Спомени. II. Освободителна борба 1919 - 1924 г.
Иванъ Михайловъ

 

ПРИЛОЖЕНИЯ

 

Приложение № 23

 

 

ЦИТАТИ ОТЪ ПРЕСАТА.

 

1. Чужди мнения за независима Македония (1-7)
2. Сръбскитѣ основни аргументи (1-3)
3. Чуждата преса относно режима въ Македония, съ изрично изтъкване българската сѫщность на македонскитѣ славяни (1-17)
4. Признания на сръбския печатъ за положението въ Македония (1-22)
5. Признания на гръцкия печатъ за положението въ Македония (1-3)
6. Ромънския печатъ за положението въ Македония (1-5)
7. Степанъ Радичъ и хърватската преса за режима въ Югославия (1-4)
8. Отзиви отъ чуждата преса срещу режима въ поробена Македония (1-23)
9. Една истина (В. Мантегаца въ в. „Еки е коменти")
10. Писмо на Тодоръ Александровъ до бѣлградския вестникъ «Република» и изявления предъ италианския вестникъ «Секоло» (1-2)

 

 

        1. ЧУЖДИ МНЕНИЯ ЗА НЕЗАВИСИМА МАКЕДОНИЯ

 

 

1) Въ броя отъ юлий 1919 г. на „Интернейшънълъ Ревю" Джеймсъ Баучеръ писа :

 

„Ако населението въ Македония не е нито българско, нито сръбско, нито гръцко, явнoтo разрешение на въпроса би било да се създаде една автономна държава ... Македонцитѣ, които проявиха своето народно съзнание въ маса oтчaяни възcтaния и го осветиха съ собствената

 

728

 

 

си кръвь, иматъ право поне да знаятъ на какво основание биха били предадени на нѣжната милость на своитѣ най-върли неприятели и подчинени на едно владичество въ много отношения по-лошо отъ онова на турцитѣ."

 

 

2) Вестникъ „Аксионъ Франсезъ" отъ 13 юлий 1919 г. си постави въпроса : „Въ момента когато се говори за държави-тампонъ, не е ли време да се запитаме : не може ли да се създаде отъ Македония подобна държава ? И защо македонцитѣ да не могатъ да разполагатъ съ себе си и своето право ?"

 

 

3) „Л'Етоалъ Белжъ" отъ 2 октомврий 1919 г. писа : „Разумно ще бѫде отъ тази територия да се образува една независима Македония, уредена по образа на Швейцария, дето всѣка народность ще се развива свободно, при запазване правата на другитѣ народности.

 

По-нататъкъ тя, безъ да бѫде предметъ на разногласия, ще остане една връзка между балканскитѣ държави. Tя ще стане ядката на една бѫдеща балканска федерация".

 

 

4) Вестникъ „Македония", излизащъ въ София, въ броя си отъ 15 май 1920 г., помѣства следното мнение на французина полковникъ Леонъ Ламушъ :

 

„Можеше да се направи отъ Македония една автономна територия, управлявана подъ контрола на Обществото на Народитѣ, отъ една или повече велики сили. Можеше така да се премахне главната причина за конфликти въ източна Европа и да се открие пѫтя за лесното уреждане на другитѣ въпроси, чиято важность е малка, въ сравнение съ тази на македонския въпросъ.

 

Това разрешение би отговаряло напълно на желанията на жителитѣ, които още въ епохата на възстанията, имаха за девизъ „Македония на македонцитѣ".

 

Тази нещастна страна, така добре надарена отъ природата, но осиромашела по вината на хората, ще може, подъ едно безпристрастно, честно и деятелно управление, да се съживи, да развие своитѣ естествени богатства и да стане една цивилизована и благоденстуваща область".

 

 

5) Лондонскиятъ вестникъ „Таймсъ" публикува подъ заглавие „Балканско неспокойствие" уводна статии относно ареститѣ на македонци въ България. Между другото казва :

 

„Презъ последнитѣ седмици, отношенията между Бѣлградъ и София минаха единъ периодъ отъ опасно напрежение и ставаше все по-опасна евентуалностьта за въорѫженъ конфликтъ къмъ пролѣтьта. Причинитѣ за този конфликтъ бѣха въ Македония — изворъ на голѣми неспокойствии въ миналото. Мислеше се, че мирнитѣ договори сѫ уредили за дълго време македонския въпросъ. Земята бѣ раздѣлена между Гърция и Сърбия, които оставиха на България само едно малко парче на изтокъ. Но старитѣ кавги не сѫ престанали. Комититѣ успѣха да се нагодятъ на новитѣ условия и наскоро единъ

 

729

 

 

нашъ специаленъ пратеникъ ни описа надълго начина на постѫпването и целитѣ на една голѣма комитска организации подъ командата на Т. Александровъ. Тази организация притежава цѣла мрежа отъ секции и активна пропаганда въ много страни. Начина е терора и герила, а цельта автономията и независимостьта на Македония ...

(Помѣстена въ в. „Нувелъ Маседониенъ" отъ 15 мартъ 1924 г., Бр. 10).

 

 

6) Полскиятъ вестникъ „Жечпосполита", органъ на крайната дѣсница на католишката национална полска пapтия, публикува на 17 маи 1924 г. статия отъ Домбровски, кѫдето между другото се казва :

 

„... Друга опаснсгсть е тaя за една война за Maкeдония. Претекста е все сѫщия. Той е, който дезорганизирва вѫтрешно Югocлaвия и който предизвиква централизъмъ сръбски. Той е, който кара революционната организация на комититѣ, създадена презъ 1893 г. за борба противъ турцитѣ, и свикнала, следователно, на война безопирна отъ 31 години, да не оставя орѫжието.

 

Този централизъмъ прави щото мрежата на македонската организация да се протега чакъ до Хърватско. Така, имайки г. Радичъ отъ една страна и Албания отъ другата, безстрашния шефъ на македонскитѣ революционери нѣма да остави орѫжието докато не получи автономията на Македония ..."

 

 

7) Берлинскиятъ органъ на съветското правителство „Накануне", публикува cтaтия за Македония. Между другото пише :

 

„Днешна Македония е наистина страната на сълзитѣ ! Пусти села, изгорѣли кѫщи, изоставени полета. Срутенитѣ кѫщи, запустелитѣ полета говорятъ още за терора, който отъ двадесеть години царува въ Македония. Нѣма семейство, което да не е дало жертви за свободата на този народъ-мѫченикъ.

 

Изкуствената сърбизация на Македония, вършена чрезъ натиска отъ администрацията, предизвиква твърдо съпротивление отъ страна на населението, което отъ 1918 г. продължава да търси убѣжище въ България, кoятo до сега е прибрала стотици xиляди македонски бѣжанци.

 

Кои сѫ исканията на македонцитѣ ? Преди всичко възстановяването на единството на Македония, споредъ етнографскитѣ ѝ граници : отъ езерото Охридъ (на албанската граница) и въ течението на рѣка Черни Дринъ до Призренъ ; една линия, която отива отъ Враня до Струма, отъ Струма до Петричъ и въ течение на Мѣста до Егейско море (Солунъ), отъ солунския заливъ по течението на Бистрица до Кастория и Охридъ. Вардарската долина е сърдцето на Македония.

 

Желаело се е да се реши македонския въпросъ по миренъ начинъ. Македонцитѣ отъ дълго време сѫ се надѣвали, че Обществото на Народитѣ ще осигури независимостьта на държавата имъ. Разочарованието е пълно, защото нито Гъpция, нито Сърбия искатъ да позволятъ Обществото на Народитѣ да се намѣси по въпроса.

 

730

 

 

Това е накарало македонцитѣ да търсятъ друга тактика : въ качеството си на югославянски подвластници, тѣ заедно съ хърватитѣ, словенцитѣ и черногорцитѣ се стараятъ да превърнатъ Югославия въ федеративна държава и по-късно въ балканска федерации. Пашичъ и партията за Голѣма Cъpбия сѫ единствената прѣчка за осѫщecтвявaнeтo на тази програма.

 

Тази е картината на днешна Македония. Тъжно е да се гледа какъ чезне единъ народъ на герои и мѫченици, който упорствува да живѣе съ идеала да възкръсне долинитѣ на Вардара и на Струма, нѣкога така цвѣтущи. Този народъ е осѫденъ да живѣе безъ отечество въ Америка и въ една страна, която му дава широко гостоприемство — България. Дайте въ най-скоро време автономия на Македония !

(Помѣстено въ в. „Нувелъ Маседониенъ" отъ 5 юлий 1924 г., Бр. 21).

 

 

2. СРЪБСКИТѢ ОСНОВНИ АРГУМЕНТИ

 

Достатъчни сѫ тукъ следнитѣ два цитата, които явно и изчерпателно рисуватъ манталитета на бѣлградскитѣ рѫковюдящи срѣди. Сърбитѣ нѣматъ други доводи и основании да властвуватъ въ Македония ; особено имъ липсватъ аргументи отъ етнографско естество.

 

1) Вестникъ „Београдске Новине" отъ 29 Февруарий 1924 г., пише :

 

„Македонскиятъ въпросъ не сѫществува вече ; южна Сърбия ни принадлежи и нѣма да престане да ни принадлежи презъ вѣковетѣ. Съ топоветѣ ние ѝ станахме господари и само топоветѣ биха могли да ни я отнематъ ..."

 

 

2) Бѣлградскиятъ вестникъ „Слобода" отъ 23 февруарий 1924 г. пише между другото :

 

„Народа е неспокоенъ, последниятъ часъ е ударилъ. Какво мисли да прави Бѣлградъ, за да осигури защитата ? Ето, Тодоръ Александровъ е нашъ гостъ. He е ли вече време да маршируваме върху София и имъ докараме акѫла на българитѣ ?"

 

 

3) Подъ заглавието „Нѣма хърватски въпросъ" единъ „бившъ сръбски офицеръ" пише на 6 юний 1924 г. уводна статия въ в. „Балканъ" - Бѣлградъ :

 

„Хърватитѣ и хърватскиятъ въпросъ не сѫ друго освенъ сапуненъ балонъ, който г. Радичъ и привърженицитѣ му подуватъ както желаятъ. Но достатъчно една игла да се допре до този балонъ и да изчезне. Нѣкои сърби сѫ въ тревога по този въпросъ. Въ сѫщность ние не сме изложени на никаква опасность отъ страна на хърватския въпросъ. Би било голѣмъ срамъ за Сърбия и за сърбитѣ да иматъ и най-малкия страхъ, инспириранъ отъ дейностьта на Радичъ и партизанитѣ му. Никога на никого не е дошло на умъ да се страхува отъ тѣзи хора. Правителството трѣбва да се задоволи най-скоро да

 

731

 

 

организира окрѫзитѣ, околиитѣ и общинитѣ и нищо повече, понеже сапунения балонъ на Радичъ ще изчезне веднага и партизанитѣ за хърватската идея ще се разпръснатъ. Трѣбва на края да се разбере, че никога нѣма да изоставиме единството на кралството".

 

 

3. ЧУЖДАТА ПРЕСА ОТНОСНО РЕЖИМА ВЪ МАКЕДОНИЯ, СЪ ИЗРИЧНО ИЗТЪКВАНЕ БЪЛГАРСКАТА СѪЩНОСТЬ НА МАКЕДОНСКИТѢ СЛАВЯНИ

 

1) Американскиятъ проф. Мънро, въ единъ отъ броеветѣ отъ първата половина на 1920 г. на списанието „Дѫ Ню Репъбликъ", пише :

 

Три четвърти отъ македенскитѣ виляети сѫ населени съ българи, а всичкитѣ македонски пространства се предадоха на Гърция и Югославия отъ парижкитѣ разорители на мира..." И по нататъкъ : „Председателя Уйлсонъ не показа никаква твърдость въ Парижъ, за да поиска правилното уреждане на македонския въпросъ. Гръцки пари и френско недоразумение подействуваха въ Парижъ и продадоха българитѣ".

 

 

2) Подъ заглавие „Ново нарушение на принципа на народноститѣ", италианскиятъ вестникъ „Ла Сера" обнародва кореспонденция отъ специалния си пратеникъ въ Санъ Ремо г. Рудолфъ Фоа ; въ нея между другото се казва :

 

„Между всички нарушения за националностьта, санкционирани отъ мира на съюзницитѣ, нарушението, което се извършва днесъ въ ущръбъ на българи и турци, е най-важното, най-нелогичното и най-опаоното за близкото бѫдеще на Балканитѣ".

(Помѣстено въ в. „Македония", София, 15 май 1920 г.)

 

 

3) Италианскиятъ вестникъ „Илъ Темпо" отъ 23 априлъ 1920 г. като изтъква, че Гърция добива облаги, по-голѣми отъ всѣка друга държава, пише :

 

„Но тази невѣроятна щедрость на върховния съветъ въ задоволяване апетититѣ на Гърция, която чрезмѣрно развита въ крайбрѣжията си, не ще има съответния скелетъ...

 

He могатъ да се унищожатъ тъй лесно правата на цѣлъ народъ (българския), безъ опасность отъ една твърде близка катастрофа. На врата на единъ храбъръ народъ, какъвто е българскиятъ, не се слага тъй лесно единъ яpeмъ тъй ужасенъ и тъй неумолимъ. Българитѣ не ще се примирятъ".

 

 

4) Американскиятъ мисионеръ Р.Х. Маркъмъ е обнародвалъ въ Ню-Йоркското описание „Дѫ Уърлдъ Ту Мороу" една статия по балканскитѣ работи, въ която казва следното за Македония :

 

„Отъ 1870 до 1920 г. Македония представлаваше една арена, кѫдето се разиграваше най-ужасната международна трагедия. Тамошното население се състои повече отъ българи, има, обаче, голѣмо

 

732

 

 

число гърци и турци, съвсемъ малко ромъни и почти никакъ сърби.

 

Берлинскиятъ договоръ за миръ биде последванъ отъ още по-несправедливия Букурещки договоръ, опоредъ който повече отъ единъ милионъ българи минаха подъ игото на тѣхнитѣ най-жестоки неприятели

(Помѣстено въ в. „Македония София 18 августъ 1920 г.)

 

 

5) Въ илюстровании френски месечникъ „Ларжъ" г. Албертъ Пиньо пише :

 

„Тъкмо усилията на Бѣлградъ да асимилира македонскитѣ българи — усилия, които до днесъ не дадоха никакви резултати — сѫ една отъ главнитѣ причини за кървавитѣ борби въ Македония, които отъ македонския въпросъ правятъ една истинска опасность за балканския миръ. Настаненитѣ отъ Гърция малоазиатски бѣжанци въ Македония не могатъ да разрешатъ въпроса за Македония подъ гръцко иго, защото има изгонени отъ роднитѣ имъ огнища, които работятъ за завръщането си въ родината. Този „последенъ" изгледъ на македонския въпросъ съвсемъ не изглежда, че ще бѫде последенъ.

