Йосиф Висарионович Сталин. Кратка Биография
 
VIII
 

Индустриализацията, провеждана в исторически най-кратък срок в такава огромна и заедно с това изостанала в икономическо отношение страна, каквато беше Съветският съюз в онзи период, представляваше гигантски трудности. Трябваше да бъдат построени цяла редица нови клонове от индустрията, неизвестни на стара, царска Русия. Трябваше да бъде създадена нова военна индустрия, каквато нямаше в предишна Русия. Трябваше да се построят заводи за съвременни земеделски машини, непознати на старото село. За това бяха нужни колосални средства. Капиталистическите държави ги добиваха чрез безпощадна експлоатация на народа, чрез завоевателни войни, чрез кървав грабеж на колониите и зависимите страни, чрез външни заеми. Но Съветската страна не можеше да се ползува от тези нечисти източници, а пътят на външните заеми беше затворен за нея от капиталистите. Оставаше да се получат средства само вътре в Съветската страна.

Опирайки се на указанията на Ленин, Сталин разработи основните положения за социалисти-

94
 

ческа индустриализация на нашата страна. Той посочи, че:

1) същността на индустриализацията се състои не в простия растеж на промишлеността, а в развитието на тежката индустрия и преди всичко на нейната сърцевина — машиностроенето, защото само създаването на тежка индустрия и на собствено машиностроене осигурява материалната база на социализма и поставя страната на социализма в независимо от капиталистическия свят положение;

2) експроприацията на помешчиците и капиталистите в нашата страна в резултат на Октомврийската социалистическа революция, премахването на частната собственост върху земята, фабриките, заводите, банките и т. н. и тяхното превръщане в общонародна собственост създадоха мощен източник на социалистическо натрупване за развитие на индустрията;

3) социалистическата иидустриализация коренно се отличава от капиталистическата — последната се изгражда чрез колониални завоевания и грабежи, военни разгроми, заробващи заеми и безпощадна експлоатация на работническите маси и на колониалните народи, а социалистическата индустриализация се опира на обществената собственост върху средствата за производство, на натрупването и спестяването на богатства, създавани от труда на работниците и селяните; социалистическата индустриализация е неразривно свързана с неотклонното подобряване материалното положение на трудещите се маси;

95
 

4) ето защо основните задачи в борбата за индустриализация са повишаването на производителността на труда, понижаването на себестойността, борбата за трудова дисциплина, режимът на икономии и. т. н.

5) условията за изграждането на социализма в СССР и трудовият ентусиазъм на работническата класа правят възможно осъществяването на необходимия бърз темп на индустриализацията;

6) пътят към социалистическото преобразуване на селското стопанство минава през индустриализацията на страната, която трябва да създаде техническата база за това преобразуване.

Въоръжени с тази точна и ясна програма, трудещите се на Съветския съюз пристъпиха към социалистическата индустриализация на страната.

Наплашени от успехите на социалистическото строителство, империалистите се опитаха да провалят или поне да забавят индустриализацията на страната чрез скъсване на дипломатическите и търговски отношения със СССР (Англия), чрез убийства на съветски посланици (Полша), чрез засилване на шпионската и диверсионна дейност. Вътре в страната се обединяват троцкистите, зиновиевците и остатъците на разбитите по-рано антипартийни групи в предателски блок, който откри бясна атака против партията. „Създава се нещо като единен фронт от Чембърлейн до Троцки” — изтъкваше тогава другарят Сталин. Не можеше да бъде постигната победата на социалистическата индустриализация без идейното и организационно разгромяване на троцкистко-зиновиевския блок. Под ръководството на другаря Сталин партията разгроми троцкистко-зиновиев-

96
 

ския блок. Докладът на Сталин пред XV партийна конференция „За социалдемократическия уклон в нашата партия” (ноември 1926 г.) и неговият доклад пред VII разширен пленум на ИККИ „Още веднаж за социалистическия уклон в нашата партия” (декември 1926 г.) въоръжиха идейно ВКП(б) и Коминтерна и осигуриха монолитността и сплотеността на партийните редове.

