ПРЕДСТАВЯ СУЛТАНИТЕ НА ВОЮВАЩИЯ ЗА ПРАВАТА ВЯРА ОСМАНСКИ РОД
9.
241) Разказ за случката със Зворник
242) Разказ за случките с караманлиите
243) Разказ за войната за вярата с Арнавут
244) Разказ за втората арнавутска война
245) Разказ за похода на султан Мехмед срещу Караман
246) Разказ за случките около Енез
247) Разказ за завладяването на Агрибоз
248) Разказ за изпращането на войски към Караман
249) Разказ за заминаването на Исхак паша към Караман
250) Разказ за завладяването на Алайе от ръката на Гедик Ахмед
251) Разказ
252) Разказ за завладяването на Силифке
253) Разказ за събитията около Токат
254) Разказ за войната с Хасан Дираз
255) Разказ за това, което се случило с Хас Мурад
256) Разказ за Турханбейоглу
257) Разказ за поражението на Хасан Дираз
258) Разказ
259) Разказ
260) Разказ за завладяването на Кефе
261) Разказ за завладяването на Менкюб
262) Разказ за поражението на Сюлейман бей във войната за вярата срещу Кара Богдан
263) Разказ за втората свещена война срещу Кара Богдан
264) Разказ за завладяването на дървените унгуруски крепости
265) Разказ за завладяването на Искендерийе
265b) Разказ за изпращането на Гедик Ахмед към Полия и на Месих паша към Родос
266) Добродетелите на султан Мехмед, син на Мурад Хан
267) Разказ за смъртта на султан Мехмед Гази Нека Аллах го благослови!
(241). Разказ за случката със Зворник
Говорят, че падишахът много залегнал за Яйца, не могъл да я превземе и се върнал обратно. Докато да излезе къмто София, дошъл унгуруският крал [458] с безчетна войска, поставил огнени топове и обсадил крепостта Зворник. Вътре бил Михалоглу Искендер бей. Той здравата се бил с неверниците. А времето било такова, че идела зима. Унгурусите не си заминали. Те си стъкмили къщи в земята и се настанили там.
Като чул това, Повелителят поверил на Махмуд паша румелийската и анадолската войска и го пратил към Зворник. Самият той също тръгнал благополучно подире му. Като наближил крепостта, Махмуд паша проводил един човек. През нощта неговият вестител дошъл пред твърдината и се провикнал: "Чия е крепостта?" Оттам се разнесъл глас: "Крепостта е на Повелителя." "Дръжте се — казал онзи човек. — След няколко дни ще пристигне Махмуд паша с румелийската и анадолската войска, а след него иде и падишахът с конницата!"
Като чул вестта, народът на крепостта ударил тъпана на сполуката и замятал гюлета. Заради туй невер-
296
ниците се усетили и известили краля. А кралят се уплашил и сложил стража на войската си. След един-два дни Али бей с акънджиите си пресрещнал невернишката войска. Кралят го помислил за Махмуд паша, та зарязал разпилени всичките си товари и избягал. Али бей дошъл, извел хората от крепостта и ги пуснал да плячкосват гяурските имоти.
Не след дълго пристигнал и Махмуд паша. Той се хвърлил след неверниците,
притиснал ги и взел безброй роби. Оплячкосал също коне, гащи и друго, каквото
имали, на се върнал и се присъединил към Повелителя. Това станало през
868 година по Хиджра [459].
(242). Разказ за случките с караманлиите
Говорят, че когато умрял, Караманоглу бей оставил седмина сина: единият — Исхак, единият Пир Ахмед, единият — Караман, единият — Касъм, единият — Алаеддин, единият Сюлейман и единият — Нура Софу. Така и беше записано в първата книга. Сюлейман и Нура Софу били малки, та още овреме избягали и отишли при султан Мехмед. Останалите си били в Караманския вилает. Повечето от тях били синове на Султан Хатун — дъщеря на султан Мехмед, син на Йълдъръм. Ала Исхак бил от робиня и вън от туй — най-голям от всички. Приживе Ибрахим бей доверявал само нему. "Към османлийското ги тегли" — казвал той за другите си синове и не ги обичал.
Така, когато той се разболял, всичките му синове, които били от Султан Хатун, се сговорили, тръгнали срещу баща си и обсадили Коня. Искали да изгонят Ибрахим бей и да го изтикат към Гевале. Ала смъртта го постигнала още преди да влезе в крепостта Гевале. Едва приближил вратата и предал богу дух. После тези синове се обединили, изгонили Исхак и казали на Пир Ахмед: "Ти си нашият най-голям брат и ние ше се покоряваме на твоите заповеди!" Техните похождения са дълги и широки. Нека да ги разкажем по най-кратък начин.
Накратко. Исхак отишъл в Ичил и направил Силифке своя престолнина. Там, в Силифке, била и хазната на Ибрахим бей. Исхак станал господар. В Ко-
297
ня пък бил Пир Ахмед. Исхак бей прегърнал полите ла Узун Хасан и му казал: "Ела и изгони братята ми от вилаета. За всеки преход дотам ще ти плащам по хиляда флорини!" Като чул звъна на златото, Хасан Дираз склонил и веднага тръгнал от Ерзинджан. Вече стигал до Сивас, когато Исхак чул и излязъл да го срещне. После го завел в Караманския вилает и изгонили Пир Ахмед и братята му от земята. Още щом Хасан Дираз влязъл в Карамания, Пир Ахмед избягал. .Дошъл той при султан Мехмед в Истанбул и се прострял в краката му.
Много злини сторил Хасан Дираз на караманската земя, безчет беди й донесъл. От край до край опустошил и разорил вилаета Караман. Отвсякъде вземал "откуп за пощада", който си бил жив грабеж. Той обрал тристата къщи на Бей Шехри, със сила прибрал добитъка, а после взел и 6 хиляди акчета откуп за пощада. Навсякъде правел същото. Казват, че вън от другия добитък той отмъкнал 20 хиляди камили. След туй си заминал.
Накратко [Хасан Дираз] оставил за господар на караманската земя Исхак бей и си заминал. Ама му оставил за другар Исфсндияроглу Къзъл Ахмед. Така Караманоглу Исхак бей турил ръка на Караман и заповядал да четат петъчна молитва и да секат монети на негово име. После проводил като пратеник при султана Мехмед Саръ Якубоглу Ахмед Челеби и му казал: „Недей да пращаш срещу ми моя брат Пир Ахмед и не му позволявай да идва. Аз пък ще ти дам Ак Шехир и Бей Шехри."
Тогава Повелителят изпратил при Исхак като пратеник чавушбашията Ахмед, син на Сервер Чавуш и му отговорил: „Ак Шехир и Бей Шехир са наша, от по-рано купена собственост, та няма защо да ти благодарим за тях. Ако се молиш да не пускаме брата ти, то считай за граница реката Чаршамбе [460] и нека оттатъшната страна бъде за тебе, а отсамната — за нас. Само тогава ние няма да пуснем брат ти." Чавушбашията Ахмед оповестил каквото му било поръчано. Ала Исхак бей не послушал и не склонил. Тогава чавушбашията Ахмед взел отговора му, дошъл и го съобщил на Повелителя. Като чул вестта, Повелителят дал на Пир Ахмед санджакбея на Анталия — Кьосе Хамза, санджакбея на
298
Кара Хисар и още неколцина санджакбейове и ги отпратил. Пир Ахмед дал на Повелителя крепостите Съклан и Кайсери и той настанил в тях свои хора, та затуй и Повелителят се отделил малко от своята войска.
И тъй, те отишли, срещнали се с Исхака в Ерменек, ударили се. След като го разбили, те го прогонили от земята. Тогава Исхак си прибрал всички съкровища и отишъл при Хасан Дираз. В Силифке оставил жена си и единия си син.
А Пир Ахмед станал бей на караманския край и овладял Ичил и всички останали земи без Силифке. Петъчната молитва и сеченето на монети останали на негово име. Точно по това време смъртта постигнала Караманоглу Исхак и той починал при Узун Хасан. Хазната му се паднала на Узун Хасан.
