На 22 юни 1941 г. хитлеристка империалистическа Германия наруши грубо пакта за ненападение и извърши неочаквано, вероломно нападение върху Съветския съюз. Войната се яви като повратен пункт в развитието на Съветската страна. Периодът на мирното строителство се прекрати. Започна се периодът на освободителната Отечествена война на съветския народ против немските завоеватели.
За бързо мобилизиране всички сили на народите на СССР за отпор срещу врага Президиумът на Върховния съвет на СССР, Централният комитет на ВКП(б) и Съветът на народните комисари на СССР взеха на 30 юни 1941 г. решение за създаване Държавен комитет на отбраната, в ръцете на който се съсредоточаваше цялата власт в държавата. За председател на Държавния комитет на отбраната беше назначен Йосиф Висарионович Сталин.
Вождът и учителят на трудещите се — другарят Сталин, застана начело на въоръжените сили на СССР, възглави борбата на съветския народ против най-злия и коварен враг — германския фашизъм.
159
Хитлеристка Германия започна своята грабителска, завоевателна война против СССР при благоприятни за нея условия. Хитлеристката армия беше вече напълно мобилизирана и имаше опита от воденето на войната в Западна Европа. 170 немски дивизии, въоръжени с хиляди танкове и самолети, бяха придвижени към границите на СССР и внезапно хвърлени против страната на Съветите, Въоръжените сили на миролюбивия Съветски съюз се оказаха в началото на войната в неизгодно положение. Под напора на числено превъзхождащите сили и техника на врага, който използуваше предимството на внезапността на нападението, Съветската армия беше принудена да отстъпва с боеве във вътрешността на страната.
На хитлеристките войски се удаде през първите 10 дни на войната да завладеят Литва, значителна част от Латвия, западната част на Белорусия и част от Западна Украйна. Над Съветския съюз надвисна сериозна. опасност.
На 3 юли 1941 г. другарят Сталин се обърна по радиото към съветския народ, към бойците на Червената армия и Военно-морската флота. В това историческо обръщение другарят Сталин направи дълбок анализ на извършващите се събития и определи задачите на армията ичнарода в защитата на социалистическото отечество.
Другарят Сталин разкри суровата истина за създалата се военна обстановка, призова съветските хора да разберат цялата дълбочина на опасността, която заплашва родината, и да се простят с настроенията на мирното строителство. Другарят Сталин
160
предупреди, че срец съветските хора не трябва да съществува благодушие, безгрижие и страх в борбата, не трябва да има място за хленчещи, паникьори и дезертьори.
Другарят Сталин разкри целта на войната, започната от хитлеристка Германия против Съветския съюз: „Врагът е жесток и неумолим. Той си поставя за цел да заграби нашите земи, напоени с нашия пот, да заграби нашето жито и нашия нефт, добити с нашия труд. Той си поставя за цел да възстанови властта на помешчиците, да възстанови царизма, да разруши националната култура и националната държавност на русите, украинците, белорусите, литванците, латвийците, естонците, узбеките, татарите, молдавците, грузинците, арменците, азербайджанците и другите свободни народи на Съветския съюз, да ги понемчи, да ги превърне в роби на немските князе и барони. Така че, касае се за живота и смъртта на Съветската държава, за живота и смъртта на народите на СССР, за това — да бъдат ли народите на Съветския съюз свободни или да попаднат под робство.” [1]
Определяйки целите на войната на Съветския съюз против фашистка Германия,
другарят Сталин изтъкна, че тази война е велика война на целия съветски
народ против немско-фашистките войски. Целта на тази всенародна Отечествена
война е не само ла се ликвидира опасността, надвиснала над чашата страна,
но и да се помогне на всички евро-
1. И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 13.
161
пейски народи, стенещи под игото на германския фашизъм.
Другарят Сталин предсказа пророчески, че в тази освободителна война съветските хора няма да бъдат сами. „Нашата война за свободата на нашето отечество ще се слее с борбата на народите на Европа и на Америка за тяхната независимост, за демократическите свободи. Това ще бъде единен фронт на народите, които са за свободата, против поробването и заплахата от поробване от страна на фашистките армии на Хитлер.” [1]
Животът потвърди това предвиждане на другаря Сталин. На 12 юли 1941 г. Англия сключи със СССР „Съглашение за съвместни действия във войната лпротив Германия”. По-късно (юни 1942 г.) Съединените щати подписаха със СССР „Съглашение за принципите, прилагани при взаимната помощ във воденето на войната против агресията”. Създаде се англо-съветско-американска коалиция, която си постави за цел да разгроми итало-германската коалиция.
Другарят Сталин призова съветския народ да преустрои цялата си работа
на военни начала, като подчини всичко на интересите на фронта и на задачите
по организиране разгрома на врага. Червената армия и флота и всички съветски
граждани трябва да отстояват всяка педя съветска земя, да се бият до последна
капка кръв за всеки град и село. Другарят Сталин изтъкна, че е необходимо
да се организира всестранна помощ за Червената армия,
1. И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, иад. 5-е, стр. 16.
162
И. В. Сталин и Н. М. Горки
Фотография
163
да се укрепва нейният тил, да се снабдява армията с оръжие, боеприпаси и продоволствие.
Другарят Сталин даде указание при неизбежно отстъпление на части на Червената армия да не се оставят на противника нито един локомотив, нито един вагон, нито килограм жито, нито литър гориво. Другарят Сталин призова към организирване партизански отрепи, към съчетаване партизанската война в тила на врага с бойните действия на Червената армия.
„Всички сили на народа — за разгромяване на врага!
Напред, за нашата победа!” — казваше другарят Сталин.
На зова на партията за защита на родината се вдигнаха всички народи на Съветския съюз.
Бързо и решително беше осъществено преустройството на цялото народно стопанство, работата на всички партийни, държавни и обществени организации на военни начала за обслужване нуждите на фронта. Фронт и тил се превърнаха в единен, неразделен боен лагер. Повече от всеки друг път целият съветски народ се обедини и се сплоти около бол-шевишката партия и правителството.
В кратък срок цялата индустрия беше приспособена за производство на военни материали. Хиляди индустриални предприятия от районите, заплашени от врага, бяха евакуирани в тила и продължаваха там своята работа. В източните райони на страната успешно се разгръщаше строежът на нови индустриални предприятия с отбранително значение. В Червената армия се вливаха нови части. В градовете
165
и областите, близки до фронтовата линия, се формираше народно опълчение. На съветските територии, временно завладени от врага, още в първите дни на войната започнаха да действуват народните отмъстители — храбрите съветски партизани.
На 19 юли 1941 г. Президиумът на Върховния съвет на СССР назначи И. В. Сталин за народен комисар на отбраната на СССР. Другарят Сталин проведе огромна работа по укрепването на съветските въоръжени сили. Под ръководството на другаря Сталин Съветската армия осъществяваше тактиката на активна отбрана, имаща за цел изтощаването на противника, максималното изтребване на неговата жива сила и техника и подготовката на условия за преминаване към настъпление.
Хитлеристкото командуване, разчитайки на мълниеносен разгром на СССР, на бързо завладяване на Москва и Ленинград, без да се съобразява с огромните загуби на немската армия в хора и техника, хвърляше на съветско-германския фронт своите резерви. През октомври, с цената на колосални загуби, на немците се удаде да се промъкнат в пределите на Московската област.
Създаде се най-опасното положение в течение на цялата кампания през 1941 г. Смъртна опасност надвисна над Москва. На 19 октомври 1941 г. с подписа на председателя на Държавния комитет на отбраната, другаря Сталин, беше публикувано постановление за обявяване обсадно положение в Москва. От другаря Сталин беше разработен и блестящо приложен на практика план за отбраната на столи-
166
цата, план за разгромяване на немските войски при Москва.
Врагът се намираше на подстъпите към Москва. Въпреки това на 6 ноември 1941 г. в Москва се състоя традиционното тържествено заседание на Московския съвет на депутатите на трудещите се с партийните и обществени организации на Москва, посветено на 24-та годишнина на Великата октомврийска социалистическа революция. Доклад изнесе другарят Сталин.
