ИВАН МИХАЙЛОВ, ДА СЕ СПАСИШ КАТО ЗАГИНЕШ
(Непубликувани Спомени, Дневници и Материали)
 

ДНЕВНИК (1929 - 1930 Г.)
 
 
Прахово [1] 15. XII. 1929 г. Неприятна случка у дома с госта.

16. XII. 1929 г. Изместих се от тая квартира преди да повикам Ване [2] и независимо от случилото се снощи; Стьопа наблюдавал, че агенти се движат около къщата и намерихме за нужно да се изместя - отидох у Монев [3]. - Той се виждал с Пашата - настроение лошо. Имал си план и ще го приложи - допълнение на „с подлост ще отговоря на подлостта". Искал да се възстанови морала в Орг[анизацията] - Костов, Стьопа и мен считал за виновници по убиването на Миле [4]. - Той е с предубеждения и е излишно да се говори на него и да се убеждава.

17. XI. 1929 г. Издадена е заповед за окръга - усилва се военното положение. - Стьопа не бива да ходи надолу.

***

Йосиф [5] е имал спрямо Думева [6] по повод назначението на последния за дир[ектор] на „Македония", лошо държание. Много е обиден.

***

Андрей Петров се е върнал от Виена. Донесе много новини от хърватите.

***

Унгарците са подшушнали, че е по-добре да престане издаването на в. „Време" [7].

Паскалево. 18 - 22. XII. 1929 г. Стоил назначен от окол[ий-ския] началник [в Свети] Врач. - Играта на Руменов [8] и Ингилизов [9]. Симеонов отива в Балбунар. Вл. Куртев [10] носи добри известия. Таско [11] се виждал с Пашата - последния заплашвал с интер-нирване на някои наши хора: Жоро [12], Сашо, Ив. Попов, Милан и пр.

23. XII. 1929 г. Чкатров [13] се е виждал с Цингарели - итал[иянския] журналист - по всяка вероятност идва с мисия. Интересувал се е от нашите работи - за отношението ни към Пиачентини, за мнението, което имаме към Неманов [14]; поддържаме ли декларацията на Тодора - обещал е всякога да е на услугите ни и посъветвал е: търсете главата. Мусолини и Гранди.

Пенчев [15] му е говорил на Йорд[ана] да изоставим на мира и да не преследваме ЗП, ако то рече да се откаже. Намира, че убийствата в нас са неизбежни, но той като бълг[арски] общественик ги осъжда. Искал да прави опит за оттеглянето на ЗП. Йорд[ан] му е казал, че ако се оттеглят, едва ли ще бъдат преследвани.

Бадев [16] е говорил преди десетина дена на Крапчев [17]: ония нямат пари. Искал да прави опит наново (говорил от негово име) правил сондаж за евентуалното влизане на Г. П[оп]христов [18] в ЦК и за изплащане разходите направени от ония. Нещо по-конкретно още няма.

***

Томалевски и Пърличев [19] са се срещали с Неманова. Последният може да им достави средства.

***

Д-р Ангелов ще бъде уволнен по събитията във Врач. - Арнаутина е казал, че е готов да направи когато пожелаем, но Ангелов ще трябва да се махне.

Янчулев не вярва на твърденията ни за Миле. Ще предприемат изучаване в кои квартири тука минаваме.

Григор [20] ще иде при фуражката за разучване положението и за внушение да не се впускат в много строгости.

Руменов - говорил за тъмните точки - комбинациите с Фи-лимона - за Андрей той е убиеца.

2 1/2 в Станимир Топуков разменихме мисли по неговото предложение за отводняване и запояване окръга.

***

Кирил [21] разправя за срещата на Манчо и Чуванико във вагон - ресторанта на конвенционната от Свиленград с Георги П[оп]хр[истов]. Това е станало на 20 т. м.

Нанчо и Стоян са ходили в Свиленград по друга работа и на връщане случайно са се срещнали с въпросните пътници.

30. XII. 1929 г. Уреди се въпросът с интернирването на хората от Св[ети] Врач. Милан и Маджарчето да се крият. В окръга положението не особено добро. В Неврокоп поради убийство на някой старик, войници са нанесли побоища и золумлуци. В Петрич Кольо Четника е бит жестоко. Тия действия на военните и властта указват лошо влияние върху народа. Полковник Станчев получил заплашително писмо за убиване. Викал Талева. [22]

Провокация! Но той се поддава на нея.

Разместването на хората неудачно: Динката не може да бъде в Неврокоп. Бунчо [23] пък не е свършил работа в Неврокопско и Банско.

Йосиф изкова недоволството си от работите в окръга. Ще се съберем след празниците за обсъждане мерки по закрепване на организацията.

Борисов [24] ме занимава със заявленията на някои привърженици на ЗП.

К. Гушлев, Салко, Ефтим Чивлишки [25] и готовността им да действуват. Иска мнението ми за някоя акция спец[иално] от Ефтим. Излишно е аз да си давам думата, когато това е частица от общия план почнат на септемврий. Без мене са вече свършени много акции, а и онзи ден са се втурнали към редакцията на „Вардар" [26], дето бил видян Пундев.

