В резултат от успехите на генералната линия на партията в страната продължаваше непрестанният растеж на индустрията и на селското стопанство. Втората сталинска петилетка за индустрията беше изпълнена към април 1937 г. предсрочно — за четири години и три месеца. Завършването на реконструкцията на индустрията и селското стопанство доведе до това, че нашето народно стопанство се оказа снабдено с най-усъвършенствувана в света техника. Нашата индустрия получи огромен брой машини, станове и други оръдия за производство. Нашето селско стопанство получи първокласни съветски трактори, комбайни и други сложни селскостопански машини. Транспортът получи първокласни автомобили, локомотиви, параходи и самолети. Червената армия получи ново, прекрасно техническо снаряжение — артилерия, танкове, самолети и кораби за Военно-морската флота.
Цялата тази гигантска работа по техническото превъоръжаване на нашето народно стопанство се извършва под непосредственото ръководство на другаря Сталин. Новите модели машини, големите
130
технически нововъведения или изобретения се внедряваха и се внедряват в живота по непосредствените указания на другаря Сталин. Той лично вниква във всички подробности на работата по техническата реконструкция на индустрията и на селското стопанство, вдъхновява и окриля работниците и инженерите, ръководителите на предприятията и на главните управления, изобретателите и конструкторите. Особено голямо и любовно внимание той отделя за техническото въоръжаване на нашата Червена армия, Военно-въздушната и Военно-морска флота, в резултат на което Червената армия стана страшна сила за враговете на социализма.
Един от най-важните въпроси в изграждането на социализма, с които трябваше да се занимава партията, беше въпросът за подготовката от съветското общество на собствени кадри, за създаването от съветския народ и преди всичко от цялата работническа класа на своя интелигенция. Изхождайки от Лениновите указания, че социалистическата революция е главното условие за мощен подем на културата на народните маси, другарят Сталин оценяваше въпроса за културните сили на работническата класа като един от решаващите въпроси на социалистическото строителство. Другарят Сталин казваше:
„От всички съществуващи досега господствуващи класи работническата класа, като господствуваща класа, заема в историята малко особено и не съвсем благоприятно положение. Всички господствуващи досега класи — робовладелци, помешчици, капиталисти — бяха едновременно с това богати класи. Те имаха възможност да обучават своите
131
синове в знания и навици, необходими за управляване. Работническата класа се отличава от тях между другото по това, че тя не е богата класа, тя не е имала по-рано възможност да обучава своите синове в знанията и навиците за управляване и получи такава възможност едва сега, след идването си на власт. В това, между впрочем, се състои и остротата на въпроса за културната революция у нас.” [1]
Въпросът за собствени кадри на трудещите се придоби у нас особено значение, когато нашата страна беше вече изобилно наситена с нова техника и когато се появи остра нужда от хора, овладели техниката и способни да я използуват напълно за благото на нашата родина.
Новата, мощна техника изискваше хора, които да могат да овладеят тази техника, да извлекат от нея всичко, което тя може да даде. Беше необходимо да бъде насочено остро вниманието на нашите кадри към усвояване на новата техника, към всестранното засилване на работата по създаването на многобройни кадри, годни да извлекат от тази техника максимум ефект. В това отношение имаше изключително значение речта на Сталин по случай випуска на академиците на Червената армия през май 1935 г.
„За да се пусне техниката в движение — казваше др. Сталин — и за да
се използува тя докрай, са нужни хора, които да са овладели техниката,
нужни са кадри, способни да усвоят и да използуват тази
1. И. Сталин. О работах Апрельского объединенного пленума ЦК и ЦКК. Доклад на собрании актива Московской организации ВКП(б) 13 апреля 1928 г., изд. 1928 г., стр. 15.
132
техника по всички правила на изкуството. Техника без хора, които са овладели техниката, е мъртва. Техника начело с хора, които са овладели техниката, може и трябва да направи чудеса. Ако в нашите първокласни заводи и фабрики, в нашите совхози и колхози, в нашия транспорт, в нашата Червена армия имаше достатъчен брой кадри, способни да овладеят тази техника, нашата страна би получила тройно и четворно по-голям ефект, отколкото тя получава сега... Трябва най-после да се разбере, че от всички ценни капитали, които съществуват в света, най-ценен и най-решаващ капитал са хората, кадрите. Трябва да се разбере, че при нашите сегашни условия „кадрите решават всичко”. Имаме ли добри и многобройни кадри в индустрията, в селското стопанство, в транспорта, в армията — нашата страна ще бъде непобедима. Нямаме ли такива кадри — ще куцаме и с двата крака.” [1]
Речта на другаря Сталин беше мощен тласък за разрешаването на една от най-зажните задачи на социалистическото строителство — проблемата за кадрите. Силата на това указание на вожда на партията се състоеше не само в това, че то насочи вниманието на всички партийни и съзетски организации към проблемата за кадрите. Неговата сила се състоеше и в това, че то получи широк и масов отзвук отдолу, предизвика нов трудов подем.
