Йосиф Висарионович Сталин. Кратка Биография
 
VII
 

След като завърши победоносно войната против интервентите, Съветската власт започна да преминава към мирно стопанско строителство. Страната беше разорена от четиригодишната империалистическа и тригодишната гражданска война. След завършването на гражданската война селячеството изразяваше недоволство от изземването на всички излишъци, от системата на продразвьорстката [1] и искаше да бъде снабдявано с достатъчно количество стоки. На почвата на глада и умората се проявяваше недоволство и сред част от работниците. Класовият враг се опитваше да използува тежкото стопанско положение на страната.

Пред партията изпъкна въпросът за изработването на нова линия по всички въпроси на стопанския живот на страната. За Централния комитет беше ясно, че системата на военния комунизъм, след ликвидирането на войната и преминаването към мирно строителство, вече е изиграла ролята си. Отпадаше необходимостта от продразвьорстката, на селяните
 

1. Разпределение на продоволствените наряди. Бел. пр.

72
 

В. И. Ленин и И. В. Сталин в Горки. 1922
В. И. Ленин и И. В. Сталин в Горки. 1922
Фотография

73
 

трябваше да бъде предоставена възможност да използуват голяма част от излишъците на своето производство. Това би позволило да се оживи селското стопанство, стокообращението, да се повдигне индустрията, да се подобри снабдяването на градовете, да се създаде нова стопанска основа за съюза на работниците и селяните.

Но антипартийните групирозки се опитваха да попречат на партията в изработването на новата линия. В края на 1920 г. те натрапиха на партията така наречената дискусия за профсъюзите. В действителност тя имаше много по-широко значение отколкото въпросът за профсъюзите. По същество борбата се водеше по въпроса за отношението към селячеството, за отношението на партията към безпартийната маса от работниците, изобщо за подхода на партията към масите в новата обстановка. Троцкистите предлагаха „да се затягат още повече гайките” на военния комунизъм. Със своята предателска политика на голо принуждаване и командуване по отношение на масите те се стремяха да вдигнат безпартийната маса от работниците против партията, стремяха се да създадат заплаха за съществуването на Съветската власт. След троцкистите се надигнаха и други антипартийни групички: „работническата опозиция”, „демократическите централисти” и „левите комунисти”.

Заедно с Ленин Сталин последователно провеждаше и отстояваше партийната линия и громеше всички тези врагове на партията. Сталин ръководеше организационно борбата против антиленинските групировки в периода на профсъюзната дис-

75
 

кусия, като сплотяваше партията около ленинската платформа. Към Сталин се стичаха всички данни от провинцията за хода на борбата за партийната линия. Пре тези дни Сталин изпращаше в „Правда” данните за резултатите на дискусията в местните организации, демонстриращи победата на партията и пораженията на антиленинските групировки.

Огромно значение за победата на партийната линия и сплотяването на партията около Ленин, около ленинското болшинство на ЦК имаше публикуваната на 19 януари 1921 г. в „Правда” статия на Сталин „Нашите разногласия”. Заедно с Ленин Сталин отстоя единството на партията против всички атаки на антипартийните фракции и групировки.

Сплотена на ленински позиции, партията стигна до своя X конгрес, на който предстоеше да реши основните въпроси за по-нататъшното победоносно движение на революцията. X конгрес (март — април 1921 г.) сумира резултатите от дискусията за профсъюзите и одобри с подавляващо мнозинство ленинската платформа. Конгресът прие изключително важното решение за преминаването от продразвьорстката към продналога, за преминаване към новата икономическа политика, творец и вдъхновител на която беше Ленин. Решението на X конгрес за преминаване към новата икономическа политика осигуряваше здрав съюз между работническата класа и селячеството за изграждането на социализма.

На същата основна задача служеше и решението на конгреса по националния въпрос. Доклада „Пред-

76
 

стоящите задачи на партията по националния въпрос” изнесе пред конгреса Сталин.