1.1.1930 г. Посрещнахме Н[ова] Г[одина] в Пъдарев заедно със Стьопа.

Б. Антонов заедно с Черния дойдоха у дома и първия направи едно изложение за състоянието на двете македонски банки -кооперативната и акционерната. - Цветущо състояние. Лоша обществена дейност по отношение помощите на Македон[ския] институт. - При печалби грамадни от Кооперативната] банка са дадени само 150 хил[яди] лв. на обществените] учреждения. Мерки

за избягване на това зло - да се повикат управителните] тела и да се заставят всички членове на Кооперативната] банка да са такива и на братствата. За Акц[ионерната] банка да се запише нов капитал. За 4 - 5 мил[иона] лв. блокиране на акциите; или проверка на лицата акционери за добиване болшинство от половината + 1 от капитала. За сега 28 души са, които командуват банката.

Тоя предложи проект за изграждане Макед[онски] дом - да се дадат първоначално 3 мил[иона]: два от банките, а за един да се пуснат тухли по един лев - с това ще се тури първия етаж, който ще носи доходи, от който ще се гради нагоре.

* * *

Йосиф - съобщава за лошото положение в окръга. Властите вилнеят, трябват мерки.

5.1. 1930 г. Веригин [27] говорил в Банско - нямат мешаване в тия работи във Врач. Разрешил сума за Зографов -10 хил[яди] лв. след като ние не разрешихме.

8.1.1930 г. Черния вчера се срещал с Д. Михайлова [28] викан бил по повод желанието на Мидилев [29] да се тури край на кризата. Срещали се двамата с Кулишев. [30] Присъствувал и Д. Мишев. [31] Поставени били две условия: спиране убийствата и книжните нападки. Кулишев направил уговорка, за да срещне Томалевски] и Пърл[ичева]. Поискали два[мата] с М[ишев] да видят Черния. Той вчера е изложил на Мих[айлов] следното, че говори от свое име, че ще се види с Мид[илев]. Направил е анализ на днешното положение и е изтъкнал, че ако не се приложи съответния лек на раната, тя може да се подлюти вместо да оздравее фактически - от наша страна няма нападки. Ние не се занимаваме с тях. Нац[ионалният] ком[итет] също. Общественото мнение днес престана да се рови в тия работи и чака вразумление само от тях. Ако речем да влизаме в разисквания на условия за споразумение, ние ще рискуваме да съживим мъртвите и да им дадем кредит. Защото ние ще признаем, че има страни и макар да спрат нападките и Ще издават вестник като орган на ВМРО, ще се титулуват със ЗП и ЦК. Точно това не може да се търпи.

Дошли са двамата до мисълта да издадат ония една декларация, че се отказват от по-нататъшна дейност. Няма да ги закачаме ние.

Има писма отдолу. Между това за д-р Ангелов от колегата. Предполагах, че там има и за мене от същото място. Дочаках отварянето на плика от доктора с безпокойство и съмнение. Напразно съм очаквал. Днес те са получили моята честитка за Н[ова] Г[одина] и празниците - само една официалност без много фамилиарности; мъчно, обаче, ще свикна с новото положение - да се скъса връзката с тоя не поставен и така жестоко постъпил с мене доктор.

Йосиф говорил с Наумче Йосифов [32], последният е страшно недоволен от Перо. [33] Може да направи и някои разкрития за публиката. Т. Дуров е казал, че Г. П[оп]хр[истов] го било страх от младите.

Тия сведения не ми се съобщават направо от пунктовия. Също не са ми казали и за кривата уста. Нито за проектите с Гошо от Неврокоп.

Ще полудея. Липсата на друг пол ме измъчва. Особено допринася за това отношенията с Коева.

13.1. 1930 г. Към Богданци.

Недоразумения между някои работници.

Разкрита е шпионска мрежа към Раково - за нещастие има замесени и организационни] лица - един куриер.

Шалев и Илиев са избягали в Женева - ще подадат мемоар до ОН. За Анастасиевич няма известия. [34]

17.1.1930 г. Пристигнахме обратно [в] Прахово. Малко съвещание по станалите две убийства в София. Пиянска работа и наказание за провинените.

19.1. 1930 г. Бунчо разправи подробности за машинациите на Сашо и Ив. Попов в конгреса - да изберат Сашо за Окол[ийския] к[омите]т. Писмото, което се готвили за пратят до Гюрков, за да изнесат, че в конгреса не са имали свобода на мнение.

Инициатор на писмото [е] Ив. Попов. Не е без знанието на Йосиф. Нужно му било да го чете в общия конгрес.

Повдигат гонения срещу Ник. Манчев, за да го злепоставят.

* * *

При Киро се е явило някое момче, бивш четник от Кичевско - заминава си в Македония - предлага си услугите за акция.

* * *

Въпросът на д-р Ангелов уреден.

21.1. 1930 г. Янакиев протестира, че в петицията до ОН не са подписани той, Бояджиев, Ципушев [35] и др.