По инициатива на най-съзнателните работници се поде отдолу с могъща
сила стахановското движение. Започнало в Донбас в каменовъглената
1. И. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 490, 491.
133
индустрия, то с невероятна бързина обхвана цялата страна, всички клонове на народното стопанство. Десетки и стотици хиляди забележителни герои на труда показаха образци на овладяване техниката и на социалистическа производителност на труда в индустрията, в транспорта, в селското стопанство.
Другарят Сталин осветли пред партията и пред цялата страна великото историческо значение на това ново движение. В речта си през ноември 1935 г. на първото Всесъюзно съвещание на стахановците Сталин казваше, че стахановското движение “изразява новия подем на социалистическото съревнование, нов, по-висок етап на социалистическото съревнование ... Значението на стахановското движение се състои в това, че то е такова движение, което руши старите технически норми като недостатъчни, надхвърля в цяла редица случаи производителността на труда в напредналите капиталистически страни и открива по такъв начин практическа възможност за по-нататъшно укрепване на социализма в нашата страна, възможност за превръщането на нашата страна в най-заможна страна.” [1]
Другарят Сталин показа, че стахановското движение прокарва път към комунизма, че то съдържа в себе си зърното на такъв културно-технически подем на работническата класа, който води към ликвидирване противоположността между умствения и физическия труд.
Говорейки за предпоставките на стахановското движение, другарят Сталин
изтъкна в какво се
1. И. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 493, 494—495.
134
състои великата сила и непобедимостта на нашата революция:
„Нашата революция е единствената, която не само разби оковите на капитализма и даде на народа свобода, но успя още да даде на народа материални условия за заможен живот. В това се състои силата и непобедимостта на нашата революция.” [1]
Сталин пряко ръководеше работата на Всесъюзното съвещание на стахановците и на други съвещания на челните хора от индустрията, транспорта и селското стопанство в Кремъл. Заедно със стахановците от индустрията и транспорта, с комбайнерите, с трактористите, с доячките, с героините от цвекловите полета той обсъждаше в подробности въпросите на техниката и производството във всички клонове на народното стопанство.
Съвместно с членове на ЦК и на правителството Сталин приемаше в Кремъл многобройни делегации от братските социалистически републики. Това беше ярка демонстрация на великата дружба между народите на Съветския съюз, постигната върху основата на провеждането на ленинско-сталинската национална политика. Заедно с първите работници и с колхозниците другарят Сталин и неговите съратници изработваха извънредно важни решения по най-големите въпроси на социалистическото строителство.
„Ленин учеше, че истински ръководители-болшевики могат да бъдат само
такива ръководители, които умеят не само да учат работниците и селя-
1. И. Сталин. Волросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 499.
135
ните но и да се учат от тях” — така говореше другарят Сталин в своята реч на съвещанието на стахановците. Той сам даде най-добър образец на такава връзка с масите, като се започне още от първите стъпки на неговата революционна дейност.
Социалистическата реконструкция на цялото народно стопанство предизвика коренно изменение в съотношението на класите в страната. Това изискваше изменение в Конституцията, приета още през 1924 г. По инициативата на др. Сталин ЦК на партията внесе на VII конгрес на Съветите на СССР предложение за изменение на Конституцията.
Специална конституционна комисия под председателството на другаря Сталин изработи проект за нова Конституция. Проектът беше подложен на всенародно обсъждане, което продължи пет и половина месеца. Нямаше кътче от нашата страна, в което трудещите се да не изучаваха и да не обсъждаха този най-велик документ в историята на човечеството. Целият съветски народ с огромна радост и гордост приветствуваше и одобряваше проекто-конституцията.
В своя доклад на 25 ноември 1936 г. пред Извънредния VIII Всесъюзен конгрес на Съветите за проекта на новата Конституция другарят Сталин обоснова дълбоко този проект за Конституция, като разкри огромните промени, които са станали в нашата страна от времето на приемането на Конституцията от 1924 г. Победата на социализма даде възможност да се премине към по-нататъшна демократизация на избирателната система, към въвеждане на все-
136
общо, равно и пряко избирателно право при тайно гласоподаване.