 

 

6) Подъ заглавие „Македония и нейната автономия" въ италианското списание „Расени Италиана" е помѣстена дълга статия, отъ която правимъ следнитѣ извадки :

 

„Сърбитѣ по най-упоритъ начинъ отказватъ признаването на българската националность въ Македония, която е дала хиляди доказателства за своето народно съзнание, посрѣдствомъ училището, църквата и културнитѣ борби. Българитѣ тукъ преодоляватъ по численость, и кървавитѣ стълкновения сѫ неизбѣжни въ тази нещастна страна. Самитѣ гърци дори сѫ убедени, какво българското население съставлява мнозинство въ Македония, но все пакъ продължаватъ да твърдятъ, че българитѣ, по отношение на цѣлото население, което Гърция владѣе днесъ, сѫ малцинство. Тѣ, обаче, добиха право по силата на договора въ Ньойи, да изгонятъ всички ония, които не биха могли да се погърчатъ. Както сърбитѣ, така и гърцитѣ признаватъ, че българитѣ македонци сѫ дали неимовѣрни жертви предъ олтари на свободата и независимостьта. Абсурдъ е днесъ да се допустне, че македонцитѣ ще изчезнатъ. Плеадата чуждестранни авторитети, като Лордъ Брайсъ, Бъкстонъ, Баучеръ, Милюковъ, Брайлсфордъ, Жоржъ Буске, сѫ показали по единъ ясенъ и убедителенъ начинъ, какво единствении пѫть, за да се обезпечи мира въ Македония, е този на автономното управление".

 

 

7) „Източницитѣ (огнищата) на пожара. Въ страната на комититѣ". Подъ това заглавие френокия вестникъ „Оксиданъ" отъ 31 инуарий 1924 г., публикува втора статия, отъ която даваме следнитѣ извадки :

 

„За отбелѣзване е една еволюция при македоно-българитѣ. Тѣ заявяватъ, че въпрѣки че не се отдѣлятъ отъ идеята за автономна и независима Македония, тѣ сѫ готови да влезатъ въ една Югославия реорганизирана на федеративна база, кѫдето Македония би намѣрила

 

733

 

 

мѣсто съ еднакви права на другитѣ страни. Тази еволюция върви бавно, понеже Александровъ и Организацията приематъ понастоящемъ да оставятъ орѫжието пpexвъpляйки опозицията си на легална почва. Оставяйки насилственитѣ срѣдства, Организацията щѣла да се преобърне въ политическа партия. Въ замѣна сръбското правителство щѣло да прокламира обща амнистия за забѣгналитѣ македонци, възвръщайки имъ свободата на религия и на образование съобразно клаузитѣ по покровителството на малцинствата..."

 

 

8) Подъ заглавие „Положението на Балканитѣ" френскиятъ в. „Демокраси" публикува на 25 февруарий 1924 г. статия отъ Леонъ Ламушъ. Даваме нѣкои пасажи :

 

„Но всѣки, който е живѣлъ въ Македония като автора и неговитѣ колеги отъ всички велики сили, натоварени отъ 1904 до 1913 г. да реорганизиратъ отоманската жандармерия, знае, че славянитѣ отъ тази земя бѣха българи и горѣщи българи, съ изключение на малцина между тѣхъ, които се наричаха гърци, но за сърби и дума не е ставало. И ако човѣкъ иска да отиде назадъ въ историята, както съ удоволствие правятъ това сърбитѣ, фактътъ, че царь Душанъ и наслѣдницитѣ му окупирали Македония за петдесетина години преди турското завладиване — нѣкои български царе сѫ взимали Албания и даже Сърбия — не е пречило щото Охридъ напримѣръ, да бѫде центъръ на българската култура и че неговата патриаршия да бѫде винаги считана като българска толкова, щото гръцкитѣ духовници, които тамъ се установиха по-късно, задържаха титлата на владици на България.

 

Югославянскитѣ вестници признаватъ мизерното състояние на Македония, което тѣ отдаватъ на лошата администрация. Даже държавнитѣ органи сѫ заставени да констатиратъ враждебностьта на населението спрѣмо сръбскитѣ чиновници, възстановяването на Революционната Организация подъ формата, които тя имаше въ турско време, и съдействието на населението на тази организация".

 

 

9) Въ отговоръ на една статия на сръбския проф. Суботичъ английскиятъ вестникъ "Нийръ Истъ" публикува статия отъ 28 фезруарий 1924 г. Ето нѣкои пасажи :

 

„Проф. Суботичъ заявява, че Македония бѣ включена въ Сърбо-Хърватско-Словенското царство въ 1913 г., но избѣгва да каже какъ стана тази анексия и на какви права се опира. Бѣ ли допитанъ народа или се постѫпи само по сръбска решение ? Менъ ми изглежда, че бѣше втория случай. Мѫчно може да се вѣрва, противно на твърденията на автора, че страната е взѣла впоследствие нѣкакво участие въ политическия животъ на държавата. За едно население толкова неспокойно, че да се държи покорно трѣбваше да се прибѣгне до въорѫжената сила, мѫчно може да се твърди, че то взело участие въ политическия животъ. Може би нѣкои сръбски функционери делегирани въ Македония си позволяватъ да говорятъ отъ името на населението, но това не значи, че тѣ го представляватъ.

 

Въпросътъ да се знае дали Македония бѣ представена въ българския

 

734

 

 

парламентъ презъ време на германо-българската окупация не представлява никакъвъ интересъ. Това, което е важно е, че цѣлото македонско население даваше своята помощъ на българската армия. Това изглеждаше по-достойно за мнозинството на мѫжкото население, отколкото представителството въ парламента, което би оставило на други грижата да се борятъ за огнищата имъ. Македонецътъ знае да брани огнището си, и това сърбитѣ го знаятъ.

 

Колкото се отнася за Т. Александровъ, автора го нарича бандитъ. А нѣма нищо по-лесно отколкото да се обясни ролята на този патриотъ. Но се прибѣгва умишлено до лѫжата. Въ сѫщность може ли да се претендира, че бандити сѫ нѣкога осѫдили крадци и злосторници, следъ като сѫ ги сѫдили и сѫ имъ дали възможность да докажатъ невинностьта си ? Би ли се забавлявалъ нѣкой бандитъ да се бори срещу грабежи и насилия ? Да би ималъ авторътъ една капка искреность азъ го бихъ съветвалъ да отиде въ тая часть на Македония, кѫдето е господарь Т. Александровъ и да ни разкаже следъ това искрено какво е видѣлъ.

 

Статинта продължава : „Начина, по който сърбитѣ биха могли да ликвидиратъ този въпросъ, е да прибѣгнатъ до плебисцитъ подъ контрола на една неутрална сила — Швеция напримѣръ. Ако населението се произнесе за оставането на сръбския режимъ, Т. Александровъ ще престане да играе каквато и да е роля. Каквото би било нуждно да се понесе за прилагане на тази мѣрка, самитѣ македонци ще го понесатъ".

 

 

10) Леди Гроганъ публикува въ лондонския в. „Таймсъ" отъ 8 мартъ 1924 г. едно писмо, коментирайки една статия излѣзла наскоро въ единъ голѣмъ лондонски ежедневникъ :

 

„Мнозинството отъ македонското население, пише Леди Гроганъ, се счита българско, безъ да държи смѣтка за мнението по въпроса на политицитѣ и на ученитѣ. Неговитѣ жeлaния не бѣха взети подъ внимание въ момента на дѣлежа на Македония между двата ѝ стари неприятели Сърбия и Гърция.

 

Усилията на сърбитѣ отъ Бѣлградъ — не казвамъ на югославянитѣ взети изобщо — да разрушатъ българския националенъ духъ — сѫ взели характера на една жестока тирания, понеже затварянето на църквитѣ и на училищата, за да се наложи на населението единъ чуждъ езикъ, не може да носи друго име ...

 

He искамъ да говоря за третиранията спрѣмо селянитѣ — мѫже, жени и деца —, чиито отзвукъ ми идва всѣка седмица отъ македонски източникъ, понеже вѣрностьта имъ не винаги може да бѫде доказана, но самитѣ сръбски признания въ пресата ги потвърѫдаватъ. Даже ако само една десетка отъ тѣхъ отговарятъ на истината, действията на въорѫженитѣ чети и голѣмитѣ симпатии на българския народъ спрѣмо тѣхнитѣ съотечественици въ Македония сѫ лесно обясними.

 

Една организация като тая на Тодоръ Александровъ е една голѣма тежесть за населението, което тя се мѫчи да покровителствува ; така че тя по вида на самото си естество, не може да се обрече на

 

735

 

 

вѣчно недействуване. Едно въорѫжено възстание би било катастрофално, би било една трагедия. He би ли могло да се намѣри нѣкое срѣдство, за да се накара да интервенира Обществото на Народитѣ и да се избѣгне това нещастие ? Една анкета на самото мѣсто и установяване на единъ международенъ контролъ единствено биха могли да спасятъ положението

 

 

11) Говорейки за неотдавнашнитѣ арести наредени отъ правителството въ София, aнглийcкиятъ вестникъ „Ню Стейтсменъ" отъ 8 мартъ 1924 г. пише :

 

„Страданията на българитѣ отъ Македония подъ Бѣлградъ отъ дълго време вече сѫ взели характера на скандалъ, оакато поникването на революционеритѣ предизвиква мѫчнотии на правителството въ София и представлява една постоянна заплаха за мира между Югославия и България. Българскитѣ власти сѫ арестували мнозина видни македонски деятели. Това може да бѫде считано отъ недовѣрчивитѣ сърби като едно доказателство за искреностьта на нaмѣpeниятa на тѣхнитѣ съседи, но всѣки който знае историята и темперамента на македонцитѣ, не може да вѣрва, че това ще може да ги успокои. Стремежитѣ за автономията ще бѫдатъ следвани съ всички срѣдства — даже и най-лошитѣ ..."

 

 

12) Г-нъ Л.Л. Милъ публикува въ френския в-къ „Еклеръ" отъ 13 мартъ 1924 г. добре документирана статия, отъ които даваме следното :

 

„Неоспоримо е, че единъ македонски въпросъ, опасенъ за мира въ Изтока и за спокойствието на Европа изобщо, сѫществува. Да се отрича сѫществуването на проблемитѣ е най-неефикасния и най-опасния начинъ тѣ да се разрешатъ... Днешнитѣ мѫчнотии сѫ сѫщитѣ, сѫщестуващи отъ повече отъ тридесеть години, отъ времето на турския режимъ. Защо тѣ още продължаватъ да сѫществуватъ днесъ при християнски режими ? Защо, както въ миналото, cлaвянитѣ отъ Македония емигриратъ масово въ България ? He е тази последната, която ги кани. Тѣ ѝ съставляватъ доста затруднения ; първо защото трѣбва да ги настани, да имъ помогне, често да ги храни — което изисква доста важни суми за единъ бюджетъ, който и безъ това е затрудненъ ; и после, защото тѣзи хора недоволни, научени на борба, сѫ не винаги удобни гости. Понеже резултатитѣ сѫ сѫщитѣ както по време на турцитѣ, вѣроятно е, че сѫщитѣ грешки сѫ вършени отъ новитѣ господари на страната. Македонцитѣ сѫ третирани като една аморфна маса, на която лесно могатъ да се наложатъ нови черти. Но това не е така ; всички онѣзи, които сѫ живѣли въ Македония преди 1913 г., могатъ да потвърдятъ това. Славянитѣ въ тази страна, съ релативно образование, благодарение на развитието на училищата, вземайки участие отъ дълго време въ борбата противъ духовната гръцка егемония, привикнали на борба поради сраженията имъ съ турцитѣ, имаха силенъ националенъ духъ и то чисто български, който е предишенъ, каквото и да се казва за създаването на Екзархията, на което тѣ бѣха широко съдействували.

 

736

 

 

Затова революционната организация бѣше за автономията и имаше за девизъ : „Македония на македонцитѣ". Въ 1908 г. революционнитѣ комитети бѣха трансформирани въ конституционни български братства и бѣха готови да се разбератъ съ комитета „Единство и Прогресъ", ако този последния би ималъ едно по-точно схващане на положението. Грешката на младо-турцитѣ бѣ първоначалната причина за катастрофата презъ 1912-1913 г.

 

Изглежда, че политицитѣ въ Бѣлградъ сѫ направили сѫщата грешка, искайки да задължатъ македонцитѣ да станатъ сърби. Има възможность да се смѣта — мнозинство засвидетелствувания го потвърѫдаватъ —, че третирани съ добро отъ една власть, които би уважавала езика и традицитѣ имъ, българитѣ отъ Македония биха могли да станатъ добри граждани на югославянската държава, задоволявайки се да бранятъ интереситѣ си въ рамкитѣ на една легална борба, както това правятъ хървати, словенци, босняци, нѣмцитѣ отъ Банатъ и пр... А не трѣбваше да се каже на тѣзи хора, които отъ 30 години се борятъ за националностьта си : „Вие сте сърби". Асимилаторската политика на Бѣлградъ създава на правителството достатъчно неприятности въ Словения, Хърватско и Босна, за да не се очудва човѣкъ, че тя е имала още по-тежки резултати въ Македония, като се знае характера на населението въ тази область. Българското правителство прави всичко възможно, за да задоволи съседитѣ си. Неотдавна то даде заповѣдь да бѫдатъ арестувани множество македонци. Силитѣ му сѫ ограничени и не може да се иска отъ него само то да прави усилия, да прави всѣкакви концесии. Би било праведно да се помолятъ сръбскитѣ управници да окажатъ искреность и съвестность. Обществото на Народитѣ, на което е възложено покровителството на малцинствата, би могло да се намѣси ползотворно въ този случай".

 

 

13) Подъ заглавие „Автономията на Македония" букурещкиятъ в-къ „Ориентъ" пише съ дата 13 мартъ 1924 г. :

 

„Ако Македония бѣ наистина сръбска, както искатъ да твърдятъ въ Бѣлградъ, какви причини задължиха почти единъ милионъ македонци на изгнание да търсятъ убежище въ България ? Очевидно, това е за да избѣгнатъ чуждото иго. Тежка е рѫката на Югославия, ние го знаемъ, понеже ние можахме да я пробваме въ Банатъ, кѫдето ромънския елементъ бѣ подложенъ на денационализация. Въ Македония югославянитѣ действуватъ съ още по-тежка рѫка опрямо старитѣ си неприятели и даже спрѣмо гърцитѣ, които отъ тѣхна страна имъ отвръщатъ по сѫщия начинъ.

 

Би било, разбира се, правилно да се изисква отъ страна на българитѣ и отъ страна на македонскитѣ революционери да уважаватъ реда, но не по-малко правилно е да се изисква отъ югославянитѣ и отъ гърцитѣ да уважаватъ договоритѣ, отнасяйки се човѣшки спримо всички националности, които живѣятъ въ Македония, а не зaтвapяйки имъ училищата и църквитѣ. Само на тази цена ще може да се спаси мира на Балканитѣ. Обществото на Народитѣ да каже думата си.

 

737

 

 

Автономията на Македония е желателна, даже необходима, а отъ друга страна тя е съгласно принципитѣ на умрѣлия Уйлсонъ".

 

 

14) Г-нъ Уолтъръ Колинсъ публикува една статии въ „Контемпорари ревю". Даваме следнитѣ извадки :

 

„Въ Македония, за съжаление, сѫществуватъ винаги материи способни да предизвикатъ единъ пожаръ, чиито последици не биха могли да се предвидятъ. На края на свѣтовната война тази земи бѣ раздѣлена между Югославия, Гърция и България ...

 

Македонското население е съставено отъ голѣмъ брой българи, отъ гърци, турци, цинцари и албанци. Ако всички тѣзи националности бѣха поставени подъ единъ режимъ приличащъ на този на Съединенитѣ Щати, тѣхната принадлежность на различни раси би играла много второстепенна роля ...

