Спомени. II. Освободителна борба 1924 - 1934 г.
Иванъ Михайловъ

ПРИЛОЖЕНИЯ

 

№ 42 Революционни акции неспоменати въ текста  (915)

№ 43 Бойни акции на ВМРО за периода 1919-1923 г.  (926)

№ 44 Списъкъ на нелегални дѣйци  (932)

№ 45 Оправдание на македонската революционна борба  (947)

№ 46 Бележки за Владимиръ Куртевъ  (962)

№ 47 Изявления и срещи съ чужденци на членове отъ Централния Комитетъ на ВМРО  (970)

№ 48 Чуждестранни отзиви за независима Македония, списъкъ  (980)

№ 49 Бележки за проф. Никола Милевъ  (988)

№ 50 Яне Сандански на заплата при младотурцитѣ  (991)

№ 51 Чуждиятъ свѣтъ и македонския въпросъ  (999)

№ 52 Чужденци приятели на Македония  (1016)

 

Приложение № 42

 

СПИСЪКЪ НА НѢКОИ РЕВОЛЮЦИОННИ АКЦИИ КОИТО НЕ СѪ СПОМЕНАТИ ВЪ ТЕКСТА

 

 

1924 г.

 

Презъ септемврий 1924 г. малешевецътъ Петъръ Шумановъ и Иванъ Брата отъ Богданци отиватъ съ другари къмъ Берово, за да търсятъ ренегата Пандурски и го накажатъ. Групата се сблъсква съ сръбски патраулъ, но излиза безъ загуби. Сърбитѣ иматъ единъ раненъ и единъ убитъ. Пострадалъ и единъ сръбски конь. Обикаляйки селата Русиново, Владимирово, Смилянци, Ново-село, Лѫки-Кочанско, Митрашинци, Будинарци, Разловци, четницитѣ чули единъ день, че е убитъ Тодоръ Александровъ. Къмъ тая група за кратко време се присъединяватъ Георги Бѣлчевъ и Петрушъ Калимадевски отъ Берово.

 

При мѣстностьта Двата Камена сръбската група на Пандурски поставила засада на малешевеца пом. войвода Ефтимъ Чифлишки, който е билъ раненъ. Но бива убитъ водача на сръбската контра-чета, турчинъ, и шестима негови другари, а трима ранени. Пандурски късно се намѣсилъ въ сражението, за да прибере раненитѣ.

 

Ново сблъскване е станало на 23 септемврий въ мѣстностьта Заешка рѣка около с. Будинарци. Раненъ е съ бомба единъ сърбинъ. Нѣколко селяни, хванати отъ сръбската потера, сѫ били освободени при тѣзи четнишки борби; а ранени двама четници.

 

*

 

Къмъ края на м. октомврий група отъ четата на Мите Опилски — кратовски войвода, е влѣзнала въ с. Крилатица и наказала шпионина Антонъ Кръстевъ. Потеритѣ не сѫ могли да я откриятъ.

 

 

1925 г.

 

Група отъ седемь души, начело съ войводата Борисъ Тиковъ, запасенъ офицеръ отъ Малешевско, залавя презъ пролѣтьта единъ сърбоманинъ, който ималъ известни прегрѣшения. Тая група е имала задача да се справи съ Пандурски. Но Христо отъ с. Никудинъ я изпреварва.

 

*

 

На 24 априлъ двама души отъ четата на скопския войвода Величко Величковъ сѫ били застигнати отъ потера при с. Винци. Започнало се сражение срещу 400 души, което продължило три часа. Паднали сърби, единъ отъ които е билъ занесенъ убитъ въ Куманово и по-тържествено погребанъ. Двамата четници сѫ успѣли да се измъкнатъ отъ обрѫча.

 

*

 

Презъ май въ Малешевско става сражение близо до Драгиски ридъ. Убитъ е единъ отъ контра-четницитѣ на сръбската власть, а другъ раненъ. Сражението продължава около шесть часа. Четата се е оттеглила къмъ кочанското село Лѫки. А бандититѣ сѫ почнали да палятъ селски колиби и да биятъ невинни хора по селата. Въ групата

 

915

 

 

четници се намиратъ опитни борци, между които и енергичниятъ Василъ Ролевъ. Добри услуги сѫ имъ направили и този пѫть обитателитѣ на познатитѣ тамъ дѣдо Тренчови колиби.

 

*

 

На 22 юлий въ мѣстностьта „Мрътви трапъ", въ Кочанско, недалече отъ с. Лѣшки, е станало сражение на кочански четници, водени отъ Ефтимъ Полски, съ сръбски потери. Въ помощь на сърбитѣ сѫ стигнали части отъ Кратово и Царево-село. При оттеглянето си четата намира двама скрити селяни, които обяснили, че сѫ били подкарвани отъ сърбитѣ да вървятъ напредъ, предъ самитѣ стражари и войници, къмъ четата. И то, безъ да иматъ орѫжие. Двамата укрити сѫ се чудили на тази нова сръбска „тактика" и забѣгнали.

 

Въ това сражение четата не е имала загуба.

 

*

 

На 7 юлий въ мѣстностьта „Бабини колиби" въ Малешевско става сблъскване на шесть души четници съ сръбска потера. Има убити четирма отъ потерата.

 

*

 

Презъ юлий четницитѣ отъ Малешевско Василъ Ролевъ, Григоръ Демовъ и Гале Дингарата залавятъ единъ шпионинъ и го наказватъ. Малко по-късно е раненъ четника Георги Бѣлчевъ и се поминалъ отъ ранитѣ.

 

*

 

Презъ есеньта на сѫщата година става сражение въ мѣстностьта Синковица, Кратовско. Четата на стария дѣецъ Филипъ отъ с. Бучище бѣ разбита. Но Филипъ и нѣкои негови другари се спасиха.

 

*

 

Презъ есеньта стана сражение при с. Пекляно, Царево-селско, между сърби и четата на Ефтимъ Полски, съ която сѫ били и царевоселски борци.

 

 

1926 г.

 

На 23 мартъ е билъ застрелянъ отъ сръбскитѣ власти Атанасъ Станковъ отъ Струмица. Тѣ сѫ го сѫдили задето билъ наказалъ Коста Цековичъ, агентъ на поробителя. Както съобщаваше бѣлградския вестникъ „Време", Станковъ е посрещналъ смъртьта спокоенъ, безъ да каже нито дума на заобикалящитѣ го стражари.

 

*

 

На 28 юлий се е завързало сражение въ Паланечко, въ гората „Костуръ". То продължило тринадесеть часа. Седемь души селяни отъ Скопско сѫ забѣгнали поради непоносимия сръбски тероръ и тѣ сѫ именно хората, срещу които сѫ открили огънь сръбскитѣ потери. Но

 

916

 

 

телеграми отъ Бѣлградъ разпространиха известил, че голѣма комитска чета нападнала градъ Паланка, че се водилъ бой 36 часа по редъ, че паднали 83 души и ранени 40 и пр.

 

*

 

Презъ лѣтото на сѫщата година става престрелка въ Малешевско между шесть души македонски борци и сръбска потера, въ мѣстностьта „Материца". Начело на потерата е черногореца Иванъ Говедарица, отъ когото населението е пропищѣло. Четникътъ Мите Босото успѣва да го убие. Потерата се разбѣгва, а отъ четницитѣ не е пострадалъ никой.

 

 

1927 г.

 

Презъ м. априлъ става престрелка въ Кумановско съ сръбски стражари. Загиналъ е единъ четникъ.

 

*

 

Сръбската преса извести, че въ Кочанско билъ изчезналъ нѣкакъвъ тѣхенъ „войвода". Раздвижени сѫ доста потери, да търсятъ нападателитѣ, но безъ резултатъ.

 

*

 

Близо до Куманово на 17 май станало кратко сражение съ нелегални хора. Споредъ сръбската преса двама души отъ нелегалнитѣ сѫ загинали.

 

*

 

Презъ м. юний струмишката чета начело съ Г. Въндевъ попада на засада въ мѣстностьта „Будимашъ". Въ завързалата се усилена престрелка падатъ седемь души сърби убити и ранени. Четата се е спасила като се е пръснала на части. Съ по-старитѣ четници тукъ се проявяватъ и двама нови — Трайко Горбашлиевъ, 40-годишенъ, отъ Дойранско, и Василъ Касаповъ отъ с. Костурино.

 

*

 

Сръбскитѣ вестници („Ютарни листъ" и други) съобщиха, че въ Прилѣпско, край манастира „Трескавецъ" властитѣ арестували нѣкой българинъ, принадлежащъ къмъ македонска революционна тройка. Той ималъ задача да убие депутата Василийе Тръбичъ при идването му въ Прилѣпъ.

 

*

 

Презъ лѣтото е намѣрена адска машина върху желѣзопѫтната линия Кочани-Щипъ, неизбухнала. Известието въ сръбската преса бѣ съпроводено съ нападки противъ македонския комитетъ.

 

*

 

На 4 юлий следъ полунощь въ кафенето на призренеца Трайко Кусовацъ въ Скопйе избухналъ взривъ, вследствие на което сградата била разрушена; ранени били спѣщитѣ вѫтре двама работници — Миланъ

 

917

 

 

Чемеричъ и Душанъ Трайковичъ. Сърбитѣ отдаваха това деяние на македонската организация, но съвършено произволно.

 

*

 

Презъ юний станало сражение на царевоселската чета, водена отъ Дончо Христовъ, при с. Тработивище. Жертви нѣма.

 

*

 

На 18 юний 1927 г. една македонска революционна чета се натъква на сръбска засада въ мѣстностьта „Пониква", Кратовско. Завързала се престрелка, при която бѣ раненъ четника Спасъ Станковъ Стефановъ. Той не можалъ да се изтегли вследствие раната си. На сутриньта, когато цѣлата мѣстность се е провѣрявала отъ сръбскитѣ жандарми, откриватъ ранения четникъ. Той открива огънь, изстрелва всичкитѣ си патрони и се самоубива съ револвера си.

 

Спасъ Станковъ е роденъ въ с. Любанци, Скопско. Презъ 1918 г. сърбитѣ го хвърлили въ Гилянския затворъ, а презъ 1919 г. избѣгва отъ затвора. За пръвъ пѫть влѣзналъ четникъ презъ 1922 г. въ четата на скопския войвода Величко Веляновъ. Съ малки пропуски непрекѫснато е билъ въ Скопско — Черногорието. Презъ 1923 г. бѣ въ четата на Лазо Дивлянецъ и въ тази на Кръсто Лазаровъ.

 

*

 

На 23 юний презъ нощьта една революционна чета се натъкнала на сръбска „контра-чета" въ с. Костинъ долъ, Царево-селско. Завързало се сражение. Сѫщата нощь е нападната квартирата на единъ сръбски капитанъ, кѫдето били хвърлени бомби. Боя се е водилъ около единъ часъ; четата се оттеглила невредима.

 

*

 

На 27 юний презъ нощьта въ околностьта на с. Емирица, Кратовско, се водила престрелка между една чета и сръбска потера, водена отъ ренегата Димко Спировъ. Следъ като четницитѣ сѫ хвърлили нѣколко бомби, потераджиитѣ се разбѣгали, като сѫ захвърлили и торбитѣ си съ хлѣбъ.

 

*

 

Бѣлградскиятъ вестникъ „Време" отъ 29 юний известява, че е била открита една чета при гръцко-сръбската граница. Завързала се престрелка между четата и гръцко-сръбскитѣ гранични войници.

 

*

 

Презъ м. юлий се е завързало сражение между група четници и сръбски джандармерийски патрулъ около Валандово, както извести бѣлградския в. „Време". Отъ сръбска страна сѫ били ранени единъ ефрейторъ и Ибраимъ Ферадъ. Четницитѣ сѫ имали трима ранени.

 

*

 

Споредъ сръбскитѣ вестници презъ м. септемврий била забелѣзана чета въ Мариовско. Гонидбитѣ не дали никакъвъ резултатъ.

 

918

 

 

Бѣлградскиятъ в. „Правда" съобщава, че на 6 септемврий сутриньта се водилъ бой между сръбскитѣ жандарми и македонска въорѫжена група близо до с. Русиново, Малешевско, въ мѣстностьта Грубеничка чешма. Леко раненъ билъ единъ стражарь. Министърътъ по пощитѣ Влайко Коцичъ, който по това време се намиралъ въ Малешевско, заминалъ на мѣстото, кѫдето се е развило сражението.

 

*

 

Бѣлградскиятъ в. „Политика" съобщи на 7 октомврий, че до една битолска черква били открити бомби. Не се узнало отъ кого сѫ оставени тамъ.

 

*

 

Телеграми отъ Бѣлградъ известяватъ, че на 9 октомврий се е развило сражение между сръбски войници и една революционна чета близо до с. Скочивиръ, Битолско. Изпратени били военни подкрепления. Не се съобщава за жертви.

 

*

 

Сръбскитѣ вестници съобщаватъ, че къмъ Каймакъ-Чаланъ въ Битолско се появила революционна чета, но войската не могла да нагази диритѣ й.

 

*

 

По съобщение отъ Битоля, на 20 октомврий се появила чета въ Прѣспанско, около с. Нивица. Въ престрелка при преследването й загиналъ единъ войникъ.

 

*

 

В-къ „Политика" отъ 23 октомврий въ Бѣлградъ, известява, че презъ нощьта на 17 с.м. е намѣренъ въ Прилѣпъ 58 килограма динамитъ.

 

*

 

Сръбскитѣ вестници „Правда" и „Време" отъ 26 декемврий 1927 г. съобщаватъ, че пазача по ж.п. линия Скопйе-Куманово къмъ 8 часа презъ нощьта видѣлъ една чета отъ 6-8 души облечени въ сръбски войнишки дрехи. Нападателитѣ искали да вдигнатъ въ въздуха влака, който по това време минавалъ отъ тамъ, но поради гѫстата мъгла се били заблудили. Тѣ сѫ хванали пазача, питали сѫ го за линията и изчезнали, безъ да получатъ отговоръ отъ него.

 

Като съобщилъ това на властитѣ, силни сръбски потери начело съ капитанъ Божичъ и кумановския околийски началникъ тръгнали да търсятъ четата, но никого не намѣрили.

 

*

 

На 20 декемврий е изгорѣлъ въ Кочани хотелъ „Балканъ", въ който преди това станаха два пѫти атентати. Изгарянето се отдаде на македонската организация, поне споредъ сръбскитѣ вестници.

 

919

 

 

1928 г.

 

Презъ януарий сѫ били изненадани отъ нелегална група въ Кратовско сръбски стражари, противъ които е стреляно. Взимайки поводъ отъ това, жандармерийското началство смѣтнало за умѣстно да арестува къмъ петдесеть души селяни, главно отъ с. Кундино, и ги откарало въ Лѣсново — за „да не могатъ да дадатъ подслонъ на комититѣ".

 

*

 

Бѣлградскиятъ вестникъ „Правда" отъ 30 януарий съобщава, че два дни по-рано, на 28 с. м., въ околноститѣ на селата Полаки и Новосело, Кочанско, се появила чета въ по-голѣмъ съставъ. Изпратенитѣ войскови и жандармерийски отдѣления не намѣрили диритѣ й. Но затова пъкъ потеритѣ „открили" много нейни ятаци, които били хранили и укривали четницитѣ. Очевидно се касае до измислена чета, за да се прикриятъ истинскитѣ мотиви на държавния тероръ надъ населението.

 

*

 

Една телеграма отъ Кочани, отъ 1 мартъ, известява че нелегални лица били стреляли въ града, като убили трима и ранили една жена. Въ телеграмата не се казва, че нападението е било надъ сърби.

 

*

 

В-къ „Правда" отъ Бѣлградъ съобщава на 25 февруарий, че въ Скопйе ще се гледа на 5 мартъ новъ процесъ противъ ятаци на войводата Величко Велиновъ: Петъръ Кръстевъ, Стефанъ Ил. Ивановъ-Попето и Трифунъ Илиевъ отъ с. Црешево; Иванъ Георгиевъ, Низиръ Ахмедъ съ синоветѣ му Хебибъ и Фазли отъ други села. Всички сѫ отъ скопска околия.

 

На 20 априлъ тѣ сѫ осѫдени по на четири години затворъ.

 

*

 

Презъ мартъ въ с. Локвица (Бродско) единъ мѣстенъ селянинъ убилъ сръбски стражарь. Сръбски вестници отдадоха вината за това на македонски четници.

 

*

 

Презъ пролѣтьта на с.г. сѫ осѫдени на 8 години затворъ Харалампи Давидковъ, кметъ на с. Соколарци, Щипско, и Методи Агапиевъ отъ Щипско Ново-село, секретарь-бирникъ въ сѫщото село — за „държавно предателство". Осѫденъ е на затворъ и писаря Ст. Христовъ.

 

*

 

Въ Щипъ на 25 септемврий 1928 г. се произнесла оправдателна присѫда за група селяни отъ Царевоселско, обвинявани въ участие въ ВМРО.

 

*

 

На 25 септемврий съобщаватъ отъ Щипъ: въ 4 ч. сутриньта бѣ чута експлозия отъ бомба по направление на желѣзопѫтната линия Кочани-Щипъ.

 

920

 

 

Жандармерията и жителитѣ на с. Облешево предприеха тутакси търсения и откриха една адска машина, поставена на релситѣ и нагласена да избухне подъ натиска на пѫтнишкия влакъ, заминаващъ въ 5 ч. отъ Кочани. По-нататькъ, на 7 метра разстояние, бѣ намѣрена втора адска машина, покрита съ една раница, каквато употрѣбяватъ комитаджиитѣ. На двадесетина метра по-далечъ бѣ открита една дупка, издълбана отъ експлозията на трета адска машина, която трѣбва да е избухнала случайно преди часа и е осуетила по този начинъ плана на четницитѣ.

 

*

 

Отъ Бѣлградъ телеграфиратъ на в. „Пестеръ Лойдъ" :

 

„Споредъ сведения на бѣлградския в. „Правда", по линията Скопие-Кочани била намѣрена една бомба отъ голѣмъ калибъръ, която не избухнала. Вестникътъ съобщаваше, че това е станало презъ м. декемврий безъ да посочва деньтъ".

 

 

1929 г.

 

На 20 мартъ 1929 г. въ Струмица била хвърлена бомба въ двора на евангелистската черква. Бомбата експлодирала. Арестуванъ билъ пастора Пано Темковъ, родомъ отъ Кавадарци. Той никакъ не се е занимавалъ съ политика, но много пѫти е виканъ отъ полицията, кѫдето му било заповѣдано да говори сръбски въ черквата.

 

*

 

Сръбската преса извести, но и въ чужбина се появиха телеграми, че на 18 юлий въ околностьта на с. Смилево, Битолско, е станало сражение между македонска чета и сръбската войска. То продължило нѣколко часа. Паднали сърби, но били ранени и селяни отъ околностьта, заставени отъ властитѣ да гонятъ четата. И тукъ е приложена сръбската тактика — да се подкарватъ напредъ селянитѣ, за да служатъ за закрила на жандармитѣ и войницитѣ.

 

Това известие предаде и „Ню-Йоркъ Таймсъ" отъ сѫщата дата.

 

*

 

Въ Малешевско презъ септемврий става престрелка между нелегална група и сърбитѣ. Подробности не се дадоха отъ никоя страна.

 

 

1930 г.

 

Сръбскитѣ бѣлградски вестници отъ 14 априлъ съобщаватъ — като визиратъ пакъ македонскитѣ борци — че въ с. Лобунище, Стружко, Македония, едно непознато лице се опитало да убие бившия учитель Ангелко Кръстичъ, сърбоманинъ още отъ турско време. Кръстичъ билъ повиканъ да излѣзе отъ кѫщи, но се усъмнилъ и се представилъ като училищенъ слуга. Излѣзла жена му. Видѣла лицето съ изваденъ револверъ, надала викъ, пристигнала жандармерия, но нападательтъ избѣгалъ.

 

921

 

 

1931 г.

 

Въ писмо до в. „Ла Маседоанъ" въ Женева отъ 2 юний се съобщава:

 

„На 20 май 1931 г. сръбската жандармерия бѣше разтревожена. Съобщи се, че на северозападъ отъ Кратово е било забелязано едно революционно отдѣление и многобройни жандармерийски отряди бѣха насочени по диритѣ му. Забрани се всѣко движение на населението. Нѣколко дни нищо не се знаеше съ положителность за станалото. На селянитѣ бѣ забранено да идватъ въ града. Вестницитѣ не пишеха нито дума върху събитието. Всевъзможни слухове се носѣха между народа съ фантастични предположения. Подиръ нѣколко дни стана ясно всичко.

 

Следъ уморително преследване, революционното отдѣление било обградено въ планинитѣ между Кратово и Крива-Паланка. Започнало ожесточено сражение отъ дветѣ страни. Въпрѣки огромното числено надмощие на сръбскитѣ групи, революционеритѣ съ пушеченъ огънь и бомби разкѫсали обрѫча. Следъ двучасово сражение, революционниятъ отрядъ, разчитайки на нощьта, се отдалечилъ въ неизвестна посока, безъ да остави жертви.

 

Жандармерията е извършила масови обиски и арести изъ околнитѣ села, за да открие укривателитѣ на отдѣлението . . .

 

Още при здрачъ движението престава изъ улицитѣ. Сръбскитѣ чиновници и офицери се охраняватъ".

 

*

 

Презъ августъ с.г. въ Малешевско група нелегални е открита. Води се малка престрелка, но групата се изтегля отъ сражението безъ жертви.

 

*

 

Въ чуждата преса се появи съобщение, че на 3 октомврий въ Щипъ, около р. Отиня, били избухнали три адски машини, безъ да е причинена повреда. Едната машина избухнала близо до моста, кѫдето били избити бащата и брата на Ив. Михайловъ. На половинъ часъ разстояние една отъ друга гръмнали и останалитѣ две бомби.

 

Сръбскитѣ вестници „Политика" и „Време" съобщаватъ, че неизвестни лица сѫ се опитали на 4 октомврий да дигнатъ въ въздуха желѣзопѫтната линия между Влахчани и Пчиня по линията Велесъ-Скопйе. Капларътъ Виданъ Дамяновичъ е забелѣзалъ революционната група и открилъ огънь. Въ време на сражението той е билъ тежко раненъ и отъ ранитѣ починалъ. А по-късно билъ убитъ подофицера Велимиръ Йовановичъ.

 

*

 

По съобщение на бѣлградския в. „Време" отъ 6 октомврий, на 28 септемврий, къмъ шесть и половина часа вечерьта, станало сражение между нелегална група и стражари отъ единъ сръбски постъ. Падналъ убитъ стражарьтъ Йовановичъ.

 

*

 

Бѣлградскиятъ в. „Правда" отъ 15 октомврий известява, че на 13 с.м. въ околноститѣ на с. Бадиленъ, Струмишко, се чула експлозия отъ бомби и пушечна стрелба. Нѣмало щети, нито човѣшки жертви.

 

922

 

 

1932 г.

 

Презъ юний въ Малешевско е открита нелегална група. Но сръбскитѣ потери не сѫ могли да влѣзнатъ въ сражение съ нея.

 

*

 

Презъ августъ сръбската полиция открила близо до Кратово, въ мѣстностьта Царина махала, една неексплодирала адска машина. Но преди това била чута експлозията на друга машина. Касаело се до демонстрация отстрана на македонски борци.

 

*

 

Нѣколко пѫти сръбскитѣ вестници известяваxа презъ лѣтото за поява и нападения отстрана на нелегални хора около албано-сръбската граница. Тѣ пишеха, че въ тѣзи групи действуватъ заедно албанци и българги.

 

*

 

Презъ октомврий трима кочански четници оставятъ за демонстрация две адски машини въ Радовишко.

 

Станала е тогава престрелка въ планината Огражденъ, безъ жертви отъ никоя страна.

 

*

 

Въ чуждитѣ вестници на 15 октомврий се появи съобщение, че е станала експлозия близо до Велесъ, на желѣзопѫтната линия.

 

*

 

На 17 октомврий бѣлградскиятъ в. „Правда" извести, че въ Скопйе сѫ били намѣрени четири голѣми бомби и две адски машини, на разни мѣста. Едната била намѣрена въ едно кафене близо до търговската гимназия. Непознато лице влѣзнало съ пакетъ въ кафенето и сетне излѣзнало незабелѣзано. Предизвестена била бързо полицията, но не се намѣрила следа отъ тоя човѣкъ.

 

*

 

Сръбскиятъ пълномощенъ министъръ въ София е врѫчилъ презъ м. октомврий изложение на министъръ-председателя г. Н. Мушановъ, въ което се оплаквалъ за станали въ Македония революционни акции. Между другото посочилъ въ изложението какви разрушения билъ направилъ единъ атентатъ на една сръбска караулница близо до Крива-Паланка.

 

*

 

Гръцкиятъ в. „Елефтеросъ Вима" предаде телеграма отъ Солунъ, споредъ която въ гевгелийска околия станало на 5 ноемврий сражение на македонска чета, при което паднали двама души отъ сръбската жандармерия.

 

*

 

Отъ Бѣлградъ съобщаватъ, че въ Царевоселско били забелѣзани

 

923

 

 

три революционни петорки. Станали на нѣкои мѣста престрелки, при което четници си послужили съ бомби.

 

*

 

Споредъ сръбски сведения на 8 септемврий вечерьта 1932 г. по желѣзопѫтната линия Михановци-Бодинци пакетъ съ взривни вещества избухналъ подъ локомотива на единъ влакъ, безъ да причини голѣми щети.

 

*

 

Съобщения отъ Бѣлградъ гласятъ, че на 21 септемврий вечерьта въ единъ третокласенъ вагонъ въ влака, който отива за Зайчаръ, били намѣрени две бомби и две адски машини. По твърдения на полицията адскитѣ машини тежели по единъ килограмъ, а механизмътъ имъ билъ нагласенъ за да избухнатъ въ 7.40 часа. Тѣ били адресирани на името на нѣкой войникъ отъ Зайчаръ, на име Георги Георгиевичъ.

 

 

1933 г.

 

По сведения на гръцката преса излиза, че презъ януарий е убитъ въ Дойранско нѣкакъвъ човѣкъ. Убийството отдаватъ на македонски четници.

 

*

 

Близо до Крива-Паланка била намѣрена бомба, поставена до единъ сръбски войнишки постъ. Съобщението се появи въ сръбски вестници презъ мартъ.

 

*

 

Сръбскитѣ вестници отъ 8 октомврий съобщаватъ, че въ Мариовскитѣ планини била забелѣзана една македонска чета. Тя имала схватки съ жандармерийски отделения, но изгубила диритѣ си. Появила се въ Могилска община, Битолско, но пакъ изчезнала.

 

*

 

Гръцкиятъ вестникъ „Катимерини" съобщава, че по сведения на щаба на солунската жандармерия, по линията Щипъ-Кочани е избухнала, на 11 октомврий, една адска машина, която причинила повреди на товаренъ влакъ. И по това сърбитѣ нищо не съобщиха.

 

*

 

Отъ Щипъ известяватъ на бѣлградскитѣ вестници, че въ началото на октомврий въ Беровско (Малешевско) се движела една тройка отъ македонски четници. Тя завързала кратко сражение съ сръбска потера, но диритѣ й се изгубили.

 

*

 

Гръцкиятъ вестникъ „Фони Ту Лау" съобщава, че споредъ телеграми отъ Солунъ, на 16 октомврий въ Велешко е станало сблъскване на революционна чета съ сръбски стражари и войници. Имало ранени двама войници.

 

924

 

 

*

 

Отъ Бѣлградъ съ дата 4 ноемврий съобщаватъ, че е билъ изпратенъ единъ пакетъ адресиранъ до лицата Петковичъ и Николичъ, бакали, на ул. Битоля 37, съ означение, че пакета съдържа медъ. Властитѣ отворили пакета и въ него намѣрили 2 тенекии, съдържащи всѣка една по 23 кгр. експлозивъ, и 2 адски машини, нагласени да избухнатъ за следния день. Съставена била веднага анкетна комисия, която споредъ сръбски сведения установила, че адскитѣ машини сѫ били подобни на ония, които били изпращани до сега въ Югославия съ цель да бѫдели извършени атентати.

 

*

 

Отъ Атина съобщаватъ, че въ Скопско е станало сблъскване на чета съ сръбски жандарми. Известието е отъ срѣдата на ноемврий.

 

*

 

Презъ ноемврий става атентатъ по ж.п. линия Скопйе-Солунъ близо до с. Клисура, Тиквешко. Открита е македонска чета, която е водила сражение съ потера, но се е изгубила невредима.

 

925

 

 

Приложение № 43

 

ДОПЪЛНИТЕЛНИ СВЕДЕНИЯ ЗА БОЙНИ АКЦИИ НА ВМРО ЗА ПЕРИОДА СЛЕДЪ ПЪРВАТА СВѢТОВНА ВОЙНА ДО 1923 ГОДИНА [*]

 

 

1921 г.

 

1. На 19 септемврий войводата Ичко Димитровъ Гюпчето загива при станцията Струмица до Вардара. Сърбитѣ признаватъ, че билъ убитъ и тѣхния стражарь Атанасъ Иличъ.

 

2. По сръбски сведения, на 22 октомврий при Сучево е загиналъ стражарьтъ Миланъ Радосавлевичъ въ престрелка съ чета, водена отъ Тома Филевъ.

 

3. На 17 ноемврий въ сражение съ чета при Долна Собра е загиналъ сръбскиятъ стражарь Наковичъ, а раненъ старшиятъ стражарь Войновичъ. Сърбитѣ твърдятъ, че сѫ загинали двама четници.

 

4. Презъ сѫщата година четници въ престрелка сѫ убили сръбскиятъ стражарь Русияъ Тасичъ въ общината на с. Блатецъ.

 

5. Презъ сѫщата година е билъ убитъ въ сражение съ чета сръбския потераджия Стойче Арзовичъ отъ Царево Село.

 

 

1922 г.

 

1. Презъ нощьта срещу 26 януарий въ престрелка при село Траканя, Кочанско, отъ сръбска страна сѫ паднали двама войници и стражари Йорданъ Кучетичъ, а единъ стражарь е билъ раненъ. Споредъ сърбитѣ войводата е билъ Панчевъ.

 

2. Презъ нощьта срещу 4 юний четници нападнали жандармерийската казарма на Царево Село.

 

3. На 11 юний близо до с. Старо Неманици едно сръбско отдѣление се е сблъскало съ четници, при което билъ заловенъ четникътъ Сулейманъ Акитовъ.

 

4. На 14 юний петима четници сѫ имали престрелка при село Църнилище въ Овче поле.

 

5. На 15 юний петима четници сѫ имали престрелка въ Велешко при с. Бузимци (споредъ сръбското сведение).

 

6. На 21 юний е станало сражение на Кота 1152 между четници и една група стражари отъ Царево Село.

 

7. На 24 юний една чета проникнала въ кметството на с. Малино, Скопско, убила помощникъ-кмета Анко Дйеловичъ, набила кмета Трайко Саревичъ, ранила писара Романъ Махичъ и задигнала паритѣ отъ общинската каса.

 

8. На 30 юний четата на Стоянъ Лековъ влѣзнала въ с. Прикъовци, застреляла съ петь куршума кмета Алекса Петровичъ.

 

 

*. Тия данни сѫ взети отъ брошурата на г. Р. А. Райсъ печатана на френски въ Бѣлградъ презъ 1924 г. въ печатницата «Време». Тѣхъ г. Райсъ ги е взелъ отъ сръбскитѣ власти. По този начинъ допълвамъ нѣкои сведения, които въ книгата «Спомени-II» съмъ далъ за бойнитѣ акции на ВМРО. Въ текста сѫ дадени повече обяснения за списъка на г. Райсъ.

 

926

 

 

9. Презъ юний четници убили кмета въ с. Сърбъ (споредъ сръбско сведение).

 

10. На 6 юлий станало сражение въ с. Стръмошъ, близо до Кратово. Сръбското сведение гласи, че е убитъ единъ стражарь и раненъ единъ войникъ, а загинали 9 четници и четирима били ранени.

 

11. Презъ нощьта срещу 16 юлий струмишката чета на Въндевъ убила кмета на село Пиперово Туша Гйоргевичъ Хаджичъ и Гега Ибрахимъ Сулейманъ.

 

12. На 19 юлий една чета нападнала с. Чедомирци, Скопско, и нанесла побой на кмета и на други селяни като задигнала отъ общината 4 000 динари.

 

13. Презъ юлий четници убили граничния пазачъ Ловра Връба.

 

14. На 4 августъ при Кавадарци станало сражение между стражари и четата на Вардарски. Раненъ билъ старшия стражарь Л. Радосавлйевичъ, а двама четници загинали.

 

15. На 19 августъ четници убили Джордже Димитриевичъ по пѫтя за с. Лѣсново.

 

16. На 20 септемврий четници нападнали кмета на с. Лѣсново, Митичъ, и помощника Николичъ. Последниятъ билъ убитъ.

 

17. На 25 септемврий четата на Въндевъ нападнала по пѫтя за с. Куклишъ, Струмишко, лицата В. Колевичъ, Г. Цветановичъ отъ с. Моноспитово и Панта Тимовичъ отъ с. Куклишъ. Първитѣ двама били убити, а третия тежко раненъ.

 

18. Презъ нощьта срещу 27 септемврий четници заобиколили турското село Сюпурге въ Плачковица и нанесли побой на кмета и на общински съветници.

 

19. Презъ септемврий четата на Величко Веляновъ отъ с. Црешево, Скопско, убила сръбския учитель Никола Фъркапичъ и Риста Николичъ отъ с. Любанци.

 

20. На 7 октомврий въ сражение съ четата на Георги Митровъ е падналъ жандармерийския старши Радойе Викентийевичъ.

 

21. На 9 октомврий четници наказали свещеника Атанасие Трайковичъ въ с. Койлье (Кожле) ?

 

22. На 23 октомврий привечерь двама души отъ четата на Въндевъ хвърлили три бомби въ кафенето на Александровичъ въ Струмица. Раненъ билъ сръбския гимназиаленъ учитель Вукотичъ, както и ренегата Палйошъ. Споредъ сръбско сведение ранени сѫ били и лицата: Татйевичъ, К. Катюрковичъ, Витанъ Танчевичъ, а загиналъ Любомиръ Джоковичъ.

 

23. На 27 и 28 октомврий четници имали престрелка съ сръбскитѣ постове № 23 и № 24 въ Малешевско, на Кота 1500. Раненъ билъ единъ стражарь.

 

24. Презъ октомврий четници направили опитъ да убиятъ кмета на с. Владимирово (Малешевско) Васа Дамяновичъ и убили Гаврило Мутровичъ и Димитрие Джорджевичъ.

 

25. На 2 ноемврий четници наказали Петре Тодоровичъ въ с. Лисича.

 

26. На 9 ноемврий четата на Въндевъ е наказала кмета на с. Босилево, Струмишко.

 

27. Срещу 14 ноемврий струмишката чета на Въндевъ влѣзнала въ с. Моноспитово и задигнала трима души въ Бѣласица, които наказала.

 

28. Презъ декемврий четата на Ив. Бърльо, въ сражение съ единъ

 

927

 

 

сръбски патрулъ, убила Драголюбъ Чоровичъ, секретарь на общината въ селото Павлешенци и Ахмедъ Махмудъ, пандуръ въ общината Гурубинци. Тежко били ранени Вукашинъ Радевичъ, Миланъ Базаровичъ, и Йосифъ Гайдалъ. И тримата стражари. Осъмь души селяни отъ Станйевци били закарани отъ четата въ България; това значи, че селянитѣ сѫ избѣгали отъ сръбския режимъ.

 

29. Презъ сѫщата година четници убили общинския пандуръ въ с. Истевникъ.

 

 

1923 г.

 

1. Срещу 17 януарий презъ нощьта била забелѣзана българска чета къмъ Удово.

 

2. На 11 февруарий въ една кѫща въ с. Теранци били нападнати отъ шестима четници сръбски войници, единъ отъ които билъ раненъ.

 

3. На 18 февруарий близо до с. Хамзали, Струмишко, станала престрелка между четници и група сръбски стражари.

 

4. Г. Райсъ съобщава, че на 28 февруари при с. Танатарци, Щипско, билъ убитъ отъ четници полицейския комисарь Перовичъ заедно съ 7 сръбски войници. Въ сѫщность при тая засада — както другаде е вече казано — паднаха много повече сръбски войници.