В своя доклад другарят Сталин обобщи резултатите от войната за четири месеца. Със сурова прямота вождът на армията и народа каза, че сериозната опасност, надвиснала над страната, не е отслабнала, а още повече се е засилила. И в същото време с велика прозорливост другарят Сталин предвиди, че разгромът на немските империалисти и техните армии е неминуем.
Планът на немско-фашистките завоеватели да „свършат” със Съветския съюз чрез „мълниеносна война” в продължение на месец и половина — два окончателно се провали. Не се оправдаха сметките на немско-фашистките стратези за създаване на всеобща коалиция против СССР и за неговото изолиране, за слабост на съветския строй, за неиздържливост на съветския тил, за слабост на Червената армия и на Червената флота.
Разкривайки причините за временните неуспехи на Червената армия, другарят Сталин изтъкна, че една от причините за тези неуспехи е липсата на втори .фронт в Европа. Друга причина е недостигът от танкове и отчасти на авиация за Чер-
167
вената армия, въпреки тяхното превъзходство по качество над немските.
Другарят Сталин постави за задача да се сведе до нула численото превъзходство на немците в танкове и авиация и с това да се подобри коренно положението на нашата армия.
Това указание на вожда имаше огромно значение за изхода на войната. Изпълнявайки това указание, съветската индустрия от месец на месец увеличаваше производството на самолети, танкове и средства за борба против тях, като ликвидира в хода на войната превъзходството на врага в числеността на бойната техника.
Другарят Сталин смъкна от хитлеристите маската на „националсоциализма”, разобличи ги пред целия свят като партия на най-хищните империалисти, врагове на демократическите свободи, като партия на средновековна реакция и черносотнически погроми, като партия на убийци, изгубили човешки образ и паднали до равнището на диви зверове.
„И тези хора — казва другарят Сталин, — лишени от съвест и чест, хора с морал на животни, имат наглостта да призовават към унищожаване на великата руска нация, нацията на Плеханов и Ленин, Белински и Чернишевски, Пушкин и Толстой, Глиика и Чайковски, Горки и Чехов, Сеченов и Павлов, Репин и Суриков, Сувороз и Кутузов! ... [1]
Другарят Сталин призова целия съветски народ към по-нататъшно засилване
подкрепата на армията и флотата, към самоотвержен труд в помощ на
1. И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 30.
168
фронта и постави задачата — да бъдат изтребени немско-фашистките завоеватели. „Немските завоеватели искат изтребителна война с народите на СССР. Добре — щом немците искат изтребителна всйна, ще я получат” [1] — казваше другарят Сталин.
Думите на другаря Сталин „Нашето дело е право — победата ще бъде наша!” [2] изразиха мислите, стремежите и най дълбоката увереност на всички съветски хора в неизбежността на разгрома на врага.
На 7 ноември 1941 г. на Червения площад в Москва се състоя парад на войските на Червената армия. От трибуната на Лениновия мавзолей другарят Сталин говори за великата освободителна мисия на Червената армия и даде напътствие на съветските бойци, партизани и партизанки „Нека ви вдъхновява в тази война мъжественият образ на нашите велики деди — Александър Невски, Димитрий Донски, Кузма Минин, Димитрий Пожарски, Александър Суворов, Михаил Кутузов! Нека ви осени победоносното знаме на великия Ленин!” [3]
Червената армия отговори на речта на своя пълководец с укрепване твърдостта и издържливостта, със засилване ударите по врага.
Другарят Сталин лично ръководеше отбраната на Москва, непосредствено
направляваше действията на Червената армия, вдъхновяваше бойците и командирите,
следеше хода на строежа на отбранителните съоръжения при подстъпите на
съветската столица.
1. И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 35.
2. Пак там, стр. 36.
3. Пак там, стр. 40.
169
През декември по заповед на другаря Сталин върху немските войски внезапно се стовариха ударите на няколко съветски армии, съсредоточени в района на Москва. След упорити боеве немците не издържаха този натиск и започнахачбезредно да отстъпват. Съветските войски продължаваха да гоняг разбитите немски съединения и в продължение на зимата изминаха на места повече от 400 клм. на запад. Хитлеристкият план за обкръжаване и превземане на Москва се провали.
Разгромът на немско-фашистките войски при Москва беше решаващо военно събитие през първата година на войната и първото голямо поражение на немците през Втората световна война. Това поражение завинаги разпръсна създадената от хитлеристите легенда, че германската армия е непобедима.
Разгромът на немците при Москва показа превъзходството на стратегическия план на настъпателните операции, разработен от другаря Сталин, пред стратегията на немците.
В заповед № 55 от 23 февруари 1942 г. И. В. Сталин отбеляза като най-важен резултат от изминалите осем месеца на войната загубването от немците на военното предимство, което те имаха в резултат на вероломното и внезапно нападение над СССР.
„Моментът на внезапност и на неочакваност, като резерв на немските войски, е изразходван напълно. С това е ликвидирано неравенството в условията на войната, което беше създадено от внезапността на немско-фашисткото нападение. Сега съдбата на войната ще се решава не от такъв страничен момент,
170
какъвто е моментът на внезапността, а от постоянно действуващите фактори: здравината на тила, моралния дух на армията, броя и качеството на дивизиите, въоръжението на армиите, организаторските способности на командуващия състав на армията.” [1]
Сталиновата теза за значението на постоянно действуващите фактори във войната като решаващи фактори е по-натагъшно творческо развитие на марксистко-ленинското учение за войната, за непосредствената органическа връзка на хода и изхода на войната със степента и характера на икономическото и политическо развитие на държавата и нейната идеология, със степента на подготовката и зрелостта на нейните кадри.
Сталиновата теза за ролята на постоянно действуващите фактори на войната има огромно теоретическо и практическо значение. Отчитането и правилното използуване на тези фактори позволяват главното внимание във военната и организаторска работа да се съсредоточи за разрешаването на основните задачи, от които зависи съдбата на войната.
Другарят Сталин придава особено значение на овладяването на военното
изкуство от командирите и бойците. В заповедта на първи май 1942 г. другарят
Сталин отбеляза, че Червената армия има всичко необходимо, за да разбие
врага и да го изгони от Съветската страна. „Не достига само едно — умението
да се използува напълно против врага първокласната техника, която й се
предоставя от
1. И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 43—44.
171
нашата родина. Ето защо задачата на Червената армия, на нейните бойци, на нейните картечари, артилеристи, минохвъргачи, танкисти, летци и кавалеристи е да изучават военното дело, да го изучават настойчиво, да изучат до съвършенство своето оръжие, да станат майстори в своята работа и да се научат по такъв начин да бият врага безпогрешно. Само така може да се изучи изкуството да се побеждава врага.” [1]
И по-нататък, през време на цялата война, другарят Сталин постоянно изтъкваше необходимостта от усъвършенствуване на военното обучение, пози-шаване знанието и умението да се използува военната техника и овладяването на изкуството да се командуват войски, изкуството да се побеждава врага по всички правила на съвременната военна наука. Изпълнявайки тези указания, Червената армия упорито и настойчиво овладяваше военното дело и усвои изкуството да бие врага безпогрешно.
През лятото на 1942 г., като се възползуваха от липсата на втори фронт в Европа, немците прехвърлиха всички свои резерви, включително и войските на своите съюзници, на съветско-германския фронт и съсредоточиха в югозападна посока голям брой войски.
Другарят Сталин своевременно разгада плана на германското командуване,
което се опитваше да създаде впечатление, че уж главна, а не второстепенна
цел на лятното настъпление на немските войски е завземането на петролните
райони на Грозни и
1. И. Сталин, О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 57.
172
Заседание на Призидиума на Върховния съвет на СССР
Фотография
173
Баку. Всъщност главната цел, изтъкваше другарят Сталин, беше да се заобиколи Москва откъм изток, да бъде отрязана тя от волжкия и уралския тил и после да се удари Москва и с това да се завърши войната през 1942 г.