 

... Господаритѣ на Македония сѫ имали предъ видъ политическитѣ стремежи, а не да задоволятъ мѣстното население. Понастоящемъ Югославия е решена да запази на всѣкаква цена Македония, понеже тя схваща капиталната важность на тая часть отъ територията, които я свързва съ Егейско море...

 

Погледитѣ на Югославия сѫ обърнати къмъ Солунъ, столица на Македония.

 

... Преди да се запѫти нататъкъ Югославия иска да задуши всѣкакво желание за буятъ въ тази страна.

 

При тѣзи обстоятелства, не е безинтересно да се хвърли бѣгълъ погледъ върху влиянията, упражнявани противъ Югославия вѫтре и вънъ отъ Македония. Първото е това на ВМРО ... Шефа ѝ Тодоръ Александровъ, бившъ учитель, притежава всичкитѣ необходими качества за шефа на една тайна организация. Той е гъвкавъ и работи съ упоритость, за да засили организацията. Имайки за девизъ „Смърть или Автономия" тя употрѣбява всички срѣдства на нейно разположение, за да направи невъзможенъ живота на окупационнитѣ власти. Ти има намѣрение да подготви едно общо възстание. Очаквайки да стане това, четитѣ водятъ постоянна герила".

(Помѣстена въ „Нувелъ Маседониенъ" отъ 25 априлъ 1924 г.)

 

 

15) В-къ „Кориере делла Венеция" публикува едно писмо отъ Бѣлградъ, отъ което изнасяме следнитѣ пасажи :

 

„Пропадането на сръбската унитарна политика е единъ фактъ, който никой не би могълъ да опровергае. Така, положението въ страната се заплита всѣки день повече. Въ всички области на кралството, всрѣдъ всѣка потисната националность, се вижда да избухва пламъкътъ, който е скритъ подъ пепельта. Опасностьта отъ единъ пожаръ, който би могълъ да се отрази върху Европа, се увеличава всѣки день...

 

Кризата въ страната е пълна съ опасности и тя се проявява чрезъ общи протести срещу потисническия сръбски имперализъмъ. Хърватитѣ, които сѫ на по-високо културно ниво, сѫ постоянно тормозени, за да бѫдатъ сведени на нивото на сърбитѣ. Словенцитѣ искатъ самоуправление. Черногорцитѣ сѫ заплашени съ унищожение. Българитѣ и власитѣ отъ Македония, които г. Пашичъ нарича „Южна Сърбия",

 

738

 

 

се оплакватъ горчиво отъ игото, подъ което тѣ сѫ поставени и даватъ единъ въорѫженъ отпоръ на сръбскитѣ атаки".

(Помѣстено въ в-къ „Нувелъ Маседониенъ" отъ 5 юнии 1924 г.)

 

 

16) В-къ „Газетъ дьо Лозанъ" публикува статии отъ г. Кюпферъ, които познава добре македонския въпросъ. Броя на вестника е отъ 8 юний 1924 г. Между другото г. Кюпферъ пише :

 

„Следъ договоритѣ отъ 1913 и 1919 г. бѣ лесно да се предвиди, че македонскиятъ въпросъ ще остане рана на Балканитѣ. Тази страна, все още неспокойна, занимава наново, отъ нѣкое време, голѣмата европейска преса..."

 

Г-нъ Кюпферъ следъ като изнаси голѣмъ брой документации, каквито дава близкото минало, и далечното, на Македония и които сѫ потвърдени отъ безпристрастни засвидетелствувания, между които и сръбски признания, за да се установи, че славянитѣ отъ тази страна сѫ се считали винаги българи още преди създаването на българската Екзархия въ Цариградъ, както и преди освобождението на България, приключва :

 

„Ще заключиме ли сега, че македоно-славянитѣ, бидейки българи по езикъ, трѣбва да се присъединятъ къмъ България ? He. Преди всичко тѣ не сѫ сами въ Македония. За насъ западнитѣ, общия езикъ и култура не значи непремѣнно единство, политически : вижте нашата Швейцарии между съседитѣ ѝ. Само народната воля, споредъ насъ, ясно и свободно изразена, може да даде едно окончателно решение. А македонскиятъ народъ билъ ли е нѣкога запитанъ, изразилъ ли е нѣкога своята воля или чувствата си спрѣмо сѫдбата, които му бѣ възложена ?

 

Отъ друга страна, ако е установено, че българитѣ отъ Македонт сѫществуватъ, тѣ значи съставляватъ едно отъ онѣзи „национални малцинства", съ чието покровителствуване се е заело Обществото на Народитѣ, споредъ специални договори. Тѣхното сѫществуване, следъ като е било веднажъ констатирано, предполага тѣхното абсолютно право на това покровителствуване и, следователно, на тѣхната пълна овобода въ полето на културния животъ. Цѣлиятъ македонски впьпросъ се състои въ това днесъ."

 

 

17) Ето какво пише между другото, въ в. „Диминеаца" отъ 6 май 1924 год. г. Бацареа, относно славянитѣ въ Македония :

 

„Доказано е, че не се среща нито единъ сърбинъ въ Македония и че славянското население отъ тази земи принадлежи на българската раса по езикъ, а което е по-важно и по чувства. Отъ друга страна въ Черна Гора, въ Хърватско, Словения, Босна и Далмация, съ една дума, въ всички области окупирани отъ сърбитѣ следъ европейската война, действията на революционеритѣ сѫ въ пъленъ разгаръ вследствие деянията, инспирирани на сръбскитѣ власти отъ тѣxния шовинизъмъ и тѣхната нетолерантность. Жителитѣ на всички тѣзи области сѫ третирани отъ управницитѣ въ Бѣлградъ като подчинени, а не като свободни поданици. Всички тѣзи причини правитъ щото единъ плебисцитъ би билъ равенъ на смъртьта на Югославия".

 

739

 

 

Забележка : г. Бацареа е отъ Битолско; бившъ депутатъ въ цариградския парламентъ следъ 1908 г.; отличенъ познавачъ на Maкeдoния.

 

 

4. ПРИЗНАНИЯ НА СРЪБСКИЯ ПЕЧАТЪ ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО ВЪ МАКЕДОНИЯ

 

1) Вестникъ „Прогресъ излизащъ въ Бѣлградъ, отъ 24 септемврий 1920 г., публикува впечатленията отъ Македония на единъ висшъ сръбски офицеръ. Редакцията не дава името на офицера, който казва между другото :

 

„Македония е твърде зле отъ политическа гледна точка. Цивилнитѣ и военни власти иматъ властьта въ рѫцетѣ си и упражняватъ пълна диктатура. Всички тѣзи власти сѫ корумпирани и груби. Тѣ сѫ извършили много грабителства и афери, които ще дойдатъ на свѣтлина, когато преминатъ тѣзи мѫтни времена. Въ Македония се прокламира военно положение и отъ населението се иска въ името на отечеството да бѫде спокойно, да не протестира и да се подчинява безусловно. Ако ние бихме прибѣгнали къмъ мобилизации на старитѣ набори, революцията би била неизбѣжна. Войската успѣва да се снабдява благодарение на насилието, което прилага въ Македония. Всички жители сѫ повикани да работятъ чрезъ peквизиция. Пощата не е организирана. Вестницитѣ, които не сѫ благоприятни за правителството, сѫ унищожавани въ самитѣ пощенски служби. Македония, въпрѣки своето привидно примирение съ сѫдбата, е разположена революционно."

 

 

2) Бѣлградскиятъ вестникъ „Югославянски народъ" отъ 24 септемврий 1920 г. публикува една кореспонденции отъ Македония, въ които е казано следното :

 

„Нашето селско население ще храни и ще пази, както до сега, българскитѣ бандитски групи, защото е загубило всѣкакво довѣрие въ нашитѣ власти, мързеливи, неопособни и твърде често корумпирани. Има сѫщо факти, които доказватъ, че наши началници и подначалници на пoлиция сѫ подпомагали организирането на комитскитѣ групи и укриватъ българскитѣ комитаджии, които гледатъ да разрушатъ нашата държава. Въпрѣки всичкото подсилване на жандармерията, на войскитѣ предназначени за преследване, бандитѣ формирани да противодействуватъ на другитѣ банди, комититѣ сноватъ нагоре-надолу кѫдето искатъ и не ще има въ Сърбия сила, които би могла да ги залови. Мѣркитѣ, които се взиматъ срещу тѣхъ, взимаше сѫщо и Турция, но се знае тѣхнии резултатъ."

 

 

3) Бѣлградскиятъ вестникъ „Политика" отъ 5 ноемврий 1920 г., въ статията „Викъ отъ югъ", пише така върху положението въ Македония :

 

„Анархия и безпорядъкъ е днесъ името на тази наша провинция,

 

740

 

 

която преди да бѫде освободена се наричаше Стара Сърбия. Хората тамъ умиратъ било отъ ножъ, отъ пушка или отъ огънь, безъ никой да желае да се притече на помощь на този народъ"

 

 

4) Сръбскиятъ в-къ „Радничке Новине" отъ месецъ декемврий 1920 г., въ статията озаглавена „Страната на терора", пише така върху положението въ Скопско :

 

„Селянитѣ отъ десеть общини въ околностьта на Скопйе сѫ принудени да забѣгнатъ, ужасени отъ терора упражняванъ отъ страна на държавнитѣ комитаджии. Актоветѣ на насилие въ село Кожле сѫ неописуеми. Селянитѣ сѫ бити до кръвь. Единъ измежду тѣхъ е билъ хвърленъ въ рѣката, отъ кѫдето е изваденъ полумъртавъ и безчувственъ отъ зимния студъ. Народа е обреченъ на безнадежность. Държавата ще се отстрани ли отъ престѫпницитѣ, които вършатъ кървавото си дѣло подъ нейно покровителство ? Ще се разпуснатъ ли безъ закъснение разбойническитѣ и комитски банди ? Желае ли тя миръ въ Македония ? Или ще продължава терора и насилията потискащи непрекъснато македонското население ?"

 

 

5) Сръбскиятъ вестникъ „Република" отъ месецъ мартъ 1921 г. говорейки за положението въ Македония, пише :

 

„Отъ цѣла южна Сърбия идватъ до насъ ужасяващи новини. Цѣли села сѫ поставени на ограбване и опожаряване и тѣхното население масово избивано. Въ всѣка провинция вилнѣятъ яничери, които не сѫ други, а нашитѣ мѣстни власти. Безмилостно се отнасятъ съ нашитѣ граждани тамъ и се пролива изобилно кръвь. За да се прочисти южна Сърбия отъ размирни елементи, които се появяватъ благодарение на нашата разклатена администрация, министъра на вѫтрешнитѣ работи е публикувалъ една заповѣдь, споредъ която цѣлото население е на милостьта на полицейскитѣ органи. Последния полски пазачъ може свободно да свирепствува и убива безъ да му се търси смѣтка, за това, което е било".

 

 

6) Бѣлградскиятъ в. „Балканъ" отъ 2 септемврий 1921 г. пише по поводъ положението въ Македония :

 

„Ето вече три години както е предадено на унищожение печалното и търпеливо население на нещастна южна Сърбия. Слънцето на свободата никакъ не я стопля и огрѣва. Само студъ и мракъ царува тамъ ; навсѣкѫде кръвь, жертви и пожарища, точно както въ времето на турското господство".

 

 

7) „Епока" (Бѣлградъ) отъ 8 февруарий 1922 г., описвайки положението въ Македония, пише :

 

„Жителитѣ на Македония се надѣваха, че връщането на сръбскитѣ войски ще отвори една ера на културенъ и икономически трудъ. Каква ирония ! Презъ три дълги години жителитѣ на Македония очакваха едно подобрение на сѫдбата си. Тѣ констатиратъ понастящемъ, че административнии апаратъ ги малтретира морално и материално. Изгубвайки търпение тѣ сѫ започнали да протестиратъ, но напраздно; тѣ не получаватъ даже анкета. Колкото за мѣстата отдалечени

 

741

 

 

отъ желѣзопѫтнитѣ линии, администрацията, съ слабостьта си, съ цинизма, съ лошата вѣра, съ корупцията си е създала тамъ за градското и селско население условия за сѫществувания, напомнящи режима въ „Сибиръ" презъ епохата на руския абсолютизъмъ. Въ много околии населението е станало песимистично, то нѣма вече довѣрие въ властьта, която то мрази.."

 

 

8) Въ броя си отъ 1 май 1922 г. в. „Прогресъ", органъ на републиканската дладежь, и излизащъ въ Бѣлградъ, разлежда въ една статия положението въ Македония.

 

Следъ като забелѣзва, че бѣлградското правителство не желае да признае сѫществуванието на xъpвaтcкия въпросъ, който, обаче, сѫщестува и очаква едно разрешение, автора на статията казва следното по македонския въпросъ :

 

„Въ този изключителенъ режимъ Македония има нещастието да бѫде въ едно изключително положение. Нейната сѫдба е по-трудна, много по-лоша отъ тази на другитѣ провинции. Едно злокобно проклятие изглежда, че тежи върху тази чудесна и романтична земя и върху нейнитѣ добри и надарени жители. Защото Македония е една югославянска колония; това е една земя осѫдена да приема функционери и да cнaбдявa държавното съкровище. Maкeдoния е сѫщо едно Елдорадо за корумпиранитѣ и безскруполни функционери, които отиватъ тамъ на ловъ за турски лири. Македония е страна на полицейски надзоръ, на повѣрителни полицейски мѣрки и на изтезанията. Това е страната на шепота и на страха. Законитѣ не се прилагатъ тамъ, свободата е непозната, все още робство царува тамъ. Правото и свободата сѫ купувани съ цената на паритѣ. Една тежка и задушна отъ реакция атмосфера обгръща Македония и я убива. He се оставяйте да бѫдете измамвани отъ този или онзи югославски министъръ, когато отъ трибуната на Скупщината той зaявявa, че македонския въпросъ не сѫществува. Отидете въ Македония или разпитайте нѣкой македонецъ и вие ще видите тогава дали министъра ви е казалъ истината.

 

He може да се разрешава македонския въпросъ безъ да се консултиратъ македонцитѣ. Участието на последнитѣ въ нашия общественъ животъ не е възможно, ако не имъ се гарантира свободата. До тотава докато се води империалистическа политика въ Македония, докато се изисква отъ тѣхъ повелително, чрезъ мѫчения и затворъ, да бѫдатъ истински сърби, не може да се реши македонския въпросъ. Hacилиятa могатъ наистина да yбиятъ, но тѣ предизвикватъ само отвращение и ненависть."

 

 

9) Бѣлгpaдскиятъ вестнитсъ „Самоуправа" въ рубриката си „Прегледъ на сръбския печатъ" резюмира една статия, кoятo е публикувана въ излизащия въ Скопйе сръбски вестникъ „Стара Сърбия" отъ 22 юний 1922 г. и въ която става дума за злoдeяниятa на пoлициятa въ Македония, „една полиция, която прави атентатъ връху личнитѣ и политически гаранции".

 

742

 

 

10) Сръбскиятъ вестникъ „Видело" въ броя си отъ 2 юлий 1922 г., публикува уводна статия върху македонския въпросъ и македонцитѣ.