Като станал независим владетел на Караман, Пир Ахмед взел да вири опашка. Той поискал от Повелителя Танръдан Хамамджък край Ългън. Развалил по-раншния им сговор и почнал да шикалкави.
Ибрахим бей починал в 868 година по Хиджра [461],
ала част от описаните случки станали в 869 година по Хиджра [462].
(243). Разказ за войната за вярата с Арнавут
Говорят, че от старо време арнавутският бей Искендер плащал харадж на Повелителя. После дяволски внушения размътили мозъка му. Той дошъл в планината Калканделен, отмъкнал овце от лятното пасище и погубил много хора. Обадили тези негови злочинства на опората на султанския трон. Повелителят тутакси събрал ислямската си войска и потеглил към земята Арнавут. Тогава арнавутският бей Искендер избягал от Дърач към Френгистан [463] и се изгубил. Повелителят влязъл в арнавутската земя и разпратил наоколо акънджии. Газиите отишли и вършейки набези върху вилаета, натежали от плячка.
После Повелителят построил в центъра на вилаета Аранавут една крепост и я нарекъл Илбасан. Напълнил я с газии, та да воюват за вярата със заобикалящите ги неверници.
299
Тази воина за вярата станала през 870 година по Хиджра [464].
Веднага щом Повелителят се завърнал от нея, Рум Мехмед паша станал везир.
През същата година.
(244). Разказ за втората арнавутска война
Говорят, че Повелителят се върнал благополучно и прекарал зимата в града на победата Истанбул. Щом се запролетило, той пак потеглил за Арнавут и завладял останалата част от него. Създал два санджака и ги дал на свои хора.
Точно когато отново се връщал в Румелия, избухнала страшна чума. Като
избягвал градовете, Повелителят се отправил към бреговете на Кара Дениз
и заобиколил през Кайсери и Айдос. Когато наближила зимата, а чумата отстъпила,
той се върнал в Костантинийе и останал там. Това било през 871 година по
Хиджра [465].
(245). Разказ за похода на султан Мехмед срещу Караман
Говорят, че докато султан Мехмед преминал в Румелия, отишъл до Арнавут и бил зает с война за вярата, Караманоглу Пир Ахмед бей се разбунтувал. Той развалил сговора, който имали с Повелителя, нападнал земята му, отвлякъл много мъже и жени и ограбил имота на мюсюлманите. Когато Повелителят се прибрал здрав, читав и пълен с плячка от похода и благополучно седнал на престола, анадолският народ му се оплакал от Караманоглу: „Караманоглу опустоши страната ни, отвлече жените и синовете ни, плячкоса имотите ни. Ние страдаме от неговата тирания!" — нареждали хората и плачели. — Докато Караманоглу господарува в Караман, жените и синовете ни не са наши, защото той по всяко време ни граби. Вече ни е превърнал в просяци. Караманската земя е достойна само за такъв справедлив падишах като теб. Заради духа на твоя баща и дядо недей оставя караманлиите в този вилает, прогони ги! Ако ли не, те ще отвлекат невръстните ни дечица, ще ни прокудят от родните места
300
и ще ни накарат да се скитаме по чуждо." Коленичели те пред Повелителя и в един глас молели за помощ. Пламнало тогава сърцето на Повелителя: „Не плачете, мюсюлмани! По волята на Аллах ще ви отървем от тиранията на злосторника!" — обещал той. А хората се помолили за здравето на падишаха и си заминали.
Този същият Караманоглу Пир Ахмед бей се препирал със своя брат Исхак бей за трона на Караман. Брат му го пропъдил от страната и той дошъл направо в Истанбул. Тогава се врекъл на падишаха, че по никакъв повод и причина не ще се опълчва срещу му. В този сговор участвал още и Дулкадъроглу Шехсювар бей. С тези двамата имали още такава уговорка: по което и време падишахът да даде знак, те трябвало да бъдат готови; накъдето и да заповядал, те трябвало ла тръгнат. После падишахът намислил да тръгне срещу Узун Хасан, защото онзи вършел много глупости. Едната от многото била, че той, без да зачита падишаха, дошъл в Караманския вилает и го опустошил. Другата, че изтормозил дошлите да помогнат на османския двор при Коюл Хисар. Третата, че още бащата на Хасан Дираз — Али бей — бил задължен на Мурад Хана и уж отишъл да му служи. Ама тогава му се приискало султанство. та се разбунтувал. Султан Мехмед тежко се оскърбил от неговото вироглавство. Така ислямската му жар надделяла и той решил да тръгне •срещу му.
Когато Повелителят минал в Анадола, той разчитал, че онези двамата ще дойдат. Те не само не дошли, ами непрестанно престъпвали сговора. Тогаз падишахът се отказал да отива срещу Узун Хасан и тръгнал право срещу Караман. Карамановцпте избягали и отишли в Ларенде. Падишахът пък стигнал до Гевале, завладял го, превзел Коня и най-подир дошъл до Ларенде. Пир Ахмед бил там. Повелителят изпратил срещу него Махмуд паша. Срещнали се, били се и Пир Ахмед побягнал. Говорят, че Махмуд паша не залягал, както трябва, защото инак щели да пипнат Пир Ахмед. Даже казват, че това била причината да го свалят. Ала хванали мнозина от караманските спахии и ги завели при падишаха. Всичките ги посекли. След това Повелителят казал на Махмуд паша: „Разбери къде се намира Тургутоглу и тръгни срещу му. Виж му сметката в името на светия Мохамедов дух!"
301
Тургутлиите били излезли към планината Булгар. Махмуд паша разбрал къде са и тръгнал срещу им. Те усетили това, избягали и минали към Тарсус. Пашата тръгнал подире им и които можал, заловил. А тези, които сварили да се отърват, влезли във вилаета Тарсус.
След това падишахът заповядал да преселят хора с домочадията от Ларенде и Коня в Истанбул. Махмуд паша изселил семейства на занаятчии. Тогава Рум Мехмед паша казал на Повелителя: „Честити мои султане! Проверих що за къщи изселва твоят роб Махмуд. Видях, че е изселил и някои бедняци!" Тогава Падишахът отвърнал: „Да видим ти пък каква ще я свършиш. Рум Мехмед паша отишъл и така се постарал, че изселил цяло Ларенде. Подбрал дори Емир Али Челеби, който бил един от потомците на Мевляна Джеляледдин. Тогава падишахът го върнал на мястото му. Така той наредил да разрушат и съсипят цяло Ларенде. После Повелителят се престорил, че се помирява с Карамановци.
Пир Ахмед, както и Ибрахим бей преди него, бил съсипал Коня, та Повелителят накарал наново да я стегнат. Укрепил я и поставил вътре крепостна стража. Укрепил също Гевале, поставил вътре свои хора и си заминал. По-късно, като свършили с Ахмед, вече нямало нужда от Гевале, та я разрушили като ненужна.
После Повелителят дал Караман на султан Мустафа, а когато се върнал от похода и стигнал Кара Хисар, той наредил да развалят шатрата на Махмуд паша и го махнал от служба. После заповядал да натоварят на неговите добичета цялото му оръжие и да го сложат към султанското. И още, в този поход Рум Мехмед паша направил така, че да махнат Кюперлиоглу [466] от службата казаскер. На негово място казаскер станал Мевляна Виладни [467].
Това завладяване и тези събития станали през 872 година по Хиджра [468].
(246). Разказ за случките около Енез
Разказват, че когато се върнал от караманския поход, Повелителят отседнал в Истанбул. Тогава дошла нечакана вест: „Френките опустошиха Енез!" [469] Има-
302
ло впрочем един неверник на име Джендрал [470]. Него господарят на френките поставил начело на 50-60 бойни кораби. Дошли по море, нападнали Енез и го опустошили. Колкото мюсюлмани имало, ведно с кадията и хатибина били хванати и отвлечени във Френгистан [471].
Като научил това, Повелителят много се разярил и щом се запролетило,
сбрал огромна войска и тръгнал на поход срещу Агрибоз. През 873 година
по Хиджра [472].