* * *

Муто се е виждал с П. Пенчев. Говорили пак по нашите работи. Срещал е и Фуад бей [36] - от Цариград. Искат по-близък контакт. Срещали се с Г. П[оп]хр[истов] в Цариград. От отиването на Вл[адо] [37] там са пуснати интриги, че искаме да убием Мустафа Кемал [38]. Всички държави там имат най-опитните си полицаи.

22.1.1930 г. Писах на приятеля - изложение на състоянието - не скъсвал. Питам да е съгласен на новата форма за поддържане на връзки?

26.1.1930 г. Силно предчувствие, че приятеля ще пристигне. Ако не дойде - наистина нещастие.

27.1.1930 г. Снощи към 7 ч. е нападнат Чкатров. Научавам едва тая сутрин към 11 часът!

От Женева имало до Йордан Ч. съобщения подробни за Шалев и другарите (до ЦК нищо!). Четено е от Йосиф и от Киро- доста е те да знаят!...

Повдига се въпросът за средства около Шалевата акция -чрез поставено лице Станишев.

* * *

Предположението е че Перо е с Пундев и вчера много набързо когато са забелязали нашите момчета на Чкатров, са организирали нападението.

 * * *

Държането на Крапчев по нападението над Йорд[ана] е било великолепно.

Жената и момчето на починалия Ив. Попов - костурски войвода били във връзка с Нешич - (?). това съобщава М. Антонов.

Чрез Стьопа е даден на някой от Киселиновите револвер -за акция срещу [...] [39]

Кюстендил, 31.1. 1930 г. - С Киро и Динката.

Нуне [40] се е виждал с някой от водачите на комунистите и го е питал какво ще бъде поведението им, ако Ц. и Т. предприемат акция спрямо правителството.

Гюешево - границата, 1. II. 1930 г.

Прахово, 4. II. 1930 г.

Гьошо се запитва по повод статията във в. „бреме" за Ив. Михайлов, дали М. Д. не е в целите на гърците.

6. II. 1930 г. У Монева Йосиф, Йордан и аз. Ген. Лазаров и Х[аджи]калчев искали да се видят с нас по повод предстоящото им отиване при Царя за реконструкцията щели да се явят като делег[ати] на родолюб[ивите] организации. Ние не можем да приемем това - чисто вътрешни партийни въпроси, от които искаме да стоим по-далеко.

* * *

Разговорите на Йосиф и Йорд[ан] с Малинов и Мишайков.

* * *

В. „Време" - да спре.

* * *

Шалев и др[угарите] му - възможни техни действия - опасни или не? Въпрос за издръжката им, която ще струва много скъпо.

* * *

Фуад бей - разбирателство и взаимни услуги. Вечев - иска смяната на Костов.

* * *

Горничево [41], 7. II. 1930 г. - Отговор на Женевци. Стана дума за издръжката им и за затрудненото фин[ансово] положение. Предлагат се суми (да вземем) от арнаутина - абсолютно невъзможно. По-добре - задигане на известно лице и откуп.

И Талев говори за вмешателството на Д. в работите на околиите ни.

Прахово, 10. II.1930 г.

14.II.1930 г. В Перник по нареждане на Мотикаров някой си излязъл с македонска листа в предстоящите избори за общ[ински] съветници.

Пристигна от Комарево гост - стоя до 15 вечерта.

Получи се от Асен [42] съобщение за признанията на Динчовия брат Петър. Поведението и ролята на Т. Демиревски.

Избягалия К. Караджов [43] пристига в София.

18.II.1930 г. Андрей Петров - опитвал се да привлече в Организацията] Сеизов (!) [44]

Канал за препращане суми е уреден - става дума с Коста и за бюлетин.

Дошел е тука от 10 - 15 дни Татарчев [45] - Йосиф се е видял с него - не ми е съобщено...! Пред Сашо е говорил, че аз не съм се застъпил за неговото оставане в Организацията].

Медичков е давал разни доклади за йоложението там - не ни са известни.

Монев съобщава, че фашистите му донесли за голямо
възбуждение сред офиц[ерите] срещу нас - предстоящата рекон
струкция им давала някаква надежда. Веднага щели да се справят
с макед[онската] организация. ,

Не са се явили досега ген. Лазаров и х[аджи] Калчо.

1.III.1930 г. У Монев - Йосиф, Киро, Владо, аз и Монев.

Разслабено положение в окръга - що да се прави - Йосиф иска няколко удара независимо върху кого, ония които най-ярко изпъкват срещу Организацията] - Черкезов и др.

Киро - застъпва действията върху главатарите - ЗП и пр. тука в Прахово. За водача на Р. 3.

Йосиф съобщава за донесението: шпионаж чрез Женева в края на януарий.

Подозрения върху [...] [46] Аз и по-рано писах: има изгледи той преждевременно да е напуснал Югославия.

От двамата албанци имало известие, че са готови да действуват - искат пари за двама свои хора сега във Виена, та да се върнат в Македония - това е невъзможно - и опасно.

* * *

Б. Николов чрез Думбалаков [47] искал среща с ЦК. Видял се с Йосиф - искат помощта на Организацията], за да може някои земл[еделски] водачи - Йорд. Гичев и В. Димов [48] - да получат пари от ит[алианската] легация, срещу което щели да направят разкрития за действията на сръбската легация в София. Подмолка и явен опит за подвеждане.