В доклада на Сталин и в резолюцията на конгреса беше точно и ясно формулирана основната практическа задача по националния въпрос. Ние ликвидирахме националното потисничество, казваше Сталин, но това е недостатъчно: трябва да се ликвидира тежкото наследство на миналото — стопанската, политическа и културна изостаналост на потисканите по-рано народи; трябва да им се помогне да догонят в това отношение Централна Русия. Сталин призова партията на борба против великодържавния, великоруски шовинизъм, като главна опасност, и на борба против местния национализъм.

Измина първата година от непа. На XI конгрес (март—април 1922 г.) партията направи равносметка на първата година от новата икономическа политика. Тази равносметка позволи на Ленин да заяви:

„Една година ние отстъпвахме. Сега от името на партията трябва да кажем: — достатъчно! Целта, която се преследваше с отстъплението, е постигната. Този период се завършва или се завърши. Сега се налага друга цел — прегрупирване на силите.” [1]

Трябваше да бъдат осъществени историческите задачи, поставени от Ленин на конгреса. На 3 април 1922 г. пленумът на Централния комитет на партията избра по предложение на Ленин за генерален секретар на ЦК най-добрия и верен ученик и съратник на Ленин — Сталин. Оттогава Сталин работи непрекъснато на този пост.
 

1. В. И. Ленин. Сочинения, т. XXVII, изд. 3-е, стр. 238.

77
 

Раняването на Ленин при атентата срещу него през 1918 г. и непрекъснатата напрегната работа подкопаха неговото здраве. Като се започне от края на 1921 г., Ленин беше принуден все по-често и по-често да прекъсва своята работа. Оснозната работа по ръководството на партията трябваше да води Сталин.

През тези години Сталин проведе огромна работа за създаването на националните съветски републики, а след това за обединяването на всички съветски републики в единна съюзна държава — СССР. На 30 декември 1922 г. на I Всесъюзен конгрес на Съветите по предложение на Ленин и Сталин беше прието историческото решение за доброволното държавно обединение на съветските народи в Съюз на съветските социалистически републики — СССР. В речта си на конгреса Сталин каза:

„В историята на Съветската власт днешният ден е преломен. Той слага граница между стария, вече изминат период, когато съветските републики, макар и да действуваха заедно, вървяха отделно една от друга, заети преди всичко с въпроса за своето съществуване, и новия, вече открил се период, когато на отделното съществуване на съветските републики се слага край, когато републиките се обединяват в единна съюзна държава за успешна борба със стопанската разруха, когато Съветската власт мисли вече не само за съществуване, но и за това, да се развие в сериозна международна сила, която да може да въздействува на международната обста-

78
 

новка, да може да я измени в интерес на трудещите се.” [1]

Създаването на СССР означаваше крупна победа на ленинско-сталинската национална политика. Съветският съюз беше създаден върху непоколебимия фундамент на доверието на по-рано потиснатите от царизма народи към великия руски народ, върху здравата основа на дружбата на народите в Съветската страна.

През април 1923 г. се състоя XII партиен конгрес. Той беше първият конгрес след победата на Октомврийската социалистическа революция, на който Ленин поради боледуването си не можа да присъствува. Конгресът взе под внимание в своите решения всички указания на Ленин, дадени в неговите последни статии и писма. Конгресът даде решителен отпор на онези, които се опитваха да представят непа [2] като отстъпление от социалистическите позиции, които предлагаха да се върви към капиталистическо заробване. Конгресът заклейми предателските, капитулантски предложения на троцкистите и бухаринците.

На конгреса Сталин направи организационен отчет за дейността на ЦК и изнесе доклада „Националните моменти в партийното и държавно строителство”. В отчетния доклад Сталин даде широка картина за дейността на партията, нейния растеж, укрепването на трансмисиите, които свързват масите с партията (профсъюзите, Комсомола, съветите и т. н.),
 

1. И. Сталин. Марксизм и национально-колониальний вопрос, 1939 г., стр. 126.

2. Неп — нова икономическа политика. Бел. ред.