 

„Вмѣсто да се даде, пише вестника, веднага най-голѣма свобода и автономия на тѣзи хора, които бѣха поробени презъ вѣкове, и да имъ се вдъхне любовь и привързаность, тамъ се прокламира военно положение и цари системата на полицейски произволи ; съ удари на приклада и камшика жандаритѣ искаха да привържатъ освободенитѣ братя къмъ отечеството. Ето защо македонското население не закъснѣ да се разочарова отъ Сърбия, особено следъ като тамъ сѫ изпратени най-корумпирани и най-безчестни функционери. Освенъ това познатитѣ партизани на радикалната партия на Пашичъ, попъ Миничъ, Яковъ, Чорбичъ и т.н. нахлуха въ Македония като хиени, за да поставятъ рѫка на фармитѣ, вмѣсто да разпредѣлятъ земята на земедѣлскитѣ работници. Въ началото, следъ 1919 г., въпрѣки лошия административенъ персоналъ и несправедливото уреждане на аграрния въпросъ, населението се интересуваше изцѣло отъ политическия животъ, което се вижда особено въ изборитѣ на 22 августъ 1920 г. и на 27 ноемврий. Тогава нѣмаше нито чети, нито недоволство, защото бѣше прокламирана политическа и гражданска свобода. Но веднага следъ този периодъ дойде отново царството на насилието и на терора отъ най-лоша проба.

 

Безъ съмнение, правителството е, което, чрезъ своитѣ агенти, създава хаоса въ Македония прогонвайки хората изъ планинитѣ.

 

Въ този моментъ анархията въ Македония изглежда е достигнала кулминационната си точка. Факторътъ — това сѫ четитѣ докато публичната власть не струва почти нищо. Населението тамъ е въ война съ държавната власть. Хиляди хора сѫ хвърлени въ затворъ, прогонени, убити и предадени на сѫдъ. Правителството, което е предизвикало този хаосъ, не може да има право, прибѣгвайки сѫщо къмъ насилия. Сѣейки вѣтрове, то жъне бури въ Македония. Последицитѣ на една глупава, съ насилие, политика струватъ скѫпо. Следователно, правителството, чиято преса препорѫчва единодушно и безъ отлагане изключителни мѣрки въ Македония вмѣсто да признае грешкитѣ си, гледа да се оправдата хвърляйки отговорностьта върху други.

 

To мисли, че ще се намѣритъ винаги наивници, които ще повѣрватъ какво хаоса въ Македония се дължи на България, която била улеснявала формирането на четитѣ, за да ги изпраща при насъ. Въ глупостьта си правителството отива до тамъ, че претендира чрезъ своята преса и служебни лица, че Македония била станала гнѣздо на български комитети и че населението на тази страна не скривало симпатиитѣ си къмъ България. Процеситѣ въ Куманово, Прилѣпъ и Скопйе бѣха открити, за да покажатъ предъ очитѣ на свѣта, че българскитѣ чети сѫ които мѫтятъ водата въ Македония. He си даватъ смѣтка изглежда за лудостьта имъ да представятъ населението като българско. Единъ висшъ функционеръ — шефъ въ вѫтрешния отдѣлъ — г. Лазичъ, заяви открито, че цѣлото македонско духовенство е българско. Ние не знаемъ дали правителството не ще му даде за награда

 

743

 

 

едно високо отличие. Би трѣбвало да не се търпи присѫствието на подобни функционери въ държавнитѣ канцеларии".

 

 

11) Сръбскиятъ вестникъ „Демокрация", излизащъ въ Бѣлградъ, въ брои си отъ 13 августъ 1922 г. пише следното върху положението въ „Южна Сърбия" :

 

„Наистина подходящо е да се признае, че живота въ южна Сърбия е много труденъ и, въ известни мѣстности, непоносимъ. Голѣмата скѫпотия, така както несигурностьта за живота и имотитѣ, плашатъ нашитѣ функционери. Всѣки отъ тѣхъ приема като наказание назначението си на служба въ южна Сърбия. Само функционеритѣ безъ моралъ намиратъ тамъ единъ удобенъ животъ".

 

 

12) Бѣлградскиятъ вестникъ „Време" отъ августъ 1922 г. въ една кореспонденция отъ Скопйе пише върху положението въ Македония :

 

„Народа въ Скопйе живѣе постоянно въ страха за утрето. Сутринь и вечерь се лѣга и става въ несигурность. Човѣкъ заспива и се събужда въ страхъ. Всичко както при турския режимъ. Населението е привикнало на този курсъ на животъ. To е опознало външнитѣ и вѫтрешни опасности и несигурностьта не е нѣщо ново за него".

 

 

13) Подъ заглавие „Бедна Македония" сръбскиятъ вестникъ „Видело" въ броя си отъ 17 септемврий публикува уводна статия, въ които се чете следното :

 

„Две голѣми злини вилнеятъ въ Македония : рушветчийството и фрапантната липса на всѣкаква сигурность.

 

Това положение е констатирано и въ други области на нашата родина; при все това, неспособностьта на функционеритѣ въ Македония е по-голѣма и несигурностьта поражда ужасни последици.

 

Достатъчно е да си таксуванъ бугарашъ (българинъ), за да бѫдешъ поставенъ вънъ отъ закона.

 

Българина тамъ е хвърлянъ въ затворъ и изтезаванъ съ сѫщата безцеремонность, както бѣха презъ миналата година, а и сега още комуниститѣ въ Войводина и Сърбия. Може сѫщо да се твърди, че българитѣ сѫ повече преследвани отъ комуниститѣ.

 

Разнитѣ неспособни функционери въ Македония сѫ отишли твърде далечъ по този пѫть. Отъ обикновения сержантъ до префекта, всѣки преследва българитѣ и ги лишава отъ тѣхнитѣ имущества. За да избѣгнатъ това нещастнитѣ македонци сѫ принудени да предаватъ последнитѣ си ресурси на адвокатитѣ и на разнитѣ функционери.

 

Това поведение на властитѣ, тази политика къмъ жителитѣ отъ югъ сѫ принудили много хора да избѣгатъ въ планинитѣ и да станатъ комити, защото македонеца има самолюбие. Неправдитѣ ще го тласнатъ въ борба, така както нашитѣ прадѣди, подъ режима съ турцитѣ, а сѫщо и преди въ старата сръбска държава ставаха „хайдути (Вижъ народната пѣсень „Стария Новакъ и принцъ Богосовъ"). Естествено е, щото „хайдука" да атакува не само виновнитѣ, но и тѣзи, които по единъ или другъ начинъ сѫ въ служба на последнитѣ.

 

744

 

 

Ето защо обществената несигурность въ Македония се увеличава всѣки день. Отъ друга страна националистическитѣ български срѣди не стоятъ съ скръстени рѫце и не пропускатъ случая да използуватъ тава състояние на духоветѣ.

 

He трѣбва, прочее, да се вѣрва, че всички „хайдути" или комити сѫ дошли отъ Бългapия. Повечето отъ тѣхъ сѫ рекрутирани отъ нашитѣ поданици, които сѫ прогонени въ планинитѣ отъ пакостното поведение на сръбскитѣ власти.

 

 

14) Сръбскиятъ вестникъ „Организовани Радникъ" въ бpoя 79, 1922 г. пише буквално следното върху положението въ Македония :

 

„Цѣлото нещастие не е въ лошитѣ функционери. Тѣ сѫ наистина корумпирани, безсъвестни и праздноскитащи се ; тѣ грабятъ, крадятъ, убиватъ и насилватъ млади момичета и жени. Рушветчийството е взело огромни размѣри. Честнитѣ функционери сѫ твърде рѣдки въ Македония. Политическитѣ свободи липсватъ напълно. Ударитѣ на приклади и на камшика замѣстватъ конституцията и законитѣ ; чудовищни присѫди, съ които се изпращатъ въ килиитѣ стотици невинни, ето резултата на този режимъ въ нашитѣ южни предѣли".

 

 

15) Въ бѣлградския сръбски вестникъ „Политика" отъ 28 мартъ 1923 г. г-нъ д-ръ Д. Иконичъ въ статия озаглавена „Въ страната на сълзитѣ и страданията" пише между другото и следното :

 

„Грабителството е единственото занимание на представителитѣ на властьта въ Македония. Тѣ правятъ да плачатъ и страдатъ цѣли села, и не се намира начинъ да се накаратъ да зачитатъ закона. За най-малката направена услуга тѣ искатъ да бѫдатъ платени. Заповѣдитѣ на великия жупанъ сѫ незаконни и противоконституционни. И всичко това се прави въ името на държава, чието сѫществувание никой не чувствува".

 

 

16) Бѣлградскиятъ сръбски вестникъ „Република" въ броя си отъ 27 септемврий 1924 г. публикува една дописка отъ Скопйе, въ кoятo се казва :

 

„Македонеца не ще пропустне да протестира, защото ние не му даваме възможность да живѣе материално и икономически. Което е повече, ние го потискаме и ограбваме, налагаме му данъци както на насъ ни уйдисва, наказваме го, викаме го да работи за насъ безъ да бѫде платенъ ; ние го убиваме безмилостно въ набѣгитѣ на нашитѣ летѣщи отреди срещу комититѣ ; ние го биеме за да го принудимъ да признае кѫде има бунтовници. Всички функционери иматъ часть отъ отговорность. На чело на администрацията се виждатъ хора, които нѣматъ никакви познании по финансови въпроси и които не сѫ били друго освенъ обикновенни домакини въ кѫщитѣ си въ стара Сърбия. Властьта е въ рѫцетѣ на групи разбойници. Жителитѣ сѫ систематически ограбвани. Време е за вразумяване и за даване една материална и морална подкрепа на това население, за да може то да се чувствува свободно. He е добре да се чака, щото да се роди още единъ Т. Александровъ, за да започне нови акции. Защото ние видѣхме,

 

745

 

 

македонцитѣ поставятъ въ изпълнение това, което сѫ решили".

 

17) Вестникъ „Демокрация" отъ Бѣлградъ, съ дата 5 юний 1924 г. публикува кореспонденция отъ Прилѣпъ, кѫдето между другото пише :

 

„На 20 май сутриньта полицаятъ Трайко Дразмановичъ влѣзълъ въ кафенето „Каймакъ-Чаланъ" и поискалъ грубо чаша вода. Притежательтъ Наумовъ го помолилъ учтиво да почака докато момчето напълни отъ чешмата стомнитѣ съ вода, понеже тѣ били праздни. Полицаятъ се разфучалъ и почналъ да вика, че ако не му даделъ веднага вода, щѣлъ да го убие. Казвайки това полициятъ извадилъ револвера и стрелялъ срещу Наумовъ, като не го улучилъ само по случайность. На другия день Наумовъ побързалъ да даде изложение срещу полицая. Но нищо не стана, понеже агентитѣ на властитѣ сѫ тука неприкосновени.

 

Такова държание на официалнитѣ власти очудва населението, което се вижда оставено на пълно произволие и безъ никаква протекция. При тѣзи обстоятелства мѫчно е да се затвърди сръбската власть".

 

 

18) Бѣлградскиятъ вестникъ „Политика" отъ 14 юлий 1924 г. публикува една статии отъ г. Милославъ Еличъ, подъ заглавие „Организация срещу комититѣ въ областьта на Брѣгалница", въ кoятo между другото се казва :

 

„Всѣки, който изповѣдва идеи различни отъ тѣзи, които се защищаватъ отъ тѣзи хора, рискува да бѫде таксуванъ за предатель. Отъ момента, въ който въ една територия се извършва въорѫжение на хора подъ какъвто и да е претекстъ, се отива до изключване упражняването на гражданскитѣ свободи. Ако тази система продължава, опасноститѣ, които тя търпи ще се обърнатъ срещу обществения редъ, който, така да се каже, тя се стреми да гарантира".

 

 

19) Въ статия подъ заглавие „Въ южна Сърбия" бѣлградскиятъ вестникъ „Новости" отъ 24 май 1924 г. между другото пише :

 

„Нашитѣ власти (въ Македония — б.р.) сѫ корумпирани : златната лира и наполеона оставатъ единствения законъ за жителитѣ, които искатъ да се ползуватъ съ покровителството на публичнитѣ власти".

 

 

20) Органа на републикасеката сръбска партия „Република" подъ заглавие „Връщане къмъ срѣдния вѣкъ", писа :

 

Единъ читатель ни изпраща следното писмо :

 

„На пѫть презъ Скопйе, азъ бѣхъ свидетель на една интересна случка. Първия день на Великдень едно шествие съ владиката и голѣмия жупанъ на чело, минаваше презъ града. Близо до черквата бѣше застаналъ единъ младъ човѣкъ, аптекарь въ Скопйе. Пушейки една цигара, той гледаше шествието. Забелязвайки го, владиката Варнава доближи до безобидния наблюдатель. Точно въ този моментъ жупана удари нещастника съ такъвъ силенъ шамаръ, че лицето му

 

746

 

 

се покри съ кръвь. Веднага бѣ заповѣдано да бѫде затворенъ за 20 дена. По-късно научихъ, че и едно дете е било жертва по сѫщия начинъ подъ претекстъ, че не свалило шапка предъ шествието.

 

Мѣстнитѣ жители, които гледаха такива сцени кривѣха само лицето си и шепнѣха кой знае какви закани. Единъ селянинъ дошълъ да вземе участие въ шествието каза : „тази година числото на селянитѣ е намалело, но догодина съвсемъ нѣма да ги има". Помислете г. Редакторе, колко сѫ отвратителни такива прояви.

(Помѣстено въ „Нувелъ Маседониенъ" отъ 5 юний 1924 г., Бр. 18)

 

 

21) Известниятъ сръбски публицистъ и писатель М.П.С. Талетовъ, описва въ сръбския вестникъ „Трибуна" № 222 отъ 2 октомврий 1922 г., положението въ Македония по следния начинъ :

 

„Следъ Букурещкия договоръ отъ 1913 г., който ни даде Македония и Стара Сърбия, ние установихме тамъ единъ режимъ на слабость и на корупция, която нѣма равна на себе си. Общинскитѣ секретари, подпрефекта, архивара на последния, писара и адвоката експлоатиратъ безмилостно мѣстното население, като да се отнася за една дива колония или за неприятели, които нѣматъ право на животъ, които по-скоро представляватъ срѣдство за облага и експлоатация. Люлката на Сърбия, които трѣбваше да бѫде основа на Сърбия, е превърната днесъ въ единъ адъ, въ едно огнище на интриги, на анархия и корупция".

 

 

22) Вестникъ „Радникъ" отъ 10 май 1924 г. говорейки за вѫтрешното положение въ Югославия пише :

 

„Пропагандата за идеята за Велика Сърбия, които така неуморно водятъ сегашнитѣ управници, започва да става опасна за режима. Задъ всѣки министъръ стои единъ извънреденъ законъ, предназначенъ да озакони терора. Въ Македония и Черна-Гора нѣма нужда и отъ това. Щиковетѣ и другитѣ инструменти за изтезание продължаватъ работата си. Плува се въ кръвь".

 

 

5. ПРИЗНАНИЯ НА ГРЪЦКИЯ ПЕЧАТЪ ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО ВЪ МАКЕДОНИЯ

 

1) Венизелисткиятъ републикапски вестникъ въ Атина „Елефтеросъ Типосъ" въ броя си отъ 4 юлий 1923 г. публикува една кореспонденции отъ Солунъ, въ които говорейки за положението въ Македония подъ гръцка власть, автора казва :

 

„Македонското население намиращо се подъ гръцка власть е изведнажъ обезнадеждено отъ държавата. Гръцкитѣ власти не идватъ тукъ, за да организиратъ единъ поносимъ режимъ. Започва се открито бунтуване. Простиятъ селянинъ по селата не познава гръцката власть, освенъ въ лицето на адвоката, който го изнудва, на финансови агенти, които го облагатъ съ данъци и на полицейския агентъ, който го бие и арестува. Населението е тероризирано".