* * *

По атентата в Пирот - идва след като предупредих К. да не предприема нищо в Зайчар. Сега има атентати в Паланка. Също за онзи в Кочани.

* * *

Към средата на март среща с Женевци - Горничевско. Делото по убийството на Миле свърши благополучно - Тау-шанов оправдан.

(На 21. III. Чирпан - доктора).

24. III. 1930 г. Нареждание за моето арестувание. Чия е инициативата? Допълнително се съобщава за нова заповед за моето и Йосифово арестуване на всяка цена.

Прахово, 27. III. 1930 г. Невъзможност за съвместна работа между Женевци.

От полицията питали къде живее чичо ми.

В Мотикаров правен обиск. Станало дума за мене.

30. III.1930 г. Йордан има среща с арнаутина. Няма впечатление за мерки за разтурянето на организацията. Той е дал, обаче нареждане за моето арестуване.

(Пропуснат да бъде отбелязан своевременно след срещата с М. - на 15. III.).

между мене и Йосиф - Горничево -

Букурещ - Виена - [...] [49]

срещата на Йордана с Б.

ограничение акциите - спец[иално] разрешение от [...] [50]

([...] [51] стар[ото] становище)

10. IV. 1930 г. Иска се на всяка цена залавянето ми. Киро съобщава странни работи за поведението на някои от момчетата при извършване на някои акции.

Таен кърв[ав] бюлетин - Йосиф - ограничаване разпространението му.

11. IV. 1930 г. Станишев [52] - Уатерлоу - последния иска спиране на револ[юционните] акции.

Драгалевци, 12 - 18. IV. 1930 г.

19 - 23. IV. 1930 г. - Великден - доктор. Станишев отново е викан от Ватерлоу - интересувал се е за емиграцията и пр. във връзка с пътуването му в Атина.

25. IV. 1930 г. Въпросът за Р. 3. начин на изкоренявание - преди всичко прочистване на нашите хора.

28. IV. 1930 г. Киро и Владо разказват следното:

Думбалаков отива надолу за срещи когато поиска; дадено му било револвер. Говорил, че ние (на В[ладо] това е уговарял у Ачков) ще се заемем с уреждането споровете между нац[ионал] -либ[ералите]: високото място е било на гости у Сирака. Опасяват се някои от нашите, че руневци ще използуват тоя случай за целите си (да го използуват, или да злепоставят главата) та Думбалаков бил натоварен да разучи това като се види с Драганов. М. Монев също одобрил тази негова постъпка, но да е само като изхождаща лично от него, без да ангажира нас (това е невъзможно щом Дум[балаков] ще разпитва!).

(Тия инициативи от наша страна трябва да престанат!)

Захе и Албански ходили при Киро и между другото имали за цел да се информират за отношенията между мене и Веригин. Ал[бански] ако знаял за тия отношения не би отишел в Петрич.

На Киро и на Йосиф е забранил да слизат надолу щели да разбъркват положението. Сега сме били добре! Стьопа също не бивало да слиза там.

На Кулишев е говорил с възмущение защо сърбите само мене да търсят [ ] [53]. При други случаи се изразявал, че няма защо да ме питат мене.

На Таско сигурно е говорено в тоя смисъл - че всичко е само той, Мърмев [54] му е направил бележка.

Убеждението в мнозина е, че между нас има лоши отношения и че всеки си организира групи - Кар[аджов] и Йосиф (Асен Ч.).

На Пеша шофьора е казал за Ванчо: „е та що е Ванчо?"... Гьоре Талев си подал оставката - само поради особеното отношение спрямо него.

29. IV. 1930 г. Паскалев е готов да иде в Неврокоп, за да вразуми Славковци и др.

* * *

От Драгоман съобщават, че са били преведени за Поляков 2000 динара от полковник в Ниш. Обещавали са му по 100000 дин[ара] за всяко проверено сведение за минаване група.

30. IV. 1930 г. Т. урежда свиждане на шефа му с Чкатров. Шефа е изказал доволството си от акциите. Засилване на връзките, но по-скрито. Посещението на Б. в Петковци. Уговорено е пълно съдействие на нас. Ако имаме някакви искания от Петкови, готови са да посредничат и да ходатайствуват.

8. V. 1930 г. Кирил Караджов отпътувал неизвестно где. Качил се на параход на Лом.

10. V. 1930 г. Йосиф се е върнал от чужбина. Срещи с хърватите, с Валтасарови. За Петковци - готовност за услуги, но предварително да знаят акцията. Средства материални. [55]

13. V. 1930 г. От Ване научавам за заминаването на Мирчо, [56] Паликруша и др. Носи им тютюн. Старата история на заобикаляне.

20. V. 1930 г. Колегата наредил К. Д-р да напусне окръга, компрометиран съм бил от него. Четени били мои писма пред други лица. Вероятният източник Пенко - 1.

Витан и Бунчо отказали да направят това съобщение.

Намаление на заплатата - източника е пак там.