 

5. На 6 мартъ въ Струмишко била забелѣзана една чета отъ 10 души начело съ Петъръ Пасковъ, а друга чета отъ 18 души начело съ Барбаревски.

 

6. На 7 мартъ четници хвърлили 2 бомби въ кѫщата на Йефта Биковичъ, общински касиерь въ Берово.

 

7. На 13 мартъ четата на Георги Въндевъ убила Гйорги Митевичъ и Шукри Исмаилъ отъ с. Иловица.

 

8. Презъ нощьта срещу 14 май четата на Въндевъ наказала кмета на с. Босилево.

 

9. На 18 мартъ четата на кратовския войвода Мите Опилски, наброяваща къмъ 20 души, нападнала кѫщата на М. Цветковичъ въ с. Шлегово, убивайки него и сина му Глигоръ.

 

10. Презъ мартъ четници наказали Йевта Андоновичъ и А. Поповичъ.

 

11. На 24 априлъ единъ воененъ патрулъ срещналъ 9 четници въ Струмишко.

 

12. Между 25 и 27 априлъ четитѣ на скопския войвода Лазаръ Дивлянски и на Петъръ Велешки били въ селата Татомиръ, Долно Гюгянци, Станйевци и Павлешенци. Единъ четникъ билъ заловенъ.

 

13. На 12 май жандара-капларъ Миланъ Человичъ срещналъ въ планината Джами Тепе чета, наброяваща 30 до 40 души.

 

14. На 13 май единъ доста силенъ патрулъ стражари водилъ престрелка съ четници въ мѣстностьта Сливница, Малешевско. Раненъ билъ четникътъ Аврамъ Предаревъ и заловенъ ранения четникъ Никола Трошановъ.

 

15. На 20 май сто и петнадесеть души четници нападнали една група отъ 62 стражари. Сражението продължило цѣлия следъ обѣдъ. Десеть стражари били убити и 15 ранени. Сръбското известие гласи, че сѫ паднали 20 четници, а 21 заловени. Очевидно е преувеличението въ всички цифри.

 

16. На 21 май сѫ били срещнати четници къмъ с. Конче. Убитъ билъ Велия Алимовичъ, а раненъ Н. Гйоргевичъ.

 

928

 

 

17. На 26 май едно военно отдѣление срещнало чета отъ 18 души къмъ с. Козбунаръ (Плачковица) и завързало сражение.

 

18. На 29 май една чета въ Велешко срещнала група селяни и ги заставила да й донесатъ хранителни припаси.

 

19. На 29 май била забелѣзана чета при с. Градманци.

 

20. Срещу 11 юний презъ нощьта четници нападнали група войници и убили единъ войникъ при с. Брашево (?).

 

21. На 11 юний четирма четници заобиколили кѫщата на Йорданъ Николичъ въ с. Чашка, Велешко и хвърлили 3 бомби. Раненъ билъ Т. Ризовичъ.

 

22. На 12 юний отдѣление войска и стражари отъ скопскитѣ села Сушица и Дивлйе влѣзнали по следитѣ на две чети, които се укрепили при Гюришкия манастиръ. Боятъ продължилъ 10 часа.

 

23. На 12 юний била забелѣзана група четници въ Плачковица на брой къмъ 25 души.

 

24. На 12 юний билъ наказанъ Халилъ Миаре отъ с. Свадорица (?)

 

25. На 16 юний по пѫтя за Струмица четници нападнали кмета на с. Попчево, Панта Яневичъ и трима стражари. Кметътъ билъ раненъ, а коня му убитъ.

 

26. На 17 юний била забелѣзана чета при Клисура и се започнала престрелка съ единъ патраулъ.

 

27. На 18 юний забелѣзана чета южно отъ Босилеградъ, начело съ войводата Златко Станойковъ, всичко 11 четници.

 

28. На 19 юний забелѣзана чета отъ 40 души къмъ Барбарево, Струмишко.

 

29. Презъ нощьта на 19 юний четници нападнали укрепения постъ Висока Чука. Гръцки войници дошли на помощь на сръбскитѣ.

 

30. Презъ нощьта на 23 юний четата на Въндевъ убила кмета на с. Свидовища, С. Ристовичъ.

 

31. На 29 юний четници наказали Божинъ Трайчевичъ кметъ на с. Куково.

 

32. Презъ юний четници се опитали да убиятъ А. Пейчичъ, но успѣли само да го ранятъ.

 

33. На 5 юлий въ Охридско е забелѣзана чета.

 

34. На 9 юлий се завързало сражение между сръбски патрулъ и четници при с. Серменинъ, Гевгелийско. Загиналъ единъ четникъ, а били ранени трима войници и единъ стражарь.

 

35. На 11 юлий четници стреляли срещу единъ влакъ въ Скопско и убили единъ войникъ.

 

36. На 13 юлий две чети отъ по 10 души минали дѣсно отъ Вардара; едната се опѫтила къмъ Кавадарци, а другата къмъ Велесъ.

 

37. На 20 юлий чета отъ 20 души се ивила при Неготино, Тиквешко.

 

38. На 23 юлий една чета отъ около 30 до 40 души нападнала жандармерийския постъ при Банско, Струмишка околия.

 

39. На 25 юлий четници нападнали кѫщата на Йованъ Топавчевичъ, помощникъ на околийския началникъ въ Берово. Хвърлени били 4 бомби.

 

40. На 1 августъ една чета убила кмета на с. Любанци, Скопско.

 

41. На 5 августъ се развило сражение при с. Войница. Падналъ единъ четникъ.

 

42. На 16 августъ една чета била забелѣзана въ околията Жеглигово, близо до село Стайевци, Овче поле.

 

929

 

 

43. Къмъ полунощь на 18 августъ една българска чета нападнала кмета на с. Радия, Гевгелийско, Петъръ Филиповичъ, обесила го и убила общинския пѫдарь Стояновичъ.

 

44. На 25 августъ близо до Крива-Паланка били забелѣзани две чети отъ по шесть четника, съ които се завързала престрелка. Споредъ сръбско известие имали намѣрение да минатъ българската граница.

 

45. На 26 августъ 35 четници били забелѣзани въ околията на Босилеградъ.

 

46. На 28 августъ се завързало сражение между четници и сръбски стражари при село Жидилово.

 

47. Презъ нощьта на 3 септемврий четници нападнали кѫщата на Киро Димитриевичъ въ Папрадище, Велешко, и водили престрелка съ стражаритѣ.

 

48. На 5 септемврий имало престрелка съ четници близо до с. Тополчани, Велешко.

 

49. На 12 септемврий се появила въ Прилѣпско чета отъ 8 души.

 

50. Презъ нощьта на 17 септемврий четници нападнали кѫщата на Г. Цветковичъ въ с. Папрадище, Велешко.

 

51. На 19 септемврий 20 души четници се опитали да минатъ къмъ България близо до с. Божидарци. Завързало се сражение съ войници отъ 22-и сръбски полкъ.

 

52. На 27 септемврий въ землището на с. Ибраимово, Скопско, единъ воененъ патраулъ се сблъскалъ съ четата на Величко Bеляновъ. Убитъ билъ поручикъ А. Вучетичъ, а старшитѣ подофицери А. Михайловичъ и Илия Трайковичъ били ранени. Загиналъ четникътъ Наце Стояновъ, а другъ четникъ, Абдулъ Елмазъ билъ раненъ.

 

53. На 25 септемврий една чета отъ 25 души завързала сражение при с. Грабово. Отъ сръбска страна загиналъ Яне Митровичъ, а ранени двама селяни, очевидно подкарани отъ сърбитѣ да „гонятъ четницитѣ".

 

54. На 5 октомврий чета отъ около 20 души се сблъскала съ войнишки патрулъ и се завързало сражение близо до село Голѣмо Божидарци.

 

55. На 8 октомврий била забелѣзана чета отъ 50 души въ околията на Крива-Паланка. Въ престрелката сърбитѣ имали трима убити.

 

56. Презъ нощьта на 8 октомврий четата на Митровъ е имала сражение близо до с. Милетково, Гевгелийско. Раненъ билъ сръбския стражарь Миланъ Павловичъ и подкарания като милиционеръ Милошъ Ташовичъ отъ Серменинъ.

 

57. Презъ нощьта на 16 октомврий четници наново нападнали кѫщата на К. Димитриевичъ въ с. Папрадище, Велешко.

 

58. На 18 октомврий близо до с. Мокрешъ, Овче поле, станало сражение между четата на Иванъ Яневъ Бърльо и сръбски стражари. Убить е билъ стражаря Душанъ, а Марковичъ е билъ раненъ.

 

59. На 22 октомврий 15 души четници съ войвода Воденски били изненадани отъ воененъ патрулъ. Двама четници били ранени.

 

60. Презъ нощьта на 24 октомврий две чети отъ по 6 души минали въ територията на Югославия при постъ № 95.

 

61. На 27 октомврий е билъ убитъ отъ четници стражарьтъ Миланъ Тръбогевичъ въ гората близо до село Локвица, Кичевско.

 

930

 

 

62. Презъ октомврий станало сблъскване между четници и сръбски патраулъ близо до село Ратово.

 

63. На 3 ноемврий четата на Алексо Стефановъ била забелѣзана между Кичево и Крушево.

 

64. На 11 ноемврий били убити отъ четници сръбскитѣ войници Боиславъ Шумагичъ и Миланъ Мирковичъ близо до българската граница.

 

65. На 15 ноемврий четата на Панче Михайловъ и Шабанъ Шакиръ е убила, на пѫтя къмъ село Оризари, Кочанско, пехотния капитанъ Радованъ Шарановичъ и войника Мила Стояновичъ.

 

66. На 17 ноемврий четницитѣ убили Тодосие Спасовичъ отъ Разловци, между височинитѣ Гайово и Гейзе-Тепе, като ранили и сръбския стражарь Янко Джукичъ.

 

67. На 18 ноемврий стражари се сражавали срещу четници въ планината Обазни (?) въ Малешевско. Единъ стражарь билъ раненъ, а единъ четникъ убитъ.

 

68. Презъ нощьта на 18 ноемврий войводата Шабанъ Шакиръ, въ Кочанско, се намиралъ съ четата си въ село Кучичино. Той заловилъ Горгье Андовичъ и го убилъ.

 

69. На 26 ноемврий четитѣ на Иванъ Бърльо и Шабанъ Шакиръ имали сражение при село Улярци, Щипско. Двама души измежду сърбитѣ били ранени, а двама милиционери завлечени.

 

70. На 28 ноемврий трима четници наказали въ Зърковацъ (вѣроятно Зърновци) Коста Михайловичъ и синъ му Методи. Сигурно се касае до наказанието на предателя Коце Шеретовъ.

 

71. На 29 ноемврий четници запалили две кѫщи на сръбски колонисти, докарани отъ околията Топлица въ Моравско.

 

72. На 2 декемврий при с. Спанчево, Кочанско, станало сражение между четници и стражари. Убитъ билъ стражарьтъ Миленко Николичъ; войникътъ Янко Йевремовичъ и другъ единъ войникъ били ранени.

 

73. На 2 декемврий четата на Никола Василевъ убила джандармерийския капларъ Абдураманъ Муратъ, както и стражаря Шабанъ Али Шерифъ отъ Тополница. Това става въ Радовишко.

 

74. На 8 декемврий чета отъ около 40 души на чело съ Иванъ Бърльо убила кмета на с. Дивлйе, Скопско, Спасое Цветковичъ. Сѫщия день четата убила войника Влада Кралйевичъ и Стоянъ Митровичъ.

 

75. Презъ сѫщата година четници запалили въ Царево Село кѫщата на Милутинъ Благоевичъ. Сръбското съобщение гласи, че сѫ пострадали дветѣ дъщери на тоя пришлецъ-сърбинъ.

 

76. Презъ сѫщата година четници убили въ Панчерево, Малешевско, сръбския учитель Василие Цаничъ.

 

Презъ сѫщата година четата на Ангелъ Трайчевъ била закарала въ България следнитѣ селяни отъ селата Горни и Долни Орелъ: Горъе Йосевичъ, Петъръ Спасичъ, Коце Спасовичъ, Лазаръ Златевичъ, В. Смилевичъ. Съвсемъ ясно е, че се касае до бѣгство на български селяни на чиито имена г. Райсъ прикачва сръбското окончание „ич".

 

931

 

 

 

Приложение № 44

 

СПИСЪКЪ НА НЕЛЕГАЛНО ДЕЙСТВУВАЛИ БОРЦИ ЗА СВОБОДАТА НА МАКЕДОНИЯ, ВЪ ПЕРИОДА 1924-1934 г. [*]

 

 

ВЕЛЕШКА ОКОЛИЯ

 

1. Каменъ Андрѣевъ, 50 г., отъ с. Уланци, Велешко, безъ образование. Загиналъ на 6 авг. 1925 г.

2. Сандо Димитровъ, 26 г., отъ с. Княжево, Софияско, прогимназиално образование. Загиналъ на 6 авг. 1925 г.

3. Арсо Илиевъ, 28 г., отъ с. Сълпъ, Велешко, безъ образование. Загиналъ на 22 септ. 1925г.

4. Илия отъ с. Чашка, Велешко, безъ образование.

5. Иванъ Карпаровъ, отъ Панагюрище, висше образование. Загиналъ на 6 авг. 1925 г.

6. Тодоръ Кушевъ, отъ гр. Велесъ, висше образование. Загиналъ на 6 авг. 1925 г.

7. Димитъръ Лазаровъ, 27 г., отъ гр. Радомиръ, срѣдно образование. Загиналъ на 6 авг. 1925 г.

8. Славчо П. Матовъ, 25 г., отъ гр. Велесъ, прогимназиално образование. Загиналъ на 6 авг. 1925 г.

9. Пано Николовъ, 40 г., отъ гр. Велесъ, основно образование.

10. Христо Петровъ, 32 г., отъ с. Чичево, Велешко, безъ образование. Загиналъ 6 авг. 1925 г.

11. Асенъ Рупчинъ, 25 г., отъ гр. Банско, прогимназиално образование. Загиналъ 6 авг. 1925 г.

12. Стефанъ Петковъ Сиркето, 50 г., отъ гр. Чирпанъ, прогимназиално образов. Поминалъ се презъ 1926 г.

13. Петъръ Станчевъ, войвода, 32 г. отъ София, гимназиално образование. Загиналъ на 6 авг. 1925 г.

 

 

*. Нѣкои отъ македонскитѣ борци сѫ се подвизавали и изъ други области на Югославия ; специално въ Западнитѣ български покрайнини.

 

Действували сѫ почти всички нелегални борци, които сѫ посочени въ списъка-приложение № 18 въ книга втора на мои спомени.

 

Загиналитѣ въ периода 1919-1924 г. сѫ посочени въ сѫщата книга «Спомени-II».

 

932

 

 

Борци отъ периода 1919-1924 г., не споменати досега.

 

14. Трайчо Чундевъ, отъ с. Кожле, Велешко. висше образование. Убитъ отъ комуниститѣ следъ 1944 г. въ гр. Скопйе.

 

 

ВОДЕНСКА ОКОЛИЯ

 

1. Ташо Гиздаровъ, отъ Мегленско, убитъ на Каймакъ-Чаланъ презъ 1933 г., м. октомврий

 

 

Борци отъ периода 1919-1924 г., не споменати досега.

 

2. Григоръ Джинджифиловъ

 

ГЕВГЕЛИИСКА ОКОЛИЯ

 

1. Стефанъ Каркалашевъ, отъ с. Богданци, Гевгелийско, прогимназиално образование.

2. Борисъ Левтеровъ, отъ с. Богданци, прогимназиално образование.

3. Стоянъ Мандаловъ, войвода, отъ с. Стояково, прогимназиално образование. Загиналъ 29 септ. 1933 г.

4. Кръсто Петрушевъ, отъ с. Богданци.

5. Спасъ Таушановъ, отъ с. Богданци.

 

Борци отъ периода 1919-1924 г., не споменати досега.

 

6. Пено Гърчишки, отъ с. Гърчище.

7. Ванчо Козовъ

8. Иванъ Ванчевъ, отъ с. Богданци.

9. Мито Гайдата

10. Якимъ п. Дучевъ, отъ с. Богданци.

11. Нишо, отъ с. Серменинъ.

12. Александъръ п. Ташевъ, 26 г., отъ с. Мачуково, Гевгелийско, прогимназиално образование. Загиналъ 2 окт. 1924 г.

13. Аргиръ Теневъ, отъ с. Стояково, Гевгелийско.

14. Георги Хаджимитовъ. Гевгелийски, войвода, отъ Гевгели, прогимназиално образование.

15. Костадинъ Христовъ.

 

933

 

 

16. Филипъ,отъ с. Фурка.

17. Фильо, отъ с. Смоквица.

18. Динката Фурски, отъ с. Фурка.

19. Киро Яневъ,  отъ Св. Врачъ.

20. Кръсто Яневъ, отъ с. Богданци.

 

 

ДЕМИРЪ-ХИСАРСКА ОКОЛИЯ (БИТОЛСКО)

 

1. Петъръ Ангеловъ.

2. Спиро Миленковъ.

3. Максимъ Стрезовъ.

4. Алексо Стефановъ, войвода, отъ с. Радово.

 

 

КИЧЕВСКА ОКОЛИЯ

 

Борци отъ периода 1919-1924 г., не споменати досега.

 

1. Димитъръ Арсовъ Йовевъ, отъ с. Локвица, Кичевско, основно образование.

 

 

КОЧАНСКА ОКОЛИЯ

 

1. Траянъ Ивановъ, отъ Кочани, основно образование. Застрелянъ 13 септ. 1926 г. отъ сърбитѣ.

2. Владо Куртевъ, отъ Плѣвенъ (по баща отъ Бесарабия) ; университетско образование. Убитъ отъ комуниститѣ следъ 1944 г.

3. Василъ Николовъ, отъ с. Кучичино, Кочанско, основно образование. Загиналъ на 19 априлъ 1933 г.

4. Ефтимъ Ташовъ Полски, 45 г., войвода, отъ с. Нивичани, безъ образование. Загиналъ презъ юлий 1931 г.

5. Кръсто Митовъ Припорски, отъ с. Припоръ, Кочанско, основно образование. Загиналъ въ Моравско на 3 октомврий 1931 г.

6. Георги Йосифовъ Спанчевски, отъ с. Спанчево, Кочанско, убитъ презъ юлий 1931 г.

7. Миланъ Хр. Станимировъ, отъ Вранска Баня. Загиналъ презъ м. юлий 1931 г.

8. Шабанъ, районенъ войвода, отъ с. Облешево, Кочанско.

9. Йорданъ Сарафски, отъ с. Саса, основно образование.

10. Сайко, отъ с. Спанчево, Кочанско, основно образование.

 

934

 

 

11. Дане Йордановъ Спанчевски, отъ с. Спанчево, основно образование.

12. Янкулъ, отъ с. Саса, старъ куриеръ.

13. Мите Каракашевъ, отъ с. Бели, Кочанско, основно образование.

14. Вельо, отъ с. Саса, Кочанско, основно образование.

15. Стоянъ, братъ на Вельо, четникъ и куриеръ, отъ с. Саса.

16. Никола Стаменковъ-Бегчето, отъ Кочанско, основно образование.

17. Илия Деяновъ, отъ Кочанско, основно образование.

 

Борци отъ периода 1919-1924 г., не споменати досега.

 

18. Димитъръ Павловъ, отъ с. Зърновци, Кочанско, основно образование.

19. Ив. Момчиловъ, отъ с. Зърновци, Кочанско, основно образование.

20. Лазаръ Й. Гавриловъ, отъ с. Зърновци, Кочанско,

21. Нако Георгиевъ, безъ образование.

22. Трифонъ Саевъ, отъ с. Саса, Кочанско, основно образование.

 

 

КРАТОВСКА ОКОЛИЯ

 

1. Теодоръ Анастасовъ, 37 г., отъ с. Секулица, Кратовско, основно образование. Загиналъ 26 май 1925 год.

2. Серафимъ Велковъ, 75 г., отъ с. Нмище, Кратовско, основно образование. Загиналъ 26 май 1925 г.

3. Саздо Гочевъ, 26 г., отъ с. Неокази, Кратовско, основно образование. Убитъ 1 априлъ 1925 г.

4. Туше, отъ с. Бунешъ, Кратовско. Загиналъ следъ 1924 г.

5. Георги Псалтировъ, 30 г., отъ с. Маричино, Кратовско, безъ образование. Загиналъ 26 май 1925 г.

6. Лазаръ Станишковъ, 33 г., отъ с. Нежилово, Кратовско, основно образование. Убитъ 19 априлъ 1925 г.

7. Сандо Тимевъ, отъ с. Калнище, Кратовско, основно образование. Загиналъ 1925 год.

8. Мите Опилски, войвода, отъ с. Опила, Кратовско.

9. Филипъ Бучишки, отъ с. Бучище, Кратовско.

 

Борци отъ периода 1919-1924 г., не споменати досега.

 

10. Пано Ивановъ, отъ с. Крива Ябука, Кратовско. Загиналъ на 25 май 1925 г.

11. Якимъ Митевъ, отъ с. Шлегово, Кратовско, основно образование. Загиналъ на 26 май 1925 г.

 

935

 

 

КРУШЕВСКА ОКОЛИЯ

 

1. Миле Карамфиловъ, Кучкаро, отъ Крушево.

 

 

КУМАНОВСКА ОКОЛИЯ

 

1. Добри Ивановъ Витевъ, отъ гр. Куманово. Загиналъ 1931 г.

2. Благой Кралевъ, отъ Куманово. Застрелянъ отъ сърбитѣ презъ 1928 г.

3. Тодоръ Димковъ, отъ с. Колицко. Загиналъ на 15 юний 1927 г.

4. Мано Атанасовъ Босилеградчето, отъ с. Доганица, Босилеградско. Загиналъ на 15 юний 1927 г. въ сражение при с. Дрѣнокъ, Кумановско.

5. Кръсто Лазаровъ, войвода, отъ с. Конюхъ, Кумановско, основно образование. Убитъ отъ комуниститѣ следъ 1944 г.

 

Борци отъ периода 1919-1924 г., не споменати досега.

 

6. Петъръ Колевъ, отъ с. Лѣзово, Щипско. Загиналъ на 15 юний 1927 г.

7. Ванко Спасовъ, отъ с. Младо Нагоричане, Кумановско, основно образование. Загиналъ на 18 ноемврий 1924 г.

 

 

ЛЕРИНСКА ОКОЛИЯ

 

1. Василъ Николовъ Липитката, отъ с. Любетино, Леринско. Застрелянъ на 21 юний 1928 г.

2. Никола Христовъ, войвода, отъ с. Негованъ, Леринско. Загиналъ на 10 окт. 1927 г.

 

Борци отъ периода 1919-1924 г., не споменати досега.

 

3. Тодоръ.

 

 

МАЛЕШЕВСКА ОКОЛИЯ

 

1. Мите „Босото", куриеръ, отъ с. Разловци, Малешевско. Убитъ отъ комуниститѣ следъ 1944 г.

2. Георги Бѣлчевъ, отъ с. Ратево. Загиналъ на 25 май 1925 г.

3. Григоръ Демовъ.

4. Гале Джингаровъ, отъ с. Русиново.

 

936

 

 

5. Ефтимъ Орлето, отъ Малешевско.

6. Василъ Ролевъ, отъ Берово, основно образование.

7. Петъръ Шумановъ, отъ Берово, основно образование.

8. Христо, отъ с. Никудинъ, Петричко.

9. Атанасъ Малиновъ (Малината) отъ с. Робово, Малешевско, убитъ отъ комуниститѣ следъ 1944 г. Основно образование.

10. Антимъ Ивановъ, отъ с. Умлено, Малешевско, куриеръ. Основно образование.

11. Димитъръ Самарджиевъ „Прокурора", отъ с. Смоймирово, Малешевско, основно образование.

12. Панте Сиковъ, отъ с. Будинарци, Малешевско, основно образование.

13. Борисъ Тиковъ, отъ Малешевско, срѣдно образование.

14. Борисъ Буневъ, свършилъ Солунската Търговска бълг. гимназия; зап. офицеръ.

 

Борци отъ периода 1919-1924 г., не споменати досега.

 

15. Димитъръ Георгиевъ Негрески, отъ Пехчево, основно образование.

16. Григоръ Думовъ.

 

 

ОХРИДСКА ОКОЛИЯ

 

Борци отъ периода 1919-1924 г., не споменати досега.

 

1. Наумъ Йосифовъ, отъ Охридъ.

 

 

ПАЛАНЕЧКА ОКОЛИЯ

 

1. Стоянъ Лековъ Царо, 45 г., войвода, отъ Кратово, основно образование. Загиналъ въ сражение съ сръбска потера, 19 априлъ 1925 г.

2. Мите Стояновъ, 28 г., отъ с. Милутинци, Паланечко, основно образование. Загиналъ 21 окт. 1924 г.

3. Григоръ Цвѣтковъ, 30 г. отъ с. Конопница, Паланечко, основно образование. Загиналъ 18 априлъ 1926 г.

 

937

 

 

ПРИЛѢПСКА околия

 

1. Трайко Димитровъ, 22 г. отъ Солунско, основно образование. Загиналъ, 6 авг. 1925 г.

2. Кирилъ Ивановъ, 26 г., отъ с. Загорани, Прилѣпско, прогимназиално образование. Загиналъ, 6 авг. 1925 г.

3. Трайчо Стояновъ, 22 г., отъ с. Каленъ, Прилѣпско, основно образование. Загиналъ, 6 авг. 1925 г.

4. Петъръ Костовъ Пашата, 36 г., войвода, отъ Прилѣпъ, прогимназиално образование. Загиналъ, 6 авг. 1925 г.

5. Вълканъ Милевъ, 25 г., отъ с. Кокре, Прилѣпско, основно образование. Загиналъ, 6 авг. 1925 г.

6. Кирилъ Тодоровъ, 22 г., отъ с. Селци, Прилѣпско, основно образование. Загиналъ, 6 авг. 1925 г.

 

Борци отъ периода 1919-1924 г., не споменати досега.

 

7. Стоянъ Вардарски

 

 

РАДОВИШКА ОКОЛИЯ

 

1. Лазаръ Кльонковъ, войвода, отъ Щипъ, основно образование.

2. Ставрушъ отъ с. Подрешъ, Радовишко, основно образование.

3. Христо Симеоновъ, войвода, отъ стара България, срѣдно образование.

4. Никола Василевъ, войвода, отъ Радовишъ, срѣдно образование.

5. Бекиръ, отъ Радовишъ, основно образование.

 

Борци отъ периода 1919-1924 г., не споменати досега.

 

6. Тодоръ Атанасовъ, отъ с. Смилянци, Радовишко, основно образование.

7. Иванъ, отъ с. Дедино, Радовишко.

8. Христо Kончалията.

 

РѢСЕНСКА ОКОЛИЯ

 

1. Йоше Глѫбочански, отъ с. Подмочани, Рѣсенско, основно образование.

2. Славе Наумовъ Чавчето, войвода, отъ Рѣсенъ, прогимназиално образование.

 

938

 

 

СКОПСКА ОКОЛИЯ [*]

 

1. Лазаръ Велковъ Дивлянски, отъ с. Дивле, Скопско, убитъ на 22 септ. 1924 г. въ сражение съ сръбска потера. Войвода.

2. Траянъ Стоилковъ, отъ с. Черешово, Скопско, основно образование. Загиналъ презъ 1926 г.

3. Ангелъ Николовъ, 36 г., отъ с. Черешово, Скопско, безъ образование. Загиналъ презъ 1926 г.

4. Велко Цвѣтковъ, 32 г., отъ с. Инджиково, Скопско, основно образование. Загиналъ въ 1926 г.

5. Шукрия, отъ гр. Скопйе, основно образование. Загиналъ презъ 1926 г.

6. Спасъ Станковъ Стефановъ, отъ с. Любанци, Скопско, основно образование. Загиналъ на 18 юний 1927 г.

7. Величко Веляновъ, войвода, отъ с. Черешево, Скопско, основно образование. Починалъ въ Скопйе презъ втората свѣтовна война.

8. Петъръ Маневъ, отъ с. Дивлйе, Скопско, основно образование.

 

 

СОЛУНСКА ОКОЛИЯ

 

1. Кулелията, застрелянъ въ Солунъ на 7 май 1928 г.

2. Нановъ, застрелянъ въ Солунъ на 7 май 1928 г.

 

 

СТРУМИШКА ОКОЛИЯ

 

1. Тимчо Коцевъ, отъ с. Костурино, Струмишко, основно образование.

2. Велинъ Динишевъ, отъ с. Секирникъ, Струмишко, основно образование.

3. Костадинъ Атанасовъ, отъ с. Фурка, Дойранско, основно образование. Убитъ отъ военнитѣ въ България въ 1934 година.

4. Никола Коцевъ, отъ с. Едрениково, Струмишко. Основно образование.

5. Георги Въндевъ, войвода, отъ с. Лесково, Гевгелийско, прогимназиално образование.

6. Илия Константиновъ Байковски, отъ с. Байково, Струмишко. Загиналъ на 10 юний 1933 г.

7. Димитъръ Яневъ Велковъ, отъ с. Куклишъ, Струмишко. Основно образование.

8. Пандо Коцевъ Витански, 28 г., отъ с. Куклишъ, Струмишко, основно образование. Убитъ въ сражение съ сърбитѣ на 7 ноемврий 1924 г.

 

 

*. Въ Скопска околия, следъ първата свѣтовна война сѫ действували срѣдно къмъ 20 души нелегални четници. Броятъ имъ и за други околии е билъ — както съмъ изтъкналъ другаде — по-голѣмъ, отколкото въ списъцитѣ къмъ моитѣ спомени е показано. Пишейки тия книги, не съмъ ималъ на рѫка всички данни.

 

939

 

 

9. Георги Вълкановъ Мъската, отъ Гумендже, Солунско. Убитъ на Каймакъ-Чаланъ въ октомврий 1933 г.

10. Гоно Христовъ Манчевъ, отъ с. Робово, Струмишко, основно образование. Загиналъ на 25 септ. 1927 г.

11. Атанасъ Тренчевъ, отъ с. Барбарево, Струмишко. Основно образование.

12. Муртеза, отъ с. Амзалии, Струмишко. Основно образование.

13. Ангелъ Гоговъ, отъ с. Планица, Кукушко. Загиналъ на 10 юний 1933 г.

14. Петъръ Николовъ Калайджиевъ, отъ с. Валандово, Дойранско. Основно образование. Загиналъ на 10 юний 1933 г.

15. Йосифъ Кировъ Танаровъ, отъ с. Врагитурци, Кукушко. Загиналъ на 15 юний 1929 г.

16. Григоръ Малиновъ

17. Панделия Ангеловъ Стояновъ, отъ с. Барбарево, Струмишко. Основно образование.

 

Борци отъ периода 1919-1924 г., не споменати досега.

 

18. Пандо Атанасовъ, отъ с. Куклишъ, Струмишко. Основно образование.

19. Трайко Горбашлиевъ, отъ Дойранско.

20. Георги Наковъ, отъ с. Стояково, Гевгелийско.

21. Трайко Николовъ, отъ с. Балдевци, Струмишко.

22. Василъ Андоновъ, отъ с. Бадиленъ, Струмишко.

23. Христо Ивановъ

24. Василъ Касаповъ, отъ с. Костурино, Струмишко.

25. Кольо Костадиновъ

26. Костадинъ Мишевъ, отъ с. Моноспитово, Струмишко.

27. Ефтимъ Стоиловъ, отъ с. Барбарево, Струмишко.

28. Симеонъ Русковъ

29. Георги Трайковъ

 

 

СѢРСКО-ДРАМСКА ОКОЛИЯ

 

1. Василъ Левковъ, отъ с. Гарванъ, Демиръ-Хисарско. Основно образование.

2. Андонъ Качарковъ, войвода, отъ с. Орѣхово, Сѣрско. Основно образование. Убитъ отъ комуниститѣ следъ 1944 г.

 

940

 

 

3. Шилето, отъ с. Скрижево, Драмско. Убитъ отъ комуниститѣ следъ 1944 г.

4. Ангелъ Чорбаджийски, отъ с. Копривленъ, Неврокопско. Основно образование.

5. Илия дѣдо Стефанинъ, отъ с. Старчище, Сѣрско. Основно образование.

6. Тодоръ Милевъ Тотката, отъ с. Скрижево, Драмско. Основно образование. Убитъ отъ комуниститѣ следъ 1944 г.

7. Тома Самарджиевъ, отъ с. Елешница, Разложко.

8. Аспарухъ Ганчевъ, войвода, отъ Бердянскъ, Русия, висше образование.

9. Мито дѣдо Илиевъ, войвода, отъ с. Петрово, Мелнишко. Основно образование.

 

Борци отъ периода 1919-1924 г., не споменати досега.

10. Кочо Божиковъ, отъ с. Копривленъ, Неврокопско. Основно образование.

11. Ангелъ Бузалака.

12. Ангелъ Брашнаровъ, отъ с. Търлисъ, Сѣрско.

13. Стоянъ Бумковъ, отъ с. Старчище, Драмско.

14. Гълѫбушъ Илиевъ, отъ Неврокопъ.

15. Атанасъ Киряковъ, отъ с. Копривленъ, Неврокопско.

16. Петъръ Климбовъ, отъ Неврокопъ.

17. Илия Кафалиевъ, отъ Жостово, Неврокопско.

18. Илия Костовъ, отъ Неврокопъ.

19. Михайловъ, отъ Сѣрско.

20. Георги Маджировъ, отъ с. Мосомище, Неврокопско.

21. Георги Месовъ Бирбочука, отъ с. Старчище, Драмско.

22. Костадинъ Мутафчиевъ.

23. Гюро Мълчанковъ, отъ с. Скребатно, Неврокопско.

24. Иванъ Нурковъ, отъ Дѣлчево.

25. Георги Ораховъ, отъ с. Броди, Сѣрско. Убитъ отъ комуниститѣ следъ 1944 г.

26. Манолъ Филчевъ

27. Щерю, отъ Сѣрско.

 

941

 

 

ТИКВЕШКА ОКОЛИЯ

 

1. Василъ Ихчиевъ Диамандиевъ, отъ Велесъ, висше образование. Загиналъ на 24 авг. 1925 г.

2. Атанасъ Калчевъ, войвода, отъ Тиквешко. Основно образование.

 

 

ЦАРЕВО — СЕЛСКА ОКОЛИЯ

 

1. Герасимъ, отъ с. Блатецъ, Царевоселско. Основно образование.

2. Тодоръ Кръстевъ, учитель, отъ Царевоселско.

3. Димитъръ Ивановъ Георгиевъ Пушката, отъ Пехчево, Малешевско. Загина на 16 окт. 1925 г.

4. Харалампи Стойчевъ Златановъ, (Шаренъ Ампо) отъ с. Дулица, Царевоселско, основно образование. Загиналъ на 16 окт. 1925 г.

5. Ефтимъ Димитровъ Клепката, отъ Пехчево, Малешевско. Основно образование. Загиналъ 16 окт. 1925 г.

6. Димитъръ Медаровъ, пом. войвода, отъ с. Дулица, основно образование. Убитъ отъ комуниститѣ следъ 1944 г.

7. Маминъ Кольо, отъ Царевоселско. Основно образование.

8. Стоянъ Пресечки, отъ с. Пресека. Основно образование.

9. Ефтимъ Калимански, отъ с. Калиманци, Царевоселско. Основно образование.

10. Димитъръ Паликрушевъ, пом. войвода, отъ с. Виница, Кочанско. Прогимназиално образование. Загиналъ 19 априлъ 1933 г.

11. Дончо Христовъ, войвода, отъ с. Драгобраща, Царевоселско. Основно образование. Загиналъ 19 апр. 1933 г.

 

Борци отъ периода 1919-1924 г., не споменати досега.

 

12. Мите Блатцалията, старъ деятель още отъ турския режимъ.

13. Гоге Копилето, отъ Царевоселско. Старъ деятель и куриеръ.

14. Ангелъ Симеоновъ, отъ Царевосело. Загиналъ, 19 апр. 1933 г.

15. Стоянъ Георгиевъ, 35 г., отъ с. Драгобраща, Царевоселско. Загиналъ на 19 апр. 1933 г.

16. Теодоси, отъ с. Пеклено, Царевоселско.

