Спомени. II. Освободителна борба 1919 - 1924 г.
Иванъ Михайловъ

 

ЧАСТЬ ВТОРА

Удари въ гърба на македонското освободително движение

 

XV. ЗЛОЧИНСТВА HA ВЛАСТИТѢ И ПАНИЦА ВЪ НЕВРОКОПСКО

 

 

Следъ голѣмата война Паница се криеше отъ българската земедѣлска власть, защото бѣ преследванъ по членъ 4 отъ закона противъ незаконно забогатѣлитѣ по време на войната. Доколкото знаемъ, този е единствения случай на сѫдене бившъ македонски революционеръ за грабежи, за забогатяване по незаконенъ начинъ, когато цѣлиятъ български народъ воюваше четири години подъ редъ. Въ началото на войната Паница бѣ раняванъ на фронта, но следъ това е заелъ тилова служба въ Драма. Тамъ е взималъ отъ гладуващото гръцко население безъ заплащане тютюнитѣ му, използувайки положението си като разузнавателенъ органъ при щаба на втора българска армия; взималъ е и подкупи отъ набелѣзани за интерниране гърци, за да ги спасява и проче. Съ една дума, отъ беднякъ става богаташъ.

 

Пловдивскиятъ воененъ сѫдъ го бѣ осѫдилъ на три и половина години строгъ тъмниченъ затворъ, съ лишаване за винаги отъ граждански и политически права. Присѫдата е номеръ 668 отъ 20 декемврий 1921 година, издадена възъ основа на членъ 4 отъ Закона за народната катастрофа ; т.е. осѫденъ е като незаконно забогатѣлъ презъ време на войната.

 

Следъ нѣколко месечно криене земедѣлскитѣ голѣмци го подириха, а и той тѣхъ подири : споразумѣха се за борба срещу ВМРО. Властьта нареди да се гласува специална амнистия за Паница, за да се отбѣгне прилагане на наказанието му.

 

И така, вмѣсто да отиде въ затвора като спекулантъ и грабитель, Паница започна да играе обществена роля, заставайки начело на едно ново ядpo въ фронта, който правителството изграждаше. Върху личния и общественъ моралъ на Паница е излишно повече да се простираме. Когато трѣбваше да бѫде войникъ, тоя бѣ мародеръ ; за да не отиде въ затвора, стана орѫдие противъ македонстсото дѣло. И тоя човѣкъ искаше да се мѣри съ Тодоръ Александровъ ...

 

Земедѣлската администрация въ Неврокопска околия влезна въ пълно разбирателство съ Паница и другаритѣ му.

 

Правителството на Стамболийски безъ много да мисли за евентуалнитѣ последици, даде власть въ рѫцетѣ на тия хора, разчитайки чрезъ тѣхъ да събира при избори гласоветѣ на населението въ Петричкия окрѫгъ и да прокарва цѣлостно своята политика.

 

* * *

 

Казаната група се зае да облагодетелствува свои приятели, на първо мѣсто при раздаването на имоти за бѣжанцитѣ отъ южна

 

257

 

 

Македония ; и извърши редица беззакония и несправедливости, създавайки съ това недоволство срещу себе си, както и опозиционни чувства къмъ самата власть. По безстопанственитѣ имоти въ Неврокопъ се прояви съ своитѣ произволи Димитъръ Кемаловъ, а въ Мелнишко Петъръ Ангеловъ, установенъ въ с. Петрово. Последниятъ се „оженва" за една ханъма и сетне ограбва имота ѝ, става едъръ земевладѣлецъ и членъ на околийската дружба на управляващата земедѣлска партия. Оплакванията до комисията за бѣжанцитѣ, поради извършванитѣ беззакония, не се взимаха подъ внимание понеже и тя бѣ органъ на вѫтрешното министерство. Имаше хора прогонени отъ кѫщитѣ имъ, въ които по-рано сѫ били установени. Други бѣха лишени отъ даденитѣ имъ ниви, за да бѫдатъ облагодетелствувани нови „земедѣлци”, всрѣдъ които имаше контрабандисти, разбойници, опиянени партизани и пр., закрити задъ властьта. Имаше случаи хора на последната да налагатъ специални данъци въ своя полза ; задължавани сѫ селяни да носятъ подаръци при свадбитѣ на подобни деребеи, и други произволи.