Към 31 май - Съобщавам на К., че става с него нещо.

На 11 юни, когато се видохме ми се извини, че предстои особена близост с А. Г.

На 13 юни атентата в Ниш.

На 18 юни къщата е под наблюдение и охрана.

На 19 сутринта К. замина за Костенец. Последно свиждане?

21 юни 1930 г. Писмо за отиването в К.

22 юни 1930 г. Сутринта рано обиски и арести на наши хора - арестувани са Д. Кушев, охридския Наумче Йосифов, П. Герасимов и около 25 човека - арестуван бил и Г. [Поп]христов. Д-р Кушев направил скандал по тоя случай в Дир[екция] на полицията. Д-р Кушев е освободен след обед. Търсен е Чкатров, Йосиф, Киро. Близо до моята квартира (у Т.) също има обиск. Дори в същия двор бяха влезли стражари и цивилни агенти.

В Джумая търсен Талев и Мончев.

Кюстендил - също имал нещо - положително се знае.

Цялата акция се води от Буров [57]. Ген. Жечев също имал участие.

* * *

Снощи имахме най-големи уверения, че няма да се предприема нищо (сведения от Гр[игор] и от М. чрез хазяина Д-р К.) Излъгали са ни най-безцеремонно

* * *

Също ще правят с Георги ? и с другите арестувани. Тия няколко дена в очакване.

23 юни 1930 г. Арестувани са Зах. Новев и Албански.

* * *

Депутатите [58] са имали среща с Буров: съветниците му искали да се справи с ВМРО. Готов бил да посрещне всичко - дори удар и срещу него. Знае чие дело са атентатите - възразил на Стан[ишев], че ние ги лъжем (депут[атите]) и че не можем да удържим Конете (дали и в случая нямаме нещо подобно на твърденията по убийството на Миле?). Не съм далеч от тая мисъл, подкрепена от съобщението, че има строго нареждане да бъда арестуван - (а другите?). Г. Щоп]хр[истов] бил освободен по нареждане на Буров - за него не бил заповядвал арест! Щял да продължи с арестите. - Пръст на Жечев.

20 юни 1930 г. Потвърдява се че има декларация какво тоя атентат не е работа на ЦК. Предалия се е направил пълни разкрития. Пратен е на Топузанов - Кърнов - да го изолират.

29 юни 1930 г. Снощи Монев съобщи за разговора, който е имал с Горнооряховчанина. Повърнали са другаря на Асен и го остават на наше разположение. Ще го пратим в Зап[адните] п[окрайнини].

Доктора също се е виждал с горното лице. Установили са един контакт. Онзи се е просълзил. Поискал е абсолютна тайна по тоя факт.

Гоненият с арестите ефект бил постигнат. Той нямал за цел разтурването на фирмата. „Сближението" е само на стоп[ански] начала и добри съседски отношения.

30 юни 1930 г. Бораджиев (полковник) съобщава, че Б[уров] имал силното желание да ликвидира с нас. Питал бил за състоянието на работите надолу

На съвещанието между окр[ъжния] упр[авител](П. К.) с Буров и другите. Людсканов е изтъкнал, че населението понася организацията] и има доста хора, които не лесно ще се примирят. Б[уров] е искал енергични мерки в отговор, на което той казал, че слага на разположение оставката си, та да се прати човек, който ще направи повече. Смятал е, че една акция срещу нас ще открие много фронтове надолу и съветвал примирителност.

1 юли 1930 г. На 29. VI. за пръв път след пътуването до К. се видох с доктора. Обещано е да изясни отношенията. Упорствува, но после отстъпи. Днес се видяхме два пъти - преди обед и след обед и то за последен път в същото положение както досега. Но занапред? Запушихме същите цигари както преди 3 години. Открих по-чисти отношения за в бъдещето. Утре заминават за К. на пътуване. Свърши се приказката. Остава празнина в душата ми. Що ще донесат идните дни?...

4 юли 1930 г. На гости у хирурга - аз, Киро и И. Домакинът бил викан при .... Също и брат му, но той закъснял при Буров, та само хир[ургът] бил отишел. Поиска пълен секрет.

Имало е пълна откровеност - просто изповед. Днешните условия налагат по-продължително затишие. Англичаните настояват за това. Не се отрича нуждата от фирмата. Напротив - желателно е да съществува. Банкера - той го познава добре. Последните събития са по-скоро блъф. Светът се готви за война. Но итал[ианците] още не са готови - съоръжения имат, но войникът не е подготвен. Поради това и едно преждевременно действие няма да им позволи да се намесят. За туй сега мълчат. В далечните им планове стои: да дадат на Албания до Вардара. Уотърлоу бил мъмрен от правителството си и говорил за разклатена кариера. Станало дума за някакви атентатори дошли от Сърбия за акция срещу главния - също и по повод акцията срещу Сашо.

9 юли 1930 г. Монев съобщава, че от Правителството] научил какво Буров искал да уволнява окр[ъжните] управители в К[юс-тендил] и Щетрич]. Поискал е и доклад за макед[онското] ядро в Перник (това след Моневото заминаване към О[сман] Пазар)!