79
 

направи равносметка на двете години на непа, набеляза задачите на по-нататъшното движение напред. „Нашата партия си остана споена, сплотена, издържала един от най-големите поврати, вървяща напред с широко развято знаме” [1] — завърши своя отчет Сталин.

Конгресът отдели сериозно внимание на националния въпрос. В доклада по националния въпрос Сталин подчерта огромното международно значение на нашата национална политика, изтъкна, че потиснатите народи на Изтока и Запада виждат в Съветския съюз образец на разрешаване националния въпрос. Сталин изтъкна необходимостта от енергична работа за ликвидиране стопанското и културно неравенство между народите на Съветския съюз. Сталин призова цялата партия към решителна борба против великоруския шовинизъм и местния национализъм, усилили се във връзка с частичното съживяване на капитализма. Сталин разобличи грузинските национал-уклонисти, които бяха поддържани от троцкистите.

XII конгрес още не беше завършил, когато на хоризонта се очерта сериозна опасност за Съветската република. Дошлите на власт в Англия и Франция най-реакционни и интервенционистки елементи на буржоазията се опитваха да организират нов поход против Съветския съюз. Под ръководството на Сталин партията излезе с чест от опасното положение, одържа голяма победа на дипломатическия фронт. На мястото на заплахите и ултиматумите дой-
 

1. „История ВКП (б). Краткий курс”, стр. 252.

80
 

доха през 1924 г. цяла редица признавания на СССР от всички големи капиталистически европейски държави. „Фактът, че ние тогава излязохме от затруднението без вреда за делото — изтъкваше другарят Сталин — несъмнено говори, че учениците на др. Ленин вече са научили нещичко от своя учител.” [1]

През януари 1924 г. се събра XIII партийна конференция. Тя изслуша доклада на Сталин, който сумира резултатите от дискусията. Конференцията решително осъди троцкистите. Решенията на конференцията бяха одобрени от XIII партиен конгрес (май 1924 г.) и от V конгрес на Коминтерна (лятото на 1924 г.).

На 21 януари 1924 г. в Горки, край Москва, умря Ленин, вождът и основателят на болшевишката партия, вождът на трудещите се от целия свят. Знамето на Ленин, знамето на партията високо издигна и понесе по-нататък Сталин — най-бележитият ученик на Ленин, най-добрият син на болшевишката партия, достойният приемник и велик продължител на Лениновото дело.

На 26 януари се откри траурното заседание на II Всесъюзен конгрес на Съветите. На него държа реч Сталин. Той даде от името на партията велика клетва:
 

„Ние, комунистите, сме особен род хора. Ние сме скроени от особен материал. Ние сме ония, които образуват армията на великия пролетарски стратег, армията на другаря Ленин.


1. И. Сталин, Об оппозиции. Статьи и речи 1921—1927 г., стр. 74.

81
 

Няма нищо по-високо от честта да принадлежиш към тази армия. Няма нищо по-високо от званието член на партията, чийто основател и ръководител е другарят Ленин ...

Отивайки си от нас, другарят Ленин ни завеща да държим високо и да пазим чисто великото звание член на партията. Кълнем ти се, другарю Ленин, че ние с чест ще изпълним тази твоя заповед!...

Отивайки си от нас, другарят Ленин ни завеща да пазим единството на нашата партия като зеницата на окото си. Кълнем ти се, другарю Ленин, че ние с чест ще изпълним и тази твоя заповед!...

Отивайки си от нас, другарят Ленин ни завеща да пазим и укрепваме диктатурата на пролетариата. Кълнем ти се, другарю Ленин, че ние не ще пощадим своите сили, за да изпълним с чест и тази твоя заповед !...

Отивайки си от нас, другарят Ленин ни завеща да укрепваме с всички сили съюза между работниците и селяните. Кълнем ти се, другарю Ленин, че ние с чест ще изпълним и тази твоя заповед!...

Другарят Ленин неуморно ни говореше за необходимостта от доброволния съюз между народите на нашата страна, за необходимостта от тяхното братско сътрудничество в рамките на Съюза на републиките.