Разширеният пленум на ИККИ заклейми в своите решения поддръжниците на троцкистко-зиновиевския блок като разколници, изпаднали на меншевишки позиции.

След като разгромиха и отхвърлиха капитулантите и защитниците на капитализма, болшевиките продължиха делото на социалистическата индустриализация на нашата страна.

Нито една област, нито един въпрос от индустриализацията не се изплъзваха от обсега на Сталиновия поглед. Сталин е инициаторът за създаването на нови клонове от индустрията, за развитието и реконструкцията на по-рано изостаналите клонове. Сталин е вдъхновителят на създаването на втората каменовъглено-металургическа база в нашата страна, на построяването на Кузбас. Сталин е организаторът и ръководителят на социалистическите строежи. Сталинградският тракторострой, Днепрострой, Магнитострой, Уралмашстрой, Ростовският селмашстрой, Кузнецкстрой, Турксиб, Саратовският комбайнстрой, строителството на автомобилните за води в Москва и Горки и редица други строежи са все свързани с името на Сталин.

97
 

Грандиозната картина на строящата се в СССР величествена сграда на социализма оказваше неотразимо влияние върху работниците от капиталистическите страни. Започна се истинско поклонничество в СССР. Десетки и стотици работнически делегации пристигаха и с огромен интерес и завладяващо вълнение се запознаваха с това, как самите работници, прогонили своите експлоататори, изграждат новото, социалистическото общество. Те се интересуваха от всичко, искаха да знаят всичко. На 5 ноември 1927 г. се състоя продължителна беседа на Сталин с работническите делегации от Германия, Франция, Австрия, Чехословакия, Китай, Белгия и други страни.

Още към края на 1927 г. се определиха решаващите успехи на политиката на социалистическата индустриализация. Първите резултати бяха сумирани от XV партиен конгрес, който се свика през декември 1927 г. В своя отчетен доклад Сталин обрисува ярко успехите на социалистическата индустриализация и подчерта необходимостта от по-нататъшно разширяване и укрепване на социалистическите командни височини както в града, така и в селото, като се държи курс на ликвидиране капиталистическите елементи в народното стопанство. На XV конгрес Сталин посочи изоставането на селското стопанство от индустрията и набеляза изхода от това заплашващо цялото народно стопанство положение.

„Изходът — казваше Сталин — е в преминаването на дребните и разпръснати селски стопанства в едри обединени стопанства върху основата на обществената обработка на земята, в преминаването към колективна обработка на земята върху, базата

98
 

на новата, по-висока техника. Изходът е в постепенното, но неотклонно обединение на дребните и най-дребни селски стопанства не чрез натиск, а чрез пример и убеждаване — в едри стопанства върху основата на обществената, задружна колективна обработка на земята с прилагането на земеделски машини и трактори, с прилагането на научните методи за интензифициране на земеделието. Друг изход няма.” [1]

Защо нашата страна тръгна по пътя на изграждане колхози?

Още към периода на XV партиен конгрес ставаше все по-забележимо изоставането на селското стопанство, особено стопанството на зърнени храни. Общата продукция на зърнените храни се доближаваше към довоенното равнище, но стоковата част от зърнената продукция, продавана извън селото за снабдяване градовете и армията, съставяше малко повече от една трета (37%) от довоенното равнище. В селото се наброяваха около 25 милиона дребни и най-дребни селски стопанства. А дребните селски стопанства по самата си същност бяха полу-натурални стопанства, годни да дадат само минимум стокови зърнени храни и негодни да разширят производството, да прилагат трактори и машини, да повишат добива. Раздробяването на селските стопанства и падането на стоковостта на зърненото стопанство продължаваха.

„Нямаше съмнение, че при такова състояние на зърненото стопанство армията и градовете на СССР
 

1. „История ВКП (б). Краткий курс”, стр. 275.