 

942

 

 

ЩИПСКА ОКОЛИЯ

 

1. Стоянъ Трендафиловъ Преодски, отъ с. Преодъ, Щипско. Основно образование.

2. Крумъ Бановъ отъ Щипъ. Загиналъ на 14 юлий 1929 г.

3. Бойко

4. Величко Ивановъ, 28 г., отъ с. Арбасанци, Щипско. Основно образование. Загиналъ въ борба срещу сръбска потера на 22 май 1925 г.

5. Гьошо Христовъ, отъ с. Горно-Трогерци, Щипско. Убитъ отъ българскитѣ военни следъ преврата въ България презъ май 1934 г.

6. Стоилъ Бичиклиевъ, отъ Щипъ. Прогимназиално образование. Загиналъ въ сражение съ сръбска потера презъ 1927 г.

7. Михаилъ Колевъ Шилката, отъ Щипъ. Загиналъ на 14 юлий 1929 г.

8. Кирилъ Григоровъ Келешовъ, 22 г., отъ Щипъ. Прогимназиално образование. Загиналъ на 10 фев. 1925 г.

9. Трайчо Пацковъ, 22 г., отъ Щипъ, основно образование. Загиналъ на 25 май 1925 г. въ сражение срещу сърбитѣ.

10. Йорданъ Цицонковъ, 24 г., отъ Ново-село, Щипско, прогимназиално образование. Загиналъ презъ фев. 1926 г.

11. Ванчо Дачевъ Неманички, отъ с. Неманици, Щипско. Основно образование.

12. Илия Лилинковъ, 22 г., отъ Ново-село, Щипско, прогимназиално образование. Загиналъ на 9 окт. 1927 г.

13. Ипократъ Развигоровъ, 24 г., отъ Щипъ. Основно образование. Загиналъ на 9 окт. 1927 г.

14. Дафко Данаиловъ, войвода отъ с. Трогерци, Щипско, основно образование.

15. Герасимъ Муставински, отъ с. Муставино, Щипско.

 

Борци отъ периода 1919-1924 г., не споменати досега.

 

16. Коне, отъ с. Неманици, Щипско.

17. Петъръ Орелски, отъ с. Орелъ, Щипско.

18. Пано Наумовъ.

 

943

 

 

ЧЕТНИЦИ МИНАВАЛИ КЪМЪ ЗАПАДНА МАКЕДОНИЯ

 

I. Въ периода следъ 1924 г.

 

1. Боянъ Дановски отъ София.

2. Крумъ Петишевъ отъ София.

3. Василъ Пундевъ отъ София.

4. Георги п. Христовъ, войвода, отъ Битолско.

5. Перо Шандановъ отъ Охридъ

6. Капитанъ Л. Молловъ отъ София.

 

II. Въ периода 1919-1924 г., не споменати досега

 

7. Петъръ Ивановъ

8. попъ Тодоровъ Кр. отъ София.

9. Илиевъ

10. Лазаръ Милевъ Участвувалъ въ акцията срещу Спасое х. Поповичъ.

 

 

ПАДНАЛИ ОТЪ СТРАНИЧНИ ВРАГОВЕ (не направо отъ поробителя) въ периода 1924-1934 г. [*]

 

1. Йорданъ Гюрковъ, отъ Щипъ. Съ висшо образование. Запасенъ членъ въ Ц.К-тъ на ВМРО. Загиналъ на 8 фев. 1931 г. като жертва на звенаро-комунистическо-антимакедонско съзаклятие.

2. Христо Андоновъ Гърчишки, отъ с. Гърчище, Гевгелийско. Загиналъ като жертва на сѫщото съзаклятие.

3. Нанчо Витларовъ, отъ Ново-Село, Щипско. Съ прогимназиално образование. Загиналъ презъ октомврий 1930 г.; жертва на сѫщото съзаклятие.

4. Мито Джуздановъ, отъ с. Сехово, Гевгелийско. Съ основно образование. Загиналъ на 30 априлъ 1929 г.; жертва на сѫщото съзаклитие.

 

 

*. Отъ странични врагове, специално отъ посоченото вече антимакедонско съзаклятие, жертва на което станаха изброенитѣ тукъ десеть души борци, загинаха и хора отъ легалната наша емиграция въ България. Въ друга книга най-подробно ще бѫдатъ описани злодеянията на въпросното съзаклятие срещу каузата на поробена Македония и на българщината. Тамъ читателя ще узнае и кои по-близки и по-далечни външни фактори сѫ били вдъхновителитѣ на тая антимакедонска политика. Тя бѣ, впрочемъ сѫщата, която още въ 1924 година се опита да унищожава македонското освободително дѣло, посѣгайки върху живота на Тодоръ Александровъ.

 

944

 

 

5. Андрейчо Мановъ, отъ с. Неманици, Щипско. Съ основно образование. Отличенъ борецъ отъ Щипската чета. Загиналъ въ София на 4 декемврий 1930 г.; жертва на сѫщото съзаклятие.

6. Анчо Соколовъ, отъ с. Полаки, Кочанско. Убитъ на 25 ноем. 1932 г.; жертва на сѫщото съзаклятие.

7. Ване Параспуровъ, 47 год. отъ Щипъ. Съ основно образование. Убитъ въ София на 26 априлъ 1933 г.; жертва на на сѫщото съзаклятие.

8. Мино Пържоловъ, отъ Воденско. Загиналъ въ София на 30 януарий 1933 г.; жертва на сѫщото съзаклитие.

9. Дончо Чупариновъ, отъ гр. Панагарище. Съ висше образование. Убитъ презъ май 1925 г.

10. Петъръ Гребенаровъ, отъ Охридъ. Бивалъ е нелегаленъ въ Охридско. Заедно съ Йорданъ Сарафски хвърлили бомби въ Охридъ. Убитъ отъ комуниститѣ следъ 1944 г.

 

 

НЕЛЕГАЛНИ БОРЦИ ОТЪ ЗАПАДНИТѢ ПОКРАЙНИНИ ДЕЙСТВУВАЛИ ВЪ ПЕРИОДА 1924-1934 г.

 

1. Иванъ Гаговъ, отъ с. Горничево.

2. Александъръ Гиговъ, 26 г., отъ с. Бистъръ, Босилеградско, прогимназиално образование. Загиналъ, 18 ноемвр. 1924 г.

3. Гицо Гиговъ

4. Гаврилъ Ивановъ

5. Мицевъ

6. Асѣнъ Николовъ, отъ Царибродско. Застрелянъ въ Бѣлградъ на 4 мартъ 1937 г.

7. Асѣнъ Пейчевъ Милевъ, отъ Босилеградъ.

8. Тодоръ Петровъ

9. Райко Рангеловъ, отъ Западнитѣ Покрайнини. Обесенъ въ Бѣлградъ, 27 фев. 1933 г.

10. Асѣнъ Спасовъ-Северински, отъ с. Белутъ, Босилеградско. Загиналъ при с. Плоча, 1 септ. 1931 г.

11. Христовъ

12. Санде Цвѣтановъ, 28 г., отъ с. Тлъмино, Босилеградско, прогимназиално образование. Загиналъ 18 ноемв. 1925 г.

 

945

 

 

13. Василъ Цвѣтковъ

14. Захари К. Янакиевъ, отъ с. Долна Лисина, Босилеградъ. Обесенъ въ Бѣлградъ, 26.1.1932 г.

15. Миланъ Хр. Станимировъ, отъ Вранска Баня. Загиналъ презъ юлий 1931 г.

16. Нацко Илиевъ, отъ с. Радеина, Царибродско. Загиналъ на 3 октомврий 1931 г.

17. Василъ Николовъ, отъ с. Власи, Царибродско. Загиналъ презъ септемврий 1932 г.

 

 

946

 

 

Приложение № 45

 

ОПРАВДАНИЕ НА МАКЕДОНСКАТА РЕВОЛЮЦИОННА БОРБА

 

 

АНГЛИЙСКИ МНЕНИЯ

 

С. X. Грей, които току-що е прекаралъ седемь месеци въ Македония, пише въ лондонското списание „Форейнъ Аферсъ". Той заключава:

 

«Македонското революционно движение има своитѣ корени не само дълбоко въ миналото, но сѫщо дълбоко и въ настоящето...

 

Но положението днесъ е, което е сѫщинскиятъ източникъ на дейностьта на организацията. Усилията да се унищожатъ комитаджиитѣ, безъ да се лѣкува състоянието на работитѣ, което предизвиква тѣхното постоянно сѫществуване, значи погрѣшно да се взематъ признацитѣ на болестьта за нейни причини».

 

(«Мак. Трибуна», Индианаполисъ, 9 февруарий 1928 година).

 

*

 

„Нийръ Истъ" — английско списание въ Лондонъ, е писало, че освенъ съ съвети въ Бѣлградъ и София за примирение и умѣреность, трѣбва да се създадатъ условия, при които Иванъ Михайловъ и другаритѣ му биха се предали, т.е. биха се отказали отъ нелегална дейность, а на Македония въ туй време да се дадатъ политически и културни права — свобода на печата, събрания, езикъ, училища, черкви, партийна дейность и пр.

 

ВМРО заявява, тържествено и решително, че приема начертаниа отъ „Нийръ Истъ" планъ.

 

(Изъ една статия на „Свобода или Смърть", органъ на ВМРО — 1 априлъ 1930 г.)

 

*

 

Органътъ на Уестминстерското Архиепископство (Англия), — „Таблетъ" открито е писалъ, че поробения народъ има право да си служи съ каквито и да е методи срещу потисника.

 

Това съобщава атинскиятъ в-къ „Льо Месаже ДАтенъ" отъ 2 септемврий 1956 г.

 

Забележка: Когато Гърция е поробителя „Льо Месаже Д'Атенъ" промѣня мнението си.

 

 

ГЕРМАНСКИ МНЕНИЯ

 

В-къ „Фосише Цайтунгъ" пише:

 

„По ония мѣста на Европа не се задоволяватъ съ атентати. На дневенъ редъ е тамъ четническата борба. Ако си представимъ Карлъ Моръ преведенъ на балкански съ своята възстаническа чета, ще получимъ картина за комитаджиитѣ и тѣхнитѣ водители, които сѫ хора съ академическо образование и съ патриотическо чувство

 

(„Свобода или Смърть", органъ на ВМРО, 1 ноември 1927 г.)

 

947

 

 

*

 

Берлинскиятъ вестникъ „Тагъ" отъ 15 мартъ 1930 г. публикувайки една статия на единъ сръбски кореспондентъ, въ която се подържа познатата сръбска теза, прави следниятъ коментаръ:

 

«Ние възпроизвеждаме тази статия, защото тя идва отъ югославска страна, желаеща едно искрено споразумение съ България. Отъ нѣмска гледна точка сѫщо едно споразумение ще бѫде поздравено. Въпроса е въ това, обаче, да се знае дали това е вече постигнато. Не изглежда, че това е вече така.. . Атентатитѣ на македонцитѣ сѫ безъ съмнение обезпокоителни, но сигурно е — доколкото може да се сѫди отъ тукъ, — че тѣ не произхождатъ отъ анархистически чувства, но по-скоро отъ едно отчаяно положение, защото македонцитѣ не могатъ да защищаватъ нито въ училищата, нито въ черквитѣ, нито въ правителството тѣхнитѣ собствени национални интереси, които югославскиятъ централизъмъ желае да премахне ...».

 

*

 

Вестникъ „Френкишеръ Курийръ" отъ Нюренбергъ въ броя си отъ 26 мартъ 1930 г. публикува статия подъ заглавие „Борбата на македонцитѣ за свобода", по поводъ на последнитѣ атентати въ Македония. Следъ като говори за македонската емигрантска организация и за преследванитѣ отъ нея цели, статията прибавн:

 

«Независимо отъ тази организация, сѫществува «Вѫтрешната македонска революционна организация» (ВМРО накратко), която се намира върху македонска територия подъ югославска власть. Нейнъ шефъ е Иванъ Михайловъ . . . Има въ рѫцетѣ си една сила, почиваща върху фанатизма на тѣзи хора, обединени, срещу които правителството отъ Бѣлградъ не може да направи нищо. Надслова на вестника на ВМРО, който е публикуванъ непрекѫснато въ различни мѣста, за да избѣгне сръбскитѣ преследвания, «Свобода или Смърть», излага открито простата и голѣма програма на Организацията. Тази организация е защитата и подкрепата на всички нейни приятели и на всички онѣзи, които иматъ нужда отъ нейната помощь; но тя е сѫщо отмъстительтъ и унищожительтъ на всички тѣзи, които се изпречатъ на пѫтя й . . . Това, което се научава днесъ отъ Бѣлградъ е, че той отказва да остави да се изследватъ условията, сѫществуващи въ Македония, отъ една безпристрастна анкетна комисия предъ европейския форумъ. ВМРО повтаря винаги, че тя ще се подчини непременно на решението на комисията и тя може да направи тази декларация напълно спокойно, защото никой сѫдия не може да мине хладнокръвно ужасяващитѣ нѣща, извършени срещу единъ народъ, който се защищава срещу сърбизирането, наложено съ жестоки срѣдства».

 

«Тѣзи хора (македонцитѣ) знаятъ какъ да се отнасятъ къмъ Европа. Тѣ сѫ делегирали отъ нѣколко седмици трима отъ тѣхъ, г.г. Илиевъ, Анастасовъ, бившъ депутатъ въ Скупщината въ Бѣлградъ и Шалевъ, бившъ кметъ на Скопйе, за да подадатъ въ Обществото на Народитѣ едно изложение върху условията въ Македония. И тѣзи господа сѫ намѣрили тамъ единъ приемъ, отъ който могатъ да сѫ доволни. Въ Женева ще се занимаватъ съ македонското нещастие и Бѣлградъ е вече предупреденъ официално, че сръбската политика ще отговаря скоро предъ форума на народитѣ. Женева е сигурно възприела това поведение не отъ любовь къмъ преследванитѣ македонци, но защото тя вижда да се приближаватъ голѣмитѣ опасности за мира, за които създава условия продължаването на смутоветѣ въ Македония. Експлозията на бомбитѣ въ Пиротъ, Кочани, гдето разрушиха хотелъ «Единство», едно мѣсто за почивка и седалище на сръбскитѣ терористи въ сѫщото време, въ Крива Паланка и Струмица, не сѫ дѣло на вулгарни убийци. Тѣ иматъ, напротивъ, мисията да напомнятъ енергично на Европа, че крайно време е да се постави на практика теорията за покровителство на малцинствата».

 

948

 

 

ФРЕНСКИ МНЕНИЯ

 

П. Жантизонъ, кореспондентъ на в. „Танъ", пише до в-къ „Маседоанъ":

 

„Презъ двегодишното ми пребиваване на Балканитѣ, гдето можахъ да влѣзна въ съприкосновение съ водителитѣ на македонското движение, преди всичко съ непрежалимия Н. Милевъ, чиято загуба остана непоправима, азъ не престанахъ да следя съ най-голѣмъ интересъ борбата, която води Македонската Революционна организация на Македония. И повтарямъ пакъ, че не ще се намѣри швейцарецъ, който познавайки основно македонския въпросъ, не би удобрилъ борбата, които вие водите, за да запазите особеноститѣ на вашата култура и на вашитѣ традиции."

 

(„Мак. Трибуна", Индианаполисъ, 14 юлий 1927 г.)

 

*

 

«Едно лоялно сътрудничество предполага политически свободи. Македония е лишена отъ такива. Тѣ трѣбва да й бѫдатъ дадени. Въ този смисълъ всички приятели на Югославия трѣбва да даватъ съвети на последната, за да престане революционната борба, която изтощава кралството и заплашва мира».

 

(Раулъ Естоние въ списание „Ла Ревю Мондиалъ" отъ юний 1929 г.)

 

*

 

Въ излизащиятъ въ Парижъ вестникъ „Л'ьовръ" отъ 23 мартъ 1930 г. е помѣстена статия подъ заглавие „Ла Бюлгари е ле-з-атента анъ Югослави"; въ нея се казва:

 

«Отъ известно време сръбската преса хвърля срещу България и нейното правителство непрекъснати обвинения по поводъ последнитѣ атентати извършени въ сръбска територия: при Пиротъ, Крива-Паланка и Кочани.

 

Преди всичко трѣбва да се прави разлика между «гранични инциденти» и терористически атентати.

 

Тукъ не се касае до «гранични инциденти», но до терористически актове, извършени на югославска територия, въ мѣста доста отдалечени отъ българо-югославската граница.

 

Не е ли по-лоялно и по-правилно да се смѣта, че сѫществувайки общо недоволство, което диктаторския режимъ е предизвикалъ неизбѣжно въ различнитѣ области на Югославия, злото е дошло отъ тази страна ?

 

Не се ли виждатъ подобни атентати въ Хърватско ? Ако хърватитѣ, толкова миролюбиви и противни на насилническитѣ срѣдства, сѫ прибѣгнали до терористически атентати, за да съборятъ тиранията на Бѣлградъ, защо да не се допуска, че хората отъ областьта на Пиротъ, на Кочани, и Крива-Паланка, лишени отъ легални срѣдства, за да се борятъ съ режима, който преценяватъ вреденъ за тѣхната страна, сѫ прибѣгнали до крайни срѣдства ?»

 

(«Ла Маседоанъ», Женева, 18 априлъ 1930 г.).

 

*

 

Въ връзка съ последнитѣ „анкети" на Балканския полуостровъ „Кореспондансъ Юниверселъ" въ броя си отъ 10 декемврий 1931 г. пише следното за тѣхъ:

 

949

 

 

«Обаче, ако е лесно да се пишатъ битови черти, интересни наблюдения и художествени разкази изъ живота на Балканитѣ, трѣбва съ голѣмо благоразумие да се пристѫпва къмъ разглеждане на нѣкои проблеми, които сѫ отъ жизнено значение за цѣли населения.

 

«... Македонскиятъ въпросъ сѫществува, неговото отричане е невъзможно. Той не се състои единствено въ дейностьта на македонската революционна организация, чиито методи може би накърняватъ нашитѣ пацифистични настроения. Но тѣзи методи сѫ сѫщитѣ, съ които всички балканци сѫ си служили въ борбата си противъ турското иго. Но вънъ отъ Македония — въ България, въ други държави въ Европа, въ Съединенитѣ Щати и Канада, сѫ основани и работятъ легални македонски дружества, които защищаватъ сѫщата кауза, като се позоваватъ само на принципитѣ на свободата и на справедливостьта. Многобройни петиции бѣха поднесени въ Женева, но нежеланието на Обществото на Народитѣ да навлиза въ тази парлива почва е видимо: то се колебае и най-голѣмото му желание би било, всичко да се уреди, безъ да става нужда отъ неговата намѣса, която рискува да предизвика недоволство у нѣкои отъ членоветѣ му.

 

«... Македонцитѣ сѫ имали въ миналото велики защитници: Уилямъ Гладстонъ, Жанъ Жоресъ, Франси де Пресансе и други. Тѣхната твърда вѣра въ справедливостьта на исканията имъ се доказва отъ изселването на хиляди семейства и отъ многобройнитѣ доброволни изгнания» ...

 

*

 

Албертъ Лантоанъ, известенъ френски писатель, който въ своитѣ литературни писания, както и въ философскитѣ си трудове, винаги е на страната на истината . . . Тукъ сѫ дадени извадки отъ една негова статия, озаглавена „Македонскиятъ проблемъ", печатана въ списанието „Маседониа", томъ 1, бр. 10, декемврий 1932 г., Индианаполисъ, Инд. Тази статия е резултатъ на рапорта на Ал. Лантоанъ следъ неговата визита изъ Балканскитѣ държави.

 

«Нека да изследваме накратко главнитѣ точки на македонския въпросъ, който е станалъ причина за разходване на толкозъ мастило, и, уви, на толкова много пролѣта кръвь, и който ще причини проливането на още много, докато се разреши по единъ начинъ, който ще задоволи справедливитѣ искания на жителитѣ й.

 

Македония ! 65,000 квадратни километра. Тамъ нѣкѫде на Балканитѣ. Не е необходимо да бѫдемъ много точни: границитѣ, които азъ ще посоча, не ще значатъ нищо за моитѣ съотечественици. Нѣкога тази територия принадлежеше на Турция, и когато бѣ свършена войната между турцитѣ и руситѣ на 4 мартъ 1878 г. съ временния Санъ-Стефански миръ, временното уреждане включваше Македония въ България, която стана свободна. За нещастие, великитѣ сили, и специално Англия, се намѣсиха въ изготвяването на крайния договоръ, нареченъ Берлински договоръ (13 юлий 1878 г.), и Македония бѣ дадена обратно на Турция . ..

 

Това бѣ началната, ужасна грѣшка, която бѣ може би истинската причина за всички кръвни трагедии, които станаха на Балканитѣ и като последствие въ цѣла Европа . . .

 

Отъ своя възвишенъ блѣнъ за свобода, Македония попадна обратно подъ турското робство, едно робство, което стана още повече деспотично, за да може да задуши въ тази страна чувствата на българския национализъмъ.

 

Реакцията срещу тѣзи мѣрки, заедно съ патриотичнитѣ чувства, дадоха началото на фамозната Македонска революционна организация — една истинска държава въ държава, — подобна на старото италианско общество на Карбонаритѣ, която съ помощьта на цѣлото население, бѣ въ състояние чрезъ постоянни бунтове (които бѣха потушавани съ най-голѣма жестокость) да държи живъ духътъ на бунта и надеждата за свобода. Всички рапорти на министритѣ на съседнитѣ държави бѣха изпълнени съ страхъ за спокойствието на Европа, причиненъ отъ тѣзи смутове. Нѣщата достигнаха до такъвъ единъ моментъ, че Едуардъ Седми и Николай Втори, при

 

950

 

 

тѣхната среща въ Ревалъ, решиха да принудятъ Портата да даде автономия на Македония ...

 

Новитѣ завоеватели (Сърбия и Гърция — бел. наша) можеха да иматъ само една цель: за да осигурятъ господството си, едно срѣдство изглеждаше ефикасно — насилието. Така се случи това, което трѣбваше да се случи, че още веднъжъ възкръсна Македонската революционна организация . . .

 

. . . Днесъ, обаче, правата на малцинствата сѫ признати отъ текста на мирнитѣ договори.

 

Но Македония не се радва на тѣзи права. Това е, което тя подържа и това е, която тя иска въ своя полза. . .

 

Тукъ е болното мѣсто на Европа. Дали иматъ или не право македонцитѣ да се оплакватъ ? Това е проблема. Затварлйки си едното око или ухо не е начина за решаването му  .. .

 

Ние не желаемъ да се занимаваме съ този балкански въпросъ. Ние искаме да вѣрваме, че той е решенъ. Но той не е. Преди войната — много преди — будни умове, добре запознати съ условията въ Македония, се стремѣха да тръбятъ тревога, заявявайки: «Това е искрата, която ще запали следвадциятъ пожаръ». Ние не вѣрвахме на тѣхъ. Нека продължаваме да бѫдемъ камилски птици и заривайки си главитѣ въ пѣсъка, да не виждаме опасностьта.

 

Това пѫтуване ме научи да обичамъ тѣзи хора, толкова пълни съ сила и куражъ и съ голѣми източници на морална красота, които ние не притежаваме повече, и азъ се върнахъ обратно пъленъ съ съжаление при мисъльта, че всички тия добродетели сѫ покварени отъ политическо и икономическо съперничество. Човѣкъ чувствува, че войната остави въ тази страна рани, които още кървятъ.

 

Трѣбва ли другъ пожаръ да бѫде подпаленъ преди тѣзи рани да сѫ излѣкувани ?»

 

 

АМЕРИКАНСКИ МНЕНИЯ

 

Професоръ Джонъ Бейклесъ, бившъ редакторъ на „Дѫ Ливингъ ейджъ", бившъ уредникъ-редакторъ на „Дѫ Форумъ", въ една речь предъ конгреса на МПО на 4 септемврий 1932 г. въ Кливеландъ, Охайо, заяви между другото:

 

„Очевиднитѣ несправедливости на настоящия редъ на нѣщата въ Македония, и специално югославския режимъ, могатъ да предизвикатъ една нова свѣтовна война. Македонското положение е почти точно като това отъ 1914 г. Тогава самитѣ югославяни бѣха потиснати. Днесъ тѣ сѫ потисници. Тогава югославянитѣ създадоха революционна организация, за да поправятъ това, което тѣ смѣтаха че е неправилно. Днесъ въ вѫтрешната македонска революционна организация македонцитѣ правятъ сѫщото. Опасностьта лежи въ постоянното състоиние на неуреденость и несъгласие, подържано отъ югославското отричане на македонския народъ елементарнитѣ права за всѣки народъ: свобода на слово, свободна преса, свободни училища, право да се молятъ на собствения езикъ, и правото за самоуправление. Докато такова едно състояние продължава, не може да има едно постоянно спокойствие на Балканитѣ, и докато на Балканитѣ има безредици Европа и цѣлия свѣтъ сѫ въ опасность . . . Въ интереса на свѣта изобщо, трѣбва да има едно основно и безпристрастно изследване на македонската ситуаща. Негова цель трѣбва да бѫде, първо, подкрепване на малцинственитѣ договори, съ които Югославия е обвързана, но които систематически пренебрегва.

 

Днесъ остротата на югославското потисничество не дава на

 

951

 

 

македонцитѣ другъ изборъ, освенъ да действуватъ съ сила въ страната или съ агитация вънъ отъ нея. Тѣ нѣматъ другъ изборъ, понеже употрѣбата на обикновенни политически срѣдства имъ е отречена чрезъ отричането на свобода на слово и свобода на пресата . . . Като въпросъ на елементарно приличие и справедливость, на македонското население трѣбва да се даде свобода. Като въпросъ за сигурность на останалия свѣтъ, тази крещяща неправда трѣбва да бѫде изправена.

 

Все още Обществото на Народитѣ непрестанно отказва дори да разследва условията или да изслуша протеститѣ на представителитѣ на Македония. Причината е, за нещастие, достатъчно ясна. Югославия е едно протеже на Франция; французитѣ сѫ всесилни въ съвета на Обществото на Народитѣ ..."

 

(„Македонска Трибуна", Индианаполисъ, 8 септемврий 1932 год.)

 

 

ИТАЛИАНСКИ МНЕНИЯ

 

Италианскиятъ в. „Пополо Д'Италия" пише:

 

«Македония, поставена отъ договоритѣ за миръ подъ владичеството на Бѣлградъ, не е сръбска и още по-малко хърватска, или словенска. Сѫществува дори една тайна македонска организация, която отъ десетки години води силна борба за национално ревандикиране, едно време срещу Турция, а сега срещу Югославия. Членоветѣ на организацията иматъ своя клетва, дисциплина, водители и собствени срѣдства. Действуватъ вѫтре въ страната и въ чужбина. Вмѣсто да се предаватъ въ пленъ, тѣ се самоубиватъ. Другаритѣ не оставятъ раненитѣ въ неприятелски рѫце, а по старъ обичай цѣлуватъ ги по челото и ги убиватъ. Обичаи страшни, които се обясняватъ съ непрестанната борба, водена отъ дветѣ страни. Впрочемъ, макаръ борбата въ Македония да има ожесточенията, присѫщи на бурната балканска срѣда (сѫщо и историята на нашето възраждане отъ Орсини до Оберданъ има нѣкои примѣри на революционни дейности), тя ни най-малко не би могла да се мѣси съ общия тероризъмъ.

 

Колкото въ Женева да се опитватъ да държатъ високо утопията за светость и ненакърнимость на мира, драмата на Македония остава открита предъ Европа съ своитѣ кървави страници.

 

Хората, които решиха въ Парижъ сѫдбата на народитѣ, не бѣха безпристрастни Соломоновци и арахангели на правдата».

 

 

ШВЕЙЦАРСКИ ОТЗИВЪ

 

«... Македония е земя притискана въ робство, една благородна и нещастна земя, гдето не сѫществува и най-скѫпата свобода, най-сѫществена на човѣка: свободата да говори навсѣкѫде своя народенъ езикъ, да обучава децата си на него, да го култивира благоговейно като най-скѫпъ заветъ отъ миналото. Презъ време на турското владичество, преди петнадесетина години, тази свобода бѣше широко гарантирана и българитѣ и ромънитѣ притежаваха въ Македония стотици училища и черкви, гимназии, педагогически училища, сѫщо стари монастири, които сърбитѣ и гърцитѣ следъ подѣлбата на тая страна брутално разграбиха.

 

Голѣмата македонска болка, тъй често превръщана въ кървави дѣла, нѣма по-дълбоки причини. Нека тѣ изчезнатъ и утре всичко ще влезне въ законенъ редъ ... Ако напротивъ, продължаватъ тѣзи насилия противъ душата на единъ гордъ съ миналото си народъ, привързанъ къмъ своитѣ нрави, култура — ясно е, че и утре, както днесъ, македонскитѣ планини пакъ ще отекватъ гърмежи и че балканското безредие все повече ще нараства.

 

Случаятъ е единственъ, изключителенъ въ Европа, и може би въ цѣлъ свѣтъ: имаме единъ народъ, на когото се оспорва името на националностьта.

 

952

 

 

А това име той носи въ продължение на десеть вѣка и никога неговитѣ съседи не сѫ знаели, нито сѫ му давали друго име; никога пѫтешественицитѣ не сѫ го наричали другояче. Случаятъ е толкова постраненъ, че е просто поразително множеството на доказателства и свидетелства въ тая насока и че въ противенъ смисълъ има само опорочени отъ политиката теории».

 

(Изъ една статия на проф. Е. Кюпферъ, помѣстена въ в. «Ла Маседоанъ», Женева, 21 юний 1927 год.).

 

 

ПОЛСКИ ОТЗИВЪ

 

Полскиятъ кореспондентъ, г. Янушъ Макарчикъ публикува въ варшавскиа „А.Б.С." нѣколко статии върху македонския въпросъ.

 

Въ полското списание „Тигодникѣ Илустровани" той е обнародвалъ нова статия придружена съ нѣколко снимки.

 

«Безъ съмнение — започва г. Макарчикъ — страницитѣ на тая история сѫ написани съ кръвь и тѣ заговарятъ нѣкога като сензационенъ романъ; . . . предъ насъ, хората следъ свѣтовната война, се изправятъ силуети, които сѫ чужди на днешнитѣ понятия и отговарятъ на романтичнитѣ схващания на геройството. Тия хора сѫ живѣли и живѣятъ и днесъ всрѣдъ балканскитѣ планини въ Македония.

 

Теленитѣ мрежи и вълчитѣ ями на границата, непрекѫснатото военно положение въ Македония, всичко е насочено противъ ВМРО. Чудна е тази организация ! Тя нѣма нищо общо съ официалното македонско движение, групирано около Националния комитетъ, който въ Женева осведомява свѣтовното обществено мнение за необходимостьта отъ автономията на Македония. «Комититѣ» сега действуватъ както въ турско време — съ насилие. Тия хора сѫ ентусиасти и фанатици: за тѣхъ нищо не значи да вдигнатъ въ въздуха нѣкоя банка и да загинатъ подъ развалинитѣ. Никой не ги насилва отъ вънъ. Тѣ не могатъ да получаватъ помощь отъ емиграцията въ България презъ теленитѣ мрежи: преследватъ се като престѫпници отъ полицаитѣ на Гърция, Сърбия, и дори и на България.

 

Тия борци — заключава Макарчикъ — се борятъ безъ почивка, като не жалятъ своя животъ и презиратъ смъртьта и въ революционната организация прилагатъ. . . революционна метода. Тази тиха и безспирна борба трае денонощно, година следъ година, въпрѣки преследването на комититѣ отъ три държави — България, Гърция и Югославия».

 

(«Мак. Трибуна», Индианаполисъ, 19 ноемврий 1931 г.).

 

 

АВСТРАЛИЙСКИ ОТЗИВИ

 

Излизащиятъ въ Мелбърнъ, Австрамш, „Дѫ Хералдъ" въ броя си отъ 21 октомврий 1933 год. дава статия за Македония, която му е препратена отъ специалниятъ представитель на вестника въ Лондонъ. Къмъ статията е прибавена една снимка на македонски четникъ, когото вестника нарича македонски войникъ. Между другото се пише и следното:

 

«Да се внимава надъ Македония . . . Бунтовнитѣ елементи сѫ навсѣкѫде. Македонцитѣ сѫ решили да измѣнятъ границата, която като резултатъ отъ следвоенната подѣлба, раздѣля села, ниви и дори гробища. Югославянитѣ сѫ решили пъкъ да я задържатъ, казва специалниятъ кореспондентъ на «Дейли Мейлъ», който е пѫтувалъ съ членове на тайната македонска революционна организация.

 

Тѣзи смѣлчаци сѫ скромни, забавни, учтиви и гостоприемни хора, но тѣ сѫ сръчни въ стрелбата. Тѣхниятъ животъ е въ постоянна опасность. Цельта имъ е да пазятъ буденъ духътъ за независимостьта между македонцитѣ, живѣещи подъ югославско иго, кѫдето на тѣхъ имъ е забранено да иматъ собствени църкви, училища и дори да говорятъ своя езикъ. . .

 

Организацията се финансира отъ данъци, които доброволно всѣки македонецъ плаща».

 

953

 

 

*

 

Най-голѣмиятъ и сериозенъ вестникъ, който излиза въ Пертъ, Австралия, „ДЯ Уестъ Аустралиянъ" въ броя си отъ 15 декемврий 1933 г. се спира върху борбата, които води ВМРО, като казва, че ВМРО, както е познато, е тайна организация, революционна, която има цель да обедини македонското население, което живѣе въ България, Югославия и Гърция въ една независима държава.

 

«Отъ години, казва вестникътъ, тази организация работи, за да постигне своята цель. Една дълга серия отъ атентати и нападения отъ македонскитѣ комитаджии (нелегалнитѣ, но добре организирани групи) сѫ създавали криза следъ криза. Македонската организация се радва на успѣхъ съ своитѣ терористични методи още отъ времето на турското господство, когато се създаде международна симпатия за Македония при убиването на турски официални лица и при терора отъ страна на Турция. Това е политиката, която организацията следва и днесъ, следъ войната, съ една твърда упоритость».

 

 

РАЗНИ ОТЗИВИ

 

Въ връзка съ четвъртата годишнина на „Ла Маседоанъ" Алекс. Холоси, познатъ публицистъ и журналистъ, запознатъ съ балканскитѣ въпроси, изпрати следното писмо до редакцията:

 

«Само тѣзи могатъ да преценятъ цѣлостно македонския въпросъ, които сѫ въ течение на него и които сѫ следвали съ обективенъ интересъ меланхоличната сѫдба на този храбъръ, самопожертвувателенъ народъ — единъ народъ изпълненъ съ жарка любовь за своята родина. Държавницитѣ на сегашна Европа пренебрегватъ важностьта на въпроса и отказватъ да признаятъ, че безъ едно решение на този въпросъ, миръ и редъ на Балканитѣ е невъзможенъ. Има днесъ липса на държавници, дори въ Англия, отъ типа на Гладстонъ.

 

Сѫдбата на македонцитѣ, изтощавани подъ терористическия режимъ на Сърбия, е единъ скандалъ за европейската култура. Ако англичанитѣ или французитѣ бѣха принудени да понасятъ десетъкъ отъ тѣхнитѣ страдания, проблема много отдавна би билъ решенъ съ меча. И по къкъвъ начинъ може да бѫде решенъ македонския въпросъ ? Съ какви мирни срѣдства ? Нищо не е по-лесно отъ това да се отговори на този въпросъ ! Мирнитѣ срѣдства биха били самоопредѣлението на народитѣ — както желаеше Уилсонъ. При все това трибунала въ Женева, чиято задача би трѣбвало да бѫде да донесе това самоопредѣление до осѫществяване, напълно го извращава. Кръвнитѣ инциденти, които ставатъ по югославската граница и сръбскитѣ изтезателни стаи оставатъ Женева и държавницитѣ хладни. Договоритѣ отъ Парижъ, които сѫ причината за развълнуваното състояние на Европа, сѫ пазени. Едва ли би имало надежда, че тѣзи несправедливи и неразумни договори, замислени подъ влиянието на една военна психика, ще бѫдатъ нѣкога практически ревизирани; поради което азъ нѣмамъ надежда за едно мирно решение на македонския въпросъ. Въ сѫщото време, обаче, азъ вѣрвамъ, че деньтъ на решението му ще дойде, защото трѣбва да дойде. Правото ще триумфира, и това право е на страната на македонския народъ.