По заповед на върховния главнокомандуващ, др. Сталин, съветските войски преградиха пътя на врага към север, в тила на Москва. В средата на юли 1942 г. немците започнаха настъпление срещу Сталинград, разчитайки да завладеят града с пристъп, да разкъсат съветския фронт и да продължат придвижването по Волга на север, в обход на Москва. Другарят Сталин заповяда Сталинград да бъде отбранявай на всяка цена. На 5 октомври 1942 г. др. Сталин даде заповед на командуващия Сталинградския фронт: „Искам да вземете всички мерки за защитата на Сталинград. Сталинград не трябва да бъде отстъпен на противника.” [1]
Започна се най-великата в историята на войната битка за Сталинград.
Червената армия героично защищаваше знаменития град на Волга, носещ името
на Сталин. Бойните традиции на царицинската епопея от 1918 г. се възродиха
в битките за Сталинград. В разгара на сраженията бойците, командирите и
политработниците от Сталинградския фронт се обърнаха с писмо до другаря
Сталин. Всяка дума звучеше като клетва: „Пред нашите бойни знамена, пред
цялата Съветска страна ние се кълнем, че няма да посрамим славата на руското
оръжие, ще се бием до последна възможност. Под Вашето ръководство нашите
бащи победиха в царицинската
1. “Правда”, бр. 28, 2 февруари 1944 г.
175
битка, под Ваше ръководство ние ще победим и сега във великата битка при Сталинград!” [1]
В дните, когато врагът се беше промъкнал до Сталинград и в предпланините на Кавказ, Съветската страна празнуваше 25-та годишнина на Великата октомврийска социалистическа революция. На 6 ноември 1942 г. на тържественото заседание на Московския съвет изнесе доклад Сталин.
Другарят Сталин охарактеризира подробно дейността на съветските държавни и партийни органи за изминалата година в областта на мирното строителство и организирането на здрав тил за фронта и в областта на провеждането на отбранителните и настъпателни операции на Червената армия.
Характеризирайки организаторската работа в тила, другарят Сталин отбеляза, че през време на войната е била проведена най-трудна и сложна организаторска работа, свързана с прехвърлянето на военната и гражданска индустрия в източните райони на страната, с преустройството и коренното подобряване на работата в предприятията, които снабдяват фронта. „Трябва да се признае — казваше другарят Сталин, — че никога нашата страна не е имала такъв здрав и организиран тил.” [2]
Обяснявайки факта, че през лятото на 1942 г. немците са постигнали сериозни
тактически успехи, другарят Сталин отбеляза, че липсата на втори фронт
в Европа даде на немците възможност да създадат голямо превъзходство на
сили в югозападна посока.
1. „Правда”, бр. 310, 6 ноември 1942 г.
2. И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 62.
176
Разглеждайки въпроса за втория фронт в Европа в исторически разрез, другарят Сталин приведе следните характерни цифри: в Първата световна война Германия, която воюваше на два фронта, беше изпратила срещу руския фронт всичко 127 дивизии, немски и на съюзните на Германия войски. В сегашната война Германия, воювайки на един фронт, хвърли на съветско-германския фронт до 240 дивизии, т. е. два пъти повече отколкото през първата световна война.
Само героизмът на Съветската армия и на партизаните, самоотверженият труд на съветските патриоти в тила и правилното ръководство на върховния главнокомандуващ, ръководителя на партията и съветската държава, другаря Сталин, превъзмогнаха гигантските трудности при отпора на нашествието на хитлеристките пълчища. С велика гордост за Съветската страна, за съветския народ и неговата армия другарят Сталин казваше:
„Аз мисля, че никоя друга страна и никоя друга армия не би могла да издържи подобен натиск на озверелите банди на немско-фашистките разбойници и на техните съюзници. Само нашата Съветска страна и само нашата Червена армия са способни да издържат такъв натиск. И не само да издържат но и да го преодолеят.” [1]
Другарят Сталин постави пред Червената армия задачата да не позволява
на врага да се придвижва напред, упорито и настойчиво да подготвя удара
срещу него.
1. И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 69—70.
177
Червената армия и целият съветски народ с най-голямо въодушевление посрещнаха речта на своя вожд и пълководец. Милиони работници и колхозници увеличиха още повече производството на военни материали за фронта и продоволствие за армията. По почин на тамбовските колхозници и колхознички в страната се разгърна широко движение за събиране средства за фонц на Червената армия.
С непреклонна увереност в победата изпълни сърцата на съветските хора заповедта на народния комисар на отбраната И. В. Сталин от 7 ноември 1942 г. „Врагът вече изпита веднаж силата на ударите на Червената армия при Ростов, при Москва, при Тихвин. Не е далеч денят, в който врагът ще узнае силата на новите удари на Червената армия. И на нашата улица ще настъпи празник !” [1]
Блестящо потвърждение на тези думи на другаря Сталин беше разгромът на немците при Сталинград.
Мъдрият пълководец, с чието име на уста влизаха в бой съветските бойци, предвидя развитието на събитията и подчини на своята стоманена воля хода на гигантското сражение.
По заповед на Сталин на 19 ноември 1942 г, съветските войски в района
на подстъпите пред Сталинград преминаха в настъпление. Ударът беше нанесен
по фланговете, а след това в тила на немските войски. Разработен и осъществен
под ръководството на другаря Сталин, стратегическият план за флангови удари
осигури нова блестяща победа на Червената армия. В кратък срок съветските
вой-
1. И. Сталин, О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 81.
178
ски обкръжиха в района на Сталинград 300-хилядната немска армия, една част от която унищожиха, а другата плениха.
Това беше най-забележителната победа в историята на великите войни. Битката за Сталинград е венец на военното изкуство; тя показа нов пример за съвършенството на напредничавата съветска военна наука. Одържаната тук историческа победа е ярко тържество на сталинската стратегия и тактика, тържество на гениалния план и мъдрото предвиждане на великия пълководец, проницателно разкрил замислите на врага и използувал слабостите на неговата авантюристична стратегия.
По оценката на Сталин „Сталинград беше залезът на немско-фашистката армия. След сталинградския кръвопролитен бой, както е известно, немците не можаха вече да се оправят.” [1]
След като взе в дните на Сталинградската битка инициативата в свои ръце, Съветската армия продължаваше настъпателните операции. Започна се масовото изгонване на врага от Съветската страна.
В заповедта на 23 февруари 1943 г. другарят Сталин, като характеризира
успехите на нашите войски и героизма на съветските хора, отбеляза: „Нашият
народ ще запази завинаги спомен за героичната отбрана на Севастопол и Одеса,
за упоритите боеве при Москва и в предпланините на Кавказ, в района на
Ржев и при Ленинград, за най-великото в историята на войните сражения пред
стените на Сталинград. В тези велики сражения
1. И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 113.
179
нашите доблестни бойци, командири и политработници покриха с неувяхваща слава бойните знамена на Червената армия и положиха здравата основа за победата над немско-фашистките армии.” [1]
Едновременно с това върховният главнокомандуващ предупреждаваше бойците и командирите на Съветската армия, че би било пагубно да се самозабравят от успехите. Другарят Сталин призоваваше твърдо да се помнят заветите на великия Ленин: „Първото нещо е да не се увличаме от победата и да не се големеем, второто — да затвърдим победата си, третото — да доубием противника.” [2]
В резултат на зимната настъпателна кампания от 1942—1943 г. съветските войски не само сведоха до нула тактическите успехи, които врагът постигна през лятото на 1942 г., но и започнаха да освобождават районите, окупирани от немците още в началотона войната.
Съветската държава високо оцени огромните заслуги на върховния главнокомандуващ на въоръжените сили на СССР, другаря Сталин. На 6 март 1943 г. Президиумът на Върховния съвет ва СССР даде на Йосиф Висарионович Сталин военното звание Маршал на Съветския съюз.
Въпреки поражението и огромните си загуби, през лятото на 1943 г. немците
предприеха ново настъпление. Другарят Сталин навреме разгада плана на противника,
който смяташе с удар от две страни — от района на Орел и от Белгород, да
1. И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 89—90.