Всички велики победи на социализма са затвърдени в Конституцията на СССР. Според Конституцията съветското общество се състои от две приятелски една към друга класи — работниците и селяните. Политическата основа на СССР образуват Съветите на депутатите на трудещите се. Икономическата основа на СССР е социалистическата собственост върху средствата за производство. На всички граждани на СССР е осигурено правото на труд, на почивка, на образование, на материална осигуровка на старини, в случай на болест и при изгубване на работоспособност. Равноправието на гражданите, независимо от тяхната националност, раса и пол, е неотменим закон. Конституцията — в интереса на укрепването на социалистическото общество — гарантира свободата на словото, на печата, на събранията и митингите, правото на обединяване в обществени организации, неприкосновеността на личността, неприкосновеността на жилището и тайната на кореспонденцията, правото на убежище на чуждестранни граждани, преследвани заради защита на интересите на трудещите се или за научна дейност, или за националноосвободителна борба. Тези невиждани в историята най-големи права и свободи на трудещите се са осигурени материално, икономически от цялата система на социалистическото стопанство, което не познава кризи, анархия и безработица.
Едновременно с това Конституцията на СССР налага на всички граждани сериозни задължения:
137
спазване на законите, трудова дисциплина, честно отнасяне към обществения дълг, уважаване правилата на социалистическото общежитие, пазене и укрепване социалистическата собственост, защита на социалистическото отечество.
Това, за което са мечтали стотици години най-добрите, прогресивни умове на човечеството, Конституцията на СССР го прави неотменим закон — Конституцията на победилия социализъм и на разгърнатата социалистическа демокрация.
Тази конституция беше одобрена и утвърдена от VIII конгрес на Съветите на 5 декември 1936 г. Народите на СССР единодушно нарекоха новата Конституция на СССР в чест на нейния творец Сталинска конституция. За трудещите се на СССР тя е резултат от борбите и победите, за трудещите се от всички капиталистически страни — велика програма за борба. Конституцията утвърди този всемирноисторически факт, че СССР навлезе в нов стадий на развитие, в стадия на завършване изграждането на социалистическото общество и постепенното преминаване към комунизма. Тя въоръжава морално и политически трудещите се от целия свят на борба против буржоазната реакция. Тя показва, че осъщественото в СССР може да бъде осъществено и в другите страни.
Характеризирайки международното значение на Конституцията на СССР, Сталин казваше:
„Сега, когато мътната вълна на фашизма оплюва социалистическото движение на работническата класа и хвърля кал върху демократическите устреми на най-добрите хора на цивилизования свят, новата Кон-
138
ституция на СССР ще бъде обвинителен акт против фашизма, показващ, че социализмът и демокрацията са непобедими. Новата Конституция на СССР ще бъде морална помощ и реална подкрепа за всички, които водят сега борба против фашисткото варварство.” [1]
Победите на социализма, сдържани от партията, вбесиха още повече враговете
на народа. През 1937 г. бяха разкрити нови данни за извергите от бухаринско-троцкисткага
банда от шпиони, вредители и убийци, намиращи се на служба в тайното разузнаване
на капиталистическите държави. Съдебните процеси показаха, че тези отрепки
на човешкия род са се намирали в заговор против Ленин, когото са имали
намерение да арестуват, в заговор против партията и Съветската държава
още от първите дни на Октомврийската революция. Изпълнявайки волята на
своите империалистически господари, те са си поставили за цел разрушаването
на партията и на Съветската държава, подкопаване отбраната на страната,
облекчаване чуждата интервенция, подготовка на поражение на Червената армия,
разпокъсване на СССР, превръщането му в колония на империализма, възстановяване
капиталистическото робство в СССР. Партията и Съветската власт разгромиха
змийските гнезда на народните врагове. В своя доклад „За недостатъците
на партийната работа” на пленума на ЦК през март 1937 г. Сталин даде ясна
програма за укрепване партийните и съветски органи, програма за мероприятията
по повишаване политическата бди-
1. И. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 533—534
139
телност, издигна лозунга „Да се овладее болшевизмът”. Сталин въоръжи партията за борба против враговете на народа, научи как да се смъкват техните маски.
Съветският съд разкри техните злодеяния и осъди троцкистко-бухаринските изроди на разстрел. Съветският народ одобри разгрома на троцкистко-бухаринската банда и премина към предстоящата задача — към подготвяне изборите за Върховен съвет на СССР.
