ПРИЛОЖЕНИЯ
№ 24 Грабежи и разбойничества въ Македония
№ 25 Сътрудничество между българската власть и разбойници
№ 26 Стойче Добревъ и бандата му
№ 27 Условия на Т. Александровъ за помилване на провиненитѣ
Приложение № 24
ИЗЛОЖЕНИЕ HA ПО-КРУПНИТѢ ГРАБЕЖИ И РАЗБОЙНИЧЕСТВА, ИЗВЪРШЕНИ ВЪ МАКЕДОНИЯ (1918-1922 год.)
Нѣмахъ желание да занимавамъ читателя съ мизернитѣ дѣла, които се рисуватъ въ настоящето приложение. Но то, на времето, бѣ еднажъ изпратено до вестници и общественици въ България, а подиръ това бѣ публикувано въ изчерпана вече книга. Отъ друга страна, тази документация, съ потискащи факти, недвусмислено показва срещу какви деяния ВМРО рѣшително се е противопоставила, а сѫщевременно — съ какви елементи сѫ искали дадени фактори да пречатъ на македонското дѣло, като даже сѫ се старали такива елементи да зачитатъ като „македонско движение"...
Казаното тукъ се отнася и до следващитѣ приложения (№ 25 и др.).
А. Грабежи и разбойничества презъ 1918-1920 г.
1) Къмъ края на 1918 год. е ограбена черквата въ с. Страцинъ, Кратовско, отъ Ангелъ Трайчевъ, отъ с. Барбарево, Св. Николско. Ограбената сума е подѣлена между него и двамата кратовски войводи Дончо Ангеловъ и Григоръ Циклевъ. Отъ тая сума тримата обирджии предлагали на Мите Опилски 1500 лева, за да не ги изкаже, но той съ възмущение отказалъ да приеме предлаганата му сума.
Забел. Бившия Кратовски околийски войвода Дончо Ангеловъ е знаялъ за всички вършени обири и разбойничества въ Кратовско и другаде и е зималъ равенъ съ обирджиитѣ дѣлъ отъ ограбенитѣ суми, като въ замѣна на това обещавалъ на разбойницитѣ да ги защити да не бѫдатъ наказани отъ организацията.
2) Презъ мартъ 1919 г. въ с. Стражанци, Св. Николско, разбойницитѣ Григоръ Циклевъ, отъ с. Г. Стуболъ, Кратовско, Пано Ефтимовъ, отъ с. Мечкуевци, Св. Николско, Сене попъ Ивановъ, отъ с. Лѣсново, Анг. Трайчевъ, отъ с. Барбарево и Вицо Лазаровъ отъ с. Стануловци, нападали въ домътъ му заслужилия на Организацията селянинъ Арсо Коларски и следъ жестоки побоища и изтезания съ приклади и тояги върху него и цѣлото му семейство, ограбили му 50 лири т. зл. и 20,000 лева книжни.
3) На 8 априлъ 1919 год. е извършенъ обиръ въ с. Липа, Тиквешко, върху първенеца Тодоръ отъ шайката на разбойника Ване Арсовъ, отъ с. Доляни, Щипско. Ограбения Тодоръ е билъ жестоко изтезаванъ, а дъщеря му и снаха му били обезчестени отъ главатаря на бандата Ване Арсовъ и отъ Андонъ Митевъ, отъ с. Сулдурци, Радовишко, които били вѫтре въ кѫщата, а останалитѣ сътрудници : Доне Христовъ, отъ с. Долини, Хр. Сараманли, отъ Радовишъ, Иванъ Стайковъ, Петрушъ Атанасовъ и Мите Яневъ — тримата отъ с. Гарванъ, Радовишко, сѫ били въ засада и патрули около кѫщата.
На другия день следъ обѣдъ злочестия ограбенъ и опозоренъ баща,
767
заедно съ обезчестенитѣ си снаха и дъщеря, отива въ гр. Кавадарци и се оплаква на съглашенския командантъ. Назначава се съглашенска анкета, въ която участвуватъ представители и на силно възмутената отъ мерзката постѫпжа на тѣзи изроди американска санитарна мисия и офицеръ отъ българската армия, тъй като сърбитѣ и гърцитѣ приписваха това дѣло на бълг. войници.
Враговетѣ на българския народъ използуваха тоя случай чрезъ телеграфни агенции и печата на цѣлъ свѣтъ, като го сочеха за „дѣло на дивото, варварско племе, българитѣ, които нѣматъ нищо съ „чиститѣ сърби отъ „Южна Сърбия" — (Македония).
4) Презъ пролѣтьта на 1919 г. сѫ обрани турцитѣ отъ с. Липецъ, Кочанско, отъ разбойницитѣ Ване Арсовъ, Мите Стояновъ Суджукаро, отъ с. Соколарци, Кочанско, и тайфата имъ, инспирирани отъ Дончо Ангеловъ, Сл. Ивановъ и Ст. Мишевъ. На последнитѣ трима сѫ дадени по 8 лири отъ ограбената сума, а обирджиитѣ предварително укрили една часть отъ сумата и си подѣлили повече.
Забележка. На връщане отъ тоя грабежъ Ване Арсовъ е убилъ въ Кюстендилско, поради скарване при дѣлежа на обиритѣ, единъ отъ другаритѣ си, Иванчо Арсовъ. Мин. год., следствие заведеното отъ жената на убития дѣло противъ Ване Арсовъ, последния бива арестуванъ. По заповѣдь на министъръ Алекс. Димитровъ, обаче, дѣлото се унищожава, а Ване Арсовъ, снабденъ съ откритъ листъ отъ сѫщия министъръ се връща на важна служба въ Кюстендилъ.
5) Презъ пролѣтьта на 1919 год. е изтезаванъ и обранъ Ефремъ отъ с. Дрѣнъкъ, Кратовско. Той и синъ му сѫ бодени съ ножове на пушкитѣ, виени имъ сѫ тестикулитѣ, за да кажатъ паритѣ си. Ограбени сѫ имъ : 50 наполеона злато и 25,000 лв. книжни. Джелати и обирачи сѫ били : главатарь — Григоръ Циклевъ, Пано Ефтимовъ, специалистъ по „виенето", Сене попъ Ивановъ, Ангелъ Трайчовъ, и Филипъ Павловъ. — Ограбения е близъкъ роднина на Григоръ и Митрушъ Циклеви.
6) Презъ ноемврий 1919 год. сѫ изтезавени и обрани власитѣ бр. Никола и Щерьо, отъ с. Чашица, Кратовско отъ Пано Жигянски, Филитъ Павловъ, Сене попъ Ивановъ и Цвѣтанъ Кумановски. Ограбени сѫ имъ освѣнъ голѣма сума златни монети, нанизи и книжни пари, още сребърни пафти, тепелѫци, забрадки и пр.
7) Презъ есеньта 1919 г. е изтезаванъ и обранъ богатия турчинъ Рекипъ, отъ с. Рудари, Кратовско, отъ разбойницитѣ Митрушъ Циклевъ и другаря му Беширъ, отъ с. Рудари. Споредъ признанието на наказания Митрушъ, зели му 70 лири зл. и 200 динара, които двамата обирджии дѣлили по равно.
Забележка. Братя Григоръ и Митрушъ Циклеви живѣли задружно, паритѣ имъ били общи и що вършилъ единия, знаелъ и другия.
8) Презъ пролѣтьта на 1920 г. обранъ за първи пѫть Димчо Челебия и другаритѣ му въ влашкитѣ колиби на Вакъвъ, Паланечко, отъ разбойницитѣ : Ване Арсовъ, Мите Суджукаро, Пано Ефтимовъ, Якимъ Трайчевъ, Мите Димовъ и Пано Жигянски. Плана за тоя обиръ е изработенъ въ квартирата на Григоръ и Митрушъ Циклеви при участието
768
на Дончо Ангеловъ и др., поради което и отъ ограбенитѣ пари сѫ дадени дѣлове и на : Дончо Ангеловъ, Сл. Ивановъ и Ст. Мишевъ.
Презъ лѣтото на 1920 г. Организацията почна вѫтре планомѣрна работа и по важни съображении се даде презъ септемврий с. г. амнистия за всички извършеки до тогава обири, грабежи и др. престѫпления.
Б. Грабежи и разбойничества — следъ амнистията отъ орг-та
(септемврий 1920 - май 1922)
9) На 20 януарий 1921 г. въ с. Орелъ, Св. Николско, извършенъ е обиръ на Димчо Челебия (11 пѫть) и на богатия българинъ — първенецъ, Филипъ Анастасовъ отъ разбойницитѣ : Мите Суджукаро, Пано Ефтимовъ, Сандо Пехлиоано, Гиго Соколарски, Митрушъ Циклевъ, Ангелъ Трайчевъ и Мите Димовъ. Следъ като първитѣ трима разбойници сѫ подложили жертвитѣ на нечовѣшки изтезания : горене съ нажежени шишове по вратоветѣ, рѫцетѣ и краката, стѣгане и виене тестикулитѣ имъ, докато изкажатъ и дадатъ всичкитѣ си скрити пари и скѫпоценности; ограбили : а) отъ Димчо 50 лири т. зл. и б) отъ Филипъ 22 лири т. зл. и 50,000 лева книжни. Задигнали сѫ златни и сръбърни нанизи, пафти, дрехи, чорапи и др.
Отъ плячката сѫ взели : Ване Арсовъ и Дончо Ангеловъ равни дѣлове съ обирджиитѣ ; а на Ст. Мишевъ и Сл. Ивановъ дали само 5000 лева, Митрушъ Циклевъ и Ангелъ Трайчевъ на една пейка въ Борисовата градина въ София, като ги излъгали, че сѫ ограбили всичко 30,000 лв.
10) Презъ пролѣтьта на 1921 г. въ с. Добровница, Паланечко, е извършенъ обиръ съ тройно убийство на селяни отъ сѫщото село, върнали се скоро отъ Америка, отъ разбойницитѣ : Митрушъ Циклевъ, Якимъ Кръстовделски, Пано Ефтимовъ, Мите Даскала и Лазо Фетунички. Ограбили имъ 90 л. т. злато и 25,000 лева книжни.
11) На 10 априлъ 1921 г. въ с. Долни Балванъ, Св. Николско, бива нападнатъ въ кѫщата му богатия влахъ, кехая Митре Папандия отъ разбойницитѣ : Ване Арсовъ, Мите Суджукаро, Сандо Пехливана, Наце Нушевъ, Нако и Лазо Г. Трогерски, и Гиго Соколарски. Следъ голѣми изтезания, ограбили отъ дома му около 8,000 лева, динари и леи, задигнали за откупъ единствения му синъ въ Г. Трогерскитѣ и Теолскитѣ ридища, дето получили още 650 л. т. зл. Отъ ограбената сума сѫ взели три равни съ обирачитѣ дѣла Ст. Мишевъ и Сл. Ивановъ — двата за тѣхъ, а третия — за Лазаръ Фертика.