2. Пак там, стр. 94—95.
180
обкръжи и унищожи съветските войски, съсредоточени в завоя на Курската дъга, за да може след това да се започне настъпление към Москва.
На 2 юли другарят Сталин предупреди командуването на войските в Орловско-Курското направление за възможно настъпление на немците от 3 до 6 юли. И когато на 5 юли немско-фашистките войски с крупни сили минаха в настъпление по посока на Орел—Курск и Белгород, те срещнаха ожесточената съпротива на съветските войски. Планът на немското настъпление рухна — съветската отбрана се оказа по-силна.
В резултат на знаменитото Курско сражение съветските войски, като изтощиха и обезкръвиха отбраните фашистки дивизии, пробиха фронта на противника и сами минаха в настъпление.
На 24 юли върховният главнокомандуващ, маршалът на Съветския съюз И. В. Сталин, издаде заповед във връзка със завършването на ликвидацията на немското юлско настъпление. В заповедта се казваше, че немският план за лятно настъпление се е провалил напълно и „с това е разобличена легендата, че при настъпление през лятото немците винаги печелели успехи, а съветските войски трябвало уж да се намират в отстъпление” [1].
Настъплението на Съветската армия продължаваше успешно. На 5 август
1943 г. съветските войски завладяха градовете Орел и Белгород. Върховният
главнокомандуващ, маршалът на Съветския съюз И. В. Сталин, отбеляза със
специална заповед тази нова забележителна победа на съветските войски.
1. „Правда”, бр. 185, 25 юли 1943 г.
181
В столицата на нашата родина, Москва, беше даден артилерийски салют в чест на доблестните войски, които освободиха Орел и Белгород. Оттогава салютите на Москва станаха у нас традиция на военното време.
Разгромът на немците при Курск имаше решаващо значение за по-нататъшния ход на войната. “Докато битката при Сталинград — казва Сталин — предвещаваше залеза на немско-фашистката армия, битката при Курск я постави пред катастрофа.” [1]
С битката при Курск, с ликвидирането на Орловския плацдарм на немците се започна ново мощно настъпление на Съветската армия. Към ноември 1943 г. от нашите войски беше освободена около две трети от съветската земя, временно завладяна от врага.
За правилно ръководене операциите на Червената армия в Отечествената война против немските завоеватели и за постигнатите успехи Президиумът на Върховния съвет на СССР награди на 6 ноември 1943 г. другаря Сталин с ордена „Суворов” I степен.
В настъплението през 1943 г. партизаните оказаха голяма помощ на съветските
войски. Апелите на другаря Сталин „да се разпали пламъкът на всенародното
партизанско движение в тила на врага, да се разрушава вражеският тил, да
се изтребват немско-фашистките мерзавции [2] предизвикаха мощно партизанско
движение. Партизаните активно действуваха в тила на немците, като разрушаваха
тех-
1. И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 114.
2. Пак там, стр. 81.
182
И. В. Сталин
Фотография
183
ните комуникации, като унищожаваха фашистките войници и офицери. Сталин направляваше партизанското движение, събираше в Москва на съвещание командирите на партизанските отреди.
Величествената картина на историческите победи, одържани от съветския народ и неговата армия, беше нарисувана от другаря Сталин в неговия доклад на тържественото заседание на Московския съвет на 6 ноември 1943 г.
1943 г. беше „преломна година в Отечествената война” [1] — казва другарят Сталин.
„Резултатите и последствията от победите на Червената армия надхвърлиха далеч пределите на съветско-германския фронт, измениха цялото по-нататъшно развитие на световната война и добиха огромно международно значение.” [2]
Победите на съветските войски укрепиха още повече международното положение
на СССР. 1943 г. беше преломна година не само в Отечествената война на
Съветския съюз, но и в цялата световна война. Настъплението на Червената
армия през 1943 г. беше подкрепено от бойните действия на съюзните войски
в Северна Африка и в Италия, а така също и от бомбардирането на военно-индустриалните
центрове на Германия от съюзническата авиация. Главният съюзник на Германия
— фашистка Италия, скоро претърпя военен и политически крах и през септември
1943 г. безусловно капитулира.
1. И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр 110.
2. Пак там, стр. 121.
185
Това беше сериозен удар срещу хитлеристката коалиция.
В резултат на мъдрата сталинска външна политика се провалиха опитите на врага да всее разногласие между великите държави, обединили се за разгромяване на хитлеристка Германия. На състоялата се през ноември 1943 г. в Техеран конференция на ръководителите на трите съюзни държави, на която другарят Сталин се срещна с президента на САЩ и с министър-председателя на Великобритания, беше приета Декларацията за съвместни действия във войната против Германия и за следвоенно сътрудничество на трите държави.
1943 г. беше преломна година също така и в работата на съветския тил. Създаденото с усилията на нашия народ добре уредено и бързо разрастващо се военно стопанство осигури количественото и качествено превъзходство на военната техника на Съветската армия над немската. По преките указания на другаря Сталин съветските конструктори развиваха плодотворна дейност по усъвършенствуване оръжията и създаване нови типове оръжия.
През време на войната Съветската страна воюваше и строеше. Нито за един ден не се прекратяваше работата по построяване на нови индустриални предприятия, шахти, високи пещи, електростанции. Нови металургически заводи бяха пуснати в действие в Челябинск, Узбекистан, нови високи пещи — в Тагил, Магнитогорск и т. н. Нов алуминиев завод започна да работи в Сталинск. Влязоха в строя Челябинската, Сталинската и много други електростанции.
186
Другарят Сталин вдъхновяваше колективите на предприятията за достигане на още по-високи темпове на строителството и за разработване на нови промишлени обекти. През декември 1943 г. другарят Сталин поздрави строителите и металурзите на Магнитогорския комбинат, които в небивал кратък срок, в трудните условия на военното време, построиха една от най-големите високи пещи. Пак тогава другарят Сталин отбеляза успехите на работниците от Енакиевския металургически завод. Поздравявайки енакиевците, Йосиф Висарионович изтъкна, че тяхната работа е доказателство, че „трудната задача за възстановяване индустрията и ликвидирване последствията от варварското хазяйничене на немците може да бъде разрешена в кратък срок” [1].
Другарят Сталин отделяше изключително внимание за работата по възстановяване народното стопанство в освобождаваните от Съветската армия райони. По инициатива на другаря Сталин през август 1943 г. Совнаркомът на СССР и ЦК на ВКП (б) взеха решение „За неотложните мерки по възстановяването на стопанството в районите, освободени от немската окупация”.
Съветският народ героично подкрепяше бойните операции на своите въоръжени
сили. Другарят Сталин характеризира като безпримерен подвиг в защита на
родината самоотвержения труд на съветските хора в тила, заслугите на работническата
класа, на колхозното селячество, на съветската интелигенция през време
на войната.
1. „Правда”, бр. 321, 31 декември 1943 г.
187
В хода на Отечествената война все повече се закаляваше дружбата между народите на Съветския съюз. Всички народи на Съветската страна единодушно се вдигнаха в защита на своята родина.
В началото на 1944 г. по инициатива на другаря Сталин Върховният съвет на СССР взе решение за преобразуване на Наркомата на отбраната и Наркоминдела от общосъюзни в съюзнорепубликански и за образуване в съюзните републики на наркомати на отбраната и на външните работи.
Вземането на тези решения е нова крачка в разрешаването на националния въпрос в СССР, понататъшно развитие на ленинско-сталинската национална политика, която осигурява успешното развитие на националната държавност на всички народи на Съветския съюз.
1944 г. беше година на решаващите победи на Съветската армия. Изпълнявайки гениалния стратегически план на другаря Сталин, Съветската армия нанесе десет последователни мощни удара на немските войски. Другарят Сталин направи подробна характеристика на тези удари в своя доклад по случай 27-годишнината на Великата октомврийска социалистическа революция. В резултат на тези удари бяха напълно освободени от немско-фашистките завоеватели временно окупираните от тях райони на Съветския съюз, врагът беше изгонен от пределите на съветската земя. Военните действия на Съветската армия бяха пренесени на територията на Германия и нейните сътрудници.