(247). Разказ за завладяването на Агрибоз
Говорят така. Щом намислил поход срещу Агрибоз, Повелителят първом дал санджака Гелиболу на Махмуд паша и му заповядал: „Де що има кораби по всички близки и далечни пристанища, да бъдат подготвени!" Сетне продължил: „Тръгвам на поход срещу Агрибос. Нека всички кораби стоят в готовност. Щом пратя вест, вземаш всичките и тръгваш към Агрибоз. Много добре обмисли тази работа и внимавай!"
Махмуд паша приготвил както трябва всичко нужно за корабите и известил падишаха. А падишахът обявил, че тръгва с огромна войска на бой за вярата и се отправил към Агрибоз. Махмуд паша пък взел корабите и тръгнал по море. И така стигнали до Агрибоз. Махмуд паша го обградил откъм морето, а Повелителят минал през моста [473]. Обкръжили крепостта по суша. Започнали сраженията. Завързала се невиждана битка с топове и стрели. Докато се сражавали, към Агрибоз откъм морето дошли на помощ невернишки гемии. Видели, че мюсюлманският народ е обсадил крепостта, та не намерили никакво средство да помогнат. Докато те се чудели и маели, Повелителят разрешил разграбване. Защото в юруша от предния ден мнозина били съсечени, а не били сполучили. Щом правоверните бойци чули звука на плячката, те тутакси, настъпвайки се един друг, се юрнали към крепостта. Начело стоял Махмуд паша. За едно мигновение завладели крепостта и три денонощия я разграбвали. Плячката, която добили тук, не отстъпвала на истанбулската.
Срещу тази крепост навътре в морето имало едно укрепление, наречено Къзъл Хисар. Хазната на неверниците била там. Нея задържали за падишаха. В опраз-
303
нените къщи на завладяната крепост настанили мюсюлмани. Повелителят
обърнал църквите в месджиди, назначил кадия, а санджака поверил на свой
човек. По такъв начин и Агрибоз станал ислямска земя. Той, ведно с Къзъл
Хисар бил овладян през 874 година по Хиджра. [474]
(248). Разказ за изпращането на войски към Караман
Говорят, че един ден султан Мехмед пак дал на своя везир Рум Мехмед паша личната си гвардия и още няколко санджака от анадолската войска,, изпратил го към Караман и му заповядал: „Върви и прогони от онази земя всички карамански наследници! Настани се там, ала народа не закачай!"
Тогава Рум Мехмед паша тръгнал и излязъл към Ларенде. Рушил месджиди и медресета, като че ли му били бащиния. Жените и момите на града разсъблякъл и разголил. Сетне се вдигнал, та отишъл към Ерегли: И този вилает ведно със селата му опустошил. Народът му дошъл и казал: „Хей, негоднико! Този вилает е вакъф, който принадлежи на града на пророка. Утре какъв отговор ще даваш пред божия пратеник, че рушиш вакъфа му!" А негодникът заповядал да убият хората, които му казали това. Ала накрая Повелителят заклал него самия като куче и така отмъстил за тези мюсюлмани.
След това той [Рум Мехмед паша] стигнал до вилаета Варсак. Имало един варсашки бей, наречен Уюз бей. Караманоглу го бил поставил да заповядва над Варсак. Рум Мехмед паша поискал и него да затрие. Ала Уюз бей го притиснал в една камениста местност, прилична на проход, и такова нещо му скроил, каквото от караманците не бил виждал. А негодникът зарязал сред скалите всички награбени с насилие богатства и избягал. Половината от хората, които били с него, паднали посечени. Тогава дребните варсашки бейченца дошли при Уюз бей и му казали: „Колко харен човек бил този Рум Мехмед паша! Благоволи да ни сбере и донесе всички богатства на областта." В 874 година по Хиджра [475].
304
(249). Разказ за заминаването на Исхак паша към Караман
Говорят, че след това султан Мехмед пак заповядал на Исхак паша: „Върви и изгони от вилаета караманските наследници. Онзи нещастник Рум отиде, натвори там сумата беди, а работата не успя да свърши. Да изгониш караманските размирници, а мюсюлманите да отървеш от мъки. Така да стане!"
Като чул заповедта на Повелителя, Исхак паша се помолил за своя падишах и ведно с гвардията и анадолската войска отишъл и влязъл право в Ларенде. После стигнал до Ичил и влязъл в него. Караманлията Пир Ахмед не могъл да му излезе насреща. Той избягал и отишъл при Хасан Дираз. Брат му, на име Караман, дошъл тук, при Повелителя. Дали му санджака Чирмен [476]. Там той починал. Пренесли трупа му в Едирне и го погребали в ислямското медресе. Алаеддин бил починал много по-рано. Караманоглу Касъм бей пък се страхувал от османците, та не отишъл в страната им, а се скитал около Караман.
Накратко. Когато Исхак паша отишъл в Ак Сарай, пристигнала заповед от падишаха: „Изсели семейства от Ак Сараи в Истанбул!" Така махалата Аксарайлъ, която и сега я има в Истанбул, е изселена и доведена от Исхак паша.
Тези събития станали през 875 година по Хиджра [477].
(250). Разказ за завладяването на Алайе от ръката на Гедик Ахмед
Говорят така. Повелителят бил изпращал по-рано Рум Мехмед паша в Алайе, ала туй нищичко не допринесло. Защото сестрата на алайския бей била съпруга на Рум Мехмед паша. Повелителят казал на Гедик Ахмед: „Изпратих в Алайе оногова Рума. Върна ми се тук като глупак с празен пояс. Този път върви ти! Намери й леснината на крепостта и я завладей!"
Тогава Гедик Ахмед целунал земята, помолил се и казал: „По волята на моя султан и с благоволението на всевишния бог, тръгвам! Да служа на своя повелител е милост за душата ми!" Веднага след това тръг-
305
нал. Падишахът му дал за другари неколцина души от своята гвардия. Притурили се също юначаги от анадолската войска.
И така, Гедик стигнал до Алаис. По онова време бей на Алайе бил Кълъч Арслан бей, син на Лютфи бей. Гедик Ахмед пристигнал, настанил топовете и оше първото хвърлено поле пресякло от край до край крепостта. Народът на Алайе казал: „Този не е като Караманоглу. Безсмислено е да се бием с него. Както е захванал да пуска гюлета от едната страна на крепостта до другата, надали вътре ще остане читав човек или къща." Кълъч Арслан казал: „Разсъдете си какво да правим, пък ще видим." Тогава градските първенци дали знак на Ахмед паша: „Ела край една от кулите. Имаме да разменим дума с тебе" — рекли му.
Когато Ахмед паша дошъл край кулата, те запитали: „Какво ще сторите на нашите бейове, ако вземете силом града, и какво — ако го предадем доброволно?" Ахмед паша отвърнал: „Предадете ли мирно крепостта, ще поискам от Повелителя за вашия бей най-добрия тимар от земята му. Взема ли я със сила, тогаз работата е позната!" Така Ахмед паша ги убедил, че ако предадат крепостта доброволно, и бейовете им, и самите те ще имат полза и никой от тях няма да пострада.
Тогава и Кълъч Арслан се съгласил с тези думи. Излязъл, отишъл при Ахмед паша и му предал крепостта. А Ахмед паша я укрепил, успокоил народа й и въвел закона на османците.
Това се случило през 876 година [478].
Тъй щото мирно завладял Алаие, Ахмед паша завел нейния бей при падишаха ведно с всичките му близки и цялата хазна. Като зърнал султан Мехмед, Кълъч Арслан бей паднал в краката му. „Не се страхувай, няма да те ограбя! Ще ти дам тимар по-голям от твоя вилает" — казал падишахът и му дал за тимар Гюмюлджине с околността й. Облякъл му почетен кафтан, а жена му и сина му обдарил богато.
