В Крива Паланка
Тоя градец е разположен в западните поли на Осоговската планина, на важния път от Скопие за Кюстендил. Възникнал е през 1634 година благодарение на Байрам паша, везир на Султан Мурад 4-ти. Тук е била страшна, опасна, лъкатушна и мъчно проходима клисура, в околностите на която пиле не могло да прехвръкне от разбойници. Но поради богатите рудници в околностите и стратегическата важност на мястото, поменатият Байрам паша издигнал четвероъгълно укрепление с дебели стени и военни кули. Около това укрепление се заселили по-късно много християнски семейства от селата и образували новия град. Това са били рудари, които се занимавали с обработването на желязната руда, която се намирала в твърде голямо изобилие в съседните планини. През 1689 - 1690 година жителите от Паланечкаоколия въстанали против турското правителство, завзели града и очаквали австрийските войски. Войските пристигнали, но скоро са се оттеглили пред напора на многобройните турски военни сили и оставили на произвола на съдбата християнското население. Голяма част от него забегнало заедно с австрийците и се засели ло в Австрия и много християни починали от меча на разгневения турчин. И така градецът значително отпаднал. Но благодарение на обработване на рудниците скоро пак се съвзел.
В околностите на гр. Паланка се намира известният монастир „Св. Яким Осоговски" - едно гнездо, дето се съхранява спомена за славно минало. Тая стара българска светиня е запазила народностното чувство на тамошния българин.
Ето защо в тоя край на северна Македония никога не е прониквало влиянието на гръцката патриаршия. Още рано-рано тук има българско училище. През 1833 година се съгражда черква и училище, а през 1868 година турското правителство признава официално съществуването на българска църковна община. Обаче, от 1895 година сръбската пропаганда чрез подкупи и терор взе да действува. Жертви на нейния терор паднаха свещеник Стефан Младенов от с. Ранковци, свещ. Йосиф от с. Радибуш, свещ. Станко Якимов от с. Петралица и прочие. Тогава населението се опълчи против домогванията на пропагандата и тя не можеше да си пробие път. Особено населението се наостри против сръбското настъпване при назначаването на Скопски сръбски митрополит. Тогава те изпратиха своя делегация, състояща се от Михаил Мазаков и Йосиф Бояджийски, която се представи пред скопския валия Хафъз паша и високо протестира. Когато се увери, че турското правителство помага на сърбите, то населението влезна чрез своите пълномощници в преговори с австрийския консул в Скопие и реши да прегърне унията. Тогава се намеси руският консул Беляев, като обеща, че няма да бъде допуснат Фирмилиян и по тоя начин изигра недоволните паланчани. Родолюбието на последните се прояви още по-ярко през 1906 година, когато сръбския Скопски владика Викенти искаше да посети Паланка.
Щом новината за посещението се пръсна из града, гражданите заловиха пътищата и заявиха пред властите, че ще отидат до крайни мерки, ако се позволи на неканения гост да влезне в града. Правителството се намери на тясно и забрани посещението. Така македонските българи в Крива Паланка отстояваха своите народни чувства и правдини - здраво, смело, честно.