12) На 15 май с. г. въ с. Пеширово, Св. Николско, е изтезаванъ и ограбенъ турчина Хасанъ отъ разбойницитѣ : Богданъ Смилевъ, Алекса и Дане — тримата отъ с. Църнилище, Св. Николско, — Мане Стояновъ отъ с. Доляни, Щипско и Трайчо Ивановъ. На Хасанъ сѫ били обмотавани съ нажеженъ тель краката на голо, а Мане Стояновъ е изтезавалъ снахата на Хасана, гаврилъ се съ честьта ѝ и най-сетне отрѣзалъ пъпкитѣ отъ ненкитѣ, за да кажатъ двамата паритѣ и нанизитѣ си. Ограбили сѫ : 45 лири т. зл., три петолирки (нанизъ) и 1200 динара. Следъ завръщане на разбойницитѣ, Сл. Ивановъ и Ст.
769
Мишевъ сѫ искали и взели чрезъ Богданъ Смилевъ дѣлове отъ сумата.
По поводъ на тоя грабежъ турчина депутатъ Али Шефикъ-бей прави интерпелация въ Скупщината противъ „изпращанитѣ отъ България чети", а турското население въ Св. Николско взема пушки срещу Организацията.
13) Ha 1 юни с. г., кexaятa отъ Вакъвскитѣ колиби, живущъ въ с. Орелъ, Димчо Челебия, бива обранъ за трети пѫть и убитъ мѫченически отъ разбойницитѣ : Митрушъ Циклевъ и бр. Янко и Ангелъ Симеонови, отъ с. Кнежево, Кратовско. Изтезавали и убили го, че изказалъ на организацията обирачитѣ си — първия и втopия пѫть. Рѣшението за третия обиръ и убийство на Димчо Челебия взето отъ Ст. Мишевъ, Сл. Ивановъ и Дончо Ангеловъ въ София, дѣто послѣдния отишелъ за тая цель и на връщане пратилъ разбойницитѣ джелати.
Забележка. Тримата инспиратори решили, при тoя набѣгъ Митрушъ Циклевъ съ тайфата си Янко, Ангелъ, Якимъ, Кръстовдолски и Мите Даскала, да убиятъ богатия кехая въ „Пониква", Бробата. На 30 май петимата нападнали влашкитѣ колиби, чо като не успѣли да заловятъ никого отъ кехаитѣ, оттеглили се и Якимъ и Даскала откраднали нѣколко коне, а Митрушъ съ другитѣ ограбили и убили Димча.
14) Презъ юни с. г., въ турското село Якимово, Кочанско, влизатъ разбойницитѣ : Яне Велиновъ отъ с. Цѣра, Царевоселско, Мите Суджукаро, Сандо Пехливано, Йорде Ефтимовъ и Санде Алексовъ, отъ с. Гѫрдовци, и Лазо Трогерски, събиратъ селянитѣ, убиватъ двама души отъ тѣхъ, за да сплашатъ останалитѣ, и сетне ги изтезаватъ единъ по единъ да дадатъ паритѣ си. Едва събрали около 200 лири т., единъ отъ задържанитѣ, турчинъ, побѣгналъ и, като се отдалечилъ, изгърмялъ 2–3 пѫти съ револвера си и разбойницитѣ се подплашили и избѣгали.
15) На 21 юли с. г. въ с. Кйослери, Св. Николско, е изтезаванъ звѣрски и ограбенъ Ферадъ бегъ, отъ сѫщото село, а слугата му убитъ отъ разбойницитѣ : Ване Арсовъ, Мите Суджукаро, Яне Велиновъ, Сандо Пехливана, Мане Стояновъ, Пане Ефтимовъ, Гио Соколарски, Йорданъ Ефтимовъ, Сане Алексовъ, Лазо Трогерски, Дане-Алекси и Богданъ отъ Църнилище. Пано вилъ тестикулитѣ на Ферада, другитѣ го горили. Ограбили му 600 лири турски.
16) Два дена подиръ този обиръ (на 23 юли с. г.) сѫщата разбойническа банда ограбва кехаитѣ и по-заможнитѣ власи въ колибитѣ на в. Чатала, Плачковица. Отъ ограбенитѣ суми въ Кйоселери и Чаталъ (21-23) взели сѫ равни дѣлове — по 3 нап. зл. и по 400 динара книжни — и следнитѣ лица, които сѫ взели участие при съставяне плана на тия обири : Лазо Тодоровъ Фертика, Сл. Ивановъ, Ст. Мишевъ, Ване Арсовъ, Якимъ Кита, отъ с. Куланово, като оставили единъ дѣлъ и за отсѫтствующия Трайко Бойковъ отъ Куманово, защото издействувалъ чрезъ Гьорче Петровъ отъ м-ръ Ал. Димитровъ да се унищожи дѣлото за убийство противъ Ване Арсовъ и да бѫде освободенъ отъ затвора.
770
17) Презъ пролѣтьта на 1921 г., следъ известното сражение на разбойнишката тайфа на Григоръ Циклевъ при с. Страцинъ, което сражение сърбитѣ искаха да използуватъ като претекстъ, за да окупиратъ Кюстендилъ-Перникъ, оцѣлѣлитѣ леко ранени разбойници Гр. Циклевъ и Пано Ефтимовъ отбиватъ се ужъ да търсятъ конь за тежко ранения си другарь Цвѣтанъ Кумановски у Ив. Терзийски въ с. Секулица, Св. Николско, и му ограбватъ 25 лири т. зл. и 1200 динара. Следъ това сторили сѫщото и въ с. Филиповци, сѫщата околия, съ Ванчо.
Taя разбойническа банда е заминала на времето въпрѣки заповѣдьта на члена на Цен. К-тъ на Орг. Т. Александровъ да не бѫде пропусната. Изпратилъ ги е до границата Ст. Мишевъ, като имъ е далъ за другарь водачъ известния разбойникъ — „виячъ" Пане Ефтимовъ и имъ възложилъ да извършатъ 2–3 крупни грабежа : на Доне Танчевъ отъ с. Мечкуевци и на Мише отъ с. Патетино, Св. Николско и др. И наистина Гр. Циклевъ и тайфата му се опитали да заловятъ Доне Танчевъ, но не успѣли, нападнали и Мише Патетински, но той ги отблъсналъ, като имъ открилъ огънь. Замислювали сетне да обератъ единъ богатъ влахъ кехая (въ Конче или въ с. Макрешъ), но предателството на другаря имъ Максимъ осуетило всички планове.
Забел. При заминаването на Ст. Ивановъ Антовъ съ чета за Тиквешко презъ пролѣтьта с. г. Дончо Ангеловъ, Григоръ Циклевъ, Сл. Ивановъ и Ст. Мишевъ тикнали му хитро да заминатъ съ него двамата опасни разбойници Митрушъ Циклевъ и Якимъ Кръстовдолски, защото знаели отъ самия Стоянъ, че той отива, освѣнъ за организационна работа, на връщане да си донесе скрититѣ отъ убития отъ сърбитѣ неговъ баща 1600 лири т., скривалището на които, освѣнъ отъ бащата, знаело се само отъ Ст. Ивановъ. На тръгване отъ България последния купилъ два нови кемера за паритѣ и единия отъ тѣхъ далъ на „вѣрния си другарь" Митрушъ. Плана е билъ : щомъ стигнатъ въ околията, да извадатъ паритѣ и бързо да се върнатъ въ България само двамата разбойници съ Стояна, но изъ пѫтя да го убиятъ и да му взематъ всичкитѣ пари. Когато отишли, обаче въ селото на Стояна, явили се тамъ силни потери, което ги принудило да се върнатъ обратно, преди да свършатъ „работата" си.
18) Сл. Ивановъ и Ст. Мишевъ, възползувани отъ обстоятелството, че струмишкия ок. войвода Г. Въндевъ нѣколко месеца не е можалъ да бѫде въ прѣки връзки съ члена отъ цен. к-тъ на Орг. Т. Александровъ, изпращатъ му фалшивъ печать съ надписъ : „Струмишки революц. районъ" и нѣкакви рѫкописни разписки и го задължаватъ по-бързо да събере налогъ и да прати чрезъ тѣхъ отъ събранитѣ суми въ касата на цен. к-тъ на О-та. Въндевъ извършилъ това и на 28 декемврий 1921 г. лично занася и дава на Ст. Мишевъ и Сл. Ивановъ 140 лири т. зл. Следъ като се прегледаха смѣткитѣ на Въндева и се разкри това мошеничество на двамата, прати се писмо да дадатъ обяснение за извършенитѣ престѫпления и да внесатъ въ касата 140-тѣ лири. До сега не се получи отговоръ.
771
В. По-важни грабежи и убийства, извършени отъ сѫщитѣ разбойници въ предѣлитѣ на България.
19) Къмъ края на ноември 1919 г. въ гр. Кюстендилъ разбойницитѣ Григоръ и Митрушъ Циклеви, Сене попъ Ивановъ и др. убиватъ и обиратъ единъ момъкъ, отъ с. Злѣтово, Кратовско, завърналъ се наскоро отъ Америка, и следъ това обиратъ паритѣ отъ куфара отъ квартирата му. На времето трупътъ на убития се намѣри на Хисарлъка и вестницитѣ изказаха предположението, че може да е на изчезналия отъ затвора зап. ген. Ал. Протогеровъ.
20) Презъ юли 1921 год. е убитъ известния Кочански войвода Симеонъ Георгиевъ Клинчарски. Убийството е извършено по заповѣдь на м-ръ Димитровъ отъ негови дедективи, но не малко допринесоха за това разбойницитѣ Яне Велиновъ и др., които Симеонъ преследваше заради грабежитѣ, които вършиха въ Македония.
21) На 8 ноември 1921 г. бѣ убитъ срѣдъ града Кюстендилъ въ кѫщата на жена му Стоянъ Ив. Антовъ, бившъ съдържатель на гостилница и хотелъ „Елитъ", отъ разбойницитѣ Григоръ Циклевъ, Maнe Стоановъ, Пано Ефтимовъ, Ване Арсовъ, Мите Суджукаро и др., при присѫтствието на околийския началникъ, който съ старши и стражари съдействувалъ на разбойницитѣ, като заелъ всички изходи на кѫщата.