Кълъч Арслан отишъл в Гюмюлджнне и няколко дни стоял там. Гюмюлджнне е близо до морския бряг. То-
306
тава поставил край морето съгледвачи, които да пазят брега от разбойнически гемии. Кълъч Арслан също се заел да пази своите брегове. Дори шатрата си настанил край морето. Един ден, както си седял и гледал, неочаквано до брега се приближил кораб. Кълъч Арслан се престорил, че се бие с него, пришпорил коня си и от брега скочил в морето. От по-преди били приготвили лодка за него. Тя дошла и завзела Кълъч Арслана на кораба. Зарязал той жена и син и заминал. А синът му и жена му после починали там. Погребали ги един до друг.
Това завладяване станало през 876 година по Хиджра от ръката на Гедик
Ахмед.
(252). Разказ за завладяването на Силифке
Говорят така. Когато Караманоглу Исхак бей отишъл при Хасан Дираз, тези, които били на страната на Пир Ахмед бей, превзели неговата крепост. Жената и единият син на Исхак бей били в крепостта Силифке. След като Пир Ахмед също избягал при Узун Хасан, синът на Исхак бей пратил човек при султан Мехмед и казал: „Ще предам крепостта на Негово Превъзходителство Повелителя. Нека проводи човек!" Султан Мехмед хванал вяра на думата му, та пратил Гедик Ахмед със смелите му другари. Гедик Ахмед пристигнал, влязъл в Ичил и приближил до Силифке. Тогава синът на Исхак бей излязъл и предал крепостта на Гедик Ахмеда.
По онова време и Караманоглу Касъм бей бил при Узун Хасан. Узун Хасан му дал войска и го изпратил. От своя страна Гедик Ахмед, след като взел Силифке, се насочил към крепостта Мут. В нея били жената и синът на Пир Ахмед. Исхак бей имал още един съвсем мъничък син, а Караманоглу Мехмед бей, който починал още по времето на баща си Ибрахим бей, имал една малка, красива дъщеричка. Те също се намирали в крепостта. Тогава Гедик Ахмед я превзел със сила, а рода на Пир Ахмед изпратил в Истанбул.
После тръпнал към Гевале. Нея също овладял силом, изклал народа й и я удържал в ръцете си.
Това завладяване станало през 877 година по Хиджра [479].
307
(253). Разказ за събитията около Токат
Говорят така. Хасан Дираз дал войска на Карамановците — Касъм и Пир Ахмед — и ги изпратил: дано стигнат и станат наново господари на земите си. На идване от Ерзинджан изпратили вест до султан Баязид в Амасия: „С твое разрешение отиваме към земята на Дулкадир и ще поставим сина на Кълъч Арслан на мястото на неговия баща!" По онова време бейлербеят Шарабдар Хамза бей бил в Токат. Пратеният човек не стигнал до султан Баязида, а дошъл право при Хамза бей и нему съобщил вестта. Хамза бей повярвал на думите и казал: „Какво пък, нека вървят!"
Ала онези продължили по същия път, минали няколко прехода от Сивас и един ден на ранина най-неочаквано ударили Токат и го плячкосали. Негодниците сринали града до основи, отнесли се по гяурски. Това, което те сторили на Токат, пет пъти надхвърлило туй, що Тимур свършил в Сивас. После някои от тези: хубостници се върнали при Хасан Дираз, а други, съсипвайки земята, взели караманлии и отишли към техните вилаети, та дано пак поставят на престола Пир Ахмед бей.
Единият син на султан Мехмед — Мустафа Челеби, бил в Коня. Нему бил дал караманската земя баща му„ след като я завоювал. Султан Мехмед му пратил вест: „Върви и се разположи в Кара Хисар!" Самият тон щастливо минал в Анадола през истанбулския проход. По онова време Махмуд паша ядял санджака Гелиболъ [480]. Тъй като бил акъллия, че и образован, падишахът наново му дал везирството и го натоварил да управлява държавата. Защото този Махмуд паша бил учен и далновиден човек с висока отговорност и султан Мехмед много вярвал на неговата добронамереност. Това не се понравило на другите везири, та взели да разправят на Повелителя за него, че бил жесток.
Сетне излезли към Караманския вилает, за да разтурят работите на караманлиите и да- разпръснат веселбата им. Караманлиите, ведно с един от бейовете на Хасан Дираз, комуто викали Юсуф Мирза, събрали войска. През където минали, всичко опустошили и стигнали до Ак Шехир. После се приготвили да влязат в земята Хамид. Наплашили света. Заради злодейства-
308
та им земята се изпълнила с размирици. Раята се отбила от пътя си и ведно с жени и челяд хукнала към по-високите планини. Други пък се пъхнали в крепостите.
Тогава султан Мустафа със своята гвардия и караманската войска тръгнал от Кара Хисар. Между Бей Шехри и Ах Шехир настигнали негодниците и се вдигнала голяма битка. Накрая пипнали пратения от Узун Хасан — Юсуф Мирза, който му бил чичо или син на чичо му. Завързали го с въже и го повлекли като куче. Караманоглу Пир Ахмед бей бил разбит. Опозорен, посрамен, той избягал и пак пристигнал при Узун Хасан.
Касъм бей пък влязъл в Ичил и ударил по Силифке. Тогава Повелителят наново пратил Гедик Ахмед към Силифке и онзи повторно силом я превзел. Издирил разбойниците и ги съсякъл. След като укрепил твърдината, той пак се върнал в Истанбул. Това завладяване станало в 877 година по Хиджра [481]. Всичките тези победи дошли от ръката на Гедик Ахмед. Ала крайното овладяване на Ерменак и целия Караман станало през 879 година по Хиджра [482].
Като разбил караманлиите, султан Мустафа хванал дошлия отстрана на Узун
Хасана — Юсуф Мирза, ведно с неколцина бейове. Затворил го, оковал ръцете
и краката му с тежки вериги и го изпратил в Истанбул, та баща му да прави
с него каквото иска. Султан Мехмед го държал затворен няколко дни, а после
го продал на Узун Хасан за толкова злато, колкото тежал. Така отмъстил
за Токат. Много бейове били пленени заедно с него. Узун Хасан откупил всеки
един от тях за толкова коприна, колкото самите те тежали.
(254). Разказ за войната с Хасан Дираз
Говорят. Истината е, че Узун Хасан бил някакъв си човечец от Акча Коюнлу. Докато бил пазач на двора на султанската столица, той погубил с различни хитрости хора като Джиханшах — един от бейовете на Аджем [483]. Така, като постигнал самостоятелност и независимост, Узун Хасан завзел земите на Аджем и накрая станал господар на техните съкровища. След туй ударил по Абу Саид от Самарканд. И него погубил, сложил ръка на хазната му и постигнал власт. Този път
309
вече се възгордял и взел да протяга ръце към румските краища. Точно тогаз дошли пpи него караманлиите — Касъм и Пир Ахмед. Сбрал около си още Исфендияроглу Къзъл Ахмед, сина на Джаник бей и мнозина други размирни като тях. Прилъгал ги, турил им за вожд някой си на име Емир бей придал им и чичовия си син Юсуф Емирзе и ги пратил ведно с караманлиите. Те дошли и съсипали Токат. Сетне стигнали до Кайсери, нахвърлили се, ала никак не могли да сполучат. Тогаз Емир бей се върнал и си отишъл при Хасан Дираз. Юсуф Емирзе пък останал по румските краища. Заел се размирици да сее.
И така, много дошла на султан Мехмед Узунхасановата наглост с нападението над: Токат. Затуй той решил да тръгне срещу му. Тогава събрал наедно Махмуд паша, Гедик Ахмед паша и Мустафа паша и казал на трима им: „Изнамерете да ви видя как да стигнем до Узун Хасан!"
Пашите си траели и се споглеждали. „Защо мълчите?" — попитал падишахът. Отговорил Махмуд паша: „Какво да кажем, мой султане? Умът на нашия честит Повелител превъзхожда умовете на всички нас. По вещина в начертанията той няма равен." „Все таки и вие кажете нещичко!" — казал Повелителят. Тогава Махмуд паша заговорил: „Честити мой султане! Всеизвестни са враждебността, коварството и сплетните на Узун Хасан. При това си е речено, че да покажеш на слабия слабостта му е по-достойно, отколкото даже на сирак добрина да сториш. А този Узун Хасан е неспособен да излезе дори срещу един от синовете на моя султан. Ала за всеки случай нека яко стегнем оръжията си, голяма войска да съберем."