99
 

шяха да се озоват пред лицето на хронически глад.” [1]

Пред страната стояха две възможности за преминаване на селското стопанство към едро производство, годно да пусне в ход тракторите и земеделските машини и да повиши няколко пъти стоковостта на зърненото стопанство. Първата възможност беше да се премине към едро капиталистическо производство в селото, което би означавало разоряване на селските маси, създаване на масова безработица в града, пропадане на съюза между работническата класа и селячеството, засилване на кулачеството и поражение на социализма. Към този гибелен път усилено тласкаха партията десните .капитуланти и предатели.

Втората възможност бе: да се поеме пътят на обединението на дребните селски стопанства в едри социалистически стопанства, в колхози, годни да използуват широко трактори и други съвременни машини за бърз подем на зърненото стопанство и на неговата стокова продукция. Ясно е, че болшевишката партия и Съветската държава можеха да поемат само втория път, колхозния път на развитие на селското стопанство.

Болшевишката партия изхождаше от мъдрите указания на Ленин за необходимостта от преминаване от дребните селски стопанства към едрото, колективно, машинизирано земеделие, което единствено можеше да изведе десетки милиона селски стопанства от вековната немотия.
 

1. „История ВКП (б). Краткий курс”, стр. 274.

100

„С дребното стопанство от немотията не може да се излезе” [1] — изтъква Ленин.

Най-насъщната икономическа потребност, народната нужда, изискваше преминаването към колективизация. И болшевишката партия под ръководството на Сталин разбра правилно тази насъщна икономическа потребност и съумя да насочи милионните селски маси по пътя на колективизацията.

XV конгрес взе решение за всестранно разгръщане на колективизацията на селското стопанство. Същевременно конгресът даде директива за съставяне първия петгодишен план на народното стопанство. Така в самия разгар на създаването на социалистическата индустрия Сталин набеляза нова грандиозна задача — колективизацията на селското стопанство. За изпълнението на такава историческа задача се изискваше най-грижлива подготовка, която по дълбочина и размах може да бъде смело поставена наред с подготовката на Великата октомврий ска социалистическа революция. Гениалният стратег не пролетарската революция смело и непреклонно, грижливо и зорко водеше партията напред, сломявайки всички препятствия по пътя към набелязаната цел, като следеше зорко маневрите на класовия враг, предвиждаше блестящо неговите действия в най-близко бъдеще, майсторски прегрупираше силите в хода на самото настъпление, укрепваше заетите позиции и използуваше резервите за развиването на успеха.
 

1. В. И. Ленин. Сочинения, т. XXIV, изд. 3-е, стр. 540.

101

Партията подготви всички необходими материални условия за масово навлизане на селячеството в колхозите. Беше създадена индустриална база за снабдяване селото с машини и трактори, база за техническо превъоръжаване на селското стопанство. Бяха натрупани достатъчно средства за финансирането на колхозното и совхозното строителство и изпратени на това строителство най-добрите хора на партията и на работническата класа, бяха укрепени първите колхози, които показваха на селяните-едноличници образци за водене на колективно селско стопанство. Бяха създадени машинно-тракторни станции и совхози, които помагаха на селяните за подобряване на стопанството.

Предусещайки своята гибел, кулачеството се опитваше да окаже съпротива, организира „житна стачка”, смятайки по такъв начин да застави партията, ако не да капитулира, то поне да отстъпи. През същата 1928 г. беше разкрита голяма вредителска организация на буржоазните специалисти в Шахтинския район на Донбас, а след това и в други райони. Вредителите бяха свързани с империалистическите държави.

Ръководената от Сталин партия проведе извънредни мерки против кулачеството и сломи неговата съпротива. Вредителите бяха сурово наказани. Другарят Сталин призова партията да иззлече поуки от шахтинското дело и преди всичко болшевиките-стопански дейци сами да станат познавачи на техниката, специалисти, и да ускорят подготовката на нови технически кадри от работници.

С преминаването на партията в настъпление против кулачеството на мястото на разгромените от

102

нея троцкисти и зиновиевци се явиха в 1928—1929 г. Бухарин, Риков, Томски и цялата тяхна антипартийна група от десни капитуланти и реставратори на капитализма. В същото време империалистите, опирайки се на капитулантската дейност на десните, правят нов опит да вмъкнат СССР във война. В генералните щабове на Англия и Франция се разработват планове за нова интервенция против СССР, проектирана за 1929—1930 г.