 

Борбата, която вашиятъ вестникъ води отъ нѣколко години е възхитителна. Азъ се възхищавамъ специално на ентусиазъма, съ който вие извършвате борбата, въ която вие никога не забравяте вашата обективность. Потисницитѣ на македонския народъ ви снабдяватъ съ такова изобилие отъ материали, че би било излишно, дори ако желаете, да прибѣгвате къмъ грѣшно тълкувание. Вашитѣ прояви въ осветляването сѫ обективни и сѫ достатъчни за задачата да се даде на всички правилно мислещи хора една истинска картина за условията на Балканитѣ. Трѣбва да бѫде вашъ дългъ да продължавате тази дейность, така осигурявайки че ще дойде времето единъ день, когато вашата кауза ще бѫде справедливо призната.

 

954

 

 

Картата на Европа не може да остане каквато е днесъ. Така е излѣзла последната схема на г. Брианъ. Паневропа не е едно решение, обаче; но една утопия — по причина на факта, че победителитѣ отъ 1918 г. събудиха националната съвѣсть на народитѣ. Ревизията на мирнитѣ договори би било единственото истинско решение. Мирнитѣ договори би трѣбвало да бѫдатъ промѣнени; и ако това не стане много скоро, тогава не въ много далечно бѫдеще — въ нѣколко години — една икономически унищожена Европа ще види една война на разрушения, много повече кървава и ужасна отколкото свѣтовната война.

 

Днесъ въ Европа има малцинствени групи общо четиридесеть милиона, които не могатъ да продължаватъ да живѣятъ подъ сегашнитѣ условия. Македонскиятъ въпросъ е превърнатъ отъ единъ въпросъ въ единъ идеалъ. Македонскиятъ народъ е единъ народъ отъ мѫченици. Кръвьта на тѣзи мѫченици не може да бѫде проливана напраздно. Македония има правото за едно мѣсто подъ слънцето, и нейниятъ народъ ще осигури това право — било съ мирни срѣдства или не, зависи не отъ македонцитѣ, но отъ тѣзи които, като апостоли на мира, сѫ били заети презъ изминалитѣ дванадесеть години въ поставяне на основитѣ за бѫдещитѣ войни».

 

(«Ла Маседоанъ», Женева, 22 май 1931 год.).

 

 

ЧУЖДИ ПРЕЦЕНКИ ЗА ВМРО

 

Напоследъкъ въ Македония е идвалъ Джонъ Гѫнтеръ, специаленъ пратеникъ на голѣмия американски вестникъ „Чикаго Дейли Нюсъ" . Въ една негова дописка до вестника за ВМРО се казва:

 

«Най-важнитѣ отъ всички постижения на Революционната македонска организация, пише г. Гюнтеръ, сѫ начинитѣ, по които тя работи и подържа живота си, за да се налага като държава въ държава съ своята изпълнителна власть, която се нарича Централенъ комитетъ. Членоветѣ на Централния комитетъ иматъ правото да създаватъ законоположения и да взематъ решения, които се изпълняватъ съ точность.

 

Между това сѫществува и парламентарна или законна власть, която се събира всѣки три години, за да даватъ предъ нея отчетъ по-важнитѣ фактори на организацията.

 

По този случай човѣкъ може да види по непроходимитѣ планини да се проточать кога сто или петстотинъ представители на народа, за да взематъ общи решения. Т. Александровъ биде убитъ въ единъ моментъ когато бързаше да отиде на единъ такъвъ конгресъ.

 

Следъ това иде сѫдебната институция, която е най-интересна отъ останалитѣ дейности на комитета.

 

Правосѫдното дѣло на ВМРО се състои отъ два отдѣла: отъ «Революционното сѫдилище», както го наричатъ — такива има при всѣки центъръ — и тайнитѣ подвижни сѫдилища. Главната цель на дветѣ сѫдилища нѣкога е била да раздава правосѫдие между членоветѣ на организацията, за да не прибѣгва никой до правосѫдието на държавитѣ, които днесъ владѣятъ Македония. Македонцитѣ, граждани и селяни, сѫ враждебно настроени спрѣмо сръбскитѣ сѫдилища точно така, както въ миналото отбѣгваха турскитѣ.

 

Противъ революционната македонска организация биде хвърлено обвинение, че се финансира отъ странство. Това не може да бѫде вѣрно, защото тя се издържа тайно отъ тѣзи, които иматъ нужда отъ нея. Всѣки гражданинъ внася отъ своя доходъ по нѣщо. Сѫщо и всѣки селянинъ дава отъ своята годишна беридба на тютюнъ, виното, коприната и пр. Цѣлата сума се внася въ Централния комитетъ, който следъ това я разпредѣля съгласно нуждитѣ по околиитѣ.

 

Това, което не може чужденецътъ да разгадае, е, какъ македонцитѣ налагатъ на населението да пази тайната. Тѣхниятъ девизъ е: «дръжте затворена устата и не говорете». Това е общо правило въ Македония. Това обезсилва полицията и отчайва правителствата.

 

Какъ обаче организацията действува ?

 

Македония е раздѣлена на окрѫзи, околии и надъ всичко стои единъ централенъ комитетъ съ окрѫжни войводи и чети, между които владѣе чисто братска обичь. Комитскитѣ чети сѫ нѣщо свещено за македонеца;

 

955

 

 

тѣ се приематъ съ отворени обятия всѣкѫде; ако нѣкоя чета случайно бѫде открита отъ полицията или войската, веднага се присъединяватъ и тѣзи селяни, които иматъ орѫжие.

 

Най-интересното въ случая, което трѣбва да вземемъ предвидъ, е че подъ Югославия и България, се намиратъ 1,500,000 души македонци, които сѫ твърде миролюбиви, тихи и които не аспириратъ за нищо, освенъ да възпитаватъ въ своя духъ децата си. Всичкитѣ тѣзи македонци се числятъ къмъ организацията, но отъ войната насамъ никой отъ тѣхъ не е виждалъ пушка. Тѣзи миролюбиви 1,500,000 македонци подпомагатъ комитетитѣ да постигнатъ осѫществяването на една бѫдеща своя автономна държава, къмъ която се върви по всички пѫтища и съ всички срѣдства.

 

Тия мирни жители подпомагатъ Организацията, работятъ и вѣрватъ въ своя краенъ и пъленъ успѣхъ».

 

(Изъ в. «Свобода или Смърть», отъ 20 мартъ 1928 г.).

 

*

 

Въ италианското списание „Ла Вита Италиана" отъ юний 1930 г., излизащо въ Неаполъ, има една студия отъ Антонио Балдачи подъ заглавие „Македонския въпросъ и комитаджийството".

 

Студията разглежда македонската освободителна борба, основаването на ВМРО, „която не е едно общество отъ бандити, нито една група отъ фанатици, както нѣкои искатъ да я представятъ", но напротивъ ВМРО е „една тайна република".

 

Авторътъ прави исторически прегледъ на балканския съюзъ и на войнитѣ, които го последваха, за да се дойде до „чернитѣ граници", които разкѫсаха Македония следъ войната, за да я подчинятъ на гръцко и югославско господство, които лишиха нейния народъ отъ най-елементарнитѣ права.

 

*

 

„Преди една година, подъ редакторството на известния професоръ отъ Колумбия Юнивърсити по Социалнитѣ Науки, г. Едуинъ Р.А. Селигманъ, започна да се готви една нова енциклопедия за Социалнитѣ Науки — първа по рода си въ цѣлия свѣтъ. Миналата година се издадоха само първитѣ два тома, а въ началото на февруарий т.г. излѣзна и третия томъ. Въ този последенъ томъ подъ заглавието „Комитаджии" помѣстена е специална статия отъ близо 2000 думи, въ която се даватъ всички необходими подробности по създаването на Вѫтрешната Македонска Революционна Организация, нейнитѣ цели, задачи и функции, различнитѣ фази, презъ които живота на тази организация е преминалъ отъ създаването й до днесъ и пр. Това е първата голѣма енциклопедил, въ която се даватъ повече подробности за Вѫтрешната Македонска Революционна Организация."

 

(Изъ „Македонска Трибуна", Индианаполисъ, 19 февр. 1931 г.)

 

*

 

Въ ноемврийската книжка отъ 1932 г. на списанието „Дѫ Таунъ Крайаръ", познатиятъ приятель на Македония и видниятъ американски професоръ и публицистъ, г. Джанъ Бейклесъ, печати една много добра статия за Македония, ВМРО и нейниятъ вождъ Иванъ Михайловъ, съ когото преди три годиня той се срещна въ македонскитѣ планини. Списанието „Дѫ Таунъ Крайаръ", на което г. Бейклесъ е единъ

 

956

 

 

отъ редакторитѣ, се публикува въ Ню-Йоркъ отъ Американската лига за политическо възпитание, отъ Таунъ Холъ Клъбъ, една организация, която урежда разни политически сказки и дебати и отъ Икономическиятъ клубъ. Въ неговото списание участвуватъ най-виднитѣ американски общественици и политнци и то е предназначено само за отбрана публика.

 

Въ статията си г. Бейклесъ между другото пише:

 

„Когато Македония падна въ рѫцетѣ на Югославия, ВМРО бѣше възобновена, за да се бори за свободата и независимостьта на Македония. ВМРО иска страната сама да се управлява. Фактически тя заявява, че тя е управлението на Македония, което представлява волята на народа. ВМРО е единъ въорѫженъ и мощенъ протестъ срещу положението въ Македония, кѫдето на хората имъ сѫ отнети всички човѣшки права и свободи".

 

*

 

Подъ заглавието „Какво е ВМРО" италианскиятъ в. „Секоло Сера", въ броя си отъ 22 декемврий 1933 г. помѣства една дълга дописка за ВМРО. Въ началото на статията се описва какъ е създадена ВМРО, както и многобройната работа, която тя върши. Следъ това, спирайки се върху непосрѣдственитѣ задачи на Организацията, вестникътъ продължава:

 

„Обаче главната дейность на ВМРО се състои въ безспирната борба противъ завоевателитѣ, потисницитѣ на Македония. Въ сѫщность ВМРО е която подържа живъ пламъка за независимостьта. Днесъ начело на ВМРО стои младия Ив. Михайловъ, човѣкъ съ много твърдъ характеръ и доказана смѣлость, който въпрѣки младата си възрасть се е наложилъ на другитѣ войводи, поради своитѣ безсъмнени заслуги. Съпругата му е една жена, не по-малко смѣла и решителна, които има въ свои активъ рисковани мисии, изпълнени съ истинска рѣдка твърдость. ВМРО се състои отъ въорѫжени чети, пръснати изъ разнитѣ окрѫзи на Македония, подъ шефството на войводи, вербувани между най-довѣренитѣ хора на Ив. Михайловъ. Рѫководниятъ комитетъ на тая организация е Централния комитетъ, образуванъ отъ трима членове, избрани за три години отъ революционния конгресъ. Характерътъ на абсолютно отдаване на дѣлото е такъвъ, че всѣко колебание, всѣка измѣна, всѣко манкиране се наказва съ смърть. Отъ тукъ и многото кървави убийства, които нѣкои вестници, зле-информирани или заинтересовани, поставятъ обикновено подъ зловѣща свѣтлина. Ако нѣкой македонецъ пада убитъ отъ безапелационната присѫда на Централния комитетъ, човѣкъ може да бѫде увѣренъ, че той е извършилъ нѣкое сериозно провинение въ вреда на дѣлото. Личностьта на отдѣлния индивидъ изчезва основателно предъ величието на цельта, които македонцитѣ доброволно сѫ си наложили съ възвишено чувство на отечествена любовь. Тѣхниятъ революционенъ характеръ ги постави въ положение на война противъ всички и противъ всичко, и сѫщо като презъ време на война, тѣ не познаватъ затишие, примирие или милость. Враговетѣ на Македония трѣбва да бѫдатъ третирани като врагове."

 

957

 

 

*

 

Неотдавна излезе отъ печатъ книгата на известния английски журналистъ Дж. Е. Геди „Наследницитѣ на Хабсбургитѣ" (издание Аросмитъ, Бристолъ, 290 стр.). Авторътъ, следъ като дава единъ исторически прегледъ на издигането и падането на Хабсбургитѣ, се спира върху политическитѣ събития въ срѣдна и юго-източна Европа. Спирайки се на борбата, която води отъ 40 години насамъ македонскиятъ народъ и описвайки македонския борчески темпераментъ, недоволствата му отъ сърбитѣ, които унищожиха отъ картата името на Македония, но не и македонското недоволство, авторътъ казва следното за ВМРО:

 

«Интелигенцията е силата на страшната «Вѫтрешна Македонска Революционна организация». ВМРО е родена въ 1893 г. подъ лозунга «Свобода или смърть» и започва своята борба противъ турцитѣ за освобождението на населението. Турцитѣ си отидоха, но Македония не е свободна. Въ продължение на 40 години веригата отъ убийства на неприятелитѣ на Македония е непрекъсната. Македонскитѣ революционери сѫ държава въ държава — събиратъ такси, наказватъ престѫпницитѣ, подържатъ една армия и водятъ война — всичко това невидимо. Тѣхната младежь се възпитава съ изучаването на историята и на подробноститѣ на всички национални революции. България се оправдава съ безпомощность срещу тѣхъ, съ известенъ изгледъ на основателность. Македонци има въ всѣка область на живота и нѣкои отъ тѣхъ заематъ най-високи постове въ България. Тѣ може да осѫждатъ ВМРО и често правятъ това, но тѣ самитѣ страдатъ отъ потисницитѣ на Македония (братьтъ на бившия министъръ председатель г. А. Ляпчевъ, самъ македонецъ, е принуденъ отъ сърбитѣ да посърби името си на Ляпчевичъ), и имъ е неприятно да наказвать ония, които отговарять на насилието съ насилие».

 

*

 

Подъ заглавие „Сръбската политика на желѣзната стѫпка е една заплаха за балканския миръ" Пиеръ Ванъ Паасенъ публикува въ торонтския вестникъ „Торонто Дейли Старъ" отъ 22 май 1933 г. една статия отъ Женева, въ които се казва:

 

«Югославската държава отива къмъ пропадане. Отъ всички европейски тронове трона на кралъ Александъръ е най-несигуренъ. Икономическитѣ и национални противоречия въ Югославия сѫ достигнали едно такова напрежение, че само едно чудо може да спаси държавата отъ пропадане. Това не е просто мнение на «противници» на Югославия. Това е сѫщо мнението на спокойни и обективни наблюдатели въ Женева, както и въ Парижъ и Лондонъ . . .

 

Югославия, която е съставена отъ сърби, хървати, словенци, босняци, черногорци и македонци, иска да направи сърби отъ всички тѣзи национални малцинства. Не може да има съмнение по този въпросъ. Неотдавнашния процесъ на познатия водачъ на хърватската селска патрия д-ръ Вл. Мачекъ, показа ясно на цѣлия свѣтъ, че Югославия нѣма намѣрение да изостави своята политика на сърбизация.

 

Преди известно време азъ окачествихъ македонцитѣ като народъ дълго измѫчванъ. Азъ получихъ известни протести срещу това название, което съставя едно дискредитиране на югославската държава. Но какво друго е единъ народъ, ако не единъ народъ мартиризиранъ, когато той е систематически денационализиранъ, когато неговитѣ водачи сѫ затваряни и изтезавани, когато неговитѣ деца сѫ подложени на натиска на една култура, която е чужда на тѣхния характеръ и на тѣхнитѣ традиции ? Какво друго може да се каже освенъ това, че сѫ «мартиризирани» два милиона и половина македонци, които живѣятъ отдѣлени отъ мнозинството свои братя, съ които тѣ бѣха единни, биха могли да очакватъ едно национално

 

958

 

 

величие и да играятъ една роля въ концерта на европейскитѣ сили, но които сѫ обречени на културна стерилизация подъ чуждото потисничество на сърбитѣ ?

 

Собствениятъ македонски характеръ е строго отричанъ. Тѣ трѣбва да мислятъ по сръбски, да се държатъ като сърби, да говорятъ сръбски, да се съобразяватъ съ сръбскитѣ нрави и когато тѣ не могатъ да го направятъ, защото това имъ е противно, защото сѫщо е малко естествено да се направи жива една риба вънъ отъ водата, и защото това би означавало тѣ да се откажатъ отъ своя собственъ националенъ характеръ, тогава тѣ биватъ третирани като невежи. И свѣта би трѣбвало да присѫствува пасивно и удобрително на развитието на този процесъ ?

 

Не. Югославската пропаганда трѣбва да пѣе една друга пѣсень. Тази е станала много монотонна. Ако Бѣлградъ иска да следва примѣра на другитѣ сили и да играе империалистическата игра на денационализиране на своитѣ национални групи, това е може би негова работа, но югославскитѣ пропагандисти не могатъ да се надѣватъ, че демократитѣ ще удобрятъ това приемайки тѣхнитѣ дискредитирани теории.

 

Терористическитѣ акции на македонскитѣ комити сѫ представяни понѣкога като едно извинение за югославското потисничество. Но остава да се докаже дали единъ народъ се предава отъ удоволствие на терористически акции. Официалното потисничество и насилие раждатъ насилие. Това е неуспоримо.

 

Безъ комититѣ, които живѣятъ въ българска територия и правятъ набѣги въ сръбска територия, вие ще кажете въ Сърбия, не би имало македонски въпросъ. Сѫщо може да се каже, че не би имало единъ ирландски въпросъ, ако нѣмаше ирландци, че нѣмаше да има единъ германски проблемъ, ако нѣмаше германци. Това е единъ аргументъ за децата. Сръбско-българската граница е херметически затворена. Осемнадесеть хиляди сръбски войници напълно екипирани за война пазятъ задъ обширни телени мрежи. Тѣ сѫ тамъ откато договора за миръ бѣ подписанъ. Една държава, която взима такива мѣрки на границата съ една друга държава, която нѣма войска, за която заслужава да се говори, оставя вратата си отворена за всѣко подозрение относно нейното състояние на агресивенъ духъ. Югославия играе една опасна игра. Отъ момента, отъ който се говори за Балканитѣ като за едно буре съ барутъ, което може единъ день да избухне и да постави Европа въ пламъци, трѣбва първо да се питаме кой поставя барута въ това буре. Констатира се твърде скоро, че Югославия не е чужда на това, защото тя е, която тласка македонцитѣ и хърватитѣ къмъ безнадежность и къмъ революция».

 

*

 

В-къ „Ню Йоркъ Таймсъ" въ недѣлниятъ си брои отъ 27 маи 1934 г. предава една специална статия отъ видниятъ американски писатель Емилъ Ленгелъ, който бѣше посетилъ Балканитѣ. Въ статията си авторътъ се спира специално върху македонската борба и ВМРО, като дава и портрета на Ив. Михайловъ. Между другото пише:

 

„Борбата на македонцитѣ е водена чрезъ мирни методи и чрезъ тероръ. Мирниятъ двигатель е Националниятъ Комитетъ, една легална организация съ седалище въ София. Тя се стреми да представи македонскитѣ молби на вниманието на свѣта. Той е представилъ много меморандуми до Обществото на Народитѣ и до заинтересованитѣ правителства. Негова цель е една независима Mакедония.

 

Македонското терористично движение е по-важно. Неговиятъ двигатель е Вѫтрешната Македонска Революционна Организация.

 

Комититѣ — членове на Комитета — бѣха силно преследвани отъ турскитѣ власти. Тѣ помогнаха да се спечели балканската война и когато турчинътъ бѣ прогоненъ и Македония не сполучи да извоюва своята независимость, македонцитѣ промѣниха

 

959

 

 

своятъ фронтъ и проведоха своята терористична дейносто срещу победителитѣ сърби.

 

ВМРО се рѫководи отъ Централенъ комитетъ отъ трима души, избиранъ отъ революционни конгресъ за срокъ отъ три години. Презъ последнитѣ шесть години организацията е водена отъ Иванъ Михайловъ.

 

Водителитѣ на ВМРО казватъ, че властитѣ промѣнятъ българскитѣ имена на сръбски, конфискуватъ българскитѣ вестници, изпращатъ онѣзи, които ги четатъ въ затворитѣ, като дори премахватъ надписитѣ надъ гробоветѣ.

 

Едно отъ главнитѣ имъ недоволства е невъзможностьта за образуване на македонска политическа партия, каквито имаха хърватитѣ и словенцитѣ и другитѣ националности до въвеждането на диктатурата преди петь години. Тѣ обвиняватъ, че по време на избори македонцитѣ сѫ карани вкупомъ къмъ избирателнитѣ урни и насила карани да гласуватъ за сръбски политици, които тѣ дори не знаятъ".

 

*

 

Подъ заглавията „Некоронованиятъ краль на Македония — Иванъ Михаиловъ, човѣкътъ, които може да избере между миръ или война", южно-американскиятъ в. „Буеносъ Айресъ Хералдъ" въ броя си отъ 15 май 1934 г. предава една голѣма статия отъ Ж. Суиръ, членъ на английския кралски институтъ за международни работи. Сѫщата статия е печатана и въ английското списание „Дѫ Сферъ" и въ нея между другото се казва следното за героичната борба на ВМРО и нейнитѣ сподвижници:

 

«Смѣла бѣше борбата, която четницитѣ на ВМРО предприеха, подготвяйки пѫтя на балканскитѣ войни, които прогониха турцитѣ отъ Бвропа; но следъ свършването на тѣзи война, Македония премина отъ едно робство въ друго.

 

Договоритѣ за миръ нанесоха другъ ударъ на македонскитѣ надежди, защото самоопредѣлението не бѣ приложено въ тѣхната страна. По-голѣмата часть отъ Македония остана подъ Гърция и Югославия. Така че, ВМРО бѣ реорганизирана отъ Тодоръ Александровъ, онзи великъ македонски водачъ, чиито портретъ виси въ всѣка македонска кѫща, кафене, ресторантъ изъ България».

 

По-нататъкъ авторътъ описва за решението на Горно-Джумайския конгресъ щото Македония да бѫде независима държава и казва, че Югославия не се съгласява да признае малцинственитѣ права на македонцитѣ въ държавата и затова BMРО концентрира всичкитѣ си сили срещу Югославия.

 

„Казва се често вънъ отъ границитѣ на България, че ВМРО е дегенерирала въ една малка група отъ обикновени убийци, които тероризиратъ 600 хиляди македонци въ България и че Ванчо Михаиловъ е единъ бандитски лидеръ. Това е пропаганда отъ онѣзи, които се плашатъ отъ ВМРО и тази пропаганда пропуща фактитѣ. Може да не се съгласи човѣкъ съ методитѣ, обаче никой чистокръвенъ човѣкъ не ще остане нетрогнать отъ самопожертвуванието и смѣлостьта, които сѫществуватъ. И не сѫ само мѫже, които се самопожертвуватъ. Мара Бунева, едно щастливо оженено

 

960

 

 

момиче, което пожертвува своя домъ и животъ за каузата, отиде въ Скопйе, Югославия, уби единъ сръбски врагъ на родината и, и следъ това застреля себе си, за да не бѫде арестувана. Менча Кърничева, която впоследствие се ожени за Иванъ Михайловъ, е другъ примѣръ. Въ Виена тя уби Паница, единъ предатель на ВМРО. Тя бѣ освободена отъ австрийския сѫдъ, защото тя бѣ действувала по патриотични мотиви.

 

Азъ почувствувахъ ентусиазма, който подхранва тѣзи подвизи — то е единъ ентусиазъмъ, който накара югославцитѣ да построятъ по цѣлото протежение на тѣхната граница съ България такава отбрана, която не може да се види на никоя друга граница въ свѣта. Видѣлъ съмъ на много мѣста тая граница. На всѣка половина миля, или по-малко, югославцитѣ сѫ издигнали истински бетонни кѫщи и наблюдателни кули и между тѣхъ има една непрекъсната линия отъ телени мрежи, шипове и вълчи ями съ набучени колове въ тѣхъ. На всѣки сто крачки има засади, които сѫ заети презъ нощьта съ хора и кучета. Всичко това е на първа линия. Има още три линии на отбрана. На българската страна нѣма нищо освенъ единъ обикновенъ граниченъ постъ, една обикновенна каменна кѫща. На всѣки български постъ има почти 12 югославянски бетонни кѫщи.

 

Биха ли били тѣзи отбранителни срѣдства срещу една малка група обикновени убийци ? Фактътъ е, че ВМРО остава като най-мощната революционна организация въ свѣта. Тя е рѫководена отъ единъ тричлененъ комитетъ, на който Михайловъ „некоронованиятъ краль на Македония", както понѣкога той е наричанъ, е шефа.

 

Михайловъ е роденъ въ Ново село, край Щипъ презъ 1896 година. Свършилъ е образованието си въ Солунъ и презъ 1918 г. постѫпва въ софийския университетъ да учи право. Презъ 1920 г. той става членъ на ВМРО. Малко чужденци сѫ го видѣли. Той е повече отъ единъ лидеръ. Той въплощава единъ идеалъ. Той въплощава духътъ на македонската свобода. Когато презъ 1927 г. баща му и брать му бѣха убити отъ сърбитѣ, казва се, че той е погледналъ на работата само като на още едно ново пожертвуване за македонската кауза.

 

Днесъ Михайловъ държи въ Европа едно положение на извънредна важность, защото изглежда, че въ негова сила е да избере между „миръ или война на Балканитѣ".

 

961

 

 

Приложение № 46

 

БЕЛЕЖКИ ЗА ВЛАДИМИРЪ КУРТЕВЪ

 

 

Животоописанието на Владимиръ Куртевъ, изобилствуваще съ юнашки проявления, би заело страницитѣ на цѣла книга. Той избѣгваше да говори за себе си. Но като дойде презъ втората свътовна война да се видимъ въ Загребъ, за нѣколко дни, просто го заставихъ да издиктува, макаръ и въ най-сбити линии, нѣщо отъ миналото си. Още по-сбито тукъ изреждамъ нѣкои моменти отъ разказа му, считайки, че съ това изпълнявамъ единъ български дългъ, и специално дълъ къмъ нашата борба.

 

Владо е роденъ на 19 октомврий 1888 г. въ гр. Плѣвенъ. Баща му, Спиридонъ Куртевъ, е отъ Болградъ, Бесарабия, починалъ като подполковникъ отъ българската армия. Майката, Мария Серезлиева, е отъ Пазарджикъ. Основно училище Владо е свършилъ въ Вратца, а прогимназия, гимназия и университетъ — въ София. Революционната му дейность започва въ 1905 г., още докато е билъ въ гимназията.

 

Спомняше си, че Ив. Гарвановъ го е изпратилъ да занесе до Дамянъ Груевъ писмо въ с. Жабокрътъ, Кюстендилско, когато тамъ е заседавалъ единъ отъ общитѣ конгреси на ВМРО. Отъ Радомиръ е пѫтувалъ нощно време пеша, съ трепетъ и страхопочитание. Груевъ веднага го приелъ. Намѣрилъ го малко раздразненъ, понеже той конгресъ разглеждаше създаденитѣ отъ „санданиститѣ" неприятности на ВМРО. Даме му се видѣлъ иначе твърде учтивъ, благъ и изисканъ въ отношенията съ околнитѣ. Следъ тоя конгресъ той — Груевъ — замина за Македония и загина въ Малешевско.

 

Куртевъ е билъ заклетъ отъ Гарвановъ съ група отъ единадесеть души ученици отъ седми класъ. Недочакали резултата отъ матурата, заминали изъ Македония нелегално. Следъ една година той се върналъ за кратко въ България.

 

Куртевъ описва Гарванова и като свой учитель по физика. Много билъ стегнатъ при даване помощи на четници, за разлика отъ Сарафовъ и Тодоръ Лазаровъ. Въ училището Гарвановъ говорилъ само въ рамкитѣ на физиката; но у дома му заклетитѣ ученици често сѫ се събирали, за да слушатъ беседитѣ му около Македония. Не ги съветвалъ тъй бързо да заминатъ за четници, защото били млади. Но тѣ вече сами си намѣрили войводи — едни тръгнали съ Михаилъ Чаковъ, други съ Добри Даскаловъ, нѣкои пъкъ съ Христо Цвѣтковъ за Костурско, или съ Ив. Алябака въ Велешко. Владо и трима негови другари заминали съ Добри Даскаловъ.

 

Въ кѫщи не се обадили на близкитѣ. Но майката на Куртевъ, и на другаря му Димитъръ Ивановъ, се запѫтили за Кюстендилъ. Като разговаряли въ дома на Марко Секулички относно заминаването си, Владо забелѣзалъ, че въ двора влиза майка му. Съ другаря му се скрили подъ масата, добре покрита съ чаршавъ. Пунктовиятъ началникъ Гьошо Гочевъ изслушалъ майчината молба — да бѫдели върнати назадъ момчетата, ако се яватъ съ искане да вървятъ комити: защото първо трѣбвало да завършатъ образованието си. Гочевъ отговорилъ: „Заминаха !" Майката заплакала и продумала презъ сълзи: „Е, на добъръ часъ да му е, Господъ да го пази !" Дветѣ жени си заминали обратно.

 

962

 

 

На другия день четата потегля за Македония. Добри Даскаловъ е бивалъ учитель изъ македонскитѣ градове. Преди границата имъ държалъ речь. Били 32 четника, но съ тѣхъ вървѣлъ и единъ обозъ отъ 80 коня, натоварени съ пушки. Въ четата имало трима войници, избѣгаим отъ Пловдивъ: а отъ София се причислилъ и нѣкой анархистъ Стояновъ, съ голѣма коса и черна рубашка. Въ сѫщата чета билъ и храбреца Лазо Асията отъ Тиквешко. Владо му далъ своята голѣма кама въ замѣна на една по-малка. Станали голѣми приятели. Асията билъ убитъ на една свадба въ родното му село по време на Хуриета. На турски асия значи лютъ човѣкъ, — значи, въ случая, Лазо лютиятъ. Куртевъ пазилъ снимка отъ него.

 

При минаване на границата пушкитѣ носили на гръбъ селяни, дошли отъ Македония, а конетѣ промъкнали безъ товаръ. Куртевъ минавалъ сетне много пѫти границата. Но повече се е спрѣлъ въ споменитѣ си на първото му минаване, между два турски поста, въ които войницитѣ чисто и просто се затворили. Минавайки до една колиба съ турски войници, последнитѣ пакъ се присторили на заспали. Даже когато кучетата при поста залаяли, войницитѣ не се показали. Селянитѣ били къмъ 15 души; на нѣколко пѫти се върнали презъ границата, като всѣки носелъ по петь пушки на гърба си. А конетѣ дигали и шумъ.

 

При селата Полаки и Мишино турски ловджии хитро били заблудени отъ селянитѣ, докато четата била въ колиби, край които минава групата на ловджиитѣ.

 

Силно впечатление направило на Куртевъ познатото комитско село Неманици въ Овче-поле. Надъ Свети Николе заловили трима турци дървари, но ги пустнали живи-здрави, следъ като пленницитѣ се заклели въ името на Аллаха, че никому нѣма нищо да говорятъ. Четата минала Вардара между Велесъ и Скопие, защото къмъ Тиквешко билъ много по-пълноводенъ. При газенето на рѣката обесвали раницата на врата си, орѫжието дигнато високо къмъ раменетѣ: цѣлата група хваната рѫка за рѫка. Нѣколцина сѫ залѣгнали края брѣговетѣ, за всѣки случаи. И тукъ селянитѣ пренасяли пушки на гърба си: и цѣлиятъ конвой пакъ продължавалъ пѫтя си. Стигнали първото тиквешко село Мързенъ Ораовецъ, кѫдето е било оставено орѫжието, за да се разпрати изъ околията.

 

Оттукъ четата се раздѣляла на три групи: едната водилъ нѣкой си Василъ, а другата Дончо Лазаровъ. Четата на Добри Даскаловъ сѫщо обикаляла по селата. Пазачитѣ били главно женитѣ; отлично наблюдавали. За Владо всичко е било интересно, като новъ комита — и речитѣ на войводата предъ селянитѣ: и уреждането на частни спорове; и допитването до войводата дали е сгодно нѣкоя мома да се ожени за тоя или оня момъкъ; и забраната да се даватъ голѣми чеизи и пари при свадбитѣ, и пр.

 

Цѣлъ месецъ Куртевъ прекаралъ боленъ въ градчето Ватоша, кѫдето мнозинството сѫ помаци. Въ единъ моментъ градчето било заградено отъ турцитѣ и почнали обискъ. Куртевъ билъ преоблеченъ отъ селянитѣ като булка и се скрили въ черквата. Направило му впечатление, че турцитѣ не влизатъ да претърсватъ черквата. Най-тържествено била изведена булката отъ черква, придружена отъ мнозина селани и селянки, като сватове дошли и отъ друго село. Имало и кола съ волове; върху воловетѣ наметнатъ по единъ чулъ. Свещеникътъ

 

963

 

 

върви напредъ. и така изминали чаршията. Селището било пълно съ войска и заптии; на мнозина отъ тѣхъ, понеже е свадба, селянитѣ давали ракия. Смѣтало се, че нѣкакво предателство билъ извършилъ попъ Стефанъ отъ с. Бохуля, когото сетне наказали четницитѣ Ильо Агата и Асията.

 

Въ четата на Владо билъ и доброволецътъ-чехъ наричанъ Андонъ Чеха. Дошелъ отъ Австрия, следъ като убилъ тамъ единъ офицеръ, който обезчестилъ дветѣ му дъщери.

 

Поради нѣкакво прегрѣшение, заловенъ билъ единъ солунски евреинъ отъ войводата Стефанъ. Трѣбвало да бѫде пустнатъ следъ като внесе, за наказание. една сума пари. Четата го водила три месеци съ себе си, докато на края той избѣгалъ. Побързали да устроятъ убийството му въ Солунъ, преди да издаде всичко каквото е видѣлъ. За тая задача заминали тайно въ Солунъ самия войвода Даскаловъ, Ильо Агата и Куртевъ. Влѣзнали въ познатия Олимпусъ Паласъ кѫдето се събирали турски офицери, уведомени, че сѫщиятъ евреинъ ще бѫде тамъ. Това е презъ 1907 г., когато се подготвя младотурската революция.. Уговорено било да се скриятъ при единъ младотурчинъ, който живѣелъ до хотелъ „Търговски".

 

Евреинътъ пристигналъ въ „Олимпусъ Паласъ" съ единъ гръкъ, и седнали на една маса. Владо и другаритѣ му чакали да излезне на улицата. Но въ това време влиза въ салона една учителка, нѣкогашна колежка на Добри Даскаловъ, гъркоманка отъ Саракиново. Тя веднага познала Даскалова и предупредила евреина, които се опиталъ да бѣга. Ильо стрелялъ върху глобуса съ свътиленъ гасъ, за да може по-лесно да се измъкнатъ. Раненъ билъ въ крака Ильо, при безразборното стреляне въ салона. Споменатиятъ младотурчинъ ги скрилъ въ отдѣла за харема му, кѫдето никой не смѣе да влиза. Обаче, диря кръвь останала до самия хотелъ „Търговски", кѫдето минавалъ ранения Ильо. Стопанинътъ на хотела е много битъ отъ турцитѣ, макаръ да е билъ считанъ за предатель отъ ВМРО. Ханъмитѣ били напуснали, разбира се, харемлъка, кѫдето се криятъ тримата четници. Въ тая кѫща обискъ не е билъ правенъ. Стопанинътъ-младотурчинъ билъ учитель. При него останали цѣла седмица. Ранениятъ евреинъ останалъ живъ. Ранилъ го е Куртевъ. Но нищо не издалъ на турцитѣ.

 

Отъ Солунъ тримата излезнали съ пазарджиитѣ селяни и стигнали при Апостолъ войвода въ Ениджевардарско. Намѣрили Борисъ Сарафовъ въ известното Ениджевардарско блато и известно време живѣли въ наколнитѣ жилища. Отъ една страна на блатото била установена гръцка чета, а отъ другата страна е било царството на Апостолъ. Сарафовъ минавалъ подъ името Никифоровъ. Стояли тамъ 20 дни. Тъкмо да заминаватъ, войска се явява въ блатото съ бронирани лодки, отъ които е пръсканъ газъ върху езерната растителность. Четата потопила нѣколко лодки. Турцитѣ не закачали гръцката чета.