22) Презъ м. мартъ т. г. извършенъ е обиръ съ убийство въ Радомирско и на мѣстопрестѫплението намѣренъ бастуна на разбойника Сандо Пехливана.
23) Въ началото на м. май т.г. отъ селянинъ въ Жилинци, Кюстендилско, сѫ ограбени 4000 лева отъ членове на разбойнишката банда, която биде ударена и разпръсната отъ организационни чети въ Македония на 29 априлъ т.г.
Г. Нахлуването на разбойницитѣ въ Македония — 24 априлъ - 8 май 1922 год.
24. Следъ като Вѫтрешната М. Р. Организация изчерпа всички мирни срѣдства, за да вразуми разбойницитѣ и да ги отклони отъ кривия и опасенъ пѫть, следъ като за тая цель се даде и амнистия презъ септември 1920 за всички извършени до тогава обири, грабежи и разбойничества и се видѣ, че мирнитѣ срѣдства не помагатъ и разбойничеството въ Македония зема застрашителни размѣри, Организацията се видѣ принудена да накаже, съгласно правилника, доказанитѣ престѫпници, които сѫ били съучастници въ грабежитѣ и разбойничествата, извършени следъ ограбванията. Останалитѣ ненаказани отъ тѣхъ замислиха какъ може да се отърватъ отъ заслуженото наказание и да си продължатъ да вършатъ грабежитѣ необезпокоявани отъ никого.
Членъ на Ц. К-тъ на В.М.Р.Орг. Тод. Александровъ.
Взето отъ книгата „Правителството на Стамболийски и македонското освободително движение" ; споредъ данни на Вѫтрешната Македонска Революционна Организация ; май 1923 г.
772
Забележка.
Нѣкой измежду изброенитѣ прегрешили лица наистина се сепнаха, следъ като разбраха какъ сѫ били заблуждавани отъ Славе Ивановъ и Стоянъ Мишевъ. Едни, като напр. Христовъ, Пано Жигянски, Филипъ Павловъ, заживѣха наново поридъченъ животъ и помагаха по силитѣ си на македонското движение. Други като Цвѣтанъ Кумановски, съ ожесточение се обявиха срещу измамницитѣ, а показаха и неуморима настойчивость въ борбата срещу сърбитѣ.
Приложение № 25
СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ БЪЛГАРСКАТА ВЛАСТЬ И РАЗБОЙНИЦИТѢ. РОЛЯТА НА СТОЯНЪ МИШЕВЪ И СЛАВЕ ИВАНОВЪ.
Ако не бѣха Славе Ивановъ и Стоянъ Мишевъ, разбойницитѣ не биха се оформили въ група и нѣмаше да извършатъ тъй много престѫпления. Нѣкои, които по свой починъ бѣха сгрешили, щѣха да бѫдатъ установени на частна работа въ България. Други отъ тѣхъ можеха чрезъ подвизи и рискове да изкупятъ грѣха си. Споменатитѣ двама, обаче, изиграха демонична роля ; тѣ тикнаха въ повече позоръ и съ вражество срещу македонската кауза нѣколкото души простички хора, които въ миналото юначно се бѣха борили срещу поробителя.
Стоянъ Мишевъ и Славе сѫ щипяни. Стоянъ е бившъ учитель въ Щипъ ; свършилъ бѣ скопското педагогическо училище ; бивалъ е четникъ, а за кратко време и войвода. Бѣ крайно мълчаливъ човѣкъ ; изглеждаше надутъ и саможивецъ. Хитъръ, безъ особени умствени способности. Обичаше да бѫде елегантно облеченъ. Презъ първата свѣтовна война е билъ заплашенъ и изоставенъ отъ Александрова, задето е взималъ подкупи като околийски началникъ въ Куманово. Отъ тогава потайно е намразилъ Тодора, безъ да дава външенъ изразъ на чувствата си. Никога не видѣхъ да се насмѣе този човѣкъ. He можехъ да си обясня защо той не се установява на частна работа и все повече съзирахъ, че е единъ търтей. Оженилъ се бѣ за гиздава софиянка, която — споредъ приказки на мои съграждани — имала нужда отъ повече пари и съвсемъ го поставила подъ чехъла си.
Славе Ивановъ до последния моментъ бѣ около Тодора въ София. Ако не бѣ почти пълната му неграмотность, трѣбвало би да се смѣта, че е нѣщо като началникъ-щаба на македонското движение; така се държеше. Едва знаеше да се подписва; интелектуално стоеше много низко. По женкарство би могълъ да излѣзне на конкурсъ. Съ другаря му Лазаръ Тодоровъ, наричанъ Фертико, нѣмаха други разговори освенъ за жени. Лазаръ бѣ поне духовитъ; цѣла сбирка би могла да се изпълни съ негови сполучливи шеги. Славе Ивановъ бѣше хитрецъ. Всички трима — и Стоянъ, и Фертико и Славе, имаха непреодолима нужда отъ пари. Последната капка идеализъмъ и борчество бѣ пресъхнала у тѣхъ.
773
Стоянъ и Славе сѫ смѣтали, че дълго ще могатъ да заблуждаватъ всички насъ и особено Тодора, чрезъ леки, нерисковани услуги, а отъ друга страна да развиватъ бандитскитѣ си конспирации. До излизането си отъ София Тодоръ не бѣ напълно увѣренъ, че тѣ сѫ уреждали обиритѣ въ поробена Македония; слухове и предположении бѣха на лице, но не сѫществуваха още признанията на никого отъ участницитѣ. Обратно, Славе се явяваше като докладчикъ предъ Тодора по тия повече отъ неприятни случки; той именно му разясняваше кои отъ подозиранитѣ може да се смѣта повече виновенъ и кой помалко; той изказваше мнения за най-подходящото отношение, което трѣбвало да се възприеме къмъ тѣхъ. Тодоръ взе Славе и по пѫтя за Кюстендилско, когато тайно напустна София. При посрещането му на опредѣленъ пунктъ отъ други борци, единъ измежду тѣхъ е предложилъ щото Славе Ивановъ веднага да бѫде ликвидиранъ или закаранъ вързанъ въ Македония, защото имало точни данни, че той е лъгалъ и насочвалъ проститѣ юначни хора къмъ обири, като дѣлилъ съ тѣхъ ограбенитѣ пари. Тодоръ не се съгласилъ, защото онѣзи, които биха свидетелствували, се намиратъ въ София и не биха дошли при повикване като видятъ, че Славе не се завръща. Стоянъ Мишевъ и тия хора открито биха поели опасенъ пѫть като узнаятъ, че другари имъ е задържанъ.
Специално Славе все още обичаше да се представя като много вѣренъ деецъ, готовъ на всичко.
Преди още да стѫпи въ Македония, въ по-свободно общение съ редица наши деятели, въ граничната область, Тодоръ е успѣлъ да събере доста сведения за виновностьта на Стоянъ Мишевъ и Славе.
Тѣ отъ своя страна, преди още Тодоръ да се увѣри напълно въ падението имъ, бѣха хвърлили мостъ за минаването имъ къмъ противницитѣ на ВМРО. Имали сѫ вече известни връзки съ лица отъ българската тайна пoлиция. И все пакъ продължаваха съ хитринитѣ си, за да ни заблуждаватъ. Така единъ день получихъ кратка бележка отъ Славе Ивановъ, съ която ми известява, че се намира въ арестъ, но спокойно мога да го посетя като се възползувамъ отъ услугитѣ на лицето, което ми носи бележката. Като се стъмни, тръгнахъ следъ това лице, което ми обясни, че било таенъ полицай, но имало почить къмъ македонското дѣло и затова съ удоволствие услужвалъ да влѣзна въ връзка съ арестувания нашъ другарь. Славе бѣше настаненъ самичъкъ въ една доста широка стая кѫдето имаше нѣколко кревата за арестанти; а може би да бѣ и стая на самитѣ полицаи. Той ми обясни накратко, че билъ подкаранъ отъ трима дедективи както си седѣлъ въ нѣкаква сладкарница. Още не билъ разпитванъ ; допускаше, че срещу него трѣбва да има нѣкакво тайно донесение. Искалъ въ всѣки случай да ми извести кѫде се намира, — да имаме предвидъ ако нѣщо се случело съ него Азъ писахъ веднага на Александрова и исказахъ мнение, че този арестъ ми изглежда повече нагласенъ отколкото истински. Следъ два дни Славе бѣ свободенъ и ми обясни, че го питали дали той не знае нищо за нѣкакво убийство на непознатъ човѣкъ, чийто трупъ преди много време бѣ намѣренъ въ Хрисарлъка до Кюстендилъ.
774
За мене това обяснение бѣ пълна измислица. Но препратихъ до Тодора и писмото на Славе; той бѣ намѣрилъ за нуждно самъ да извести за своето арестуване. Следъ нѣколко дни му предадохъ краткия отговоръ на Тодора, който продължаваше отвреме на време да му се обажда съ по два-три реда за дребни работи, колкото и той отъ свои страна да го държи въ заблуждение относно сложилото се вече всрѣдъ насъ разбиране за неговата „вѣрность".
Отъ Стоянъ Мишевъ чухъ, че той установилъ връзка съ близкитѣ на генералъ Рачо Петровъ, нѣкогашенъ министъръ председатель на България, който излежаваше наказание въ софийския централенъ затворъ. Обещали, че могатъ да измъкнатъ генерала отъ затвора, и да го прехвърлятъ въ чужбина. Ставало дума за минаване въ Гърция. Започнали да подпитватъ наши хора за превеждането ужъ на видно наше лице презъ границата откъмъ Неврокопско. Поведохъ разговоръ съ Стояна на тази тема и изказахъ съмнение, че би могло сполучливо да се прехвърли лицето презъ Петричкия окрѫгъ. Стоянъ, за моя изненада, ми отговори : „Чункимъ много е важно дали Рачо Петровъ ще мине живъ и здравъ въ Гърция... Ако видатъ зоръ тия, които го придружаватъ, нека му теглятъ ножа и му прибератъ паритѣ". Така заяви този студенъ типъ, продължи да гледа въ земята и да мърмори нѣщо. Той очакваше сигурно да изразя ентусиазъмъ за тая му идея, та и мене да спечели за своитѣ тъмни замисли. Стана ми ясно, че тия хора възнамѣряватъ да пипнатъ обещаната отъ Рачо Петровъ сума, безъ даже да го изведатъ отъ затвора. Ако пъкъ успѣятъ да го отправятъ къмъ границата, явно бѣ, че ще го убиятъ и ще ограбятъ паритѣ, които би ималъ и върху себе си. Зарекохъ се да следя какъ се развива проектираната акции и да я осуетя. Ho по нѣкакви причини тя въобще не биде предприета.