Както победата на Великата социалистическа революция през октомври 1917 г. би била невъзможна без разгромяването на капитулантите и изменниците, меншевиките и есерите, така също щеше да бъде невъзможна победата на социализма в селото без разгромяването на десните капитуланти през 1928—1929 г. За победата на партията над бухаринско-риковската антипартийна група имаха особено значение речите на Сталин „За дясната опасност във ВКП(б)” (на пленума на МК и МКК през октомври 1928 г.) и „За десния уклон във ВКП(б)” (на пленума на ЦК на ВКП(б) през април 1929 г.).

В тези речи на Сталин бяха разобличени докрай десните като врагове на ленинизма, беше показано, че десните са агентура на кулака в партията.

В боевете против десните Сталин сплоти цялата партия и я поведе на щурм против последната опора на капиталистическата експлоатация в нашата страна. Геният на Сталин, неговата непоколебима воля и мъдра прозорливост осигуриха издигането на революцията на нова, по-висока степен. В своята историческа статия „Година на велик прелом”, написана

103

в 1929 г. по случай 12-годишнината от Октомври, Сталин писа:

„Изтеклата година беше година на велик прелом по всички фронтове на социалистическото строителство. Този прелом вървеше и продължава па върви под знака на решителното настъпление на социализма против капиталистическите елементи от града и селото. Характерната особеност на това настъпление се състои в това, че то вече ни даде редица решителни успехи в главните области на социалистическото преустройство (реконструкция) на нашето народно стопанство.” [1]

Партията постигна решителен прелом в областта на производителността на труда. Беше разрешена в главни линии една от най-трудните задачи на социалистическата индустриализация — задачата за натрупване на средства за построяване на тежка индустрия. Партията постигна коренен прелом в развитието на нашето земеделие, в развитието на нашето селячество. Започна буйно да се развива колхозното движение, което по темповете на своето развитие започна да изпреварва даже едрата индустрия. Това беше началото на масовото колхозна движение.

„Новото и решаващото в сегашното колхозно движение се състои в това — пише Сталин, — че в колхозите навлизат селяни не на отделни групи, както ставаше по-рано, а на цели села, общини, райони, даже окръзи. А какво значи това? Това значи, че в колхозите навлиза среднякът. В това
 

1. И. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 264.

104

е основата на онзи коренен прелом в развитието на селското стопанство, който е най-важното постижение на Съветската власт ...” [1]

Така под ръководството на Сталин беше подготвен историческият поврат от политиката на ограничаване и изтласкване кулашките елементи към политиката на ликвидиране кулачеството като класа върху основата на повсеместната колективизация.

За голяма заслуга на Сталин трябва да се смята фактът, че в този период, в периода на първото разгръщане на индустриализацията и колективизацията, когато трябваше да бъдат мобилизирани всички трудови сили на народа за разрешаването на великите задачи, той постави с цялата му сериозност женския въпрос, въпроса за положението на жените, за женския труд, за извънредно важната роля на жените, на работничките и селянките, в стопанския и обществено-политически живот на обществото, и като го издигна на подобаваща висота, му даде правилно разрешение.

„Нито едно велико движение на потиснатите — казва Сталин — не е минавало в историята на човечеството без участието на трудещите се жени. Трудещите се жени, най-потиснатите от всички потиснати, никога не са стояли и не са могли да стоят настрана от широкия път на освободителното движение. Освободителното движение на робите е издигнало, както е известно, стотици и хиляди велики мъченици и героини. В редовете на борците за освобождаване на крепостните са стояли десетки
 

1. И. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 272.