 

747

 

 

2) Филипъ Драгумисъ, бившъ депутатъ въ гръцкия парламентъ пише въ в. „Полития" :

 

„Психологиита на македонския народъ е промѣнена отъ основата до върха. Впечатлението, което остави каквато и да е визита въj Македония или преминаване на страната, е твърде мѫчително. Човѣкъ се очудва на всичкитѣ хубости и на силитѣ, колкото физически, толкова и морални, които има страната и които се прахосватъ напраздно и човѣкъ не може да не чувствува симпатии къмъ това работливо, послушно и достойно за по-добро бѫдеще население. Които и да посети Македония подъ гръцка власть, не може да не констатира възмущението и безпокойството, които сѫ завладѣли това население, вследствие на безгрижието на властитѣ, омразната експлоатация, на която то е обектъ, и възбуждението отъ егоизъма на партийния и лични интереси.

 

Трѣбва да се отбележи, прибавя г. Драгумисъ, че Македония, отъ както е въ гръцки рѫце, е винаги зле администрирана ; но до 1915 г. човѣкъ се мамѣше отъ надеждата, че ще се намѣри лѣкарство.

 

До това време сѫдебната власть се бѣше задържала действително на висотата си. Въ този моментъ администрацията е по-лоша отъ всѣкога. Кулминационната точка на раздробеность се достигна, изглежда, следъ като тамъ се намѣсиха „военнитѣ фактори" и пристигането на стотици хиляди бѣжанци въ страната посѣ пълно безредие, защото, по подстрекателството на властитѣ, новодошлитѣ се отнасятъ къмъ мѣстното население като завоеватели".

 

 

3) И.Г. Илиакисъ, бившъ управитель на западна Македония подъ гръцка власть е публикувалъ една книга върху администрацията на Македония. Той разглежда политиката, които гръцкото правителство трѣбва да следва и казва буквално :

 

„Партийната политика въ Македония е най-гибелна върху нашитѣ национални интереси. Ето защо всичкитѣ партии би трѣбвало да се вслушватъ въ една обща национална програма, която да бѫде прилагана методично и споредъ предварително опредѣленъ планъ, поне презъ една генерация.

 

Програмата трѣбва да бѫде запазена отъ политическитѣ промѣнливости, иначе ние не бихме знаяли да се осигуримъ отъ тази страна. Toвa е единствения начинъ да дойдемъ до асимилация на страната, да останемъ запазени отъ изненади, и да се надѣваме, че ние бихме могли да осигуримъ нашето господство върху тази провинция. Такава трѣбва да бѫде нашата програма за действие поне за едно поколение.

 

За да добиемъ правото на господство въ Македония ние правѣхме въ миналото една национална политика, която въ всѣко отношение бѣше насилническа и жестока. Сега, когато ние сме поставили тамъ кракъ, благодарение на националната си политика, ние трѣбва да се откажемъ отъ нея, иначе, ние ще изгубимъ терена, върху който базираме нашитѣ права върху тази страна".

 

748

 

 

 

6. РОМЪНСКИЯ ПЕЧАТЪ ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО ВЪ МАКЕДОНИЯ

 

Още отъ 1913 г. Ромъния се явява като съюзникъ на Сърбия, а по-сетне съ Югославия и въ роднински династически връзки. Това, обаче, не попрѣчи на сърбитѣ да потискатъ ромънското население не само въ Македония, но и въ Тимошката область ; не попрѣчи и на свободнитѣ ромънци да атакуватъ сръбската и гръцка тирания.

 

 

1) Ромънскиятъ вестникъ въ Букурещъ „Адеверулъ" отъ 28 февруарий 1924 г. пише върху положението въ Македония :

 

„Това, което ни задължава да се върнемъ отноео на този тежъкъ въпросъ, чиято важность за ромънскитѣ интереси е неотрицаема, е едно съобщение публикувано презъ последнитѣ дни въ пресата, въ което се казва, че ще се дойде до едно споразумѣние между Букурещъ и Бѣлградъ по ромънскитѣ училища и църкви въ сръбски Банатъ.

 

Подробноститѣ на това споразумѣние не ни интересуватъ никакъ, но ние не можемъ да не разкриемъ, че то не споменава нищо относно подобнитѣ институции въ другитѣ югославски провинции, населени съ наши сънародници. Ние не можемъ, наистина, да се въздържимъ да окачествимъ варварски факта, че тази спогодба не съдържа една линии за училищата и църквитѣ, които власитѣ, сега югославски поданици, притежаваха напълно свободно подъ режима на турцитѣ.

 

Подчертаваме, че подъ югославски провинции населени съ власи ние разбираме освенъ сръбски Банатъ, долината на Тимокъ и Македония.

 

Власитѣ въ сръбска Македония притежаваха училища и черкви подъ отоманско господство и откато сърбитѣ сѫ станали господари на страната, тѣ смѣтнаха за свой пръвъ дългъ да закриятъ тѣзи учреждения и да унищожатъ всичкитѣ огнища за национално образование и култура.

 

Новитѣ господари на Македония сѫ действували противно на всѣка правда и логика и въпрѣки формалнитѣ ангажименти на Бѣлградъ къмъ Ромъния.

 

Скоро ще има десеть години отъ деньтъ, въ който нашитѣ училища и църкви въ Македония трѣбваше да затворятъ вратитѣ си, безъ ни най-малка вина да е извършена отъ тѣхна страна, понеже затварянето имъ е наложено просто защото сѫ ромънски".

 

 

2) Букурещкиятъ вестникъ „Диминеаца" пише на 14 мартъ 1924 г. :

 

„He само за Балканския полуостровъ, но сѫщо и за цѣла Европа, македонскиятъ въпросъ съставлява една голѣма опасность. Може да се допусне единъ пожаръ, на който никой не може да предвиди размѣритѣ. Ние, ромънитѣ, които сме прѣкитѣ гаранти за Сърбия и непрѣкитѣ за Гърция що се отнася до администрацията въ Македония, ще пострадаме първи, ако огъньтъ бѫде предизвиканъ отъ това, което става въ тази страна. Английското правителство бѣше единъ отъ членоветѣ, които повдигаха въпроса за даване единъ другъ режимъ

 

749

 

 

на Македония. Каквито и да сѫ разположенията ни къмъ нашия бѣлградски съюзникъ, чувствата ни на елементарна справедливость ни задължаватъ да признаемъ, че сърбитѣ не сѫ направили всичко необходимо за да премахнатъ македонския въпросъ, а напротивъ направили сѫ всичко, за да разкървавяватъ и влошаватъ раната. Достатъчно е да напомнимъ по този поводъ третирането наложено на ромънскитѣ училища и църкви въ южна Сърбия.

 

Имало е грешки, които не би трѣбвало да бѫдатъ извършени и които нашиятъ съюзникъ и съседъ има всичкия интересъ да поправи. Малко добра воля, една троха щедрость и сѣнка отъ свобода, и орѫжията щѣха да паднатъ отъ рѫцетѣ на българскитѣ комити. Ако последнитѣ се опитаха да упорствуватъ въ предизвикателното си държание, орѫжията щѣха да се обърнатъ срещу самитѣ тѣхъ, ако се видѣше възможностьта да се докаже на Европа, че въ всички части на Македония, различнитѣ елементи сѫ третирани по еднакъвъ начинъ. Въ противенъ случай въпроса рискува да остане на дневенъ редъ повече време и би могълъ да предизвика единъ день Богъ знай каква ужасна катастрофа. До известна степень зависи отъ сръбското правителство да отдалечи този день".

 

 

3) Списанието „Пенинсула Балканика" (Букурещъ) въ броя си отъ месецъ юний 1924 г. посвещава една статия върху положението въ Македония, въ които се казва следното :

 

„Презъ месецъ октомврий 1923 г., студентитѣ аромъни бѣха подчертали въ пресата въпроса по убиването на аромънина Адру, този по загубата на Капрали, който почина отъ ранитѣ получени при единъ жестокъ побой, и този по изгонването на аромънскитѣ фамилии отъ собственитѣ имъ кѫщи така както и жестокоститѣ извършени отъ гръцкитѣ власти въ Македония. Г-нъ Скакисъ, тогавашенъ министъръ, бѣше опровергалъ твърденията на студентитѣ. Въ опровержението си последниятъ казваше, че той не билъ знаелъ за извършването на подобни престѫпления въ гръцка територия, безъ въ всѣки случай да отхвърли фактитѣ споменати отъ аромънскитѣ студенти. Една полемика се започна въ ромънската преса, която изискваше отъ г. Скакисъ едно категорично опровержение. Вестникъ „Килотисъ" сѫщо обвини г. Скакисъ, че е направилъ една лоша услуга на Гърция съ уклончивия си отговоръ. Деветь месеци сѫ минали отъ тогава, една есень, една зима и една пролѣть. Отъ монархия, Гърция стана република. Създаденъ е въздушенъ куриеръ, Пангалосъ е станалъ министъръ, но отговора на обвиненията формулирани отъ аромънскитѣ студенти винаги се чака. Сега, когато ромънския консулъ и администраторъ на аромънскитѣ училища съобщава отново за преследвания въ областьта на Мъгленъ, новиятъ гръцки министъръ г. Сакеларопуло, съ цель да прави диверсии, нагласява интервюта и отказва да опровергае предишнитѣ обвинения, потвърѫдавайки, че овчарьтъ не е билъ убитъ, но е починалъ отъ артериосклероза, докато другия е билъ случайна жертва, и т.н. Защо впрочемъ подобни грѣшки не сѫ регистрирани въ Ромъния ? Гръцкиятъ министъръ е потвърдилъ, че не билъ ималъ време да се осведоми за преследванията на

 

750

 

 

аромънитѣ въ областьта на Мъгленъ. Г-нъ министъра лъже, защото има вече два месеци откакто една интерпелация въ този смисъль му е била отправена. Или, тоя има интересъ да забрави. Само въ единъ случай гърцитѣ сѫ отсѫдили да отговоритъ категорично и безъ да губятъ време, — това бѣ въ случая съ с. Гора. Гръцкиятъ министъръ ни тероризира и ни заплашва по този поводъ, безъ да взима предвидъ, че това бѣше едно доказателство, защото това е единствения случай опроверганъ отъ гърцитѣ.

 

Колкото за 700 убийства извършени надъ аромънитѣ, за хилядитѣ нападения, грабежи, пожарища и пр. скриватъ се задъ мълчанието, достатъчно красноречиво. Бѣ сѫщо и съ затварянето на аромънскитѣ училища и църкви, несигурностьта на личностьта и на имотитѣ. Задоволяватъ се да мълчатъ.

 

Всичко това не е друго освенъ лицемѣрие, злоупотрѣба съ гостоприемство, некоректность ; съ една дума това не е единъ отговоръ достоенъ за гръко-ромънското приятелство.

 

Представителитѣ на Гърция, вмѣсто да иматъ грижата да поставитъ край на варварскитѣ преследвания, се опитватъ съ единъ скандаленъ софизъмъ да задушатъ възмущението, което накипѣва въ сърдцата на съвестнитѣ ромънци.

 

Надѣваме се, че ромънската преса ще хвърли въ коша всичкитѣ тѣзи гръцки грубости и ще имъ се довѣрява занапредъ като на пожаръ.

 

 

4) Подъ заглавие „Интереситѣ на Македоно-ромънитѣ" ромънското списание „Пенинсула Балканика", публикува дълга статия, презъ мартъ 1924 г. Между другото се казва :

 

„Каквито и гаранции да ни дава Сърбия, тѣ ще иматъ илюзоренъ характеръ, тъй като миналото и настоящето ни каратъ да подържаме убеждението си, че варварското твърдение на Нинчичъ, който отрича сѫществуването на какъвто и да е несръбски елементъ, е прекрасна кристализация на сръбския манталитетъ...

 

Балканскиятъ въпросъ, споредъ насъ, не може да има солидна база освенъ само ако Сърбия бѫде възвърната въ старитѣ си граници ; и тогава ние бихме могли да се поставиме изключително на културна почва въ областьта на Тимокъ. Безъ това всѣкакво преуспѣване би било ефимерно, споредъ насъ. Значи, да се приготвиме срещу Сърбия на борба различна отъ таи, която ни позволява писалката. Да не ни се възразява, че понеже сме били малцинство, ние не трѣбвало да се дигаме срещу нѣкои договори, понеже не сме ние, а сѫ сърбитѣ, които нарушаватъ клаузитѣ имъ, заповѣдвайки да се затворятъ нашитѣ училища".

 

 

5) Официалниятъ букурещки органъ „Вийторулъ" на 2 май 1924 г., пише :

 

„Въ Бѣлградъ има достатъчно спорове : проблемътъ съ Македония, кѫдето вѣчния революционенъ духъ неутихващо се бунтува ; бунтоветѣ въ Хърватско и Словенско ; недоволствата въ Босна и Черногорско, и колко други още... Когато единъ собственикъ вижда кѫщата си да гори, би било детинщина отъ негова страна да се занимава съ непокѫтнатата кѫща на съседа си".

 

751

 

 

 

7. СТЕПАНЪ РАДИЧЪ И ХЪРВАТСКАТА ПРЕСА ЗА РЕЖИМА ВЪ ЮГОСЛАВИЯ

 

1) Кои сѫ причинитѣ, които каратъ Т. Александровъ да действува въ Македония. — Г-нъ Радичъ, познатиятъ хърватски лидеръ, е далъ на 27 мартъ 1924 г. едно интервю на виенския кореспондентъ на в. „Независима Македония", органъ на организацията на македонскитѣ емигранти. Между другото, той казва :

 

„Въ усилията си да създаде една Велика Сърбия, които той предпочита предъ Югославия, въпрѣки че само една нищожна часть отъ сръбското население се чувствува наистина свободно, г. Пашичъ си послужи съ конституцията, за да се маскира. Свободата е потѫпкана. Само въ Бѣлградъ има една релативна свобода на пресата и на думата. Навсѣкѫде другаде извънъ този градъ царува реакцията, която не щади самитѣ сърби. Навсѣкѫде се простира една политика на корупция и насилие : Косово, Македония и Черна Гора сѫ третирани еднакво сурово. Докато въ Македония ще сѫществува тиранията — революцията и тайната организация сѫ единствения пѫть за борбата. Тодоръ Александровъ отговаря на Пашичъ. Да се помѫчи г. Нинчичъ да открие причинитѣ, които каратъ Т. Александровъ да действува въ Македония. Всѣки день ни носи новини за „подвизитѣ" вършени отъ хората на Пашичъ. Политиката на този човѣкъ припомня тази на Турция, които бѣ изгонена отъ Европа точно за тази причина. Днешна Сърбия съ своя вѫтрешенъ животъ е едно петно за Балканитѣ. Запада е заетъ и загриженъ въ тоя моментъ съ собствената си реорганизация ; но той нѣма да може да остане дълго време глухъ на ужаситѣ на потисническия режимъ на Пашичъ. Относно насъ, хърватитѣ, централизаторската политика на Пашичъ се отнася не както къмъ братя, а както къмъ жители отъ окупирана съ орѫжие страна".

