа за прехрана на спасилия се от сръбски и гръцки преследвания и затвори македонски българин. Нали все може да се предполага, че с такива грижи се услужва на революцията, че се вреди на сръбските планове, че се пречи на замисленото в Белград подчинение на българите, първа крачка към което е сандардисването на македонските българи?

* * *

За да уясним точно от какъв характер са били връзките на Националния комитет с ВМРО, по долу изброяваме няколко въпроса като примери, по които Македонския национален комите!, или други легални организации са влизали във връзка с ВМРО. При това настояваме да бъдат изнесени всички връзки от друго (нелегално, конспиративно) естество, които някой би могъл да посочи между македонските легални организации и ВМРО.

1) Член от Централния комитет на ВМРО препоръчва интелигентно лице, емигрант, на свои лични познати и ги моли да му съдействуват за успешното извършване на твърде важна работа, с която лицето ще се заема, а именно създаване народен архив от спомени, в който ще бъде осветлен всестранно живота на Македония, особено от Възраждането до днес, като ще бъдат разпитвани хиляди живи свидетели. Членът от ЦК е помолил едного от легалната организация да снабдят въпросното лице с пълномощно, за да бъде то добре посрещнато от братствата. След 19 май легалното лице е интернирано, защото било във „връзки" с ВМРО.

2) Отговорно лице от ВМРО пише неофициално до член от Националния комитет, че е в полза на поробена Македония, ако бъдат избрани от емиграцията владици на мястото на онези кириарси, които до 191.2 година стояха начело на македонските български епархии, но измряха в изгнание. Посочва се примера на гърците, които в Атина още имат митрополити: Пловдивски, Търновски и пр. Като признаваме дядо Бориса в Цариград за Охридски митрополит, а дядо Неофита за Скопски, така може да бъдат признати за митрополити на епархиите Велешка, Дебърска, Струмишка, Пелагонийска и т. н. ония духовни лица, които емигрантите от съответните епархии, с много по-голямо право могат да изберат и да им дадат законно званието митрополити отколкото това звание е дадено на изпратените като джандари по заповед на Белград и Атина сръбски и гръцки владици в Македония. Всички познавачи на християнската (православна) история, видни богослови посрещнаха с възторг идеята. Но размяната щ две-три писма по тоя легален, от голямо национално значение въпрос е таксувано от „обновителите" на България като основание за разтуряне на Националния комитет - на лице са „връзки с ВМРО".

3) Лице от ВМРО настоява пред легални дейци да бъде направено преброяване на македонската емиграция в България, която сърбите изкарват 6000 и словом шест хиляди души! Българската власт от 19 май се добира и до тия „връзки" с ВМРО и радостно потрива ръце: тя има още един повод, още едно „престъпление" на лице за оправдаване разтурянето на Националния комитет.

4) Деятелите на ВМРО поканват на среща легални дейци. Дават се взаимни осветления върху хода на различни неща. Изтъква се необходимостта от по-чести общения между емиграцията и поробените чрез писма, честитки при празници, въпреки, че поробителя не допуска кореспонденция - върнатите от пощата писма ще послужат за охарактеризирване на режима в Македония. Изтъква се ползата от едно бюро за пропаганда и печат, което да се учреди за правилното осветляване на общественото мнение в чужбина и България относно македонските работи.

Легалните дейци използуват срещата за ориентиране по редица въпроси от обществен характер, доколкото тези въпроси са по-добре познати на Централния комитет на ВМРО. Спират се и на въпроса за ставащите в София убийства и търсят начин за премахване на тази тежка атмосфера, която всички измъчва. Централният комитет и в него момент е декларирал, че е готов да се отнесе най-отстъпчиво спрямо вилнеещата в София шайка, но заявява, че не разчита на доброволното й оттегляне, защото зад гърба й стоят съюзени всички тъмни сили в България, които имат интерес да се съсипва македонското освободително дело. Особено посегателство върху живота на Дим. Михайлов, председателя на емиграцията, това убеждение бе абсолютно затвърдено не само у македонските народни слоеве, но и у широки немакедонски среди.

И тая среща непременно е взета като доказателство за „греховните" връзки на легалните организации с революционната.

Всичките връзки на ВМРО с македонските легални среди са все от горепосоченото естество. Самата власт на превратаджиите от 19 май няма куража да посочи конкретно, за обвинение на Националния комитет, какви са били връзките. Зад общите фрази на полицейското комюнике, което бе издадено в София при арестуването на членовете на Националния комитет, е оставен широк простор за предположения и измислици. Читателя на комюникето би помислил, че членовете на Националния комитет са заловени най-малко в четнишка униформа.

Глупаво и осъдително щеше да бъде ако македонците не поддържаха помежду си такива връзки. Нещо повече. За всеки, който иска да помисли честно и правилно е ясно, че всеки македонец логически следва да е един въстаник в резерва, готов и с оръжие да се бори за поробеното си отечество, така както са запасни войници всички легални граждани във всяка свободна държава и които взимат оръжие в ръка в случай на опасност. А робството е постоянна опасност. Войната за Македония не се е свършила. Тя непрестанно дава жертви за свободата си; дава ги из своите редове даже и емиграцията.

Колко ли се зарадвал поробителя на Македония, когато той успя да прати в ареста - чрез Кимон Георгиев - Националния комитет на македонската емиграция! До каква степен сръбската отрова можа да упои известни среди в България и в особеност София! Наистина сърбите създадоха ново Добро поле, направиха пробив в духовния фронт на българщината чрез измяната от 19 май 1934 г.

Станало е голям позор в новата българска история. То е морално самоубийство от страна на свободни българи (за щастие малко на брой) пред лицето на страдаща Македония и пред всички хора с национално достойнство. По тоя начин добиват голяма правдивост думите на италианския журналист Зингарели, който бе писал преди около две години в следния смисъл: „Македонският въпрос, който с право е бил едно оръжие в ръцете на България срещу Сърбия, по вина на българската официална политика се обръща постепенно в оръжие против България".

Българските културни граждани са запитвали един наскоро пристигнал българин от поробена Македония: „Как сте под сръбска власт? Запазен ли е българския дух на народа?" Македонецът им отговорил: „Там добре се държим, но вие тук не се държите здраво. За да не си изгубя българския дух бързам да се върна (в поробена Македония)".

* * *

Включвайки окръзите на България в новосъздадените седем области, властта от 19 май не разкъса нито един от заварените окръзи с изключение на Петричкия, който биде разделен между софийската и пловдивската области, без да има за това уважителни причини. Напротив доводите за запазването на тоя окръг като цяло и включването му в Софийската област са неатакуеми. В това решение са играли роля противомакедонските чувства на Велчевци. Тия чувства се явяват твърде родствени със сръбските чувства, които станаха причина да бъде по същия начин разкъсана оная част на Македония, която се намира под сръбска власт и включвана в разни бановини, въпреки, че македонската област и там прекрасно можеше да остане административно цяла и да образува отделна бановина.

Верни на югославянският дух, авторите на преврата от 19 май копираха от Белград тактиката за разпокъсване и на онова малко парченце от Македония, което е останало свободно в границите на България. В тая мярка проличава всичкото им желание за разкъсване на македонските усилия, воля, сплотеност.

[Previous] [Next]
[Back to Index]