Под ръководството на ЦК и другаря Сталин партията разгърна всестранна подготвителна работа за изборите. Въвеждането на новата Конституция означаваше поврат в политическия живот на страната, по-нататъшна демократизация на целия й политически живот. Новата избирателна система доведе до засилване на политическата активност на масите, на техния контрол върху органите на Съветската власт, до засилване отговорността на органите на Съветската власт пред народа. Под ръководството на ЦК, под ръководството на Сталин партията преустрои в съответствие с новите задачи формите на своята работа в дух на разгръщане вътрешно-партийиата демокрация, укрепване началата на демократическия централизъм, развитие на критиката и самокритиката, засилване отговорността на партийните органи пред партийните маси. В основата на избирателната кампания партията постави Сталиновата идея за блок между комунистите и безпартийните.
На 11 декември 1937 г. в навечерието на изборите Сталин произнесе реч в Сталинската избирателна колегия на Москва. В своята реч той разкри коренното различие на изборите в СССР, действително свободни,
140
действително демократически, от изборите в капиталистическите страни, където върху народа оказват натиск експлоататорските класи. У нас, в СССР, експлоататорските класи са ликвидирани, социализмът вече е влязъл в бита и на тази основа се произвеждат изборите. Сталин определи след това какви политически дейци трябва да бъдат избраниците на народа—депутатите на Върховния съвет. Народът трябва да иска те да бъдат политически дейци от ленински тип, също такива ясни, определени, безстрашни в боя, свободни от всяко подобие на паника, безпощедни към враговете на народа, мъари и неприбързани в разрешаването на сложните политически въпроси, за което е нужна всестранна ориентация, също такива пргвдиви и сбичгщи своя народ какъвто беше Ленин.
Цялата страна слушаше речта на своя мъдър, гениален вожд. Неговите думи залегнаха дълбоко в съзнанието на трудещите се. Речта на Сталин определи принципите на дейността на народните избраници, тя въодушеви народа, още повече спои блока на комунистите и безпартийните.
На 12 декември се състояха изборите за Върховен съвет на СССР. Те се превърнаха във всенароден празник, в тържество на съветския народ. От 94 милиона избиратели в гласуването участвуваха повече от 91 милиона (96.8%); 90 милиона души със своето единодушно гласуване за кандидатите на блока на комунистите и безпартийните потвърдиха победата на социализма. Това беше забележителна победа на сталинския блок между комунисти и безпартийни, триумф на партията на Ленин—Сталин,
141
триумф на ленинско-сталинското ръководство на партията.
Морално-политическото единство на съветския народ беше потвърдено тук блестящо. Сталин беше първият избраник на народа, първият депутат на Върховния съвет на СССР.
Разрасналата се в гигантска степен активност на масите и огромните задачи на по-нататъшното социалистическо строителство поставиха по новому въпроса за идейното и политическо закаляване на нашите кадри.
В редица свои изказвания другарят Сталин с всичката острота постави пред нашите кадри задачата да овладеят болшевизма. Другарят Сталин изтъкваше, че ние имаме всички средства и възможности, необходими за да бъдат подготвени нашите кадри идеологически и да бъдат закалени политически, и че от това зависи девет десети разрешаването на всички наши практически задачи.
В 1938 г. излезе книгата „История на ВКП(б). Кратък курс”, написана от другаря Сталин и одобрена от комисия при ЦК на ВКП(б).
Излизането на тази книга е едно от най-крупните събития в идейния живот на болшевишката партия. Партията получи ново мощно идейно оръжие на болшевизма, истинска енциклопедия на основните знания в областта на марксизма-ленинизма. В тази книга е изложен и обобщен със сталинска яснота и дълбочина гигантският исторически опит на Комунистическата партия, равен на който не е имала и няма нито една партия в света. В „Краткия курс по историята на ВКП(б)а е показано по-нататъшното
142
развитие на марксизма в новите условия на класовата борба на пролетариата, марксизма от епохата на империализма и пролетарските революции, марксизма от епохата на победата на социализма върху една шеста част от земята. В кратък срок тази книга се разпръсна в огромен брой екземпляри. „Трябва да се каже направо — казваше А. Я. Жданов на XVIII партиен конгрес, — че откак съществува марксизмът, тази е първата марксическа книга, която получи такова широко разпространение.”