 

Водачитѣ на тия нови „земедѣлци”, като Кемаловъ, имаха влияние въ върховетѣ на управлението. Напримѣръ, при арестуването на редица македонски общественици въ България — извършено възъ основа на наредба номеръ 4 на министерския съветъ — списъка е приготовляванъ отъ Кемаловъ, съ помощьта на д-ръ Филипъ Атанасовъ, който пъкъ се именуваше „федералистъ”.

 

Паницовци концентрираха дейностьта си най-вече въ Неврокопска околия, като настаниха свои хора тукъ-таме и въ другитѣ четири околии на окрѫга. Въ миналото, още отъ турския режимъ, тѣ имаха въ Неврокопско много противници, въ сѫщность голѣмото мнозинство отъ населението. He бѣха се простили съ лошитѣ си чувства къмъ тия противници.

 

Като се видѣха силни съ подкрепата на властьта, извършиха на 22 априлъ 1920 година убийството на Стоянъ Мълчанковъ, като е пѫтувалъ между Неврокопъ и село Добринище, въ дефилето на рѣка Мѣста. Той бѣ крупна фигура въ цѣлия Сѣрски революционенъ окрѫгъ отъ дълги години ; проявенъ като борецъ и просвѣтитель, съ авторитетъ и фанатични привърженици въ множество села на нѣколко околии.

 

Мълчанковъ е роденъ въ с. Скребатно, Неврокопско, презъ 1875 година. Още като ученикъ въ солунската българска гимназия влиза въ революционната организация. Билъ е войвода и взелъ участие въ възстанието презъ 1903 година съ голѣма чета въ Пиринския край. Бивалъ е учитель въ неговата околия. Подозрѣнъ отъ турцитѣ, затворенъ е въ Солунъ и осѫденъ на обѣсване. Присѫдата му е отмѣнена на доживотенъ затворъ и е изпратенъ на заточение въ островъ Родосъ. Презъ 1911 година е амнистиранъ и заминава за България, кѫдето учителствува. Бурнитѣ години (1912–1918) прекарва подъ орѫжие срещу враговетѣ. Следъ разбиването на Турция се установява въ родния си край, а презъ 1918 година е избранъ за народенъ представитель въ българското Народно събрание.

 

Това убийство бѣ вече ясенъ сигналъ, че наново се запалватъ

 

258

 

 

страститѣ, които въ Неврокопско жестоко се сблъскваха при турския режимъ. Правителството на България се яви въ помощь на една групичка безъ съдържание и безъ особена опора всрѣдъ народа, рекламирайки се и по тоя начинъ като врагъ на започнатата македонска освободителна борба.

 

Другаритѣ на Паница се нахвърлиха срещу всички, които не мислятъ като тѣхъ, не слушатъ заповѣдитѣ имъ, или симпатизиратъ на тѣхнитѣ противници. И си позволиха голѣми изстѫпления. За примѣръ посочваме „подвига" имъ въ село Корница, Неврокопско, извършенъ презъ пролѣтьта на 1922 година.

 

Въ селото пристига шайка отъ шесть-седемь души. Обграждатъ кѫщата на дѣдо Лапанда (помакъ), който се изкачилъ на покрива, за да се укрие. Групата влиза въ кѫщата, а съпругата на дѣдо Лапанда, виждайки лошитѣ имъ намѣрения, започнала да вика за помощь. Единъ отъ шайкаджиитѣ изважда револверъ и я застрелва. По това време изъ улицата минава Мустафа Ибр. Аметовъ, съ борина въ рѫка. Нападателитѣ му викатъ да спре, но той продължавалъ да си върви, безъ да ги разбере защо викатъ. Стрелятъ по него и го раняватъ въ лѣвото рамо. Той успѣлъ да избѣга. На края кѫщата е била ограбена и групата си заминала. Подиръ нѣколко дни идва анкета, но „не установява нищо”.