 

 

2) Виенскиятъ „Райхспостъ" публикува едно интервю съ г. Радичъ, който е изнесълъ предъ вестника своитѣ намѣрения следъ разрешението на югославската криза. Радичъ казва, че положението е ясно и че краля е робъ на Бѣлата рѫка, на която Пашичъ служи.

 

„Това значи абсолютизъмъ, казва Радичъ ; а това значи, че хърватитѣ и всички несръбски елементи въ кралството не могатъ нищо да очакватъ отъ новия кабинетъ на Бѣлградъ.

 

Хърватскиятъ, македонскиятъ, албанскиятъ, босненскиятъ, нѣмскиятъ и унгарскиятъ въпроси взиматъ сега интернационаленъ характеръ. Всички потиснати националности ще могатъ вече да търсятъ привърженици въ чужбина. Международнитѣ конюнктури сѫ вече доста по-благоприятни понастоящемъ. Въ Англия имаме Макдоналдъ, въ Франция г. Ерио съ социалиститѣ. Хърватитѣ иматъ унгарцитѣ. Идущитѣ избори ще бѫдатъ кървави".

(Помѣстено въ в. „Нувелъ Маседониенъ" отъ 5 юний 1924 г.)

 

 

3) Подъ заглавие „Разрушителна сила" вестникъ „Хрватъ" отъ 12 февруарий 1924 г. печати една уводна статия, въ която между другото се казва :

 

752

 

 

„Сръбскитѣ власти се инсталираха въ Македония презъ 1913 г. и тамъ тѣ разрушиха малкото редъ, който турцитѣ бѣха установили по тѣзи мѣста. Въ този моментъ администрацията на Македония е по-лоша от-колкото тази на отоманския режимъ.

 

Г-нъ Михайло Ивановичъ, народенъ представитель на Черна Гора, е деклариралъ въ Скупщината, че Черна Гора е била подчинена на сегашния режимъ по нелегаленъ начинъ и че не е справедливо тази страна да бѫде държана подъ властьта на Бѣлградъ. Положението тамъ е характеризирано отъ кървави събития. Така, неотдавна сръбската полиция обкрѫжи една кѫща, които бѣ запалена и членоветѣ на семейството, което живѣеше въ нея, бѣха изгорѣни живи. Едно момиченце, което се опита да побѣгне, бѣ застреляно. Това е страшното положение въ Черна Гора.

 

Въ Босна и Херцеговина се граби и се опустошава. Подъ претекста, че трѣбва да се намалятъ чиновницитѣ, се уволняватъ всички хървати и се замѣстватъ съ сърби. Вмѣсто да се назначаватъ мѣстни чиновници, администрацията се дава въ рѫцетѣ на „освободителитѣ" сърби, безъ да се има предвидъ способностьта имъ ; тъй че въ повечето случай тѣ сѫ некултурни хора, шивачи или фризьори.

 

Войводина сѫщо стене подъ бѣлградското иго.

 

Македония, Черна Гора, Босна, Войводина, „чисто сръбски" територии, както ги наричатъ пансърбиститѣ, сѫ изоставени на грабежи и опустошение ... Следъ като смаза Македония, Черна Гора, Босна, Войводина, тази разрушителна сила се нахвърли сега въ Хърватско..."

 

 

4) Вестникъ „Хрватъ" отъ 12 мартъ 1924 г. публикува подъ заглавие „Бомби, пушки и ками между зѫбитѣ" една статия, отъ които даваме следнитѣ редове :

 

„На събранието на патриотичната сръбска младежь, състоило се въ Бѣлградъ, сѫ били изразени пожелания въ следния смисълъ : г. Радичъ не трѣбва да се позволи да се върне. Ако той не иска да върви въ съгласие съ братята си, той ще бѫде тѣхенъ робъ. Адриатическото море е сръбско море.

 

... Така че, прибѣгвайки къмъ обиди, ками и кръвь, Бѣлградъ ни приготовлява единъ хубавъ приемъ. Единъ младежъ, Вара Падовановичъ, който брои 74 години, заявилъ че сѫдбата решила Бѣлградъ да е господаря. Хърватитѣ трѣбва да се подчинятъ на сръбската xeгeмoния, ако не искатъ да бѫдатъ обстрелвани съ картечница. Сърбинътъ ще бѫде господаря, а другитѣ негови слуги. Ако роптаятъ, ще бѫдатъ роби.

 

Нѣколцина оратори, отъ всички области, съ изключение на Хърватско, Словения и Македония, взеха думата. Събранието е било свикано следъ изивленията относно хърватската интервенция въ полза на Македония. Каза се, че стара Сърбия и „южна" Сърбия сѫ люлката на сръбската раса.

 

Хърватската интервенция не поиска Македония да бѫде отдѣлена, но изтъкна, че тази земя бѣ освободена не само отъ Сърбия, но сѫщо и отъ Америка, Великобритания, Франция, и че тя има правото да се възползува отъ всички конституционални свободи. Македонцитѣ,

 

753

 

 

които сѫ едно малцинство въ Сърбия, сѫ голѣмото мнозинство въ Македония...

 

Македонцитѣ не сѫ сърби, не искатъ да станатъ такива, затова тѣ трѣбва да се възползуватъ отъ клаузитѣ за покровителството на малцинствата.

 

Ако бѣше вѣрно, че македонцитѣ сѫ сърби, нѣма защо да се има страхъ отъ плебисцитъ. Но ние мислиме, че това твърдение не е никакъ вѣрно и че македонцитѣ не се чувствуватъ никакъ сърби. Орѫжието може да победи само територии, но не народи. Сърбитѣ знaятъ това. Македонцитѣ отсѫствуваха отъ тѣхното събрание."

 

 

8. ОТЗИВИ ОТЪ ЧУЖДАТА ПРЕСА СРЕЩУ РЕЖИМА ВЪ ПОРОБЕНА МАКЕДОНИЯ

 

1) Белгийското списание „Ле нуво Журъ" писа :

 

„И въ всички разговори, въ всички писания върху балканското разбирателство — скептични или наивни, прекалено оптимистични или безнадеждни — натъкваме се на едно име: Македония. Всички конфликти между балканскитѣ народи, всичката напластена умраза, готова да избухне страшно — съ една дума всички опасности, които застрашаватъ, сѫ концентрирани въ единъ фокусъ : Македония".

 

 

2) Нѣмскиятъ вестникъ „Дойчесъ Фолксблатъ" писа :

 

„Въ бѣлградското министерство на земедѣлието се работи върху единъ законопроектъ за преселването въ Македония на безимотнитѣ нѣмци и маджари отъ Войводина, които щѣли да бѫдатъ настанени на изоставенитѣ турски имоти. Съ това размѣстване се цели да се парализира влиянието на народностнитѣ малцинства, като се разрѣдятъ тѣхнитѣ компактни маси. Покрай това съображение сигурно има и друго. Понеже въ Македония и безъ това вече има единъ истински адъ, въ който се унищожаватъ македонскитѣ населения, удобно би било да се вкаратъ въ сѫщия адъ и онѣзи нѣмци и маджари, които сѫщо подлежатъ на унищожение".

 

 

3) Виенскиятъ „Ди Цайтъ" въ статията си „Възстанието въ Македония" пише :

 

„Всѣки може да мисли за македонцитѣ както си иска, на никой не може да отрече, че тѣ се борятъ героично за своята свобода".

 

 

4) Вестникъ „Тагеспортъ", излизащъ въ Грацъ, Австрия, писа :

 

„ВМРО е сѫщинско правителство въ страната, сѫществува тайно отъ официалното правителство, има свои особени закони, свое правосѫдие, свои данъци, своя поща. Тъ не е дѣло на нѣколко немирни хора. Напротивъ, тя се крепи на цѣлия македонски народъ.

 

Лозунгътъ на организацията е „Свобода или Смърть" ! Нейнитѣ привърженици не се предаватъ живи на неприятеля. Тѣ знаятъ само едно : борба срещу чуждото насилническо господство".

 

 

5) Джеймсъ Баучеръ писа въ „Манчестеръ Гардиянъ" :

 

754

 

 

„Македонскиятъ проблемъ, прѣкъ източникъ на голѣмата война, трѣбва да бѫде разрешенъ въ цѣлата му пълнота, ако се иска да се обезпечи мира въ Европа; никакво разрешение не може да бѫде задоволително, ако се игнорира най-жизнения и най-сѫществения отъ факторитѣ ... Да се оставятъ македонцитѣ подъ гръцко и сръбско иго би било единъ исторически скандалъ".

 

 

6) Вестникъ „Македония" отъ май 1920 г. помѣства следното, писано отъ световно известниятъ ученъ д-ръ А. Форелъ (16 агтрилъ 1920 г., Швейцария, Иворнъ) :

 

„Това, което ви трѣбва въ Македония, то е преди всичко да изисквате върху вашата собствена територии свободата на вѣроизповѣдание, на гласоподаване, на езикъ и граждански права изобщо за всѣки индивидъ и за всѣко малцинство".

 

 

7) Въ единъ отъ броеветѣ си отъ м. май 1920 г. вестникъ „Манчестеръ Гардиянъ" изтъква въ уводна статия подъ заглавие „Сѫществениятъ въпросъ", че всичко, което дипломатитѣ сѫ извършили отъ примирието насамъ, е временно :

 

„Никаква лига на народитѣ не ще обезпечи мира, докато има потиснати народи, нации, които пъшкатъ подъ икомическо робство на небивали военни обезщетения; хора, отдѣлени чрезъ изкуствени прегради отъ ония, които имъ сѫ близки по езикъ, раса и исторически традиции. Никога не ще има траенъ миръ, докато победителитѣ се наслаждаватъ отъ взетата презъ време на войната плячка, а не даватъ на победенитѣ никакво утешение, освенъ тъмната надежда за отмъщение".

 

 

8) На 3 юлий 1920 г. въ Женева полковникъ Леонъ Ламушъ държа сказка въ защита на Македония, като иска нейната автономия.

 

 

9) Английското списание „Нийъръ Истъ" отъ 5 май 1921 г. печати следната дописка отъ София :

 

„Въ недѣли на 17 априлъ, заедно съ кореспондентитѣ на единъ френски вестникъ, азъ отидохъ въ Кюстендилъ да видя нѣкои македонски бѣжанци. Презъ последнитѣ нѣколко месеци много хиляди македонци сѫ избѣгали отъ Сърбия въ България и въ Кюстендилъ азъ видѣхъ повече отъ тридесеть семейства, които току-що бѣха дошли отъ Сърбия. Тѣ всички разказватъ едно и сѫщо — че на изборитѣ преди нѣколко месеца тѣ сѫ били съветвани отъ мѣстнитѣ оратори и политици да гласуватъ за комунистическия кандидатъ, като имъ било казано, че ако той бѫде избранъ тѣ ще опечелитъ всѣкакви облаги отъ това. Затуй тѣ гласували за комуниститѣ, но като резултатъ — сърбитѣ изгорѣли кѫщитѣ имъ и заграбили имуществата имъ. По такъвъ начинъ, лишени отъ всичко каквото сѫ имали, тѣ избѣгали въ България и сега постепенно се пръскатъ изъ цѣлата страна. Човѣкъ не може да не имъ симпатизира за тѣхната нещастна участь, но справедливо е да се добави, че между тѣхъ имаше нѣколцина, които сѫ дошли въ България преди нѣколко месеци навѣрно, за да отбѣгнатъ службата въ сръбската войска.

 

755

 

 

Всички тѣзи бѣжанци бѣха облечени въ живописния си националенъ костюмъ и както мѫжетѣ, тъй и женитѣ правѣха впечатление съ своето здраве и сила. Интересно е да се отбелѣжи, че всички бѣжанци възлагатъ надеждитѣ си на автономна Македония и макаръ, че сѫ избѣгали въ България, не искатъ да бѫдатъ записани въ тази страна, въ която набронватъ около четвъртъ милионъ. Тѣхната споообность да се управляватъ може да е спорна, но човѣкъ чувствува, че такива хора въ края на краищата ще спечелятъ своето...."

 

 

10) Едитъ Дърхамъ е написала въ сп. „Форейнъ Аферсъ" отъ м. октомврий 1923 г. статия подъ заглавие „Хърватско подъ сърбитѣ", кѫдето между другото, говорейки за Македония, пише :

 

„Тѣхната тактика (тая на сърбитѣ) е особено страшна въ Македония. Цѣлото население на Македония единодушно казва, че подъ отоманския режимъ то е било много по-добре. МАКЕДОНЦИТѢ HE СѪ СЪРБИ. Сега се иска да ги сърбизиратъ на сила. Сръбскитѣ чинавници въ Македония вършатъ страхотни грабежи. Ако нѣкой се опита да се оплаче, бива така наказанъ, че никой не желае вече да се опита втори пѫть..."

 

 

11) Списание „Дѫ Крисчинъ Сайънсъ Мониторъ" отъ ноемврий 1924 г., въ Бостонъ, печати писмо отъ единъ американски ученъ, който е посетилъ Балканитѣ. Между другото той е писалъ :

 

„Най-черната точка на Балканитѣ е Сърбия. Войната тамъ може да избухне всѣки моментъ. Сърбитѣ не разбиратъ, че народитѣ, събрани въ тѣхното кралство, трѣбва да живѣятъ като равни членове на една държава. Сръбскитѣ шовинисти не искатъ да знаятъ за хърватитѣ, които сѫ единъ по-културенъ народъ отколкото сърбитѣ. Сѫщо така не искатъ да вѣрватъ, че македонцитѣ сѫ по-способни отъ тѣхъ и че черногорцитѣ сѫ ненадминати по храбрость, тъй като петь вѣка сѫ пазили независимостьта на отечеството си, отнета имъ отъ сърбитѣ. Сръбското малцинство е подържано отъ Бѣлградъ съ силата на байонетитѣ".

 

 

12) Г-нъ Конвилъ-Ивансъ публикува въ дeкeмвpийcкия брой отъ 1923 г. на сп. „Лейбъръ Магазинъ" (Англия) една статия съ заглавие „Българската революция и последицитѣ ѝ", въ кoятo говорейки за македонския въпросъ, казва :

 

„Македонцитѣ сѫ раздѣлени на две групи : първата работи конституционно и се надѣва, че ще успѣе да накара не само българското правителство, но и Запада да поканятъ Сърбия да спази задълженията си по договоритѣ; другата работи нелегално и нѣма да опре предъ никакви срѣдства, за да постигне цельта си.

 

Г-нъ Цанковъ, запитанъ, е заявилъ, че неговото правителство е съ все сърдце за признаването на правата на малцинствата, дадени имъ по договоритѣ.

 

Мирътъ на Балканитѣ зависи отъ изчезването на това безправие. He е българското правителство, което трѣбва да се държи отговорно за инцидентитѣ, които ставатъ по границитѣ. Какъ би могло

 

756

 

 

софийското правителство, съ нищожнитѣ сили, съ които разполага, да контролира движенията на тѣзи оскърбени ирландци на Балканитѣ ? Да би Югославия признала тази действителность — че отговорностьта е, преди всичко нейна, би могло да се има надежда.

 

Бѣлградъ би трѣбвало да вземе примѣръ отъ Англия и да подражава отношението ѝ опримо ирландцитѣ, и вмѣсто да прави колкото е възможно по-тежка сѫдбата на чуждитѣ народности нему подчинени, Бѣлградъ трѣбва да удовлетвори тѣхнитѣ оправедливи искания, предвидени отъ договоритѣ. По мирнитѣ договори Югославия получи всичко, може би повече отколкото имаше право. Въ замѣна на това се очаква, че тя ще води една човѣчна политика спрѣмо поданицитѣ си отъ чужда народность."