Отъ мои приятели бѣхъ узналъ, че Стоянъ е влѣзналъ въ връзка съ двама фалшификатори на банкноти. Задължилъ бѣхъ тия приятели да ме държатъ въ течение на работата. Но си личеше, че и отъ този проектъ не го е огрѣло.
Всички опити, които се направиха за неутрализирането на разбойническата група чрезъ амнистии и по други пѫтища, свършиха съ неуспѣхъ, благодарение на интригитѣ на двамата. Отъ началото и до край тѣ сѫ били инструкторитѣ за онѣзи, които сѫ отивали дори къмъ Вардара, за да изтръгватъ пари отъ по-богати селяни чрезъ жестокости.
Тодоръ хаджи Костадиновъ въ Кюстендилъ и Моне хаджи Кимовъ, който наскоро бѣ избѣгалъ отъ Щипъ и се бѣ установилъ въ София, употрѣбиха голѣми усилия да откъснатъ нѣколкото души селяни, добри бивши четници, отъ влиянието на престѫпната двойка. Но тя плетѣше всевъзможни лъжи и пoвлиявaшe върху проститѣ хора главно чрезъ заплахата, че Тодоръ можелъ да ги приеме за народна работа, а сетне щѣлъ неусетно да ги ликвидира. Намѣси се въ увещаниятa и нѣкoгaшниятъ Кратовски войвода Славчо Абазовъ, а по-късно и хора отъ Илинденската организация въ Coфия. Докато ми бѣ възможно да се движа безопасно изъ софийскитѣ улици, срещахъ се
775
и азъ съ нѣкои отъ бандититѣ, а главно съ Ване Арсовъ, отъ с. Доляни, Щипско, и Мите Соколарски, наричанъ Суджукаро, отъ село Соколарци, Кочанско. Ако тия двама селяни се откъснѣха, другитѣ десетина души щѣха да ги последватъ. Ване Арсовъ бѣ най-хитриятъ между тѣхъ, a по храбрость бѣ много цененъ въ миналото Мите. Бѣха неграмотни хора. Веднажъ ги срещнахъ въ една кръчмица близо до министерския съеетъ; тѣ пожелаха тамъ да се видимъ. Това правѣха за по-голѣма своя сигурность; струваше имъ се, че сѫ по-защитени като иматъ отъ една страна полицейски участъкъ, а отъ друга стражата на министерския съветъ; възможно бѣ да имаха връзки и съ нѣкои тайни полицаи въ тоя кварталъ. Другъ пѫть ги видѣхъ въ сладкарницата на Болю Тивешлията, на площадъ Света Недѣля. Ване Арсовъ, обаче, постави едно знаменателно условие при разговора — всѣки отъ насъ да държи рѫцетѣ си върху масата и никой да не бръква въ джобоветѣ си.
— На стари години значи, ще се пишемъ ученици въ забавачницата, Ване, — му казахъ, та рѫцетѣ си ще държимъ върху чиноветѣ.
— Пишаме се веке, дума да не става — отговори той.
Изтъкнахъ имъ редица доводи, че е крайно време да се прибератъ въ редоветѣ на движението. Казахъ имъ, че съмъ готовъ да тръгна лично съ тѣхъ и да се явимъ при Тодора въ Македония. Ако искатъ, можемъ да вземемъ и Монката хаджи Кимовъ, пъкъ и стария Тодоръ хаджи Костадиновъ.
— Това нѣщо не е лошо, факя ми го окото, казва Мите, видимо склоненъ да вѣрва на моитѣ доводи и готовъ да влѣзне въ правия пѫть.
— Арно бе Мите — намѣси се Ване Арсовъ —, но тя не знаешъ колко е строгъ Тодоръ ; нѣма да ни прости за тия едепсъзлъци (безсрамия) що ги направихме. Право да ти кажамъ, мене ме е страхъ, нѣма да одамъ.
Почвамъ наново да ги увещавамъ. Занвявамъ имъ, че съ главата си отговарямъ ако имъ се случи нѣщо ; че на колѣне ще молиме всички Тодора, за да имъ се прости. Ако не ги приеме за работа въ Македония, нека поне чуятъ лично отъ него, че никой тукъ въ България нѣма да ги преследва. Казахъ имъ, че могатъ да се установятъ на частна работа и да не слушатъ никакви други съвети.
— Другитѣ нѣма да ни оставятъ на мира, зaявявa Мите. Подъ „другитѣ" той разбираше онѣзи свои другари, които не желаятъ да хващатъ работа и, както и тѣ, сѫ вече въ връзки съ полицията и съ той нареченитѣ „федератисти" — име, което бѣха започнали да си прикачатъ малцината опозиционери срѣдъ македонската eмигpaция.
Тъкмо въ това бѣ и злото — че софийското правителство и тѣзи федератисти бѣха взели подъ защита разбойническата група. Славе и Стоянъ Мишевъ използуваха наказанието на бандита Митрушъ Циклевъ, и на нѣкогашния кратовски войвода Дончо Ангеловъ, сѫщо провиненъ по грабежитѣ, за да вливатъ повече страхъ и недовѣрие всрѣдъ подведенитѣ отъ тѣхъ хора.
Нѣколцина отъ тия подведени все пакъ се прибраха въ четитѣ и
776
до край почтено се бориха, изкупвайки грешкитѣ си съ трудъ и рискове. Едни отъ тѣхъ загинаха въ борба срещу сърбитѣ ; други си хванаха частни работи въ Кизстендилско. Най-провиненитѣ останаха подъ главатарството на Стоянъ Мишевъ и Славе Ивановъ ; тѣ служеха едновременно на властьта срещу македонското движение и на федератиститѣ, които чрезъ подобни елементи се опитваха да подържатъ разколническата си aкция.
При една последна мoя среща съ Ване Арсовъ чухъ какъ той бѣ заучилъ отдѣлни думи отъ приказкитѣ на федератиститѣ и на кюстендилския анархистъ Заре Секулички, който бѣ станалъ съвсемъ близъкъ на тайната полиция. Като се опитвахъ наново да му въздействувамъ за оттегляне, примитивниятъ Ване Арсовъ ми каза :
— Ванчо, право да ти кажамъ, сега е ведерация ... Тодоръ требе да даде очеркъ ... „Искаше да каже, че е „възприелъ" федеративната идeя ; а подъ „очеркъ" разбираше отчетъ. „Идейната" еволюция на Ване Арсовъ бѣ очевидна ... Нѣмаше вече срѣдство, което да го спре въ падението му. Видѣ ми се caмонaдeянъ и дързъкъ. Както казахъ, простъ бѣ откъмъ знания, но много съобразителенъ и природно буденъ — затова влияеше на цѣлата банда.
Много месеци следъ заминаването на Тодора азъ подържахъ връзка съ Славе Ивановъ, който се стараеше предъ всички да мине все още като македонски деецъ. И азъ предъ всички познати давахъ видъ, че нищо не се е промѣнило въ oтнoшeниятa ни спрѣмо него. Отдавна, обаче, имахъ нареждане отъ Тодора да го следя, да се предпазвамъ отъ него и другаритѣ му и нищо да не разкривамъ предъ тѣхъ. Впрочемъ, това азъ правѣхъ и безъ да имамъ нареждане. Въ опититѣ ми да въздействувамъ за приемане на сгрешилитѣ наново въ движението, азъ се явявaxъ само като доброжелатель, който иска да помогне „добритѣ" намѣрения въ този смисълъ на самитѣ Славе и Cтoянa, както и на другитѣ посрѣдници. Съ нищо не давахъ поводъ да помисиятъ, че смѣтамъ тѣхъ за грешници. Taя игра продължаваше доста дълго и можеше да стане опасна за мене.
Една сутринь Славе идва рано въ квартирата ми и ме покани, ако желая, да отидемъ къмъ село Горна-Баня, кѫдето искалъ да посети бившия учитель и деятель отъ Кратово Стефанъ Бидиковъ ; трѣбвало да говори съ него по нѣкои общи работи. Отидохъ. На връщане въ София се отбихъ въ шивачницата на моя тетинъ Андонъ Коцевъ, който разтревоженъ ми съобщи, че полицията е правила обискъ въ домътъ на другата ми леля, кѫдето живѣехъ. Славе съ еднакво старание, както и азъ, разпитваше за подробности и нaкpaя спокойно заключи, че трѣбва да се касае до нѣкоя клевета на моитѣ противници, студентитѣ отъ oпoзициятa. До вечерьта той ми извести, че при обиска присѫствувалъ и кумановеца Стойчо Добревъ, когото ругаеше. А азъ подозирахъ, че работата е наредена отъ самия Славе, който все пакъ може да се е усъмнилъ, че азъ имамъ нѣкаква връзка съ Александрова. Знаехъ, че тоя вече се е срещалъ съ въпросния Добревъ и е билъ въ честа връзка съ единъ дедективъ отъ щипска фaмилия, отдавна преселенъ въ София. Полицаитѣ бѣха отворили
777
шкафчето, кѫдето стоеха мои книги за прочитъ ; но набързо сѫ го затворили, виждайки, че тамъ има само книги. Тъкмо между листята на една книга се намираха последнитѣ две-три писма, получени отъ Тодора. Но и полицията и Славе се увѣриха, че нѣма конкретни данни за моя връзка съ поробена Македония ; или поне установиха, че въ квартирата ми нѣма писма.
Наскоро бѣхъ потърсенъ отъ единъ селянинъ отъ село Врасаково, или Сърчиево, Свети-Николско, на име Стоянъ. И той е билъ известно време четникъ. Каза ми, че неотдавна е дошелъ отъ Македония и нѣкои го отправили до мене, понеже по-рано съмъ билъ работилъ при Тодора. Искаше да му се помогне отъ Щипското братство докато си намѣри работи ; а бидейки безъ пари, помоли ме да остане нѣколко дни при мене, за спане и храна, ако ми е възможно. Приехме го съ леля ми на драго сърдце и ни бѣ гостъ около една седмица. Сетне узнахъ, че билъ изпратенъ отъ славевци да ме разузнава. Гостенинътъ не успѣ, обаче, нищо да узнае отъ мене. Сѫщиятъ човѣкъ следъ две-три седмици избѣгалъ, предалъ се на сърбитѣ. Можеше съ голѣма вѣроятность да се мисли, че бандитската група го бѣ изпратила, съ нѣкаква нейна задача, въ услуга на сърбитѣ.
