АВТОБИОГРАФИИ

Бегли бележки за Ив. Михайлов

Роден на 27 август, ст[ар] ст[ил], 1896 год. в Щип, махала Ново-село. Майка му се казваше Костадина, а баща му Мише(Михаил) Гаврилов беше доста известен търговец в Щип.

До първи клас учил в Новоселското училище. През 1907 г. баща му избягал по нелегален път в България, поради залавянето на едно писмо, подписано от около 50 души видни щипски граждани (в това число и Мише Гаврилов) и отправено до войводата Ефрем Чучков. Бащата пожелал да му се изпрати в България Иван и така станало. Иван свършил в София втори клас, но идва „Хуриета". Заедно с бащата Ив[ан] се връща в Македония и в родния си град свършва трети клас. Сетне учи една година в турското училище в града, за да се запознае с турския език донейде, а подир туй постъпва в Българската реална гимназия в Солун.

(Прибавка за времето, когато е бил ученик в турското училище: През същата година става обезоръжителната акция в Македония. Михайлов е имал неприятния случай да види по-големия си брат Христо смазан от бой и облян в кърви в същата стая на турското училище, в която сам е учил (Ив[ан]). Турците наложиха хубав бой и на самия техен ученик Иван, за да кажел где е домашното им оръжие.)

В Солун Михайлов учил три години и свършил шести клас. През ваканцията прекарвал пак в родния си гр. Щип. Мнозина от сегашните му другари в револ[юционната] организация са му били съученици в Солунската гимназия. През 1913 год., два дни преди да почне войната между съюзниците българи, гърци и сърби, напуща Солун и пешком се оправя за Щип, вървейки край фронта на сражаващите се войски. Тъкмо стигнал в Щип, трябвало да се връща назад, заедно с цялото щипско българско население, бяга-

що от сърбите, които настъпваха. Това са дните, през които Михайлов се е откъснал за дълго от довчерашните си другари по учение и спомени. Настигнати от сръб[ските] войски, щипяни, а заедно с тях и Ив. М[ихайло]в, се връщат в града си.

Щом додоха в Мак[едони]я, сърбите подканиха сички ученици, под страх от големи глоби за бащите, да учат в сръб[ските] училища, както и учителите канеха да заемат учителски места в Шумадия. След дълги препирни с баща си, който е смятал, че синът му може да учи в сръбско у[чилище] и да си остане пак твърд българин, Михайлов постъпва в Скопската сръбска гимназия - в седмия клас. Усвоява отлично сръбския език и се ползува със симпатиите на учителите. Като ученик в Скопската гимназия, заедно с учениците на седмия клас, пътувал до Шумадия на екскурзия, която е била нарочно устроена за младите „нови сърби" - ученици, за да може да им повлияе в сръбски дух. Михайлов не е забравил, че във Врънячка баня, курортно място в Шумадия, е срещнал сегашния сръбски крал, тогава престолонаследник, Александър. Последният е бил заедно със сръб[ския] поет Драгутин Илич. Всички ученици от Македония, участници в тази екскурзия, са помислили, че престолонаследникът не случайно се е обадил на тях и е разменил по няколко думи: целта била все една - да се спечелят сърцата на младите хора.

От пребиваването си в сръб[ското] училище за една година и престояването си под сръбска власт (сичко две и половина години) Михайлов е спечелил. Туй му е дало възможност да опознае добре сърбите, а главно - да разбере намеренията на сърбите относително Македония и да почувствува лично с какви маниери искат да осъществят тези си намерения.

През трите години на българския режим в Македония (1915-1918) Михайлов е бил в Щип. Към края на Европейската война е взет войник в българската армия - в IV Артил[ерийски] полк в София. Настъпва примирието. Михайлов се записва студент в Софийския университет, но се сближава и със своя виден съгражданин Тодор Александров, с когото от 1918 год. до смъртта му (на Тодора) е в най-близки връзки и сътрудничество при всички борби и развили се събития.

От средата на 1922 г. до средата на 1923 г. е имал разправия с фронта на тъй наречените федератисти в България. През туй време е бил гонен от режима на Стамболийски и непрекъснато се е криел.

През февруари 1925 год. избран в ЦК на ВМРО.

Заради него убиха баща му и брат му на 31 окт[омври] т. г.

* * *

Особено ярки са впечатленията му от борческото Ново-село, родното му място. Първите му спомени са от известните в Щип епизоди с „вампирите". Големият македонски борец Делчев е бил учител в Щип и нареждал вечерно време да се хвърлят от близкия рид върху къщите на Ново-село ситни камъчета. Тия удари върху керемидите предизвиквали страшна паника между жени и деца; Михайлов си спомня как се е въвирал в скута на майка си, за да се скрие от „вампирите". Цялата тази аларма е била нужна на революционерите, които все още са били ограничен брой в ония ранни години, за да привлекат вниманието на турските"давриета" (патрули) през нощта към дадена посока, а в същото време в друга посока да се пренесат без пречки големи количества оръжия.