 

Другъ примѣръ. Пакъ презъ 1922 г. въ домътъ на дѣдо Костадинъ, познатъ чорбаджия въ с. Баничанъ, Неврокопско, влизатъ нѣколко души приближени на властитѣ. Намушватъ го съ ножъ и го заплашватъ, че ще бѫде убитъ ако не даде паритѣ. Заминали си едва следъ като имъ далъ пари. На другия день се оплакалъ въ околийското управление. Тамъ единъ отъ „голѣмцитѣ" го запитва какво е станало ; но дѣдо Костадинъ познава въ негово лице едного отъ нападателитѣ. Запитанъ дали не познава нѣкого отъ тѣзи, които сѫ му взели паритѣ, старецътъ отговаря : „Като чели единия бѣше ти" ; следъ което билъ изгоненъ отъ канцеларията и съ това въпроса се приключва.

 

Хората на властьта отидоха до тамъ, че да смазватъ отъ бой граждани и селяни публично въ Неврокопъ, като свикваха насила голѣмъ брой хора да наблюдаватъ побоищата, та по този начинъ да се внесе уплаха въ околията. Пребиванитѣ лица бѣха сочени отъ насилницитѣ ката съмишленици на македонското движение.

 

Предъ перспективата да бѫдатъ обектъ едновременно на частични разбойнишки нападения от страна на качаци, а и на тормози, даже убийства отъ страна на тая група, взета подъ защита на властитѣ, мнозина въ Пиринска Македония, а на първо мѣсто въ Неврокопско, замислиха сами да се отбраняватъ. Духоветѣ бѣха подтикнати къмъ борческа самозащита и отъ ехото на оная борба, която бѣ започната противъ новитѣ поробители на Македония. He бѣ тайна отдавна вече, че българското правителство е противникъ на освободителната борба и желае да прави приятелство съ потисницитѣ на Македония. Затова до голѣма степень закрилата, давана отъ властитѣ на споменатитѣ шайкаджии, бѣ изтълкувана като изразъ на антимакедонския курсъ въ правителствената политика.

 

259

 

 

Така поникватъ първитѣ нелегални четици въ Неврокопско. Наскоро нелегаленъ става най-добриятъ приятель на убития Мълчанковъ, нѣкогашниятъ активенъ борецъ въ ВМРО, Стоянъ Филиповъ отъ с. Старчища, преселенъ въ Неврокопъ. И той е билъ осѫжданъ, два пѫти, на смърть презъ турския режимъ : бивалъ е нелегаленъ въ миналото. Ползуваше се съ завиденъ авторитетъ въ Неврокопско. Начело на чета застана и Илия попъ Ивановъ, бившъ учитель и деецъ въ революционната организация. Секретарь на четата му бѣ синътъ на покойния Стоянъ Мълчанковъ, Иванъ.

 

Въ Петричкия окрѫгъ се яви и окрѫжната чета на Алеко Василевъ. Той бѣ отъ Баракли-Джумая. Презъ августъ 1922 г. неговата чета идва въ споменатото село Корница и престоява три дни. Цѣлото село съ ентусиазъмъ полага клетва за вѣрность на ВМРО. Такива явления се повтарятъ въ десетки села на окрѫга и съ неочаквана бързина всичкитѣ македонски околии подъ българска власть сѫ организирани, като енергично се подематъ усилия за въорѫжаването имъ.

 

На другия день, следъ като четата на Алеко напуска село Корница, то е обградено отъ oтpядъ на властьта и започватъ обиски. Повикани сѫ по-изтъкнатитѣ селяни : Мехмедъ Велишавовъ, кметъ; Петъръ Бѣлуховъ, рѫководитель на мѣстната организация ; Илия Кюлевъ ; Мула Мехмедъ и други. Но всички тѣ се прикрили. Тогава е билъ заловенъ брата на Мехмедъ Велишавовъ, който заявилъ, че Мехмедъ е при овцитѣ. Изпратили го да го повика, но докато напустналъ селото постоянно го били. Подиръ туй нанасятъ побой на по-малкия братъ. Взиматъ насила отъ селянитѣ деветнадесеть овци и кози, изпичатъ ги и ги изяждатъ.

 

Подиръ туй задигатъ отъ домоветѣ имъ две момичета — Фатма Тахимова, 18 годишна, и Ава Юсеинова Бабичка, 20 годишна. Държатъ ги при себе си три дни въ гората, като ги обезчестяватъ и непрестанно се гаврятъ съ тѣхъ.