 

Презъ Кожухъ планина тримата заминали дори до Кичевско. Единъ албанецъ, влюбенъ въ едно момиче, дошелъ при българската чета, за да замине по канала на ВМРО къмъ България. Домашнитѣ не искали да дадатъ момичето на тоя албанецъ. Тамъ Куртевъ срещналъ нелегалния Георги Касапчето, Мучитано, по народность влахъ. Посочва го като забележителенъ юнакъ. Албанецътъ никога не заспивалъ; гледалъ своята избраница като писано лице. Нито една крачка не се дѣлилъ отъ нея. Била хубавица.

 

964

 

 

Оттамъ заминали за Тиквешко. Куртевъ остава съ групата на Андонъ Чеха. Но въ с. Ресово сѫ открити. Сражаватъ се цѣлъ день. Въ време на сражението — и Владо и други отъ четата — се забавлявали повече гледайки пияни кокошка и пѣтелъ. Въ Тиквешко има много вино; изглежда, че нѣкои нарочно е далъ на тия пернати животни да се опиятъ. Пѣтелътъ гони кокошката и постоянно падалъ на една страна, а кокошката бѣга и сѫщо пада. Така че, едновременно се води бой и се гледа тая комична сцена. Сражението свършва трагично за четата. Селото е запалено, а загиватъ и десеть четници. Останали само Куртевъ и Андонъ Чеха, които се добрали до рѣка Черна и лѣгнали въ една пещера. Чеха билъ раненъ въ гърдитѣ, а Куртевъ въ рѫката. Следъ три дни Чеха починалъ. Съобщено било на организиранитѣ хора, че и Куртевъ е убитъ. Той успѣлъ да се обади на една баба, която прала дрехи на Черна. Тя го завела въ една колиба на с. Ресово. Всички селяня били побѣгнали. А Добри Даскаловъ занесълъ въ България новината, че и Куртевъ е убитъ. Прехвърлилъ се въ друго село, кѫдето го лѣкувалъ единъ гръкъ.

 

Куртевъ е участвувалъ и въ прочутото сражение при „Ножотъ", кѫдето се бѣха събрали нѣколко чети. Това събитие се разигра въ близость на селата Никодимъ, Ракля и Попадия. Тамъ сѫ били войводмтѣ Добри Даскаловъ, костурския Христо Цвѣтковъ, прилѣпския Петьръ Ацевъ, Тане Николовъ, Михаилъ Чаковъ, Мирчо Ацевъ, Мицко Найдовъ и други. Това сражение е станало на 1 юлий 1907 година. Четата на Цвѣтковъ се случило да остане въ низка мѣстность, носеща названието Ножотъ. Голѣма маса турска войска оградила мѣстностьта. Пратенъ е куриеръ да каже на четата бързо да напустне това мѣсто. Но тя категорично отговорила, че нѣма да стори това, защото е дошла да се бие съ турцитѣ, а не да бѣга. Мнозина въ тая чета сѫ били безъ комитски опитъ, но рѣдки храбърци: между тѣхъ имало и войници, избѣгали отъ пловдивския полкъ. Заградена, четата се е сражавала съ безподобна храбрость цѣлия день. А за никоя отъ другитѣ чети не е било възможно да се притече на помощь поради лошата мѣстность, далечината и многото войска, командувана отъ Енверъ Бей, знаменития младотурски водачъ.

 

Когато едно турско отдѣление се явява съвсемъ въ тила на казаната чета, изпратени сѫ били дванадесеть души, за да могатъ даи.мъ помогнатъ съ цената на всички рискове. Между тия доброволци е билъ и Куртевъ. Четирма души хвърляли бомби срещу турцитѣ и успѣли да ги раздѣлятъ. Куртевъ счита, че тамъ сѫ паднали около 30 души турци. а другитѣ веднага избѣгали. Но надолу, къмъ заградената чета, се простирала непроходима пропасть, която не би могло да минатъ нито хората съ Куртевъ, нито обсадената чета. Вънъ отъ туй, обсаденитѣ не желаели по никой начинъ да се измѣстятъ. На отправената имъ последна покана, тѣ запѣли „Тозъ, която падне въ бой за свобода, той не умира . . .", и се хвърлили въ нова атака срещу обсадилитѣ ги турци. Въ това време шосето откъмъ Прилѣпъ било почернѣло отъ прииждаща нова войска. Долу изгърмѣли последнитѣ бомби. Тамъ загиватъ 45 души юнаци, като повечето отъ тѣхъ сѫ се самоубили и изпочупили пушкитѣ си, следъ като изгърмѣли последния патронъ. Групата съ Куртевъ се оттеглила презъ нощьта. На другия день селянитѣ били свидетели какъ Енверъ Бей се качилъ на една височинка и тамъ заповѣдалъ на войници да отдадатъ честь. Той замахалъ съ камшика си

 

965

 

 

срещу войницитѣ, които обирали загиналитѣ четници, казвайки: „Така умиратъ герои". Заповѣдалъ на селянитѣ да прибератъ и погребатъ загиналитѣ.

 

Върналъ се отъ България войводата Дончо Лазаровъ. Владо останалъ при него, като ходилъ и въ кѫщата му, въ Ватоша. Били открити къмъ с. Бохуля, тъкмо когато пекли два пърча. Четата имала добра позицил; паднали нѣколко души турци, но и единъ четникъ.

 

Понеже рѫката много го е болѣла, презъ августъ 1907 г. Владо тръгва по каналъ за България. Въ Кочанско за пръвъ пѫть се е видѣлъ съ Т. Александровъ, който тогава бѣ секретарь на войводата Симеонъ Клинчарски отъ с. Пресека. Между четницитѣ видѣлъ тамъ Владимиръ Сланковъ и Лазаръ Тодоровъ Фертико, и двамата щипяни. Забелѣзалъ добре, че Александровъ постиянно пише. Донесли едно шише конякъ. Тодоръ ги почерпилъ по една лъжица конякъ; а шишето прибралъ въ раницата. Куртевъ е билъ все съ превързана рѫка. Дадени му били три лири отъ Тиквешко, а въ Кюстендилъ Гочевъ му далъ още петь лева.

 

Въ София не отива веднага въ кѫщи, а първо при хирурга Петровъ, който не го позналъ, защото Куртевъ билъ въ потури и съ арнаутско кече, ударено отъ куршумъ. Д-ръ Петровъ възкликналъ „Я ! Че азъ ти бѣхъ на панихидата..." Изчистилъ раната. Два-три дни Владо нарочно прекаралъ вънъ, за да може да посети майка си, Мария, на именния й день. Видѣлъ на пѫтната имъ врата своя некрологъ; а имало и вторъ некрологъ отъ съученицитѣ му. Докато ги чете. миналъ края него братъ му и не го позналъ, понеже ималъ брада и мустаци, а и коситѣ му дълги. Владо го спрѣлъ и си запалилъ цигарата отъ неговата; и все пакъ братъ му си отминалъ. Изкачилъ се въ собствената си стая, която била отвънъ заключена. Всичко намѣрилъ оставено така, както е било докато Владо е билъ въ София като ученикъ. Когато се обадилъ на майка си тя припаднала и трѣбвало да я свѣстяватъ съ вода. Само плачела отъ радость. Така се свършилъ първиятъ му комитлъкъ.

 

Въ своитѣ бѣгли спомени Куртевъ доизяснява, че като е билъ въ Ватоша, въ съседство съ кѫщата на Дончо Лазаровъ имало помашка кѫща; въ нея живѣли двама турски офицери, отъ които единиятъ често билъ по служба въ Солунъ. Когато еднажъ се завърналъ, помакинята скрила Владо въ сеното. Тя му гледала късмета на кафе и на бобъ. Докато още се лѣкувалъ тамъ, билъ на квартира и въ друга кѫща, кѫдето домакинита била българка, на име Стоянка. Следъ цѣли тридесеть и четири години, презъ втората свѣтовна война, отишелъ нарочно въ Ватоша и, за негова голѣма радость и изненада, намѣрилъ Стоянка жива и здрава, остарѣла. Веднага го познала, казвайки: „Ти си билъ тукъ"; започнала да плаче и да го прегръща. Не мога да опиша чувството, което ме обхвана, пише Владо въ споменитѣ си.

 

Въ София четницитѣ, които сѫ се връщали отъ Македония, се хранели въ гостилницата „Балканъ". Виждалъ тамъ да се храни и Андрей Ляпчевъ, и други по-познати лица отъ македонското дѣло и отъ българската общественость.

 

Въ 1907 г. се записалъ студентъ. Тогава дѣдо Илия Кърчовалията образувалъ чета, които да замине, за да се борт срещу Сандански. По това време Куртевъ се сприятелява съ Запряновъ и Георги Занковъ, които до скоро сѫ били четници при Сандански.

 

966

 

 

И Куртевъ като студентъ е участвувалъ въ освиркването на царь Фердинандъ презъ 1907 г. Когато кавалерията съ извадени сабли е гонила студентитѣ, той се мушналъ подъ единъ конь и насмалко войника не му разкъсалъ панталонитѣ съ сабята си. Скрилъ се, за цѣла нощь, въ близкия магазинъ за платове на Цвѣтковъ. Заловенъ билъ и пратенъ да служи войникъ въ Орхание, заедно съ 150 души студенти. Сетне освободили тия, които искатъ да учатъ въ странство. Заминалъ за Загребъ да учи. Но съ артиста Ножаровъ спрѣли въ Бѣлградъ, кѫдето се скарали съ сръбски майоръ въ едно кафене. Ножаровъ казалъ на майора, че българитѣ сѫ по-юначни, а на второ мѣсто идватъ сърбитѣ. Този майоръ носилъ медалъ отъ Сливница и отъ ядъ строшилъ масата. Въ Загребъ Куртевъ стоялъ докато ималъ пари. Съ два динари подкупъ миналъ презъ Сърбия въ затворено купе на влака. Записалъ се студентъ по история въ София.

 

Но сега тръгва втори пѫть като четникъ, презъ пролѣтьта на 1908 г. Пакъ среща Т. Александровъ въ Кочанско и останалъ съ четата на Симеонъ Клинчарски. Щомъ се обявилъ Хуриета, върналъ се въ България. Александровъ билъ противъ слизането на четитѣ отъ планинитѣ. Но санданиститѣ избързали.

 

Следъ Хуриета, като студентъ по география и история заедно съ други свои колеги, начело съ професоритѣ Милетичъ, Златарски и Кацаровъ, е обиколилъ изъ Македония; посетилъ е Скопие, Велесъ, Битоля, Солунъ, Света Гора; и презъ Одринъ се прибрали въ София. Забавно разказваше Владо какъ Мутафчиевъ, бѫдащиятъ историкъ, бутналъ случайно стомната, която проф. Милетичъ си купилъ за споменъ отъ Велесъ. Стариятъ професоръ взелъ съ себе си само главата на тая велешка стомничка и тия занесълъ въ София. Трѣбва да прибавя, че майката на проф. Милетичъ е велешанка, макаръ че той е роденъ въ Щипъ и се смѣташе за щипянецъ.

 

Спороветѣ съ Сандански, които безусловно бѣше тръгналъ съ младотурцитѣ, сѫ довели до решение на ВМРО да бѫде той наказанъ. Занковъ, Запряновъ, Тане Николовъ и Куртевъ били опредѣлени да стрелятъ срещу Сандански, съ когото отивали двама тѣлохранителм. Отишли въ Солунъ. Занковъ и Куртевъ седнали въ ресторантъ „Олимпусъ". Наскоро седналъ на една маса и Сандански. Тане Николовъ и Запряновъ били добри стрелци и се карали кой да стреля. Куртевъ трѣбвало да стои вънъ до вратата. Стрелялъ Тане пръвъ и Сандански падналъ; а Запряновъ убилъ и двамата тѣлохранители. Всичкитѣ били въ цивилни дрехи и, при общото бѣгане по улицата, никои не ги е подозрѣлъ. На уговорено мѣсто вънъ отъ града ги чакалъ куриеръ. Върнали се въ България, минавайки презъ Дойранско, Петричко и Джумайско. Сандански билъ само раненъ.

 

Презъ 1910-1911 г. Куртевъ — както самъ пише — се занимавалъ съ студентство, легална работа и любовь. Девойката, която по-късно с станала негова съпруга, е била сѫщо студентка по история и сетне гимназиална учителка по този предметъ. Презъ 1911 г. той отива до Кюстендилъ да изпрати свои приятели, тръгнали като четници за Македония. Тъкмо ги придружилъ до Хисарлъка надъ града, решава и той да замине наново комита. Оставилъ цивилнитѣ си дрехи въ дома на Марко Секулички. На годеницата си писалъ да почака малко, защото ималъ работа. Имали намѣрение да стигнатъ къмъ Битоля, но се задържали повече въ Велешко. Войводата е билъ Михаилъ Чаковъ:

 

967

 

 

сѫщо и Сандро Чапата. Владо срещалъ навсѣкѫде по велешкитѣ села организирани мѫжетѣ и женитѣ. Минаватъ всички преоблечени презъ централния мостъ на гр. Велесъ. Вече е ноемврий и Вардаръ мѫчно се прегазва. Куртевъ, преоблеченъ въ женски дрехи, преминалъ моста съ двама четници велешани — Пандо и Сотиръ. Пушкитѣ били майсторски товарени на магарета между човали чушки, краставици и други материали; а револвера си всѣки носилъ въ пояса. Единъ отъ турцитѣ-пазачи на моста, като взелъ Куртева за гиздава невѣста, ущипалъ го по бузата; а Сотиръ твърдо и спокойно се намесилъ: „А бе, ага, остави девойката, не я закачай !" Далъ му нѣколко краставици. Турчинътъ тупналъ Куртева по задника и така минали моста.

 

Четата — 16 души — била открита въ с. Чичево. Загинали 11 души турци и единъ четникъ. Дигнали се потери.

 

Отиватъ въ Тиквешко до Неготино. Презъ мартъ минаватъ къмъ лѣвия брѣгъ на Вардара като използуватъ лодки при Криволакъ. Едни отъ четата заминали съ Тане Николовъ къмъ Петричко и Пиринъ.

 

Куртевъ се връща въ София и започва наново да учи въ университета, но идва балканската война. Преди това, обаче, съ една група студенти е направилъ екскурзия до Атина. Въ групата е билъ и поета Димчо Дебеляновъ, а и годеницата на Владо, отличната патриотка Кети.

 

Следъ това се зареждатъ многобройнитѣ му приключения презъ войната срещу турцитѣ, междусъюзническата война и първата свѣтовна война.

 

Преди да навлезе българската войска въ Разложко, презъ балканската война, събиратъ се четитѣ на Чернопѣевъ, Чавдаровъ, Занковъ, Пейо Яворовъ, Вапцаровъ, Таско Стоилковъ и др. при Банско.

 

Пратили Куртева при Сандански въ Мелнишко, съ покана да се прибере и той къмъ Разложко. Но Сандански отказалъ да се присъедини къмъ тия чети за бой, докато не чуе да гръмне топъ откъмъ България.

 

Яворовъ държалъ речь въ черквата на Банско. Нападнали градъ Мехомия безуспѣшно, защото предъ града заелъ позиция голѣмъ турски отрядъ съ картечници.

 

Въ единъ моментъ смѣтнали, че Яворовъ се е залуталъ и изгубилъ къмъ с. Гулиина Баня. Куртевъ съ другари отишелъ да го търси по тая посока. Въ това село Владо е билъ свидетель на една забележителна сцена. Излѣзналъ отъ единъ домъ, носещъ мартинката и патронитѣ си, за да се предаде, единъ помакъ. Падналъ на колене, въ знакъ на подчинение. На нѣколко крачки задъ него вървѣла жена му и една стара баба. Младата жена спуснала бѣлото си фередже и коситѣ й били открити. Както държалъ пушката си съ натъкнатъ щикъ, Куртевъ нито можалъ добре да схване какъ бързо младата помакиня грабнала цевьта на пушката му и се надѣнала на щика право къмъ сърдцето си. Кръвь бликнала отъ устата й и въ това положение извикала къмъ мѫжа си: „И ти си куче, шомъ се предавашъ на кучета" и паднала. Само Димитъръ Ляповъ се окопитилъ и казалъ: „Що направи, мари кучке, тая работа ! Българка си; само българка може да направи такова нѣщо". Всички останали като втренчени.

 

Четата на Занковъ, въ която е и Куртевъ, влѣзнала въ Сѣръ. Ляповъ говорилъ отъ балкона на Хюкюмата, а въ това време Куртевъ се провиралъ презъ една баджа, за да забие българското знаме до покрива на конака. Отъ близко дервишко теке стрелялъ единъ дервишъ

 

968

 

 

и ранилъ Куртева, които падналъ отъ горе точно върху говорещия Ляповъ. Въ болницата получилъ първия си орденъ за храбрость.

 

Отъ Сѣръ се зачислилъ въ 22-ри полкъ. Участвувалъ въ боя при Булаиръ. Неговиятъ полкъ е далъ 700 души ранени. Но два-три пѫти лично ми е казвалъ Куртевъ, че не ще може да забрави касапницата, която е видѣлъ предъ окопитѣ на полка: труповетѣ на хиляди и хиляди турски войници.

 

И той е пострадалъ отъ холерата, но случайно останалъ живъ.

 

Сетне се сражава на Султанъ-Тепе срещу сърбитѣ.

 

Къмъ Калиманци съ другари заловилъ шесть души черногорци въ пленъ. Тамъ е раненъ зле въ рѫката и пушката му счупена.

 

Презъ първата свѣтовна война се е сражавалъ на височината Дрѣнова Глава въ Сърбия, и на нѣколко други мѣста.

 

Подиръ това на ромънския фронтъ. Тамъ е получилъ за храбрость златенъ орденъ отъ първа степень.

 

Участвувалъ е въ битката при Тутраканъ.

 

На моста при Черна Вода на Дунава, е билъ раненъ въ корема. Причислявали го къмъ ония, които били смѣтани за неизлѣчими. Но Куртевъ останалъ живъ.

 

И той е билъ въ оная българска рота, която единствена влѣзна въ превзетия Букурещъ. Билъ и на фронта при Серетъ.

 

Презъ първата свѣтовна война е произведенъ за подпоручикъ.

 

Съ много части отъ първата софийска дивизия, трѣбвало е да сложи орѫжие и остане въ пленъ и неговата часть. Съ другари, обаче, успѣлъ отъ южна Македония да избѣга и стигналъ въ Кюстендилъ. Тамъ се срещналъ неочаквано съ единъ италиански офицеръ, когото спасилъ отъ смърть при една атака. Италианецътъ се оказалъ отъ познатата фирма за конякъ и ликьори (Мартини е Роси). Сетне Куртевъ получавалъ на праздници по едно сандъче напитки отъ Торино, подаръкъ отъ сѫщия италианецъ.

 

Следъ балканскитѣ войни за кратко е учитель въ Търновската мѫжка гимназия.

 

Другаде е казано, че и следъ първата свѣтовна война напусна учителството си въ Кюстендилската гимназия и замина четникъ въ Кочанско. Участвува и въ сражения.

 

По време на режима на Стамболийски бѣ изпратенъ въ Сливенския затворъ, заедно съ мнозина македонски легални деятели.

 

Бивалъ е пунктовъ началникъ въ Кюстендилъ, а сетне бѣ избранъ членъ въ Централния Комитетъ на ВМРО, презъ 1932 година.

 

969

 

 

Приложение № 47

 

ИЗЯВЛЕНИЯ И СРЕЩИ СЪ ЧУЖДЕНЦИ НА ЧЛЕНОВЕ ОТЪ ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТЪ

 

 

Бидейки равноправни и равноотговорни, членоветѣ на Централния Комитетъ можеха да даватъ публични изявления, стига да се държатъ съ рамкитѣ на удобренитѣ отъ ВМРО становища.

 

Читательтъ може би ще се-запита: защо преди 1924 г. почти исключително само Т. Александровъ е говорилъ предъ чужди журналисти, изнасялъ е изобщо открито позициитѣ на организацията предъ общественото мнение ? Въ сѫщность до известна степень това сѫ вършили и колегитѣ му, специално Протогеровъ; но въ много по-ограниченъ размѣръ. По силата на редица обстоятелства името и авторитета на Александровъ бѣха се наложили всрѣдъ българщината, въ самата Македония, а и предъ чуждия свѣтъ. Такова явление виждаме и въ време на турския режимъ. Винаги е имало Централенъ Комитетъ отъ трима равноправни членове. Но най-често и тогава се е случвало единъ отъ членоветѣ да се пвпва като по-мѣродавенъ изразитель на идеитѣ и тактиката на ВМРО. Бѣше време даже когато такъвъ бѣше главно Христо Матовъ, а и д-ръ Хр. Татарчевъ, въ качеството имъ на задгранични представители, назначени отъ Централния Комитетъ. Хората приемаха декларациитѣ имъ като напълно съвпадащи съ волята и мисъльта на ВМРО.

 

Подиръ загубата на Т. Александровъ редица обстоятелства допринесоха, щото най-често мене да търсятъ — като членъ въ Централния Комитетъ — чужди журналисти, за да чуятъ каквото ги интересуваше относно нашата борба. Но идваха и при по-първитѣ хора на нашитѣ легални организации. Чужденци твърде често се информирваха и отъ редакцията на в-къ „Ла Маседоанъ" въ Женева, докато той излизаше: а въ Америка — отъ Централния Комитетъ на организираната тамъ македонска емиграция.

 

Първиятъ чуждестраненъ журналистъ, който се яви при мене, следъ като презъ 1925 година бѣхъ избранъ въ Централния Комитетъ, бѣше Болеславъ Тахауеръ, аташе за културни въпроси и по печата при унгарската легация въ София. Той се бѣ срещалъ по-рано и съ Т. Александровъ. Цѣли десетилѣтия г. Тахауеръ остана неизмененъ приятель на нашата кауза: готовъ да й услужи съ всичко, което бѣ по силитѣ му. Нашето движение е имало множество чужденци приятели: но отъ категорията на Болеславъ Тахауеръ се броятъ на пръсти.

 

Следъ него наскоро поиска среща — чрезъ Задграничното ни представителство — Л. Немановъ, отдавнашенъ сътрудникъ на проф. Павелъ Милюковъ и сѫщо така отъ по-рано познатъ на Тодора. Немановъ публикува въ чужбина описание за срещата.

 

И другаде е казано, че благоприятно писа нѣколко пѫти за македонската кауза германскиятъ журналистъ г. Валтеръ Брелъ, когото и лично съмъ виждалъ.

 

Спомнямъ си, че единъ пѫть бѣха пожелали да ме видятъ група германски студенти, които сѫ посетили Балканитѣ въ връзка съ нѣкакъвъ международенъ студентски конгресъ. Тия ентусиазирани млади хора бѣха чели известия за борбата на ВМРО: всички говорѣха съ ентусиазъмъ и възхищение, задето ние, македонскитѣ борци, първи и

 

970

 

 

така решително сме се опълчили срещу Версайлската политическа система. Нѣкои измежду тѣхъ изказваха мнение, че борба като нашата трѣбвало да се започне и въ Германия. Други пъкъ съвсемъ искрено признаваха, че независимо отъ адмирациитѣ спрѣмо нашитѣ усилия, официална Германия се стреми да подържа колкото е възможно по-добри отношения съ Югославия, главно по икономически съображения. Така че, никакъ не е сигурно дали Македония ще бѫде подкрепена по нѣкакъвъ начинъ отъ германцитѣ за премахване на робството й. Все пакъ, явни бѣха недоволствата и въ Германия за лошото третиране на националнитѣ малцинства.

 

По едно време поиска среща другъ единъ германецъ, за когото ми писаха приятели отъ България. Оказа се, че това е г. Вернеръ Щормъ, установенъ въ София, и минаващъ като старейшина на нѣмцитѣ националъ-социалисти въ България. Приказвахме дълго съ той приятенъ човѣкъ. За втори пѫть го видѣхъ въ чужбина близо четиридесеть години по-късно: това бѣ година-две преди той да се помине.

 

Потърсенъ бѣхъ и отъ другъ младъ нѣмецъ, пѫтуващъ къмъ Балканитѣ, подъ име Хагеръ. А следъ него се обади още единъ младъ човѣкъ, които ми остави като подаръкъ прекрасенъ географски атласъ. Имахъ впечатление, че той пѫтуваше съ нѣкаква специална мисия: въ плана му влизаха срещи съ много лица и въ България.

 

Посещавали сѫ ме, но по-рѣдко, и италианци. Запомнилъ съмъ имената на двама души — г. Бонавентура Калоро и г. Феруччо Кабалцаръ. Мнозина италиански журналнсти писаха въ полза на нашата кауза, а почти всички италиански вестници помѣстваха известията за развиващата се въ Македония борба. Най-много, обаче, е популярнзиралъ нашето освободително движение въ Италия между дветѣ свѣтовни воини г. Жоржъ Нурижанъ, съ когото презъ 1933 година и лично се срещнахъ. Той издаде и книги на италиански езикъ върху македонския въпросъ.

 

*

 

Кореспондентъ на „Нойе Цюрихерцайтунгъ" помѣсти на 9 октомврий 1927 г. известие за срещата му съ члена отъ Централния Комитетъ Ал. Протогеровъ. Правилно бѣ казано въ това изявление, че нашата борба не е дѣло на една терористическа група, а на цѣлия потиснатъ народъ. Изтъкналъ бѣ сѫщо, че нашата цель е независима Македония. Между скоба казано, огромното мнозинство между насъ не вѣрвахме въ искреностьта на тия му думи, — относно независима Македония.

 

*

 

В-къ „Свобода или Смърть" отъ 22 априлъ 1928 г. предаде изнесеното въ „Чикаго Дейли Нюсъ" описание за среща на балкански му кореспондентъ съ члена отъ Ц. К. Иванъ Михайловъ. И въ в-къ „Македонска Трибуна" отъ 3 май с.г. намираме подробно описание за тая среща. Кореспондентътъ бѣше израстналиятъ въ Америка Стоянъ Христовъ отъ Костурско, проявилъ се като доста добъръ писатель, чиито разкази биваха помѣствани и въ голѣмитѣ американски вестници. За да си обяснимъ защо журналиститѣ сѫ търсили повече Иванъ Михайловъ. т.е. какъ се е подсилвало любопитството имъ, достатъчно е да прочетемъ и преценки като следната, която Стоянъ Христовъ е

 

971

 

 

далъ въ обширното си известие относно Михайловъ: ... „Той е вдъхналъ новъ животъ въ революционната организация и неговото име е станало прочуто изъ цѣла югоизточна Европа. Той е станалъ една легенда"... Впрочемъ, официалното насочване на общественото внимание повече къмъ менъ, отколкото къмъ другитѣ двама мои колеги отъ Централния Комитетъ, бѣ извършено отъ задграничнитѣ представители Баждаровъ, Пърличевъ и Томалевски; тѣ бѣха издали комюнике до пресата, съ което известяваха, че обшиятъ конгресъ на ВМРО следъ смъртьта на Т. Александровъ, свиканъ презъ февруарий 1925 г., е избралъ мене единодушно, а двамата ми колеги Протогеровъ и попъ Христовъ съ мнозинството на делегатскитѣ гласове. Още тогава забелѣзахъ на нашитѣ задгранични представители, че е извършена нетактичность и дори голѣма грѣшка, зашото такова публично известие ще засили още повече завистьта и подозрителностьта на Протогеровъ: а това само ще усложни моята задача въ Централния Комитетъ и други наши замисли за доброто развитие на ВМРО до следващия конгресъ. Споменавамъ, че можеше да се избѣгне прибързаното съобщение на Задграничното представителство съ подобенъ несполучливъ текстъ. А отдѣленъ въпросъ е каква е била неафишираната, мълчалива преценка всрѣдъ редоветѣ на нашитѣ борци, всрѣдъ нашата младежь, и изобщо въ преобладающето мнозинство на македонската общественость поотдѣлно за всѣкиго отъ тримата новоизбрани членове въ Централния Комитетъ. Въ изявлението предъ Стоянъ Христовъ изрично съмъ подчерталъ, че македонската организация не е орѫдие на никоя държава. Bсе по липса на мѣсто не се впускамъ тукъ въ подробности.

 

*

 

Голѣмата германска телеграфна агенция „Телеграфенъ Унионъ" помѣсти изложение на своя пратеникъ, който се е срещалъ съ Иванъ Михайловъ и разговарялъ за характера и целитѣ на ВМРО. Вестникъ „Свобода или Смърть" отъ 5 ноемврий 1928 година препечати това изложение.

 

Покрай другитѣ засѣгнати въпроси, кореспондентьтъ се е спрѣлъ бѣгло и на разпритѣ, които презъ сѫщата година се бѣха появили съ така нареченитѣ протогеровисти. Доста логично е писалъ въ статията си, че „Протогеровъ навсѣкѫде бѣше известенъ подъ титлата „генералъ Протогеровъ"; това показва, че той дължеше отчасти своята популярность не на принадлежностьта си къмъ ВМРО, но на своята дейность като офицеръ въ българската армия. Той винаги се чувствуваше на първо мѣсто като такъвъ. Отиваше въ това до тамъ, че покровителствуваше въ македонскитѣ окрѫзи на България клонове на българскитѣ националистически организации, които се поставятъ въ рѣзко противоречие съ македонскитѣ автономисти . . .".

 

*

 

Унгарскиятъ в-къ „Пестеръ Лойдъ" отъ 15 февруарий 1930 г. публикува дълъгъ разговоръ на свои кореспонденть съ Иванъ Михайловъ.

 

*

 

972

 

 

Сѫщиятъ унгарски в. „Пестеръ Лойдъ" отъ 17 януарий 1934 г. въ уводна статия пише въ връзка съ преговоритѣ, които се водиха около сключването на Балканския четворенъ пактъ, между другото:

 

„Между въпроситѣ, които сега смущаватъ мирната атмосфера на Балканитѣ и чието разрешение не е спънка за Балкански пактъ, единъ отъ най-важнитѣ е македонския въпросъ. Този въпросъ добива актюелность поради това, че съ огледъ на предстоящето сключване на Балканския пактъ, казва думата си г. Иванъ Михайловъ съ единъ манифестъ на ВМРО. Въпросътъ е, дали изказанитѣ въ манифеста на Михайловъ очаквания на македонцитѣ ще се сбѫднатъ. Съ това македонскиятъ въпросъ не би се разрешилъ, но би могълъ да се насочи къмъ мирни и нормални пѫтища, което отъ само себе си би било голѣмо събитие".

 

*

 

Подъ заглавие „Македонецъ предлага миръ" в-къ „Ню-Йоркъ Таймсъ" отъ 5 септемврий 1930 г. писа:

 

„Иванъ Михайловъ, многоизвестниятъ лидеръ на македонскитѣ революционери, публикува въ вестницитѣ една декларация, въ която се подчертава, че македонцитѣ желаятъ да продължатъ борбата за свободата на Македония на парламентарни (легални) начала.

 

Ако това не се позволи, казва Михайловъ, тѣ ще продължатъ борбата съ всички революционни срѣдства".

 

 

В-къ „Македонска Трибуна" отъ 11 с.м. бѣ писалъ:

 

„Преди 15 дни една друта телеграма пакъ до в-къ „Ню-Йоркъ Таймсъ" съобщава, че отъ велики сили е направено давление върху българското правителство, за да направи всичко възможно за арестуването на Иванъ Михайловъ. Тая акция отъ велики сили стана следъ избухването на адски машини въ Македония и Шумадия. Усилената борба на македонскитѣ революционери загрижва отговорнитѣ държавници за мира на Балкана и безъ да издиратъ истинската опасность за той миръ и робството въ Македония и него да премахнатъ, тѣ смѣтатъ, че ще предотвратятъ усложнения на Балкана, като премахнатъ ВМРО или нѣкой отъ нейнитѣ водители".

 

*

 

Много пѫти органътъ на ВМРО „Свобода или Смърть" е писалъ статии, изразяващи становищата на организацията по важнитѣ въпроси относно Македония. Помѣстени сѫ въ сѫщия вестникъ и различни съобщения за по-второстепенни въпроси, които сѫ имали връзка съ македонскитѣ обществени работи.

 

*

 

Голѣмиятъ Бостонски вестникъ „Крисчанъ Сайънсъ Мониторъ" отъ 24 октомврий 1930 г. печати изложение отъ своя софийски кореспондентъ,

 

973

 

 

въ което се дава отзивъ за статията на Иванъ Михаиловъ, печатана въ софийски вестници. която ние дадохме въ в-къ „Македонска Трибуна".

 

Като казва, че Иванъ Михайловъ е лидеръ на ВМРО и че на него се приписватъ всички терористически акции, вършени въ Македония подъ властьта на сърбитѣ, дописката продължава:

 

„Въ своята статия господинъ Михайловъ казва, че българитѣ въ Македония подъ властьта на сърби и гърци сѫ подложени на единъ ужасенъ процесъ на насилствено асимилиране, на което македонцитѣ могатъ да се противопоставятъ само чрезъ орѫжие, поради това, че всички начини за легално съпротивление сѫ отнети на македонския народъ. Ако македонцитѣ не се противопоставятъ съ всички срѣдства, които иматъ на свое разположение, заявява г. Михайловъ, тѣ ще бѫдатъ унищожени като българи".

 

(„Македонска Трибуна", 30 октомврий 1930 г.).

 

*

 

В-къ „Македонска Трибуна" отъ 14 юлий 1932 г. предаде описанието отъ проф. Джанъ Бейклесъ за срещата му, която е ималъ съ Иванъ Михайловъ и въ която сѫ били засѣгнати редица въпроси около робството въ Македония и нашата освободителна борба.

 

*

 

На 25 августь 1932 г. „Македонска Трибуна" даде пакъ дълго съобщение за сказката на професоръ Джанъ Бейклесъ предъ конференцията на политическия институтъ въ Уйлямстаунъ, въ Масачузетсъ, състояла се на 18 с.м. И въ този случай г. Бейклесъ съвсемъ правилно, но и съчувствено, е изложилъ какво е положението въ Македония, и какво преследва ВМРО. Македонското движение има голѣмо основание да бѫде признателно на проф. Бейклесъ, които докрай остана защитникъ на погазената въ Македония правда.

 

*

 

В-къ „Македонска Трибуна" отъ 16 февруарий 1933 г. предаде цѣлия разговоръ, воденъ отъ кореспондентъ на „Хърватски Листъ и Даница Хърватска" (отъ 31 януарий с. г.) излизащъ въ Ню-Йоркъ, съ Ив. Михайловъ. Въ разговора сѫ засѣгнати редица подробности свързани съ идеята за независима Македония.

 

*

 

В-къ „Македонска Трибуна" отъ 25 януарий 1934 г. съобщава:

 

„Bиенскиятъ кореспондентъ на „Чикаго Дейли Нюсъ" съобщава, че ВМРО е издала една декларация, въ която се казва на каква база може да се постигне траенъ миръ на Балканитѣ. Въ декларацията между другото се пише, че ВМРО е готова да посрещне всѣко братско сътрудничество между балканскитѣ народи за устанояването на мира на Балканитѣ, стига отъ страна на Югославия и Гърция да се зачетать и гарантиратъ правата

 

974

 

 

на малцинствата въ тѣхнитѣ държави. Не стане ли това, продължава декларацията, революционнитѣ акции ще продължатъ.

 

Тази декларация е била издадена отъ страна на ВМРО въ връзка съ станалитѣ напоследъкъ дипломатически разговори и срещи, които се водиха на Балканитѣ".

 

*

 

Вестникъ „Ню-Йоркъ Таймсъ" отъ 21 януарий 1934 г. пише въ връзка съ конференцията на Малкото съглашение, открита презъ сѫщия месецъ въ Загребъ:

 

„Проблемътъ за сключване на единъ балкански пактъ доминира въ югославянската и ромънската политика и д-ръ Бенешъ (чехословашкиятъ министъръ на външнитѣ работи) се опитва да склони и България да се присъедини; обаче, София до днесъ отказва да стори това.

 

Последниятъ миролюбивъ манифестъ, отправенъ отъ лидера на Вѫтрешната Македонска Революционна Организация, Иванъ Михайловъ, който приема сключването на единъ балкански пактъ, ако той гарантира политическитѣ и културни права на македонскитѣ малцинства въ Югославия и Гърция, дава надежденъ изгледъ на преговоритѣ".