В дома на баща си Михайлов помни като дете да са идвали и със седмици са стояли големи революционни чети. Най-жив е споменът от четите на известния войвода Мише Развигоров, а по-късно - на Тодор Александров.

ЦДА, ф. 403, оп. 3. Копие. Машинопис.*

____________

* Автобиографията и писмото на Ивана Михайлов до Георги Баждаров са по повод писмото на унгарския дипломат и журналист Болеслав Тахауер: „София, 14 ноември 1927 г. До Почитаемото Представителство в чужбина на Вътрешната Македонска Революционна Организация в София. Уважаеми Господа, Големият английски вестник „Daily Ехрress - Sunday Ехрress", на който станах кореспондент напоследък, ми иска, с препоръчаното си писмо от 8 того, изпратено от Парижкия клон, да му изпратя една подробна и илюстрована с някои характеристични анекдоти биография на г. Иван Михайлов и на Менча Кърничева, като евентуално придружа статията си с фотографиите на казаните две лица. Редакцията на тоя вестник ми иска също няколко други описания на македонското движение. Тъй като искам да поддържам интереса, който тоя вестник изглежда да проявява към македонската кауза (сам вестникът взима инициатива за тоя интерес) и, тъй като смятам, че добре е избрал за целта своя кореспондент, ще Ви бъда крайно признателен, ако имате добрината да ми изпратите, час по-скоро, исканите две биографии в дома ми, на ул. „ Патриарх Евтимий" 17. Те могат да бъдат дълги две добри страници, написани на машина - страници от голям формат. Що се отнася до фотографиите, ако можете да ми изпратите, ще бъде твърде добре, ако ли не, аз ще изпратя статията без тях. Ако е възможно, ще Ви съм крайно признателен биографиите да бъдат написани на дишаща машина, защото понякога изпитвам затруднение да разгадавам не добре написаните с ръка букви. Приемете, моля, уважаеми Господа, заедно с предварителните ми благодарности, израза на отличните ми чувства на дълбока почит и искрена преданост. Тахауер."

Бележките за Менча Кърничева и снимките, за които се споменава, не се съхраняват в ЦДА.

Автобиография

Стамбул, 9 август 1938 г.

Роден съм на 27 август 1896 година в Щип, Македония, сега Югославия. Там завърших първоначалното и прогимназиалното си образование.

От 1909 до 1912 г. съм учил в българската гимназия в гр. Солун, но поради войните завърших гимназиалното си учение в гр. Скопие, сега в Югославия, през 1915 г.

През време на Световната война бях в гр. Щип като чиновник, а през лятото на 1918 г. постъпих войник в българската армия.

Краят на войната ме свари в София, където се демобилизирах и се записах в Софийския университет да следвам по право. Не завърших обаче университетския курс.

От 1919 г. насам времето и усилията си съм посветил на македонското освободително движение.

Баща ми се казваше Михаил Гаврилов, а майка ми се казваше Костадинка. Тя, заедно с мои двама по-млади от мен братя и една сестра, живеят понастоящем в родния ми град, а баща ми и по-стария ми брат бидоха убити от сърбите през 1927 година.

Ожених се за Мелпомена (Менча) Димитрова Кърничева, родена в град Крушево - Македония, през 1926 г. Деца нямаме.

Баща ми беше търговец. Аз нямам никакво специално занятие.

Що се отнася до македонското освободително движение, в което съм участник, незнаейки дали е необходимо да се спирам по-подробно върху него и кое нещо из неговата сложност може да представлява интерес, отбелязвам само неговата цел: освобождението на Македония и обединението й в едно цяло като обособена политическа единица.

Когато в България биде извършен държавния преврат през месец май 1934 г., аз се намирах в България. Между всички преследвани от новото българско правителство македонци бях естествено и аз. След като стоях там прикрит четири месеца, реших да замина за чужбина, толкоз повече, че заминаването бе малко след 12 септемврий 1934 г. Намерението ми бе да замина в някоя страна в Европа или в Америка, където има значителен брой македонци емигранти.

Обаче турската власт не ми позволи да замина. Стоях четири месеци в гр. Кастамону, близо три години в Анкара и осем месеци на остров Буюк Ада (Принкипо).

В последно време турската власт ми заяви, че съм свободен да замина където желая.

Ив. Михайлов. [Тази автобиография на Иван Михайлов е писана по искане от полския посланик в София Адам Тарновски и на полския консул в Цариград Войчех Рихлевич, за да бъде предоставена на полското Министерство на външните работи за разрешението да му бъде издадена виза за Полша.]
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]