На 20 юни 1944 г. председателят на Изпълкома на Московския градски съвет на депутатите на труде-
188
щите се връчи в Кремъл от името на Президиума на Върховния съвет на Съюза на ССР първия медал „За отбраната на Москва” на председателя на Държавния комитет на отбраната, върховния главнокомандуващ, маршала на Съветския съюз, И. В. Сталин, награден за ръководене на героичната отбрана на Москва и за организиране разгрома на немските войски при Москва.
За изключителни заслуги в организирането и провеждането на настъпателните операции на Червената армия, които доведоха до най-крупно поражение на германската армия и до коренно изменение на фронта в борбата с немскофашистките завоеватели в полза на Червената армия, Президиумът на Върховния съвет на СССР награди на 29 юли 1944 г. Йосиф Висарионович Сталин с ордена „ Победа”.
Успешното осъществяване на Сталиновия стратегически план през 1944 г. имаше големи военнополитически резултати. Под ударите на съветските войски сложиха оръжие бившите съюзници на хитлеристка Германия: Румъния, Финландия и България, и започнаха против нея война. Унгария се намираше в навечерието на капитулация. По такъв начин почти беше завършена изолацията на Германия. Създалата се военна обстановка означаваше, че Съветският съюз е в състояние без помощта на съюзниците, със свои собствени сили да окупира цяла Германия и да освободи Франция. Това обстоятелство застави бившия министър-председател на Англия Чърчил, който се противеше дотогава на откриването на втори фронт в Европа, да предприеме
189
нахлуване в Западна Европа. През юни 1944 г. съюзниците осъществиха успешно голям десант в Северна Франция.
Хитлеристка Германия, както и предвиждаше другарят Сталин, се оказа притисната в клещите на двата фронта.
В доклада за 27-та годишнина на Великата октомврийска социалистическа революция на 6 ноември 1944 г. другарят Сталин изрази увереността си, че Червената армия, която изпълни своя патриотичен дълг за освобождаване отечеството от врага, ще изпълни докрай своята историческа мисия, ще доубие фашисткия звяр в неговото собствено леговище и ще забие знамето на победата над Берлин.
Съветският народ на фронта и в тила посрещна с огромно въодушевление Сталиновата оценка на изминатия от страната и армията път и Сталиновото напътствие: към Берлин!
Започна решаващото настъпление на съветските войски към леговището на фашисткия звяр. Съветската армия в кратък срок освободи от немците столицата на Полша — Варшава, напредна навътре в Източна Прусия. Настъплението на съветските войски се разгърна по целия фронт.
В началото на февруари 1945 г. в Крим се състоя конференция на ръководителите на трите съюзни държави — СССР, САЩ и Великобритания.
На конференцията бяха взети извънредно важни военни и политически ргшения по въпроситесвързани с разгрома на Германия и нейното следвоенно положение, а също така решение по основните политически и икономически проблеми на освободена
190
Европа. Бяха съгласувани и подробно планирани сроковете, размерите и координацията на новите мощни удари на съюзните армии срещу Германия от изток, запад, север и юг. На същата конференция беше предрешен въпросът за влизането на СССР във война с Япония.
Съветската страна отпразнува 27-годишнината от съществуването на Червената армия в обстановката на забележителните исторически победи. За 40 дни настъпление през януари—февруари 1945 г. съветските войски със стремителни и умели действия отхвърлиха врага далеч на запад, освободиха напълно Полша и значителна част от Чехословакия, завладяха по-голямата част от Източна Прусия и немска Силезия. Под натиска на съветските войски излезе от войната Унгария — последният съюзник на Германия в Европа.
Успехите на зимното настъпление на Червената армия бяха отбелязани от другаря Сталин в неговата заповед от 23 февруари 1945 г.: „Пълната победа над немците сега вече е близка” [1] — казваше другарят Сталин.
Другарят Сталин изтъкна, че Червената армия се е научила да разгромява
и унищожава врага по всички правила на съвременната военна наука: „Генералите
и офицерите на Червената армия съчетават майсторски силни комбинирани удари
на мощната техника и изкусната и стремителна маневра.” [2]
1. И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 180.
2. Пак там, стр. 179.
191
Изпълнявайки Сталиновия стратегически план, Червената армия завладя най-важните плацдарми на немско-фашистките войски на юг, като завзе столицата на Австрия — Виена, разгроми отрязаната източнопруска групировка на немците, завладя жизнено важния за Германия Силезийски индустриален район и излезе на подстъпите към Берлин. С това бяха създадени условия за последния решителен щурм срещу хитлеристка Германия.
Призивът на другаря Сталин „Да се забие знамето на победата над Берлин” [1] вдъхнови съветските хора за нови подвизи в труда и по бойните полета.
В навечерието на щурма срещу Берлин И. В. Сталин по пълномощие на правителството на СССР подписа договор за приятелство, взаимна помощ и следвоенно сътрудничество между СССР и Полската република. В речта, произнесена на 21април 1945 г. при подписването на договора, другарят Сталин каза:
„Свободолюбивите нации, и преди всичко славянските нации, с нетърпение очакват сключването на този договор, защото те виждат, че този договор означава укрепване единния фронт на обединените нации против общия враг в Европа.” [2]
На 2 май 1945 г. радиото разнесе по целия свят заповедта на върховния
главнокомандуващ до войските на Червената армия и Военно-морската флота:
съветските войски „завършиха разгрома на берлинската група от немски войски
и днес, 2 май, напълно
1. И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 168.
2. Пак там, стр. 184.
192
завладяха столицата на Германия, Берлин — центъра на немския империализъм и огнището на немската агресия” [1]. Червената армия изпълни Сталиновия призив: знамето на победата се развя над Берлин!
Съдбата на хитлеристка Германия беше решена. На 8 май 1945 г. от представителите на германското върховно командуване беше подписан в Берлин актът за безусловна капитулация на германските въоръжени сили. За ознаменуване победоносното завършване на Великата отечествена война на съветския народ, която се увенча с пълен разгром на хитлеристка Германия, 9 май беше обявен за ден на всенародно тържество, за празник на победата.
В този исторически ден Йосиф Висарионович Сталин се обърна по радиото към народа:
„Другари! Съотечественици и съотечественички!
Настъпи великият ден на победата над Германия Фашистка Германия, поставена на колене пред Червената армия и войските на нашите съюзници, се призна за победена и обяви безусловна капитулация ...
... Сега ние можем с пълно основание да заявим, че настъпи историческият ден на окончателния разгром на Германия, денят на великата победа на нашия народ над германския империализъм .. .
... Поздравявам ви с победата, мои скъпи съотечественици и съотечественички!” [2]
Съветският народ празнуваше победата. Всички мисли, всички чувства на
съветските хора бяха обър-
1. „Правда”, бр. 106, 3 май 1945 г.
2. Сталин, О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 192—194.
193
нати към онзи, който води нашата страна през трудностите и изпитанията на войната, който спаси страната от гибел, чийто гений посочи пътя към победата, чиято воля доведе страната до победа — към великия Сталин!
За голяма заслуга на др. Сталин пред родината трябва да се смята фактът, че той можа през време на Отечествената война да подбере, възпита и издигне на отговорни постове нови ръководни военни кадри, които изнесоха на своите плещи цялата тежест на войната с Германия и нейните съюзници. Такива са Булганин, Василевски, Конев, Говоров, Жуков, Ватутин, Черняховски, Антонов, Соколовски, Мерецков, Рокосовски, Малиновски, Воронов, Толбухин, Яковлев, Малинин, Галицки, Трофименко, Горбатов, Щеменко, Курасов, Вершинин, Голозанов, Федоренко, Рибалко, Богданов, Катуков, Лелюшенко и много други.
На 24 май правителството на Съюза на ССР устрои в Кремъл прием в чест на командуващите войските на Червената армия — пълководците от сталинската школа.