В „Краткия курс по историята на ВКП(б),” в отдела „За диалектическия и историческия материализъм”, е дадено в пределно ясна и сбита форма гениално изложение на основите на диалектическия и историческия материализъм. В този труд другарят Сталин обобщи всичко онова, което са внесли Маркс, Енгелс и Ленин в учението за диалектическия метод и материалистическата теория, и разви по-нататък учението на диалектическия и историческия материализъм върху основата на най-новите данни на науката и революционната практика.
Другарят Сталин развива диалектическия материализъм като теоретическа основа на комунизма, като мироглед на марксистко-ленинската партия, който въоръжава идейно работническата класа в нейната борба за завоюване диктатурата на пролетариата и изграждане комунизма. В този труд е показана с особена сила вътрешната връзка, която съществува между философията на марксизма-ленинизма и практическата революционна дейност на болшевишката партия. За да не правим грешки в политиката, учи Сталин, трябва да се ръководим от
143
принципите на марксическия диалектически метод, трябва да знаем законите на историческото развитие.
Произведението на И. В. Сталин „За диалектическия и историческия материализъм”, написано от несравнимия майстор на марксическия диалектически метод, обобщаващо гигантския практически и теоретически опит на болшевизма, издига на нова, по-висока степен диалектическия материализъм а е истински връх на марксистко-ленинската философска мисъл.
През март 1939 г. Сталин ръководи работата на XVIII партиен конгрес. Конгресът беше величествена демонстрация на невиждано дотогава единство и монолитност на цялата партия, на нейната сплотеност около ленинско-сталинския Централен комитет.
В отчетния си дсклад Сталин направи дълбок анализ на международното положение на Съветския съюз и разобличи плановете на подпалвачите на война и интервенция против СССР. Ог XVII партиен кбнгрес се бяха изминали пет години. За капиталистическите страни този период беше период на най-сериозни сътресения както в областта на икономиката, така и в областта на политиката. След икономическата криза през 1929—1932 г. и особения род депресия последва нова икономическа криза от втората половина на 1937 г., която обхвана САЩ Англия, Франция и редица други капиталистически страни. Международното положение се изостри до краен предел, рухна следвоенната система от мирни договори, започна новата, втора световна война.
Новата война запалиха двете главни агресивни империалистически държави — Германия и Япония.
144
Тази война, изтъкваше другарят Сталин, въвлече в своята орбита повече от 500 милиона население, като разпространи сферата на своето действие върху грамадна територия, от Тиенцин, Шанхай и Кантон през Абисиния до Гибралтар. Войната все повече и повече накърняваше интересите на неагресивните държави, преди всичко на Англия, Франция и САЩ. Обаче правителствата на тези държави не оказваха нужната съпротива срещу агресорите. Те се отказаха от политиката на колективна безопасност и преминаха върху позицията на „неутралитета”, върху позицията на ненамесата. Политиката на ненамеса означаваше насърчаване агресията, разпалване на войната. Вдъхновителите на прословутото „мюнхенско съглашение” — управниците на Англия и Франция — Чембърлейн и Даладие, искаха да насочат агресията на германския фашизъм на изток, протия Съв.етския съюз.
Другарят Сталин разобличи машинациите на подпалвачите на война против СССР, които заявяваха, че мюнхенските отстъпки пред агресорите и мюнхенското съглашение за ненамеса били сложили началото на нова ера на „омиротворяване”. Другарят Сталин предупреждаваше, че „голямата и опасна политическа игра, започната от поддръжниците на политиката на ненамеса, може да завърши за тях със сериозен провал” [1].
Другарят Сталин с изключителна дълбочина разкри пред партията и съветския
народ цялата сложност и опасност на създалото се по това време
1. И. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 572.
145
международно положение и определи принципите в областта на съветската външна политика. Той казваше:
„Задачите на партията в областта на външната политика са:
1. Да провеждаме и занапред политика на мир и но укрепване деловит връзки с всички страни;
2. Да бъдем предпазливи и да не позволим да бъде вмъкната в конфликти нашата страна ог провокаторите на войната, свикнали да вадят кестените от огъня с чужди ръце;
3. Всемерно да укрепваме бойната мощ на нашата Червена армия и на Военно-морската червена флота;
4. Да укрепваме международните връзки на дружба с трудещите се от всички страни, заинтересовани в мира и дружбата между народите.” [1]
След като охарактеризира постиженията и успехите на социализма, разрастването на социалистическото стопанство, подема на материалното и културно равнище на народа, по-нататъшното укрепване на съветския строй, другарят Сталин издигна пред партията и целия съветски народ нова велика историческа задача: в течение на най-близките 10—15 години да се догонят и надминат главните капиталистически страни в икономическо отношение, т. е. в смисъл на производство на глава от населението.