Монев предполага, че в идните избори те (прав[ителството]) ще се опита да се справи с окръга и ще иска да кандидатира свои депутати.

Вл[адо] се завърна. В - към края на месеца. Няма отговор от Петковци. Казали отначало, че ще съдействуват да прекарат неколцина като работници - без знанието на Зокувци - нямат вяра у тях, па и ония, които ще отидат трябвало да развият само апостолска дейност. Страхуват се от усложнения.

10 юли 1930 г. На път за при К. Станойков при Петко - дядо Пею, Руси, Крум, Васил, дядо Иван:

от поета - Атанас, Тодор, Станчо, Лилов, Дипшудак; чехите - две групи;

от Одринско; свещ[еник] поп Ставрев, Сотира, Митьо, Марко, Митра - сем[ейство] Владовски, срещата Коцев - фанка.

29 юли 1930 г. На път обратно. Благополучно всичко. Черния казал на Л. Дим., че сме с Пано.

Прахово, 30 юли 1930 г. - У Йосиф М. от Врач ми съобщават, че на д-р К. са предложили да напусне службата. Случката с Доротей.

5 август 1930 г. Срещнах г-жа Рачо Петрова [59]. Говори за познанството си с Т. Ал[ександров], за мемоара на франше Деп-ре, за срещата на Т[одор] с кап[итан] Савиньони; мина за Буров и народнящината - като похвали земледелците, че те само играли на въже и срещу нас са нямали някакви сериозни намерения да ни гонат. За народняците има най-долно мнение. Ц[ар] Фердинанд й казал, че ако син му успее да смаже народнящината чрез земледелците, той ще се радва.

В разговор с много близък приятел на Буров й е казано, че друг път за България няма. Тя трябва да отиде в Югославия. Предсказани били фалитите и лошото фин[ансово] положение. Три мес[еца] след това дошел фалитът на Бъклови.

После била поведена кампания срещу Ц[ар] Бориса - и се пуснали слухове за идването на Ас[ен] Крум - Батемберг. Тя е питала Руднай - унгареца за Ас[ен] Крум - това било невъзможно.

Говори за Куюмджийски [60] - бил готов да ни услужва (но съветва и осторожност). Той й дал 40000 лв. за отпечатване на някакви документи, взети от Радев - зет на Гешев. Щели да изобличат народнящината.

Опитва се да ни внуши щото да упражним давление на най-високото място за смяната на Бурова. Последният допринесъл и за лошото ориентиране на Уатерлоу. Денонсирането на Гръцко-бълг[арската] спогодба (търг[овска]) станало по внушение на Анкара за омаломощаване на България и това било следствие държанието на Буров (собствено той допринесъл, за да се сложи на Уатерлоу тая мисъл за денонсиране).

Руднай й говорил за голямото пораженство у нас и за липсата на достойнство.

Въобще твърде много работи от миналото - противоречия и много неразбирателство]. Тъмна фигура. Говори за задигнатите й 3 писма от Тодора, когато й правили обиск. Готвила книга из миналото (близкото).

По съобщение на К. Боз. уловихме едно лице, което е поръчвало печат на ЦК на ВМРО. Изглежда ще се доберем до разкрития.

7 август 1930 г. Връщанието на д-р Ф. Ат[анасов]м се коментира различно - мнозина виждат съюз помежду ни - други се опасяват.

12 август 1930 г. Кар[аджов] дал нареждане до Вл[адо] за разучване границата за евент[уално] минаване на групи. Забравя ли за нашето решение да чакаме общ[ото] събрание на ОН?

Чкатр[ов] е писал писмо до Р[адко] [62] да не се връща още. Що значи това, след като ние питаме докога ще стои Р[адко] и настояваме за по-скорошно връщане?

Против Жечева имало писмо отворено, от група офицери. Подканват офицерството да не се подчинява нему. Захов също е бил атакуван от млади офицери. Той им е искал извинение. Разклатена дисциплина.

17 август 1930 г. В спец[иална] кола по искането на голия се предприема пътуване до Прахово само за една нощ. Котката е под негова команда. Обеща да дойде късно. Сутринта 18 на връщане се отбива за малко. Той чака в колата. Имали неприятности.

Джумая - Ч[ам] Кория, 19-20 август 1930 г. В средата на Голиятовия дядо.

21 август 1930 г. Инсталацията - пак с тях. Много са доволни от Голият. Да знаят какво ги очаква! Колко са спокойни и доволни от живота. След колко ли време ще настъпи тревогата и огорчението?

Владо съобщава за разкритията на печата. Той посочва Нанов като център на сръбския шпионаж. Пор[учик] Алексиев - на сръбска служба.

* * *

Мин[истър] Моллов обикаля окръга. Говорил е в Джумая, че правителството] работи и се надяват на успехи; че Дядото ще иска да се види с него. Придружават [го] Таско и Ингилизов.

Семково, 28 август 1930 г. Семково при Жоро.

Елтепе, 31 август 1930 г.

Свети Врач, 1-3 септември 1930 г. При Беговци у Св[ети] Врач.