105

хиляди жени-труженици. Не е чудно, че революционното движение на работническата класа, най-мощното от всички освободителни движения на потиснатите маси, е привлякло под своето знаме милиони трудещи се жени.” [1]

„Трудещите се жени — казва по-нататък Сталин,— работничките и селянките, са огромен резерв на работническата класа. Този резерв представлява едната половина от населението. Ще бъде ли женският резерв за работническата класа или против нея — от това зависи съдбата на пролетарското движение, победата или поражението на пролетарската революция, победата или поражението на пролетарската власт. Ето защо първата задача на пролетариата и на неговия преден отред, комунистическата партия, се състои в повеждането на решителна борба за освобождаване на женит, на работничките и селянките, от влиянието на буржоазията, за политическо просвещаване и организирване на работничките и селянките под знамето на пролетариата.” [2]

„Но трудещите се жени — продължава Сталин — са не само резерв. Те могат и трябва да станат — при правилна политика на работническата класа — истинска армия на работническата класа, действуваща против буржоазията. Да изкове от женския трудов резерв армия на работничките и селянките, действуваща рамо до рамо с великата армия на пролетариата — в това се състои втората и решаваща задача на работническата класа.” [3]
 

1. „Правда”, бр. 56, 8 март 1925 г.

2. Пак там.

3. Пак там.

106

Що се отнася до ролята и значението на жените в колхозите, ето какво казва Сталин в своята реч на първия: конгрес на колхозниците-ударници.

„Женският въпрос в колхозите — казва Сталин — е голям въпрос, другари. Аз зная, че много от вас подценяват жените и даже им се присмиват. Но това е грешка, другари, сериозна грешка. Работата не е само в това, че жените са половината от населението. Работата е преди всичко в това, че колхозното движение издигна на ръководни длъжности цяла редица забележителни и способни жени. Погледнете конгреса, неговия състав, и вие ще видите, че жените отдавна вече от изостанали са се превърнали в напредничави. Жените в колхозите са голяма сила. Да се държи тази сила под похлупак, значи да се извърши престъпление. Наш дълг е да издигаме напред жените в колхоза и да пуснем тази сила в работа.” [1]

„Що се отнася до самите колхознички — продължава Сталин, — те трябва да помнят силата и значението на колхозите за жените, трябва да помнят, че само в колхоза имат възможност да застанат на равна нога с мъжа. Без колхозите — неравенство, в колхозите — равенство на правата. Нека да помнят това другарките-колхознички и нека пазят колхозния строй като зеницата на окото си.” [2]

Въвличането в строителството на социализма на най-широките народни маси на нашата страна, включително и трудещите се от потиснатите и изостанали
 

1. И. Сталин, Вопросы ленинизма, изд 11-е, стр. 419—420.

2. Пак там, стр. 420.

107

в миналото нации, означаваше велика победа на съветската идеология, която вижда в масите истинските творци на историята, над буржоазната идеология, която разпространява всякакви измислици за неспособност на масите за самостоятелно творчество във всички области на живста. Другарят Сталин разобличи реакционната същност на „теорията”, според която експлоатираните не могат да преживеят без експлоатиращите. „Един от най-важните резултати от Октомврийската революция — пише другарят Сталин — е фактът, че тя нанесе смъртен удар на тази лъжлива теория.” [1]

Другарят Сталин разобличи също така и онази реакционна легенда, според която уж народите се разделят на висши и низши раси.

„По-рано „беше прието” да се мисли, че светът е разделен от памтивека на низши и висши раси, на черни и бели, от които първите са неспособни за цивилизация и са обречени да бъдат обект на експлоатация, а вторите са единствените носители на цивилизацията, призвани да експлоатират първите. Сега тази легенда трябва да се смята за разбита и отхвърлена. Един от най-важните резултати от Октомврийската революция е фактът, че тя нанесе на тази легенда смъртен удар, като показа на дело, че освободените неевропейски народи, въвлечени в потока на съветското развитие, са способни да движат напред действително напредничавата култура и действително напредничавата цивилизация съвсем не в по-малка степен отколкото европейските народи.” [2]
 

1. И. Сталин. Вопросы ленинизма, изд. 11-е, стр. 177.

2. Пак там, стр. 178.

108

И. В. Сталин на палубата на крайцера „Червена Украйна от черноморската флота, 25 юли 1929 г.
И. В. Сталин на палубата на крайцера „Червена Украйна от черноморската флота, 25 юли 1929 г.
Фотография


[Previous] [Next]
[Back to Index]