Отивайки си от нас, другарят Ленин ни завеща да укрепваме и да разширяваме Съюза

82
 
на републиките. Кълнем ти се, другарю Ленин, че ние ще изпълним с чест и тази твоя заповед!...

Ленин неведнаж ни е изтъквал, че укрепването на Червената армия и подобряването на нейното състояние е една от най-важните задачи на нашата партия ... Да се закълнем другари, че ние не ще пощадим силите си за укрепването на нашата Червена армия и на нашата Червена флота ...

Отивайки си от нас, другарят Ленин ни завеща да бъдем верни на принципите на Комунистическия интернационал. Кълнем та се, другарю Ленин, че ние не ще пощадим своя живот, за да укрепваме и разширяваме съюза на трудещите се от целия свят — Комунистическия интернационал.” [1]


Това беше клетвата на болшевишката партия към своя учител и вожд, към Ленин, който ще живее във вековете. Под ръководството на Сталин партията изпълняваше и изпълнява с чест тази клетва.

По случай първата годишнина от смъртта на Ленин в писмото си до редакцията на „Рабочая Газета” Сталин писа:

„Помнете, обичайте, изучавайте Илича, нашия учител, нашия вожд.

Борете се и побеждавайте враговете, вътрешни и външни — като Илич.

Изграждайте новия живот, новия бит, новата култура — като Илич.
 

1. И. В. Сталин. О Ленине, 1945 г., стр. 16—19.

83
 

Никога не се отказвайте от дребното в работата, защото от дребното се изгражда великото — в това се състои един от важните завети на Илич.” [1]

Съветският народ неотклонно следваше и следва тези думи на Сталин.

Ползувайки се отначало от болестта, а след това от смъртта на Ленин, враговете на социализма се опитваха да изместят партията от ленинския път, за да могат по този начин да подготвят условията за възстановяване на капитализма в нашата страна. Особено яростно нападаха партията изпеченият враг на ленинизма Троцки и неговите съдружници. Троцкистите натрапиха на партията нова дискусия. Борбата имаше ожесточен характер. Сталин разкри политическата същност на действията на троцкистите, показа, че се касае за живота и смъртта на партията, сплоти партийните кадри и организира разгрома на троцкизма.

В своята реч „Троцкизъм или ленинизъм”, произнесена на пленума на фракцията на ВЦСПС през ноември 1924 г., Сталин изтъкна, че в борбата против троцкизма през този период „задачата на партията се състои в погребването на троцкизма като идейно течение”. Той показа на партията, че при тогавашните условия троцкизмът е главната опасност, „В дадения момент — каза Сталин, — след победата на Октомври, при днешните условия на непа, най-опасен трябва да се смята троцкизмът, защото той се старае да внуши неверие в силите на нашата революция, неверие в делото на съюза
 

1. „Рабочая Газета”, бр. 17, 21 януари 1925 г.

84
 

на работниците и селяните, неверие в делото на превръщането на неповска Русия в социалистическа Русия.” [1]

Сталин доказа, че идейният разгром на троцкизма е необходимо условие за осигуряване по-нататъшното победоносно движение напред към социализма. Сталин казваше:

„Без да бъде разбит троцкизмът, е невъзможно да се постигне победа в условията на непа, невъзможно е да се постигне превръщането на сегашна Русия в социалистическа Русия.”[2]

В борбите против троцкизма Сталин сплоти партията около ЦК и я мобилизира за по-нататъшна борба за победата на социализма в нашата страна.

За идейния разгром на троцкизма, за защитата, обосноваването и развитието на ленинизма имаше изключително голямо значение теоретическият труд на Сталин „За основите на ленинизма”, излязъл в 1924 г. Този труд е майсторско изложение и дълбоко теоретическо обосноваване на ленинизма. Той въоръжи тогава, въоръжава и сега болшевиките по целия свят с острото оръжие на марксистко-ленинската теория.

В тази книга е направено изложение на основите на ленинизма, т. е. на новото и особеното, което е свързано с името на Ленин, което Ленин внесе в развитието на марксическата теория. Само
 

1. И. Сталин. Крестьянский вопрос. Статьи и речи, 1926 г., стр. 55.