 

 

13) Франко-белгийскиятъ бюлетинъ „Оксиданъ" отъ 30 януарий 1924 г. въ статия озаглавена „Огнищата на пожара. Въ страната на комититѣ", пише :

 

„Отъ дълго време можеше да се смѣта вече, че не сѫществува македонски въпросъ.

 

Отъ деня, въ който Македония престана да съставлява тритѣ турски вилиета Солунъ, Монастиръ и Косово, можеше да се предполага, че Европа нѣма повече да чуе за македонцитѣ и тѣхнитѣ искания.

 

Но не бѣ така, и специално въ последно време....

 

Като изключимъ Горна-Джумая, Мелникъ, Петричъ и Неврокопъ, днешна България не притежава вече никаква друга часть отъ територията на Maкeдoния.

 

Подъ сръбската администрации българскитѣ училища бѣха затворени или трансформирани. Набора бѣ строго приложенъ, но въ Македония или южна Сърбия, конституционнитѣ свободи не бѣха приложени.

 

Това е поради несигурностьта, резултатъ на дейностьта на четитѣ, ще каже нѣкой.

 

Автономиститѣ могатъ да ви кажатъ, че ако Македония не бѣше подчинена на единъ режимъ на своеволие, нѣмаше да има чети.

 

Революционната Македонска Организация започна наново да действува съ своитѣ сѫдилища, своитѣ милиции и съ пощата си отъ 1919 г. Тя бѣ представяна предъ международнитѣ конференции и конгреси (Женевската кoнфepeнция, Конференцията въ Лозана, и пр.), на които тя бѣ изпратила мемоари.

 

Следъ като договоритѣ отъ 1919 г. санкционираха, въпрѣки италианското вето, раздѣлянето, македонцитѣ отъ Организацията искатъ, ако не правото да разполагатъ сами съ себе си, т. е. пълната автономия, протекцията на малцинствата...

 

Българскитѣ македонци твърдитъ, че тя (Македония — б. н.) не е престанала да представлява часть отъ Източния въпросъ следъ 1878 г. Тя провокира донѣкѫде младотурската революция, когато бѣ решена въ Ревалъ една интервенция на голѣмитѣ сили, за да се побърза съ уреждането ѝ. Тя бѣ следъ това истинската причина за турско-

 

757

 

 

балканската война, така както тя продължава да е причина на раздоръ между България и съседитѣ ѝ...

 

Повикана да участвува, въ 1920 г., въ изборитѣ, Македония гласува за комуниститѣ. Това бѣ още по-чудно, като се знае, че комунизма тамъ не сѫществуваше".

 

 

14) Вестникъ „Чикаго Дейли Нюсъ" отъ 9 януарий 1924 г. публикува подъ заглавие „Неспокойна Македония". „Огнище на европейскитѣ войни" статии отъ кореспондента си г. Уолтъръ Колинсъ.

 

„Балканитѣ, пише г. Колинсъ, сѫ били прѣка или косвена причина за тритѣ последни войни и македонскиятъ въпросъ — ключа на Балканитѣ — ще предизвика вѣроятно единъ новъ пожаръ. Дейностьта на революционнитѣ чети е започнала наново и наново е започнало проливането на кръвь... Историята имъ е направила отъ македонцитѣ упорити патриоти. Надарени съ интелигентность, общо взето, по-жива отколкото тази на другитѣ балканци, тѣ притежаватъ прекрасни физичеоки качества и могатъ да понасятъ лишения..."

 

 

15) Въ „Меркуръ дьо Франсъ", броя му отъ 1 юлий 1923 г., рускиятъ журналистъ г. Немановъ, писа :

 

„Преди два месеци обиколихъ Югославия (Хърватско, Славония, Босна, Стара Сърбия, Македония), България и Tpaкия. Тая статии е резултатъ на многобройни наблюдения, които направихъ на самото мѣсто, и отъ многобройни разговори, които имахъ съ политически мѫже отъ всички течения и съ шефоветѣ на всички партии въ балканскитѣ страни.

 

Югославия е, която въ днешния моментъ преживѣва най-острата и най-опасна криза. Всички провинции, — присъединени напоследъкъ къмъ кралството — Хърватско, Славония, Босна, както Maкeдoния и Черна-Гора, сѫ дълбоко недоволни отъ настоящия режимъ и презиратъ сръбското управление...

 

Сръбскитѣ политически мѫже, които не можеха да не познаватъ психиката на хървати, словенци, босненци и пр., трѣбваше съ крайна предпазливость да се докосватъ до институциитѣ, навицитѣ и културата на новоприсъединенитѣ къмъ Сърбия области; тѣ трѣбваше да бѫдатъ особено внимателни въ избора на администратори и въ методитѣ на управлението. Трѣбваше да привържатъ къмъ себе си тия провинции по пѫтя на едно уважение къмъ тѣхнитѣ особености и чрезъ единъ грижливъ подборъ на хора съ безупрѣчна честность, културни и проникнати отъ чувство за справедливость, за административнитѣ постове. За жалость, още отъ първитѣ дни сръбскитѣ държавници установиха друга тактика, тaя на господствуващия народъ, на народа господарь, който едничъкъ има право да управлява изцѣло държавата. Сърбитѣ си присвоиха хегемонията върху цѣлата Югославия и започнаха да yпpaвлявaтъ новоприсъединенитѣ провинции като завоювани земи. Новата конституция (наречена „Видовденска" — отъ името на деня, въ който бѣ гласувана), гласувана отъ една кoaлиция на радикали (групата на Пашичъ) и сръбскитѣ

 

758

 

 

демократи, създаде отъ Югославия една единна централистична държава.

 

Хърватската диета бѣ унищожена, мѣстнитѣ свободи отнети, и цѣла Югославия започна да се управлява отъ Бѣлградъ. Отвредъ на най-главнитѣ военни и административни постове се назначаваха чиновници сърби, урожденци на старото царство. Полицията, финансиитѣ, мѣстната администрация — всичко мина въ сръбски рѫце.

 

И понеже политическото възпитание и култура на сърбитѣ стоятъ по-долу отъ тия на хървати и словенци, излѣзе, че по-малко просветенъ и по-малко културенъ народъ се нагърби да управлява народи съ несравнимо по-високо политическо развитие, по-образовани и по-възпитани. Сръбскитѣ чиновници занесоха съ себе си отъ Стара Сърбия чисто балкански методи на управление. За ужасъ на населението, започнаха честни, коректни, благовъзпитани и лоялни чиновници да се замѣстватъ съ груби, високомѣрни, безкултурни и често пѫти продажни хора, за които законъ и законность бѣха само праздни думи.

 

Сръбскитѣ чиновници се показаха арогантни и недостѫпни ; недостойни; тѣ въведоха въ Хърватско, Славония и Босна единъ режимъ на произволъ и насилие и, нѣщо нечувано и невидѣно никога въ тия мѣста, администраторитѣ и жандармерийскитѣ офицери си служеха често съ юмрука и камшика. Естествено, цѣлата страна екна отъ единъ викъ на възмущение и протестъ ...

 

Върху платформата на една борба противъ сръбския централизъмъ именно станаха последнитѣ избори. Тѣ дадоха на Пашичъ 108 мандати отъ всичкитѣ 310. Въ всички новоприсъединени области — Хърватско, Словения, Босна, Черна-Гора — избрани бѣха почти само федералисти и Радичъ събра по-голѣмо число гласове отколкото Пашичъ (114 срещу 108). Отношенията между сърбитѣ и населението отъ севернитѣ провинции сѫ обтегнати до най-висока степень. Мѣстното общество бойкотира сръбскитѣ чиновници, селянитѣ ги третиратъ като неприятели и чакатъ само сигнала за атаката. Нормалния ходъ на икономическия и интелектуаленъ животъ е заприщенъ и ако не се намѣри изходъ на мѫчителното положение, което е създадено, ако нѣкакво помирение не настане, то не ще мине много и Хърватско, Словения, Босна и Черна-Гора ще станатъ една втора Македония".

 

Що се отнася до Македония г. Немановъ пише въ сѫщата статия :

 

„Прочее, едно е ясно за всички онии, които сѫ отивали въ Македония и сѫ могли да проникнатъ въ интимния животъ на нейното население, а именно : че то не се чувствува сръбско; че отказва да праща децата си въ сръбски училища; че не може да търпи сръбскитѣ свещеници и че държи най-упорито за свои езикъ (българския), за своята култура, за своето училище и за своята народна църква.

 

Веднага подиръ свѣтовната война правителството на Пашичъ въведе въ Македония единъ режимъ на нечуванъ тероръ, на произволъ и насилие. Хората, които се осмѣляваха да се нарекатъ българи или се обръщаха на български езикъ къмъ чиновницитѣ, биваха нагрубявани, бити до изгубване на съзнание, арестувани и наказвани съ

 

759

 

 

глоба. Понеже, споредъ официалното твърдение, въ Македония нѣма българи, всички български училища, основни и класни, бѣха затворени; учителитѣ бѣха изгонени и голѣмо число отъ тѣхъ се намиратъ днесъ въ България. Всички български свещеници бѣха замѣстени съ сръбски, а владицитѣ бѣха заточени...

 

Но това не е всичко. Сръбокото правителство пристѫпи къмъ колонизацията на Македония съ сърби; и вмѣсто да настани колониститѣ си на свободни и напустнати отъ турцитѣ земи, то изгонваше българи и настаняваше на тѣхнитѣ мѣста многобройнитѣ си преселници.

 

Taя политика на насилие и на денационализация има за резултатъ възраждането на Македонската Революционна Opгaнизaция..."

 

Организацията води безпощадна борба не само противъ сръбската aдминиcтpaция и жaндapмepиятa; тя се бори сѫщо така и противъ сръбската колонизация. Презъ декемврий м. г. тя организира една наказателна експедиция противъ колониститѣ въ с. Кадрафаково ; жилищата и имотитѣ на преселницитѣ бѣха опожарени и една часть отъ самитѣ колонисти избити. Taя жестока постѫпка има своя резултатъ : останалитѣ живи колонисти отъ сѫщото село, както и тия отъ близкитѣ селища (Epджeлия, Муставино, Доляни и други) продадоха имотитѣ си и се приготовиха да поематъ обратно за стара Сърбия".

 

 

16) Списание „Нийъръ Истъ" отъ Лондонъ публикува въ броя отъ м. янyapий 1924 г. едно писмо отъ Обществото за близкия и срѣдния Изтокъ. Ето го :

 

„Г-нъ Редакторе,

 

Ние се радваме, че виждаме въ Вашето ценно списание статия върху парливия въпросъ за малцинствата въ Македония. Споредъ достовѣрни cвeдeния е известно, че единъ режимъ на тероръ цари въ тази часть на Македония, която бѣ анексирана отъ Cъpбия по силата на HьoЙcкия договоръ. Народътъ е задълженъ да прибѣгне до орѫжието и въ нѣкои случаи да търси убежище въ България, тъй като е изложенъ и на ужасни пpecлeдвaния. He може да се вземе за сериозно твърдението, че населението въ Maкeдoния било сръбско и ние смѣтаме, че ако югославското правителство не уважава задълженията споредъ договора, предстояща е ужасна борба. A тя не може да не доведе до единъ повече или по-малко общъ конфликтъ на Балканитѣ.

 

Затова ние съветваме щото исканията на македонското население да бѫдатъ въ най-скоро време доведени предъ Обществото на Народитѣ".

 

 

17) „Нийръ Истъ" отъ 13 мартъ 1924 г. публикува статия за „македонската опасность" и казва, че е крайно време македонскиятъ въпросъ да бѫде разгледанъ отъ Обществото на Народитѣ и да му се намѣри разрешение :

 

„Все по-чудно е, пише английското списание, че въпрѣки сѫществуването на Обществото на Народитѣ, натоварено преди всичко да

 

760

 

 

урегулирва въпроси поникнали между две или повече държави, които не успѣватъ да ги разрешатъ направо, европейскитѣ велики сили позволяватъ щото македонската опасность да стигне до крайна острота, безъ да направитъ ни най-малко усилие, за да разчистятъ облацитѣ заплашващи мира на континента. България се обърна съ апелъ както къмъ великитѣ сили, така и до Съвета на Обществото, за една по-бърза анкета относно македонския въпросъ, но нищо не е направено до сега. Излишно е да се преструва човѣкъ, че вѣрва, че югославянcкитѣ твърдении, отказващи сѫществуването на проблема за Македония, oтгoвapяли на действителностьта. Югославия има да се cпpaвя съ македонцитѣ, и тя е която се заканва да счита тази кавга като казузъ белли противъ България.

 

Въ качеството си на членъ на Обществото на Народитѣ Югославия нѣма никакво право да предприеме нито най-нищожното вражеско действие срещу каквато и да е държава преди да се обърне къмъ Обществото за запазването на мира. Въ нѣкои срѣди се твърди, че Македония била нераздѣлима часть отъ Югославия и това което става, следователно, въ тази земя интересувало изключително вѫтрешната политика на тази държава. Този аргументъ е опроверганъ отъ опита да се държи отговорна България за мѫчнотиитѣ, съ които трѣбва да се cпpaвя бѣлградското правителство. Единъ въпросъ, въ който е намѣсено трето лице, не може да бѫде смѣтанъ като вѫтрешенъ въпросъ на една страна. Ние смѣтаме, че ако заинтересованитѣ сложатъ добра воля, би било възможно да се стигне до едно разрешение задоволяващо, чрезъ преговори; но понеже — споредъ защитницитѣ на югославската теза — бѣлградското правителство не може да влезе вть преговори съ Тодоръ Александровъ, една международна анкета би могла да допринесе за разрешението на въпроса".

 

 

18) В-къ „Уестминстъръ Газетъ" отъ 17 мартъ 1924 г. публикува съ заглавие „Балканскитѣ тревоги" една статия, споредъ кoятo искрата, кoятo запали Европа има началото си въ Балканитѣ. Между другото четеме :

 

„Оплакванията на македонцитѣ, които се намиратъ подъ югославско робство продължаватъ, а излаза до Егейско море, обещанъ на България съ Ньойския договоръ, не е още даденъ отъ Гърция. Е абсолютно необходимо щото всичкитѣ правителства на съседнитѣ държави да се помѫчатъ да разбератъ, че общиятъ интересъ на балканскитѣ държави изисква общъ духъ на приятелство. Само oтнacяйки се добре спрѣмо малцинствата и изпълнявaйки договорнитѣ задължeния, поставени отъ мирнитѣ договори, държавитѣ ще могатъ да премахнатъ причинитѣ за раздоръ.

 

Великитѣ сили, които сѫ отговорни за настоящитѣ граници на балканскитѣ държави, трѣбва да държатъ щото Бългapия да получи излаза обещанъ на морето и щото македонскитѣ oплaквaния да бѫдатъ чути. Да престанатъ съперничествата и да се решатъ най-после балканцитѣ да иматъ една обща политика, която да създаде впечатление, въ всѣка една отъ държавитѣ, че имъ е осигурено едно общо право, което премахва кавгитѣ. Единствено по този начинъ ще бѫдатъ

 

761

 

 

премахнати причинитѣ за кавги и ще бѫде осигуренъ мирътъ".