„Ние надминахме — казваше другарят Сталин — главните капиталистически
страни по отношение техниката на производството и темповете на развитието
1. И. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 574—575.
146
на индустрията. Това е много добре. Но това е малко. Трябва да ги надминем също така в икономическо отношение. Ние можем да направим това и трябва да го направим. Само когато надминем икономически главните капиталистически страни, ще можем да разчитаме, че нашата страна ще бъде напълно наситена с предмети за потребление, ще имаме изобилие от продукти и ще получим възможност да преминем от първата фаза на комунизма към неговата втора фаза.” [1]
Като една от централните задачи на партията другарят Сталин набеляза в своя доклад цяла научно обоснована болшевишка програма по създаването, възпитаването, подбора, издигането и проверката на кадрите.
Като обрисуваше пътя, изминат от партията през периода от XVII до XVIII конгрес, другарят Сталин казваше :
“Главният резултат се състои в това, че работническата класа на нашата страна, като унищожи експлоатацията на човек от човека и утвърди социалистическия строй, доказа на целия свят правотата на своето дело. В това се състои главният резултат, тъй като той укрепва вярата в силите на работническата класа и в неизбежността на нейната окончателна победа.” [2]
Докладът на Сталин на XVIII конгрес на ВКП(б) е програмен документ на
комунизма, по-нататъшна крачка напред в развитието на марксистко-ленин-
1. И. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 578—579
2. Пак там, стр. 610.
147
ската теория. Сталин разви по-нататък Лениновата теория за социалистическата революция. Той конкретизира теорията за възможността да бъде построен социализмът в една страна и дойде до извода, че е възможно да бъде построен комунизмът в нашата страна и в случай че се запази капиталистическото обкръжение. Този извод на другаря Сталин обогатява ленинизма, въоръжава работническата класа с ново идейно оръжие, дава на партията най-велика перспектива в борбата за победата на комунизма, движи напред марксистко-ленинската теория.
Ленин написа своята известна книга „Държавата и революцията” през август 1917 г., т. е. няколко месеца преди Октомврийската революция и създаването на Съветската държава. Ленин защити в тази книга учението на Маркс и Енгелс за държавата от изопачаването и опошляването от страна на опортюнистите. Ленин се е готвел да напише втора част на „Държавата и революцията”, в която е смятал да направи главните изводи от опита на руските революции през 1905 и 1917 г. Обаче смъртта му попречи да изпълни тази задача. Но това, което по въпросиге на теорията за държавата не успя да направи Ленин, направи Сталин!
Опирайки се на гигантския опит на повече от двадесетгодишното съществуване на Съветската социалистическа държава в условията на капиталистическото обкръжение, другарят Сталин създаде цялостно и завършено учение за социалистическата държава. Сталин направи дълбок анализ на етапите на развитието на социалистическата държава,
148
изменението на нейните функции във връзка с изменението на обстановката, обобщи целия опит от изграждането на Съветската държава, дойде до извода за необходимостта от запазване държавата при комунизма в случай че продължава да съществува капиталистическото обкръжение.
Сталин рязко подчерта огромната важност и значение на партийната пропаганда и марксистко-ленинското възпитание на работниците от партийния апарат, на дейците от комсомолските, профсъюзни, търговско-кооперативни, стопански, съветски, просветни, военни и други организации. Той казва:
„Ако започне да куца марксистко-ленинското възпитание на нашите кадри, ако отслабне нашата работа по издигане на политическото и теоретическо равнище на тези кадри, а самите кадри престанат във връзка с това да се интересуват от перспективата на нашето движение напред, престанат да разбират правотата на нашето дело и се превърнат в безперспективни, ограничени практици, които сляпо и механично изпълняват нарежданията отгоре — непременно ще залинее цялата наша държавна и партийна работа. Трябва да се признае за аксиома, че колкото е по-високо политическото равнище и марксистко-ленинската съзнателност на работниците от който и да е клон на държавната и партийна работа, толкова на по-голяма висота и по-плодотворна е самата работа, толкова по-ефикасни са резултатите от работата, и обратно — колкото по-ниско е политическото равнище и марксистко-ленинската съзнателност на работниците, толкова по-вероятни са неуспехите и провалите в работата, толкова по-
149
вероятно е издребняването и превръщането на самите работници в дребнави практици, толкова по-вероятно е тяхното израждане. Може да се каже с увереност че ако ние бихме могли да подготвим идеологически нашите кадри от всички клонове на работата и да ги закалим политически до степен да могат свободно да се ориентирват във вътрешната и международна обстановка, ако ние бихме могли да ги направим напълно зрели марксисти-ленинци, способни да разрешават без сериозни грешки въпросите на ръководенето на страната, ние бихме имали всички основания да смятаме девет десети от всички наши въпроси вече за разрешени. А ние безусловно можем да разрешим тази задача, защото имаме всички средства и възможности, необходими за нейното разрешаване.” [1]
По-нататък Сталин казва: „Има един клон от науката, познаването на който
трябва да бъде задължително за болшевиките от всички клонове на науката
— това е марксистко-ленинската наука за обществото, за законите на развитието
на обществото, за законите на развитието на пролетарската революция, за
законите на развитието на социалистическото строителство, за победата на
комунизма. Защото не може да бъде смятан за истински ленинец онзи човек,
който се нарича ленинец, но се е затворил в своята специалност, затворил
се е, да кажем, в математиката, ботаниката или химията и не вижда нищо
по-далеч от своята специалност. Ленинецът не може да бъде само специалист
в предпочетения
1. И. Сталин, Вопросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 598.