Една вечерь придружихъ Славе въ разговоръ до квартирата му. Надълго ми разказваше какъ трѣбвало Александровъ да се отнася къмъ прегрешилитѣ. Развиваше ми забъркани теории, въ които се четеше смущението на единъ егоистъ и грешникъ. Искаше да се представи чистъ като гълѫбъ единъ човѣкъ, раздвоенъ въ нѣколко неморални посоки. Следъ като капнахме отъ умора стоейки на крака предъ портата на неговата квартира, той намѣри за нуждно да ми подскаже, че е време да се изясня съ тѣхъ ли съмъ или съ Тодоръ. Представляваше си вѣроятно, че постѫпва дипломатически като избѣгва да визира направо мене, а говорѣше че всички македонци трѣбвало да си опредѣлятъ позициитѣ. Избѣгваше да каже, че той е съ правителството, по-точно съ тайната полиция. Излизаше, че Македония и емиграцията трѣбваше да избиратъ между Александровъ и разбойницитѣ. Тази вечерь Славе направи голѣма критика на Тодора ; но не посочи други негови минуси освенъ че билъ строгъ, хладенъ, не прощавалъ, билъ стегнатъ при отпущане на помощи. He изтъкна нито едно отъ голѣмитѣ му качества. Разбрахъ, че ми се налага занапредъ по-голѣмо предпазване. Следъ тоя разговоръ напустнахъ квартирата на леля ми ; Славе Ивановъ никога вече не ме видѣ.
Спрѣхъ се по-обстойно върху него и Стоянъ Мишева защото — както казахъ — безъ тѣхъ нѣмаше да се появи разбойническата група, която стана ренегатска. Въ Щипски, Кумановски и Струмишки окрѫзи тя извърши дѣла едно отъ друго по-страхотни и по-срамотни. Това ренегатство съставлява твърде важна — зловеща, разбира се — страница за историята на нашата народна борба срещу поробителя, лѣво отъ рѣката Вардаръ. Ако пъкъ не бѣ българското правителство и групата на федератиститѣ, Стоянъ Мишевъ и Славе нѣмаше да добиятъ криле за пъкленитѣ си замисли и да потънатъ до край въ престѫпления ; биха се оттеглили на частна работа нейде изъ широкия свѣтъ.
778
Лицата, които трѣбваше да oтгoвapятъ предъ правосѫдието на ВМРО, бѣха приети на служба въ българската полиция. Известно време тя ги пращаше край границата, да поставятъ засади срещу наши нелегални хора и идващи отъ Македония бѣжанци. Но не принесоха нѣкаква особена услуга на властитѣ. Чрезъ тая имъ служба окончателно свалиха маскитѣ си ; не можеха да заблуждаватъ вече никого срѣдъ населението на кюстендилския край, а още по-малко срѣдъ тамошнитѣ македонски преселници.
Нека спомена нѣкои отъ престѫпленията, които извършиха въ България, опрѣни на полицията. Тя ги бѣше използувала и при изстѫпленията, които бѣха станали при Горни-Дѫбникъ срещу опозиционнии съборъ. Сѫщо така и при стрелбата срещу земледѣлския министъръ К. Томовъ по шосето за с. Банкя край София.
Въ едно софийско кафене убиха Дане Богословски. Той бѣ хрисимъ момъкъ ; познавахъ го отъ родното му село Богословецъ, кѫдето презъ войната бѣхъ за известно време секретарь-бирникъ. He пожелалъ да се завърне въ селото си следъ излизането му отъ казармата. Намѣрилъ работа въ това бедно кафене, кѫдето отмѣтницитѣ го поканили да се постави въ услугитѣ имъ. Отказалъ, и затова сѫ посѣгнали върху живота му. Представлявахъ си какво тежко впечатление може да е направило убийството му, въ свободна Бългapия, срѣдъ другаритѣ му въ селото, които лично бѣхъ опозналъ.
Убили бѣха въ София стария войвода Михаилъ Странджата.
Полицейски органи бѣха нападнали въ София запасния поручикъ Трайчевъ отъ Кратово. Завързала се престрелка, при която Трайчевъ пада, но дpyгapя му прилѣпчанинъ Кирилъ Ивановъ успѣлъ да избѣга, гоненъ презъ много улици. Узна се, че при този случай е била въ ходъ провокацията на единъ таенъ полицай, който се опитвалъ да вмъкне Трайчева въ нѣкакъвъ комплотъ срещу лица отъ управлението.
На тоя страниченъ фронтъ загинаха сѫщо : Тодоръ Лазаровъ отъ с. Горно-Трогерци, Щипско ; Иванъ Ташовъ отъ с. Морарци, Кукушко ; Спиро Георгиевъ отъ Царево-село ; Туше Чолевъ отъ Кукушъ ; Вангелъ Андоновъ отъ с. Дере-Мислимъ, Мелнишко ; Гьошо Стоименовъ отъ Щипъ ; Санде Неманички отъ с. Неманици, Щипско.
Опиталъ се бѣ искрено да говори на Славе Ивановъ нeгoвиятъ познатъ Кирилъ Джидровъ отъ Кочани, много по-младъ отъ него. Свършилъ бѣ солунската търговока гимнaзия ; имаше дарба за рисуване и бѣ отличенъ математикъ. Ще кажа, че измежду моитѣ познати до сега той бѣ забележителенъ човѣкъ съ интелектъ и култура ; рѣдко морална личность. Живѣеше затворено, следейки главно литература, вънъ отъ другата му работа като чиновникъ въ една банка. Изненаданъ бѣхъ, че Кирилъ се е решилъ да приказва на Славе. Той бѣше въ сѫщность единъ идеенъ отшелникъ, откѫснатъ отъ политическитѣ и отъ много други житейски въпроси. Потърсилъ бѣ по свои починъ разбойника, за да го морализирва. Десетина дни следъ като бѣхъ напусналъ дома на моята лeля, срещнахъ въ банката Джидрова, който ми бѣ другарь отъ Солунъ. Тоя нѣженъ човѣкъ съ мѫка ми
779
разправяше какъ всичко е казалъ на Славе направо въ очи. И вѣрваше, че го е раздрусалъ душевно и че ще се оправи. Казахъ му, че никакъвъ резултатъ нѣма да има и отъ неговия разговоръ, но че бандата ще смѣтне и него за свой противникъ и ще го ненавижда. Той кротко отговори :
— He бихъ желалъ Славевци да ме смѣтатъ вече приятель. He се боя. Трѣбва да ни води доброто намѣрение ; а мой дългъ бѣше да обърна вниманието му, като му покажа колко лошъ е пѫтя що е поелъ.
He мина много време и Киршъ Джидровъ биде намѣренъ убитъ. Смъртьта на Джидровъ е скѫпа загуба за нашето общество.
По едно време четири-петь души отъ бандата откриха колонияленъ магазинъ на улица „Шипка". Неподозирани отъ тѣхъ вѣрни наши хора известяваха, че магазинътъ имъ служи по-скоро за свърталище и складъ на орѫжие.
Истинско сражение се е развило въ Кюстендилъ срещу Стоянъ Ив. Антовъ, тиквешки войвода, родомъ отъ с. Мързенъ-Ораовецъ. Съ участието на полицаи и въ присъствие на околийския началникъ отмѣтницитѣ заобиколили кѫщата, въ които Стоянъ е билъ скритъ, наскоро завърналъ се тайно отъ Македония. Цѣлиятъ градъ е знаелъ, че обсадата се рѫководи отъ окрѫжния управитель. Антовъ е стрелялъ за отбрана отъ стаята си, добре заключена ; а отвънъ градъ отъ куршуми, срещу прозорцитѣ ѝ. Обсадениятъ нѣмалъ намѣрение да се предава. Най-сетне измѣнникътъ Пано отъ с. Църнилище, Свети-Николско, счупва вратата и съ насоченъ револверъ се втурва въ cтaятa. Но въ мигъ и той и Антовъ падатъ пронизани отъ куршумитѣ, които взаимно си отправили.
Групата на отмѣтницитѣ е имала зѫбъ на Стояна, първо задето въ неговото кафене нѣколко месеци преди това е билъ убитъ единъ нейнъ членъ, като се е стреляло отвънъ. Подозирали Стояна въ съучастие съ нападателитѣ. Но още повече е билъ намразенъ заради наказанието, което Т. Александровъ бѣ наложилъ на Митрушъ Циклевъ отъ с. Горни Стуболъ, Кратовско. Този Митрушъ, братъ на известниятъ съ злинитѣ си Григоръ, е билъ вмъкватъ въ четата на Антовъ, когато тя е заминала за Тиквешко. Тайната мисия на Митруша — както е казано въ изложението отъ Александровъ — била да убие Антова и му вземе хиляда и шестотинъ турски златни лири, които е трѣбвало да бѫдатъ занесени на Александровъ. Това сѫ били пари на ВМРО, запазени отпреди войнитѣ отъ бащата на Стояна.
Александровъ е билъ своевременво уведоменъ съ какво намѣрение Митрушъ постѫпва въ тиквешката чета. Когато тя се отбива при Тодора, Митрушъ е билъ обезорѫженъ, призналъ конспирацията си и е билъ наказанъ.
Стоянъ Антовъ бѣ решителенъ мѫжъ. Нѣмаше голѣмо образование, но притежаваше будность въ по-голѣмъ размѣръ отколкото мнозива съ висше образование. Съ държанието си, погледа и фигурата си внушаваше почить. Смѣлъ и опитенъ човѣкъ, надаренъ и съ физически сили за нелегаленъ животъ.
Убийсглвата, които извършиха въ Кюстендилъ, създадоха неприятно
780
за властьта обществено настроение, а само въ наша полза. Появиха се млади борци отъ поробена Македония, които дебнѣха отмѣтницитѣ и имъ нанесоха чувствителни удари.
Изненадана бѣ цѣлата група, когато бѣ нападнатъ Славе Ивановъ. He сѫ очаквали нападението да бѫде извършено посрѣдъ пладне, до самото Народно Събрание въ София, кѫдето Славе обичаше всѣки день да се разхожда по най-хубавата улица. Изненадани бѣха и отъ факта, че нападательтъ изхождаше отъ съвършено нова срѣда, неподозирана отъ тѣхъ. Въпрѣки четиритѣ рани харамийскиятъ главатарь оздравѣ. Револверътъ на Ангелъ Здравковъ (Ангелето) бѣ направилъ засѣчка. Нападательтъ бѣ отъ село Княжево, Софийско, явилъ се доброволецъ въ македонскитѣ редове [*].
