В Кочани
Местното предание твърди, че старият град бил на друго място, близо до сегашното село Градче. Старото име на града е Кочени и пръв път се споменава през 1347 година.
През първата половина на 15-ия век града паднал в ръцете на турците. През 1670 година султан Мохамед 4-ти изпратил своя везир с 33000 души войски и потурчил Доспатско (Родопско), Чепино, Крупник и Кочани.
Градът е заселен в полите на Осоговската планина, в североизточната страна на прочутата по своя първокачествен ориз Кочанска долина. Той лежи по двата бряга на една малка рекичка, която иде от Осогово и се влива в р. Брегалница.
Сръбската пропаганда отдавна се стремеше на всяка цена да свие гнездо и в тоя край на Македония. През 1893 година пропагандата подкупи някои от чужденците - пришълци в Кочани и основа свое общество на брой 15 къщи. През 1894 година тя сполучи, със съдействието на скопския валия Хавъз паша, и по заповед от Цариград, да заграби църквата. На 5 февруари 1895 година сърбоманските свещеници служили в градската черква. Тогава онеправданите българи нападат черквата; настава бой и олелия. Сърбоманите избягват и черквата се завладява от българите. Въпросът се отнася до скопския валия, а той го предава за разрешение от централното правителство. Последното предоставя на местните кочански власти да действуват според обстоятелствата и да гледат да въдворят мир. Кочанският каймакамин, мъдър човек, предава църковните ключове на българите и въпросът се приключва. Ала въпреки всички напъвания на сръбската пропаганда, българинът от Кочанско си остана верен на своята народност.