150
от него клон на науката — той трябва да бъце едновременно с това политик-общественик, който се интересува жлво от съдбата на своята страна, който е запознат със законите на общественото развитие, умее да се ползува от тези закони и се стреми да бъде активен участник в политическото ръководене на страната. Това ще бъде, разбира се, допълнителен товар за болшевиките-специалисти. Но това ще бъде такъв товар, който ще бъде възнаграден след това с лихва.
Задачата на партийната пропаганда, задачата на марксистко-ленинското възпитание на кадрите се състои в подпомагането на нашите кадри от всички клонове на работата да овладеят марксистко-ленинската наука за законите на развитието на обществото.” [1]
Докладът на другаря Сталин на XVIII конгрес на ВКП(б) е програма за завършване изграждането на безкласовото социалистическо общество и постепенното преминаване от социализма към комунизма. Конгресът на болшевиките единодушно одобри отчетния доклад на своя вожд и утвърди този доклад като директива, като закон за цялата дейност на партията.
Докладът на другаря Сталин на XVIII конгрес на 6КП(б) е блестящ пример
за марксистко-ленинско научно предвиждане в областта на международните
отношения. Сталиновите мъдри указания за задачите на нашата външна политика,
сталинското изкуство на ръководене осигуриха извънредно големите победи
1. И. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 598—599.
151
във външната политика на Съветския съюз, издигнаха още по-високо значението на Съветския съюз като сериозна международна сила, която може да въздействува на международната обстановка и да я изменя в интерес на трудещите се. Ръководейки се от указанията на другаря Сталин, правителството на Съветския съюз разстрои коварните планове на подпалвачите на войната, които обичат да вадят кестени с чужди ръце, осигури мирния труд на народите на СССР. Като сключи договорите за взаимопомощ с прибалтийските държави, Съветският съюз неизмеримо укрепи отбранителните позиции на страната на социализма, укрепи своето международно положение.
Съветското правителство се стремеше да предотврати по-нататъшното разпалване на войната и се бореше за осъществяване политиката на колективна безопасност. Обаче тази политика не намери поддръжка от страна на управляващите кръгове в Англия и Франция. Мюнхенската политика на ненамеса костува скъпо на народите от неагресивните страни Още през март 1939 г. хитлеристка Германия завладя Чехословакия при мълчаливото одобрение на англо-френската дипломация. Скоро се започна настъплението на германските агресори към страните на Източна Европа. Активизира се и империалистическа Япония — съюзница на Германия в Далечния изток. През май 1939 г. тя предприе няколко провокационни нападения по границата на Монголската народна република, но в района на Халхин-Гол японо-манджурските войски бяха разбити от частите на Червената армия.
152
И. В. Сталин сред децата на Тушинския аеродрум. 1936 г.
Фотография
153
Англо-френската дипломация водеше по това време нечестна политика спрямо СССР, затягаше по всякакъв начин преговорите със Съветския съюз за организиране на колективен отпор срещу възможния агресор, като предлагаше на Съветския съюз явно неприемливи условия за сключване на съглашение.
Виждайки нежеланието на правителствата на Англия и Франция да сътрудничат със Съветския съюз в борбата за мир, правителството на СССР трябваше да се погрижи за осигуряване безопасността на нашата страна.