Друго нападение бѣ извършено върху група отъ бандититѣ надвечерь, въ една кафене на улица „Царь Симеонъ". Раненъ бѣ само единъ. Разказвали на свои близки, че млади момчета стреляли откъмъ вратата. И това ги бѣ смутило. Но най-много се изплашиха, като падна убитъ Ване Арсовъ, пакъ посрѣдъ бѣлъ день. Върху него е стрелялъ двадесеть-годишниятъ Трайчо Пацковъ отъ Щипъ, наскоро избѣгалъ отъ сръбския режимъ ; кратко време е билъ нелегаленъ и пристигна въ София. Пацковъ се предаде на полицията.
Нападнати бѣха двама души отъ сѫщата тайфа въ Горна-Джумая, кѫдето пристигнали по неизвестна работа. Тамъ въ сѫщность се е касаело повече до тѣхно подплашване ; стреляно е било отъ улицата срещу прозорцитѣ на стаята имъ въ хотела.
Въ Кюстендилъ Ипократъ Развигоровъ отъ Щипско Ново-село застреля едного отъ групата. Ипократъ бѣ станалъ нелегаленъ и се движеше съ четата на Траянъ Кръстевъ Лакавишки отъ с. Люботенъ, Щипско, а по-късно съ Кочанската чета.
Въ с. Коньово край Кюстендилъ бѣ наказанъ другъ измѣнникъ — Какальовъ, родомъ отъ нѣкое щипско село. Трима четници, дошли отъ Македония, преоблечени въ български войнишки дрехи, подирили Какальова въ селската община, при която служелъ като пъдарь, за по-лесно прикритие. Казано имъ било, че е въ полето. Като видѣлъ войницитѣ, досетилъ се че може да сѫ преоблечени лица и залегналъ да стреля. Но тримата успѣли да го повалятъ и се опѫтили къмъ границата.
Злосторникътъ Стоянъ Мишевъ не можа да избѣгне наказанието си ; но го получи малко по-късно.
Двулична роля играеше, помагайки тайно на измѣнницитѣ, Марко Секулички ; а открито имъ съдействуваше — споменахъ вече — неговиятъ внукъ Заре Секулички, който минаваше за най-важенъ
*. Наскоро следъ това Сл. Ивановъ се озовава въ Виена и се поставя въ услуга на комуниста Димитъръ Влаховъ. Тамъ влаховци му написаха брошура презъ 1924 г. възъ основа на абсолютно лъжливи данни, които той е далъ, а тѣ отъ своя страна сѫ ги подредили споредъ изискванията на фалшификаторската имъ пропаганда. Едва ли ще ми се случи презъ живота да прочета друга книжка съ толкова измислици, изопачения, плитки хитрувания.
781
между анархиститѣ въ Кюстендилъ. Стариятъ Марко е познатъ въ този край като „персона грата", защото преди 1912 г. е бивалъ пунктовъ началникъ на ВМРО ; познатъ е билъ на всички нелегални дейци, минали въ тая посока границата ; а тѣ бѣха стотици. Истинско удоволствие бѣ да го слушате какъ майсторски разказва ; и когато знаете, че измисля — за да не кажа, че лъже — имате желание по-дълго да останете съ него. Въ една запазена бележка — фотографирана въ нѣкои наши печатни издания — Гоце Дѣлчевъ се обръща за услуга къмъ Марко, но направо го нарича старъ разбойникъ. Нѣкои приписваха на него убийството на единъ организационенъ куриеръ презъ турския режимъ ; човѣкътъ е билъ намѣренъ убитъ на македонска територия. Убеждението на мнозина е било, че убийството е устроено отъ самия Марко, който въ качеството си на пунктовъ началникъ е изпратилъ куриера да носи нѣкаква сума пари. По-стари дейци сѫ ме увѣрявали, че задграничниятъ представитель Тодоръ Лазаровъ билъ наредилъ още преди балканската война тайно да бѫде премахнатъ този несигуренъ хитрецъ, но засадата не успѣла. Както и да е, Секулички се явявaxa въ времето, за което говоримъ, като опасни ятаци на отмѣтницитѣ.
Приложение № 26
РОДООТСТѪПНИКА СТОЙЧЕ ДОБРЕВЪ И НЕГОВАТА БАНДА
Произхода му е отъ с. Колицко, Кумановска околия, Македония. Билъ е нѣкога, презъ кратко време, четникъ въ четата на легендарния кумановски войвода, Кръстю Лазаровъ. Като такъвъ, той, при много случаи, е проявилъ дефектитѣ на своята смрадна душа, та е станало нужно да се бракова и прати въ забрава.
Септемврийскитѣ събития отъ 1918 година откриха границитѣ на България за много нравствени лешове. Единъ отъ тѣхъ бѣ и той. И той не закѫснѣ да се намѣсти на призвано мѣсто, въ строя на прочутата и незабравима шпионска фаланга, устроена отъ покойния български министъръ, Александъръ Димитровъ.
Знае се, че въ устройството на тая шпионска фаланга, софийската сръбска легация и придадената къмъ нея сръбска военна мисия оказаха, по пѫтища изповѣдаеми и неизповѣдаеми, ценно сътрудничество.
Едновременно съ него бѣше се намѣстилъ, таже на призвано мѣсто, въ строя на сѫщата шпионска фаланга и другъ родоотстѫпникъ, еднакво злокачественъ като него, печалното име на когото, вече добре известно и популярно, е Христо Даскаловъ, родомъ отъ с. Смилево, Битолска околия, Македония.
Дейностьта и на двамата, като шпиони отъ поменатата шпионска фаланга, е низа отъ дѣла, едни отъ други по-свирепи, по-скверни и по-цинични.
Вѣнецъ на тия тѣхни дѣла, безопорно, бѣ погубването на най-
782
Сръбската държавна банда, начело съ ренегата Стойче Добревъ.
храбрия, на най-честния и на най-свѣтлия македонски синъ, Симеонъ Георгиевъ, бившъ Кочански войвода.
Знaятъ се подробноститѣ на извършеното човѣкоубийство. Подпомогнати отъ своя другарь по служба и по падение, Илия Тончевъ, изпълянвайки заповѣдитѣ на хора съ малки глави, съ тѣсни души и съ тѣсни умове, тѣ измъкнаха, презъ една злокобна августовска нощь 1920 година, по противоправенъ пѫть, отъ избитѣ на шестия полицейски участъкъ на българската столица задържания безъ поводъ, безъ основание и безъ прегрешение Симеонъ Георгиевъ, вързаха го, заклаха го, качиха безжизнения му трупъ на български държавенъ камионъ и го отнесоха въ землището на с. Жилинци, Кюстендилска околии, гдето го закопаха.
Смѣли и жестоки, когато бѣха подпрѣни, за да извършатъ злодейството, тѣ станаха страхливи и подли, когато разбраха, че се отдръпна, по понятни подбуди и разчети, подпората имъ, следъ като злодейството бѣ консомирано. Мѣркающитѣ се отмъстителни ножове на Симеоновитѣ другари ги уплашиха и ужасиха. И тѣ ... избѣгаха.
Христо Даскаловъ, надеждно дегизиранъ, при комбинирани грижи и съдействия на българската власть и на органи на софийската сръбска легация, „избѣга" успѣшно презъ българската граница при гара Драгоманъ и се озова въ сръбската столица, Бѣлградъ, гдето се конституира интелектуаленъ сътрудникъ на сръбската власть въ разрушителното ѝ дѣло спрѣмо Македония, спрѣмо неговата родина.
Стойчо Добревъ, начело на единъ сбиръ, съставенъ отъ нѣколко изчадия, лика-прилика на него, въорѫжени и екипирани съ орѫжие и дрехи, измъкнати отъ българскитѣ държавни складове, „избѣга", тоже успѣшно, презъ българската граница при градъ Кюстендилъ и се озова въ гр. Криворѣчна Паланка, гдѣто се конституира физически
783
сътрудникъ на сръбската власть въ разрушителното ѝ дѣло спрѣмо Македония, спрѣмо неговата родина.
И сега, той и неговиятъ сбиръ, смѣнили вече дадената българска държавна премѣна съ вражеска премѣна, ала задържали даденото имъ българско държавно орѫжие, вилнѣятъ съ него всрѣдъ свои народъ, рушатъ съ него своята родина, обслужвайки една инородна и иноземна власть, свирепа, подла и коварна, които мърси родината имъ, мърси Македония.
Какво крушение, морално, какъвъ цинизъмъ, какво злокачествено родоотстѫпничество !
Ние излагаме ликоветѣ на тия злокачествени родоотстѫпници на показъ, за да бѫдатъ видени и запомнени не отъ ония, които ги знаятъ, а отъ ония, които не ги знаятъ и отъ oния, които трѣбва да ги знаятъ.....
Изъ в-къ „Илиндень", София, год. III, бр. 8, 25 II 1923 г.
Взето отъ книгата „Правителството на Стамболийски и македонското освободително движение" ; споредъ данни на Вѫтрешната Македонска Революционна Организация ; май 1923 г.
Приложение № 27
УСЛОВИЯТА ЗА ПОМИЛВАНЕ НА РАЗБОЙНИЦИТѢ.
В. М. Р. О.
«Свобода или смърть»
18 окт. 1922 г.
№ 326
Македония
ДО ПОСРѢДНИЦИТѢ ЗА ПОМИЛВАНЕ НА УЦЪЛѢЛИТЬ РАЗБОЙНИЦИ И ТѢХНИ ВДЪХНОВИТЕЛИ.
Получено писмо, което освѣтлява Кюстендилскитѣ събития.
Злинитѣ, които принесоха разбойницитѣ на освободителното дѣло сѫ голѣми, грамадни. Съ извършенитѣ грабежи надъ българи, турци, и власи въ Македония и България — отъ края на 1918 год. досега, — грабежи, придружени съ жестокости, убийства и изнасилвания на моми и жени, малка часть отъ които сѫ изложени въ приключеното приложение къмъ неиздадената брошура «Разбойничеството въ Македония»..., разбойницитѣ и технитѣ инспиратори отчуждиха инороднитѣ елементи отъ Организацията, убиха довѣрието на населението изобщо у бившитѣ борци за свобода, подбиха престижа на В.М.Р. Организация, напакостиха на обезорѫжена и беззащитна България, станаха причина за афери, предателства, свързани съ нови безполезни жертви и пр. и пр. А откато разбойницитѣ се явиха задъ нѣкаква идейна маска ; «Федеративенъ» съюзъ или комитетъ, съ нѣкакви своеобразни печати, съ устави, правилници, позиви, съобщения и др. подобни, калѫпени въ София, групираха се около тѣхъ всички престѫпници, измѣнници и шпиони, осѫдени отъ Организацията, съ цель безнаказано да вършатъ своето противонародно дѣло — грабежи и предателства — както сѫ случаитѣ въ гр. Щипъ, Струмишко и другаде.