 

Сѫщиятъ день е обрана кѫщата на Иванъ Лазаровъ и жестоко е битъ намѣрения тамъ Никола Бойчевъ. Отъ сандъка на баба Мария Ив. Лазарова сѫ задигнати осемь турски лири.

 

Никаква анкета не е предприета отъ страна на по-висшитѣ власти и следъ този произволъ. Увѣрени, че ще господствуватъ съ десетилѣтия, тѣ не се грижеха много за тия башибозушки проявления.

 

Както посочихъ въ началото на глава единадесета, презъ месецъ мартъ 1923 г. въ Чепинско и на Юндола се бѣ явила въорѫжена група начело съ Тодоръ Паница. Заедно съ нея сѫ били Стоянъ Мишевъ, Григоръ Циклевъ, Стойчо Чочковъ и още нѣколцина отъ познатитѣ разбойници „федератисти”.

 

Отрядътъ е изпратенъ отъ софийскитѣ казарми, кѫдето насърдчителна речь е държалъ министъръ Cтoянoвъ. Формално за началникъ на тая експедиция минава избѣгалиятъ отъ Неврокопъ околийски началникъ К. п. Ивановъ, но фактически я рѫководи Паница.

 

Въ Бѣлово и околноститѣ отрядътъ сѫщо, както въ Чепинско, е извършилъ обиски въ разни кѫщи и е убилъ единъ кръчмарь.

 

Ако помакътъ не бѣ позналъ Ташко, въ оная снѣжна нощь на

 

260

 

 

Юндола щѣха да ме посрещнатъ, значи, тъкмо тѣзи, които добре ме познаваха. He мина единъ месецъ и отрядътъ имъ бѣ разбитъ при с. Сатовча, Неврокопско, отъ милицията на ВМРО. Къмъ тридесеть и шесть души се предаватъ на гръцкитѣ гранични власти. Между тѣхъ сѫ К. п. Ивановъ и Г. Кемаловъ, братъ на станалия известенъ Димитъръ Кемаловъ, единъ отъ така наричаната млада гвардия около Стамболийски, т.е. кандидати за бѫдещи министри.

 

Стоянъ Мишевъ, Циклевъ и около петнадесеть души съ тѣхъ заминаватъ отъ Гърция при сръбскитѣ власти и се поставятъ на пълно тѣхно разположение. Отъ тоя моментъ тѣ и официално станаха орѫдия на поробителитѣ на Македония. Четирма души отъ отряда се бѣха предали направо на сръбскитѣ гранични постове при Струмишко Ново-село. Други сѫ били обезорѫжени отъ българскитѣ военни власти.

 

За да се види пълното участие на правителството въ организирането и насочването на тая оранжевогвардейска — разбойническо — федеративна експедиция, даваме въ приложение [34] показанията на едного отъ нейнитѣ участници, както сѫ отпечатани въ споменатата вече книга „Правителството на Стамболийски и македонското освободително движение".

 

Въ приложение [35] читательтъ ще разпознае, че предалитѣ се на гръцката власть бандити бѣха облечени въ български войнишки дрехи, каквито носеше „оранжевата гвapдия". На тази снимка сѫ и известнитѣ разбойници Мите Суджукаро (вториятъ правъ отъ лѣво на дѣсно) и Сене попъ Ивановъ (вториятъ седналъ отъ лѣво на дѣсно). Седналиятъ гологлавъ е гръцко военно лице. А за повече осведомление на читателя, че властьта си е послужила съ обикновенни разбойници и въ Петричкия окрѫгъ, даваме показанията на нaкaзaния Лако Ивановъ [36].

 

Паница и този пѫть бѣ успѣлъ да се отскубне и се прибра въ София, за да се озове малко по-късно при сръбскитѣ власти въ Царибродъ. Изключено бѣ вече той да може да създава грижи къмъ Неврокопско ; могълъ би само да дращи около периферията на Петричкия окрѫгъ. А и положението въ цѣла България ставаше по-напрегнато. Властьта не можеше да съсредоточава мѣркитѣ си все въ тая посока, особено следъ неуспѣха на Паницовитѣ набѣги и на военнитѣ мѣрки, които искаше да приложи тамъ специалния правителственъ пълномощникъ майоръ Никифоровъ.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]