Гедик Ахмед пък казал: „Честити мой султане! Още отсега прати свой човек с акънджии. Нека идат да разрушат, опожарят и разграбят страната му. Хем за Токат ще отмъстят, хем премяната им ще поизучат. Сетне ще излезе моят честит султан и работата по-нататък е ясна."
Тогава Повелителят заповядал: „Изпрати Михалоглу Али бей. Нека срине този вилает, със земята да го изравни! Колкото може повече роби нека вземе!"
Тръгнал Али бей с румската войска и подбрани юначни акънджии. Ударил вилаета Гемах, заробил армен-
310
ци и отнесъл голяма плячка. Премеждията му са дълги и широки. После падишахът заповядал да се събере победоносната му войска. На анадолския бейлербей разпоредил в Султаньоню да се сбере анадолската войска. Разпратили заповеди на всички посоки. Де що войска имало във всяко кътче на богозащитената държава, трябвало да се сбере около анадолския бейлербей. Топовете, стенобойните и огнестрелни оръдия били натоварени на множество коли, прекарани през Гелиболу и отправил към земята Аджем. Тогава се сбрали войски от Анадола, Караман, Кастамони. Синоп, Трабзон, Амасия и Рум. Падишахът тръгнал и преминал благополучно в Анадола. Със себе си взел и двамата си сина — Мустафа Челеби и султан Баязид Хан. Ислямската войска брояла сто хиляди души.
На владетелите, които плащали харадж, също заповядали да служат на Повелителя. Те също сбрали войските си и ги снабдили с всичко необходимо. Така на помощ на Повелителя дошла и безчетна невернишка войска.
Като видял колко огромна била сбраната войска, султан Мехмед благодарил на всевишния. После заповядал и войската тръгнала — група след група, отряд след отряд, вълна след вълна. С бой стигнали до Сивас. Като огнени мравки наизлезли безбройни войни. Излели се като дъждовни капки. Височини и издатини се загубили. Всичко се запълнило с войска. Надали би се намерило местенце, колкото човешка длан, дето не бил стъпил войнишки крак.
Говорели си, че Узун Хасан ще дойде около Сивас, ала не дошъл. Тогава тръгнали и излезли към Кара Хисар. Той не дошъл и там. Махмуд паша казал: „Мой султане! Нека превземем тази крепост Кара Хисар, пък после да продължим. Може пък врагът да дойде тук и ние ще си разчистим сметките с него." „Махмуде! — отвърнал падишахът. — Аз не съм дошъл, за да превземам някакви си укрепленийца. Ти на мен ми дай врага." Тогава овладели мината за стипца и с бой излезли към Ерзинджан. Пак си мислели, че врагът ще се появи, а той пак не се явил. Ала един ден стражата, която вървяла пред Повелителя, неочаквано се срещнала с враговете. Завързало се голямо сражение. Най-накрая разбили врага и го изклали. След това стигнали
311
до Терджан. Там също се появили вражи следи. Но най-мъдър от всички
е Аллах! Това станало през 877 година по Хиджра [484].
(255). Разказ за това, което се случило с Хас Мурад
Говорят, че Повелителят казал на румелийския бейлербей Хас Мурад: „Хайде, Мураде! Върви напред заедно с Махмуд паша! Виж какво е положението!"
Тогава те тръгнали напред, но един другиго не се изчаквали. После пристигнали до брега на река Фърат и Махмуд паша казал: „Ела, Мурад бей! Да не преминаваме през тази река! Да не бъдем непредпазливи! Да се не даваме в ръцете на враговете." Хас Мурад не чул от дума. Махмуд паша повторил: „Мурад бей! Тук не е удобно за отпор! Пък и ти не си бил в подобни опасни места. Благоволи най-после и чуй какво ти казвам!" „Нататък отидоха хора като Али бей. Защо да не отида и аз?" — отвърнал Хас Мурад и преминал на отсрещната страна на река Фърат. Нямало какво да се прави, та Махмуд паша също минал на оттатъшния бряг на реката. Отново казал на Хас Мурад: „Ела и поне стой тук с отряда си, а аз ще изляза на онзи връх, за да огледам има ли врагове наоколо!" Тогава Хас Мурад останал там със своя отряд, а Махмуд паша с неколцина конника тръгнал напред. Неочаквано видял Али бей да идва, бягайки.
„Хей, паша! — му викнал той. — Отпред са враговете. Ти не можеш да им противостоиш! Накъде си тръгнал?" Ала Махмуд паша не обърнал внимание на Алибейовите думи, а излязъл на планината и се натъкнал на враговете. После веднага се обърнал и избягал. Отзад го прикривал Али бей. От Хас Мурада нямало и следа. Враговете го били наближили, забелязали, обградили и отвлекли. Пипнали и заробили също Турханбейоглу Йомер бей, Хаджи бей и Фенаръоглу Ахмед Челеби. Узун Хасан скрил при себе си тези бележити хора, а другите отпратил при Байбурд.
312
(256). Разказ за Турханбейоглу
Говори се, че самият Турханоглу Йомер бей разказвал: „Стоях окован в
собствената шатра на Узун Хасан. Той устрои пир и сбра при себе си тюркменските
бейове. Когато се напи, Узун Хасан ми каза: „Йомер бей! Аз омаломощих османците,
не е ли тъй? Защото туй, което сега се нарича земя на османовци, се състои
само от Румелия. Друго що остана?" „Хей, хане! — казах аз. — Не говори
така, защото ти взе колкото капка от цяло море. Какво от туй, че някому
се загубили двамина роби. Повелителят има сто хиляди такива като мен и
Мурад." Щом изрекох това, Узун Хасан побесня: „Вижте го вие този сводник!
— закрещя той. — На какво е дередже, пък и още какви ги говори! Той трябва
да се пречука бе!" Като усетих какво ще стане, аз казах: „Хей, хане! Не
ме осъждай! Защото аз съм роб и съм изял много хляб и сол на османските
господари. Сега съм длъжен да ги браня. До смъртта си не ще престана да
им бъда верен и предан. Ала е истина, че вече не остана войска, гдето ще
свърши работа на Повелителя. Ако утре ги преварите, преди да са избягали
и да са си отишли, веднага ще ги пръснете и ще изпълните желанията си!"
Тогаз Хасан Дираз омекна и рече: „Бейове, право каза Йомер бей! Вън от
туй е храбър и добре знае що е благодарност за хляб и сол!" Това е станало
през 878 година [485].
(257). Разказ за поражението на Хасан Дираз
Говорят, че след случката с Хас Мурад падишахът се отправил към Байбурд. Минали още шест прехода и в деня сряда стигнали до мястото, известно като Юч аъзлъ. Тъкмо мислили да се разположат на стан, когато най-неочаквано, по обедно време, от височината на местността, наречена Отлук белли, забелязали някой си Кяфир Исхак от войската на Хасан Дираз.
По онова време бейлербей на Анадола бил нашият сегашен велик везир, честитият Давуд паша. Той изведнъж се появил с подвластната си анадолска войска, разбил Кяфир Исхак, отишъл напред и ударил по спокойно стоящия Узун Хасан. Оттатък Хасан Дираз съ-
313
що изпратил стрелци, които нанесли удар по Давуд паша. Давуд паша пък, ведно с анадолските си смелчаци многократно отблъсквал назад стрелците му. В този момент султан Мехмед с принцовете бил слязъл в долината и там стояли спотаени.