 

*

 

Вестникъ „Македонска Трибуна", излизащъ въ Индианаполисъ, дава известие за книгата „Герои и атентатори", публикувана на английски отъ Стоянъ Христовъ. Въ глава първа тази книга се занимавала съ Иванъ Михайловъ. Христовъ на едно мѣсто пишелъ: „Вие не можете да промените възгледитѣ на Михайловъ. Може да му приказвате : той ще слуша. Обаче, той е мислилъ само едно нѣщо въ продължение на десеть, на двадесеть години — автономията на Македония. То се е отпечатило въ ума му, оформило е физиономията му въ една бронзова непреклонность".

 

„Македонска Трибуна" съобщава, че в-къ „Ню-Йоркъ Сънъ" отъ 19 априлъ 1935 година е помѣстилъ обширенъ отзивъ за тая книга, отъ г. Джеймсъ Грей. На 5 май „Ню-Йоркъ Таймсъ" публикувалъ сѫщо отзивъ за книгата, написанъ отъ г. Уалтеръ Литълфилдъ, единъ отъ политическитѣ редактори на вестника. Г-нъ Литълфилдъ нарича Югославия съ име „Велика Сърбия", означава я като разглезено дето на Парижката мирна конференция; и казва, че спрѣмо сръбското управление турцитѣ се явяватъ много по-добри — той ги нарича, при сравнението си, „ангелъ-хранитель". Г-нъ Литълфилдъ нѣколко пѫти открито е защитилъ македонската кауза. Въ отзива си той отбелѣзва, че Т. Александровъ е убитъ отъ хората на Ал. Протогеровъ и на Москва, и че начело на революционната борба застава Ив. Михайловъ.

 

И в-къ „Ню-Йоркъ Хералдъ Трибюнъ" е далъ рецензия за сѫщата книга на 5 май, отъ писателя Луисъ Адамикъ. Относно описанието, което Стоянъ Христовъ е далъ на Иванъ Михайловъ, г. Адамикъ казва, че е единъ съвършенъ портретъ.

 

975

 

 

*

 

Не вѣрвамъ, че съ казаното до тукъ съмъ изчерпилъ всячки моя разговори, която сѫ били публикувани въ чуждата преса. И не мога да си ги спомня всички.

 

*

 

Но правени сѫ срещи, както е ясно отъ казаното по-горе, и съ лица отъ разни чужди страни, безъ да е писано върху това въ вестници.

 

Измежду чужденцитѣ, които проявяваха особенъ интересъ къмъ македонската кауза, едвали не на първо мѣсто трѣбва да поставя унгарцитѣ. Известно е каква великолепна пропаганда срещу Версайлскитѣ договори вършеше самата унгарска държава. Така че, политицитѣ и журналиститѣ на Маджарско смѣтаха, че македонскитѣ борци сѫ въ сѫщность първитѣ ревизионисти следъ 1919 г. Затова, когато имаха и най-малката възможность, унгарски общественици и отговорни личности пожелаха и лично да разговарятъ съ хора отъ македонското движение.

 

Освенъ споменатия г. Болеславъ Тахауеръ, при мене сѫ идвали за запознаване и разговоръ и следнитѣ унгарци: Шандоръ де Кишъ, пълномощенъ министъръ въ София; Лайошъ де Руднай, пълномощенъ министьръ въ София; Константинъ Бакай, воененъ аташе въ София; Ернестъ де Кьолей, воененъ аташе въ София; Евгений де Рускай, воененъ аташе въ София (него съмъ виждалъ и въ чужбина). Сѫщо въ чужбина имахъ случам да се запозная съ г-нъ Де Хори, унгарски пълномощенъ министъръ въ Римъ; той минаваше като единъ отъ най-добритѣ маджарски дипломати.

 

*

 

Презъ 1933 г. идва да се срещнемъ г. Анри Герню, за когото другаде е казано вече, че е бивалъ министъръ на просвѣтата въ Франция и председатель на общото сдружение за правата на човѣка и гражданина. Придружаванъ бѣше отъ запасния полковникъ Коста Николовъ и проф. Венелинъ Ганевъ, който въ началото на комуннстическото управление бѣ въ България единъ отъ регентитѣ. За тази среща нищо не бѣ писано публично. Г-нъ Жоржъ Десбонъ по-късно ме увѣряваше, че мисията на г. Герню при мене — за която билъ помоленъ отъ френското външно министерство — е имала една опредѣлена задача — да провѣри дали ВМРО е наклонна да се откаже отъ своята борба срещу Югославия; и дали възприема идеята за интегрална Югославия, въ която би влѣзнала и България.

 

Г. Герню не поставя открито предъ мене въпроситѣ. Но схванахъ въ разговора, че искаше да чуе какъ преценявамъ споменатата идея. Отговорихъ му, че Македония желае да бѫде свободна и независима. И че ВМРО ще остане вѣрна на този идеалъ при всички условия.

 

*

 

Срѣдъ нашия потиснатъ народъ и сега е на лице убеждението, че най-справедливо е онова решение на македонския въпросъ. което ВМРО е предлагала още при своето зараждане и не е било мѫчно да се реализира. На това гледище останаха непоколебимо и голѣмо число

 

976

 

 

хора между интелигенцията, между мислящитѣ срѣди, специално и всрѣдъ ония, които заемаха по-малки или по-голѣми отговорни мѣста въ освободителното движение.

 

Ако се постави въпросъ за мене лично, отговарямъ, че отъ първия часъ на моето участие въ нашето дѣло и до този моментъ стоя на сѫщата позиция.

 

Убеждението ми съмъ ималъ случаи да изнасямъ и въ статии. Такива съмъ писалъ най-често анонимно, особено откакто се намирамъ въ емиграция, но понѣкога съмъ излизалъ и съ подписани статии.

 

За пръвъ пѫть съмъ защитилъ нашето становище за самостоятелно дѣло и за независима Македония въ една обширна статия, насочена срещу онѣзи, които прислонени при чужда политика, започнаха съ опити за подравяне на македонскитѣ организации следъ първата свѣтовна война. Статията бѣ публикувана презъ 1923 г. или въ първитѣ месеци на 1924 г. (не си спомнямъ точно). Още бѣ живъ Т. Александровъ. Научихъ още тогава, че събралитѣ се въ Виена нѣколко души българи, въ услуга на третия комунистически интернационалъ, остро сѫ се произнасяли противъ мене, отдавайки статията на менъ, макаръ да бѣ подписана съ псевдонимъ.

 

Преди това, бѣхъ написалъ единъ прегледъ на развилитѣ се презъ Илинденското възстание сражения: помѣстенъ бѣ въ първия брой на студенсткото ни списание „Илиндень".

 

Следъ като бѣхъ вече въ Централния Комитетъ на ВМРО, нѣколко пѫти съмъ излизалъ съ подписани статии, все въ връзка съ политиката и тактиката на ВМРО. Въ момента добре си спомнямъ за две отъ тѣхъ. Едната бѣ изпратена до в-къ „Македонска Трибуна" въ Индианаполисъ, които бѣ започналъ наскоро да излиза; озаглавена бѣ „Две думи за нашитѣ позиции". Появи се въ казания вестникъ на 9 юний 1927 г. Цитати отъ нея бѣха дадени и въ „Свобода или Смърть" отъ 15 юлий с.г. Атакувахъ сръбската теза, че на Шумадия била необходима Вардарската долина по стопански причини. Поставяхъ той въпросъ: по стопански причини ли Сърбия денационализирва съ огънь и мечъ българското население въ Македония ? Изтъквахъ, че и Гърция се заблуждава като смѣта, че нѣма да има македонски въпросъ ако отъ южнитѣ околии на нашата родина бѫдатъ прогонени българитѣ; и заключавахъ, че македонскиятъ въпросъ нѣма да загуби отъ своята острота даже и като се опитватъ да се споразумѣватъ помежду си Сърбия и Гърция съ България. Що се отнася до срѣдствата на нашата отбранителна борба, тѣ ни се налагатъ отъ самитѣ поробители.

 

Въ връзка съ тази статия се появиха коментари въ сръбски и гръцки вестници.

 

Другата статия, която си спомнямъ, бѣ публикувана въ бр. 119 отъ м. септемврий 1930 г. на в. „Свобода или Смърть". Тя бѣ написана по случай шесть години отъ смъртьта на Т. Александровъ и бѣ озаглавена „Революционниятъ методъ въ македонското освободително движение". Между другото, казано бѣ тамъ и следното: Ако турцитѣ продължаваха да владѣятъ Mакедония и следъ 1912 година, тѣ щѣха да назоваватъ македонскитѣ българи съ сѫщото име, съ което ги наричаха въ продължение на 500 години".

 

На друго мѣсто въ статията пишехъ: „Нека си спомнимъ нещастната

 

977

 

 

1918 година. Тогава вѣрващитѣ въ бѫдещето на българщината, които биха могли да одобрятъ какъвто и да е рискъ и жертва за едно родолюбиво дѣло, трѣбваше да се търсятъ съ фенеръ въ България". Казано бѣ и това: „. . . Поради македонското революционно движение българската държава не могла да изпълни дълга си спрѣмо страдащия въ Македония българинъ. Никой отъ ония, които искрено и ссриозно следятъ развитието на македонския въпросъ, нѣма да повѣрва въ това. Българскитѣ правителства всѣкога сѫ длъжни и свободни да се застѫпватъ за правата на македонскитѣ българи, стига да иматъ съзнанието и куража за това. Отъ факта, че последнитѣ, бидейки тъй зле поставени, предпочитатъ да теглятъ рисковетѣ на една революционна борба, отколкото да загинатъ, произхожда едно още по-голѣмо право и основание за българскитѣ правителства да правятъ съответни постѫпки. Но ако тѣ, вмѣсто да изпълняватъ дълга си, осѫждатъ македонцитѣ за борбата имъ, следва ли да се приеме, че последнитѣ, за да угодятъ на българскитѣ правителства, би трѣбвало да търпятъ робството като стадо, за да повѣрва всѣки, че тѣ сѫ се вече денационализирали, или че и никога не сѫ били българи ? . ."

 

Въ статията е казано още:

 

„. . . Най-неоправдано и най-безсмислено си остава за насъ неодобрението, което иде отъ слѣпата партизанщина въ България. Тая партизанщина има непростимъ грѣхъ и предъ свободния българинъ за това, че въ продължение на 50 години се лута въ омаъосанъ крѫгъ, неспособна да създаде, даже следъ страшната катастрофа отъ 1918 г., единство поне по съдбоноснитѣ за нацията въпроси на външната политика. А нейниятъ най-тежъкъ грѣхъ къмъ Македония е това, че отъ 1893 година насамъ тя не е чужда на всички прѣчки, които подкопаватъ единството и силата на македонското дѣло

 

Писалъ съмъ върху идеитѣ на македонското движение и въ следнитѣ брошури и книги, които публикувахъ:

 

а) „Превратътъ отъ 19 май 1934 г. въ България и македонското движение" подъ псевдонимъ Балканикусъ.

 

б) „Сталинъ и македонския въпросъ". Книгата е печатана на български и на английски езикъ въ Америка, подъ псевдонимъ Македоникусъ.

 

в) „Македония — Швейцария на Балканитѣ". Печатана е подъ истинското ми име въ Америка на български и на английски езикъ.

 

г) „По трънливия пѫть на македонското освободително дѣло". Книгата е печатана на български съ псевдонимъ Брѣгалнишки.

 

д) Брошурата (отъ начало статия) „Нашата 1903 година". Печатана е съ истинското ми име въ сборника на нашата американска емиграция по случай 50-годишнината на Илинденското възстание и 60-годишнината отъ създаването на ВМРО.

 

е) „ВМРО". Малка книжка, въ която се прави бѣгълъ прегледъ на македонското освободително движение. Печатана бѣ презъ време на втората свѣтовна война на български езикъ, анонимно. За пръвъ пѫть бѣ публикувана на части, въ едно хърватско списание въ Загребъ.

 

ж) „Спомени-I — Младини". Печатана съ моето име въ Италия презъ 1958 г., на български езикъ.

 

з) „Спомени-II — Освободителна борба (1919-1924 г.)", печатана на български презъ 1965 г. въ Брюкселъ.

 

978

 

 

Смѣтамъ, че — споредъ силитѣ ми — и чрезъ тѣзи писания, както и чрезъ други, които сѫ излизали изподъ перата на мнозина наши общественици, фактически е водена борба въ името на идеитѣ, които ВМРО написа на своето знаме още въ първитѣ дни на появяването й. Всички отклонени отъ мисъльта за независимость докарваха несполуки за нашия народъ, комплицирваха македонския въпросъ и разпокѫсваха Македония.

 

979

 

 

Приложение № 48

 

КРАТЪКЪ СПИСЪКЪ НА ЧУЖДЕСТРАННИ БЛАГОПРИЯТНИ ОТЗИВИ ЗА ПРЕСЛЕДВАНАТА ОТЪ ВМРО ПОЛИТИЧЕСКА ЦЕЛЬ — НЕЗАВИСИМА МАКЕДОНИЯ

 

 

Много отъ следващитѣ по-надолу мнения на чужденци заслужава да бѫдатъ цитирани по-обстойно. Това може евентуално да бѫде сторено въ една друта моя книга.

 

Могло би да се посочатъ и редица други изказвания въ полза на независима Македония отстрана на видни чужденци и мѣродавни европейски и американски вестници. Но азъ разполагахъ само съ малко материали на рѫка; а отъ друга страна се стремѣхъ въ тая книга да дамъ свидетелства предимно отъ периода, който бѣ еднакво отдалеченъ — приблизително — отъ края на първата свѣтовна война и началото на втората голѣма война.

 

 

АНГЛИЙСКИ ОТЗИВИ

 

а) Лондонскиятъ в-къ „Манчестеръ Гардианъ" помѣства дописка отъ Парижъ изтъквайки, че горещитѣ стремежи къмъ македонска независимость даватъ необикновенна сила на ВМРО. Извадка е дадена въ в-къ „Македонска Трибуна" отъ 3 ноемврий 1927 г.

 

б) Въ споменитѣ си за първата голѣма война познатиятъ английски публицистъ г. Уйкамъ Стийдъ говори и за автономията на Македония. Той пише, че автономията би отговаряла на гледището на самитѣ македонски българи. Има извадка въ вестникъ „Свобода или Смърть" отъ 5 мартъ 1928 г.

 

в) В-къ „Манчестеръ Гардианъ" въ уводна статия отъ 15 февруарий 1929 г. говори за Македония на македонцитѣ

 

г) Думитѣ на Уйлямъ Гладстонъ „Македония за македонцитѣ" сѫ всепознати. Чрезъ тѣхъ той фактически бѣше посочилъ една формула, която съ нищо не пакостѣше, а само отъ полза можеше да бѫде за българитѣ, както и за друтитѣ живущи въ Македония народности. Съ други думи, изречената отъ него формула по решението на македонския въпросъ идваше като втора услуга за българщината; първата е изразена въ гръмовитата му защита следъ Баташкото клане, — защита, която много благоприятно настрои цѣлото европейско обществено мнение, дори и по-далечното американско, за да може Русия да обяви по-спокойно освободителната война презъ 1877 г.

 

Софийскиятъ в. „Македония" отъ 2 априлъ 1934 година помѣсти писмото-документъ, което Уйлямъ Гладстонъ е отправилъ до г-нъ К.С. Хаукинъ, виденъ английски общественикъ и членъ на либералната партия. Това историческо писмо има следното съдържание:

 

„Хауанданъ, 19 Ануарий 1897 г.

До К. С. Хаукинъ

Лондонъ — В

 

Драги Господине.

 

980

 

 

Безнадежностьта на турското правителство би ме направила да бѫда съ удоволствие свидетель на неговото измитане отъ странитѣ, които измѫчва; но, безъ да се знаятъ срѣдствата, нуждни, за да се подържа едно възставане, азъ не смѣя да взема отговорностьта въ насърдчаването му, въ каквата и да е форма или степень.

 

Следъ Отоманското правителство нищо не може да бѫде по за оплакване и по-заслужаваще укоръ, отколкото завистьта между гръкъ и славянинъ, както и плановетѣ на сѫществующитѣ вече държави да завзиматъ други земи.

 

Защо да не бѫде Македония за македонцитѣ, тъй както е България за българитѣ и Сърбия за сърбитѣ ? И ако тѣ всички сѫ малки и слаби, нека се съюзятъ заедно за защита, за да не бѫдатъ разпокѫсани отъ други, били тѣ голѣми или малки, — което вѣроятно ще бѫде резултата на разпритѣ помежду имъ.

 

Вамъ твърде преданъ, (подп.) В.Е. Гладстонъ"

 

 

Преписъ отъ това писмо бѣ доставилъ на редакцията на в. „Македония" г. инжинеръ Хр. Станишевъ, нѣкогашенъ членъ-касиеръ на Bърxовния македонски комитетъ въ София.

 

Писмото окончателно опровергава онѣзи, които разправятъ, че Гладстонъ не е препорѫчвалъ идеята „Македония за македонцитѣ".

 

За всѣкиго е очевидно, че Гладстонъ е казалъ точно туй, което ВМРО и цѣлото македонско движение неуморно проповѣдватъ и до днесъ. А именно — че Македония трѣбва да получи своето единство и независимость; че балканскитѣ държави не трѣбва да ламтятъ за нейни територии; и че — за общото имъ добруване и спасение — балканскитѣ държави (и Македония въ това число) могатъ и трѣбва да се сдружатъ.

 

Тукъ споменавамъ и за този документъ (писмото на Гладстонъ), тъй като той за пръвъ пѫть бѣ изнесенъ въ македонско печатно издание следъ като турската власть бѣ напуснала македонската територия.

 

 

АМЕРИКАНСКИ ОТЗИВИ

 

а) Г-нъ Роджеръ Балдуинъ, председатель на международния комитетъ за политически затворници, между другото казва: „Азъ стоя на принципа за една напълно независима Македония като членъ на една Балканска федерация." Извадка има въ в. „Ла Маседоанъ" отъ 8 май 1931 година.

 

б) Американскиятъ професоръ Рудолфъ Брода е държалъ на 3 ноемврий 1931 г. въ Женева сказка на тема „Обществото на Народитѣ и потиснатитѣ народи". Застѫпва идеята за независима Македония.

 

в) Проф. Фердинандъ Шерилъ отъ университета въ Чикаго пише въ женевския вестникъ „Ла Маседоанъ" отъ 27 ноемврий 1931 г. за независима Македония.

 

г) Проф. д-ръ Ф. К. Крюгеръ пише за независима Македония въ списанието „Маседония" отъ 1 януарий 1932 година.

 

д) В-къ „Спрингфилдъ Сънъ" отъ 17 септември 1932 година се произнася за независима Македония.

 

е) Проф. Джанъ Бейклесъ говори за независима Македония предъ конгреса на македонската емиграция въ Кливеландъ, Охайо. Съобщено е въ в. „Македонска Трибуна" отъ 22 септемврий 1932 година.

 

981

 

 

ж) Д-ръ Едгардъ Дж. Фишеръ въ сказка, държана предъ конгреса на македонската емиграция въ Америка, гр. Акронъ. О., на 1 септемврий 1935 г. на тема „Национализъмъ, малцинства и Македония", настойчиво препорѫчва независимостьта на нашето отечество.

 

 

ГЕРМАНСКИ ОТЗИВИ

 

а) В-къ „Свобода или Смърть" отъ 1 ноемврий 1927 г. цитира какво пише за независима Македония вестникъ „Килеръ Ноиесте Нахрихтенъ".

 

б) Берлинскиятъ вестникъ „Дойче Тагестцайтунгъ" отъ 4 мартъ 1930 г. пише за независима Македония.

 

в) Органътъ на Националъ-социалистическата партия въ Германия „Фьолкишеръ Беобахтеръ" отъ 11 септемврий 1933 г. пише за Тодоръ Александровъ и Иванъ Михайловъ и застѫпва идеята за независима Македония.

 

 

ИТАЛИАНСКИ ОТЗИВИ

 

Въ следващитѣ по-надолу вестници нѣма да повтарямъ, че се застѫпва сѫщата идел. Това нека се подразбира само по себе. А ще следватъ само имената на вестницитѣ или авторитѣ.

 

а) В-къ „Ресто делъ Карлино" отъ Болоня на 11 октомврий 1927 г.

 

б) Г-нъ Франческо Нити, бившъ министъръ-председатель на Италия, въ „Ню-Йоркъ Таймсъ" отъ 22 януарий 1928 година.

 

в) Специаленъ пратеникъ на в-къ „Кориере Падовано", излизащъ въ Ферара. Цитиранъ отъ в. „Македонска Трибуна" на 27 юний 1929 година.

 

г) Генералъ Винченцо Мурикьо помѣства на 19 юний 1931 г. статия въ софийския вестникъ „Македония". Той е единъ отъ офицеритѣ-реорганизатори на турската жандармерия въ Битолския окрѫгъ. Застѫпва идеята за независима Македония.

 

д) Г-нъ Еджицио Парвисъ пише въ издадената отъ г. Жоржъ Нурижанъ книга „Ла Мачедониа нелъ пенсиеро италиано", Римъ 1932 година.

 

е) Г-нъ Ариго Солми въ спомената по-горе книга на г-нъ Жоржъ Нурижанъ, Римъ 1932 година.

 

ж) Г-нъ Е. Г. Парвисъ въ в-къ „Ла волонта Д'Италия".

 

з) Генералъ Винченцо Мурикьо въ в-къ „Ла Маседоанъ" отъ 18 лприлъ 1934 година.

 

 

ФРЕНСКИ ОТЗИВИ

 

а) В-къ „Ла Волонте" отъ 18 юний 1921 г.

 

б) Г-нъ Анри Герню, председатель на Лигата за правата на човѣка, бившъ министъръ на просвѣтата въ Франция, предъ кореспондентъ на в-къ „Ла Бюлгари". Цитиранъ въ „Македонска Трибуна" отъ 5 мартъ 1927 година.

 

в) Г-нъ Жюстенъ Годаръ, бившъ френски сенаторъ и министъръ, на македонска вечерь въ Парижъ. Съобщава в-къ „Македонска Трибуна" отъ 8 септемврий 1927 година.

 

г) В-къ „Льо Пети Журналъ" отъ 10 юний 1928 г.

 

982

 

 

д) Г-нъ Раулъ Естоние въ в-къ „Ла Ревю Мондиалъ" отъ 1 юний 1929 година.

 

е) Г-нъ Жюстенъ Годаръ въ списание „Ла Жьонъ Маседоанъ", бр. 2 отъ февруарий 1931 година.

 

ж) Проф. Паулъ Паси отъ Сорбоната, — въ в-къ „Ла Маседоанъ" отъ 20 февруарий 1931 г.

 

з) Г-нъ Жоржъ Десбонъ въ в-къ „Ла Маседоанъ" отъ 17 априлъ 1931 г.

 

и) Г-нъ Жакъ Кайзеръ, главенъ секретарь на международната федерация на Лигата за правата на човѣка, въ списанне „Ла Жьонъ Маседоанъ" отъ 5 май 1931 г., — въ статия „Свободна Македония въ една свободна Европа".

 

й) Г-нъ С. Фердннандъ-Ло, професоръ и писатель, Съобщено въ в-къ „Македонска Трибуна" отъ 3 септемврий 1931 година.

 

к) Г-нъ Полъ Бастидъ, членъ въ комитета за външни работи въ френския Парламентъ и бившъ министъръ. Съобщено въ в-къ „Македонска Трибуна" отъ 31 мартъ 1932 година.

 

л) Г-нъ Мариусъ Муте, френски депутатъ, социалистъ, въ в-къ „Ла Маседоанъ" отъ 1 априлъ 1932 година.

 

 

АВСТРИЙСКИ ОТЗИВИ

 

а) В-къ „Вийнеръ Алгемайне Цайтунгъ". Цитирано въ в-къ „Свобода или Смъртъ" отъ 15 октомврий 1927 г.

 

б) Алфредъ Рапапортъ, бившъ австриски консулъ въ Шкодра, Призрѣнъ, Багдатъ: помощникъ-цивиленъ агентъ по Мюрцщегскитѣ реформи въ Македония: бившъ генераленъ консулъ въ Скопйе, а сетне шефъ на политическия отдѣлъ въ австрийското министерство на външнитѣ работи.

 

Пише за независима Македония въ списанието „Ла Жьонъ Маседоанъ", Парижъ, бр. 10 отъ декемврий 1931 година.

 

 

УНГАРСКИ ОТЗИВИ

 

а) В-къ „Ревю де Онгри". Цитирано въ в-къ „Свобода или Смърть" отъ 5 мартъ 1928 г.

 

б) Унгарскиятъ писатель Иванъ В. Наджъ (Наги) въ брошура относно Македония, издадена отъ института за международно право при университета Елизабетъ въ гр. Печъ, Унгария.

 

 

РОМЪНСКИ ОТЗИВЪ

 

В-къ „Индрептареа" отъ 7 февруарий 1933 г.

 

 

ТУРСКИ ОТЗИВИ

 

а) В-къ „Хаберъ" отъ 14 февруарий 1932 г.

 

б) Сѫщиятъ вестникъ съ подписъ П. Костурски помѣства друга статия въ полза на Македония.

 

в) Таксинъ Бей, бившъ каймакаминъ въ Разложко, пише, въ качеството си на народенъ представитель въ Анкара, до директора на гимназията въ Якоруда, че независимостьта на Македония се налага отъ общия интересъ на дветѣ нации — турската и българската: и че

 

983

 

 

тая хубава страна е паднала въ недостойни рѫце. Цитирано и въ „Македонска Трибуна" отъ 24 мартъ 1932 година.

 

 

ИРЛАНДСКИ ОТЗИВЪ

 

Г-нъ Йозефъ Ганели, председатель на Съюза на ирландскитѣ дружества въ Съединенитѣ Щати, и бившъ борецъ за освобождението на Ирландия, е говорилъ на свикания отъ хървати и македонци на 13 декемврий 1931 г. въ Чикаго голѣмъ митингъ.

 

 

АЛБАНСКИ ОТЗИВЪ

 

В-къ „Шкиперия Е ре", излизащъ въ Кюстенджа, отъ 22 маи 1928 г.

 

 

БЕЛГИЙСКИ ОТЗИВИ

 

а) В-къ „Нетъ Фолкъ". Цитирано въ в-къ „Свобода или Смърть", органъ на ВМРО отъ 1 октомврий 1927 година.

 

б) В-къ „Ла Либъръ Белжикъ". Цитирано и въ в-къ „Ню-Йоркъ Хералдъ Трибюнъ" отъ 16 февруарий 1930 г., и въ в-къ „Македонска Трибуна" отъ 27 февруарий с.г.

 

в) Списанието „Етюдианъ Социалистъ", броя отъ февруарий 1930 г. Цитирано въ в-къ „Ла Маседоанъ", отъ 21 мартъ 1930 година.

 

г) Г-нъ Леонъ Трокле, депутатъ отъ градъ Лиежъ, членъ въ парламентарната комисия по външнитѣ работи, писалъ статия „Македония и мирътъ", въ в-къ „Ла Маседоанъ", Женева, 30 януарий 1931 г.

 

 

ШВЕЙЦАРСКИ ОТЗИВИ

 

а) В-къ „Ефоръ". Цитирано въ в-къ „Свобода или Смърть" отъ 15 ноемврий 1927 година.

 

б) Г-нъ Вилиямъ Мартенъ, твърде авторитенъ и голѣмъ публицистъ, е писалъ въ в-къ „Журналъ дьо Женевъ". Цитирано и въ в-къ „Свобода или Смърть" отъ 18 декемврий 1928 година.

 

в) Свѣтовно известния ученъ проф. Августъ Форелъ. Обаждалъ се е нѣколко пѫти съ статии въ в-къ „Ла Маседоанъ". Негова статия отъ този вестникъ е цитирана и въ „Македонска Трибуна" отъ 26 мартъ 1931 г.

 

г) Въ в-къ „Ла Трибюнъ дьо Женевъ" отъ 8 и 9 септемврий 1932 г. е помѣстена обширна статия за македонската борба отъ познатия публицистъ г. Жанъ Луголъ. Въ статията си се е спрѣлъ и върху дѣлото на Т. Александровъ и Ив. Михайловъ.

 

 

ГРЪЦКИ ОТЗИВИ

 

а) Атинскиятъ вестникъ „Врадини" отъ априлъ 1929 г. признава, че македонскитѣ борци искатъ независима Македония; и че английскитѣ вестници говорили за македонския въпросъ както въ времето на Гладстонъ. Гръцкиятъ вестникъ, обаче, изразява известно съмнение относно искреностьта на македонскитѣ борци по въпроса. Бои се, обаче, съвсемъ ясно да каже, че идеята на Гладстонъ — „Македония на македонцитѣ" е спасителна.

 

984

 

 

б) Излизащиатъ въ Австралия гръцки вестникъ „Македоникосъ Кириксъ" въ брои си отъ 11 ноемврий 1963 година помѣства статия отъ бившия гръцки министъръ г. Георгиосъ Модисъ, които се възмуща отъ сърбокомунистическата политика; и особено защото тя не признава за македонци никои друга народность (освенъ насила денационализирванитѣ въ Вардарска Македония българи). Г-нъ Модисъ пише: „. . . даже и лидера на македонския комитетъ Ванчо Михайловъ, въ книгата си „Македония — Швейцария на Балканитѣ" гледа съ презрение на тая безогледна и егоистична тѣхна политика — игнориране сѫществуването и незачитането правата на живѣещитѣ въ Вардарска Македония народностни групировки".

 

Тѣзи думи на бившия гръцки министъръ може да се кажатъ и за цѣлата програма на ВМРО, която винаги се е борила за равноправие на народноститѣ и считала, че независима Македония означава най-правилното разрешение на македонския въпросъ, полезна за всички въ Балканитѣ и въ Европа.

 

 

ХЪРВАТСКИ ОТЗИВЪ

 

В-къ „Кориере дела Сера" отъ Милано, съ дата 9 декемврий 1928 г. предава изявления на д-ръ В. Мачекъ въ полза на македонската автономия.

 

 

ХОЛАНДСКИ ОТЗИВЪ

 

В-къ „Алгеменъ Ханделсблатъ" пише, че ВМРО иска автономна Македония съ Солунъ като столица. Произнася се симпатично за македонскитѣ борци, прибавяйки на края очевидна симпатия за тѣхъ, изразена въ думитѣ: „Шефътъ на тази организация, наследникътъ на прочутия Тодоръ Александровъ, е Иванъ Михайловъ, балканскиятъ орелъ".

 

Такива характеристики, или опредѣлениа за хората на ВМРО за насъ нѣматъ друго значение, освенъ като доказателство, че въ свободния свѣтъ имаше множество мислящи хора, които не считаха тежката и основателна македонска борба като нѣкакво бандитство.

 

 

СРЪБСКИ ОТЗИВИ

 

а) Г-нъ Драголюбъ Йовановичъ, водачъ на лѣвото крило въ сръбската селска партия, и професоръ въ Бѣлградския университетъ, се изказва за цѣлостна, обединена Македония. Но той е привърженикъ и на интегрална Югославия до Черно-море, докато ВМРО пледира за независима Македония, чрезъ която се улеснява евентуално и Балканска федерация.

 

б) Сръбскиятъ владика въ Америка Дионисий публично призна въ издаванитѣ отъ сръбската емиграция въ новия свѣтъ вестници, че Иванъ Михайловъ се борилъ за независима Македония, а не за присъединаване къмъ България. Това той писа следъ втората свѣтовна война и думитѣ му бѣха цитирани въ „Македонска Трибуна".

 

 

ДВЕ ХАРАКТЕРНИ БЪЛГАРСКИ ПРИЗНАНИЯ

 

Наричамъ ги характерни, защото изхождатъ отъ двама прононсирани

 

985

 

 

въ миналото български върховисти, и двамата културни хора и родомъ отъ Македония.

 

Много бивши върховисти сѫ се влѣли въ редоветѣ на ВМРО, възприемайки мисъльта за независима Македония. Но азъ все пакъ посочвамъ следнитѣ две мнения:

 

а) Едното бѣ изказано отъ полковникъ Петъръ Дървинговъ, родомъ отъ Кукушъ, познатъ воененъ писатель въ България. Като дойде за среща съ мене въ дома на Таско Стоилковъ въ с. Кочериново, той въ разговора направи следното тържествено признание:

 

„Страшна пакость бѣше за народа ни, за борбата му, за ефекта въ чужбина, нашата върховистска акция. Не трѣбваше нито единъ човѣкъ да се отдѣля отъ редоветѣ на ВМРО. Ако не вършехме подобни грѣшки, щѣхме може би да дойдемъ до автономия и преди балканската война; и много вѣроятно е да не намѣреха у себе си куражъ политическитѣ фактори, които съвсемъ изоставиха автономията въ 1912 година".

 

Тѣзи думи той произнесе предъ голѣма група видни македонци — генералъ Бояджиевъ, Хр. Силяновъ, д-ръ К.Д. Станишевъ, Никола Стояновъ и прочее, които бѣха дошли да чуятъ мнението на ВМРО, че тъ нѣма никаква охота да преследва „протогеровиститѣ", стига тѣ да се откажатъ отъ пакостнитѣ имъ дѣла.

 

б) Георги Белевъ отъ Охридъ, бившъ директоръ на Солунската реална гимназия, бившъ секретарь на Върховния комитетъ въ София, бившъ нелегаленъ върховистски борецъ, ми писа саморѫчно писмо следъ 1928 г. Най-решително осѫждаше и върховистската дейность и се разкайваше, че е могълъ толкова много да се заблуждава, за да взима живо участие въ нея. Считаше върховизма чисто и просто като борба насочена срещу шансоветѣ и благополучието на българската нация, специално на Македония.

 

*

 

Иделта за автономия на Македония бѣ приета отъ общественото мнение и отъ голѣмитѣ държави като неизбѣжна. Тя бѣ узрѣла преди балканската война, но бѣ изоставена отъ Балканския съюзъ.

 

Ето какво пише проф. Никола Милевъ въ „Ла Ревю Контампоренъ" въ статията си „Неспокойна Македония" (Парижъ, броеветѣ отъ 1 юний и 1 юлий 1923 година):

 

„Автономията бѣ горещо желание на населението. Тя съставляваше политическата програма на оная тайна революционна организация, която, създадена въ 1893 г. въ гр. Рѣсенъ отъ нѣколко български учители, бързо разшири мрежата си върху тритѣ вилаета — Солунски, Битолски и Скопски — и, неуловима, стана тероръ за турскитѣ бейове и кошмаръ за Султана. Следъ нѣколко мѣстни избухвания, едно голѣмо народно възстание избухна презъ августъ 1903 година. Потушено, то постигна, обаче, резултатитѣ, предвидени отъ шефоветѣ, — интервенцията на голѣмитѣ сили. Лека-полека, зблъсквайки се ту съ инерцията, ту съ класическата политика на ловко държание, въ които Портата превъзходствуваше, международниятъ контролъ се разшири все повече. Въ 1908 г., когато младотурската революция сложи край на реформаторската дейность на Франция, Англия, Русия, Италия и Австро-Унгария, голѣмитѣ черти на македонската автономия бѣха вече очертани".

 

986

 

 

Тѣзи черти нещастниятъ Балкански съюзъ се опита напълно да заличи. Но вѣрата, жертвитѣ и настойчивостьта на македонското население, въпрѣки всичко, ще трѣбва да реализиратъ спасителния идеалъ — „Македония за македонцитѣ", който — нека още еднажъ подчертая — носи добрини за цѣлия Балкански полуостровъ.

 

*

 

Въ моята книга „Спомени-II" е споменато и изказаното отъ Карнегиевата анкетна комисия мнение, че най-спасителното решение на македонския въпросъ е било създаването на независима македонска държава.

 

Подчертавамъ и това авторитетно мнение на чужденци, защото и то се е явило публично следъ турския режимъ, т.е, когато ВМРО започна борбата си срещу сръбско-гръцкото робство въ Македония.

 

987

 

 

Приложение № 49

 

БЕЛЕЖКИ ЗА НИКОЛА МИЛЕВЪ

 

 

Роденъ е на 8 май 1881 г. въ село Мокрени, Костурско, а загина на 13 февруарий 1924 г. въ София. Мѫжкото население на това село е отивало на гурбетъ по Турция, България, Америка, Египетъ, за да изкарва хлѣба си; главно млѣкари и хлѣбари сѫ били.