Свети Врач, 4-5 септември 1930 г.

Мелник, 6-7 септември 1930 г. Минджов Склаве. Тук научавам, че в Петрич в къщата на Георгиев К. и Т. К. в присъствието на окръжния у[прави]тел са говорили за младите изобщо като са искали да уязвят и мене. В Джумая пред К. и Руменов Таско се с изказал по повод синдикатите - що търсат (или що се интересуват) толкова тия „дошляци"?

К. е говорил и на Зисо срещу мене по повод пренощуването ми в Сашо Попов - Петрич.

7 септември 1930 г. К. заминава за ново място.

Служене. Прекарахме заедно снощи и днес.

8 септември 1930 г. Противно на последните настроения бяхме твърде интимни.

Същото бе и на 9.

Срещу 10 септември 1930 г. към 3 ч. заминах за Горничево.

14 септември 1930 г. Към Прахово - до 19 сутринта продължи завършека на почнатото в Св[ети] Врач прощаване. Край на тригодишния цикъл. В душата ми е пусто и празно.

19 септември 1930 г. Киро разправя за Качулков. Нищо особено не е казал или по-право не са могли да купят от него. Шкартов [63] е в усилена дейност със завърналите се федералисти. Ходил е в Цариград все по същите работи. Светията съобщава също за дейността на Поповски [64], Юруков [65] и др. Д-р Атанасов е отказал да даде писмено изложение както беше обещал. Готов бил устно да ни разправи някои работи. Мишо Шк[артов] е бил във връзка с Коларов [66]. Младият Х[аджи]кимов [67] не е дов[олен] от тях. Той развива дейност сред момчетата като Мирчо и др. Той и компания са загазили вече твърде много. Мирчо е съветвал Караджов (Кирил) да убие някого от нас (от онзи от когото е недоволен).

Нанчо и Димче заборчлели навсякъде. От Д. Мишев взели 100000 лв. Там готвили да убият някой търговец за парите му. Владо шофьора е загатнал нещо за тях - жена му знаела много работи. Чундев отказал да отиде при арнаутите - и то след като е дал обещание и приготовленията са били привършени.

Преди няколко дни - когато Вер[игин] е бил тука имал е неприятност с Църния, Киро и Владо - те са повдигнали въпроса за поведението му, спрямо мене, по повод говореното на Станишев и К. Георгиев в Рил[ския] манастир; за атентатите и пр. Останал е гръмнат и не е възразил нищо. Само се потил. К. се връща. Настоява и за мене времето на изясненията и за оттеглювание.

27 септември 1930 г. Видях се с К. Беше у Райкови. Само до десет часа - да не се наруши режима.

АМВР, о. д. 16199. Оригинал. Ръкопис.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. Прахово, псевдоним на София.

2. Иван Коцев Параспуров, един от близките сподвижници на Ив. Михайлов.

3. Михаил Монев, задграничен представител на ВМРО.

4. Миле, псевдоним на Тодор Александров, член на ЦК на ВМРО. Твърдението за участието на Ив. Михайлов в заговора за убийството на Г. Александров е лансирано от някои автори и от други дейци на ВМРО, но не се покрива с никакви достоверни факти.

5. Йосиф, псевдоним на Йордан Гюрков, задграничен представител на ВМРО.

6. Велко Думев, главен редактор на в. „Македония", участник в македоно - одринското революционно и легално движение.

7. В. „Време", югославски вестник, излизал в Белград. Печатал непрекъснато материали срещу ВМРО и Ив. Михайлов. Успял да се добере до редица тайни на организацията.

8. Д-р Владимир Руменов, член на Македонската парламентарна група в Народното събрание.

9. Иван Ингилизов, член на Македонската парламентарна група в Народното събрание.

10. Владимир (Владо) Куртев, член на ЦК на ВМРО.

11. Таско Стоилов, член на Македонската парламентарна група в Народното събрание.

12. Георги (Жоро) Настев, член на ЦК на ВМРО.

13. Йордан Чкатров, деец на ВМРО и секретар на ЦК на МПО в САЩ и Канада от 1924 до 1927 г.; първият главен редактор на в. „Македонска трибуна".

14. Леонид Неманов, руски публицист, близък на проф. Павел Ми-люков. Запознат отблизо с развитието на македонското революционно движение. Обявил се публично срещу Ив, Михайлов след убийството на ген. Ал. Протогеров.

15. Петко Пенчев, член на ЦК на ВМРО и на Демократическата партия, публицист.

16. Йордан Бадев, журналист, литературен критик, деец на македонското легално движение.

17. Данаил Крапчев, журналист, директор на в. „Зора", деец на македонското революционно и легално движение.

18. Георги Попхристов, член на ЦК на ВМРО. След убийството на ген. Ал. Протогеров се обявил срещу Ив. Михайлов.

19. Наум Томалевски и Кирил Пърличев, задгранични представители на ВМРО.

20. Григор Василев, журналист, адвокат, министър на земеделието в правителството на А. Ляпчев, член на Демократическия сговор, близък приятел на Т. Александров и Ив. Михайлов.