Много време, усилия и жертви се изгубиха напразно въ борбата съ това голѣмо зло — разбойничеството. И сега, когато се почва най-ефикасния начинъ на борба съ тѣзи злосторници, — да се избиватъ задъ граница,
784
за да не се увеличаватъ тукъ страданията и мѫкитѣ на поробеното население, намѣриха се посрѣдници за помилване на уцѣлѣлитѣ разбойници, съ което може би ще ги насърдчатъ къмъ нови престѫпления, както стана и досега. Голѣма морална отговорность предъ Организацията и историята поематъ посрѣдницитѣ за помилване. Централниятъ комитетъ на В.М.Р. Организация даде първото помилване на разбойницитѣ презъ Септемврий 1920 год. за всички извършени до тогава грабежи. Това помилване само насърдчи по-голѣмата часть отъ разбойницитѣ и увеличи тѣхното число ; милостьта на Организацията тѣ счетоха за нейна слабость и помислиха, че могатъ безнаказано да продължатъ стария пѫть. Разбойницитѣ правиха още 2–3 пѫти опити за помилване, — последния пѫть чрезъ Ване Арсовъ съ посрѣдничеството на Т. х. Кост., — и когато имъ се прати обща декларация съ условията за подписване отъ всички тѣхъ, подсрекнати отъ Сл. Ивановъ отказаха да подпишатъ декларацията (сега се заканватъ на Т. х. Костадиновъ да го убиватъ) и като идваха презъ Априлъ т.г. 36 души тукъ вѫтре, съ цель да убиятъ члена отъ Центр. К-тъ на Организацията Богданъ и да унищожатъ самата Организация, Ване Арсовъ и другаритѣ му сѫ се хвалили, че съ «преговоритѣ» за помилване сѫ успѣли да измамятъ, да приспятъ Богдана, за да могатъ по-лесно да се справятъ съ него. Коя е гаранцията, че и сегашния опитъ не е нѣкаква игра за печелене време ?
Макаръ да желаемъ искрено да не се пролива братска кръвь, когато българския народъ има толкова много кръвни врагове, съ които трѣбва да се разправя, опита на миналото, обаче, ни кара да бѫдемъ много предпазливи. Ето защо нѣма да бѫде преустановено унищожаването на разбойницитѣ тамъ, дето се намѣрятъ, докато не изпъляятъ по отдѣлно следнитѣ условия :
1) Всѣки отъ тѣхъ да се разкае искрено и да подаде до Централния К-тъ на Организацията молба за прошка и помилване, приподписано отъ двама гаранти отъ емиграцията тамъ.
2) Да пратятъ заедно съ заявленията печатитѣ : «Македонски Революционенъ Федеративенъ Съюзъ», (голѣмъ) и «Македонски Революционенъ Федеративенъ Комитетъ» (малъкъ) и по 1 екземпляръ отъ всички позиви, съобщения, устави, правилници и др. под.
3) Ст. Мишевъ и Сл. Ивановъ да пратятъ подправения печатъ на Центр. К-тъ на В.М.Р. Организация и фалшивитѣ печати на Струмишки, Скопски и други революционни «райони», чрезъ които печати изтръгнаха 140 лири турски организационни пари отъ Струмишкия околийски войвода Георги Въндевъ.
4) Да престанатъ да влизатъ вѫтре въ Македония сами, да пращатъ свои орѫдия или да пишатъ писма противъ Организацията, да препращатъ позиви, съобщения и др. под.
5) Да престанатъ да сѫ въ услуга на враговетѣ на македонската свобода противъ В.М.Р. Организация : а) на българското правителство, по чиято заповѣдь се убиха много заслужили на Органицията дейци и което въ сътрудничество съ сърбитѣ иска да уницожи В.М.Р. Организация ; б) на отцепнишката «Федеративна емигрант. Организация» тамъ, която даде на разбойницитѣ името си, съдействие и планъ за унищожение на В.М.Р. Организация и др. подобни и
6) Да се отдалечатъ отъ пограничнитѣ на Македония околии и окрѫзи и отъ София, докато дадатъ доказателства, че сѫ се поправили и докато се позабравятъ престѫпленията имъ.
Чл. въ Ц. К-тъ на В.М.Р. Орг. : Т. Александровъ.
Взето отъ книгата «Правителството на Стамболийски и македонското освободително движение» ; споредъ данни на Вѫтрешната Македонска Революционна Организация ; Май 1923 год.
785
Приложение № 28
ПОКАЗАНИЯТА HA ВЛАДИМИРЪ СОСИПА
Именувамъ се Владимиръ Атанасовъ Биляровъ (Сосипа). Единъ день презъ зимата (1923 г.), Давидко ме покани да отидемъ въ Пловдивъ, гдето ще се явимъ на Македонския Федеративенъ Комитетъ. Отбихме се въ София и Давидко ни заведе у Стойчо Чочковъ. Последниятъ бѣше заминалъ за Пловдивъ, но жена му ни каза, че ще ни изпрати до него съ братъ си. Въ София останахме два дни, азъ у Чочкова, а Давидко и Андрея — на хотелъ. На третия день потеглихме за Пловдивъ съ шурата на Стойчо Чочковъ — Сандо и тамъ право въ гостилницата на Колю Костурчето. Стойчо ни каза, че въ тази гостилница ще се хранимъ безплатно. Гостилницата се намира срещу фабриката «Мехмедъ паша», държи я Колю, но е на името на братъ му Кузе. За спане Стойчо Чочковъ ни заведе въ хотелъ «Виктория». На петил день отъ пристигането ни К. х. Риндовъ, касиера на федератиститѣ, чрезъ Колю ни раздаде пари, за да се облечемъ по-добре. На менъ даде 2000 лева, а на Давидко и Андрея по хиляда. При даването на паритѣ казаха ни, че ще ни издържатъ и ще ни даватъ пари, но каквото ни заповѣдатъ да го извършимъ съ готовность. Всички пари даваше Кочо х. Риндовъ. Когато се събирахме въ гостилницата на Колю, всички тѣхни хора приказваха гръцки. Когато ни даваха паритѣ Риндовъ предложи да дадемъ клетва, но Колю каза да почакаме малко, до като се събератъ всички. Единъ день Леонидъ, отъ с. Гърчища (Гевгелийско) ни каза, че по заповѣдь на х. Риндовъ, трѣбва да отида по нѣкои фирми (богати хора въ града) и съ квитанция въ рѫка да ги заплаша да внесатъ паритѣ още нея вечерь. Азъ отказахъ. Тѣзи, които отидоха по тази работа, снадбяваха ги съ пистолети. Веднажъ, не помня коя дата, къмъ 9 часа вечерьта, азъ, Леонидъ, П. Чочковъ, Дерменджиевъ и Илю Жековъ се събрахме предъ единъ магазинъ, да изнудимъ господаря и да вземемъ пари. Менъ ми стана лошо и Леонидъ ми каза да отида право въ гостилницата, а тѣ останаха тамъ. Когато се върнаха казаха, че не сѫ свършили никаква работа, защото имало голѣмо движение. Разправяха ми, че тѣ по такъвъ начинъ сѫ събрали много пари въ Пловдивъ и Татаръ-Пазарджикъ. Това ставало по следния начинъ : отиватъ при нѣкой богатъ гражданинъ (въ кѫщи или дюкяна му) всички въорѫжени, дадатъ му да подпише квитанция и ако не се съгласи, на другия день му искатъ двойно. Стойчо Чочковъ бѣше се върналъ въ София и следъ нѣколко дни дойде пакъ въ Пловдивъ, за да иска пари отъ комитета, но не му дадоха и той се скара съ Колю, който отказа да дава храна на Илия Жековъ и нѣкои други. Стойчо Чочковъ му каза сърдито : азъ съмъ довелъ тия хора и ще си ги взема, нѣма да оставя да ги използувате. Тогава той повика менъ, братъ си Петъръ Чочковъ, Пандурски, Жековъ и Никола Дерменджиевъ отъ Одринско. Вечеряхме въ друга гостилница и трѣбваше да потеглимъ. Азъ и Жековъ пропуснахме влака, а Дерменджиевъ избѣга. Опредѣлихме среща въ кѫщата на Сандо, шурата на Стойчо Чочковъ, които живѣеха къмъ подуенската гара. Жековъ остана въ Пловдивъ, защото не му изпратиха хиляда лева, които искаше. Азъ потеглихъ за София и въ кѫщата на Сандо намѣрихъ Пандурски и П. Чочковъ. Орѫжието и дрехитѣ бѣха приготвени. Вечерьта дойдоха Давидко, Воденски и Андрея. Стойчо Чочковъ ми каза, че отиваме въ Дупница, но кѫде ще спремъ, знаятъ Пандурски и Давидко. Азъ, Пандурски и П. Чочковъ потеглихме съ каруца презъ Владая, за да прекараме орѫжието. Давидко, Воденски и Андрея заминаха съ влака. Пристигнахме въ гр. Дупница и каруцата разтоварихме къмъ края на града. Всичко бѣше въ чували и минаваше за стока. Азъ останахъ да пазя вещитѣ, а Пандурски и П. Чочковъ отидоха въ града. Вечерьта по тъмно се върнаха съ каруца, натоварихме багажа и го закарахме въ домътъ на Иванъ Чорлевъ. На втория или на третия день на Коледа, не мога да си спомня добре, дойде при мене Христо Желѣзнички и ми каза, че ще ме чакатъ въ дома на Иванъ Чорлевъ. Щомъ се мръкна отидохъ тамъ и сварихъ другаритѣ си въ четнишки дрехи. Вечерахме, пийнахме си и азъ взехъ да се стѣгамъ.
786
Забравихъ да добавя, че съ федератисткитѣ групи, които обираха гражданитѣ въ Пловдивъ, имаше много дедективи, единиятъ отъ които се казваше, мисля, Трайко. Това обстоятелство ми даваше право да мисля, че и властьта е съ федератиститѣ и ми даваше куражъ.
Подписали за неграмотность две лица.
Присѫтствували поемни лица.
Приложение № 29
ПОКАЗАНИЯТА НА ХРИСТО ЖЕЛѢЗНИЧКИ
Именувамъ се Христо Стоименовъ Желѣзнички, плененъ другарь на федеративната разбойническа банда на Илия Пандурски и Петъръ Чочковъ.