 

Първоначалното си образование Милевъ е получилъ въ селото си, следъ което заминава съ брата си Илия въ Каиро (Египетъ), за да помага на своитѣ въ хлѣбарството. Отъ тамъ баща му го изпраща въ трикласното българско училище при Цариградската семинария. Тамъ е пръвъ по успѣхъ.

 

По препорѫка на учителския съветъ бива зачисленъ като ученикъ, заради отличието му, въ Галата-Сарайския лицей въ Цариградъ. Още въ този лицей е посветенъ въ революционната организащия.

 

Следъ завършване на лицея става учитель въ цариградското българско училище. А една година по-късно е студентъ въ софийския университетъ, въ историко-филологическия факултетъ.

 

Въ София среща стария си приятель Симеонъ Радевъ, тогава редакторъ на вестникъ Вечерна поща": и навлиза въ журналистическото поприще.

 

По препорѫка на професоритѣ отъ университета е командированъ въ Виена за специализация, при проф. Иречекъ и проф. Хансъ Юберсбергеръ. „Ние двамата — Иречекъ и азъ — виждахме у Милева бѫдещия историкъ на България" — писа подиръ смъртьта му проф. Юберсбергеръ. По-късно е изпратенъ въ Ватикана, Венеция, Неаполъ, Флоренция и Берлинъ — за проучване на старитѣ архиви въ връзка съ българската история.

 

Връща се въ България около балканската война, но вече спечелилъ доста връзки съ научни срѣди въ чужбина. Следъ това става професоръ по българска история въ софийския университетъ. Бивалъ е и директоръ на печата въ София, редакторъ и сътрудникъ на вестници.

 

Между трудоветѣ му заслужава да се спомене особено „Католишката пропаганда въ България презъ 17 вѣкъ". Тамъ отлично сѫ изтъкнати личноститѣ на Петъръ Парчевичъ, Богдановъ и други видни българи отъ епохата. Ценна е и студията му „Известия за състоянието на Турция въ края на 18 вѣкъ".

 

Интересна е и книгата му „Фактори на българското възраждане".

 

Директоръ бѣ на в. „Слово" въ София подиръ убийството на Грековъ.

 

За известно време е бивалъ и народенъ представитель въ България.

 

Той бѣ измежду най-убеденитѣ наши обществени ратници, които подържаха, че националното начало стои въ основата на македонски въпросъ. И че всѣко друго схващане подпомага само поробвачитѣ на Македония. Но това не пречеше на Милева да съумява да отдѣли македонския въпросъ отъ въпроситѣ на българската държава. Нито държавата България да върши нѣщо противъ македонското освободително движение, нито последното да допринася за рушенето на държавата — ето основната линия, по която Милевъ знаеше отлично да бѫде полезенъ на Македония и на българщината.

 

988

 

 

Признавайки дарбитѣ му, Александъръ Стамболийски взе и Милева на конференцията въ Женева и Лондонъ подиръ първата свѣтовна война.

 

На проф. Милевъ нѣкои предлагаха да стане министъръ на външнитѣ работи следъ преврата въ България на 9 юний 1923 година. Той отказа категорически, смѣтайки, че съ отказа си е по-полезенъ на българщината и на Македония.

 

989

 

 

Приложение № 50

 

Яне Сандански на заплата при младотурцитѣ

 

Пояснение :

 

Г. Делиорманъ известяваше въ писмата си, че въпросната малка книга (всичко 48 страници) отъ Ахмедъ Хамди Бей е печатана тайно отстрана на „Османлѫ Xаласкяранъ Джемиети", и то по примитивенъ начинъ, защото сѫ се опасявали да дадатъ рѫкописа въ нѣкоя печатница. Авторътъ на книгата е бивалъ капитанъ въ двадесеть и първия артилерийски полкъ, първа батарея — „Сахра топчу йирми биринджи бйолюю Куманданѫ Къдемли Юзбаши Ахмедъ Хамди".

 

Книгата носила заглавие „Причинитѣ за погрома на османската армия и албанцитѣ". Книгата въ сѫщность е принадлежала на частната библиотека на богатия журналистъ и издатель Хаккѫ Таръкъ. Той подарилъ тая си библиотека на турската Народна Библиотека.

 

На края на книгата билъ ударенъ печатъ съ червено мастило, кръгълъ, въ които стоело написано названието на тайната организация.

 

990

 

 

 

Приложение № 50-а

 

 

991

 

 

Приложение № 50-б

 

 

992

 

 

Приложение № 50-в

 

 

993

 

 

Приложение № 50-г

 

 

994

 

 

Приложение № 50-д

 

 

995

 

 

Приложение № 50-е

 

 

996

 

 

Приложение № 50-ж

 

 

 

Приложение № 50-з

 

 

997

 

 

Приложение № 50-и

 

 

998

 

 

 

Приложение № 51

 

ЧУЖДИЯТЪ СВѢТЪ И МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОСЪ

(Мнения на политици, общественици, професори, журналисти и пр.)

 

 

МНЕНИЯ НА ФРАНЦУЗИ

 

Списанието „Ревиз Ентернасионалъ дьо ла Кроа Ружъ" публикува презъ м. ноемврий 1925 г. доклада на г. Люсиенъ Крамеръ, членъ на Комитета на Червения Кръстъ, върху положението на бѣжанцитѣ въ България.

 

Г. Крамеръ е обиколилъ страната отъ северъ до югъ, и отъ изтокъ до западъ, и е посетилъ „селата на смъртьта", кѫдето измиратъ цѣли населения, както той самия констатира въ доклада си. Следъ като е видѣлъ страхотната мизерия на бѣжанцитѣ г. Крамеръ, сѫщо както г. Вандервалде, се провиква: „Когато видѣхме мизерията на бѣжанцитѣ въ България, ние помислихме, че сме въ Ада на Данте. Това е истински европейски скандалъ, който не може повече да е толериранъ".

 

Въ Ямболъ, Къзълъ-Агачъ, Кавакли на Черно Mоре, въ Пловдивъ, въ Станимака, навсѣкѫде, кѫдето има бѣжанци, мизерията е страшна. Тѣ не сѫ могли да взематъ съ себе си нито добитъка си, нито земедѣлския си инвентаръ. 7-8 членни семейства трѣбва да живѣятъ въ малки колиби, кѫдето нѣма въздухъ и никакво удобство. 50000 души се борятъ срещу маларията въ областьта Бургасъ. Въ с. Костантино една майка плаче 5-тѣ си сина. Въ с. Алакария 70 семейства живѣятъ въ кошаритѣ заедно съ добитъка. Не е чудно тогава, че 65 на сто отъ бѣжанцитѣ загинаха. Въ Анхиало има повече отъ 1500 души безъ покривъ. 40 хиляди семейства се нуждаятъ отъ жилища и инвентаръ.

 

Въ името на 44 национални дружества на Червения Кръстъ и на 39 правителства, Комитета на Червения Кръстъ подканва да се направи международенъ заемъ.

 

(Справка в. „Нувелъ Маседониенъ". 15 ян. 1926 г.)

 

*

 

Полуседмичника „Льо Карийонъ" (Звънъ), издаванъ въ Остенде, въ броя си отъ 28 януарий 1928 г. публикува статия за македонския въпросъ, въ която между другото се казва:

 

«Македонскиятъ въпросъ, напримѣръ, е една отъ балканскитѣ проблеми, която крие най-голѣма опасность за Европа. Безъ съмнение, неговото значение се подценява, защото въ странство притежаватъ слаби сведения за Македония».

 

Следъ като напомня днешното положение въ Македония и борбата, която води ВМРО и въ която борба падатъ най-достойнитѣ македонски синове, статията залкючава:

 

«Има неправди за поправяне, между които неоспоримо личи македонската неправда».

 

*

 

„Клубъ Ентернасионалъ д'етюдъ" е организиралъ конференция, на която е говорилъ проф. Робертъ Пелетие. Проследилъ въ сказката

 

999

 

 

си историята на балканскитѣ народи, като изрично е защитилъ каузата на българитѣ.

 

(Съобщава „Ла Маседоанъ", Женева, 10 май 1929 г.)

 

*

 

Френскиятъ вестникъ „Ла Bоа" отъ 8 септемврий 1929 г. пише:

 

«Македонскиятъ въпросъ е едно трагично събитие съ почти непоправими последствия. Нека разгледаме по-кротко този македонски въпросъ, по който се излѣ много мастило, много кръвь, и по който още толкова кръвь може да се излѣе, ако не се разреши по начинъ, който да задоволява въжделенията на македонцитѣ».

 

*

 

Въ една статия проф. Жоржъ Ренардъ въ „Депешъ дьо Тулузъ" отъ 19 юний 1930 г. пише:

 

«Държавниятъ превратъ, който се извършва въ Ромъния, не прави за улесняването на умиротворението въ това гнѣздо на разпри. Но въ балканската область, която е една вулканическа область, опаснятъ пунктъ, вѣрвамъ, е другаде.

 

Касае се да се знае, дали правителството на Бѣлградъ ще бѫде достатъчно мѫдро и достатъчно способно, за да даде на хърватитѣ, черногорцитѣ, на далматинцитѣ и особено на македонцитѣ, които сѫ най-измѫчени и най-обезнадеждени, дозата на автономия, която единствено може да позволи на тѣзи населения, чието минало, езикь, религия, интереси сѫ различни, да живѣятъ и да се развиватъ въ добро разбирателство».

 

*

 

Списанието „Вю" отъ Парижъ въ броя си отъ 18 февруарий 1931 г. публикува една интересна анкета за всички оспорвани граници въ Европа, придружена съ географски карти. Ние намираме тамъ на първо мѣсто картата на Македония и, като първа область раздѣлена съ оспорвани граници въ Балканския полуостровъ.

 

*

 

„Ла Репюбликъ" отъ 23 февруарий 1931 г. помѣства статия отъ г-жа Нелиа Павлова, кѫдето тъ разглежда българо-югославскитѣ отношения. Констатирайки, че тѣзи отношения сѫ ако не сърдечни, най-малко коректни, тя прибавя:

 

«Едно сърдечно приятелство не ще може никога да сѫществува между дветѣ страни, докато македонския въпросъ не бѫде решенъ. Този въггросъ отъ първостепенна важность е изкопалъ една дълбока пропасть между двата братски народа.

 

Никой не иска по-добро отъ идването на крайната цель, която е балканската федерация. Но за нещастие, всѣки изминатъ день човѣкъ вижда ясно да се очертава въ тази фаза идеята за югославския империализъмъ върху полуострова».

 

*

 

По покана на македонскитѣ студенти, следващи въ Страсбургския университетъ, Франция, на 16 априлъ 1931 г. г-нъ Жоржъ Десбонъ,

 

1000

 

 

виденъ парижки адвокатъ и отличенъ защитникъ на правата македонска кауза въ Франция, държалъ сказка на тема: „Македонскиятъ въпросъ". Събранието било председателствувано отъ професора по литература въ Страсбургския университетъ, г. Троншонъ. Между присѫствуващата отбрана публика били и генералъ Брекардъ, воененъ управитель на града, декана на правния факултетъ, г. Дюкенсъ, секретаря на ректора на университета, представители на пресата и пр. Г-нъ Десбонъ говорилъ около два часа. Той свършилъ речьта си съ следнитѣ думи:

 

«Има една Македония, която страда, която се бори за своитѣ права като народъ. Ние сме длъжни да й се притечемъ на помощь, да я извадимъ отъ тежкото положение, въ което сѫ я поставили несправедливитѣ мирни договори, ако искаме да избѣгнемъ събития подобни на тия отъ 1913-1914 год.».

 

*

 

Парижкиятъ вестникъ „Ла Волонте" отъ 1 мартъ 1932 г. пише следното:

 

«Трагичното положение на Македония, раздѣлена на три части отъ България, Гърция и Сърбия, не може да остави никого индеферентенъ. Въ тази страна, която искатъ да денационализиратъ и кѫдето цари терорътъ, най-малкиятъ политически инцидентъ приема най-голѣми и тежки размѣри».

 

*

 

На 10 мартъ 1932 г. въ дружеството на ученитѣ, Географско-Търговското дружество въ Парижъ е дало голѣмъ банкетъ, на който известниятъ приятель на Македония, Жоржъ Десбонъ, е произнесълъ речь за положението на източна Европа. Като е говорилъ за стопанския интересъ на французкия търговски свѣтъ къмъ тая часть на Европа, той логично е свързалъ тоя интересъ съ необходимостьта отъ спокойствие и миръ, единственитѣ гаранции за една трайна търговия. Той е посочилъ, че докато македонския въпросъ не получи едно разрешение задоволително за волята на македонския народъ, дотогава мирътъ ще бѫде заплашванъ, а това ще създава винаги причини за единъ ненормаленъ търговски обменъ съ източна Европа.

 

*

 

Г-нъ Леонъ Ламушъ, голѣмиятъ приятель на Македония, посѣти Горна-Джумая, кѫдето на 1 ноемврий 1933 г. бѣ прогласенъ за почетенъ гражданинъ, въ присѫтствието на много негови почитатели. По случаятъ той е произнесълъ речь въ защита на борящитѣ се и поробени македонски българи.

 

*

 

Г-нъ Едуардъ Ерио, бившъ министъръ-председатель, може би най-авторитетниятъ политикъ на Франция между дветѣ свѣтовни войни, посети България презъ 1933 година. На 22 ноемврий с.г. той държа сказка въ Парижъ, въ залата на Гаво, върху това свое пѫтуване. Изтъкна, че само македонскиятъ въпросъ е, който е ключа на българската политика, по време на войнитѣ и преди това. Той не упрѣкна България за влизането й въ първата свѣтовна война; нито каза нѣщо противъ

 

1001

 

 

македонската борба. Но заяви, че трѣбва да се побърза съ разрешаването на македонския въпросъ.

 

 

МНЕНИЯ НА ГЕРМАНЦИ

 

Подъ заглавие „Македонскиятъ парламентъ" в. „Мюнхенеръ Нойе Нахрихтенъ" отъ 19 февруарий 1931 г. публикува една кореспонденция отъ София, отъ г. Ев. Норманъ, по поводъ деветия конгресъ на македонската емиграция, кѫдето той казва:

 

«Този, които познава европейската парламентарна дейность, съ своитѣ партийни и своитѣ лични антагонизми, трѣбва да е билъ зачуденъ отъ дисциплината, която царува между стотицитѣ македонски делегати. Касаеше се за едно единодушие, което не бѣ само плодъ на дисциплината, но което почиваше върху убеждението, че единствения изходъ отъ положението, създадено отъ договоритѣ на Букурещъ и Ньоий, се крие въ единодушната дейность на македонцитѣ срещу потисницитѣ сърби и гърци.

 

Въ Европа сѫ твърде наклонни да третиратъ съ известна лекота македонския въпросъ. Това е, което стана на Конгреса въ Берлинъ и после презъ нѣколкото войни на Балканитѣ. Македонскиятъ въгросъ е днесъ по-изостренъ отъ всѣкога».

 

*

 

Професоръ Хенри Зее пише следното до „Ла Маседоанъ" (1931 г.):

 

«Господинъ Директоре,

 

Азъ разбирамъ цѣлата важность на македонския въпросъ и на въпроса за Балканитѣ изобщо.

 

Лично, изглежда ми, че на този въпросъ не може да има мирно разрешение вънъ отъ демократическитѣ принципи, чиито произходъ идва отъ френската революция. Самитѣ народи сѫ, които трѣбва да решатъ своята собствена сѫдба. Правата на националнитѣ малцинства трѣбва да бѫдатъ гарантирани и поставени подъ наблюдението на Обществото на Народитѣ.

 

Изглежда ми сѫщо, че народитѣ на Балканитѣ иматъ всички помежду си голѣми сродства, като се разглеждатъ цивилизацията или социалната структура. Всѣка борба между тѣхъ може да има само единъ братоубийственъ характеръ. За тѣхно добро, и за каузата на мира, ние трѣбва, впрочемъ, да желаемъ установяването на една балканска федерация, която сама ще може по-късно да влѣзне въ рамкитѣ на единъ голѣмъ европейски съюзъ».

 

*

 

Д-ръ Фердинандъ Кулъ, роденъ въ Клагенфуртъ (Каринтия) е училъ въ Грацъ древни езици и германистика. Той е почетенъ гражданинъ на Грацъ, чийто университетъ му е далъ два пѫти докторска титла за дългогодишна научна дейность. Въ женевския в. „Ла Маседоанъ", въ 1931 г., той писа следното:

 

«На хората, които презъ 1919 г. се събраха, за да създадатъ по диктаторски начинъ разнитѣ договори за миръ (които заслужаватъ това име сѫщо тъй малко, както и създаденото отъ тѣхъ О. Н. не заслужава своето име), липсваха най-елементарнитѣ познания по биология, сир. по науката на живота, както и всѣко чувство за понятията справедливость и свобода на народитѣ, макаръ че тѣзи думи имъ бѣха постоянно въ устата. Вследствие на това, чрезъ дѣлата си тѣ направиха за присмѣхъ предъ цѣлъ свѣтъ принципитѣ за самоопредѣлението на народитѣ, защищавани отъ председателя Уйлсонъ. Народитѣ, които не се ползуваха съ благоволението на силнитѣ държави, нѣмаха право дори да избератъ сами имената на новообразуванитѣ държави. Австрия биваше да се казва само Йостеррайхъ,

 

1002

 

 

а не Дойчъ-Иостеррайхъ. Името Македония бѣ зачертано съвсемъ въ историята. На Балкана сърбитѣ можеха да бѫдатъ сами господствуващиятъ народъ въ държавата и станатъ господари надъ хървати, словенци, македонци, албанци, унгарци, нѣмци и ромъни и можаха да си позволятъ опита да асимилиратъ чрезъ силата на администрацията и орѫжието всички жители на страната, които имъ бѣха дадени по картата, но които въ расово и културно отношение се различаватъ напълно отъ тѣхъ. Сѫщо така и на чехитѣ бѣха придадени на асимилиране словаци, унгарци, карпатски руси и нѣмци. Всичко това ставаше естествено, ужъ отъ хуманность и справедливость. Пакъ подъ предлогъ на сѫщитѣ тѣзи принципи и въ името на «правото» псевдодържавницитѣ и гарантитѣ на «договоритѣ» раздробиха Македония на кѫсове. А тѣ трѣбваше да разбератъ отъ едновремешната подѣлба на Полша между три велики сили, че нѣкои страни могатъ да бѫдатъ разкѫсани за известно време, но това не може да става съ народитѣ. У македонцитѣ, както и у хърватитѣ, живѣе първобитна сила на единъ способенъ и храбъръ селски народъ, който има задъ себе си едно дълго историческо минало и културно развитие. Това е една сила, която може да издържи и най-голѣмия натискъ докато дойдатъ по-добри дни. Тѣзи хора не сѫ заразени ни най-малко отъ оня фалшивъ пацифизъмъ, въ който англичани и френци искатъ да обвиятъ останала Европа и на първо мѣсто нѣмцитѣ, следъ като самитѣ тѣ поставиха за сега въ сигурность своята плячка. Ако тѣ говорятъ днесъ за толкова «необходимия» миръ, то е защото искатъ да създадатъ единъ видъ гробищно спокойствие за старитѣ противници подъ знамето на Паневропа, което иска да носи Франция. Но Божиитѣ мелници мелятъ бавно; тѣ работятъ наистина бавно, но сигурно. На всѣки миръ, който е изграденъ върху насилие, лъжи, лицемѣрие и несправедливости и е насоченъ срещу всички закони на живота, липсватъ способностъ и сили за дълготрайность. Първитѣ признаци на слабость на най-новия миръ, създаденъ презъ 1919 г., ще се прояватъ навѣрно на Балканския полуостровъ.

 

Председательтъ Уйлсонъ извърши нѣкои голѣми грѣшки въ Франция, но неговиятъ зовъ къмъ културнитѣ народи въ свѣта за свободно самоопредѣление на народитѣ по отношение на тѣхния държавенъ животъ бѣше едно дѣло, което ще продължава да указва въздействие, докато сѫдбинитѣ на Европа бѫдатъ поети отъ други държавници, които ще иматъ по-дълбоко разбиране на истинския миръ, отколкото държавницитѣ, които създадоха насилнишкитѣ договори».

 

*

 

Излизащиятъ въ Прага нѣмски вестникъ „Тагесботе", въ броя си отъ 8 ноемврий 1934 г., публикува уводна статия отъ специалния си кореспондентъ въ Югославия д-ръ X. К., въ която авторътъ се спира върху вѫтрешното положение на Югославия. Пише между другото:

 

«За да бѫде пълна сѫщинската югославянска проблема, трѣбва да се отправятъ очитѣ къмъ една область, която лежи вънъ отъ нейната централна територия; върху една часть, кѫдето между териториитѣ на сърби, българи, гърци и албанци, лежи земята, която отъ столѣтия носи кървавитѣ следи на историята: Македония. Недовѣрието е лозунга на тѣзи хора, които сѫ имали десетки владетели; недовѣряващи се на всички и винаги съ право, както историята учи.

 

Тази часть, която биде присъединена къмъ Югославия, а при това загуби своето име и стана «южна Сърбия», е ябълката на раздора между Югославия и България . . . България иска да добие областьта, Югославия я притежава; но тя се владѣе отъ ВМРО».

 

 

АНГЛИЙСКИ МНЕНИЯ

 

Споредъ едно съобщение отъ Парижъ, печатано въ „Ню-Йоркъ Таймсъ" на 10 октомврий 1927 г., въ резултатъ на разговори между френския и английски министри на външнитѣ работи — Бриянъ и

 

1003

 

 

Чемберлейнъ — инструктирани сѫ пълномощнитѣ министри въ София да поискатъ отъ българското правителство да вземе мѣрки да не се повтарять четнишкитѣ нападения въ Mакедония.

 

Въ сѫщото време бѣлградскитѣ представители сѫ били инструктирани да препорѫчатъ на сръбското правителство умѣреность.

 

И вестникътъ пише:

 

„Признато е между това, че независимитѣ македонски организации въ Македония, които сѫ се заклели да изтръгнатъ и освободятъ македонскитѣ земи отъ рѫцетѣ на гърцитѣ и сърбитѣ, едва ли сѫ подъ контрола на София".

 

*

 

Дипломатическиятъ сътрудникъ на лондонския в. „Дейли Телеграфъ" — съобщава се въ една телеграма отъ Лондонъ до в. „Политика" (Бѣлградъ, 10 юлий 1928 г.) — настоява, въпрѣки опроверженията отъ София, че отговаря на истината неговото първо съобщение за това, че българското правителство е искало отъ Бѣлградъ да се сключи българо-сръбски договоръ за приятелство и арбитражъ, като въ замѣна на това се дадатъ автономни права за българското население въ сръбската часть на Македония. Този сътрудникъ на „Дейли Телеграфъ" пишелъ, че формално не било направено въ Бѣлградъ подобно съобщение, но постигнатъ билъ контактъ за това съ Бѣлградъ. Прекѫснали се били разговоритѣ поради страхътъ на сръбското правителство да не би и хърватитѣ да искатъ за себе си права, каквито би се дали на българското население въ Македония. Френската дипломация работела за сключване на подобенъ българо-сръбски договоръ, за да осуети сключването на турско-български договоръ, за което усилено работела италиянската дипломация.

 

Колко истина има въ съобщението на тоя кореспондентъ, е другъ въпросъ. Важното е, че въ тоя случай по срѣдата се явява Македония.

 

*

 

Въ голѣмото илюстровано английско списание, което излиза въ Лондонъ „Дѫ Ориентъ Обсървъръ" е помѣстена въ книжка пета една обширна студия по македонския въпросъ отъ г. Прийстъ. Въ нея авторътъ съ най-ласкави думи описва борбата на македонскитѣ българи за правда и свобода. Цѣлата студия е пропита съ съчувствие къмъ страданията и копнежитѣ на македонскитѣ българи. Тя е илюстрирана съ нѣколко снимки, между които и портрета на македонския апостолъ революционеръ — Дамянъ Груевъ.

 

 

АМЕРИКАНСКИ МНЕНИЯ

 

„Ню-Йоркъ Таймсъ" съобщава, на 20 априлъ 1927 г., че Г. П. Гучъ, професоръ по история въ Оксфордския университетъ въ Англия и единъ отъ редакторитѣ на официалнитѣ документи на английското външно министерство е говорилъ предъ учителитѣ и свършващитѣ студенти по политическото положение въ Европа. Той особено се спрѣлъ на бесарабския и македонски въпросъ. Между другото казалъ: „Македонския въпросъ ще се уреди само когато България и Сърбия

 

1004

 

 

дойдатъ по този въпросъ до съгласие за образуване на една федерациа, която ще премахне възможноститѣ за близки усложнения и горчивитѣ спомени отъ 1913 година и отъ свѣтовната война".

 

*

 

Въ отговоръ на едно писмо съ което Националния комитетъ на македонската емиграция въ България е благодарилъ на американския общественикъ Карлайлъ Веръ, за проявения отъ него интересъ къмъ македонската участь, последния е казалъ между другото:

 

«Твърде често се разпространява отъ известни срѣди, ангажирани въ малтретиране на Македония, баснята, че «нѣма вече македонски въпросъ». Лица и учреждения въ странство сѫ въвеждани въ заблуждение, какво гарантиранитѣ чрезъ тържествени договори реформи сѫ осѫществени вече. Обаче, при съпоставяне на сегашното и предишно управление въ Македония съ онова въ другитѣ страни, гдето живѣятъ македонци, може да се добие една вѣрна представа за тиранията, подъ която живѣятъ днесъ македонцитѣ въ Македония и да се види въ живи краски сѫщностьта на македонския въпросъ, който и днесъ е до толкова въпросъ отъ свѣтовенъ интересъ, колкото той бѣ такъвъ и следъ подписването на Берлинския договоръ».

 

(Справка «Македонска Трибуна» отъ 29 септ. 1927 г.).

 

*

 

Подъ заглавие „Македония не е на картата, но се бори за свобода", г-нъ У. К. Келси помѣства въ в. „Дитроитъ Нюсъ" отъ 15 януарий 1928 г. дълга и интересна статия.

 

Авторътъ като споменава, че въ всѣка важна европейска държава и въ Съединенитѣ Щати има единъ македонски комитетъ, който работи за македонската свобода, твърди че това е така защото сѫществува една Македония. Като дава границитѣ й, и какъ е раздѣлена, той казва:

 

«Македония продължава да иска автономия.

 

Тази область, която се казва Македония, е една смѣсица отъ народи и вѣри. Най-главниятъ елементъ е българскиятъ. Има още гърци, турци, албанци, куцовласи и евреи. Съвсемъ малко сърби (?-б.р.) въ северозападния край. Има и още малко цигани...

 

Нйойскиятъ договоръ следъ последната война, не донесе никаква сполука за македонцитѣ. Вѣрно е, че за тѣхъ се опредѣлиха повече гаранции, но тия гаранции очевидно сѫ останали безъ значение. И Гърция и Сърбия сѫ забранили българскитѣ училища и се опитаха да унищожатъ националното движение ...

 

Но и македонскитѣ водители не искатъ друго, а само една автономна държава, подъ протекцията на нѣкоя велика сила — една държава, която евентуално би могла да остане ядка на една Балканска федерация. И тѣ сѫ решили да не престанатъ да се борятъ, докато не добиятъ тая автономия».

 

*

 

Индианаполскиятъ в. „Старъ" въ броя си отъ 12 априлъ 1928 г. печати редакторска статия, въ която, като взима поводъ отъ сключения договоръ за приятелство между Атина и Букурещъ, казва:

 

«Едно приятелско разрешение на македонския въпросъ би осигурило най-скоро мира на Балканитѣ чрезъ създаване на една македонска държава, която би дала автономни права на населението на тази безпокойна

 

1005

 

 

область. Трѣбва да се направятъ известни отстѫпки въ интереса на потиснатитѣ малцинства, които сѫ лишени отъ училища и религиозна свобода и дори отъ правото да си служатъ на своя собственъ езикъ».

 

*

 

„Въ последнитѣ броеве на вестника ние дадохме една статия, написана отъ професорътъ по политически науки въ Витембергъ Калиджъ, въ Спрингфилдъ, Охайо, и публикувана въ спрингфилдския в. „Дейли Нюсъ Сънъ" върху Македония, нейнитѣ страдания, борбата й, и правата й за свобода; сѫщо предадохме въ една дописка отъ спрингфилдската ни организация нѣколко пасажа отъ речьта, която проф. Крюгеръ произнесълъ въ насърдчение на борбата ни за извоюване на свобода за Македония, на една вечеринка, устроена отъ организацията ни въ Спрингфилдъ.

 

Ние сме повече отъ сигурни, че всѣки родолюбивъ македонецъ, който е прочелъ въ „Македонска Трибуна" ония, казани отъ професора за Македония правдиви думи, ще да е пожелалъ да си представи образа на този благороденъ човѣкъ, който е открилъ сърдцето си за страданията на отечеството ни; видѣлъ трагедията на македонската участь и разбралъ основанията, защо македонцитѣ отъ цѣлъ свѣтъ се борятъ съ Атина и Бѣлградъ.

 

Ние тукъ даваме снимка отъ образа на проф. Ф. К. Крюгеръ. Съ приятность всѣки македонецъ ще спре погледъ на лицето на този приятель на Македония и ще го запечата въ сръдцето си съ благодарность.

 

Професоръ Ф. Крюгеръ е прекаралъ детинството си въ Източна Индия, юношеството си — въ Германия, а зрѣлитѣ си години — въ С. А. Щати. Свършилъ е гимназия въ Германия . . . Билъ е преподаватель въ Калифорния Стейтъ Юнивърсити, въ Мидландъ Калиджъ и въ университета въ Омаха, следъ което, на 1923 г., става професоръ въ Витембергъ Калиджъ въ Спрингфилдъ, Охайо.

 

Миналата година той е билъ единъ отъ американскитѣ професори, които били изпратени въ Европа въ за.мѣна на тамошни, за временно четене на лекции въ университети. Проф. Крюгеръ билъ изпратенъ въ Германия и тамъ — въ Гйотингенския университетъ челъ лекции два семестра по американско управление и дипломация. Той сѫщо е челъ, като гостъ-лекторъ, лекции и въ Берлинския университетъ за политика, въ Франкфуртския университетъ, въ Данцингъ, въ Софияския държавенъ университетъ и другаде.

 

Той е направилъ по това време пѫтуване съ цель за проучаване условията по всички срѣдно-европейски страни. включително Сърбия и България".

 

(Изъ „Македонска Трибуна", Индианаполисъ, 21 ноем. 1929 г.).

 

*

 

Вестникъ „Чикаго Трибюнъ" печати следната дописка отъ г. Робертъ Сейджъ:

 

«София, България 29 ноемврий 1929 г. — Познати въ чужбина главно като народъ отъ хладнокръвни убийци, македонцитѣ сѫ въ сѫщность симпатични

 

1006

 

 

идеалисти, които гледатъ на своя животъ и на живота на своитѣ противници като на нѣщо отъ малко значение въ сравнение съ идеала имъ за свобода. Единъ народъ безъ отечество, тѣ сѫ може би най-фанатичнитѣ националисти въ свѣта».

 

*

 

Видниятъ американски журналистъ Франкъ Саймондсъ писа презъ 1934 г., че причина за война могатъ да бѫдатъ областитѣ Елзасъ и Лотарингия, Триестъ, Македония.

 

(Справка „Македонска Трибуна" отъ 5 априлъ 1934 г.)

 

*

 

Американски вестници надълго писаха върху македонската борба и ВМРО въ връзка съ станалия въ България воененъ превратъ на 19 май 1934 година.

 

 

«Споразумение съ Югославия е възможно само ако новото българско правителство може да потисне страшната вѫтрешна македонска организация, водена отъ страшниятъ Иванъ Михайловъ, най-обичаниятъ, опасенъ и мразенъ човѣкъ на Балканитѣ. Михайловъ е име на тероръ за три правителства, въпрѣки че неговитѣ македонци симпатизатори го казватъ Ванчо (Джакъ) или «Малкия». ВМРО, както неговата организация се нарича неофициално, е една тайна революционна организация, която въ продължение на 50 години се е борила за свободата на Македония и е подържала Балканитѣ въ безпокойство . . .

 

Въпрѣки, че странитѣ сѫ въ миръ, всѣки единъ, който е забелѣзанъ да мине границата е стрелянъ. (Азъ знамъ това, защото насмалко щѣхъ да бѫда застрелянъ самия, когато предложихъ американския паспортъ на единъ югославянски часовой). Въпрѣки, че всичко, което могатъ, правятъ югославянитѣ, обаче, хората на Михайловъ се изплъзватъ.

 

Михайловъ е слабъ, жилавъ човѣкъ, съ голѣма интелектуална сила и лично обаяние. Дори въ своитѣ груби планински дрехи, въ своя нелегаленъ лагеръ той е така вежливъ, както всѣки булевардеръ; обаче, той е решително суровъ, когато се касае да прави нѣщо за да освободи Македония. Когато азъ го интервюирахъ преди нѣколко години, той ми каза, че всички срѣдства, добри или лоши, сѫ оправдани за свободата на неговата родина; че политическото убийство е едно патриотично и морално задължение ...».

 

*

 

Проф. Артуръ Андрюсъ, професоръ по славянска история и история на близкия изтокъ въ университета въ Вермонтъ (Щатитѣ), изпраща статия до „Ла Маседоанъ". Между другото пише:

 

«Има нѣкои, които сѫ отчаяни отъ едно решение на македонския въпросъ, заявявайки, че само едно чудо може да сближи различнитѣ интереси. Ние не се включваме въ това число. Даже ако това е възможно, сѫщо така е възможно да се каже, че и чудото трѣбва да стане, понеже този въпросъ трѣбва да бѫде решенъ и «правилно решенъ». Фактътъ е, че времето е много благоприятно за решаването на този въпросъ за много десетилѣтия, ако не и столѣтия . . .».

 

 

КАНАДИЙСКИ МНЕНИЯ

 

Въ броя си отъ 9 октомврий 1929 г. на излизащия въ Торонто, Канада, в. „Ди Мейлъ ендъ Импайъръ" е напечатана една дълга, специална за вестника дописка отъ Парижъ въ които се казва:

 

1007

 

 

«Единъ новъ типъ граница, съ 15 мили мъртва зона, ще бѫде установена между България и Югославия, ако сърбитѣ сполучатъ да докаратъ работата до това. Тази зона ще бѫде разорѫжена и ще бѫде подъ надзора на българската и сръбската полиция.

 

Това е въ сѫщность една ловка акция за обезорѫжаване на македонцитѣ и за туряне край на македонския блѣнъ за независимость. Това се прави съ надежда да се свърши съ комитаджиитѣ.

 

Но съ това не се постига напредъка за умиротворение на Балканитѣ, като би могло да се очаква.

 

Всѣки на югъ отъ Дунава знае, че тази «мъртва зона» ще бѫде гробътъ на македонската независимость. Ето защо българското правителство не се съгласи. Македонцитѣ въ Българви не му позволиха да се съгласи ...

 

Както Балканитѣ сѫ раздѣлени, една независима Македония сѫщо би създала едно положение, което предварително се вижда на кѫде би избило. Македонцитѣ винаги сѫ били по-близо до българитѣ, отколкото до които и да е друтъ тѣхенъ съседъ. Тѣ не искатъ да бѫдатъ подъ българитѣ, но ако сѫ свободни да избиратъ тѣ биха се съюзили съ българитѣ. Тѣ биха хвърлили една политическа преграда презъ южнитѣ Балкани тъкмо гдето лежи планинската преграда. То би раздѣлило Югославия отъ Гърция и би съединило България съ Адриатическо море. При италиянския контролъ надъ Албания стратегическото значение на такава една преграда е достатъчно ясно навсѣкѫде, но на Балканитѣ всѣки човѣкъ го знае.

 

Сърбитѣ желаятъ «мъртвата зона», за да раздѣлять своитѣ македонци отъ ония въ България.

 

*

 

Торонтскиятъ вестникъ Глобъ" отъ 16 ноемврий 1932 г. въ една уводна статия се спира върху французкиятъ планъ за обезорѫжението, представенъ миналата седмица въ Женева... Между другото въ статията се казва:

 

«Нито единъ планъ за обезорѫжаване на народитѣ не може да бѫде справедливо разгледанъ, докато не се види какъ той би се приложилъ къмъ нѣкои отъ днешнитѣ опасности. Ако въ следващитѣ нѣколко години въ Европа се обяви нова война, тя най-сигурно ще започне или до така наречениятъ полски коридоръ, или пъкъ въ Македония, отъ която България, Сърбия и Рърция притежаватъ по едно парче земя, населено съ едно мѫжествено, свободолюбиво население, решено да извоюва своята независимость.