2. Пак там.

85
 

обстоятелството, че беше дадено такова обобщение на въпросите на ленинизма, че цялото идейно съдържание на Лениновото наследство беше събрано и разгледано от гледището на новата историческа епоха, означаваше гигантска крачка напред в развитието на науката на марксизма-ленинизма. В тази книга са издигнати всички въпроси на Лениновото учение на огромна принципиална висота. В своя труд Сталин дава класическото определение на ленинизма. Сталин показва как Ленин е развил марксизма по-нататък в условията на новата епоха, епохата на империализма и пролетарските революции.

Работата по възстановяването на народното стопанство се приближаваше към своя край. Измени се международната и вътрешната обстановка на Съветския съюз. В капиталистическите страни настъпи временен отлив на революцията, установи се временна частична стабилизация на капитализма. В СССР беше достигнато довоенното равнище на стопанството. Трябваше да се върви по-нататък. С цялата си острота изпъкна въпросът за перспективите на нашето строителство, за съдбата на социализма в Съветския съюз.

Сталин определя с гениална прозорливост перспективата и конкретните пътища за по-нататъшното развитие на революцията.

„Желая на работниците от завода „Динамо” — пише той в 1924 г., — както и на работниците от цяла Русия, промишлеността да върви все нагоре и броят на пролетариите в Русия да достигне в най-близко време до 20—30 милиона; колективното стопанство

86
 

в селото да се разцъфти и да подчини на своето влияние частното стопанство; високата индустрия и колективното стопанство в селото да сплотят напълно пролетариите от фабриките и земеделските труженици в една социалистическа армия; победата в Русия да се увенчае с победа в целия свят.” [1]

Обобщавайки теоретически опита на Великата октомврийска социалистическа революция, опита от първите години на социалистическото строителство в капиталистическото обкръжение, Сталин отстоя и разви по-нататък Лениновото учение за победата на социализма в една страна.

През декември 1924 г. излезе известният труд на Сталин „Октомврийската революция и тактиката на руските комунисти”. Обосновавайки в този труд Лениновото становище за победата на социализма в една страна, Сталин показа, че трябва да се различават двете страни на този въпрос: вътрешната и международната. Вътрешната страна — това е въпросът за взаимоотношенията на класите вътре в страната, която строи социализма; международната — това е въпросът за взаимоотношенията между СССР, засега още единствена страна на социализма, и капиталистическото обкръжение. С вътрешните трудности работниците и селяните на СССР могат напълно да се справят със собствени сили, те могат напълно да надвият икономически своята собствена буржоазия и да построят пълно социалистическо общество. Но докато съществува капи-
 

1. Г. К. Орджоникидзе. Избранные статьи и речи 1911—1937, изд. 1939 г., стр. 450.

87
 

талистическо обкръжение, съществува и опасност от капиталистическа интервенция прбтив СССР и реставрация на капитализма. За да се отстрани тази опасност, необходимо е да бъде унищожено самото капиталистическо обкръжение, а капиталистическото обкръжение може да бъде унищожено само при победа на пролетарската революция поне в няколко страни. Само тогава победата на социализма в СССР ще може да се счита пълна, окончателна победа.

Тези положения на Сталин легнаха в основата на историческата резолюция на XIV партийна конференция (април 1925 г.). Конференцията утвърди ленинско-сталинското становище за победата на социализма в СССР като партиен закон, задължителен за всички партийни членове.