Въ с. Рила 7-8 дни работихъ въ инсталацията (електрическата) надъ селото, подиръ което тръгнахъ за Дупница. Постѫпихъ въ Дупница на работа въ Пожарната команда. Куртевъ ме запозна съ д-ръ Петровъ и съ Чорлевъ и имъ разправи, че бѣгахъ отъ автономиститѣ. Веднага ме пратиха за пазачъ на общинската градина съ 1600 лева месечна заплата съ безплатна квартира, освѣтление, отопление и зеленчукъ за храна. Въ Дупница стояхъ до Коледа. На 5 януари 1923 г. отъ София дойдоха Илия Пандурски, Владо Сосипа и Петъръ Чочковъ, като докараха една каруца съ орѫжие и дрехи. Въ дома на Сосиповия роднина въ горната махала стовариха тия вещи. Сосипо остана да спи тамъ. Чочковъ и Пандурски отидоха да спатъ при Чорлевъ. По трена стигнаха отъ София и Давидко Вангеловъ, Георги Воденски и Андрея Ивановъ. Чакаше се да дойде и Илия Жековъ отъ Радовишко и нѣкое турче отъ Струмишко, но не додоха. На бѫдни вечерь се събрахме на вечеря въ училището. Щомъ се стъмни добре, дойдоха Чорлевъ и Владо. На вечерята бѣше и училищния слуга, съ когото станахме 11 души : азъ, Чорлевъ, Владо, Пандурски, Чочковъ, Воденски, Давидко, Андрея, Механджийски и Т. Янeвъ. Чочковъ каза на Чорлева : «Ще има нужда да се отвори отъ тукъ каналъ, за да преминаватъ федеративни чети за Гевгелийско, Воденско, Тиквешко и др.». Следъ вечерата Пандурски и Чорлевъ се отдѣлиха на страна и шушукаха около 1 часъ. Механджийски и азъ си отидохме по-рано, а останалитѣ на бѫдни вечерь преспаха въ училището. На другия день рано Чорлевъ и Пандурски ходиха въ дома на първия. Вечерьта въ домътъ на Чорлевъ взехме да се обличаме въ четнишки дрехи. Дадоха ми една манлихерова дълга пушка, патрони за нея, две войнишки куртки, два войнишки шинела и единъ чифтъ калцуни. Вечеряхме у Чорлева. Ние потеглихме 10 души. Чорлевъ ни изпрати до чешмата при кѫщата му, рѫкува се съ всички, пожела ни добъръ часъ и успѣхъ. Нощувахме и денувахме въ Мурсалевскитѣ ханчета при ханджията, познатъ отъ по-рано на Пандурски. Потеглихме по трасето на дековилката, стигнахме въ с. Падежъ призори въ дома на Тодоръ. Домакинитѣ бѣха 2 мѫже и 1 жена и 2 или три деца. Обѣдвахме тука, а за вечера минахме въ с. Дебочица въ дома на Пандурски, гдето сварихме майстори, почакахме да си излѣзатъ и после влѣзохме. Бащата на Пандурски дойде пиянъ и каза на Пандурски : «или бѫди кочъ или нека те газятъ всички». Зетя на Пандурски дойде сѫщо при насъ. Следъ два-три часа минахме въ Андоновата плѣвня и тамъ ни знаеше още едно лице. На другата вечерь Пандурски поиска да убиемъ Димитрачко и още едного отъ Дебочица ; съ него се съгласи само Чочковъ, а ние се противопоставихме. Вмѣсто бой взехме му едно агне безъ пари. Отъ тукъ преминахме въ сръбско и въ Умленскитѣ колиби видѣхме Иванча Умленски, който ни даде храна. После стигнахме на Бабинскитѣ колиби, мѣстностьта «Требомиръ» и тамъ останаха Воденски, Сосипо, Пандурски и Чочковъ, а другитѣ отидохме на други колиби половинъ часъ далече. Следъ обиколката на още 2-3 колибарски селища стигнахме на Мехаджийската колиба, и къмъ 8 часа следъ пладне напуснахме и нея. На всички срещани овчари се даваха позиви отъ федератиститѣ. Четѣха се устави. Отъ Механджийската
787
колиба тръгнахме да идемъ въ кѫщата на Георги Тренчевъ и на мракъ уловихме сина му, съ който отидохме у дома имъ гдето вечерахме. Чочковъ и Воденски настояваха да се убие стария Тренчовъ, за гдето презъ лѣтото той ги издалъ на милицията. Скрихме се въ Тренчовата кошара и чакахме два дни да се върне стария Тренчовъ отъ пазара — въ Берово и чакъ на третия день той се зададе на конь. Механджийски и азъ наблюдавахме, a Чочковъ и Пандурски го хванаха.
Пратиха ме да докарамъ сина на Тренчева. И двамата, синъ и баща, вързахме, а вързанъ бѣ колибаря Прилича, за да се прикрие, че той има участие въ залавянето и убийството. Тренчевъ докарахме въ кѫщи, сина оставихме при слугитѣ въ една стая и азъ го пазѣхъ, а Пандурски, Механджийски въ другата стая държаха вързания баща и го изтезаваха. После видѣхъ, какъ Тренчевъ бѣ горенъ съ желѣзо по врата и лицето. Воденски и Чочковъ почнаха да тършуватъ изъ кѫщата. Тѣ намѣриха паритѣ въ сандъка и разни дрехи. Бащата сѫщо докараха да го пазя при менъ, a тършуването продължиха тѣ. Подиръ това Пандурски и другитѣ — не помня кои — изкараха сина и бащата надъ кѫщата, гдето всички отидохме, като у дома затворихме домашнитѣ, за да не викатъ за помощь. Залаяха кучетата и азъ отидохъ за часови, а другитѣ убиха двамата Тренчови. Другаритѣ ми казаха, че на сина и бащата сѫ турнали примки на врата, по двама теглили примкитѣ, а други ги измушкали съ щикове. Пандурски съ свещь провѣри измрѣли ли сѫ. Подѣлихме си по около 1000 лева книжни български и сръбски пари ; имаше две лири златни, които Чочковъ купи и тая сума раздѣлихме. Паднаха ни се по малко сръбски пари. После при кантона Пандурски ни каза, че трѣбвало да убиемъ Колтата въ Сухострѣлъ, българска територия. Чочковъ и Воденски се съгласиха — останалитѣ пакъ се противѣхме, но първитѣ ни казаха, че щомъ не искаме да извършимъ това, да оставиме орѫжието и дрехитѣ, а да вземемъ по една икона и да станемъ просеци и калугери. Пандурски прибави, че той ще граби и убива, защото билъ загазилъ по всички посоки. Тръгнахме всички и отидохме въ с. Брѣстово. Съ бинокълътъ видѣхме отсреща въ една кѫща Колтата и цѣлъ день го наблюдавахме. Наближихме вечерьта къмъ махалата, гдето бѣше Колтата. Азъ, Механджийски и Воденски бѣхме до кѫщата на Брѣстовеца Иванъ, а презъ това време другитѣ уловиха вече Колтата, самия Иванъ и Лесо, митнически стражарь. Колтата закарахме до Сухострѣлъ. Влѣзнахме въ кѫщата на хазайно му Псалтирко. Чочковъ поведе Псалтирковица да отвори стаитѣ, сандъцитѣ и Чочковъ имъ взелъ паритѣ именно : 25 лири, 7 бона по 1000 лева и около 12000-13000 лева книжни български. Подкарахме вързанитѣ къмъ гробищата. Азъ държахъ Псалтирко, Чочковъ наново му поиска пари. Но Псалтирко му каза : можешъ да ми вземешъ живота, но нѣмамъ други пари. Тогава Чочковъ го мушна съ ножа си въ гърдитѣ, а Пандурски викна Механджийски да отиде да мушка, за да може Псалтирко по-скоро да умре и да нѣмало време да вика, тъй като българската застава е близко. И азъ го мушнахъ единъ пѫть и отидохъ да видя, има ли шумъ къмъ заставата. Константирахъ спокойствие. Връщайки се, видѣхъ Колтата увисналъ на едно дърво. На гърдитѣ му закачиха писмо.
При границата стана подѣлбата на паритѣ. Отъ тамъ презъ едни колиби и по шосето Берово-Царево надъ Цръвникъ, а на другия день отидохме на Умленскитѣ колиби, гдето съ насъ се съединиха провиненитѣ предъ В.М.Р.О. Иванъ и Христо Умленски. Отидохме къмъ Робево и после къмъ с. Мачево. Отъ Мачево отидохме въ планината и тамъ часовия Иванъ видѣ въ зори организационна чета. Искахме да бѣгаме, но тръгнахме да я ударимъ. Обаче. попаднахме между огънь отъ три страни и отстѫпихме. Паднаха убити другаритѣ ни Иванъ Умленски и Трайко Янeвъ ; а ранени Г. Механджийски и Хр. Умленски. На една колиба превързахме раненитѣ. Бѣхме захвърлили чанти, пелерини, шапки, кепета и пр. Шапкитѣ ни бѣха арнаутски бѣли кечета, купени отъ Берово и навезени отъ Трайко и Пандурски съ емблема, чукъ и сърпъ съ червени конци. Избѣгахме къмъ Струмица и 7-8 дни се скитахме изъ Барбаревскитѣ колиби. Хлѣбъ взехме отъ дървари. Обратно дойдохме до Русиново и научихме, че наблизо е органзационния войвода Кушовъ. Затова хванахме къмъ Егуменскитѣ колиби. Презъ дена
788
дойдохме въ Беровската планина. Обаче, неочаквано запукаха пушки и ние почнахме да бѣгаме. Хр. Умленски загуби револвера си и азъ загубихъ затвора на пушката си. Додохме къмъ Пехчево. Осъмнихме се да не сме издадени и упѫтихме се къмъ границата, минахме и хванахме единъ овчарь да ни води, но той призори избѣга, следъ което видѣхме и милиция. Досетихме се, че търсятъ насъ и хукнахме къмъ сръбско. Подиръ малко се повърнахме въ българско въ гората на Цѫрварица. Тукъ се яви споръ. Пандурски тогазъ взе отъ Сосипа пушката, защото той му я билъ далъ. Ние спахме въ гората, а на следния день тръгнахме къмъ Цѫрвище. Спахме въ фролошката воденица и къмъ 10 часа презъ деня стигнахме въ Бобошево. Обаче, милицията ни залови въ селото, вързаха ни и така свърши експедицията ни. Туй бѣше на 14 мартъ. Пропуснахъ да съобща следнитѣ работи : Пандурски ми разправяше веднажъ, че той е извършилъ обира надъ власитѣ при Лисецъ — лѣтото 1921 г.
20 мартъ 1923 год.
Подписъ : Хр. Симеоновъ Желѣзнички.
Присѫтствували поемни лица.