 

 

19) Вестникъ „Газетъ дьо Лозанъ" отъ 24 априлъ 1924 г. публикува статия отъ г. П. Жантизонъ, отъ която правиме следнитѣ извадки :

 

„Това е въпросъ (македонскиятъ — б. р.) на право на едно малцинство въ най-класическата си и основна форма.

 

На базата на македонското революционно движение стои единъ въпросъ отъ културно естество. Въ деня, въ който тѣзи искания ще бѫдатъ признати отъ сърбитѣ, ще зацари въ страната най-пълния миръ, ще бѫде края на революционната организация и ще изчезне всѣкаква причина на обтегнатость въ отношенията между Бѣлградъ и София. Но не зависи абсолютно отъ България настоящето държание на македонцитѣ ...

 

Разрешението зависи, значи, отъ Сърбия. Но точно въ Бѣлградъ е кѫдето се продължава грѣшката, че се иска да се асимилира, т.е. да сърбизира тази страна и да каже, че „не сѫществува Македония" ! Името и самата тя сѫ познати, и за нищо не служи да се иска да се избрише историята, възкачвайки се чакъ до Александъръ Велики. A преди всичко, сѫществува една македонока психология, коато е преминала презъ всички времена и която днесъ сѫществува въ Вѫтрешната организация ; това е психологинта на хора извънредно смѣли и упорити. Тѣзи сѫщитѣ елементи, кссито дадоха тласъкъ на младотурската революция. Благодарение на Македония потъна абсолютизма на Хамидъ. За Македония въ 1915 г. България си изгуби временно акъла... Затова Сърбия трѣбва да се страхува да поеме сѫщитѣ пѫтища. Изучаването на историята би било излишно, ако народитѣ не взимаха отъ нея поучение".

 

 

20) Подъ заглавие „Албания за албанцитѣ" в. „Газетъ дьо Лозанъ" отъ 1 май 1924 г. публикува статия отъ специалния си кореспондентъ въ Горица г. М.А. Морфоръ. Изнасяме следнитѣ редове :

 

„ ... Кѫде сѫ прословутитѣ права на малкитѣ народи да разполагатъ по свое желание съ сами себе си ? Колкото по-малко се уважаватъ тѣзи права, толкова повече се говори за тѣхъ.

 

За това не трѣбва никакъ да се очудваме, че комитскитѣ движения, развиващи се понастоящемъ въ Македония, ще взематъ по-голѣма форма. Може би не е далече времето, когато кървави партизански акции ще почнатъ ; такава една война ще бѫде ужасна ; какво ще могатъ да направятъ голѣмитѣ балкански държави противъ единъ неприятель неуловимъ, който ще бѫде навсѣкѫде и никѫде, който ще преследва конвоитѣ, и ще прави нападения по всички страни ; който познава прекрасно мѣстностьта, кѫдето съобщителнитѣ пѫтища сѫ редки и планинитѣ мѫчно проходими ?"

 

 

21) Вестникъ „Куриеръ Полски" отъ 2 май 1924 г. посвещава долнитѣ редове за положението въ Македония :

 

„Ние си спомниме за тежкитѣ борби на македонцитѣ противъ Турция. Сега сърбитѣ сѫ замѣстили старитѣ потисници ... Въ странство

 

762

 

 

се твърди, че веичко е въ редъ (редътъ цари) въ Македония, но ужаситѣ не преставатъ въ страната. Привърженицитѣ на националното движение или просто всѣки, който го гледа съ симпатии, е убиванъ и изтезаванъ.

 

Разбира се, населението се бунтува. Сърбия използува всѣко мръдване на последното, за да хвърли отговорностьта върху България и заплашва тази нещастна държава съ разни ултиматуми. Българитѣ дадоха проба за непонятенъ духъ да отстѫпятъ. Европейската дипломация трѣбва да отдаде повече внимание на този въпросъ, понеже той става все по-опасенъ. Югославия, кoятo минава презъ една криза, е едно огнище на смутове и тревоги".

 

 

22) Въ вестникъ „Дейли Телеграфъ" отъ 26 май 1924 год. г. Хералдъ Стендъръ публикува впечатленията си отъ едно пѫтуване изъ Македония. Извличаме следнитѣ редове :

 

„ ... Македония припомнюва отчасти планинскитѣ мѣстности въ Шотландия. Но никѫде въ Европа вие не ще намѣрите мълчаливиятъ духъ, който цари тука. Отъ една страна това е страхътъ, отъ друга гладътъ. Но сѫщевременно се схваща нѣкаква несигурность, кoятo мѫчно успѣватъ да скриятъ. Чувствува се тя въ погледитѣ на минувачитѣ въ малкитѣ групи ceляни срещнати случайно.

 

Страхътъ, това е основната черта на духа, който царува въ Македония. Наследство отъ миналото, този страхъ прави щото населението да се чувствува винаги изложено на xиляди рискове. Ограбвано и измѫчвано презъ вѣкове наредъ, то се намира винаги на върха на всѣкакъвъ видъ насилия. Този страхъ взима често формата на единъ видъ мрачно любопитство, когато се пoяви автомобилъ по пѫтя. Каква цель има вашето пѫтуване ? Каква причина може да накара единъ разуменъ човѣкъ да дойде въ тази загубена земя ? Какъвъ видъ потисникъ сте вие ? Голѣмъ собственикъ, бирникъ или грабитель ? Или пъкъ е желанието да продавате орѫжие, което ви е довело тука ? He бихте ли искали да вземете отъ нашитѣ ?

 

Такива сѫ несигурнитѣ и разнородни форми на страхътъ въ Македония ..."

 

 

23) Коментирайки министерската промѣна въ Югославиа „Нийръ Истъ", въ бpoя си отъ 7 августъ 1924 г., пише :

 

„Ние се надѣваме, че първата задача на правителството на г. Давидовичъ ще бѫде да се направи една анкета въ връзка съ македонския вътросъ. Преди деветь години държанието на България въ свѣтовната война зависѣше напълно отъ Сърбия. Българскитѣ ревандикации бѣха тогава такива, че можеха да бѫдатъ задоволени само отъ бѣлградското правителство. Въпрѣки апела на съюзницитѣ, то отказа да изучи и разгледа тѣзи ревандикации и времето си измина така, че въ даденъ моментъ бѣше вече късно. Войната продължи и последицитѣ отъ сръбския отказъ почнаха да тежатъ върху сръбcкия народъ, създавайки сериозни тревоги на съюзницитѣ.

 

Югославия днесъ се намира предъ едно идентично положение. Македонцитѣ пpeдявявaтъ нѣкои доста разумни и правдиви отъ тѣхно гледище ревандикации абсолютно противни отъ гледище на сръбското

 

763

 

 

правителство, което не винаги е сподѣлено отъ всичкитѣ срѣди на кралство „Сърбия-Хърватско-Словения". Въ 1915 г. сърбитѣ предложиха да се справятъ съ българитѣ безъ много церемонии, така както днесъ правителството на Пашичъ се смѣта способно да се оправи съ македонцитѣ. Това може да бѫде наново грѣшка и въ този случай, не може да има съмнение, че въ края на краищата се е стимулиралъ доста чувствително болшевизма и силитѣ на анархията въ Балканитѣ.

 

При тѣзи обстоителства Югославия не трѣбва да бѫде изненадана, ако старитѣ ѝ съюзници си поставятъ въпроса : дали е необходимо да се позволи да се тласне Близкия Изтокъ къмъ хаоса, защото едно бѣлградско правителство отказва да погледне по-далече отъ носа си. Ако г. Давидовичъ успѣе да разреши македонския въпросъ, той би заличилъ едно петно отъ герба на Югославия

 

 

9. ЕДНА ИСТИНА

 

В. Мантегаца, познатиятъ италиански публицистъ, печати въ в. „Еки е Коменти" една статия по поводъ коментара въ в. „Таймсъ" относно подписаната спогодба между Римъ и Бѣлградъ. Между другото пише :

 

„Италия никога не е дала cвoятa подкрепа на македонскитѣ революционери.

 

Факта, че при разни случаи ние изразихме симпатии спрѣмо народитѣ, които страдатъ подъ чуждо иго, нѣма да бѫде отреченъ. Отъ друга страна, противното би било очудваще отъ страна на една сила като Италия. Но има голѣма разлика между симпатии и подсрѣкателство, противно на това, което една часть отъ английсгото обществено мнение се мѫчи да ни приложи.

 

Че сѫществува единъ македонски въпросъ, въпросъ опасенъ за мира на изтока и спокойствието на Европа, нѣма ние да го криемъ. Да се отрича сѫществуването на проблемитѣ е най-лошия начинъ да се търси разрешението имъ ... Настоящитѣ мѫчнотии сѫ каквито сѫществуватъ отъ 30 години насамъ и датиратъ отъ времето на турцитѣ".

(Взето отъ в. „Нувелъ Маседониенъ" отъ 15 априлъ 1924 г.)

 

 

10. ПИСМО НА ТОДОРЪ АЛЕКСАНДРОВЪ ДО БѢЛГРАДСКИЯ ВЕСТНИКЪ «РЕПУБЛИКА»

И

ИЗЯВЛЕНИЯ ПРЕДЪ ИТАЛИАНСКИЯ ВЕСТНИКЪ «СЕКОЛО»

 

 

1) Т. Александровъ, който споредъ сръбскитѣ вестници билъ укриванъ отъ българското правителство въ София, за да приготовлява комплоти срещу Сърбия и народно възстание презъ пролѣтьта, изпраща отъ Парижъ следното писмо :

 

До главния редакторъ на в. „Република", Бѣлградъ.

 

764

 

 

Често въ колонитѣ на Вашия вестникъ се срещатъ релативно безпристрастни описания за нетърпимото положение, което царува въ Македония, Хърватско, Черна-Гора и други области поробени отъ Югославия. Но вестникътъ Ви избѣгва да извади логическо заключение и се мѫчи да хвърли отговорностьта :

 

1) отъ време на време върху корумпираната администрация на г. Пашичъ, неспособенъ да отърве страната отъ революционнитѣ банди ;

 

2) по-често върху България, обвинена, че окуражава и подпомага революционното движение въ Македония. Но интересно е да се изтъкне, че въ последно време сръбскитѣ власти се прязвиха съ нечувани жестокости, извършени въ най-отдалеченитѣ отъ българската граница области, Охридъ, Рѣсенъ и пр. ;

 

3) върху „предателя" на славизма Радичъ ;

 

4) върху „жестокия" Т. Александровъ.

 

Знайте, че Вие се лѫжете ако смѣтате, че републиканската партия, ако би дошла на власть, би била способна, чрезъ мѣрки на видъ по-меки, да осигури властьта и тиранията на Шумадия, некултурна и неморална, върху останалитѣ несръбски населения въ Югославия, които сѫ толкова по-превъзходни въ всички области.

 

Всички потиснати народи, ревностни за своето национално съзнание, се борятъ заедно за тѣхната свобода, за тѣхното право на самоопредѣление, и само когато ще получатъ тѣхната автономия или независимость, ще могатъ да взематъ подъ внимание федерацията въ една по-голѣма държава, разбира се на равна нога. Нито едно силно правителство, способно да брани държавата отъ четитѣ, нито добрата администрация каквато иска Вашия вестникъ, биха могли да предотвратятъ разцеплението на империалистическа Югославия. Потиснатитѣ народи въ Югославия не се борятъ нито за едно шовинистко силно правителство, нито за една „добра" сръбска администрация (несъвмѣстими схващания), но за тѣхната свобода.

 

За да приключиме, считамъ умѣстно да припомнз прочутитѣ думи, казани въ 1848 г. отъ Мацини относно австрийцитѣ, думи, които днесъ потиснатитѣ народи въ Югославия казватъ на тѣхнитѣ потисници сърби : „Ние не искаме добре да управляватъ, ние искаме тѣ да си ходятъ".

 

Парижъ, 20 май 1924 г.

Т. Александровъ отъ Ц.К. на ВМРО."

 

 

2) Въ сѫщия духъ Александровъ е говорилъ съ кореспондента на италианския вестникъ „Секоло" въ Лондонъ. Като помѣства и портрета на Александрова, кореспондента, г. Марио Орсини, разказва какъ се срещналъ въ единъ малъкъ салонъ съ единъ интелигентенъ, красивъ и дълбоко познаващъ нѣщата мѫжъ, когото той смѣталъ да е секретарь на Т. Александровъ ; а едва следъ като получилъ, нѣколко дни подиръ интервюто, писмо и портретъ, разбралъ е, че е говорилъ съ шефа на ВМРО, който е билъ въ Лондонъ да се срещне съ нѣкои английски общественици, които сѫщо сѫ разбрали

 

765

 

 

личностьта на Александровъ по-късно по сѫщия начинъ. Ето какво, между другото, е казалъ Александровъ :

 

„Разни политици и журналисти сръбски се мѫчатъ да убедятъ свѣта, че лошото политическо положение въ Хърватско се дължи на „предателя" Радичъ и на „жестокия" Т. Александровъ, които възбуждали мирното мѣстно население, и на това, че България окуражавала македонското революционно движение и пр. Азъ мога да ви кажа, че Радичъ е отдавна обектъ на преследвания отъ страна на югославското правителство, а Хърватско продължава да изразява, както преди недоволството си ; Т. Александровъ е отдавна въ странство, а населението въ Македония продължава да се бори. Правителството на Стамболийски не може да си даде смѣтка за последствията на грѣшката си да спре революционното движение, за да хареса на сърбитѣ. Най-после днешното българско правителство на г. Цанковъ взима престѫпни мѣрки, все за да хареса на сърбитѣ, осигурявайки имъ гаранции, че България е чужда на македонското движение, което е спъвано отъ прѣчкитѣ правени му отъ българскитѣ властници.

 

И въпрѣки това, сръбскитѣ управници продължаватъ да сѫ неспокойни. Къмъ безкрайната македонска мартирология се е прибавилъ въ последно време единъ дълъгъ списъкъ отъ нечувани насилия върху населението отъ най-отдалеченитѣ области отъ българската граница (Охридъ, Рѣсенъ, Кичево, Струга). Въ една речь, държана неотдавна отъ г. Пашичъ въ Босна, той е заявилъ, че радикалната партии нѣма да позволи разкѫсването на царството и че съ орѫжие ще се защищава това, което се е взѣло съ толкова кръвь ... Ние не можемъ да не cъжaлявaмe искрено, че краль Александъръ готви войната, благодарение на режима, съ който потиска Македония.

 

Нѣкои смѣтатъ, че републиканската партия, да би взела властьта, ще вземе мѣрки за да намали тиранията на Шумадия, некултурна и неморална, върху несръбскитѣ елементи въ Югаславия. Всички потиснати народи, ревностно пазещи националното си съзнание, се бopятъ за собствената независимость, за тѣхното право на самоопредѣление, и само когато тѣ ще постигнатъ автономия или независимостьта си, ще могатъ да взематъ подъ внимание проекта за една федерация, разбира се на началото на равенство. Потиснатитѣ отъ Сърбия народи се борятъ не за една честна и добра администрация, две несъвмѣстими схващания : тѣ се бopятъ за свободата си".

 

Кореспондента припомня и думитѣ на Мацини.

 

Тази кореспонденция е предадена отъ в. „Нувелъ Маседониенъ" отъ 5 юлий 1924 г.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]