Другарят Сталин държа на приема реч за заслугите на съветския народ в Отечествената война и преди всичко на руския народ като най-видната нация измежду всички нации, които влизат в състава на Съветския съюз. Руският народ, каза другарят Сталин, заслужи в тази война общо признание като ръководеща сила на Съветския съюз сред народите на нашата страна. Другарят Сталин пи наздравица в чест на руския народ не само за това, че той е ръководещ народ, но и за това, че той има ясен ум, твърд характер, не проявява привързаност и има
194
разумно търпение. Безграничното доверие на руския народ към Съветското правителство, вярата в правилността на неговата политика и всестранната поддръжка на Съветското правителство и болшевишката партия от стргна на руския народ, каза другарят Сталин, се оказаха „онази решаваща сила, която осигури историческата победа над врага на човечеството — над фашизма” [1].
По заповед на върховния главнокомандуваш, другаря Сталин, на 24 юни 1945 г. в Москва на Червения площад се състоя парад на войските на действуващата армия, Военно-морската флота и московския гарнизон — Парадът на победата. Тук, на Червения площад, Съветската армия донесе знамената на разбитите и унищожени от нея немско-фашистки армии и дивизии. Тези знамена бяха хвърлени пред краката на победилия съветски народ, в подножието на Лениновия мавзолей, на чиято трибуна стоеше великият пълководец — Сталин.
Изразявайки волята на целия съветски народ Президиумът на Върховния съвет на СССР награди на 26 юни 1945 г. маршала на Съветския съюз Йосиф Висарионович Сталин с втори орден „Победа„ за изключителните му заслуги по организирането на всички въоръжени сили на Съветския съюз и за тяхното умело ръководство във Великата отечествена война, която завърши с пълна победа над хитлеристка Германия.
На възглавяващия Червената армия в тежките дни на защитата на нашата
родина и на нейната сто-
1. И. Сталин, О Великой Отечественной войне Советского-Союза, изд. 5-е, стр. 197.
195
лица Москва, на ръководещия с изключително мъжество и решителност борбата против хитлеристка Германия, на маршала на Съветския съюз Йосиф Висарионович Сталин беше дадено званието Герой на Съветския съюз с връчване на ордена „Ленин” и медала „Златна звезда”.
На 27 юни 1945 г. на Върховния главнокомандуващ на всички въоръжени сили на СССР Йосиф Висарионович Сталин беше дадено най-високото военно звание — Генералисимус на Съветския съюз.
На 16 юли 1945 г. И. В. Сталин пристигна в Берлин, където от 17 юли до 2 август се състоя конференция на трите държави — СССР, САЩ и Великобритания. Берлинската конференция взе важни решения, насочени към закрепването на достигнатата победа, в това число решения за Германия, за Австрия и Полша.
След като завърши победоносно войната против хитлеристка Германия, Съветската страна пристъпи към напрегнат труд за възстановяване разрушеното от немските завоеватели стопанство, към строеж на нови фабрики и заводи.
Но съветската страна не можеше да смята своята безопасност за осигурена, докато още съществуваше второто огнище на войната — империалистическа Япония, която отхвърли искането на САЩ, Великобритания и Китай за безусловна капитулация. Съюзниците се обърнаха към Съветското правителство с предложение да се включи във войната против японската агресия. Вярно на своя съюзнически дълг, Съветското правителство прие това предложение на. съюзниците и обяви състояние на война с Япония.
196
Съветският народ одобри и подкрепи това решение като единствена правилна стъпка, която ще може да осигури на нашата страна безопасност не само на Запад, но и на Изток, която ще съкрати срока за завършването на войната и ще съдействува за по-бързото възстановяване на общия мир.
Сутринта на 9 август 1945 г. съветските войски, кораби и части от Тихоокеанската флота започнаха бойни действия против японските войски в Далечния изток.
Квантунската японска армия беше принудена след отчаяни, но безуспешни контраатаки да прекрати съпротивата, сложи оръжие и се предаде на съветските войски. Съветската армия освободи от японците Манджурия, Южен Сахалин, Северна Корея и Курилските острови.
Влизането на Съветския съюз във войната против Япония, стремителното настъпление на частите на Съветската армия и разгромяването от тях на значителни маси японски войски принудиха Япония да капитулира. На 2 септември 1945 г. държавните и военни представители на Япония подписаха в Токио акт за безусловна капитулация.
В деня на победата над Япония другарят Сталин говори по радиото. Вождът съобщи на съветския народ радостната вест:
„Отсега нататък можем да считаме нашето отечество за избавено от заплахата на немско нашествие откъм запад и от японско нашествие откъм
197
изток. Настъпи дългоочакваният мир за народите от целия свят.” [1]
Победи съветският обществен строй, победи съветският държавен строй, победиха съветските въоръжени сили, победи мъдрата политика на Комунистическата партия на болшевиките.
През годините на Отечествената война съветският народ още по-дълбоко оцени величието на своя вожд, учител, пълководец и приятел — Иосиф Висарионович Сталин, неговата беззаветна служба на Съветската родина, неговата неуморна грижа за разрастването и процъфтяването на социалистическата държава.
Сталин вдъхнови съветския народ за борба срещу врага. Сталин доведе съветския народ до победата.
Ръководейки военните действия на съветските въоръжени сили и стопанско-организаторската работа в тила, другарят Сталин в периода на войната продължаваше огромната си теоретическа дейност, разработваше и движеше напред марксистко-ленинската наука.
В речите и заповедите на другаря Сталин, от които се състои книгата
„За Великата отечествена война на Съветския съюз”, бяха развити по-нататък
съветската военна наука, теорията за съветската социалистическа държава,
нейните функции и източниците на нейната сила. Другарят Сталин обобщи опита
от дейността на Съветската държава в условията на войната и посочи пътя
за по-нататъшното
1. И. Сталин, О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 206.
198
укрепване на икономическата и военна мощ на Съветската държава.
В доклада си за 26-та годишнина на Великата октомврийска социалистическа революция другарят Сталин изтъкна великото значение на болшевишката партия, съветския строй, дружбата между народите на Съветския съюз и патриотизма на съветските хора за победата над фашистките завоеватели.
„В дните на Отечествената война партията изпъкна пред нас като вдъхновител и организатор на всенародната борба против фашистките завоеватели. Организаторската работа на партията съедини в едно и насочи към общата цел всички усилия на съветските хора, като подчини всички наши сили и средства за разгрома на врага. През време на войната партията още повече се сроди с народа, още по-тясно се свърза с широките маси на трудещите се.
В това е източникът на силата на нашата държава.” [1]
Източникът на силата на Съветския съюз е съветският социалистически строй.
„Уроците от войната говорят, че съветският строй се оказа не само най-добра форма за организация на икономическия и културен подем на страната в годините на мирното строителство, но и най-добра форма за мобилизиране всички сили на народа за борба срещу врага във военно време.” [2]
„Социалистическият строй, породен от Октомврийската революция, даде
на нашия народ и на нашата армия велика и несломима сила.” [3]
1. И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд 5-е, стр. 119.
2. Пак там, стр. 120.
3. Пак там, стр. 158—159.
199
Войната беше сурово изпитание за всички материални и духовни сили на Съветската държава, проверка на нейната здравина и жизнеспособност. Съветската социалистическа държава издържа с чест изпитанието и излезе от войната още по-укрепнала, силна и здрава, както това и предвиждаше другарят Сталин.
Другарят Сталин направи нови изводи и обобщения за значението на икономиката на Съветската държава. Опитът от войната показва, изтъква другарят Сталин, че „икономическата основа на Съветската държава се оказа несравнимо по-жизнеспособна от икономиката на вражеските държави” [1].