През август 1939 г. правителството на СССР сключи договор за ненападение с Германия. Този договор, както изтъкваше впоследствие другарят Сталин, нито пряко, нито косвено засягаше териториалната цялост, независимост и чест на нашата държава. Но той осигуряваше на съветската страна мир за близкия период и даваше възможност да бъдат подготвени силите за отпор, в случай че срещу СССР бъде извършено нападение.
Следвайки указанията на другаря Сталин за необходимостта да бъде държана страната в състояние на мобилизационна готовност в случай на въоръжено нападение отвън, болшевишката партия в течение на продължителен период от време последователно и неотклонно провеждаше всестранна подготовка на Съветския съюз за активна отбрана. В резултат на осъществяването през годините на сталинските петилетки на съветската политика на индустриализиране страната и колективизиране селското стопанство беше създадена мощна икономическа база
155
която можеше да бъде използувана за активна отбрана на нашата държава.
Тази политика на партията даде възможност да се произвежда в страната достатъчно количество метал за въоръжение, снаряжение и съоръжения за предприятията, топливо за поддържане работата в предприятията и транспорта, памук за производството на облекло и жито за снабдяване на армията.
В резултат на политиката на индустриализиране страната и колективизиране селското стопанство в Съветския съюз през 1940 г. беше произведено: 15 милиона тона чугун, т. е. почти четири пъти повече отколкото в царска Русия през 1913 г.; 18 милиона и 300 хиляди тона стомана, т. е. четири и половина пъти повече отколкото през 1913 г.; 166 милиона тона каменни въглища, т. е. пет и половина пъти повече отколкото през 1913 г.; 31 милиона тона нефт, т. е. три и половина пъти повече отколкото през 1913 г.; 38 милиона и 300 хиляди тона стокови зърнени храни, т. е. със 17 милиона тона повече отколкото през 1913 г.; 2 милиона и 700 хиляди тона суров памук, т. е. три и половина пъти повече отколкото през 1913 г.
„Такова небивало увеличаране на производството — казва другарят Сталин
— не може да се смята за просто и обикновено развитие на страната от назадналост
към прогрес. Това беше скок, чрез който нашата родина се превърна от назаднала
страна в напреднала, от аграрна — в индустриална.” [1]
1. И. Сталин, Речь на предвыборном собрании избирателей Сталинского избирательного округа г. Москвы 9 февраля 1946 г., стр. 15.
156
През есента на 1939 г. по инициатива на другаря Сталин бяха освободени от игото на полските помешчици нашите еднокръвни братя — народите на Западна Украйна и Западна Белорусия. Тези народи се вляха в единното братско семейство на свободните народи на СССР. По-късно в състава на СССР бяха възвърнати съветските прибалтийски републики — Литва, Латвия и Естония.
На 20 декември 1939 г. с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР на И. В. Сталин беше дадено във връзка с 60 годишнината от неговото раждане званието Герой на социалистическия труд за изключителните му заслуги в организирането на болшевишката партия, създаването на Съветската държава, построяването на социалистическото общество в СССР и укрепването на дружбата между народите на Съветския съюз.
На 22 декември 1939 г. другарят Сталин беше избран за почетен член на Академията на науките на СССР.
На 15—20 февруари 1941 г. се състоя XVIII Всесъюзна конференция на ВКП (б). Конференцията разгледа въпросите за задачите на партийните организации в областта на индустрията и транспорта, за стопанските резултати през 1940 г. и плана за развитието на народното стопанство на СССР за 1941 г., а също така и организационни въпроси.
Следвайки указанията на другаря Сталин, конференцията мина под знака на по-нататъшното укрепване отбранителната мощ на Съветската страна.
По инициатива на другаря Сталин ЦК на ВКП(б) и съветското правителство, изхождайки от решенията
157
на XVIII конгрес на ВКП (б), възложиха на Госплана на СССР да пристъпи към съставянето на генерален стопански план на СССР за 15 години. Този план трябваше да се състави с оглед да бъде разрешена задачата за надминаване главните капиталистически страни в икономическо отношение, т. е. в производството на чугун, стомана, топливо, електроенергия, машини и други средства на производството и предмети на потреблението, изчислено върху глава от населението.
На 6 май 1941 г. И. В. Сталин с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР беше назначен за председател на Съвета на народните комисари на СССР.
Воден от великия Сталин, съветският народ вървеше към нови победи, напред към комунизма. Но през юни 1941 г. мирният творчески труд на съветския народ беше нарушен от войната, възникнала вследствие нападението на Германия върху СССР.