 

Една война започната въ кое да е отъ тѣзи две мѣста би въвлѣкла Франция, Германия и Италия както и други държави. Може би не повече отъ 1000 канадийци иматъ една ясна представа за македонскиятъ въпросъ, които ще подпали барутниятъ складъ на Балкана».

 

*

 

Излизащиятъ въ Торонто вестникъ „Дейли Старъ" въ броя си отъ 15 мартъ 1933 г. помѣства една кореспонденция отъ Парижъ отъ видния журналистъ и публицистъ англичанинъ Пиеръ ванъ Паасенъ, въ която между другото се пише и следното:

 

„. . . Хърватитѣ искатъ федерация, сѫщо словенцитѣ, сѫщо босненцитѣ и македонскитѣ българи. Тѣ претендиратъ за равенство съ сърбитѣ, които до сега сѫ управлявали страната, като да бѣха господари. Политическитѣ убийства сѫ обикновено явление

 

1008

 

 

въ Югославия. Тамъ нѣма освѣтляващо обществено мнение. Запретена е и най-малката проява на демократична мисъль. Земедѣлската криза е достигнала унищожителни размѣри. Има букваленъ гладъ, дължимъ на неурожай. Недоволството расте. Армията, последната надежда на Александъръ, става несигурна. Нисшитѣ офицери сѫ на страната на народа. Вмѣсто да обърне лице къмъ дома си, управляващата военна клика ще предпочете една малка успѣшна война, за да отклони вниманието.

 

Къмъ коя посока Сърбия ще потърси тази възможность ? Италия, Ромъния, България ? И когато тя се нахвърли въ подобна война ще ли бѫде тя така успѣшна, както бѣше последниятъ нейнъ заговоръ, който хвърли свѣта въ пламъци и увеличи трикратно нейната територия ? На тѣзи въпроси историята ще отговори и ще бѫде нуждно да се отговори скоро".

 

 

ИТАЛИАНСКИ МНЕНИЯ

 

Излизащиятъ въ Милано вестникъ „Пополо д'Италия" отъ 26 ноемврий 1927 г., помѣства, подъ заглавие „Югославия затворъ на народитѣ", една дописка отъ Бѣлградъ отъ своя кореспондентъ Пиеро Парини, въ която се казва:

 

„Югославия се роди всрѣдъ оставилия печална слава „Комитетъ за потиснатитѣ народи", възникналъ презъ 1917 год. въ Парижъ, който групираше сърбитѣ, нѣколко хървати и чехитѣ и къмъ който се присъедини глупаво либерална и официална Италия. . . . Смѣшната игра въ историята на тая работа се състои въ факта, че сѫщата тая Югославия, възникнала подъ патронажа на комитета за „потиснати народи", е станала истински затворъ за етническитѣ малцинства, които я съставляватъ. Съглашението е предало съ обвързани рѫце и нозе на жандармерийска и азиятска Сърбия повече отъ 12 различни и компактни етнически групи. Съ Македония ще се занимая въ друга статия, защото време е да се обърне внимание на цивилизования свѣтъ върху това, което става въ тая страна, кѫдето нѣма вече човѣщина и граждански животъ. Ежедневно тамъ ставатъ работи, които правятъ човѣка да изтръпва отъ ужасъ".

 

*

 

Римскиятъ в. „Имперо" отъ 17 май 1928 г. публикува дописка отъ Битоля отъ свои специаленъ пратеникъ въ Македония. Между другото въ дописката се казва:

 

«Експериментитѣ и системитѣ, прилагани отъ сръбската власть въ Македония за никого не сѫ полезни; населението е станало съвсемъ мълчаливо; изглежда като че се е затворило въ себе си, въ собственото си нещастие. Въпрѣки това, всѣки, който се спира върху дребнитѣ нѣща, дребни, но толкова по-значителни: единъ погледъ размѣненъ съ нѣкой старецъ, или съ нѣкоя девойка съ хубави и интелигентни очи, или единъ най-кратъкъ полугласенъ разговоръ въ нѣкоя пуста уличка, или най-сетне внезапното нахлуване на четирма сръбски стражари въ нѣкоя отъ тия малки настръхнали кѫщи, които изглежда, че не живѣятъ другояче, освенъ

 

1009

 

 

въ болезнено очакване на нѣкакво нещастие, — лесно може да разбере състоянието на работитѣ... Въ цѣла Македония не се говори за друго, освенъ за убийства, не се живѣе освенъ въ една тежка атмосфера, която познава само засади. Никой не мисли сериозно за работа, тъй като никой не е сигуренъ за собствения си животъ.

 

Въ самия градъ Битоля едничката улица, въ която има движение е «Краль Петъръ», водяща отъ желѣзопѫтната станция до казармитѣ. Движението на войски и жандарми е такова, че прави впечатление, че е провъзгласено обсадно положение. Навсѣкѫде атмосфера на злоба и враждебность. При всѣка среща, много очевидни сѫ отношенията, които сѫществуватъ между граждани и завоеватели: първитѣ сѫ замислени, мрачни, съсредоточени съ една мисъль, а вторитѣ когато не се забавляватъ въ кафе-шантанитѣ, сѫщо иматъ загриженъ видъ и внимателно следятъ всѣко лице съ недовѣрне и страхъ.

 

Икономическия животъ, следствие откъсването на Солунъ отъ тази область и отъ обширния хинтерландъ и следствие на режима, е въ краенъ упадъкъ. Сѫщото е и съ културния животъ. Преди да се настани сръбското господство, тукъ е имало две български гимназии и множество основни училища. Битоля броеше 60 хиляди жители, докато днесъ едва достига до 20 хиляди.

 

Властьта винаги бди. Тя много се страхува, че се подпомага Революционната организация и достатъчно е най-малкото подозрение, за да почне да действува».

 

*

 

Вестникъ „Илъ Джорнале д'Италия" завършва една уводна статия по следния начинъ:

 

„Но сѫществува сѫщо една македонска революционна организация. Подобни организации, макаръ и съ не тъй насилствени методи, сѫществуватъ въ Германия — достатъчно е да се спомене нейния „Фербандъ фюръ Дойчтумъ имъ Аусланде", въ Австрия — „Андреасъ Хоферъ", въ Югославия — „Народна отбрана" и разнитѣ „бѣли" и „черни" рѫце. За дейностьта на тая българска организация може често да се съжалява. Но тя почти никога не може да се контролира отъ София, отъ отговорното българско правителство, понеже нейната основа е въ българския елементъ, останалъ въ новитѣ югославянски граници, които е толкова по-благопритно разположенъ къмъ революционнитѣ движения, колкото угнетителни ставатъ тамъ югославянскитъ методи на управление».

 

(Изъ „Свобода или С.ърть" отъ 20 септ. 1928 г.)

 

*

 

Чезаре Спеланцони, познавачъ на балканскитѣ габоти и авторъ на книгата „Победени и победители на Балканитъ" и „Бунтовна Македония" е напечаталъ въ голѣмото италианско списание „Ла Гранде Илюстрационе д'Италия" февруарска книжка отъ 1928 г., статия върху борбитѣ и страданията на народа въ Македония.

 

Следъ като очертава бѣгло произхода и развитието на македонския въппосъ, Спеланцони се спира върху положението на бѣжанцитѣ:

 

«Македонскитѣ бѣжанци, които прекосиха българската граница бѣха съ хиляди, десетки хилядеи но колко отъ тѣхъ не загинаха срѣдъ тревогата на прибързаното изселване, срѣдъ лишенията на едно бързо и недостатъчно настаняване, срѣдъ несгодитѣ на единъ животъ, който се рисуваше пъленъ съ несигурность, лишения и безкрайни жертви ?

 

1010

 

 

Въпрѣки изселването на толкова хиляди жители, Македония не е укротена и не изглежда предразположена да се подчини, нито да се отрече отъ завета за едно независимо бъдеще. Въ сѫщностъ гръцка Македония изглежда сега по-спокойна, макаръ, че и въ тази область не сѫ съвсемъ угаснали признацитѣ на неизчерпаемата македонска воля. Но борбата е безъ отдихъ, продължава упорита и безмилостна въ Македония, владѣна отъ сърбитѣ, въ Македония на сърбо-хървато-словенското кралство: тукъ е наистина родината на страданието и ужаса и — нека се знае — на самоотверженостъта.

 

Бѣлградскто правителство би искало да унищожи не само македонския народъ, но и спомена за него: заличи отъ официалната терминология името Македония и го замѣни съ южна Сърбия: би желало това правителство македонцитѣ да престанатъ да се признаватъ българи: да престанатъ най-сетне да копнеятъ за едно свободно, единно и независимо отечество. Но докато името е официално отмѣнено и осѫдено, съзнанието на този народъ не може да се унищожи. Непрекъснато военно положение владѣе въ Македония подъ Югославия, югославянскитѣ чиновници усѣщатъ, че могатъ да владѣятъ съ сила, но че страната е непокорна и бунтовна; отвреме-навреме избухва една бомба, еинъ сръбски генералъ пада, единъ влакъ дерайлира, единъ предатель пада подъ ударитѣ на една тайнствена, наказваща рѫка: всичко това показва, че патриотична Македония непрестанно бди, внимава и не превива глава.

 

Организацията се е борила противъ турцитѣ, борила се е и се бори още противъ сърби и гърци. Хората сѫ паднали или сѫ смѣнени, но целъта е все сѫщата: единство, свобода и независимостъ.

 

Голѣма часть отъ македонското население принадлежи на Организацията: цѣли села влизатъ въ нея и членоветѣ сѫ се заклели, съ дѣсницата върху камата — отмѫстителния кинжалъ — да се покоряватъ на заповѣдитѣ на началницитѣ, да се борятъ безъ отдихъ за македонската родина. Женитѣ не сѫ по-малко пламенни и решителни отъ мѫжетѣ, защото се показватъ храбри, бойки, непримирими, презиращи опасностьта, спсобни да жертвуватъ живота си за каузата на потиснатото отечество. А мѫжетѣ... Между тѣхъ сѫ онѣзи легендарни комити, нередовни войски, подчинени на една строга дисциплина, готови за всички най-отчаяни походи, за най-тежкитѣ и явно опасности: тѣ сѫ съживени отъ единъ пламъкъ, който не угасва нито съ течение на години, нито съ промѣна на събития, нито съ струпване на злочестини: те — непримирими врагове на Турция, тѣ — непримирими врагове на Гърция и Сърбия, съ сѫщото сърдце, сѫщата решителность, сѫщата вѣра въ свободното бѫдеще на Македония: неизменно вѣрни къмъ върховния обетъ на народното съзнание ... Usquе аd finеm».

 

*

 

Д-ръ Бенедето Фери е единъ отъ най-компетентнитѣ земедѣлци въ Италия. Повече отъ 20 години той се занимава съ земедѣлие и колонизация въ Италия и срѣдиземноморскитѣ държави. Двѣ грамадни области при Неаполъ и Сардиния той разработилъ образцово. Въ единъ свой разговоръ, който д-ръ Фери е ималъ съ М. Унтербергъ, той е казалъ следното за Македония:

 

«Цѣли два месеца презъ 1928 г. бродѣхъ изъ тази страна. Пребродихъ я надлъжъ и наширъ. Познавамъ Македония като своята собствена земя. Съ опитностъта, която имамъ като земедѣлецъ отъ 20 години, мога свободно да ви кажа, че Македония е една отъ най-плодороднитѣ, най-обѣщаващитѣ земи въ Европа. Македония, така отъ Бога надарена земя, за да разгърне всичкитѣ свои богатства, трѣбва преди всичко да намѣри себе си, да се съвземе, да прибере децата си, които сѫ пръснати изъ цѣлъ свѣтъ.

 

Миръ един день Европа ще даде на Македония — това ще бѫде, защото трѣбва да бѫде. Ние италианцитѣ, най-добре знаемъ, че националното чувство не се удавя въ кръвьта на убийствата, не се задушва съ вѫжето на бесилката. Разстрелванията не могатъ да убиятъ това, което не умира.

 

1011

 

 

Кръвь и сълзи, ужаси и неописуеми страдания, ето героичната вѣковна история на македонския народъ, който се бори само за своята свобода. Този народъ наброява жертвитѣ, които е готовъ да даде, по числото на всички живи македонци. Какъ би могло победата да не бѫде негова ?»

 

(Помѣстено и въ «Македонска Трибуна», Индианаполисъ, отъ 16 февруарий 1933 г.).

 

*

 

Г-нъ Е. Г. Парвисъ пише въ известниятъ италиански в. „Ла Волонта д'Италия" между другото:

 

„Достойни за симпатията на всички културни народи, македонскитѣ български малцинства сѫ подложени на единъ нечуванъ югославянски режимъ, който ги осѫжда на най-тежкото политическо васалство.

 

Македония поради абсурдния Ньойски договоръ е най-измѫчената земя на Европа.

 

Разпокѫсването на Македония не може и не трѣбва вече да се увѣковечи до безконечность, тъй като то създава зародиши за постоянни войни и безбройни бедствия.

 

Тогава какъвъ би могълъ да бѫде лѣкътъ за предотвратяване на други стълкновения на Балканитѣ ?

 

Тезата за присъединяването на македонското малцинство къмъ България не би била днесъ за препорѫчване, и то по лесно обясними съображения. България преживява днесъ много сериозни моменти, за да може да мисли за една анексионистична политика. Споредъ това сѫществува едно единствено разрешение. Независимостьта на Македония и освобождаването на македонскитѣ малцинства отъ югославянското господство.

 

Какъ би могълъ македонскиятъ народъ да постигне собствената си независимость ? Единственото срѣдство би било плебисцита, подобенъ на оня, който презъ 1935 г. ще се произведе въ Саарската область, т.е. чрезъ прѣката и въорѫжена намѣса на четиритѣ велики сили, които биха гарантирали пълната сигурность на лицата и най-широка свобода на гласуването."

 

(Справка „Македонска Трибуна" отъ 21 май 1934 г.)

 

 

УНГАРСКИ МНЕНИЯ

 

Маджарскиятъ вестникъ „Пестеръ Лойдъ" помѣства голѣма статия върху Македония, която заключава по следния начинъ:

 

«Нито Букурещкиятъ, нито Ньойскиятъ договоръ за миръ докараха на Македония желаната свобода и неизвестниятъ войнъ на Илиндень продължава да се вестява чрезъ внуцитѣ си».

 

(Изнесено въ в. «Свобода или Смърть» отъ 22 юний 1928 г.).

 

 

БЕЛГИЙСКИ МНЕНИЯ

 

Белгийското списание „Ле Нуво Журъ" обнародва една дълга статия върху „Македонския проблемъ и мирътъ въ източна Европа". Въ тази статия, между другото, се казва и следното:

 

1012

 

 

„. . . Сѫщо така тежки проблеми тровятъ отношенията между България и Югославия и надвесватъ призракъ на единъ кървавъ конфликтъ. Поставени подъ единъ жестокъ режимъ на денационализация, македонскитѣ българи се бунтуватъ. Решили да ги асимилиратъ, преди на Балканитѣ да се развиятъ нови събития, сърбитѣ не избиратъ срѣдства. Всѣки день тѣ прибѣгватъ до убийства на български патриоти, нагласяватъ десетки масови политически процеси и пълянтъ затворитѣ съ невинни хора, чиито единственъ грѣхъ е, че сѫ българи, а не сърби. Договоритѣ за покровителствуване на малцинствата сѫ съвършено забравени. Всички български училища бидоха закрити и конфискувани. Учителитѣ — изпѫдени. Всички тѣзи изстѫпления възбуждатъ духоветѣ въ България, кѫдето 500,000 македонски бѣжанци протестиратъ, възмущаватъ се и държатъ цѣлиятъ народъ въ напрегнато състоиние. Въ самата Македония народътъ каленъ въ половинвѣковна революционна борба противъ турския режимъ, сега обръща орѫжието си противъ новия потисникъ. Сръбскитѣ жупани и генерали съ главитѣ си плащатъ за изстѫпленията. По подобие на турцитѣ нѣкога, сърбитѣ трупатъ дивизии покрай българската граница, за да отвлѣкатъ вниманието на свѣта отъ онова, което става въ тѣхна собствена територия. Разбира се, нито на умъ не имъ идва мисъльта да турятъ край на тази политика на изтрѣбление. При наличностьта на тия факти може ли да се говори за нѣкакви условия въ полза на едно Балканско Локарно ?"

 

(Изъ „Свобода или Смърть" отъ 20 ноемврий 1928 г.)

 

*

 

Единъ отъ най-добритѣ познавачи на международнитѣ въпроси въ Белгия, Виконтъ Терлинденъ, които е професоръ въ университета въ Лувенъ пише една статия върху положението на Балканитѣ въ списание „20-ти вѣкъ". Професоръ Терлинденъ пише между другото следното:

 

«За македонцитѣ, останали подъ завоюванитѣ територии, Сърбия организира една асимилаторска политика. Енергични и войнствени, македонцитѣ отстояваха и отстоялватъ още. Докато хърватскиятъ и македонскилть въпроси не бѫдатъ разрешени, нѣма да има миръ, ни сговоръ на Балканитѣ».

 

(Справка «Македонска Трибуна», Индианаполисъ, отъ 27 юний 1935 г.).

 

 

ЧЕШКП МНЕНИЯ

 

Чехскиятъ вестникъ „Чески Дневникъ" (Пилзенъ, януарий 25, 1928 г.) пише:

 

«Отношенията между България и Югославия не сѫ дошли още до онова състояние, което да позволи спокойно разрешаване на най-тежкия балкански въпросъ — македонския. А той въпросъ сѫществува: съ отричането му той нѣма да се премахне, а още повече ще се изостря; действителностьта показа това много пѫти до днесъ».

 

*

 

Томасъ Масарикъ е направилъ предъ редактора на варшавскиятъ „Газета Варшавска" изявления, въ които се казва:

 

1013

 

 

„Рухването на абсолютизма, ето една отъ важнитѣ черти на сегашнитѣ времена. Народитѣ се стараятъ да извоюватъ своитѣ свободи. Така, абсолютистичната система губи сѫщо своята стойность. Трѣбва да се даде на малцинствата тѣхната свобода и развитие. Азъ считамъ свободата като основенъ принципъ. Съ абсолютизма е свързанъ принципа на централизацията.

 

Модерната демокрация имъ противопоставя принципа на автономията въ най-широкия смисъль на думата. Ние имаме предъ себе си належащата нужда да решимъ за демокрацията въпроса за автономията".

 

(Помѣстено въ „Ла Маседоанъ", Женева, 15 януарий 1932 г.)

 

 

ХЪРВАТСКИ МНЕНИЯ

 

Загребскиятъ в. „Обзоръ" отъ 25 септемврий 1928 г. обнародва едно писмо на Йованъ Косиничъ, сръбски сѫдия въ Суботица, за едно „геройство" на сръбския жандармъ въ Македония.

 

Косиничъ е билъ въ Македония още като ученикъ въ едно отъ сръбскитѣ пропагандаторски училища въ турско време и дори неговиятъ чичо билъ убитъ отъ български комити — това той самъ казва въ вестника, за да изтъкне че е безпристрастенъ въ това, което казва за македонскитѣ страдания.

 

«Отъ село Жупа Селце, Горнодебърска околия, разказва Косиничъ, на Илинденския празникъ бѣхъ на гости у попъ Иована Поповичъ. Всички се радваха на моето посещение, а азъ отъ своя страна бѣхъ учтивъ и любезенъ къмъ всички. Напротивъ подофицерътъ отъ жандармерийския постъ Елебджа, Лука Миловановичъ, силенъ и бѣсенъ, иска да се покаже предъ селянитѣ, че е «богъ на боговетѣ» и че може да арестува дори и сѫдията. Той приближава грубо и иска отъ мене легитимация. Азъ най-учтиво му ггредадохъ своитѣ редовни документи. Жандармъъ-подофицеръ почна да вика и да ми крещи. Учтивостьта и молбитѣ не помогнаха, той иска на всѣка цена да се покаже силенъ и могъщъ предъ народа и съ жандарми, които държеха орѫжие въ рѫцетѣ си, ме арестува и ме закара подъ конвой... Селянитѣ ужасени ! Никой не смѣе думица да каже ! Тѣ почти никога не се оплакватъ въ сѫда противъ неправдата и тиранията. И кои ще се оплаче въ сѫда, когато съ очитѣ си видѣха, че жандармътъ е по-голѣма власть и отъ сѫдията ! »

 

Сѫдията е пожелалъ да разкрие тази случка и редъ други неправди въ Македония, като даде описание въ нѣкои бѣлградски вестнмци, но тамъ отказватъ да му печататъ писмото. Тогава той го праща до Прибичевичъ да се обнародва въ нѣкой хърватски вестникъ. Така то достигнало до Обзоръ. „Презъ турско време бѣше по-добре" — заключава сръбския сѫдия.

 

 

РУСКИ МНЕНИЯ

 

Въ списанието на Македонскиятъ студентски съюзъ „Млада Македония" е помѣстена една интересна статия отъ рускиятъ писатель г. Петъръ Рисъ, който е сѫщевременно и добъръ познавачъ на балканскитѣ проблеми.

 

. . . Да вземешъ една страна, населена съ народъ, който има свое национално единство и да го подѣлишъ между други народи, това значи да вървишъ въ разрѣзъ съ здравия разумъ и съ елементарнитѣ начала на правото на самоопредѣление на народитѣ.

 

1014

 

 

. . . За нещастие, следвоенна Европа се е организирала възъ основа на мимолетни симпатии и отношения. Само това обяснява подѣлбата на Македония между Сърбия и Гърция. И въ тази страна, получена не дори чрезъ победа, сърбитѣ и гърцитѣ действуватъ като завоеватели, заробвайки населението и предприемайки неговата денационализация. Историята, (т.е. политиката на миналото), ни учи, че такива опити завършватъ винаги въ неуспѣхъ. А истинската политика, (т.е. историята на настоящето), трѣбва да предотврати усложненията, неизбѣжни въ такъвъ случай.

 

. . . Отъ тѣзи кратки размишления явствува, че македонскиятъ въпросъ се поставя не отъ хуманитарна сантименталность, а отъ наложителна политическа необходимость.

 

Войната на изтокъ може да се избѣгне само съ мѣрки отъ превентивенъ характеръ: съ освобождението на Македония отъ игото, което й бѣ наложено. Отъ това освобождение зависи, до голѣма степень, мирътъ въ Европа. Създаденото положение е такова, че никой отговоренъ държавникъ не трѣбва да крие истината, като се скрива задъ формули на симпатия къмъ този или онзи народъ. Веднажъ за винаги трѣбва да се свърши съ идеята, че народитѣ могатъ да бѫдатъ подарявани за оказани услуги. Дано това бѫде разбрано въ най-кратъкъ срокъ».

 

(Взето отъ «Македонска Трибуна», 7 ян. 1932 г.).

 

 

ШВЕЙЦАРСКИ МНЕНИЯ

 

Швеицарскиятъ в. „Пеи Вудоа" отъ 25 мартъ 1930 г., излизащъ въ Лозана, подъ заглавие „Балканска политика" пише следното:

 

«Положението въ Македония загрижва отъ много време духоветѣ. Изглежда съвсемъ невъзможно да може да се остави да продължи една политика противна на нашата цивилизация, въ формално противоречие сѫщо съ цѣлиятъ вдъхновителенъ духъ на договорътъ на О.Н.

 

Човѣкъ може да таксува за по-лоши революционери въорѫженитѣ групи, но трѣбва предварително да може да си даде смѣтка за мотивитѣ на постоянната криза въ Македония. Въ всички случаи, единствено, ако не и впечатлително е, да се виждатъ македонскитѣ патриоти да предпочитатъ смъртьта предъ мира. Има въ това състояние на духоветѣ толкозъ смущаващи констатации, че е по-добре да не се взима страна срещу тѣзи хора, преди да се има на рѫка една безпристрасна документация. Добре е сѫщо така да не се изпуска изпредвидъ, че на страната на въорѫженитѣ групи има цѣла една македонска легална организация съ твърде ясни цели и чийто вестникъ «Ла Маседоанъ», публикуванъ въ Женева, е органъ за отбрана подъ надслова взетъ отъ Гладстонъ: «Македония за македонцитѣ».

 

Би имало едно твърде просто срѣдство да се просвѣтли свѣта и да се даде на македонския въпросъ едно справедливо разрешение. То би се състояло въ изпращането на една анкетна комисия подъ егидата не О.Н. Това е сѫщото срѣдство, което се е предлагало за нѣкои страни подъ мандатъ, но безъ успѣхъ. Нито принципитѣ на Уйлсонъ, нито волята за миръ, отъ която сѫ обладани дипломатитѣ на О.Н., не могатъ да победятъ егоизма на народитѣ. Предпочита се да се остави да царува анархията, за да се спаси лицето и за да може да се твърди, че царува реда.

 

Би било добре при това да се напомни, че нищо не може да спре волята на патриотитѣ да служатъ на една вѣра въ бѫдещето. До едно противно доказателство хората, ангажирани въ тази борба, легална или революционна, безъ значение, иматъ единъ идеалъ. Никой не би могълъ да ги упрѣкне, че искатъ да извоюватъ свободата и една родина».

 

1015

 

 

Приложение № 52

 

НѢКОИ ЧУЖДЕНЦИ — ПРИЯТЕЛИ НА МАКЕДОНИЯ

(Мнозина други сѫ споменати въ текста въ моитѣ спомени)

 

 

Въ втората, а и въ настоящата трета книга съ мои спомени читательтъ срещна имената на множество журналисти и общественици, изъ срѣдата на различни културни народи, които — между дветѣ свѣтовни войни — защитиха правата на македонското население, описаха тгираничнитѣ режими на Сърбия и Гърция, изнесоха кои сѫ идеалитѣ на боряща се Македония. Но не всички имена на благородни чужденци, които съ разбиране, благосклонность или дори съ горещо убеждение застанаха на страната на Македония, можемъ да изброимъ. Стотици, ако не и хъляди бележки и статии по македонския въпросъ, осѫждащи потисничеството, се появиxа въ свѣтовната преса: много отъ авторитѣ на тия писания останаха за насъ анонимни; а и не всички може да се изброятъ.

 

Все пакъ, дължимъ да отбелѣжимъ поне още нѣкои измежду тия незаинтересовани, обективни свидетели, на които нашата родина дължи благодарность.

 

Ето единъ кратъкъ списъкъ на такива лица, нѣкои измежду които може и да сѫ споменати въ текста на книгитѣ, но съвсемъ малко е било казано тамъ за кариерата имъ.

 

*

 

Dr Vаn dеr Ghinst, основатель и главенъ секретарь на белгийския комитетъ за Панъ-Европа, издатель на списанието „Ветеранъ". Заедно съ Емилъ Вандервелде посетилъ България, Гърция и Югославия въ 1924 г.

 

Писалъ е за Македония въ списанието на македонскитѣ студенти въ чужбина „Ла Жьонъ Маседоанъ", брой 5, май 1931 година.

 

*

 

Dr Kurt Trаmрlеr, авторъ на книга върху проблема за европейскитѣ национални малцинства: издатель на нѣмското списание „Дойче Фолксбилдунгъ": авторъ на многобройни статии по политически въпроси: единъ измежду редакторитѣ на „Мюнхенеръ Нойестенъ Нахрихтенъ".

 

Писа статия по македонския въпросъ въ вестникъ „Ла Маседоанъ", Женева, 3 юлий 1931 година.

 

*

 

Dr S. Р. Fogdаll, докторъ по философия и история. Авторъ на книги. Професоръ въ американски университети.

 

Поместилъ статия върху македонския въпросъ въ вестникъ „Ла Маседоанъ", Женева, 24 априлъ 1931 г.

 

*

 

Dr Неrbеrt А. Gibbons, специализириралъ се въ университетитѣ въ Парижъ, Оксфордъ, Пенсилвания и др. Докторъ по философия. Билъ е преподаватель и въ Робертъ Колежъ въ Цариградъ. Бивалъ е кореспондентъ на „Ню-Йоркъ Мониторъ" и други важни вестници въ

 

1016

 

 

Америка. Преподаватель въ важни американски военни училища. Авторъ на повече отъ двадесеть книги върху международни въпроси. Публикувалъ е статия за Македония въ органа на македонската емиграция въ Америка презъ май 1932 г.

 

*

 

Мисъ Едитъ Дърхамъ, отлична познавачка на балканското положение. Посещавала Балканитѣ още при турския режимъ. Писала често политически статии въ английскитѣ вестници.

 

На 1 май 1932 г. се появи нейната статия въ защита на Македония, въ вестникъ „Ла Маседоанъ", Женева.

 

*

 

Петъръ Рисъ, отъ партията на проф. Милюковъ въ Русия; литераторъ и политически писатель. Въ „Ла Жьонъ Маседоанъ", Парижъ, въ брой 8-9 за октомврий-ноемврий 1931 г. писалъ статия въ полза на Македония.

 

*

 

Леди Надежда Мюйръ, членка въ кралския институтъ за външни работи въ Лондонъ. Често пѫти е бранила каузата на Македония. Отъ нея се появи статии и въ списанието „Ла Жьонъ Маседоанъ" въ броя за октомврий-ноемврий 1931 г.

 

*

 

Жакъ Кайзеръ, главенъ секретарь на международната Лига за правата на човѣка. Професоръ въ висшето училище за интернационални изучвания въ Франциз. Авторъ на доста книги.

 

Въ списанието „Ла Жьонъ Маседоанъ" помѣсти статия „Свободна Македония въ обединена Европа" — въ броя отъ 5 май 1931 г.

 

*

 

Dr R. А. Luhmаn, познатъ сътрудникъ на разни американски списания, теологъ, голѣмъ ораторъ. Говорилъ е на конгреса на македонската емиграция въ Бъфало, на 4 септемврий 1938 г.

 

*

 

Dr Н. J. O'Nеill, професоръ въ Сентъ-Луизъ, Америка. Говорилъ е на македонския конгресъ въ сѫщия градъ, на 7 септемврий 1942 г.

 

*

 

Д-ръ Йозефъ С. Раусекъ, специалистъ по политически науки и социологъ въ Америка. Сътрудникъ на много списания по политическитѣ проблеми на централна Европа и Балканитѣ. Написалъ е значителни книги. Говорилъ е на конгреса на македонската емиграция въ Питсбургъ, на 1 септемврий 1940 г.

 

*

 

Едгаръ Грахамъ Листеръ, английски дипломатъ още отъ времето на турския режимъ въ Македония. На 7 февруарий 1931 г. писа статия по македонския въпросъ въ вестникъ „Ла Маседоанъ", Женева.

 

1017

 

 

*

 

Dr Е. J. FisНеr, докторъ по истори и по политически науки отъ Колумбия Юниверсити въ Америка. Бивалъ е преподаватель въ Робертъ Колежъ въ Цариградъ, както и професоръ въ американския университетъ въ Бейрутъ. Сетне въ разни университети въ Америка.

 

Говорилъ е върху „Националнитѣ малцинства и Македония" на конгреса на македонската емиграция въ Америка, въ Акронъ, на 1 септемврий 1935 година.

 

*

 

Професоръ Карлъ Щрупъ, единъ отъ най-познатитѣ юристи въ Европа и въ свѣта: почетенъ членъ въ редица международни юридически институти. Авторъ на много съчинения по неговата специалность, свързани съ политиката. Извѣстна е и книгата му „Юридическото положение на македонцитѣ въ Югославия": въ нея той дава редица доводи, че славянското население въ Македония е българско.

 

*

 

Рrof. Dr Lеgrаin, професоръ въ колежа за соцнални науки въ Парижъ: пръвъ председатель на медицинско-психологическото общество въ Франция. Писалъ е редица научни трудове. Пѫтувалъ е презъ 1929 г. въ Балканитѣ и тогава се е фамилиализиралъ съ македонския въпросъ.

 

На 7 септемврий 1931 г. писа статия за Македония въ списанието „Ла Жьонъ Маседоанъ" въ Парижъ.

 

*

 

Леонъ Доминианъ, училъ въ Робертъ Колежъ въ Цариградъ: специалистъ по националнитѣ и расови въпроси за Европа; единъ измежду най-добритѣ американски познавачи на близко-източнитѣ въпроси, а особено на балканскитѣ. Написа познатата книга „Граници и езици въ Европа", издадена отъ американското географско дружество. Изнасляъ е истината около българщината въ Македония.

 

*

 

Рrof. Frеdеriсk Stаnlеу Rodkеу, професоръ по история въ Миами Юниверсити, въ Иллиноисъ Юниверсити и другаде изъ Америка. Авторъ на книги: публикувалъ много статии въ исторически списания. Пѫтувалъ е изъ Турция, България, Югославия и Гърция презъ 1928 г.

 

Въ вестникъ „Ла Маседоанъ", Женева, е публикувалъ статия по македонския въпросъ.

 

*

 

Viсtor Аlеxаndеr Саzаlеt, участвувалъ въ важни мисии и разучавалъ положението въ срѣдния, близкия и далеченъ изтокъ; пѫтувалъ изъ Сибиръ; зачисленъ е билъ къмъ висшия воененъ съвѣтъ въ Версайлъ следъ първата свѣтовна война.

 

Писалъ е въ вестникъ „Ла Маседоанъ", на 20 февруарий 1931 г., статия по македонския въпросъ. И той, както мнозина отъ познавачитѣ на положението, е казалъ, че на Балканитѣ нѣма да има миръ, докато не се уреди правилно македонския въпросъ.

 

*

 

Професоръ Артуръ И. Андрюсъ е добъръ познавачъ на централна и югоизточна Европа. Бивалъ е професоръ по дипломация въ парижкия

 

1018

 

 

университетъ. Той говори на македонския емигрантски конгресъ на 3 септемврий 1933 г. на тема: „Македония, вулкана на Балканитѣ". Писалъ е статии по политика въ различни американски списания.

 

*

 

Robеrt J. Саldwеll, американски делегатъ въ парижката мирна конференция подиръ първата голѣма война. Проявилъ се е въ редица обществени и политически сдружения въ Америка и Европа. Особено добре запознатъ съ проблема за националнитѣ малцинства. Вестникъ „Ла Маседоанъ", Женева, на 29 май 1931 г. публикува неговото писмо до югославския министъръ Отонъ Франгешъ, въ което той се застѫпва за правата и на македонцитѣ.

 

*

 

Итало Дзингарели, италианецъ, единъ измежду най-извѣстнитѣ журналисти на Италия. Отлично запознатъ съ българскитѣ работи и съ македонския въпросъ. Той писа подиръ първата свѣтовна война, че българската държавна политика трѣбва да внимава, за да не би македонския въпросъ — отъ мечъ въ рѫката на България — да се обърне въ ножъ задъ гърба й.

 

*

 

Професоръ Аугустъ Форелъ, швейцарецъ, всеизвѣстенъ психиатъръ и ентомологъ, между другото авторъ на една знаменита книга върху живота на мравкитѣ. Човѣкъ съ безкрайно свободолюбивъ духъ, отзивчивъ къмъ редица проблеми, отнасящи се до неправди и потисничества въ свѣта. Той публикува свои схващания и по решението на македонския въпросъ, въ вестникъ „Ла Маседоанъ" въ Женева. Даде примѣрътъ на Швейцария за всички, които желаятъ да има правда въ държавитѣ имъ.

 

*

 

Д-ръ Родолфо Фоа, италиански журналистъ. Често е третиралъ македонския въпросъ въ вестницитѣ на своето отечество.

 

*

 

Вирджинио Гайда, познатъ италиански журналистъ отъ времето на фашизма. Бивалъ е кореспондентъ на италиански вестници въ Москва и на Балканитѣ; сетне директоръ на „Илъ Мессаджеро", на „Джорнале Д'Италия" и др. Публикувалъ е редица новини въ връзка съ Македония и нейното освободително движение.

 

*

 

Пиеро Парини, италианецъ, давалъ е множество известия за Македония въ италианскитѣ вестници и пр.

 

*

 

Дука Колонна ди Чезаро, италианецъ, редакторъ на „Еки е коменти". Голѣмъ защитникъ на македонската кауза.

 

*

 

Франческо Копола, журналистъ. Въ италиански вестници е застѫпвалъ правата на Македония.