21. Кирил (Киро) Дрангов, един от най-близките сподвижници на Ив. Михайлов.

22. Димитър Талев, писател, публицист, редактор на в. „Македония".

23. Бунчо - Борис Бунев, пунктов началник на ВМРО, брат на Мара Бунева.

24. Става дума за Кирил Борисов Дрангов.

25. Вероятно войводата Евтим Ташков Полски.

26. В. „Вардар", орган на привържениците на ген. Протогеров. Издаван от В. Пундев, журналист, филолог и деец на ВМРО.

27. Веригин, псевдоним на Иван Караджов, член на ЦК на ВМРО.

28. Димитър Михайлов, председател на Съюза на македонските братства.

29. Петър Мидилев, масон, велик майстор, министър.

30. Георги Кулишев, деец на македонското легално и революционно движение, привърженик на ген. Протогеров, министър.

31. Димитър Мишев, историк, масон, публицист, деец на Демократическата партия.

32. Наумче Йосифов, войвода на ВМРО.

33. Перо Шанданов, член на ЦК на ВМРО, привърженик на ген. Протогеров.

34. Григор Анастасов от Кавадарци, депутат в югославската скупщина, Димитър Шалев, помощник-кмет на Скопие и адвокатът Димитър Илиев от Прилеп подават мемоар от името на българите от Вардарска Македония до Обществото на народите в Женева.

35. Константин Ципушев, деец на ВМРО, управител на Струмица, лежал 19 години в югославските затвори.

36. Фуад бей, деец на младртурското движение, поддържал тесни връзки с ВМРО.

37. Вероятно става дума за Владо Черноземски, терорист на ВМРО.

38. Това са абсолютно неверни сведения за опит за убийство на Мустафа Кемал Паша. Същият е македонски турчин, родом от Солун. След 1934 г. с негово съдействие Ив. Михайлов пребивава в Турция, където живее до смъртта му през 1938 г. Ататюрк отказва въпреки големия натиск от гръцка и югославска страна да им бъде предаден Ив. Михайлов, за да го съдят.

39. Неразчетена зашифрована дума.

40. Нуне, Наум Томалевски.

41. Горничево, псевдоним на Горна Джумая.

42. Вероятно Асен Аврамов, един от близките сподвижници на Ив. Михайлов.

43. Кирил Караджов, бивш деец на ВМРО, преминал в услуга на сръбската полиция. На страниците на сръбския в. „Време" са отпечатани негови разкрития срещу ВМРО, а по-късно е отпечатана и на български брошура с такива материали.

44. Васил Сеизов, публицист.

45. Вероятно д-р Христо Татарчев, първият председател на ВМРО, по това време живеещ в Торино, Италия.

46. Неразчетена зашифрована дума.

47. Михаил Думбалаков, публицист, привърженик на ген. Протогеров.

48. Става дума за Димитър Гичев и Вергил Димов, водачи на БЗНС.

49. Неразчетен зашифрован текст.

50. Неразчетен зашифрован текст.

51. Неразчетен зашифрован текст.

52. Вероятно става дума за Константин Станишев, председател на Изпълнителния комитет на Македонските братства.

53. Неразчетен зашифрован текст.

54. Петър Мърмев, редактор на в. „Независима Македония" и сп. „Илюстрация Илинден".

55. Вероятно става дума за уговорените съвместни действия с хърватите срещу сръбските власти и започването на подготовката на атентата срещу югославския крал Александър. Ив. Михайлов се съгласява Владо Черноземски Шофьора да участва в замислената акция.

56. Мирчо, псевдоним на Михаил Монев.

57. Атанас Буров, финансист, министър на външните работи в правителството на А. Ляпчев. Ангажирал се с редица действия срещу ВМРО.

58. Става дума за членовете на Македонската парламентарна група н Народното събрание.

59. Султана Рачо - Петрова, бивша съпруга на ген. Рачо Петров. Тя е авторка на забележителни спомени за обществено – политическия живот в България. В тях тя отново споменава за конфискуваните й от полицията по време на обиск писма на Т. Александров.

60. Анжело Куюмджийски, български евреин, банкер, подпомагал многократно със средства ВМРО. Тук става дума за неговата брошура за банкови и парични машинации, в която прилага и факсимилета. През Втората световна война е висш американски офицер от разузнаването.

61. Д-р Филип Атанасов, ръководител на революционното крило на Македонската федеративна организация и деец на ВМРО (обединена). След станалите разногласия във ВМРО (об.) се оттегля и се завръща в България, но по-късно емигрира в СССР, където и умира.

62. Радко Деянов, псевдоним на Ив. Михайлов.

63. Мишо Шкартов, войвода, член на ЦК на ВМРО (об.).

64. Лазар Поповски, деец на ВМРО (об.).

65. Арх. Никола Юруков, ръководител на на Македонската федеративна организация до убийството му през 1923 г.

66. Вероятно Васил Коларов, член на ЦК на БКП и деец на Комин-терна по това време.

67. Става дума за Васил Хаджикимов, съгражданин на Ив. Михайлов, публицист, създател на Българските акционни комитети в Македония преди освобождението й през 1941 г.