В доклада си пред актива на московската партийна организация „За резултатите от работата на XIV конференция на РКП (б)” Сталин обърна особено внимание на въвличането на селяните-средняци в изграждането на социализма. Сталин каза:

“Главното сега се състои в сплотяването на средняците около пролетариата, в тяхното завоюване отново. Главното сега се състои в спояването с основната маса на селячеството, в издигането на нейното материално и културно равнище и в движението напред заедно с тази основна маса към социализма. Главното се състои в изграждането на социализма заедно със селячеството, непременно заедно със селячеството и непременно под ръководството на работническата класа, защото ръководството на работническата класа е главната гаранция,

88
 

че строителството ще тръгне по пътя към социализма.” [1]

През декември 1925 г. се откри XIV конгрес на партията. В политическия отчет на ЦК Сталин обрисува ярката картина на растежа на политическата и стопанска мощ на Съветския съюз. Обаче, казваше Сталин, ние не можем да се задоволим с тези успехи, защото нашата страна продължава да си остава изостанала, аграрна. За да бъде осигурена икономическата самостоятелност на нашата страна и укрепена нейната отбранителна способност, за да бъде създадена необходимата за победата на социализма икономическа база — трябва да превърнем нашата страна от аграрна в индустриална.

От трибуната на XIV конгрес вождът на партията казваше:

„Да се превърне нашата страна от аграрна в индустриална, способна да произвежда със свои собствени сили необходимите съоръжения — ето в какво е същността, основата на нашата генерална линия.” [2]

На Сталиновия план за социалистическа индустриализация капитулантите Зиновиев и Каменев се опитаха да противопоставят свой „план”, според който СССР трябвало да си остане аграрна страна. Това беше предателски план за заробване на СССР и неговото предаване с вързани крака и ръце на империалистическите хищници.
 

1. И. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 9-е, стр. 127—128.

2. „XIV съезд Всесоюзной коммунистической партии (б). Стенографический отчет”, 1926 г., стр. 488.

89
 

Сталин смъкна маските на тези презрени капитуланти, разкри тяхната троцкистко-меншевишка същност.

На XIV конгрес Сталин подчерга, че най-важната задача на партията е трайният съюз на работническата класа със средняка за изграждането на социализма.

XIV конгрес утвърди като главна задача на партията провеждането на социалистическата индустриализация, борбата за победата на социализма в СССР.

След конгреса в началото на 1926 г. излезе книгата на Сталин „Към въпросите на ленинизма”. В този исторически труд Сталин разгроми идейно ликвидаторската и капитулантска „философия” на зиновиевци и обоснова линията на XIV партиен конгрес, линията на социалистическата индустриализация на страната и построяване социалистическото общество. Той въоръжи партията и работническата класа с несъкрушима вяра в победата на социалистическото строителство.

Като натрупа сили и средства и след като отхвърли капитулантите и маловерните, болшевишката партия доведе страната до нов исторически етап — до етапа на социалистическата индустриализация.

В тази борба с маловерните и капитулантите, с троцкистите и зиновиевците, с бухаринците и каменевците окончателно се формира след излизането на Ленин от строя онова ръководещо ядро на нашата партия, в което влизат Сталин, Молотов, Калинин, Ворошилов, Куйбишев, Фрунзе, Дзержински, Каганович, Орджоникидзе, Киров, Ярославски, Микоян, Андреев, Шверник, Жданов, Шкирятов и

90
 

И. В. Сталин и С. М. Киров. Ленинград 1926 г.
И. В. Сталин и С. М. Киров. Ленинград 1926 г.
Фотография

91
 

други, което отстоя великото знаме на Ленин, сплоти партията около заветите на Ленин и изведе съветския народ на широкия път на индустриализацията на страната и колективизацията на селското стопанство. Ръководител на дова ядро и водеща сила в партията и държавата беше другарят Сталин.

Майсторски изпълнявайки задачите на вожд на партията и на народа и имайки пълната поддръжка на целия съветски народ, Сталин обаче не допускаше в своята дейност нито сянка от самомнение, възгордяване, самолюбие. В своето интервю, дадено на немския писател Лудвиг, в което той отбелязва великата роля на гениалния Ленин за преобразуването на нашата родина, Сталин просто заявява за себе си: „Що се отнася до мене, аз съм само ученик на Ленин и моята цел е да бъда негов достоен ученик.” [1]
 

1. И. Сталин. Беседа с немецким писателем Эмилем Людвигом, 1938 г., стр. 3.


[Previous] [Next]
[Back to Index]