Давуд паша се сражавал така, както обкръжени от враговете се биели легендарните герои — пехливанинът Хамза, Сам, Нериман и Рустем. Ако Давуд паша по божия промисъл не стоял отпред, Хасандиразовата войска могла и да надвие над османската. Ала Давуд паша, възправен като Искендеров бастион, не пропуснал врага. Казват още, че той двайсет и пет пъти отблъснал назад войската на Узун Хасан. Съобщили на Повелителя: „Твоят роб Давуд с малко анадолска войска: пресрещна врага и води голяма битка." Тогава Повелителят казал: „Постарайте се! Ние също трябва да се измъкнем от това дере! Става ли?"
Щом казал това, еничарите и солаците се потрудили да се изкачат на една височина. Видели от едната страна султан Мустафа с караманската войска да нанася удар върху сина на Узун Хасан — Кьор Зейнел. Като се вдигнали на юруш, азапите отведнъж отсекли главата на Кьор Зейнел.
От своя страна пък султан Баязид, нека дълго продължи животът му, ударил по Хасан Дираз и стигнал до мястото, където се биел Давуд паша. По онова време възпитател на султан Баязид бил Ибрахим паша. Той предвождал румската войска и много се постарал, за султан Баязид. Така султан Баязид със своите румски храбреци нападнал Узун Хасан и направил тесен света пред очите му. Малко останало Узун Хасан да бъде разбит. Дори вече се веели знамената на победата. В това време пристигнал Гедик Ахмед и накарал: султан Баязид да обърне своите отреди срещу Угурлу Мехмед. Завидял той, та затуй не искал да се каже, че победата над Хасан Дираз принадлежи на султан Баязид.
Тогава султан Баязид се насочил срещу Угурлу Мехмед и като накарал отряда му да се разбяга като гарги, бягащи от сокол, той продължил напред. В дерето, под мястото, където стоял Угурлу Мехмед, се намирал Мехмед Бакър. Султан Баязид, прегазвайки и него, взел знамето му. Тогава султан Мехмед със своите ени-
314
чари излязъл на една височина. Върху главите на газиите-еничари стояли високи сърмовезани чалми. В очите на всеки от тях легендарният Рустем не изглеждал и като комар. Подредени в отряди, група след група, отряд след отряд, те минали в строен ред и застанали пред своя падишах, живота си за него да сложат. Така султан Мехмед излязъл от ниското на видно място. Щом зърнал еничарските отряди, предвождани от султан Мехмед, Узун Хасан се спрял. Той не могъл да понесе силата на падишахското великолепие, блясък и твърдост. Загубил ума и дума и на часа решил какво да прави. „Доведете ми сивия кон! — викнал той. — Вземам му главата!"
Веднага му приготвили сивия кон, както бил казал. Той го възседнал и се заоглеждал нагоре-надолу. Пир Ахмед стоял до Узун Хасана и едничък разбрал, че онзи се готви да бяга. Щом Хасан Дираз хванал широкия път и вдъхнал въздуха на Тебриз, Пир Ахмед хукнал подире му. Двамата пришпорили конете и избягали в надпревара като сърни, дето се спасяват от лъвски лапи. На скокове преминали през долини и планини. От страх гащи и седла напълнили.
Като видели хала на тюркмените, еничарите го ударили на подбив: „Бре, вие подли тюркмени! — завикали те. — Що за пезевенкски работи вършите! Бягате така, без сабя да извадите, без бой да помиришете!" Узун Хасан бил толкова уплашен, че се грижел само да отърве главата. Само що зърнал силата на османците, той тутакси се отказал да се бие с тях. Защото никога огнестрелни топове не бил виждал. Даже когато умирал, той завещал на своите наследници, които щели да станат султани, никога да не воюват с османския двор. Потомците пък поемали заветите на своите бащи. Написаните в „Напътствия за емирите" наставления те окачили като обица на ушите си. Това станало през 878 година [486]. Узун Хасан бил хванал и затворил Йомер бей, Ахмед паша и неколцина други бейове. Всевишният Аллах пратил случай, та те се спасили от тъмницата.
315
Говорят, че след като разбили Узун Хасан, хванали мнозина негови бейове. Единият бил Йомер бей, първенецът на племето Чекерли. Там били и двама братя, наследници на Мър Тимур. Бил и синът ма Титрек Синай — един от синовете на дъщерята на Кара Юлюк. Последният бил тръгнал по работа от Рум за Аджем, пък станал приближен на Узун Хасан. Мислел да си отмъсти на Повелителя, та често насъсквал Узун Хасан да върви към Рум. Освен тях довели пленени още три хиляди души. А броят на обезглавените пленници знае само Аллах.
Шега. Точно по това време Повелителят видял един азап да стои с нож в ръка между труповете. „Бре, ти какво правиш тук с нож в ръка?" — попитал Повелителят. Азапът отвърнал: „Честити мой султане! Тюркмените имат обици на ушите си. Тях отделям!" Повелителят се засмял и казал: „Досетлива глава!"
После изпратили всички пленници в Истанбул. Но Повелителят посякъл сина на Титрек Синай бей.
Накратко. Свършила битката. По онуй време Повелителят нямал никакви други врагове и всичко било в ръцете му. Тръгнел ли, щял да овладее целия Аджем и да поскъси Узун Хасан. Ала той внимавал за старите обичаи, та затуй не направил така, а благополучно си тръгнал към Рум. По пътя си срещнал крепостта на Кемах-Кара Хисар. Обсадил я и само с величието на своя поглед я превзел. После Повелителят достолепно пристигнал в Истанбул и влязъл в града. Веднага махнал от служба Махмуд паша. Това станало пак през същата 878 година. Махмуд паша отишъл и се настанил в Хас Кьой около Едирне. Неочаквано дошла вестта за смъртта на султан Мустафа. Тогава Махмуд паша пристигнал в Истанбул, за да изкаже съчувствието си на султан Мехмед. Султан Мехмед се наскърбил. Той хванал Махмуд паша, затворил го и го отпратил в отвъдния свят.
316
Това е онзи Узун Хасан, един от наследниците на» Баяндър Хан, който
разгромил сина на Турхан бей, премазал Емнрзе Джиханшах от Баранлъ и отрязал
главата му, стъпкал и унищожил Ебу Саид от чагатайците. Ала силата на величествения
поглед на султан Мехмед Гази той не могъл да понесе. Пръснало се от мъка
сърцето му и той умрял. Това събитие станало на седемнайсетия ден на месец
реби-юл еввел на 878 година [487]. За тази победа Касъм
паша беше казал, че е най-хубавата дата и най-голямата помощ, която Аллах
е оказал на своите любимци.
(260). Разказ за завладяването на Кефе
Говорят така. Султан Мехмед взел да налага своето господство над околните земи, а на съседните владетели той показвал своето превъзходство. Размахвал сабя на изток и запад и навред громял враговете си. Прищяло му се да завладее крепостите по крайбрежието на Кара Дениз и заповядал на своя роб Гедик Ахмед: „Бързо стегни добри кораби и оръжие, защото ще те пратя на битка за вярата!"
Тогава Ахмед паша отишъл и приготвил 300 броя гемии. След като подбрал храбреци измежду еничарите и азапите и приготвили всичко необходимо, той дошъл, застанал срещу Повелителя, скръстил ръце и попитал: „Къде ще ме изпрати моят султан?" „Наред ли е оръжието ти, Ахмеде?" — запитал го Повелителят. „Моето оръжие очаква само височайшия султанов знак!" — отвърнал Гедик Ахмед. Повелителят казал: „Ахмеде, иди и с божията помощ завладей Кефе!" [488]
Гедик Ахмед веднага целунал ръка и се разпоредил. На заранта освободили въжетата на корабите, вдигнали котви, развели знамена, гръмнали топове, засвирили бойни тръби и прославили името на Аллах. Ахмед паша обявил, че тръгва на война за вярата и се отправил към Кефе. Тогава лицето на Кара Дениз се покрило с военните кораби на Исляма. Ден и нощ с попътен вятър напредвали по морето и наближили пристанището на Кефе. Тогава Гедик Ахмед стегнал пояса
317
си и с голямо усърдие рекъл: „Хей, газии! Настана усилно време. Трябва да напрегнете сили, да превземете Кефе и да наложите господството на исляма!" Така той ги поощрявал и подбуждал тяхната смелост и воля за победа.
