2. ВОЕННИ КОНЦЕПЦИИ НА РУСИЯ И ТУРЦИЯ
Както вече споменахме, военната концепция на Русия за РТОВ 1877-1878 г. отначало минава през задължителния избор между двата възможни театъра на военните действия. Следващият етап е нейното осъществяване, преминало първо през щателна и всестранна подготовка и подсигуряване.
Приемайки европейския театър за водене на Освободителната война. Генералният щаб на руската армия намира най-краткия път за освободителната си мисия. От една страна разположението на турските войски край р. Дунав е такова, че при Свищов е най-слабото им място. Свищов е далече от съществуващите крепости по голямата и пълноводна река - Видин, Русе, Силистра, от гарнизоните в Плевен и Търново, от вътрешните крепости Шумен и Варна и други вътрешни опорни пунктове. От друга страна Свищов има малък гарнизон и, което е от голямо значение, оттук и през Балкана води прекият път към столицата на турската империя Константинопол. А Константинопол е целта и средството да се заставят турците да направят необходимите отстъпки за славяните от Балканския полуостров. По такъв начин военната кампания за русите изглежда по-кратка и отговаряща на договореностите с държавите, заинтересовани от развитието и
14
резултатите от военния сблъсък.
За да осигури успеха си, руската армия трябва да се погрижи за фланговете си. Не случайно като стратегия и тактика, като осъществена военна концепция главните руски сили след преминаването на р. Дунав при Свищов се разделят на 3 отряда. Силата на тези отряди при формирането им е в пропорционално съответствие на противостоящите турски сили: Преден отряд - 100 00 души, Русчушки отряд - 75 000 души, Западен отряд - 35 000 души.
Западният отряд се изправя пред здравата стратегическа крепост в средата на Дунавската равнина, в каквато се превръща Плевен, след като още с преминаването на руските войски при Свищов Осман паша напуска Видин и чрез бърз марш успява да се настани в Плевен. Военният сблъсък тук дава осезателно влияние и има решаващо значение за хода на цялата война. Не случайно след III-та несполучлива атака на Плевен [*] Главнокомандващият руската армия счита, "что кампания в 1877 г. проиграна если Русчушкому отряду, особенно, не удасться удержать возможное наступление турок". След военния съвет на 01.09.1877 г., на целия театър на военните действия се преминава към строго отбранителни действия.
Русчушкият отряд, изправен пред силния крепостен четириъгълник Русе-Силистра-Варна-Шумен [**] има множество малки или големи сблъсъци и успешно отразява атаките на Източнодунавската турска армия, опитваща се да се придвижи към Плевен или реално да застраши и прекъсне комуникациите на руската армия при Батин, Бяла, Свищов.
Предният отряд чрез действията си в началната фаза на Войната доказва, че действително пред него стои най-прекият път за Константинопол. Боевете на Шипка и последвалото позиционно противостоене допринасят за спечелване на време и сили за обезпечаване на тила и фланговете. След падането на Плевен пътят към София и Одрин е открит и, въпреки суровите зимни условия, войната бързо и победоносно завършва.
Замислената военна концепция на Русия е изпълнена успешно.
*. Първото сражение за Плевен е на 8 юли, Второто - на 18 юли, Третото - на 30-31 август. Плевен пада на 28.11.1877 г.
**. Стратегическото значение на крепостите от крепостния четириъгълник Русе-Силистра-Варна-Шумен се оформя в резултат на многобройните войни на Турция на север.
15
Русия, като навлизаща В рамките на Турската империя, правилно отчита природно-климатическите условия и военностратегическите възможности, отгатва принципните положения на турската военна концепция.
Турция, облягайки се на силните си крепости Видин, Русе, Силистра, Варна, Шумен, както и на господстващото си положение в Черно море, осъзнава слабото си място между Свищов и Никопол и предполага възможно преминаване там. Главнокомандващият Източнодунавската турска армия Абдул Керим паша пише в началото на юни 1877 г. в Константинопол: "Главните опити на неприятеля за прехвърляне трябва да станат между Русе и Видин, а тъй като там нямаме силни крепости, нито големи отряди, които биха били в състояние да отблъснат неприятеля, то аз смъквам от себе си отговорността за успеха на неговото преминаване на този участък". [4] Мнението и съображенията на Константинопол ни дават възможност още по-точно да разберем военната концепция на Турция: "...Отрядите, разположени във фланговете на отбранителната линия на Дунава са предназначени само за отбрана, за полеви сражения, за спиране на настъплението на неприятеля във вътрешността на страната, за среща на главните сили, в който и пункт те да се появят, и за заплаха на пътищата за отстъплението им, ако то бъде възможно... необходимо е да се сформира резерв". [5]
В резултат на тези и други мнения и съображения основната концепция на Турция за бойната се оформя така: "Тъй като не трябва да се държи цялата отбранителна линия на Дунава от Мачин до Видин, то със започването на войната трябва да се въвлича неприятелят във вътрешността на страната и там да му се даде сражение. Ако неприятелят бъде победен, то ние ще го заставим да премине Дунава обратно и ще го преследваме до Прут; в противен случай, отстъпвайки към Балкана, да държим Варна и Бургас и разните важни пунктове в района на Балкана, ние трябва да не позволяваме на противника да се разгръща. Затова ние трябва да разположим значително число войски в четириъгълника Русе-Силистра-Варна-Шумен, заемайки на десния фланг линията Кюстенджа - Черна Вода и, отделяйки достатъчно сили за заемане на левия фланг от Свищов до Ряхово. За наблюдаването на румънците и за възпрепятствуването на съединяването на русите със сърбите трябва да имаме особен отряд във Видин." [6]
Съображенията и намеренията на Турция на първо време се изразили в пълно и пасивно очакване. Ходът на сблъсъците и на военните действия по-нататък показва, че Турция напълно се придържа към тази концепция. За това говорят както укрепването на Балканските проходи и сраженията при Плевен, така и опитите на Източнодунавската армия да пробие отбраната на Русчушкия отряд.