Докато икономиката на вражеските страни в хода на войната упадаше, Съветският съюз доби възможност не само да снабдява фронта с достатъчно количество оръжие и боеприпаси, но и да натрупва резерви. В продължение на последните три години от войната съветската танкова индустрия произвеждаше годишно средно повече от 30 хиляди танка, самоходи и бронемашини; авиационната индустрия — към 40 хиляди самолета; артилерийската индустрия — към 120 хиляди оръдия от всички калибри, към 450 хиляди леки и тежки картечници, повече от 3 милиона пушки, около 2 милиона автомата; минохвъргачната индустрия — към 100 хиляди минохвъргачки. По качество съветското оръжие не само че не отстъпваше на немското, но го и превъзхождаше.
Оценявайки значението на борбата на съветските хора против немско-фашистките
завоеватели, дру-
1. И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 158.
200
И. В. СТАЛИН
Рис. от худ. Б. Карпов
201
гарят Сталин направи извънредно важен извод за великата историческа заслуга, на съветския народ пред историята на човечеството: „Със своята самоотвержена борба съветският народ спаси цивилизацията на Европа от фашистките погромаджии.” [1]
Другарят Сталин оцени съветския народ като героичен народ, способен да твори чудеса и да излиза победител от най-тежките изпитания.
Един от главните източници на силата на Съветския съюз, казваше другарят Сталин, е дружбата между народите на нашата страна, която издържа всички трудности и изпитания на войната, която се закали още повече в общата борба на всички съветски хора против фашистките завоеватели. Великата и нерушима дружба между народите на нашата страна се създаде върху здравата основа на ленинско-сталинската национална политика и представлява невиждан в историята на човечеството образец за справедливо разрешение на националния въпрос.
Хитлеристката идеология на зверския национализъм и расовата омраза се оказа победена от съветската идеология на равноправието на всички раси и нации, от идеологията на дружбата между народите. Съветският народ не само одържа военна и икономическа победа над хитлеристка Германия, но й нанесе също така и морално-политическо поражение.
Много важно значение има развитата от другаря Сталин теза за съветския
патриотизъм, който беше източник на трудовите подвизи на съветските хора
1. И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 162.
203
в тила и на бойните подвизи на съветските бойци на фронта. „Силата на съветския патриотизъм — казва другарят Сталин — се състои в това, че той има за своя основа не расови или националистически предразсъдъци, а дълбоката преданост и вярност на народа към своята Съветска родина, братската дружба на всички трудещи се от всички нации на нашата страна, В съветския патриотизъм хармонично се съчетават националните традиции на народите и общите жизнени интереси на всички трудещи се на Съветския съюз... В същото време народите на СССР уважават правата и независимостта на народите от другите страни и винаги са проявявали готовност да живеят в мир и дружба със съседните държави. В това трябва да се види основата на растящите и крепнещи връзки на нашата държава със свободолюбивите народи.” [1]
Другарят Сталин разви по-нататък прогресивната съветска военна наука.
Другарят Сталин разработи тезата за постоянно действуващите фактори, които
решават съдбата на войната, за активната отбрана и законите на контранастъплението
и настъплението, за взаимодействието на различните родове войски и бойната
техника в съвременните условия на войната, за ролята на големите маси от
танкове и авиация в съвременната война, за артилерията като най-мощен род
войска. На разните етапи от войната геният на Сталин намираше правилни
разрешения, съобразени напълно с особеностите на обстановката.
1. И. Сталин. О Великой Огечесгвенной всйне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 160—161.
204
Сталиновото военно изкуство се прояви както в отбраната, така и в настъплението. По указание на другаря Сталин активната отбрана на съветските войски беше съчетана с подготовката на контранастъплението. Настъплението се съчетаваше със здравата отбрана. Другарят Сталин майсторски разработи и приложи нова тактика на маневриране, тактиката на едновременния пробив на фронта на противника на няколко участъка, с цел да не се даде на противника да събере своите резерви в ударен юмрук, тактиката на различното по време пробиване на фронта на противника на няколко участъка, при което пробивите следват един подир друг, с цел да се застави противника да губи време и сили за прегрупирване на своите войски, тактиката на пробиване на фланговете на противника, обхождането в тил, обкръжаването и унищожаването на крупни вражески войскови групировки. Другарят Сталин разгадаваше плановете на врага с гениална проницателност и ги осуетяваше. В сраженията, в които другарят Сталин ръководеше съветските войски, са въплътени забележителни образци на военно оперативно изкуство.
Творческо своеобразие и оригиналност на замисъла характеризират всички бойни операции, осъществени от Съветската армия под водителството на генералисимус Сталин.
Другарят Сталин даде образци на научно разрешаване въпросите на международните отношения и външната политика на СССР в условията на военното и следвоенно време. Другарят Сталин разви конкретна практическа програма за действията и
205
политиката в организирането и възстановяването на държавния, икономически и културен живот на европейските народи след победата над фашистка Германия.
Още в разгара на войната — в 1942 г. — другарят Сталин формулира най-важните принципи от програмата за действие на антихитлеристката коалиция: премахване на расовата изключителност; равноправие на нациите и неприкосновеност на техните територии; освобождаване поробените нации и възстановяване техните суверенни права; право на всяка нация да урежда своите работи по свое желание; възстановяване на демократическите свободи.
В доклада си за 27-та годишнина на Великата октомврийска социалистическа революция другарят Сталин казваше: „Да се спечели войната срещу Германия значи да се осъществи велико историческо дело. Но да се спечели войната още не значи да се осигури на народите траен мир и надеждна безопасност за в бъдеще. Задачата се състои не само в спечелването на войната, но и да се направи невъзможно възникването на нова агресия и на нова война, ако не завинаги, то поне за дълъг период от време.” [1]
Говорейки за необходимостта от осигуряване безопасност в целия свят
и за създаване международна организация, другарят Сталин предупреди, че
предприеманите от обединените нации в това отношение мерки „ще бъдат резултатни,
ако великите държави, изнесли на своите плещи главната тежест на войната
против хитлеристка Германия, действуват
1. И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 165—166.
206
и занапред в дух на единодушие и съгласие. Те няма да бъдат резултатни, ако бъде нарушено това необходимо условие” [1].
В своята реч на предизборното събрание на избирателите от Сталинската избирателна колегия в Москва на 9 февруари 1946 г. другарят Сталин разгърна величествената картина на историческите победи, одържани от Съветския съюз в Отечествената война, и грандиозната програма за по-нататъшното развитие на силите на социалистическото общество. Другарят Сталин говори за новия, четвърти петгодишен план за развитие на народното стопанство, основните задачи на който се състоят във възстановяването и надхвърлянето на довоенното равнище на индустрията и селското стопанство.
Другарят Сталин говори за плановете на бъдещето, за нов мощен подем на народното стопанство на Съветската страна и на нейната наука, за създаване условия, които ще гарантират нашата родина от всякакви случайности, ще издигнат още и още по-високо нейната икономическа и военна мощ, ще осигурят нов подем на нейната култура, увеличаване благосъстоянието на народа.
През февруари 1946 г. съветският народ проведе въз основа на Сталинската
конституция нови избори за Върховен съвет на СССР. Изборите бяха красноречиво
и най-убедително свидетелство за предаността на съветския народ към болшевишката
партия, към Съветското правителство, към любимия Сталин. За кандидатите
на блока на комунистите и
1. И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, изд. 5-е, стр. 168.
207
безпартийните за Съвет на Съюза гласуваха 99.18%, за Съвет на Националностите — 99.16%.
*
Животът и дейността на другаря Сталин са неразривно свързани с дейността на В. И. Ленин, неговия учител и възпитател, с историята на нашата героична болшевишка партия, с историята на великия съветски народ.
Животът и дейността на другаря Сталин са свързани, по-нататък, с международното работническо движение и с националноосвободителната борба на колониалните народи против империалистическото потисничество. Под ръководството на великите вождове Ленин и Сталин расна и се развиваше Комунистическият интернационал. Както историята на Първия интернационал е неразривно свързана с имената на Маркс и Енгелс, така историята на Третия, на Комунистическия, интернационал е свързана с имената на Ленин и Сталин. Комунистическият интернационал изигра важна роля за сплотяването на авангарда на прогресивните работници в истински работнически партии. Комунистическият интернационал, след като изпълни своята историческа мисия, прекрати своето съществуване в периода на Втората световна война. През май 1943 г. Президиумът на Изпълкома на Коминтерна внесе предложение за разтурянето на Коминтерна като ръководещ център на международното работническо движение. Секциите на Коминтерна утвърдиха това предложение.