Седемдесетте хиляди правоверни бойци ударили крепостта и започнали велико сражение. Били се всичко три дни и три нощи. Най-подир при владетеля на Кефе се събрали градските невернишки първенци и запитали: „Какво ще правиш с тези турци?" Владетелят сам се чудел, та казал: „Вие какво ще кажете?" Онези заговорили: „Турците са си наумили да завладеят крепостта, пък и имат достатъчно сили за това. Вземат ли я силом, те ще заробят жените и децата ни, а нас ще съсекат. Не е ли по-добре отсега да а предадем, добри да се покажем. Пък и каквото вземат турците, на имарет го правят. Нищо няма да загубим, ако доброволно се дадем." „Вие си знаете! — казал владетелят. — Не ще ви преча!"
Тогава те измолили милост от Гедик Ахмед. Гедик Ахмед паша ги пощадил и на петия ден те отворили вратата на крепостта и я предали. Крепостта била овладяна, а на кулата на Кефе било забито ислямското знаме на османците. По крепостните стени и кули засвирила тяхната военна музика. Християнските идоли били разрушени, а църквите — превърнати в месджиди. Мюезините призовали за всеобща молитва и отслужили намаз. Голямата църква в центъра на града те превърнали в джамия и в петъчния ден там отслужили петъчен намаз. Молитвата на пророка Мохамед била прочетена на името на султан Мехмед. След службата Ахмед паша обдарил правоверните бойци с почетни кафтани. И владетелят дошъл при Ахмед паша. Взел бил съкровищницата си, та я пратили на султан Мехмед. Описали в подробни дефтери народа на града, градските жители, богатите му хора, бедняците, жените и децата, всичките им имоти и вещи. Каквото било достойно за падишаха, взели, а туй, що било за оставяне — оставили. С една дума, уредили, както си му е редът всички дела около крепостта. След това разпратили наоколо кораби и завладели Азак [489], Япу Кирман [490] и всички крепости около тях [491] чак до Черкес. Това станало през 880 година по Хиджра [492].
318
(261). Разказ за завладяването на Менкюб
Говорят, че след това Ахмед паша се вдигнал, стигнал до Менкюб и нагласил топовете. Владетелят му видял, че тези, които завладели Кефе, са пристигнали до самия него, та поискал да предаде крепостта. Ала вътре в нея имало един роднина на владетеля. Той не бил съгласен. И народът на крепостта се подчинил на този роднина. Чули думата на владетеля, но се направили на глухи. Укрепили вратите на крепостта и сумата време се били. Гедик Ахмед разбрал, че тази крепост с бой не се превзема, та оставил малко войска около нея, а сам той се отправил към щастливата столица.
След няколко дни тази войска изхитрувала. Престорила се, че си отива, а останала в засада. В Менкюб имало много народ. След като войската си отишла, всички взели да излизат от крепостта. Тогава стоящите в засада правоверни взели крепостта. Менкюб била завладяна по този начин. И нея описали в дефтери. Както направили с Кефе, така и тук.
После, завоювали ли някоя крепост, веднага пращали владетеля и в Истанбул. Също и с тези крепости постъпили така. Вън от туй и много къщи изселили в Истанбул. Хазните на владетелите им притурили към хазната на султана, а жените и дъщерите им раздали на своите хора. Така нагласили всичките работи с неверниците. После и в Менкюб било прочетено ислямско хутбе, а църквите му — обърнати в месджиди. Назначили кадия. От убежище на християнската вяра Менкюб станал убежище на исляма.
Това завладяване станало през 880 година по Хиджра [493] от ръката на Гедик Ахмед паша.
Стих: Щастие постигна Кефе, падна на велика дата! [494]
(262). Разказ за поражението на Сюлейман бей във войната за вярата срещу Кара Богдан
Говорят, че като омаломощил околните властелини, падишахът изпратил човек при владетеля на Кара Богдан [495] и му казал: „Тази година сам да донесеш хараджа пред вратата ми, тъп както сам го донесе ефляш-
319
кият владетел. Така ще повярваме на твоето приятелство."
Владетелят на Кара Богдан не изпълнил заповедта на Повелителя. Тогава Повелителят заповядал на един свой роб: „Иди и навлез в земята на Кара Богдан. Да видим как ще се отнесат с теб, че и ние според това да постъпим." Робът Хадъм Сюлейман бей, който бил бейлербей на Румелия, взел румелийската войска и минал в Богдан. Ала онзи негодник изненадал ислямската войска. На чуждо място и като с вързани очи била. тя, та той я премазал. Мнозина паднали жертва за вярата, мнозина попаднали в робство.
Това станало през 881 година по Хиджра [496].
(263). Разказ за втората свещена война срещу Кара Богдан
Говорят така. Щом Хадъм паша известил Повелителя за това, което направили неверниците с измама, Мехмед Хан бил овладян от ислямско усърдие. Здраво, стегнал победоносното си оръжие, събрал цялото си ислямско войнство и тръгнал. Вече били потеглили и корабите, приготвени в Истанбул, та да бъдат готови, щом Повелителят пристигнел край Туна. Така че когато Повелителят пристигнал, той намерил тези кораби готови на брега на Туна. С тях преминали на отсрещния бряг. „Газават ще водим!" — рекли и поели срещу Богдан.
Много дни обикаляли из вилаета и завладели много от известните крепости, за които било знайно, че са притежание на метежниците. Превзели ги — коя след. молба за милост, коя с надмощие на падишахска сила - а имотите и богатствата им плячкосали. Де що имало из страната населени места, опустошили ги. Църквите унищожили, планини от хора прекарали под ножа, деца и жени превърнали в роби и неволници, а врага не срещнали. Търсили споменатия негодник, докато един ден най-сетне стигнали до едно място. Това бил отвор на проход. Там видели разположена богданската войска. Конницата и била на крак — готова за битка. Щом усетил, че онзи проклетник желае боя, султан
320
Мехмед викнал: „Хей, правоверни! Настана време за ислямско усърдие!"
Приготвили се, изправили редиците, стегнали отрядите и се хвърлили срещу неверниците. А неверниците замятали гюлета. Тогава газиите показали ислямска ревност, издръжливост и сърцатост. Нехаели те пред вражите обстрели. Удряли по гяурите, биели ги и окото им не мигало. При неверниците имало коли, от които хвърляли гюлета. Те унищожили много народ от ислямската войска. Тогава газиите се хвърлили върху колите и ги разсипали. Когато се срещнали с неверниците, било предиобед. Били се яко чак до времето на вечерната молитва. Най-после всевишният Аллах пратил сполука на ислямската войска и тя смазала християнската. Само Аллах знае колко неверници били посечени. Калета и минарета израсли от невернишки глави. Още повече гяури взели в робство. Там, където кракът на правоверните докосвал вражата земя, животът замирал.
Два месеца шетали из страната. Много и по разному воювали за вярата.
Заситени с богата плячка, те повели табуни коне и стада овце и преминали
на отсамния бряг. Тази война за вярата станала през 881 година по Хиджра
[497].
(264). Разказ за завладяването на дървените унгуруски крепости
Говорят така. Султан Мехмед прегазил Кара Богдан, върнал се и вече достигнал до брега на Туна, когато дошла вестта, че унгуруски неверници построили покрай река Туна дървени крепости, струпали много оръжие и решили да стоят по границата с исляма, за да причиняват мъки и страдания на мюсюлманите. Щом чул вестта, Повелителят на часа тръгнал срещу тези крепости.
По волята на всевишния през онази година зимата била голяма и точно в тази зима тръгнали на поход. Конете не можели да се измъкват от преспите. Снегът стигал до стремената им. А пък по-голямата част от Туна замръзнала дебело. Като пристигнала, войската се разположила на стан върху леда. Повелителят вед-
321
нага разрешил разграбване на крепостите и още същата вечер влезли в сражение. Неверниците помолили за милост и доброволно предали крепостите си. Тогава падишахът им позволили да заминат, накъдето искат. Тези, които не заминали, принудили да живеят в Анадола. Една част от тях оставили по крепостите. Други, за които разбрали, че им изменят, продали, пари направили. След това разрушили и опожарили всички онези крепости, защото били от дърво.
Това завладяване станало два месеца и половина след завладяването на
Кара Богдан. През останалото време на годината султан Мехмед стоял в Истанбул.
Заповядал да построят около двореца му крепостна стена. Датата на построяването
била 883 година.
(265). Разказ за завладяването на Искендерийе
Говорят така. Един ден пред падишаха, който си живеел честито, стигнала вест от далечния свят. Съобщавали: „Всички невернишки бейове по тези места са се сговорили срещу Повелителя." Тогава един от везирите рекъл: „В Арнавутлук има едно място, което наричат Искендерийе. Неговите неверници хич не мируват!" Повелителят попитал: „Чудно, дали хората му са много, или пък са големи смелчаци?" Отговорили му: „Неверниците на Искендерийе са много твърдоглави, пък и крепостта им е от стръмните. Те на това се уповават." Повелителят попитал: „Няма ли някаква леснина да бъде овладяна? Дали войската ще може да стигне до околността й?" „Войската може и да стигне, ала крепостта е много яка" — отговорили. „И така да е! Пригответе се за тази работа! — заповядал султанът. — Да се надяваме, че с помощта на Аллах и тя ще бъде завладяна."
Още същия час определили един от робите на падишаха и го изпратили срещу Искендерийе. Той отишъл, ударил, много бой се бил, ала не победил. Тази работа останала в мечтите на Повелителя и никога не излязла от мислите му. Щом се върнал от газавата срещу Кара Богдан и благополучно влязъл в Истанбул, той веднага се застягал за Искендерийе. Казал на Гедик Ахмед: „Ахмеде! Иди срещу Искендерийе! Удари!"
322
Ахмед не приел заповедта на падишаха, пренебрегнал я. Тогава Повелителят го хванал и го затворил в крепостта Боазкесен. Решил сам да се отправи срещу Искендерийе. Било през 883 година [498]. Събрал той своята победоносна ислямска войска, тръгнал срещу Искендерийе, стигнал и сложил топовете. Дълго време се били, няколко крепостни кули съборили, веднъж-дваж на юруш тръгвали, ала всевишният Аллах не пратил удача, та не могли да я превземат. Тогава построили наблизо едно укрепление [499], вътре сложили смели юнаци и ги подсилили. После плъзнали из страната и я подчинили на своята власт. Завладели и всички околни крепости. Искендерийе останал сам. Тогава Повелителят се обърнал и отново си дошъл в Истанбул.
Най-после новопостроеното укрепление омаломощило и обезсилило крепостта на Искендерийе, пречейки на хората й да излизат навън. Тогава неверниците от Искендерийе пратили вест до газиите, които били в това укрепление и казали: „Ако обещаете, че имотите и главите ни няма да пострадат, ние веднага ще опразним крепостта и ще заминем, накъдето ни сърце поиска. Крепостта ще ви предадем!" Онези изпратили човек при Повелителя и го известили за тази работа. Повелителят склонил. Тогава неверниците предали доброволно крепостта. Които от тях поискали да останат — останали, заминаващите — заминали. Никому от неверниците зло не сторили.
После Повелителят заповядал. Укрепили добре крепостта и поставили вътре мюсюлмани. Църквите превърнали в месджиди и арнаутският Искендерийе станал мюсюлмански.
Това завладяване станало през 883 година по Хиджра. [500]
(265b). Разказ за изпращането на Гедик Ахмед към Полия и на Месих паша към Родос
Говорят, че след това Повелителят повече не отишъл на война за вярата. Все в Истанбул си седял. Ала изпратил Гедик Ахмед към Полия. Гедик Ахмед завел в тази страна много мюсюлмани и завладял няколко крепости. Чак докато Повелителят не се преселил в от-
323
въдния свят, той останал в Полия. После, след смъртта на султан Мехмед, когато Гедик Ахмед отишъл да посрещне султан Баязид, неверниците причинили много злини на онези мюсюлмани. Последно те пак си взели Полия и някои от намиращите се там мюсюлмани умрели, а други се спасили с хиляди премеждия.
Докато още бил в Истанбул, султан Мехмед изпратил Месих паша в Родос.
Той също отишъл с огромна войска, претеглил много мъки, водил големи битки
и понесъл тежки загуби. Не знаел той леснината на работата, та затуй не
спечелил победа, а се върнал. Годината, в която Месих паша бил разгромен,
е 885 по Хиджра [501]. Все през същата година се преселил
в отвъдния свят Мевляна Хусрев и синът на Шейх Кутбеддин. И това станало
през 885 година.
(266). Добродетелите на султан Мехмед, син на Мурад Хан
Нека Аллах прати светлина над двама им!
Говорят, че султан Мехмед бил благороден, справедлив, храбър, мъдър и благочестив владетел, приятел на учените-богослови и на добродетелните хора. Явял ли се някъде умен човек, веднага му го водели в Истанбул и той му определял месечна плата. Така султан Мехмед бил довел от Самарканд най-достойния между улемите — Али Кушчу, заедно с всичките му близки, подарил му несметни суми пари и го обсипал с богатства. Бил ли някой изкусен в занаята, непременно го водили и той му определял плата. Дойдел ли някой под покрива му, лишения не чувствал. Когато излезел на разходка [султан Мехмед], раздавал златни пари на срещнатите по пътя бедняци. Така нямало в Истанбул ни един босяк, който да не бил ял негови пари.
Бил смирен човек. В своето голямо величие видел ли дервиш, той му оказвал уважение и покорство. Поетите закрилял и сам бил поет. По негово време улеми и праведници, бедняци и поети — всички благоденствали. На лечителите също оказвал почит, защото самият той страдал от подагра. По тази причина даже лекаря Якуб направил везир.
А наказанията били такива, че ако някой отнемел
324
от някого и едно зърно, веднага го погубвали. Разпътството също не обичал. За обвинение в блудство той веднага убивал — било мъж, било жена. Пресякъл бил корена на разврата. От страх пред него кръв пикаели всички. И разбойниците изчезнали от света по негово време. Жена можела да вземе със себе си кесия със злато и да тръгне сама на двудневен път — ни веднъж не се случило да й бъде отнета.
Най-много паметници султан Мехмед оставил в Истанбул. Впрочем, те бяха
описани. А в Едирне заповядал да построят невиждано величествен дворец.
А в съседните земи построил сума крепости. Стараел се да благоустроява
цялата страна. В страниците на живота като ден блестят оставените от него
паметници. А това, че овладял със сила от ръцете на неверниците град като
Истанбул и го превърнал в имарет, го правят най-славният от миналите султани,
а неговите паметници — най-величествени и достойни.
(267). Разказ за смъртта на султан Мехмед Гази Нека Аллах го благослови!
Говорят, че на 27-я ден на месец сафар 886 година по Хиджра [502] султан Мехмед Гази преминал на отвъдния бряг и тръгнал по посока на Гебзе. Ала никой не знаел накъде щял да бъде походът. Защото такъв бил обичаят на султан Мехмед. Тръгнел ли на поход, никому не казвал къде отива. И така минали няколко прехода. На четвъртия ден от месец реби-юл еввел същата година [503], в четвъртък, той се движел с конска кола. Спрели на стан на поляната Мал Тепе около Гебзе. Казват, че той бил болен още преди излизането от Истанбул, ала когато влязъл в конската кола и тръгнал на поход, никой не усетил нещо нередно в положението му.
В деня, когато спрели в Мал Тепе подир пладне, той издигнал зов към благословеното небе: „О, ти сила, която отличаваш доброто от злото и пречистваш човека от земните съблазни! Върни ме при твоя господ!" [504]
Тогава птицата на неговия дух изхвръкнала като ангел от клетката на тялото, минала в безкрайния свят, принадлежащ на Аллах, и с благодат стигнала райските селения. Нека Аллах опрости неговите грехове!