Милиони работници от всички страни виждат в Сталин свой учител, от класическите трудове на
208
когото са се учили и се учат как трябва успешно да се борят против класовия враг, как трябва да се подготвят условията за крайната победа на пролетариата. Влиянието на Сталин е влияние на великата славна болшевишка партия, в която работниците от капиталистическите страни виждат образцова партия на работническата класа, достойна за подражание. Под ръководството на тази партия беше не само съборен капитализмът и установена Съветската власт — властта на трудещите се, но и построен социализмът в СССР.
Работниците от всички страни знаят, че всяка дума, произнесена от Сталин, е дума на съветския народ, че всяка негова дума се следва от дело. Трудещите се маси от целия свят от опита на победоносната социалистическа революция, от опита на построяването на социализма в СССР и от опита на победата на съветския народ в Отечествената война се убедиха в дълбоката жизнена правда на делото на Ленин и Сталин. Сега всички свободолюбиви народи виждат в Сталин верен и твърд защитник на мира, безопасността и демократическите свободи.
И. В. Сталин е гениален вожд и учител на партията, велик стратег на социалистическата революция, ръководител на Съветската държава и пълководец. Непримиримост към враговете на социализма, най-дълбока принципност, съчетаване в своята дейност ясната революционна перспектива, яснотата на целта с изключителната твърдост и настойчивост в постигането на целта, мъдрост и конкретност на ръководството, неразривна връзка с масите — такива са характерните черти на Сталиновия стил в рабо-
209
тата. След Ленин нито един вожд в света не е ръководил досега такива огромни милионни маси от работници и селяни като И. В. Сталин. И. В. Сталин умее като никой друг да обобщава революционния, творчески опит на масите, да подхваща и развива тяхната инициатива, да се учи от масите и да учи масите, да ги води напред към победа.
Цялата дейност на Сталин ни дава образец на съчетаване огромна теоретическа мощ с изключителен по своя обем и размах практически опит от революционната борба.
Сталин, заедно със своите най-близки съратници, изпитани ленинци, начело на великата болшевишка партия, ръководи невиждана в историята многонационална социалистическа държава на работниците и селяните. Във всички области на социалистическото строителство неговите указания са ръководство за действие. Дейността на другаря Сталин е изключително разностранна; неговата енергия е наистина изумителна. Кръгът от въпросите, които занимават вниманието на Сталин, е необятен: най-сложните въпроси от теорията на марксизма-ленинизма — и училищните учебници за децата; проблемите на външната политика на Съветския съюз — и всекидневната грижа за благоустройството на пролетарската столица; създаването на Великия северен морски път — и пресушаването на блатата на Колхида; проблемите за развитието на съветската литература и изкуство — и редактирането на устава на колхозния живот, и накрай — разрешаването на най-сложните въпроси от теорията и практиката на военното изкуство.
210
Генералисимусът на Съветския съюз И. В. Сталин сред група маршали,
генерали и адмирали — депутати във Върховния съвет на СССР
Фотография
211
Всички познават непреодолимата съкрушителна сила на Сталиновата логика, кристалната яснота на неговия ум, стоманената воля, предаността към партията, пламенната вяра в народа и любовта към народа. На всички е известна неговата скромност, простота, внимателност към хората и безпощадност към враговете на народа. На всички е известна неговата нетърпимост към празния шум, към фразьорите и бъбривците, към хленчещите и паникьорите. Сталин е мъдър, неприбързан в решенията на сложните политически въпроси там, където се изисква всестранно отчитане на всички плюсове и минуси. И едновременно с това Сталин е най-великият майстор на смелите революционни решения и на острите поврати.
Сталин е достоен продължител на делото на Ленин или, както се казва в нашата партия, Сталин — това е Ленин днес.
Отговаряйки на организациите и другарите, поздравили го през 1929 г.
по случай 50 години от раждането му, Сталин писа: „Вашите поздрави и приветствия
ще отнеса за сметка на великата партия на работническата класа, която ме
е родила и възпитала по свой образ и подобие ... Можете да не се съмнявате,
другари, че аз съм готов и занапред да отдам за делото на работническата
класа, за делото на пролетарската революция и световния комунизъм всички
свои сили, всички свои способности и ако стане нужда — всичката си кръв,
капка по капка.” [1]
1. „Правда”, бр. 302, 22 декември 1929 г.
213
Народите на СССР виждат в Сталин въплъщение на своя героизъм, на своята любов към родината, на своя патриотизъм. „За Сталин! За родината!” — с този лозунг бойците на славната Съветска армия разгромиха своя най-зъл, най-коварен враг — фашистка Германия, и забиха знамето на победата над Берлин.
„За Сталин! За родината!” — с този лозунг бойците на Съветската армия и на Военно-морската флота разгромиха империалистическа Япония и осигуриха границата на Съветската държава откъм Далечния изток.
С името на Сталин работническата класа на съветския съюз извърши безпримерен трудов подвиг във Великата отечествена война, като снабди Червената армия с първокласна бойна техника и боеприпаси.
С името на Сталин колхозното селячество се трудеше самоотвержено по нивите, като снабдяваше Червената армия и градовете с продоволствие, а индустрията със суровини.
С името на Сталин съветската интелигенция работеше предано за отбраната на страната, усъвършенствуваше въоръжението на Червената армия, техниката и организацията на производството, движеше напред съветската наука и култура.
С името на Сталин целият съветски народ успешно лекува раните, нанесени от войната, и се бори за нов мощен подем на народното стопанство и на съветската култура.
Името на Сталин е символ на мъжеството, символ на славата на съветския народ, призив към нови героични дела за благото на нашата велика родина.
214
Името на Сталин носят в своето сърце юношите и девойките на страната на социализма, пионерите и пионерките. Тяхната най-заветна мечта е да бъдат като Ленин, като Сталин, да бъдат политически дейци от ленинско-сталински тип. По призива на партията, на другаря Сталин съветската младеж строеше гигантите на социалистическата индустрия, създаваше градове в тайгата, строеше и строи чудесни кораби, завоюва Арктика, усвоява новата техника в индустрията и в селското стопанство, укрепва отбраната на нашата страна, творчески работи з науката, в изкуството, показа образци на героизъм и на мъжество по бойните полета на Отечествената война и образци на самоотвержен труд в тила за победата на Съветската армия. Възпитаният от Ленин и Сталин Комсомол е верен помощник на болшевишката партия, надеждна смяна на по-старото поколение борци за комунизъм.
Народите на Съветския съюз създават на многобройни езици песни за Сталин. В тези песни е отразена великата любов и безграничната преданост на народите на Съветския съюз към своя велик вожд, учител, приятел и пълководец.
В народното творчество името на Сталин се слива с името на Ленин. „Ние вървим със Сталин като с Ленин, говорим със Сталин като с Ленин, знае той всички наши мисли, мислички, цял живот той за нас се грижи” — се казва в една от забележителните руски народни приказки.
Името на Сталин е символ на моралното и политическо единство на съветското общество.
215
С името на Сталин цялото прогресивно човечество, всички свободолюбиви демократични народи свързват своите надежди за продължителен мир и сигурност.
„Щастие е за нас, че в трудните години на войната Червената армия и
съветският народ бяха водени напред от мъдрия и изпитан вожд на Съветския
съюз — великия Сталин. С името на генералисимус Сталин ще влязат в историята
на нашата страна и в световната история славните победи на нашата армия.
Под ръководството на Сталин, великия вожд и организатор, ние пристъпихме
сега към мирно строителство, за да достигнем истински разцвет на силите
на социалистическото общество и за да оправдаем най-добрите надежди на
нашите приятели от целия свят.” [1]
1. В. М. Молотов. 28-я годовщина Великой Октябрьской социалистической революции, 1945 г., стр. 18—19.